Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (17)

Глава 17

Лятото премина в есен и атмосфера на напрегнато очакване надвисна над дома и неговите обитатели. Реколтата от памук бе прибрана и скоро предачните станове щяха да заработят.

Софрония стана непоносима — беше раздразнителна, крещеше на всеки и никой не можеше да й угоди. Само факта, че Кит не споделяше леглото с Кейн й носеше някакво удовлетворение. Не че искаше Кейн за себе си, отдавна се бе примирила с мисълта, че не може да го има. Просто чувстваше, че докато приятелката й се държи на разстояние от съпруга си, няма да се сблъска с ужасната истина, че порядъчна жена като Кит и като самата нея, може да получи удоволствие в леглото на мъжа си. Защото, ако това бе възможно, всичките й изстрадани мисли за това, кое е важно в живота и кое — не, губеха смисъла си.

Софрония знаеше, че времето й изтича. Джеймс Спенс я притискаше да вземе решение. Бе й предложил да му стане любовница и да се премести в малка уютна къща в Чарлстън, по-далеч от злите езици. Софрония, която никога не бе мързелувала, сега се хващаше, че стои продължително до прозореца, загледана в дома на надзирателя.

Магнус също чакаше. Той усещаше, че на Софрония й предстои да премине през някакъв повратен момент от живота й. Бе готов да понесе удара. Но колко дълго още можеше да изтърпи? И как щеше да успее да живее в мир със себе си, ако тя го оставеше заради Джеймс Спенс и модерния му червен кабриолет, фосфатната мина и бялата му, като корем на риба, кожа?

Кейн имаше други, макар и подобни на неговите, проблеми. Сега, когато реколтата бе прибрана и становете започнеха да работят, вече нямаше да има причина по цял ден да превива гръб. А му беше необходима тежка, изнурителна работа, за да усмири потребностите на тялото си. Никога, още от ранните си младежки години, не бе оставал толкова дълго време без жена.

Вечер, когато се прибираше вкъщи, не можеше да разбере дали жена му несъзнателно или умишлено го довеждаше до лудост. Всеки път, когато сядаше на масата за вечеря, тя ухаеше на жасмин. Прическата й винаги съответстваше на настроението й. Понякога косите й бяха вдигнати високо и малки къдрици обримчваха лицето й като пухкави черни пера. Друг път я сресваше в строг испански стил, който подхождаше на много малко жени — разделяше косите си на прав път и ги стягаше на тила си на кок, който толкова много му се искаше да разпусне. Във всеки случай не можеше да свали поглед от нея. Жестока ирония! Никога не бе оставал верен на която и да е жена, за разлика от сега, и страдаше по тази, която сам си бе забранил да люби…

Кит бе също толкова нещастна, колкото и Кейн. Тялото й, събудено за страстта, не искаше да се укроти. Измъчваха я странни еротични фантазии. Бе намерила книгата „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман, която някога й бе подарил Кейн. Тогава смелите стихове я смущаваха. Сега — сякаш разголваха душата й. Никога не бе чела такава поезия, изпълваща мислите с образи, които възпламеняваха тялото й.

„Любовни помисли и сокове на любовта,

любовни аромати и отдаване на любовта,

Любовници изпаднали в екстаз от изтощение.

Ръце и длани в плен на любовта,

и устни от любов, фалическият прът на Любовта,

Гърди притиснати и слели се с любов…“

Умираше за ласките на Кейн. Денем дълго лежеше във ваната, а вечер обличаше най-съблазнителните си тоалети. Не след дълго роклите й станаха твърде предизвикателни. Увеличаваше деколтетата и махаше копчета от корсетите, така дрехите й вече откриваха повече от половината й гръд. Носеше ярки мъниста, замени колана на светложълтата сутрешна рокля с червено-синя тафтена лента. Обуваше яркорозови чехли с оранжева рокля, на която в ръкавите бе вплела светложълти панделки. Кит бе скандална. Бе омагьосваща. Софрония ехидно й се подиграваше, че прилича на паун, който разперва опашката си, за да привлече своя партньор.

Но Кейн изглежда нищо не забелязваше.

 

 

Три месеца след сватбата, в един дъждовен понеделник, на гости им дойде Вероника Гембл. Кит току-що бе слязла от тавана, където в прашния безпорядък бе търсила изгубения по време на войната китайски чаен сервиз. Така че отново се представи пред красивата жена в най-неугледния си вид.

Освен размяната на няколко учтиви думи, когато се срещнеха в града или църквата, Кит не бе посещавала или разговаряла с Вероника след онази катастрофална вечер. Само й бе изпратила бележка с учтива благодарност за красиво облечения в телешка кожа екземпляр на „Мадам Бовари“, който бе крайно неподходящ сватбен подарък от мисис Гембл. Кит жадно бе погълнала всяка дума от книгата. Все още не бе наясно с отношението си към тази жена. Вероника я очароваше, но в същото време Кит се плашеше от нейната самоувереност и от студената й красота.

Докато Луси сервираше на масата чаши с ледена лимонада и чиния със сандвичи, Кит тъжно сравняваше красиво ушития костюм в пясъчен цвят на гостенката, със собствената си мръсна и измачкана памучна рокля. Никак не бе странно, че съпругът й намираше явно удоволствие в компанията на Вероника. Затова често си задаваше въпроса, дали всичките им срещи бяха на публични места. Мисълта, че може да се срещат тайно, предизвикваше болка в сърцето й.

— Е, как намирате семейния живот? — попита Вероника, след разменените любезности. През това време Кит бе изяла четири сандвича, а гостенката само един.

— В сравнение с какво?

Смехът на Вероника, като сребърен звън се разнесе из стаята.

— Вие без съмнение сте най-интересната жена в този невероятно скучен и досаден окръг.

— Щом не ви харесва, защо сте останала тук?

Вероника се заигра с брошката си.

— Дойдох тук, за да лекувам душата си. Вие сте млада и разбирам, че ви звучи мелодраматично, но моят съпруг ми беше много скъп и все още не мога да се примиря със смъртта му. В крайна сметка обаче, намирам скуката за също толкова голям враг, колкото скръбта. Когато човек свикне с компанията на такъв очарователен мъж, след това не е лесно да живее сам.

Кит не знаеше как да отговори на това откровение, особено след като почувства нещо пресметливо зад думите. Впечатлението й незабавно се потвърди.

— Достатъчно! Не може да искате да прекарате целия следобед слушайки сълзливите оплаквания на една самотна вдовица, когато собствения ви съпружески живот е едва в началото. По-добре ми кажете, наслаждавате ли се на брака си?

— Свиквам, като всяка младоженка — внимателно отговори Кит.

— Колко сдържан и правилен отговор! Разочарована съм! Очаквах с обичайната ви прямота да ми кажете, че това не е моя работа, но съм сигурна, че преди да си тръгна ще го чуя. Ще ви призная, че дойдох да любопитствам за интимните подробности на най-интересната брачна двойка в околията.

— Наистина ли, мисис Гембл? — едва успя да попита Кит. — Не мога да си представя, защо бихте го направили.

— Хорските тайни правят живота забавен. И сега, аз открих една точно пред себе си. — Вероника почука с овалния си нокът по бузата си. — Защо, питам се аз, такива привлекателни хора не се разбират помежду си?

— Мисис Гембл, аз…

— Защо погледите им рядко се срещат, когато са сред хората? Защо никога не се докосват, както го правят любовниците?

— Наистина, аз не…

— Това, разбира се, е най-интересния от всички въпроси — наистина ли са любовници?

Кит се задъха от ярост, но Вероника махна лениво с ръка, да замълчи.

— Пощадете ме от драматизма и ме изслушайте до края! Може би ще разберете каква услуга ви правя?

Благоразумието и любопитството водеха истинска война в душата на Кит.

— Добре — отрони тя накрая, колкото може по-равнодушно.

— Има нещо неестествено в тази двойка — продължи Вероника. — Мъжът има вид на изгладнял човек, което, съгласете се, е много странно за един младоженец. В същото време жената… Ах, жената! Тя е още по-интересна от мъжа! Наблюдава го, когато той не я гледа, опива се от тялото му по най-нескромния начин, гали го с поглед. И това е най-озадачаващото! Мъжът е хубав, жената е чувствена и все пак, аз съм убедена, че тези двамата не са любовници.

След като приключи, Вероника търпеливо зачака. Кит имаше чувството, че е гола. Беше унизително! И все пак…

— Вие сте дошли тук с определена цел, мисис Гембл. Бих искала да знам каква е тя?

Вероника изглеждаше изненадана.

— Нима не е очевидно? Не може да сте толкова наивна, да не си давате сметка, че аз съм привлечена от мъжа ви. — Тя наклони глава. — Тук съм, за да ви предупредя откровено: ако се отказвате от него, аз ще направя всичко възможно, за да го имам.

Кит бе обхваната от странно спокойствие.

— Вие дойдохте днес до тук, за да ме предупредите, че възнамерявате да имате връзка със съпруга ми?

— Само, ако вие не го искате, мила моя. — Вероника взе чашата с лимонада и деликатно отпи. — Каквото и да си мислите, аз изпитвам към вас искрена симпатия още от първата ни среща. Напомняте ми на самата мен, когато бях на вашата възраст, макар да умеех по-добре да прикривам чувствата си. И все пак, моята симпатия не е безгранична — за вашия брак ще бъде по-добре, ако аз споделям леглото на Кейн, а не някоя безсрамна уличница, която ще се постарае да ви раздели завинаги.

До този момент тя говореше небрежно, почти шеговито, но сега, очите й, искрящи като малки изумруди, се впиха в Кит.

— Повярвайте ми, мила моя, знам какво говоря. Поради някаква причина, която не мога да проумея, вие тласкате мъжа си в обятията на друга жена — и той няма да устои. Измяната му е само въпрос на време. И аз смятам да бъда тази жена.

Кит разбираше, че трябва да скочи и с негодувание да напусне стаята, но нещо в неподправената откровеност на Вероника Гембл не допускаше притворство. Тази жена знаеше отговорите на такива тайни, за които Кит нямаше и най-малката представа.

Успя да запази равнодушния израз на лицето си.

— Да предположим… просто заради разговора… че нещо от това, което казахте, е вярно. Да предположим, че… аз… не изпитвам интерес към моя съпруг. И да предположим отново, в името на разговора, че… мъжът ми… също няма интерес към мен. — Бузите й се зачервиха, но тя решително продължи. — Как според вас… бих могла… да го заинтересувам?

— Като го съблазните, разбира се!

Последва дълга, мъчителна тишина.

— И как — попита хладно Кит — може да стане това?

Вероника помисли малко.

— Жената съблазнява мъжа, като следва своите инстинкти, без да се замисля кое е прилично и кое — не. Пленителна рокля, съблазнителни маниери, желание да го изкушава, загатване картината на рая, който го очаква. Вие сте интелигентна жена, Кит, и съм уверена, че ако си поставите цел, ще намерите начин да я постигнете. Само запомнете едно: гордостта няма място в спалнята. Тази стая е посветена на даването, а не на задръжките. Разбирате ли ме?

Кит кимна вдървено.

Изпълнила целта на посещението си, Вероника взе ръкавиците и плетената си чантичка и се изправи.

— Още едно предупреждение, мила моя: учете се бързо, защото нямате много време. Отпуснах ви достатъчно.

И без да се сбогува напусна стаята. Едва когато седна в каретата, си позволи да се усмихне. Френсис би се насладил на този следобед. Не й се удаваше често шанса да играе ролята на феята кръстница, но трябваше да й се признае, че я изигра великолепно.

Нагласи се удобно на меката кожена седалка, и замислено намръщи чело. Сега трябваше да реши, струваше ли си да приведе в действие заплахата или…

 

 

Най-накрая на Кит й се удаде възможност да направи това, което така отдавна желаеше. Вечерята бе истинско мъчение, тъй като Кейн сякаш не бързаше да си ляга. Разказваше за предачницата, дори я попита за мнението й относно цените на памука тази година. И както винаги, когато станеше въпрос за памука, изслуша внимателно отговора й.

Ужасен човек! Той беше толкова болезнено красив, че тя не можеше да свали поглед от него. И защо трябваше да се държи толкова очарователно с мис Доли?

Кит се постара да се прибере в спалнята си толкова скоро, колкото й бе възможно. Отначало дълго обикаля из стаята, докато възстанови самообладанието си. Най-накрая съблече дрехите си, облече избелял памучен халат, седна пред огледалото и започна да вади фибите от косата си. Тъкмо бе успяла да среше дългите черни къдрици, когато чу Кейн да се изкачва по стълбите на път за спалнята си.

В огледалото се отразяваше неестествено бледото й лице. Кит пощипна бузите си, след това смени обеците капки от лунен камък, с чифт мънички перли. Постави от жасминовия си парфюм в долчинките от двете страни на шията си.

Удовлетворена от направеното, съблече памучния халат и облече черна копринена нощница — сватбен подарък от Елзбет. Дрехата се плъзна като масло по голата й кожа. Нощницата бе елегантно проста, с малки, едва загатнати ръкави и дълбоко изрязано деколте, което откриваше гърдите й до връхчетата им. Материята обвиваше тялото й и се спускаше до долу на меки гънки, като при всяко движение очертаваше формата на бедрата й. Отгоре облече пеньоар от ефирна черна дантела и с треперещи пръсти закопча единственото копче — до шията й.

Кожата й проблясваше под прозрачната тъкан като бледа зимна луна. При ходене, пеньоарът се разтваряше отпред, което явно Елзбет не бе взела предвид при покупката. Нощницата прилепваше като втора кожа и очертаваше гърдите, деликатната падинка на пъпа и съблазнителното малко хълмче под корема й.

Тя пресече малката дневна, босите й крака стъпваха безшумно по килима. Когато стигна до вратата на неговата спалня, почти бе изгубила кураж. Почука бързо, преди да се е отказала.

— Влез.

Кейн, облечен с риза с навити ръкави, седеше в креслото до прозореца. Пред него, на масата, имаше купчина документи. Той вдигна глава и като видя в какво е облечена, очите му потъмняха и добиха познатия опушеносив цвят.

Кит бавно тръгна към него — с високо вдигната глава и гордо изпънати рамене. Сърцето й биеше лудо.

— Какво искаш?

Очарователният мъж, който й бе правил компания на масата по време на вечеря беше изчезнал. Сега звучеше уморено, подозрително и враждебно. За пореден път тя се запита защо той бе изгубил всякакъв интерес към нея. Защото не я намираше за привлекателна ли? Ако това бе вярно, то я очакваше ужасно унижение.

Кит можеше да измисли подходящо извинение: порязан пръст, който се нуждаеше от незабавно лечение, или молба да й даде някоя книга за четене… все едно, нямаше да й повярва.

Затова вдигна още по-високо брадичка и срещна погледа му.

— Искам да правя любов с теб.

Стана й неловко, когато устните му се извиха в лека подигравателна усмивка.

— Моята прелестна жена. Толкова откровена! — Очите му поглъщаха тялото й, така ясно очертано под тънката коприна. — Позволи ми да бъда също толкова искрен. Защо?

Не по този начин си бе представяла нещата. Очакваше да я вземе на ръце и да я занесе в леглото.

— Ние… ние сме женени. Не трябва да спим отделно.

— Разбирам. — Той кимна към леглото. — Въпросът е в съблюдаване на приличието, така ли?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

Между плешките й се стече капка пот.

— Просто искам. — Твърде късно осъзна, че не може да го направи. — Забрави! — Обърна се и тръгна към вратата. — Забрави, че съм казала нещо. Беше глупава идея.

Тя посегна към дръжката на вратата, когато една ръка покри нейната.

— Толкова лесно ли се предаваш?

Кит си пожела никога да не бе започвала. Не можеше дори да обвини Вероника Гембл за поведението си. Сама желаеше да се наслаждава на вкуса на устните му, да го докосва, да изпита отново тайната на сливането. Вероника просто я бе подтикнала.

Усети, че той не беше вече до нея. Огледа се и го видя облегнат на полицата на камината.

— Давай — подхвърли той, — чакам да започнеш.

— Да започна какво?

— Мъжът не може да прави любов по команда. Страхувам се, че ще ти се наложи да събудиш желанието ми.

Ако бе погледнала в очите му, щеше да види, че страстта бушува вече в него, но тя бе твърде заета да се бори с водовъртежа от чувства, който се надигаше в нея.

— Не знам как да го направя.

Той подпря рамене на полицата на камината и лениво кръстоса глезени.

— Действай! Целият съм твой.

Не можеше да понесе повече подигравките му. Гърлото й се стегна. Почти побягна към вратата.

— Промених мнението си.

— Страхливка — каза й меко.

Тя се обърна навреме, за да види, как язвителната му усмивка полека избледнява и на нейно място се появява нещо съвсем друго, едновременно изкусително и дръзко.

— Предизвиквам те, Кит Уестън!

Диви, неукротими чувства бушуваха дълбоко в нея. „Следвай инстинктите си“ — така й бе казала Вероника. Но как да разбере какво да направи?

Кейн повдигна вежди, мълчаливо признавайки нейното затруднено положение и прилива й на смелост, когато взе решение.

Кит бавно повдигна ръка и разкопча единственото копче на пеньоара. Каскада от черна дантела се плъзна надолу към пода.

Очите му се наслаждаваха на тялото й.

— Ти никога не се отказваш, нали? — хрипкаво прошепна той.

Кит леко се усмихна. Тръгна към него внезапно усетила да я залива вълна на неочаквана самоувереност. Бедрата й едва забележимо се поклащаха, при което тънкият плат на нощницата още по-ясно очерта съблазнителните им извивки. Спря пред Кейн и се взря в опушените дълбини на очите му. Без да сваля поглед протегна ръка и постави длан върху рамото му.

Мускулите под пръстите й веднага се напрегнаха и това й даде чувство на власт, каквато не бе изпитвала по-рано над него.

Повдигна се на пръсти и притисна устни към пулсиращата вена на врата му.

Той изстена тихо и зарови лице в косите й, като продължаваше да не я докосва. Тази необичайна пасивност я възбуди още повече. Тя разтвори устни и с езика си започна да гали мястото, където пулсът му туптеше все по-забързано.

Все по-гладна за него, Кит задърпа копчетата на ризата му. Когато успя да я отвори, плъзна длан по голата му гръд. Зарови пръсти в къдравите косъмчета, след това положи устни върху твърдото плоско зърно, разкрило се пред погледа й.

Кейн задавено изстена. Обви я с ръце и я притегли към себе си. Но играта водеше тя, значи той трябваше да се съобразява с нейните правила. С мек, лукав смях, Кит се измъкна от прегръдката му и отиде в другия край на стаята. Отправи му предизвикателен поглед и облиза устни с върха на езика си. После преднамерено плъзна длани по тялото си — от гърдите, през кръста, до извивката на ханша си.

Ноздрите му хищно се разшириха. Тя чу как дишането му се ускорява. Прокара отново ръце по тялото си, този път в обратна посока — от ханша, през талията, към гърдите.

Жената съблазнява мъжа, като следва своите инстинкти, без да се замисля, кое е прилично и кое — не.

Кит обхвана гърдите си с длани. Приглушено възклицание излезе от устните на Кейн — неразбираемо, но съдейки по тона, явно с чувство на възхищение.

Окончателно уверена в своята власт, Кит се премести в ъгъла, така че леглото остана между тях. Повдигна нощницата и се качи върху матрака. Поривисто завъртя глава и косите й се пръснаха по раменете. На лицето й изгря усмивка, която се предаваше още от Ева, единия ръкав се плъзна и падна от рамото й. Под воала от черни къдрици проблесна бяла гърда.

Кейн полагаше свръхчовешки усилия да остане на мястото си, и да не й се нахвърли, за да се слее с нейното примамващо тяло.

Беше се заклел пред себе си да не позволи това да се случи отново, но вече нямаше сили да стои далеч от нея. Тя му принадлежеше!

Кит все още не бе приключила. Дръпна нощницата си до коленете и седна на пети. Прекара пръсти през спуснатите си коси. Къдриците ту откриваха, ту закриваха едната й гърда в примамлива еротична игра.

И последната тънка нишка самоконтрол у Кейн се скъса. Трябваше или да я докосне, или да умре. Пристъпи до края на леглото и протегна покритата си с белези ръка, за да прибере копринените къдрици зад рамото й, а погледът му се впи в идеално оформената гърда с твърдо розово зърно.

— Бързо се учиш — каза й с натежал от вълнение глас и посегна към нея.

Кит му се изплъзна и легна на възглавницата, като подпря главата си на лакът. Черната коприна на нощницата се разстла върху краката й.

— Имаш прекалено много дрехи на себе си — прошепна тя.

Устните му се извиха в усмивка. С няколко ловки движения съблече ризата и я захвърли настрана. Кит мълчаливо го наблюдаваше. Сърцето й препускаше в безумен ритъм. След по-малко от минута, той застана пред нея напълно гол.

— Сега кой има прекалено много дрехи на себе си? — попита я задавено.

Кейн коленичи върху леглото и постави голямата си длан върху коляното й, там, където свършваше подгъва на нощницата. Кит усети, че черната дреха го възбужда, и не се учуди, че не я съблече. Вместо това, той плъзна ръката си под коприната, по вътрешната страна на бедрото й, докато стигна там, където желаеше. Докосна я леко веднъж, след това отново, после засили натиска, докато накрая пръста му влезе във влажната й сърцевина.

Този път Кит беше тази, която изстена. Тя изви тялото си в дъга и черната коприна падна от рамото, като оголи и другата й гърда. Кейн наклони глава и облиза най-напред едното, после другото зърно. Двойната ласка — върху гърдите й и в нейната женственост — беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. Със стон, който излезе от дълбините на душата й, тя се разпадна под неговото докосване.

Мина секунда, а може би — часове, преди тя да дойде отново на себе си. Кейн се опъна до нея, наблюдавайки напрегнато лицето й. Когато Кит отвори очи, той я целуна по устните.

— Огън и мед… — прошепна Кейн.

Тя го погледна въпросително, но той само се усмихна и отново я целуна страстно. Кит му отвърна със същата жар. Устата му се спусна към гърдите й, вдигна нощницата високо над кръста й и нежно я целуна по корема.

Тя усети, че нещо ще се случи още преди да почувства ласката на устните му върху вътрешната страна на бедрото си. Отначало помисли, че се е объркала. Мисълта бе твърде шокираща. Със сигурност грешеше. Не може да бъде… той нямаше да посмее.

Но той го направи. И тя беше уверена, че ще умре от насладата, която й даде.

След като всичко свърши, Кит почувства, че никога повече няма да бъде същата. Кейн я придърпа до себе си, погали косата й и се заигра с къдриците, давайки й време да се възстанови. Когато загуби търпение, се притисна към нея с цялото си тяло.

Кит заби пръсти в гърдите му и го избута.

Сега вече въпросът блестеше в неговите очи. Но той покорно се отпусна на възглавницата, а тя застана на колене до него. Наблюдаваше я как срамежливо скръсти ръце пред себе си, хвана края на нощницата и я издърпа през главата си.

Кейн успя само за миг да зърне голата й красота, преди Кит да легне върху него. Водопад от тъмни коси се разпиля върху гърдите му, когато тя стисна лицето му с малките си, силни ръце.

Кит жадно впи устни в неговите. Смело използва езика си да граби и насилва, за да получи удоволствие за себе си и сетне да го върне в изобилие. След това загали с устни белезите и напрегнатите мускули, твърдата му мъжественост, докато между тях не избухна отново пламъка на страстта.

Те се сляха… заедно се възвисиха… след това се разтопиха в блаженство.

Цяла нощ се прегръщаха, правеха любов, когато се събудеха, а после задрямваха с все още слети тела.

И разговаряха. Говореха за удоволствието, което си доставяха телата им, но нито веднъж не споменаха това, което ги бе разделило. Дори и преплетени в екстаз, те мълчаливо поставяха невидими граници, преминаването на които беше смъртоносно.

Може да се докосваш до мен… Може да ме докосваш тук… О, да… Да, и там… Но не очаквай нещо повече… Недей да мислиш, че на дневна светлина ще остана същия. Няма да се променя. Само ще ме нараниш… Ще ми вземеш всичко… Ще ме унищожиш… Аз ще ти отдам тялото си, но не, не смей да се надяваш, че ще получиш душата ми…

 

 

На сутринта Кейн изръмжа срещу нея, когато тя смачка вестника, който той искаше да прочете. Кит се нахвърли отгоре му, когато той неволно постави стол на пътя й.

Нощните мечти се разсеяха и дневните бариери се върнаха обратно на мястото си.