Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (16)

Глава 16

Кит се бе покачила на стълбичката в библиотеката и опитваше да вземе една книга, когато чу входната врата да се отваря. Старият часовник в хола удари десет часа. Само един човек затръшваше така вратата. Цялата вечер се бе подготвяла за завръщането му.

Следобеда, когато се бе връщала от Знахарката го съзря отдалеч. В неделя работниците почиваха, затова той бе сам при предачницата. Гол до кръста разтоварваше дървения материал, докаран от Чарлстън.

— Кит!

Сигурно беше видял светлината от прозореца на библиотеката, и съдейки по вика му, разбра, че не е в добро настроение.

Вратата на стаята едва не се откачи от пантите. По ризата му имаше тъмни петна от пот, мръсните му панталони бяха напъхани в ботушите, които без съмнение оставяха кални следи по пода. Софрония нямаше да бъде щастлива от това.

— Когато те викам, искам веднага да дойдеш! — изръмжа той.

— Само ако имах крила — отвърна му нежно, но той не прояви чувство за хумор.

— Нямам желание да те търся из цялата къща, когато се прибера у дома!

Той се държеше толкова възмутително, че тя едва не се разсмя.

— Може би трябва да нося звънче на шията си. Искаш ли нещо?

— Дяволски си права! Преди всичко искам баня и чисти дрехи. След това — вечеря. В стаята ми!

— Сега ще кажа на Софрония. — Още в момента, в който го изрече, разбра, че е направила грешка. Щеше да започне една…

— Софрония не е моя съпруга. Тя не е тази, заради която последните шест часа разтоварвах дървен материал. И това нямаше да се налага, ако ти не обичаше толкова много да си играеш с кибрита. — Той се облегна на рамката на вратата, смело отправяйки й предизвикателство. — Така че, ти ще се погрижиш за мен.

Щеше да направи всичко, за да потуши лошото му настроение. Усмихна му се и изрече:

— С удоволствие. Ще се погрижа за банята ти.

— И вечеря!

— Но, разбира се!

Когато мина покрай него и се отправи към кухнята, в мечтите си вече яхаше Съблазън и изчезваше завинаги. Но беше невъзможно! Нямаше да позволи яростта на съпруга й да я принуди да напусне „Райзън Глори“.

Софрония не се виждаше никъде, затова помоли Луси да напълни ваната, а после затърси из кухнята с какво да нахрани мъжа си. Според нея щеше да бъде най-добре отрова за мишки, но накрая се спря на чинията, която Патси бе покрила и оставила на топло върху печката. Кит махна кърпата, за да може яденето в нея да изстине, когато станеше време да я занесе на Кейн.

Луси се появи запъхтяна в кухнята.

— Мистър Кейн каза, че ви иска веднага горе!

— Благодаря ти, Луси.

Кит взе чинията и старателно започна да духа върху печеното месо с картофи, надявайки се то да изстине по-бързо. Мислеше си да посипе отгоре допълнително още сол, но не й даде сърце да го стори. Той може да бе въплъщение на дявола, но бе работил усилено целия ден. Достатъчно бе, че щеше да му се наложи да яде студената вечеря.

Когато влезе в спалнята, видя, че той седи отпуснат в креслото все още напълно облечен.

— Къде беше, по дяволите?

— Да ти приготвя вечерята, съкровище.

Той присви очи.

— Помогни ми да сваля проклетите ботуши.

Въпреки че те целите бяха в кал, той можеше и сам да си ги свали, но явно търсеше повод за скандал. Би му помогнала с радост, и тъй като Кейн искаше кавга, реши да се държи отстъпчиво.

— Разбира се, агънцето ми.

Отиде при него, обърна му гръб и яхна крака му.

— Ако се опреш някъде, ще мога по-лесно да ги измъкна.

Единственият начин, по който той можеше да се подпре, беше да постави другия си крак в калния ботуш върху дупето й. А тя подозираше, че това бе твърде много дори за него.

— Добре, сам ще смъкна проклетите ботуши!

— Сигурен ли си? Аз живея, за да ти бъда полезна.

Той й метна мрачен поглед, измърмори нещо под носа си и дръпна ботушите. Докато Кейн събличаше дрехите си, Кит усърдно подреждаше нещо в гардероба.

Тя чу шума от падането на дрехите по пода, а после и плисъка на водата, когато той влезе във ваната.

— Ела тук и ми изтъркай гърба!

Кейн знаеше, че е претърпял поражение, затова сега възнамеряваше да го компенсира.

Когато се обърна, тя видя, че едната му ръка почива на ръба на ваната, а кракът му виси извън нея.

— Най-напред си свали роклята, за да не се намокриш!

Този път той беше уверен, че тя ще откаже, което щеше да му даде повод да беснее още повече.

Само че Кит бе решила да не му позволи да спечели толкова лесно, особено сега, когато под роклята си имаше долна риза и няколко фусти. Избягвайки да поглежда към водата във ваната, тя свали дрехата.

— Колко си внимателен само!

Може би топлата вода го бе успокоила, защото мрачният му поглед бе изчезнал. Сега в очите му имаше яростен блясък.

— Благодаря ти, че си забелязала! А сега ми изтъркай гърба!

О, щеше да го изтърка! И още как! Кожата му щеше да свали!

— Ох!

— Извинявай! — рече невинно зад гърба му. — Мислех, че си по-издържлив.

— Да не забравиш гърдите ми — каза й, предвкусвайки възмездието си.

Тя се срамуваше от интимните докосвания и той го знаеше. Кит умишлено остана зад гърба му, но от това положение беше почти невъзможно да изтърка гърдите му. Предпазливо протегна ръка, за да стигне до тях.

— Така няма да стане — заяви той, хвана я за китката и я дръпна пред себе си. Ризата й отпред се намокри.

Избягвайки да гледа надолу, Кит започна да сапунисва гърдите му с гъбата. Правеше всичко възможно да не се заглежда в белите пенливи кръгове, които оставяше след себе си, но причудливите фигури върху мускулите му сякаш я привличаха. Изкушаваше се да прекара пръстите си по тях.

Една от фибите й падна и кичур коса се потопи във водата. Кейн се протегна и го прибра зад ухото й. Кит седна на пети. Погледът му се местеше от лицето към гърдите й и обратно. Тя знаеше, без да поглежда, че водата е направила ризата й прозрачна.

— Ще… ще оставя чинията на масата, за да можеш да вечеряш, след като се подсушиш.

— Добре — отвърна й дрезгаво.

Обърна му гръб и започна да се размотава около малката масичка до камината. Той излезе от ваната и взе кърпа, за да се подсуши. Когато в стаята стана тихо, Кит предпазливо се обърна към него.

Кейн бе успял да облече само чифт панталони. Влажната му коса бе гладко сресана.

Тя нервно облиза устни. Играта се бе обърнала в негова полза.

— Страхувам се, че яденето ти малко изстина, но съм сигурна, че е вкусно.

Тя се отправи към вратата.

— Сядай, Кит! Не обичам да ям сам.

Тя неохотно се настани срещу него и Кейн започна да се храни. Докато го наблюдаваше й се стори, че леглото с балдахина започва да расте, и изпълва цялата стая. Наложително бе да отвлече вниманието си.

— Сигурно очакваш да поема задълженията на Софрония, но…

— Защо трябва да го правиш?

— Не съм казала, че искам. Умея да готвя, но що се отнася до останалото…

— Тогава остави всичко на Софрония.

Кит се бе приготвила за дълъг спор, искаше да го упрекне в деспотизъм, но той само за секунда успя да я извади от равновесие.

— Има една работа, която искам да ти възложа допълнително, освен грижата ти за мен, разбира се.

Кит се напрегна. Ето, най-после! Щеше да й поръча нещо, което знаеше, че тя мрази!

— Нощес лисица е отмъкнала една кокошка. Опитай се да я проследиш. Сигурен съм, че си по-добър стрелец от повечето мъже тук. — Кит мълчаливо се втренчи в него. — И ако искаме да имаме дивеч на масата, ще трябва ти да се погрижиш за него. От работа по предачницата нямам достатъчно свободно време да се заема сам с тази задача.

Не можеше да повярва на това, което чу. Мразеше го още повече, че я разбира толкова добре. Ако се бе омъжила за Брандън, не би могла да има подобна свобода. Но той никога не би я гледал така, както Кейн я гледаше сега.

Леглото приближаваше все повече към нея. Раменете я заболяха от напрежение. Тя старателно изучаваше блестящите кристални висулки на лампата, след това плъзна поглед по книгите, които той държеше до леглото.

Леглото!

Очите й се спряха върху ръцете му — широки длани с тънки, дълги пръсти. Ръце, които бяха галили тялото й, докосвайки всяка извивка. Пръсти, които бяха прониквали…

— Хляб?

Кит подскочи. Той й подаваше парче хляб, което не бе изял.

— Не, не, благодаря. — Бореше се да запази самообладание. — Мис Доли беше много разстроена днес. Сега, след като не се нуждая вече от компаньонка, се страхува, че ще я отпратиш. — Тя го гледаше упорито. — Казах й, че няма да направиш нищо подобно. И, че може да остане тук толкова дълго, колкото поиска.

Очакваше той да протестира, но Кейн само сви рамене.

— Предполагам, че мис Доли сега е част от семейството, независимо дали го искаме, или не. Вероятно е за добро. Тъй като никой от нас двамата не дава пукната пара за условностите, тя ще създава атмосфера на почтеност в дома ни.

Кит скочи като ужилена.

— Престани да бъдеш толкова разумен!

— Добре. Събличай се!

— Не, аз…

— Мислиш си, че банята и храната са всичко, което искам от теб, така ли?

— Ако очакваш повече, ще се наложи да ме вземеш със сила!

— Нима? — Кейн се облегна лениво в креслото и я огледа похотливо. — Развържи тези дантели! Искам да гледам как се събличаш!

Кит бе потресена от чувството на възбуда, което я заля. Сега бе принудена да се бори със себе си.

— Отивам да си лягам. Сама!

Кейн я проследи докато напускаше стаята и видя вътрешната й борба. Сега, когато бе познала страстта, тя го искаше толкова силно, колкото той нея, но по-скоро би умряла, отколкото да си признае.

Кит бе толкова дяволски красива, че го болеше само като я гледаше. Това ли бе слабостта, която баща му бе усещал към майка му?

Мисълта го вледени. Тази вечер имаше намерение да ядоса Кит, докато тя не се вбеси и изгуби остатъка от самообладанието си. Би трябвало да знае, че тя е достоен противник и не би изгубила лесно играта.

Но не само стремежа да я накара да излезе извън себе си, му беше дал повод да се държи толкова безцеремонно. Искаше да й нанесе унизителни душевни рани, които да й покажат колко малко го е грижа за нея.

Все още желаеше да правят любов. Но не с нежност и ласки. Не бе толкова глупав.

Стана и премина през малката дневна, за да влезе в спалнята й. Естествено, бе заключила междинната врата. Не бе очаквал друго от нея. С малко търпение от негова страна, той би успял да стопи съпротивата й. Но не искаше да бъде търпелив. С един ритник отвори вратата.

Тя бе все още по бельо, макар да бе развързала панделките на долната си риза. Косите й — черна коприна, покриваха изваяните й като от слонова кост рамене.

Като го видя, ноздрите й се разшириха от гняв.

— Махай се! Не се чувствам добре!

— Скоро ще се почувстваш по-добре! — Взе я на ръце и я понесе към леглото, където й беше мястото.

— Няма да го направя!

Той я хвърли върху кревата, сред купчина фусти и затрепери от ярост.

— Ще правиш това, което ти кажа!

— Ще ти лъскам ботушите, дяволите да те вземат, и ще ти нося яденето! Но това е всичко!

Кейн заговори спокойно, въпреки страстите, които бушуваха в него.

— На кого се сърдиш повече? На мен — за това, че те принуждавам, или на себе си — за това, че тайно го искаш?

— Аз… аз не…

— Искаш го!

Той ловко я избави от дрехите й, после смъкна и своите.

Гневът й се стопи с първите ласки.

— Защо трябва да става по този начин? — прошепна тя.

Кейн зарови лице в косите й.

— Защото не можем да му се съпротивляваме.

 

 

Това беше среща на телата, не на душите им. Всеки от тях намери удовлетворение, но това беше всичко. Точно така го искаше той.

И никога не бе чувствал по-голяма пустота в себе си.

Претърколи се по гръб и се вгледа в тавана. Пред очите му се занизаха сцени от нещастното му, изпълнено с насилие детство. Баща му беше загубил много повече от парите си, заради майка му. Бе загубил гордостта, честта си и в крайна сметка — собственото си достойнство. И Кит щеше постепенно да го обсеби, точно както бе направила Розмари с Натаниел Кейн.

Осъзнаването на това го зашемети. Страстта му към тази жена го правеше слаб.

Развълнувано си пое дълбоко въздух. Кит го желаеше, но не със същата страст, с която искаше „Райзън Глори“. И под желанието й, както и преди, бушуваше омразата й към него.

Точно тогава той взе решение какво да прави, макар че то го прободе като с нож. Отчаяно затърси друг начин, но нямаше такъв. Нямаше да позволи на жена си да му вземе всичко, както се бе случило с баща му. А това означаваше повече да не се докосва до нея. Нито утре. Нито следващата седмица. Нито следващия месец. Докато не унищожеше влиянието, което тя имаше върху него.

А това можеше да продължи вечно.

 

 

Седмиците се сменяха една след друга и живота им постепенно навлезе в рамките на учтиво, равнодушно съжителство. Заприличаха на добри съседи, които вежливо си кимат през оградата, но рядко се спират да си поприказват. Кейн нае още работници и за малко повече от месец, щетите от пожара в предачницата бяха възстановени. Беше време да се монтират машините.

Както се сменяха един след друг летните дни, така отношението на Кит към съпруга й премина от гняв към объркване. Не беше я докосвал от неделя вечерта, след завръщането му от Чарлстън. И въпреки че играеше ролята на послушна съпруга, като му поднасяше яденето и се грижеше за банята му, той се отнасяше с нея просто учтиво. И повече не я заведе в леглото си.

Кит бродеше из гората в мъжки дрехи и с кални ботуши, с карабината на Спенсър в едната си ръка и торба от зебло, натъпкана с убитите пъдпъдъци и зайци в другата. Кейн държеше тя да си е вкъщи, когато се прибира у дома, но не го беше грижа как прекарваше останалото време, нито че не спазваше правилата на елементарното женско поведение.

Но дори и в гората тя не намери покой. Бе твърде неспокойна и прекалено объркана.

В един подобен ден пристигна писмо от Елзбет.

„Моя скъпа, скъпа Кит,

Когато получих писмото ти, в което ми разказваш за сватбата ти с майор Кейн, аз така се разкрещях, че бедната мама едва не припадна от страх, въобразявайки си, че с мен се е случило нещо. Ах, ти, хитрушо такава! И като си помисля само, как убедително се оплакваше от него! Това, разбира се, е най-романтичната любовна история, която някога съм чувала! И идеално решение за всичките ти проблеми! Сега имаш и двете — «Райзън Глори» и любящ съпруг!

Трябва да ми разкажеш дали предложението му беше толкова романтично, колкото си представям. В мислите си те виждам в красива рокля (тази, която носеше на бала на дебютантките) и майор Кейн застанал пред теб на коляно, сложил умолително ръце пред гърдите си — така, както винаги сме си мечтали с теб. О, мила моя, Кит (скъпа моя, мисис Кейн), моля те потвърди, че всички мои фантазии са чистата истина!

Надявам се да се зарадваш и на новините ми, които както подозирам, няма да те изненадат. През октомври ще бъда булка, точно като теб! Вече съм ти писала, че прекарвам много време с дългогодишния приятел на брат ми — Едуард Матюс. Той е малко по-възрастен от мен и до скоро ме считаше за дете. Смея да твърдя, че той вече не мисли така!

Скъпа Кит, тежко понасям раздялата с теб! Как бих искала винаги да сме заедно и да си споделяме тайни за тези, които обичаме — твоят Байрън и моят любим Едуард.

Сега, след като си вече омъжена жена, мога да ти задам въпроси, които не смея да задам на моята скъпа майка.

Нима Евиният грях е действително толкова ужасен, колкото намекна мисис Темпълтън. Започвам да подозирам, че не ни е казала цялата истина. Не мога да си представя между мен и любимия ми Едуард да съществува нещо отблъскващо. О, скъпа, не би трябвало да пиша за това, дори и на теб, но в последно време тази мисъл не ми излиза от главата! Привършвам, докато не ми е дошло на ум да те питам още нещо неприлично. Много ми липсваш!

Твоя вярна, вярна приятелка: Елзбет“

Цяла седмица писмото на Елзбет обвинително я гледаше от бюрото й. Десетина пъти сяда да й отговори, но после безпомощно захвърляше писалката. Най-накрая реши, че не може да отлага повече. Резултатът бе крайно незадоволителен, но нищо по-добро не можеше да се получи, колкото и да се стараеше.

„Скъпа Елзбет!

Много се зарадвах на писмото ти. Щастлива съм за теб! Твоят Едуард изглежда идеално ти подхожда за съпруг! Със сигурност знам, че ти ще бъдеш най-красивата булка в Ню Йорк! Само да можех да те видя в този ден!

Удивително, колко точно си си представяла сцената с предложението за брак на Байрън! Всичко беше така — Байрън действително бе на колене! Точно до най-малките детайли — и роклята беше същата!

Извинявай за краткото писмо, но днес имам да свърша още поне сто неща!

С цялата ми любов: Кит

P.S. Не се притеснявай за Евиния грях. Мисис Темпълтън ни е излъгала.“

Беше краят на август, когато най-накрая Кит се принуди да посети предачницата, и то, само защото знаеше, че Кейн не е там. Памукът бе узрял и Кейн заедно с Магнус бяха на полето от сутрин до здрач. Бе оставил Джим Чайлдс да следи за работата по становете.

Въпреки че Кит не се беше приближавала до сградата от ужасната нощ на пожара, мисълта за предачницата не й излизаше от главата. Тя беше заплаха за нея. Предполагаше, че Кейн няма да се задоволи с мащабите на сегашната фабрика, и разширението щеше да е за сметка на земята в плантацията. В същото време изпитваше някакво болезнено любопитство. Тя беше южнячка и разбираше от памук. Възможно ли бе предачницата да извърши такова чудо, каквото бе почистването на памука? Или щеше да бъде проклятие?

Като всяко друго дете от юга знаеше историята толкова добре, както познаваше линиите на собствената си длан. За нея нямаше граници, нито зависеше от религията или убежденията, нито от цвета на кожата. Предаваха я от уста на уста — бедни и богати, свободни и роби. Историята за това, как Юга бил спасен само за десет дни…

Докато вървеше към предачницата тя си я припомни.

„Било края на осемнадесети век, когато дяволските семена били основен проблем за Юга. О, можело да се каже толкова много за преимуществата на памука от остров Си Айланд с неговите дълги лъскави влакна, от които семената изкачали лесно, като костилка от узряла череша! Но ако ги нямало крайбрежните песъчливи почви и си-айленския памук нямало да го има, защото той растял само върху тях.

Съществувал тютюнът, но той изсмуквал жизнените сокове на земята. След няколко години върху тази почва не растяло нищо друго.

Ориз? Индиго? Царевица? Да, те давали добра реколта, но не можели да направят човека богат. Не правели страната богата. А именно това било необходимо на Юга. Свежи пари, от богата реколта. И култура, която да накара целия свят да чука на вратата му.

Именно това били тези дяволски семена. Грубовлакнестия памук можел да расте навсякъде. Той бил непретенциозен. Не се нуждаел от песъчлива почва и морски въздух. Зелените семена на памука пониквали бързо, като плевели. И разходите по отглеждането му били малки, защото дяволските семена се захващали в почвата със здрави корени и се залепвали за нея, сякаш дяволът ги е посял там. И човек трябвало да е много глупав, за да се опита да ги извади.

Бил необходим десетчасов труд, за да се отдели един фунт памучно влакно от три фунта от тези дяволски семена. Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа работа! Дяволът в ада здраво се бил подиграл с южняците!

Тогава от къде щели дойдат парите от реколтата? Къде беше културата, която да спаси Юга?

Плантаторите спрели да купуват роби, а на тези, които вече притежавали, обещали свобода. Твърде много гърла за изхранване. И никакви пари от реколтата. Само дяволските семена.

И тогава дошъл един учител от Савана. Мъжът от Масачузетс бил с ум, който работел по-различно, отколкото при другите хора. Той мечтаел за машини. Именно на него разказали за дяволските семена и късите твърди влакна. Той отишъл под навеса, където почиствали памука, за да се убеди с очите си колко тежка е работата по изваждане на семената.

Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа!

Учителят се захванал за работа. Били му необходими десет дни. Десет дни, за да спаси Юга. Когато привършил, пред него стояла дървена кутия, в която се въртели ролки с телени куки. Отпред имало метална плоча с прорези, а отстрани — манивела, която се въртяла като с магия. Зъбци подхващали памука и го прекарвали през ролките. Дяволските семена падали в кутията. Един човек. За един ден. Десет фунта чисто памучно влакно.

Чудото станало. Свежи пари от богата реколта.

Югът станал кралица, а на трона се качил кралят Памук. Плантаторите започнали да купуват все повече роби. Стотици хиляди акра земя били засадени с грубовлакнестия памук, а за работата на полето били необходими яки гърбини. Обещанията за свобода на робите били забравени. Ели Уитни — учителят от Масачузетс им дал памукопочистващите машини. Чудото било сторено.

И проклятието било налице.“

Кит завърза Съблазън за стълба и се отправи към тухленото здание, размишлявайки, как почистването на памука бе спасило и унищожило Юга едновременно. Без почистването на памука, робството би изчезнало, защото бе икономически неизгодно. Тогава не би имало и война.

Щеше ли тази предачница да има същия катастрофален ефект?

Кейн не бе единствения, който разбираше какво означават за Юга собствени предачни фабрики. Отпадаше необходимостта от транспорт на суров памук на северозапад или в Англия. Скоро примерът на Кейн щеше да бъде последван от много хора. Тогава Югът щеше да контролира целия процес, започвайки от засаждане, отглеждане, събиране и почистване, до предене и тъкане на готовите влакна. Фабриките щяха да върнат просперитета на Юга, който войната му бе отнела. Подобни процеси щяха донесат със себе си промени, особено в такива плантации като „Райзън Глори“.

Джим Чейс я разведе и й показа цялата предачница. И макар да беше любопитен, защо жената на работодателя му внезапно се бе появила отново след два месеца отсъствие, той с нищо не го показа. Доколкото бе известно на Кит, Кейн не бе казал никому, че тя е подпалила сградата. Само Магнус и Софрония изглежда се досещаха.

Когато си тръгна, тя осъзна, че част от нея с нетърпение очаква да види работата на огромните машини. Предачницата щеше да влезе в действие през октомври.

Връщайки се обратно, видя Кейн да стои до фургон пълен с памук. Беше гол до кръста, а гърдите му блестяха от пот. Докато го наблюдаваше, той грабна чувал с памук от раменете на един работник и го изпразни във фургона. После свали шапката и изтри челото си с ръка.

Стегнатите му, мощни мускули се движеха под кожата му като вода развълнувана от вятъра. Той винаги бе изглеждал силен и строен, а непосилната работа в плантацията и в предачницата го бе закалила още повече. Всеки мускул и всяка вена релефно изпъкваха по раменете и торса му. Внезапно Кит почувства дълбоко в себе си някаква слабост, сякаш над нея бе надвиснал ураган. Тръсна глава, за да пропъди гледката.

Когато се прибра у дома се отдаде на ожесточено готвене, независимо, че времето в тези последни дни на август беше горещо и в кухнята тегнеше задух. До края на деня бе приготвила яхния от костенурка, царевични питки и желирана торта, но все още не бе успяла да прогони безпокойството си. Затова реши да поплува в езерото преди вечеря. Докато оседлаваше Съблазън си спомни, че Кейн работеше на полето, през което трябваше да мине. Той веднага щеше да разбере накъде отива. Вместо да я разстрои, мисълта я развълнува. Пришпори Съблазън и пое по пътя.

Кейн веднага я видя. Дори вдигна ръка за лек, насмешлив поздрав. Но не дойде при езерото. Тя дълго плува в прохладните води, гола и самотна.

На другата сутрин Кит разбра, че месечния й цикъл е дошъл. До следобеда облекчението, че не е бременна, бе заменено от остри режещи болки. Толкова зле досега не се бе чувствала.

Отначало се опита да облекчи болката с ходене, но скоро се предаде. Съблече роклята и фустите, и легна. Софрония й даде от нейните лекарства, а мис Доли й почете от „Тайната на щастливия живот на християнина“, но болките не преминаха. Накрая им нареди да напуснат спалнята й, за да може да страда на спокойствие.

Но не остана дълго сама. Преди вечеря вратата се отвори и в стаята нахълта Кейн. Не беше успял дори да се преоблече.

— Какво ти е? Мис Доли ми каза, че си болна, но когато я попитах какво ти е, тя започна да трепери като заек и се скри в спалнята си.

Кит лежеше на една страна, свила колене чак до гърдите си.

— Изчезвай!

— Няма, докато не ми кажеш какво ти е!

— Нищо ми няма — простена тя. — Утре ще съм добре. Само се махни!

— По дяволите, ако го направя! В къщата е тихо като в погребален салон. Жена ми се е заключила в стаята си и никой не иска нищо да ми каже.

— Дойдоха ми женските дни — промърмори Кит, прекалено измъчена, за да се срамува. — Никога не е било толкова зле.

Кейн мълчаливо се обърна и излезе.

Бездушен простак!

Кит притисна силно корема си и застена.

След по-малко от половин час, изненадана усети матракът до нея да потъва.

— Изпий това. Ще те накара да се почувстваш по-добре. — Кейн повдигна раменете й и поднесе чаша към устните й.

Тя глътна малко и се закашля.

— Какво е това?

— Топъл чай с голяма доза ром. Много успокоява.

Вкусът беше неприятен, но бе по-лесно да го изпие, отколкото да започва спор. Когато той внимателно я положи обратно в леглото, главата й приятно се замая. До носа й стигна аромат на сапун и тя разбра, че се бе изкъпал, преди да се върне при нея. Жестът му я трогна.

Кейн дръпна отгоре й чаршаф. Под него беше облечена с обикновена памучна риза останала от дните й в пансиона и чифт скъпи дълги гащи с воланчета. Както винаги имаше несъответствие в облеклото си.

— Затвори очи и остави рома да си свърши работата — прошепна й той.

Действително, клепачите й изведнъж станаха прекалено тежки, за да ги държи отворени. Когато ги затвори, той докосна гърба й и започна да го масажира. Ръцете му леко се придвижваха нагоре по гръбнака, после обратно надолу. Тя почти почувства момента, когато вдигна камизолата и докосна голата й кожа. Докато се унасяше, разбра, че неговите докосвания потушиха режещата болка.

На сутринта, Кит откри на нощното си шкафче голям букет маргаритки, натопен в чаша с вода.