Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (21)

Глава 21

Кит се добра до Тексас едва през втората седмица на ноември. Пътуването беше дълго и много трудно, защото не беше сама.

Безграничните пустинни пространства на Тексас я поразиха. Беше толкова различно от Южна Каролина — безкрайната прерия на Източен Тексас, обрасла само с трева, преминаваше към вътрешността на щата в назъбени скали, по които растяха самотни дървета, а по суровите хълмисти местности, носени от вятъра, се търкаляха големи кълба от изсъхнали храсти. Разказаха й, че по време на дъждовете, каньоните се препълвали с вода, която отнасяла цели стада добитък, а лятното слънце така изгаряло земята, че се получавали дълбоки пукнатини. И въпреки това, нещо в тази дива страна я привличаше. Може би това беше предизвикателството, което отправяше към тези, които искаха да я покорят.

Колкото повече приближаваше към Сан Карлос, толкова повече нарастваше неувереността й в правилността на предприетото пътуване. Въпреки отговорностите, които имаше сега, бе изоставила всичко и бе тръгнала да търси мъжа, който никога не й беше казал, че я обича.

Докато се качваше по дървените стъпала пред игралния дом „Жълтата роза“, стомахът й се стегна в болезнен възел. Последните няколко дни почти не беше в състояние да яде, а тази сутрин дори апетитната миризма от кухнята на хотел „Ранчеро“ не можа да я изкуши. Дълго се беше занимавала с тоалета си, няколко пъти сменя прическата си като вдигаше косите си по един, после по друг начин, пробва почти всички рокли, като непрекъснато си напомняше да не пропусне да закопчее някоя кукичка или копче.

Най-накрая реши да облече гълъбовосивата рокля с розовите волани, която носеше в деня на пристигането си в „Райзън Глори“, като прибави шапка и воал в същия цвят. По някакъв начин я утешаваше илюзията — сякаш всичко започваше отново. Само роклята й стоеше по различен начин, стегната около наедрелите й гърди, което й напомняше, че всичко се променя.

Ръката й, облечена в ръкавица, трепереше леко, когато посегна към летящата врата водеща в салона на игралния дом. Поколеба се за момент, после бутна силно и пристъпи вътре. Беше научила, че „Жълтата роза“ е най-доброто и скъпо заведение в Сан Карлос. Стените му бяха покрити с червено-златни тапети, от високия таван се спускаше кристален полилей. Махагоновият плот на бара се простираше по цялата дължина на помещението. Зад него на стената висеше картина, на която бе изобразена полулегнала в легло гола жена, с тицианови къдрици и жълта роза между зъбите. Тя бе нарисувана на фона на картата на Тексас, като главата й лежеше близо до Тексаркана, а краката й стигаха до поречието на Рио Гранде. Тази картина даде на Кит нова доза смелост. Нарисуваната жена й напомняше на Вероника.

Поради ранния час вътре имаше малко посетители. Един по един те замълчаха и се обърнаха към нея заинтригувани. Въпреки че лицето й бе покрито от воала, облеклото и маниерите й показваха, че тя не е от тези жени, които посещават подобни места, дори и толкова елегантни като „Жълтата роза“.

Барманът нервно се изкашля.

— Мога ли да ви помогна, мем?

— Бих искала да се видя с Байрън Кейн.

Мъжът метна нерешителен поглед към витото стълбище в задната част на салона, след това погледна към чашата, която старателно полираше.

— Тук няма никой с такова име.

Кит мина покрай него и продължи към стълбите.

Барманът мигновено излезе иззад барплота.

— Хей! Не може да отивате там!

— Само стой и гледай! — отвърна му Кит, без да намалява темпото. — И ако искате да не нахлувам в чужда стая и да безпокоя клиентите, ще ми обясните къде точно да намеря мистър Кейн!

Мъжът, гигант с гърди като варел и ръце дебели като свинска шунка, свикнал да се разправя с пияни каубои и стрелци, стремящи се да докажат репутацията си на отчаяни храбреци, сега беше безпомощен пред жена, която очевидно бе истинска дама.

— Последната стая в ляво — промърмори той. — И дяволите да ме вземат, ще си платя за това!

— Благодаря ви! — учтиво каза Кит и се заизкачва нагоре по стълбите величествено като кралица. При това искрено се надяваше никой от седящите в салона мъже да не забележи колко е изплашена.

 

 

Жената се казваше Ернестин Агнес Джоунс, но за всички мъже в „Жълтата роза“ тя беше просто Ред Ривър Руби.

Подобно на повечето хора дошли на Запад, Руби беше погребала миналото заедно с името си и никога повече не се бе обърнала назад.

Въпреки пудрата, кремовете и старателно начервените устни, тя изглеждаше по-възрастна за двадесет и осемте си години. Беше живяла трудно и си й личеше. И все пак си оставаше привлекателна жена, с гъсти кестеняви коси и гърди, меки като възглавници. До скоро бе имала твърде труден живот, но всичко се беше променило с внезапната, удобна смърт на последния й любовник. Сега беше собственичка на „Жълтата роза“ и най-търсената жена в Сан Карлос. Непрекъснато бе обсаждана от ухажори, с изключение само на един — този, когото най-много желаеше.

Руби кокетно нацупи устни, докато гледаше мъжа в противоположния край на спалнята. Той пъхаше ленената си риза в чифт черни, сукнени панталони, които се обтягаха по бедрата му толкова примамливо, че предишната й решителност се върна с нова сила.

— Но ти каза, че ще отидем на разходка с новия ми кабриолет! Защо не днес?

— Имам много работа, Руби — отвърна й рязко той.

Тя се наведе леко напред, червения й разкошен халат се отвори и откри гърдите й, но той като че ли нищо не забеляза.

— Човек би си помислил, че не аз, а ти си шефът тук. Какво толкова важно има да свършиш, което да не може да почака?

След като не получи отговор, тя реши да не го притиска повече. Веднъж бе опитала, и повече такава грешка нямаше да стори. Вместо това заобиколи леглото и приближи към него, като си пожела да може да наруши неписаното правило на Запада и да го попита за миналото му.

Руби подозираше, че за главата му е обявена награда. Иначе как би могла да се обясни аурата на опасност, станала неделима част от него като упорито вдигнатата му брадичка. Той беше толкова добър с юмруците, колкото и с оръжието. Когато погледнеше в очите му съзираше там само пустота, от която я пронизваше студ. Освен това той можеше да чете и води сметките, което не се връзваше с образа му на беглец, престъпил закона.

Едно нещо тя знаеше със сигурност — той не беше женкар. Изглежда не забелязваше ни една от жените в Сан Карлос, макар много от тях да бяха готови да вдигнат фустите си само при един негов намек. Самата тя се опитваше да влезе в леглото му, откакто го взе на работа в „Жълтата роза“. До сега не беше успяла. Но не се предаваше и не губеше надежда, защото не бе срещала по-красив мъж.

Руби застана пред него и сложи едната си ръка върху токата на колана му, а другата върху гърдите му. Без да обръща внимание на чукането по вратата, промъкна пръстите си под ризата му.

— Само ако ми дадеш шанс, може да ни бъде много хубаво заедно.

Не разбра, че вратата се отвори, докато той не вдигна глава и погледна някъде зад нея. Нетърпеливо се обърна да види кой ги прекъсва.

 

 

Вълна от болка удари Кит. Сцената, която се разкри пред очите й успя да възприеме на отделни части — яркочервен, разтворен халат, големи бели гърди, ярко начервена уста, отворена в знак на възмущение. И съпруга си. Нищо друго не бе в състояние да възприеме повече.

Той изглеждаше по-възрастен, отколкото си го спомняше. Лицето му бе изпито с дълбоки бръчки около очите и устата. Косата му беше пораснала и падаше над яката на ризата. Приличаше на бандит. Нима така бе изглеждал по време на войната? Наблюдателен и предпазлив, вечно под напрежение, опънат като струна, която всеки момент ще се скъса?

Лицето му мъчително се изкриви, когато я видя, след това се затвори като заключена врата.

Жената се нахвърли върху нея.

— Коя, по дяволите, си ти и какво си мислиш, че търсиш тук? Ако търсиш работа си закарай задника долу и чакай докато дойдем!

Кит се зарадва на яростта, която започна да я обхваща. С едната ръка вдигна воала върху шапката си, а с другата бутна вратата зад гърба си.

— Ти си тази, която трябва да се изнесе долу. Имам лична работа с мистър Кейн.

Руби присви очи.

— Знам ги такива като теб! Благородна дамичка, която идва на Запад и си въобразява, че целият свят й е длъжен! Е, това е моя дом и някаква си превзета лейди не може да ми казва какво да правя! Може да си вириш носа във Вирджиния или Кентъки, или откъдето си, но не и в „Жълтата роза“!

— Махай се от тук! — заповяда й Кит с тих глас.

Руби затегна колана на халата си и тръгна заплашително към нея.

— Ще ти направя една услуга, сестро, и ще те науча, че нещата в Тексас стоят по съвсем различен начин!

От другия край на стаята Кейн се обади тихо:

— Най-добрия съвет, който мога да ти дам, Руби, е да не се захващаш с нея!

Руби изсумтя презрително, направи още една крачка и се оказа с пистолет опрян в челото.

— Изчезвай! — каза й тихо Кит. — И затвори вратата след себе си!

Руби зяпна изненадано, след това се обърна и погледна Кейн.

Той сви рамене.

— Излез.

С последен преценяващ поглед към дамата с револвера, Руби напусна стаята и затръшна вратата след себе си.

Кит остана насаме със съпруга си. Всички предварително репетирани думи от речта й изведнъж бяха забравени. Тя разбра, че все още държи оръжието в ръка и то е насочено към Кейн. Бързо го набута обратно в дамската си чантичка.

— Не беше зареден.

— Благодаря на Бога и за малките милости!

Кит си бе представяла стотици пъти тяхната среща, но никога не бе мислила, че ще види този непознат с леден поглед в обятията на друга жена.

— Какво правиш тук? — попита я най-накрая той.

— Търся те.

— Разбирам. Е, намери ме. Какво искаш?

Ако се беше раздвижил, тя може би щеше да намери думите, които й бяха необходими, но той стоеше сковано на едно място и я гледаше, сякаш самото й присъствие го дразнеше.

Изведнъж й дойде твърде много — изтощителното пътуване, ужасната несигурност, и сега това, че го завари с друга жена.

Кит бръкна в чантичката си и извади дебел плик.

— Исках да ти донеса това. — Тя го сложи на масата до вратата, обърна се и побягна от стаята.

Коридорът и стълбището й се видяха безкрайни. На няколко пъти се препъва и едва не падна, но по чудо се задържа на крака. Мъжете в салона протегнаха шии, за да я видят по-добре. Руби стоеше в подножието на стълбите, все още загърната в червения си халат. Кит мина покрай нея и се запъти към летящата врата. Почти се беше добрала до изхода, когато две големи ръце я хванаха за раменете и я обърнаха. Краката й се отлепиха от земята, когато Кейн я взе в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я понесе обратно през салона. Прескачайки през две стъпала, той изкачи стълбата, мина през коридора и стигна до стаята си. Ритна с крак вратата да я отвори и после я затвори след себе си по същия начин.

В началото изглежда не знаеше какво да прави с нея, после се огледа и идвайки на себе си я остави на леглото. За момент я загледа с неразгадаемо изражение на лицето. След това отиде до масичката и взе оставения там плик.

Кит тихо лежеше и го наблюдаваше как чете съдържанието му. Кейн прегледа набързо страниците, след това се върна от началото и започна да ги чете внимателно. Накрая се загледа в нея и поклати глава.

— Не мога да повярвам, че си направила това! Защо, Кит?

— Така трябваше.

Той я погледна подозрително.

— Принудиха ли те?

— Никой не би могъл да ме принуди да го сторя.

— Тогава защо?

Тя седна на края на леглото.

— Нищо друго не можах да измисля. Единственият начин…

— Какво имаш предвид? Единственият начин да се направи какво?

Когато тя не му отговори, той захвърли документите и пристъпи към нея.

— Кит! Защо продаде „Райзън Глори“?

Тя се втренчи в ръцете си, твърде вцепенена, за да говори. Кейн прокара пръсти през косата си и промърмори повече на себе си, отколкото на нея:

— Не мога да повярвам, че си продала плантацията. Тя означаваше всичко за теб! И при това по десет долара за акър. Та това е само една малка част от нейната стойност!

— Исках да се отърва от нея колкото се може по-бързо и намерих подходящия купувач. Парите са депозирани на твоята сметка, в банката в Чарлстън.

Кейн бе зашеметен.

— На моята сметка?

— Тя беше твоя плантация. Парите ти я възстановиха в предишния й блясък.

Кейн не каза нищо повече. Тишината нарастваше и стана до такава степен непоносима, че на Кит й идеше да закрещи от мъка и отчаяние.

— Ще харесаш човека, който я купи — най-накрая проговори тя.

— Защо, Кит? Кажи ми, защо?

Действително ли гласът му стана по-топъл или само така й се стори?

Кит си представи притиснатата до него Руби. Колко ли още други жени беше имал в леглото си, откакто я бе напуснал? Това беше краят на всичките й мечти. Може би щеше да изглежда като глупачка, когато му обяснеше, но гордостта й вече нямаше значение. Между тях не трябваше да има повече лъжи — казани или прикрити — само истината…

Кит вдигна глава и се постара да преглътне бучката, заседнала на гърлото й. Той стоеше в сенчестата част на стаята и тя беше радостна, че няма да вижда лицето му докато говори.

— Когато ме напусна — започна тя бавно, — мислех си, че животът ми е свършил. Чувствах в себе си толкова много гняв — първо към теб, после към самата себе си. Едва след като се разделихме, осъзнах колко много те обичам. Обичах те от дълго време, но се боях да си го призная. Предпочитах да скривам чувствата си зад глупави емоции като гняв и ненавист. Исках веднага да дойда при теб, но това… беше непрактично. Освен това прекалено често действам импулсивно. Този път трябваше да бъда абсолютно сигурна, че постъпвам правилно. Исках да направя така, че като ти кажа: „Обичам те“, ти да ми повярваш.

— Така че реши да продадеш „Райзън Глори“ — задави се той.

Очите на Кит се напълниха със сълзи.

— Това трябваше да бъде доказателство за моята любов. Исках да го размахам като знаме под носа ти — виж на какво съм способна заради теб! Но когато най-накрая продадох плантацията, разбрах, че е само едно парче земя. Тя не е мъжа, който може да ме прегръща, да разговаря с мен, с който мога да изживея дните си. — Гласът й предателски се пречупи и тя се изправи на крака, като се опита да скрие слабостта си. — Тогава направих нещо много глупаво. Когато правиш планове на ум, те винаги изглеждат много по-добре, отколкото в реалния живот.

— Какво си направила?

— Прехвърлих попечителския си фонд на Софрония.

От сенките на стаята се разнесе тихо учудено възклицание, но Кит не го чу. Думите й излизаха като кратки, накъсани залпове.

— Исках да се отърва от всичко, така че ти да се почувстваш отговорен за мен. Нещо като застраховка в случай, че ми кажеш, че не ме искаш. Тогава щях да вирна нос и да ти кажа, че няма значение дали ме искаш или не, защото си длъжен да се погрижиш за мен, тъй като няма къде да отида. Но аз не съм толкова безпомощна. И никога няма да остана с теб, ако ме приемеш само от чувство за дълг. Това ще бъде още по-ужасно, отколкото беше животът ми без теб.

— Нима беше толкова ужасно да живееш без мен?

Кит вдигна глава, чула безпогрешно нежността в гласа му.

Кейн излезе от сенките. Мъката от преживените месеци беше изчезнала от лицето му. Сивите очи, които гледаха досега ледено, бяха преизпълнени с чувства.

— Да — прошепна тя.

Тогава той се оказа до нея, прегърна я и я притисна към себе си.

— Моята мила, сладка Кит! — простена той, заравяйки лице в косите й. — Боже мили, как тъгувах за теб! Колко много те желаех! Всичко, за което си мечтаех, беше единствено да бъда с теб…

Тя беше отново в обятията му. Опита се да поеме дълбоко дъх, но той се превърна в ридание, когато пое познатия чист аромат на тялото му. Да го усеща отново до себе си, след толкова много месеци раздяла, беше повече, отколкото можеше да понесе. Кейн бе половинката й, която й липсваше от дълго време. И тя беше неговата липсваща част.

— Искам да те целувам, искам да правя любов с теб, много повече отколкото някога съм искал нещо друго — шепнеше й той.

— Тогава какво чакаш?

Той потресено се взря във вдигнатото й нагоре лице, не намирайки необходимите думи.

— Ще ми позволиш да те любя, след като току-що ме завари с друга жена?

Остра, режеща болка я ослепи за миг, но тя с усилие на волята успя да задуши съмнението.

— Предполагам, отчасти и аз имам вина за това. Но по-добре никога повече да не се повтаря!

— Няма, обещавам! — Усмивката му беше мека и нежна. — Ти обичаш, така както правиш и всичко останало, нали? Без задръжки. За разлика от теб, на мен ми трябваше много повече време, за да разбера и осъзная всичко. — Той се отдръпна. — Колкото и да ми е трудно, сега ще те пусна от обятията си. Защото има някои неща, които трябва да ти кажа, а не мога да мисля свързано, когато те държа в прегръдките си. — Пусна я с мъчителна мудност и отстъпи на достатъчно разстояние, за да не се докосва до нея. — Много преди да те напусна, знаех, че те обичам, но аз не съм умен колкото теб. Поставях условия и всякакви ограничения. Нямах смелостта да дойда и да ти призная своите чувства и да ти се обясня открито, така както направи ти. Вместо това, аз непрекъснато бягах, както правех през целия си живот, когато усещах, че се привързвам към някой или нещо. Е, уморих се да бягам, Кит. Нямам начин да ти го докажа. Не разполагам дори със знаме, което да развея под носа ти. Но аз те обичам и бях готов да се върна и да се боря за теб. Вече го бях решил. В интерес на истината, точно се готвех да кажа на Руби, че напускам, когато ти нахлу в стаята.

Въпреки признанието в любов, Кит се намръщи при споменаването на името на собственичката на игралния дом.

— Потуши огъня в очите си, Кит! Ще ти обясня всичко за Руби.

Но Кит не искаше да слуша нищо. Тя поклати глава и опита да се пребори с мисълта, че по време на тяхната раздяла, той й е изневерявал.

— Искам да ме чуеш — настоя той. — Никакви тайни повече, макар тази част от изповедта ми да е най-трудната. — Пое си дълбоко дъх. — Аз… не бях най-големия любовник на света, след като те напуснах. Не съм… изобщо не съм бил никакъв любовник. Дълго време стоях настрана от жените и не съм помислял за това. После започнах работа в „Жълтата роза“ и Руби реши, че трябва да ме има. Това, което видя днес, беше само от нейна страна. Аз никога и с пръст не съм я докосвал.

Надеждата на Кит започна да нараства. Кейн мушна ръце в джобовете си и се отдръпна леко от нея. Нещо го тормозеше и не му даваше покой.

— Предполагам какво мислиш за Руби, но за мъжа е малко по-различно — особено след дълго време на въздържание и когато жената е толкова леснодостъпна. Тя не за първи път идва при мен в стаята ми, разголена по начина, който я видя днес, и без да се притеснява да ми показва какво желае. Но аз не чувствам нищо към тази жена!

Кейн млъкна и я погледна така, като че ли очакваше нещо от нея. Кит повдигна вежди неразбиращо. Вместо да се кълне във вярност, той говореше като човек, който признава изневярата си. Нима между тях действително бе имало нещо?

Изглежда доловил в погледа й объркване, Кейн каза по-рязко:

— Нима не разбираш, Кит? Тя ми се предлагаше по всякакъв начин, но аз не я искам!

Този път Кит разбра. Щастието избухна в нея, сякаш светът се роди отново.

— Ти се безпокоиш за своята мъжественост? О, мили мой!

Със звънък смях се хвърли в прегръдките му. Дръпна главата му надолу и се впи в устните му. Говореше, смееше се и го целуваше едновременно.

— О, мой скъпи, мили… мили мой, милият ми глупчо! Колко много те обичам!

От гърдите му се изтръгна задавен дрезгав вик и той я притисна в прегръдките си. Устните му оживяха и се затоплиха. Целувката им бе дълбока и сладка, пълна с любов — най-накрая изречена, и с болка — най-накрая споделена.

Но те бяха тъгували прекалено дълго един за друг и телата им не се задоволиха само с целувки. Кейн, който само преди минути се бе съмнявал в мъжествеността си, сега изгаряше от желание. Кит, почувствала това, се устреми към него с цялото си същество, но преди окончателно да изгуби разсъдъка си, си спомни, че не му е казала всичко.

С последни сили се отдръпна и пое въздух.

— Аз не дойдох сама.

Той с труд отвори потъмнелите си от страст очи и в първия момент не можа да разбере какво му говори.

— Не си сама?

— Не. Доведох… доведох със себе си и мис Доли.

— Мис Доли?! — Кейн гръмко се разсмя. Радостният му смях сякаш извираше от дълбините на душата му. — Довела си мис Доли в Тексас?

— Наложи се. Тя не ме пусна сама. Ти казваше, че сме свикнали с нея. Тя е нашето семейство. Освен това, имам нужда от нея.

— О, сладка моя… Господи, колко те обичам!

Кейн отново протегна ръце, но тя пак отстъпи.

— Искам да дойдеш с мен до хотела.

— Сега ли?

— Да! Има нещо, което трябва да ти покажа.

— Веднага ли трябва да го видя?

— О, да. Разбира се, че веднага!

 

 

Докато вървяха по неравния дървен тротоар, Кейн й показваше забележителностите на Сан Карлос. Кит го беше хванала под ръка, а той бе положил своята длан върху нейната и здраво я стискаше, сякаш се страхуваше да не му избяга. Кит му отговаряше разсеяно и той разбра, че в мислите си беше някъде далеч. Доволен да я има до себе си, той замълча.

Мис Доли чакаше в стаята, която Кит беше наела. Изкиска се като ученичка, когато Кейн я вдигна и радостно я притисна в прегръдките си. След това хвърли бърз притеснен поглед към Кит и излезе от стаята, за да посети универсалния магазин от другата страна на улицата. Искаше да купи някои неща за скъпите момчета в сиво.

Когато вратата след нея се затвори, Кит се обърна към съпруга си. Тя изглеждаше бледа и нервна.

— Какво се е случило? — попита той, като я видя толкова развълнувана.

— Имам… нещо като подарък.

— Подарък? Но аз нямам нищо за теб!

— Това не е — отвърна тя колебливо — точно така.

Объркан, Кейн я проследи с поглед, докато тя мина през вратата към съседната стая. Когато се върна, държеше в ръцете си малък бял вързоп.

Кит се приближи бавно до него и той видя очите й, пълни с настоятелна молба, която почти разби сърцето му. И тогава вързопа се размърда.

— Имаш дъщеря — тихо каза тя. — Кръстих я Елизабет, но я наричам Бет. Бет Кейн.

Кейн погледна надолу към малкото сърцевидно личице с деликатни, идеално оформени черти. Бебето имаше пухкава светлоруса косица, тъмни вежди и малко розово носле. Нещо го прободе в гърдите. Нима той беше създал нещо толкова съвършено?

Тогава розовото сърчице се прозя, отвори полупрозрачни клепачи и Кейн загуби завинаги сърцето си по втори чифт ярки виолетови очи.

Кит видя мигновеното взаимно привличане между баща и дъщеря и почувства, че нищо по-сладко не се беше случвало в живота й от настоящия момент. Тя разгърна одеялцето, за да може той да види и останалата част от бебето. След това му подаде детето.

Кейн я погледна неуверено.

— Хайде — усмихна му се нежно, — вземи я.

Той внимателно притисна дъщеря си към гърдите, големите му ръце почти обхванаха малкото телце. Бет се разшава, след това обърна глава, за да разгледа странния нов човек, който я държеше.

— Здравей, сърчице мое — каза й хрипкаво той.

 

 

Кейн и Кит прекараха остатъка от следобеда в игра с дъщеря си. Кит я разсъблече, за да може баща й да преброи пръстчетата на ръчичките и краченцата й. Бет старателно демонстрираше всички трикове, които беше научила — усмихваше се, когато я закачаха, хващаше се за пръстите, щом й ги подадяха, гукаше щастливо, когато баща й духаше по коремчето.

По някое време мис Доли надникна в стаята, видя, че всичко е наред и отиде да си вземе следобедната дрямка. „Що за непонятен живот — мислеше си тя докато се унасяше, — но и интересен също…“ Сега тя имаше малката мила Елизабет. Това със сигурност беше голяма отговорност. В крайна сметка, не можеше да се разчита на Катрин Луиз, с нейния темпераментен характер, да научи дъщеря си на маниерите на истинска лейди. Толкова много предстоеше да се прави! При мисълта за това й се завиваше свят. Несъмнено това, което се бе случило в зданието на съда в Апоматокс беше трагедия, но може би щеше да доведе до по-добро. Предстоеше й да бъде твърде заета, и нямаше да има време за военни дела…

В другата стая Бет започна да мрънка. Когато смръщи устичка и нададе решителен вик в знак на протест към майка си, Кейн погледна разтревожен към Кит.

— Какво й е?

— Гладна е. Забравих да я нахраня.

Тя вдигна Бет от леглото, където беше оставена докато си играеха и я понесе към един стол до прозореца. Когато седна, бебето обърна глава и започна да търси из гълъбовосивия плат покрил гърдите на майка му. Но като не намери това, което търсеше, нададе неистов рев.

Кит я гледаше безпомощно, без да знае как да постъпи. Изведнъж беше почувствала смущение да пристъпи към този най-интимен акт. Как щеше да изложи голите си гърди пред мъжа си? До сега беше кърмила Бет в уединението на тяхната спалня.

Кейн се бе опънал в леглото, без да сваля поглед от жена си и дъщеря си. Видя недоволството на Бет и срамежливостта на Кит. Бавно стана и приближи до тях. Протегна ръка и погали Кит по бузата, след това спусна длан до жабото от сива дантела отпред на гърдите й. Внимателно го разхлаби с пръсти, за да открие под него ред розови перлени копченца. Разкопча ги и отвори предницата на роклята й. Отдолу се показа синята панделка на долната й риза. По бузите на Кит се затъркаляха сълзи и Кейн ги попи с целувки. След това разтвори долната риза и оголи гърдите й така, че да може дъщеря му да суче.

Бет свирепо захапа зърното с малката си устичка. Кейн се засмя и я целуна по пухкавата гушка. После обърна глава и притисна устни към сладката пълна гърда, която я хранеше. Когато Кит плъзна пръсти в косите му, той знаеше, че най-накрая си е у дома, и никаква сила на света не е способна да му го отнеме.

Но все още имаше обещания, дадени помежду им, които трябваше да изпълнят. Не всички връзки все още бяха скрепени.

 

 

Вечерта, след като сложиха Бет в леглото и помолиха мис Доли да я наглежда, те яхнаха конете и се отправиха на север към каньона.

По пътя говореха за изгубените месеци на тяхната раздяла, в началото коментираха случилите се събития, после споделиха чувствата си. Разговаряха тихо, често започнатото от единия изречение, бе довършвано от другия. Кейн се каеше за вината си, че я беше напуснал, която сега го потискаше още повече, след като вече знаеше, че по това време тя е била бременна. Кит се извиняваше, че е допуснала плантацията да стане причина за студените отношения между тях. Споделянето на вината им би трябвало да бъде тежко изпитание, но те не го почувстваха. Всеки от тях имаше нужда от прошката на другия — и я получиха.

В началото колебливо, а след това с повече ентусиазъм, Кейн й разказа за участъка земя, който бе оглеждал на изток, близо до Далас.

— Какво би казала, ако построя нова предачна фабрика? Реколтата от памук, тук в Тексас, обещава да бъде много по-добра отколкото в Южна Каролина. И Далас изглежда добро място, където могат да се отглеждат деца. — Той погледна към нея. — Или може би искаш да се върнем в Южна Каролина и да построим още една предачница? Каквото и да пожелаеш, аз съм съгласен на всичко.

Кит се усмихна.

— На мен ми харесва Тексас. Тук е най-подходящото място за нас. Нова земя и нов живот.

Известно време яздиха в щастливо мълчание. Накрая Кейн заговори отново.

— Ти така и не ми каза кой купи „Райзън Глори“. Десет долара за акър! Все още не мога да повярвам, че си я дала на безценица!

— Той е много специален човек! — Кит се усмихна лукаво. — Може би си го спомняш. Магнус Оуен.

Кейн отметна назад глава и се разсмя.

— Магнус притежава плантацията, а Софрония — парите ти?!

— Стори ми се, че така е справедливо.

— Много правилно.

 

 

Дълбоките, прохладни сенки на нощта паднаха върху тях, когато навлязоха в малкия безлюден каньон. Кейн завърза конете към ствола на една черна върба, взе одеялото привързано към седлото и хвана Кит за ръка. Бе я довел до брега на малка ленива река, която се виеше из скалите на каньона. Луната изгряваше — голямо сияещо кълбо, което скоро щеше да ги окъпе в сребърна светлина.

Той погледна към жена си. Тя бе облякла една от фланелените му ризи, чифт светлобежови панталони и нахлупила мъжка шапка.

— Не изглеждаш много по-различно от нощта, когато те свалих от оградата на двора ми. Разбира се, сега никой не би могъл да те сбърка с момче.

Той плъзна поглед по гърдите й, които ясно се очертаваха дори под широката му риза, и за негова радост, Кит се изчерви. Кейн разстла одеялото, свали най-напред нейната, после и своята шапка и ги захвърли на мъхестата земя. Докосна малките сребърни обеци на ушите й, после погали косата й, стегната в кок на тила.

— Искам да пусна косата ти.

Кит кимна в мълчаливо съгласие.

Той извади внимателно една по една фибите и ги пусна в собствената си шапка. Когато блестящият облак на косата й най-накрая се разстла на свобода, той го взе в ръце и го поднесе към устните си.

— Господи, колко много ми липсваше!

Кит го прегърна и вдигна глава да го погледне в очите.

— Нашият брак съвсем не може да се нарече приказен, нали, мили мой?

Кейн й се усмихна нежно.

— Права си. И двамата сме избухливи и упорити. Мисля, че още много пъти ще се караме.

— Имаш ли нещо против това?

— Не бих го сменил за нищо друго на света!

Тя притисна буза към гърдите му.

— Приказните принцове винаги са ми изглеждали скучни.

— Моята дива роза от дълбините на гората! На нас двамата никога няма да ни бъде скучно!

— Как ме нарече?

— Не е важно — и той заглуши с устни следващите й въпроси. — Изобщо не е важно.

Нежната целувка се превърна в яростна и ги възпламени. Кейн прекара пръсти през косата й, после обгърна лицето й с дланите си.

— Съблечи се за мен, сладката ми — стенейки помоли той. — Толкова дълго време съм си мечтал за това…

Кит знаеше как да го направи, за да му достави най-голямо удоволствие. С кокетна усмивка събу ботушите и чорапите, след това свали панталоните си. Той изпъшка като видя как фланелената риза прикрива скромно ханша й. Възпламени го още повече, като издърпа дългите си бели женски гащи и ги захвърли настрана.

— Под тази риза нямам нищо. Изглежда съм забравила да си облека камизолата. Ъъъ… Нарочно!

Той едва успя да се въздържи да не й се нахвърли.

— Ти си безсрамница, мисис Кейн!

Тя протегна ръка към най-горното копче на ризата си.

— Сега ще разбереш колко съм безсрамна, мистър Кейн!

Никога дотогава копчетата не бяха се откопчавали толкова бавно, сякаш всяко се поддаваше след огромно усилие. Дори когато последното излезе от илика, тежката материя на дрехата не пожела да се разтвори.

— Ще броя до десет — дрезгаво я предупреди той.

— Брой колкото си искаш, янки! От това няма да ти стане по-добре!

С дяволита усмивка тя започна да смъква ризата милиметър по милиметър, докато най-накрая застана гола пред него.

— Оказва се, че не помня — промърмори той задавено — колко си красива. Ела при мен, любов моя!

Тя пристъпи по хладната земя. Когато го доближи се притесни, че няма да може да го задоволи. Какво щеше да стане, ако раждането я беше променило по някакъв начин?

Кейн я хвана за ръката и я дръпна към себе си. Нежно стисна с длани пълните й гърди.

— Тялото ти се е променило.

Тя кимна.

— Страхувам се малко.

— Защо, любов моя? — Наведе се към нея и я целуна по устните. — Предпочитам да умра, отколкото да ти причиня болка.

Устните му бяха нежни.

— Не е това. Страхувам се, че… няма да ти харесам.

— Може би аз няма да мога да те зарадвам — въздъхна той.

— Глупчо — промърмори нежно тя.

— Глупачето ми — прошепна й той.

Те се усмихнаха и се зацелуваха. После се избавиха и от последната бариера между тях. Когато дрехите му изхвърчаха настрани и помежду им не остана нищо, задълбочиха отново целувките и паднаха върху одеялото.

Малко облаче закри луната като хвърли пълзящи сенки по древните стени на каньона. Но любовниците нищо не забелязаха. Облаците, луната, каньона, бебето със сърцевидното личице, старата дама, ухаеща на мента — всичко това престана да съществува. Сега светът им бе малък и се състоеше само от един мъж и една жена, завинаги свързани с връзките на любовта.