Нора Робъртс
Антракт в смъртта (10)

Глава 10

— Лейтенант.

Ив се стресна, обърна се и видя идващия към нея Рурк.

— Предполагам, вече си чул, тук имахме малък инцидент?

— Мисля да отида да поговоря с аварийната група — усмивка проряза гневното лице на Дарсиа. — Извинете ме.

— Ранена ли си? — попита Рурк Ив.

— Не. Но в кухнята на бара има мъртъв дроид. Не съм го убила аз, в случай, че се чудиш. Имаше също малка престрелка. Не съм я започнала аз. Виж, разрушенията по тавана — те са от мен. Е, и някои други по-дребни щети.

— Ясно — той изучаваше елегантната фасада на хотела. — Сигурен съм, че за гостите и персоналът е било много вълнуващо. Тези, които няма да подадат иск срещу мен, навярно дълго време ще разказват тази история на приятели и роднини. Тъй като по пътя ми се налага да се свържа с адвокатите си, за да ги предупредя за предстоящите граждански дела, може би ще ми отделиш минута да ми кажеш, защо дроидът е мъртъв, някои от гостите са в истерия, персонала крещи, а в кухнята има пожар.

— Разбира се. Може по пътя да вземем Пийбоди и Фийни, та да не разказвам по няколко пъти.

— Не, бих искал да науча всичко сега. Нека малко да се поразходим — той я хвана за ръката.

— Нямам време за…

— Хайде!

Докато слушаше разказа й, Рурк я водеше покрай стените на хотела, през страничната градина, кафето във вътрешния двор, завиха покрай един от басейните и стигнаха до частния асансьор.

— Значи твоите намерения са били да пощадиш чувствата на Скинър и да запазиш репутацията му.

— Не стана, но да, до известна степен. Хейс ни видя пръв — едва влязла в апартамента, Ив отвори бутилка с вода и отпи жадно. До този момент не бе разбрала, че умира от жажда заради дима. — Трябваше да се получи. Сега избяга и това е по моя вина.

— Той не може да напусне станцията.

— Не, не може да я напусне. Но може да му хрумне да причини някои вреди, докато е на свобода. Трябва да погледна картите и плановете на курорта. Ще направим компютърен анализ, за да отбележим местата, където е най-вероятно да се скрие.

— Аз ще се погрижа за това. Мога да го направя по-бързо — каза той, преди тя да успее да възрази. — Ти си вземи душ. Миришеш на дим.

Ив вдигна ръката си и помириса.

— Да, предполагам, че така ще направя. Тъй като реши да помогнеш, ще се свържеш ли с Пийбоди и Фийни? Искам да координирам преследването.

 

 

— Прекалено много места, където може да се скрие — каза Ив час по-късно, мръщейки се към екрана на стената, където бяха изнесени данните от компютъра. — Интересно дали той има резервен транспорт, в случай, че всичко протече не по неговия план, може да е заплатил на някой да го изведе от тук? Ако напусне станцията, може да отиде навсякъде, където проклетата му душа поиска.

— Мога да обединя усилията си с Анджело и да се заема с този въпрос — каза Фийни. — А ако си поиграя малко в Интернет, е възможно да блокирам всички запланувани полети от курорта за следващите двадесет и четири часа.

— Добра идея. Дръж ме в течение.

— Ще го направя — той излезе, шумолейки с торбичка захаросани бадеми.

— Рурк познава тази територия най-добре от всички. Той ще ме заведе на посочените от компютъра места. Ще си ги поделим с екипа на Анджело.

— А аз ще координирам всичко оттук, така ли? — поинтересува се Пийбоди.

— Не съвсем. Трябва да поработиш малко с Майра. Увери се, че Скинър и съпругата му няма да мръднат от местата си. Докладвай ми, ако Хейс се свърже с тях. И още нещо.

— Да, сър — Пийбоди вдигна поглед от бележника си.

— Ако не успеем да го хванем днес, ще се наложи да ме покриеш утре сутринта.

— Да ви покрия?

— Имам някои бележки тук — Ив постави диска в преносимия компютър на Пийбоди.

— Бележки? — Пийбоди с ужас се втренчи в малкото устройство. — Вашият семинар? О, не, сър… Ъъъ, Далас, не мога да изнеса вашия семинар.

— Просто се считай, като резервен вариант — предложи й Ив. — Рурк? — тя тръгна към вратата и остави мърморещата Пийбоди.

— Значи не искаш да проведеш семинара утре? — попита Рурк.

— Няма да отговоря на този въпрос, докато не ми прочетеш правата — Ив разкърши рамене и бе готова да се закълне, че почувства как от тях падна тежък товар. — Понякога нещата се нареждат перфектно, нали така?

— Кажи го на Пийбоди утре сутринта?

Със смях, Ив влезе в асансьора.

— Да отиваме на лов.

 

 

Те преобърнаха всяко място, дори повториха тези, които се бяха паднали на екипа на Анджело. Това беше дълъг, досаден и уморителен процес. По-късно Ив си помисли, че благодарение на операцията беше добила по-пълна представа за обхвата на любимия проект на Рурк. Хотели, казина, театри, ресторанти, магазини и предприятия. Къщи и сгради, плажове и паркове. Огромният размах, с който той беше създал този свят, се оказа повече, отколкото тя си бе представяла. Независимо, колко бе впечатляващ, той обаче направи задачата им почти невъзможна.

Беше почти четири след полунощ, когато тя обяви край и се запрепъва към леглото.

— Ще го намерим утре. Лицето му е на всеки екран в курорта. В момента, в който си купи нещо ще го засечем. Все пак трябва да яде и да спи.

— Както и ти — легнал в леглото, Рурк я придърпа към себе си. — Поспи, лейтенант. Утре ще дойде бързо.

— Той няма да отиде далече — гласът й се удебели от съня. — Трябва да довърши започнатото и да се похвали на баща си. Наследство. Кърваво наследство. Цял живот бягам от моето.

— Знам — Рурк докосна върха на главата й с устни, когато тя потъна в дълбок сън. — Аз също.

Този път сънуваше той, което му се случваше много рядко. Сънуваше тесните улички на Дъблин. Отново беше малко момче, много слабо, с остър поглед, ловки пръсти и бързи крака. И както винаги гладен.

Миришеше на боклук и лошо уиски, а студения дъжд се просмукваше в костите му.

Видя себе си в една от тези малки улички, да се взира в баща си, който лежеше в този боклук и вонеше на лошо уиски. Миришеше също на смърт — кръв и мръсотия, които изхвърля човек в последните си миговете. Ножът все още стърчеше в гърлото му, а очите му — сини в своите дълбини — бяха отворени и гледаха към момчето, на което бе дал живот.

Рурк си спомни съвсем ясно своите думи: „Е, копеле, някой се е разплатил с теб. А, аз се надявах един ден това щастие да се падне на мен.“

Без скрупули, той клекна и претърси джобовете му за монети или предмети, които би могъл да заложи или изтъргува. Там нямаше нищо, но от друга страна, никога не е имало нищо. Замисли се малко и взе ножа. Можеше да му свърши работа, когато възникнат проблеми.

Той стоеше там — дванадесетгодишно момче с пресни синини и болки от последния побой, който ръцете на мъртвия му бяха нанесли.

И се изплю. После побягна.

 

 

Както обикновено, Рурк беше станал преди нея. Ив го наблюдаваше, докато държеше в ръка първата си чаша кафе. Беше едва седем сутринта.

— Изглеждаш уморен.

Той продължи да изучава данните от фондовата борса на един екран и компютърен анализ на възможните места, на друг.

— Аз ли? Мисля, че по-добре не съм спал.

Когато тя приклекна пред него и постави ръка на бедрото му, той я погледна. И въздъхна. Ив го познаваше достатъчно добре, помисли си той, неговото ченге. Точно, както той я познаваше — тя се тревожеше за него.

— Чудя се — започна Рурк, — макар че не ми пука кой ми направи такава услуга и заби нож в гърлото му. Мисля, че е бил някой от картела. Разбираш ли, те трябва да са му платили, но в джобовете му нямаше нищо. Нито една шибана монета нямаше у него, нито в мръсната дупка, в която живеехме. Взели са му всичко, което не е успял да профука по проститутки, за алкохол, или просто загубил.

— Има ли значение кой е бил?

— Не, не особено. Но това ме кара да се чудя — той не бе казал почти нищо, но само това, че тя го слушаше, му помогна да се отпусне. — Ние имаме еднакви лица. Често пъти забравям, но знам, че съм станал това, което съм — сам. Но, Господи, аз изглеждам абсолютно като него.

Ив внимателно седна в скута му и прокара ръцете си през косата му.

— Не мисля така — и го целуна.

— В края на краищата, ние се създадохме един друг, нали скъпа Ив? От две изгубени души, станахме едно стабилно цяло.

— Мисля, че си прав. И това е добре.

Рурк притисна бузата си до нейната и почувства как умората му си отиде.

— Изключително добре.

Ив поседя така още минута, после се отдръпна.

— Стига с тези сантиментални глупости. Имам работа за вършене.

— Когато всичко това приключи, защо ти и аз да не бъдем действително сантиментални?

— Мисля, че може — тя стана, за да се свърже с Дарсиа и да разбере новата информация за издирването. — Никъде никаква следа от него — каза Ив на Рурк, и закрачи из стаята. — Фийни следи транспорта. Нищо не е напускало станцията. Ние го затворихме в кутия, но тя е прекалено голяма и с много ъгли. Имам нужда от Скинър. Никой не познава Хейс по-добре от него.

— Хейс е негов син — припомни й Рурк. — Мислиш ли, че ще ти помогне?

— Зависи колко от ченгето е останало в него. Ела с мен — каза тя. — Той трябва да ни види и двамата. Трябва да свикне с това.

 

 

Скинър изглеждаше измъчен, помисли си Ив. Кожата му беше сива и бледа. Тя не знаеше коя е причината за този му вид — болестта или мъката. Предполагаше, че комбинацията от двете щеше да го убие. Но тя отбеляза, че бе облечен в костюм, а на ревера си бе закачил полицейската си значка. Той стоеше нетърпеливо зад жена си, която се опитваше да спре Ив.

— Спри да се суетиш, Бел. Лейтенант — погледът му се плъзна покрай Рурк, не можеше да се застави да го поздрави. — Искам да знаете, че съм се свързал с моите адвокати от името на Хейс. Считам, че вие и началник Анджело правите сериозна грешка в преценката си.

— Не, не сте го направили, командире. Вие сте били твърде дълго полицай. Оценявам трудността на положението ви, но Хейс е главният заподозрян в две убийства, саботаж и опит да замеси Рурк в тези убийства. По време на бягството си е ранил минувачи и е причинил значителни имуществени щети. Стрелял е по полицай. В момента възпрепятства задържането си.

— Има обяснение.

— Да, сигурна съм, че има. Той е поел знамето на баща си, командире, и го е понесъл не там, където вие възнамерявахте. Вчера, вие ми казахте, че няма приемливи загуби. Наистина ли мислите така?

— Търсенето на справедливост често… При изпълнение на служебните задължения ние… — той погледна безпомощно към жена си. — Бела, никога не съм имал предвид Реджи или Зита. Аз ли съм ги убил?

— Не, не — тя бързо приближи и обви ръце около него. Той сякаш се сви в нея. — Не е твоя вината. Не си го направил ти.

— Ако искате справедливост за тях командире, помогнете ми. Къде може да е отишъл? Какъв ще бъде следващия му ход?

— Не знам. Мислите ли, че не съм си задавал същите въпроси цяла нощ?

— Той изобщо не е спал — каза й Бела. — Не си пи и болкоуспокояващите. Има нужда от почивка.

— Споделях всичко с него — продължи Скинър. — Доверявах му мислите си, убежденията си, гнева си. Исках той да продължи моята мисия. Но не по този начин — Скинър се отпусна в едно кресло. — Не е този начина, но аз проправих пътя. Не мога да го отрека. Вашият баща убиваше за забавление, за пари, за дявол знае още какво — каза той на Рурк. — Дори не знаеше имената на хората, които уби. Гледам вас и виждам него. Вие сте неговото потомство.

— Да, така е — кимна Рурк. — И всичко, което съм направил, съм го направил въпреки него. Вие не можете да го мразите толкова силно, колкото аз, командире. Независимо колко много се опитвате, не можете да достигнете мярката ми за него. Но аз не мога да градя живота си върху тази омраза. И да бъда проклет, ако умра заради нея. А вие?

— Омразата ми даде сили да живея през последните месеци — Скинър погледна надолу към ръцете си. — Това ме съсипа. Моят син е старателен мъж. Сигурно има резервен вариант. Вероятно има вътрешен човек, който ще му осигури достъп до хотела. Той трябва да завърши това, което е започнал.

— Да убие Рурк?

— Не, лейтенант. Възмездието ще бъде много по-болезнено. Избрал е вас за мишена — той вдигна ръка към лицето си, лепкаво от пот. — Да отнеме онова, което е най-скъпо на жертвата.

Когато Скинър изстена от болка, Ив пристъпи напред.

— Нуждаете се от медицинска помощ, командире. Трябва да отидете в болница.

— Никакви болници. Никакви здравни центрове. Постарайте се да го заловите жив, Далас. Искам той да получи помощта, от която се нуждае.

— Трябва да си тръгвате — намеси се Бела. — Той не може да издържи повече.

— Ще изпратя доктор Майра — докато Ив говореше, Скинър се свлече в креслото.

— Той е в безсъзнание — Рурк инстинктивно разхлаби вратовръзката на възрастния мъж. — Дишането му е много повърхностно.

— Не го пипайте! Пуснете ме… — Бела се дръпна назад, когато погледа й се сблъска с този на Рурк. Тя въздъхна дълбоко. — Съжалявам. Може ли да ми помогнете, моля? Трябва да го отнесем в спалнята. Лейтенант Далас, ако се обадите на доктор Майра, ще ви бъда много благодарна.

 

 

— Тялото му е изхабено — каза Ив, когато двете с Майра посетиха Скинър в спалнята му. — Може би е по-добре, ако не доживее до момента, когато заловим Хейс.

— Тялото му отдавна е било изхабено — поправи я Рурк. — Но сега вече няма причина да живее.

— Нищо не можем да направим, освен да го оставим на Майра. Компютърът не счита, че Хейс ще се върне в хотела. Скинър е уверен в обратното. И аз съм съгласна с командира. Хейс иска мен и знае, че на баща му не му остава много време, затова трябва да действа бързо — тя погледна устройството на китката си. — Изглежда ще ми се наложи да проведа проклетия семинар, в края на краищата.

— И да станеш идеална мишена?

— Ще имам прикритие. Ще съгласуваме действията на твоите хора от охраната с екипа на Анджело, и ако се опита да нанесе удар, ще му откъснем главата като на пиле — Ив посегна да извади комуникатора от джоба си. После извади оръжието си, когато забеляза Хейс да излиза от вратата в края на коридора, която водеше към стълбището. — Спри! — хукна след него, като го видя, че той се върна обратно. — Извикай охраната! — изкрещя на Рурк. — Следи го, къде отива!

Рурк се промуши преди нея през вратата. Оръжието в ръката му бе нерегистрирано.

— Не. Ти го следи!

Вместо да губи време в препирни, Ив се втурна надолу по стълбите заедно с него.

— Обектът забелязан — извика по комуникатора, докато се спускаха по стъпалата. — Отправя се надолу по югоизточната част на стълбището, сега е между двадесет и първия и двадесетия етаж. Движи се много бързо. Внимавайте, обекта може да е въоръжен и опасен — Ив изключи комуникатора, преди да каже на Рурк: — Не го убивай! Не стреляй в него, освен ако нямаш друг избор.

Изстрелът удари в пода, секунди преди краката им да стъпят на стълбищната площадка.

— Например като сега ли? — попита Рурк.

Ив стреля, наведена през перилата и превърна в развалина по-долните стъпала. Хванат в капан, Хейс опита да се върне назад и да избяга през вратата, но от инерцията загуби равновесие и падна тежко върху димящите поломени стълби.

В този момент през вратата нахлу Анджело, стиснала в двете си ръце оръжие.

— Опитваш се да го арестуваш без мен, а Далас?

— Твой е — Ив стъпи върху оръжието, което беше излетяло от ръката на Хейс. — Двама души са мъртви. За какво? — попита го тя. — Заслужаваше ли си?

Устата и крака му кървяха. Хейс изтри кръвта от брадичката си, докато изгаряше Ив с поглед.

— Не. Трябваше да действам по-директно. Още в началото трябваше да те взривя и да те пратя по дяволите, а после да гледам как копелето, с което се чукаш, кърви над теб. Щеше да си струва всичко да знам, че той живее със същата болка, която е причинил неговият баща на другите хора. Командирът щеше да умре с чиста съвест, знаейки, че е получил своята справедливост. Исках да му дам този шанс.

— А даде ли шанс на Уийкс или Зита? — попита Ив. — Каза ли им, че ще умрат за велика кауза?

— Не е необходимо командите да се обясняват. Те почитаха бащите си, както и аз моя. Друг избор няма.

— Ти даде сигнал на Уийкс да ме задържи, а той дори не е подозирал какво ще му струва това. Винтер саботира камерите и когато разбра за какво го е направила, ти я уби.

— Това бяха необходими загуби. Правосъдието изисква възмездие. Вие двамата трябваше да бъдете моя последен подарък за баща ми. Ти в килия — каза той, гледайки към Рурк, — а ти в ковчег — усмихна се на Ив, докато произнасяше тези думи. — Защо не водите семинара си, лейтенант? Защо, по дяволите, не сте там, където е планирано да бъдете?

— Имах конфликт на… — Ив скочи на крака. — О, Боже! Пийбоди! — тя блъсна вратата и излезе в коридора. — На кой етаж? Кой е етажът?

— Ела — Рурк я хвана за ръката и я придърпа в асансьора. — Надолу, четвърти — нареди той. — Завиваме на ляво. Втората врата в дясно извежда зад сцената.

— Взрив. Той обича експлозиви — Ив измъкна отново комуникатора, като си пожела асансьора да побърза. — Тя си е изключила комуникатора! Кучи син! До всички полицаи. До всички полицаи. Незабавно опразнете конферентна зала Д. Всички присъстващи да напуснат незабавно. Възможно взривно устройство. Извикайте сапьорите. Незабавно очистете терена!

Ив изскочи от асансьора и стремително свърна наляво.

„Аз я изпратих там, беше единственото, което се въртеше в главата й. И се радвах за това. О, Господи, моля те…“

В ушите й шумеше, и тя не можеше да разбере от какво е — прилив на кръв, шума на аудиторията или нечии високи заповеди, да се очисти помещението.

После забеляза Пийбоди, застанала зад катедрата и скочи през трите стъпала на сцената. Краката й едва бяха докоснали пода и тя скочи отново удряйки помощничката си през средата на тялото. Отначало и двете полетяха нагоре, след това паднаха в заплетена купчина, причинявайки си натъртвания.

Ив едва си пое дъх, а след това отново го загуби, когато Рурк се приземи върху нея.

Експлозията я оглуши, пода под тях се разтърси. Усети как силната топлина ги обгърна като вълна и се изтърколи в далечния край на сцената като топка.

Горящи отломки като дъжд се посипаха над тях. Ив смътно чу тропота на бягащи хора, викове и изгарящото съскане на огъня. За втори път през последните два дни бе напълно подгизнала от потоците вода на противопожарната система.

— Добре ли си? — произнесе Рурк до ухото й.

— Да. Да. Пийбоди! — кашляйки и със смъдящи от дима очи, Ив се отдръпна назад, погледна бледото лице на своята помощничка и изцъклените й очи. — Цяла ли си?

— Мисля, че да — Пийбоди премигна. — Ако не се счита факта, че имаш две глави, Далас, и едната от тях е на Рурк. Тя е най-красивата. И мисля, че наистина си качила килограми — тя се усмихна вяло и припадна.

— Изглежда има мозъчно сътресение — реши Ив и обърна главата си така, че удари носа си в Рурк. — Макар, че си наистина красив, сега се разкарай от мен, по дяволите. Това е много неприлично.

— Абсолютно, лейтенант.

 

 

Докато парамедиците се занимаваха с Пийбоди, а сапьорите ограждаха сцената, Ив седеше пред конферентната зала и пиеше кафе, което някоя неизвестна и добра душа й беше подала. Беше напълно мокра, мръсна, имаше няколко порязвания и множество синини. Мислеше си, че ушите й ще престанат да звънят някъде около Коледа. Но като цяло се чувстваше просто отлично.

— Ще ти се наложи да направиш малко ремонт на тази твоя дупка — каза тя на Рурк.

— Теб човек не може да те заведе някъде, нали?

Тя се усмихна, след това стана, когато Дарсиа приближи.

— Хейс е в ареста. Отказа се от правото си на адвокат. Мисля, че ще свърши в заведение за опасни престъпници с умствени увреждания, няма да попадне в обикновена килия. Той е ненормален. Ако за теб е някаква утеха, Хейс беше много разочарован да разбере, че не си размазана по остатъците от сцената.

— Не може винаги да получаваш това, което искаш — каза Ив.

— Дяволски добър начин да се отървеш от воденето на семинара. Трябва да ти го призная.

— Важното е, че сработи.

Станала вече сериозна, Дарсиа каза.

— Успяхме в допустимия междупланетен срок. Благодаря ти.

— Няма да ти отвърна със „заповядай по всяко време“.

— До края на деня ще имате файловете с пълния ми доклад — обърна се Дарсиа към Рурк. — Надявам се следващото ви посещение да е по-малко… комплицирано — добави тя.

— Беше удоволствие да ви видя в действие, началник Анджело. Сега съм сигурен, че Олимп е в добри ръце.

— Разчитайте на това. Знаеш ли, Далас, ти изглеждаш така, сякаш имаш нужда от една приятна почивка в курорта — тя ги заслепи с брилянтната си усмивка. — Ще се видим по-късно.

— Тя има остър език. Затова ми харесва. Ще ида да видя, как е Пийбоди… — започна Ив, после спря, когато видя Майра да идва към нея.

— Той умря — кратко съобщи докторката. — Имаше време да се сбогува с жена си и да ме помоли да ти предам, че е сбъркал. Гените невинаги определят човека. Бях свидетел на неговия край. Той напусна живота с кураж и достойнство. Помоли ме да ти предам, че би искал да присъстваш на церемонията в службата и погребението му.

— Ти какво му отговори?

— Казах му, че за определянето на човека, невинаги гените са важни. Работата е в характера. Трябва да се върна при жена му.

— Предай й, че съжалявам за нейната загуба, и че правоприлагащите органи загубиха днес един от великите си герои.

Майра се наведе да я целуне по бузата и се усмихна, когато младата жена се извърна.

— Ти имаш добро сърце.

— И остро зрение — допълни Рурк, когато Майра си тръгна.

— Остро зрение?

— За да видиш през мръсотията и сенките същността на човека.

— Всеки се прецаква поне веднъж в живота. Той е отдал петдесет години на значката. Разбира се, това не е било всичко, което е трябвало да направи, но са си петдесет години. Както и да е — тя отхвърли емоциите. — Трябва да проверя как е Пийбоди.

Рурк я хвана за ръката и я целуна.

— Ще отидем да я видим заедно. А след това ще си поговорим за истинска почивка в този хубав курорт.

„За нищо на света, помисли си Ив. Ще се прибера у дома възможно най-бързо.“ Улиците на Ню Йорк бяха най-добрия курорт за нея.