Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (12.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Interlude in Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 65 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2012)

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Щом не успя да се добере до Скинър, мислеше Ив, щеше да се добере до жена му. Но ако Анджело и Пийбоди не бяха я успокоили и утешили достатъчно, щеше да е дяволски лошо. Проклета да бъде ако й се наложи отново да ходи на пръсти около плачещи жени и умиращи мъже, а след това да предаде случая на момчетата от МПО.

Това беше нейният случай и тя трябваше да го доведе до край.

Знаеше, че част от гнева и нетърпението й са предизвикани от информацията, която Рурк беше намерил. Неговият и нейния баща, Скинър и групата загинали ченгета. Скинър е прав за едно нещо, помисли си тя, докато вървеше към апартамента му, кръвта можеше да говори.

Кръвта на мъртвите сега говореше на нея.

Нейният баща, както и бащата на Рурк бяха застигнати от жестока смърт. Предполагаше, че това е единствената проява на справедливост за смъртта на ченгетата, случила се преди много години. Но в хладилната камера на моргата имаше още два трупа. Заради тях, без значение какво бяха направили, тя щеше да продължи.

Почука на вратата и с нетърпение зачака. Отвори й Дарсиа, която се усмихна леко и извинително.

— Тя не е на себе си — прошепна Анджело. — Майра я държи за ръката, и й дава възможност да поплаче за кръщелницата си. Това е добро начало, но освен това, нямаме никакъв напредък.

— Някакви възражения ако я разтърся малко.

Дарсиа я погледна и сви устни.

— Можем да пробваме, но аз не бих я разтърсила прекалено силно. Ако отидеш твърде далеч, ще трябва да започнем всичко от начало.

Ив кимна и влезе в стаята. Майра седеше на дивана до Бела и наистина я държеше за ръката. Пред тях на масичката имаше чайник с чаши и безброй използвани книжни кърпички. Бела плачеше тихо, с поредната нова кърпичка в ръка.

— Мисис Скинър, съжалявам за загубата ви — Ив седна на стол до дивана, нарушавайки уединението на двете жени. Каза това със спокоен, състрадателен глас и зачака Бела да вдигне към нея подпухналите си зачервени очи.

— Как може да говорите за Зита? Вашият съпруг е отговорен за смъртта й.

— Съпругът ми и аз едва не бяхме разкъсани на парчета от взривното устройство, поставено в апартамента за Зита Винтер. Това устройство е поставено от нейния убиец. Разбирате ли за какво говоря?

— Кой друг е искал да убие Зита?

— Точно това искаме да разберем. Тя е изключила охранителните камери в нощта, когато е бил убит Уийкс.

— Не вярвам — Бела стисна в юмрук кърпичката. — Зита никога не би станала съучастник в убийство. Тя беше красива млада жена. Грижовна и способна.

— И предана на съпруга ви.

— Защо да не бъде? — гласът на Бела се повиши, тя се изправи на крака. — Той се появи в живота на Зина, когато баща й загина. Даде й от своето време и внимание. Помогна й с образованието. Беше готов да направи всичко за нея.

— А тя за него?

Устните на Бела затрепериха и тя отново седна, сякаш краката й се подкосиха.

— Зита никога не би станала съучастник в убийство. Той никога не би поискал такова нещо от нея.

— Възможно е, тя да не е знаела за убийството. Може би просто са я помолили да се справи с камерите и нищо друго. Мисис Скинър, вашият съпруг умира — Ив забеляза, как Бела рязко потръпна. — Не му остава много време, а смъртта на неговите подчинени не му дава мира. Кажете ми, поведението на вашия съпруг през последните месеци беше ли нормално?

— Няма да обсъждам с вас състоянието на мъжа си.

— Мисис Скинър, нима смятате, че Рурк е отговорен за нещо, което баща му е направил? Нещо, което този човек е направил, когато Рурк е бил още дете и на хиляди мили разстояние? — Ив видя как очите на Бела плувнаха отново в сълзи и продължи да я притиска. — Този човек е пребивал Рурк почти до смърт, просто за забавление. Вие знаете ли какво е, когато те пребиват с юмруци, или пръчка, или каквото и да е под ръка, и то от човека, който е длъжен да се грижи за теб? По закон или просто по морални принципи. Знаете ли какво е когато целият си в кръв и синини и си съвършено безсилен да отвърнеш на удара?

— Не — сълзите потекоха отново. — Не.

— Трябва ли това дете да плати за всяко зло извършено от баща му?

— Греховете на бащите… — започна Бела, след това спря. — Не — уморено изтри мокрите си бузи. — Не, лейтенант, не смятам така. Но аз знам, какво е струвало на съпруга ми, какво се е случило и какво е било загубено. Знам, как го преследваше — този добър и прекрасен човек, този почтен мъж, който посвети целия си живота на значката и всичко произтичащо от нея.

— Той не може да изгони тези призраци, като унищожи сина на човека виновен за тях. Вие също го знаете.

— Той никога не би навредил на Зита или Реджи. Обичаше ги, все едно му бяха собствени деца. Но… — тя отново се обърна към Майра, стиснала яростно юмруци — той е много зле — физически, умствено и духовно. Не знам как да му помогна. Не знам още колко дълго ще издържа да го гледам, как умира бавно. Готова съм да го пусна, заради болката — понякога е толкова ужасна. А той не иска да ме допусне до себе си. Не споделя леглото си с мен, мислите си, страховете си. Сякаш се отделя от мен малко по малко и аз не съм в състояние да го спра.

— За някои смъртта е уединен акт — каза Майра нежно. — Интимен и съкровен. Трудно е да обичаш някого и да стоиш настрана, докато той преминава през този етап сам.

— Съгласи се да подпише заявление за евтаназия заради мен — въздъхна Бела. — Вярва, че мъжът е длъжен да издържи всичко, на което го подлага съдбата. Страхувам се, че вече не разсъждава трезво. Има моменти… — пое си дъх и отново погледна към Ив. — Има пристъпи на ярост, промени в настроението. Може би отчасти за това е виновно лекарството. Той никога не споделя с мен за работата си. Но знам, че в продължение на месеци, може би и повече, Рурк е един вид мания за него. Както и вие. Смята, че сте избрали дявола пред дълга — затвори за момент очи. — Аз съм съпруга на полицай, лейтенант. Вярвам в този дълг и виждам, че и вие вярвате. И той щеше да го види, ако не беше толкова болен. Кълна се, че не е убил Реджи или Зита. Но те може да са били убити заради него.

— Бела — Майра й предложи друга кърпичка, — ако искате да помогнете на съпруга си, да облекчите болката му, разкажете на лейтенант Далас и началник Анджело това, което знаете, което чувствате. Никой не познава сърцето и начина на мислене на мъжа ви по-добре от вас.

— Това ще го унищожи. Ако разбере, ще се пречупи. Бащи и синове… — каза тя тихо, след което зарови лице в кърпичката. — О, Господи.

— Хейс — всички части от мозайката си застанаха на мястото. — Хейс не е загубил баща си по време на провалената операция. Той е син на командир Скинър.

— Единственото неблагоразумие… — сълзи задавиха гласа на Бела, — след свада в ранните години на брака ни. В много отношения вината е моя. Моя е вината — повтори тя, обръщайки умоляващ поглед към Майра. — Бях нетърпелива и ядосана, че отделя толкова много от времето си и енергията си в работата. Бях се оженила за ченге, но не бях склонна да приема всичко, което това означава, което означава за човек като Дъглас.

— Не е лесно да делите мъжа си с работата му — Майра наля още чай. — Особено, когато работата е това, което определя неговата същност. Били сте млада.

— Да — благодарност прозвуча в гласа на Бела, когато взе чашката с чая. — Млада и егоистична. И оттогава се опитвам да направя всичко според силите си, за да се реванширам. Обичах го безумно и го исках целия, без остатък. Но не можех да го получа, затова постоянно го предизвиквах, а след това се отдръпнах от него. Реших, че искам да получа всичко или нищо. Той беше горд човек, а аз бях упорита. Бяхме разделени в продължение на шест месеца. През това време той се е срещал с друга. Не мога да го виня за това.

— И тя забременяла — подкани я Ив.

— Да. Не го скри от мен. Дъглас никога не ме е лъгал и не се опита да скрие това от мен. Той е почтен мъж — гласът й стана ожесточен, когато погледна към Ив.

— Хейс знае ли?

— Разбира се. Разбира се, че знае. Дъглас никога няма да избяга от своите отговорности. Той оказа финансова подкрепа на майката на Хейс. Споразумяхме се с тази жена, тя се съгласи да отгледа детето и да пази в тайна името на бащата. Нямаше никакъв смисъл да разказваме за това и да усложняваме кариерата на Дъглас, да хвърляме сянка върху репутацията му.

— Значи вие сте платили за това негово… неблагоразумие.

— Вие сте твърда жена, така ли, лейтенант? Не сте допускали никакви грешки във вашия живот? Не съжалявате за нищо?

— Имам ги много. Но едно дете, а в последствие — мъж, едва ли ще се зарадва, ако го считат за грешка. Или неблагоразумие.

— Дъглас може и да имаше недостатъци, но беше добър, щедър и отговорен с Брайсън. Даде му всичко.

Всичко, с изключение на името, помисли си Ив. Много ли би означавало това?

— Мисис Скинър, възможно ли е вашият съпруг да му заповяда да извърши убийство, само за да обвини после Рурк за него?

— Абсолютно не. Категорично не. Но Брайсън… може би е прекалено предан на Дъглас. През последните няколко месеца, Дъглас общуваше с него твърде често. Възможно е докато Брайсън е расъл, стандартите на Дъглас да са били прекалено високи и прекалено сурови за едно малко момче.

— Хейс иска да се докаже пред баща си.

— Да. Брайсън е много твърд човек, лейтенант. Твърд и хладнокръвен. Мисля, че сте го разбрали. А Дъглас… той е болен. Неговите убеждения и манията му утежняват още повече ситуацията. Това, което се случи през всичките тези години го разяжда безжалостно също както болестта му. Наблюдавала съм неговите пристъпи на ярост, сякаш в него има друг човек. По време на такъв пристъп той каза, че трябва да се направи нещо, някой да плати, независимо от цената. Че понякога има моменти, когато закона трябва да отстъпи място на кървавата справедливост. Смърт за смърт. Преди няколко месеца го чух да говори с Брайсън за Олимп. Каза му, че Рурк го е построил върху костите на ченгетата-мъченици, и че никога няма да се успокои докато Рурк и това място не бъдат унищожени… И ако той умре, преди да отмъсти за мъртвите, то дългът му се наследява от неговия син.

— Трябва да го спрем — Ив се обърна към Дарсиа. — Нека хората ти задържат Хейс.

— Сега ще се заемем с него — отговори Дарсиа и включи комуникатора си.

— Той не знае нищо — Бела бавно се изправи на крака. — Или не иска да знае. Дъглас е убеден, че Рурк е отговорен за това, което се случи тук. Убеден е, че и вие също сте част от това, лейтенант. Умът му не е като преди. Той бавно умира, това просто го убива. Смилете се над него.

На Ив й бе жал за мъртвите полицаи и за умиращия Скинър, но въпреки това каза:

— Задайте си въпроса, мисис Скинър, какво би направил съпруга ви, ако сега беше на мое място — и добави: — Доктор Майра ще остане с вас.

 

 

Ив тръгна с Дарсиа. Изчака, докато се отдалечиха достатъчно в дъното на коридора и я предупреди.

— Трябва да го разделите от Скинър, преди да го хванете. Действайте тихо.

Дарсиа повика асансьора.

— Някой казвал ли ти е, че си безмилостен задник, Далас?

— Ако Скинър не му е давал пряка заповед, няма причина да го свързваме с Хейс, или да го арестуваме, докато е наблизо. Боже, той е почти мъртвец — отсече тя, когато Дарсиа не каза нищо. — Какъв е проклетият смисъл да го замесваме във всичко това и да унищожим половинвековна му служба в полицията.

— Никакъв.

— Мога да устроя още един разпит на Скинър, да го отдалеча достатъчно, за да можете вие да задържите Хейс.

— Отказваш се да ръководиш ареста? — попита учудено Дарсия, докато влизаше в асансьора.

— Той никога не е бил мой.

— По дяволите, така е, не е бил. Но аз ще го взема — добави Дарсиа весело. — Как се досети за връзката между Скинър и Хейс?

— Бащи. Случаят е пълен с тях. Ти имаш ли?

— Баща ли? Че кой няма?

— Зависи от гледната точка — Ив излезе от кабинката на асансьора в главното фоайе. — Отивам да открия Пийбоди, а ти имаш време да координираш твоя екип — тя погледна устройството на китката си. — Петнадесет минути трябва да… Я виж ти! Погледни кой седи в лоби бара.

Дарсиа погледна в тази посока и внимателно разгледа групата хора, седнали на двете маси.

— Изглежда Скинър е възвърнал самообладанието си.

— Човекът обича публика. Очевидно го ободрява повече, отколкото лекарствата. Бихме могли да се възползваме от това. Хайде да отидем и аз ще се извиня за осуетяването на семинара. Ще се постарая да разсея Скинър, като го заговоря. А ти ще кажеш на Хейс, че искаш да поговориш с него за Уийкс, че не искаш да отвличаш вниманието на Скинър с рутинни въпроси, и тем подобни глупости.

— Можеш ли сама да го арестуваш?

Дарсия й хвърли ироничен поглед.

— Можеш ли?

— Добре, тогава. Нека го направим. Бързо и тихо.

Те бяха преполовили фоайето, когато Хейс ги забеляза. Не успяха да направят и две крачки и той хукна да бяга.

— Мамка му! Мамка му! Той има инстинкти на ченге. Заобиколи го от другата страна — нареди Ив и се спусна след него, през тълпата. Тя прескочи през изящната златна верига, отделяща салона от фоайето. Хората се развикаха и се отдръпнаха, за да й направят път. Разнесе се звън на разбити стъкла, когато една от масите се преобърна. Ив успя да зърне Хейс, когато той изчезна през една врата зад бара.

Тя прескочи през плота, без да обръща внимание на проклятията на сервитьорите и клиентите. Няколко бутилки се разбиха и във въздуха се разнесе опияняващ аромат на първокласен алкохол. Стискайки оръжието си в ръка, Ив удари с рамо вратата.

В кухнята беше много шумно. Готвач-дроид лежеше проснат на пода, на тясната пътека между шкафовете главата му конвулсивно потръпваше от силен удар.

Ив се препъна в дроида и заряда от лазера на Хейс прелетя над главата й. Действайки инстинктивно, тя се претърколи напред и застана зад шкаф от неръждаема стомана.

— Предай се Хейс! Няма къде да избягаш? Пълно е с невинни хора. Хвърли оръжието!

— Тук никой не е невинен — той стреля отново и гореща вълна остави следа по пода и унищожи дроида.

— Баща ти не иска това. Той не иска още трупове в краката си.

— Не съществува висока цена, когато става дума за дълг.

Зад нея избухна рафт с кухненска посуда и над главата й се посипаха парчета.

— Майната ти! — Ив вдигна оръжието над главата си, стреля и се претърколи наляво. Тръгна напред с оръжието пред себе си и отново изруга, когато видя нейната цел да се скрива зад ъгъла.

Някой крещеше. Друг плачеше. Приведена ниско напред, тя продължи преследването. Обърна се при звука на следващия изстрел и видя, как в купчина бельо избухна огън.

— Някой да се погрижи за това! — извика тя и свърна зад следващия ъгъл. И видя изходна врата. — Мамка му!

Хейс беше взривил ключалките и това надеждно беше запечатало вратата. Разочарована, Ив пристъпи и няколко пъти силно я изрита, но не успя да я помръдне, дори на сантиметър.

Прибра оръжието си в кобура и се отправи обратно към фоайето през бъркотията и дима. Без особена надежда се завтече към централния вход, за да огледа улицата. Излязла отвън, тя се сблъска с Дарсиа.

— Изгубих го! Кучия син! Беше на десетина метра от мен — ядосана Дарсиа прибра оръжието си. — Никога нямаше да го настигна с тези проклети обувки. Изпратих сигнал до всички постове. Ще го хванем, копелето!

— Шибанякът взриви ключалките на вратата! — бясна на себе си, Ив обикаляше в кръг. — Подцених го. Той повали няколко хора в бара. Унищожи дроид, подпали пожар. Той е бърз, умен и ловък. И преди всичко е много подъл тип.

— Ще го хванем! — повтори Дарсиа.

— Точно така, дяволите да го вземат, ще го направим!