Нора Робъртс
Антракт в смъртта (6)

Глава 6

— Добро утро, доктор Майра — Рурк затвори вратата зад себе си и приближи, за да поеме ръката на Майра. Движението му беше плавно като неговия глас, а гласът му бе гладък като сметана. — Мога ли да ви предложа още чай?

— Не — устните й трепнаха, когато се опита да се пребори със смеха. — Благодаря, но аз наистина трябва да вървя. Ще водя семинар, веднага след основната тема.

— Дори и не си помисляй да я използваш като щит. Казах ти да стоиш настрана от Скинър.

— За втори път днес ме обвиняват, че се крия зад гърба на жена — и макар че гласът му остана спокоен, Ив знаеше, че той беше на ръба. — Започва да става дразнещо.

— Щом споменахме думата дразнещо… — започна Ив.

— Ще трябва да я извините — каза Рурк на Майра, докато я придружаваше до вратата. — Ив обикновено се превъзбужда, когато не й се подчинявам.

— Тя се тревожи за теб — прошепна му Майра.

— Ами ще трябва да се примири. Лека работа — той изпрати докторката и затвори вратата. Заключи я. И се обърна. Сега „ръбът“ се виждаше ясно. — Нямам нужда от някакъв шибан щит.

— Просто думата е такава и не сменяй темата. Отишъл си при Скинър, след като ти казах да стоиш настрана от него.

— Не приемам заповеди от теб, Ив. Аз не съм кученце.

— Ти си цивилен — отсече тя.

— А ти си консултант по чужд случай и твоите пълномощия тук, в моя проклет свят, са само от уважение.

Тя отвори уста и почти веднага я затвори. Изсъска. После се врътна на пети и изхвърча бързо на терасата. Ритна няколко пъти парапета.

— Чувстваш ли се по-добре сега?

— Да, защото си представях, че това е твоята глупава, дебела глава — Ив не погледна назад, а опря ръце на перилата и огледа това, което представляваше света на Рурк.

Той беше пищен и екстравагантен. Лъскавите копия на другите хотели, изкусително голямото количество казина, театри, блясъка на ресторанти — всичко беше съвършено разположено. Имаше фонтани, сребърни ленти от плъзгащи се хора, пищно разстилащи се паркове, където дървета и цветя, растяха в разточително изобилие.

Ив чу щракването на запалката му и улови аромата на неприлично скъпия тютюн. „Той рядко пуши тези дни“ — помисли си тя.

— Ако ми беше казал, че е толкова важно да се срещнеш със Скинър, щях да дойда с теб.

— Наясно съм.

— О, Боже, мъже. Слушай, не е нужно да се криеш зад мен или някой друг. Ти си силен, гаден кучи син, с голям пенис и топки от титанова стомана. Добре ли е така?

Той наклони глава.

— Минутка. Представям си как те хвърлям от балкона, да — той кимна и дръпна силно от цигарата. — Така наистина е по-добре.

— Ако Скинър е нанесъл няколко удара по самолюбието ти, това е защото знае, че си добра цел. Така правят ченгетата. Защо просто не ми кажеш какво се случи?

— Той ясно даде да се разбере, докато Хейс стоеше с ръка в джоба на сакото си и стискаше оръжие, че баща ми е бил боклук, следователно и аз съм такъв. И, че отдавна е трябвало да бъда наказан, така да се каже.

— Спомена ли нещо, което би го накарало да поръча убийството на Уийкс.

— Напротив, два пъти посочи с пръст към мен. Бе пълен с едва сдържана ярост и кипящи емоции. Почти можеш да повярваш, че наистина го мисли. Според мен той не е добре — продължи Рурк и загаси цигарата си. — Гневът му придава нездрав цвят на лицето и затруднява дишането му. Ще трябва да се разровя в медицинските му данни.

— А аз ще се занимая с жена му. Анджело се съгласи, след незначително колебание, да уреди така, че и двата екипа да могат да поработят с нея по-късно този следобед. Междувременно Пийбоди се занимава със Скинър и търси униформата, Фийни проверява имената — кой от твоите служители по сигурността е работил в този отрязък от време. Ще го намерим, ще разберем каква е връзката му със Скинър и ще го извикаме на разпит — за да променим хода на събитията. Може би ще успеем да се справим, преди МПО да се заемат със случая — тя погледна навътре в апартамента, когато телелинка й иззвъня. — Добре ли сме сега?

— Струва ми се, да.

— Добре. Това може да е Анджело, за уговорката с Бела Скинър — тя мина покрай Рурк и се запъти към устройството за връзка. Но вместо екзотичното лице на Дарсиа, на екрана се появи посърналото лице на Фийни.

— Струва ми се, че тук имам нещо за теб. Зита Винтер, охрана на хотела. Тя е била в контролната зала между двадесет и един и тридесет до двадесет и три снощи. Има засичане с твоя списък. Свързана е с Винтер, детектив Карл, ченге от Атланта, работил под ръководството на Скинър по време на провалилата се операция. По това време жената на Винтер е била бременна с второто им дете — син, Маршал, който се е родил два месеца, след смъртта му. По-голямото дете тогава е било на пет, дъщеря на име Зита.

— Точно в десетката! В кой сектор е в момента?

— Не е дошла днес на работа. Не се е обадила дори на ръководителя си. Имам домашния й адрес. Искаш ли да дойда с теб?

Тя почти се бе съгласила, когато погледна назад към Рурк.

— Не, ще се оправя сама. Виж какво друго можеш да намериш за нея. Вероятно, ще можеш да включиш Пийбоди, след като приключи с глупавия си доклад. Тя е много добра с изравянето на биографични данни. Длъжник съм ти, Фийни. Кажи ми адреса.

Приключила разговора, Ив мушна палци в предните джобове на панталоните си и погледна Рурк.

— Случайно да знаеш, къде се намира булевард Атина двадесет и две.

— Ако помисля, може и да съм в състояние да го намеря.

— Обзалагам се — тя взе телелинка от бюрото и го пъхна в джоба си. — Няма да пътувам в лимузина, за да разпитам заподозрян. Това е непрофесионално. Стига ми и това, че с мен ще е цивилен, облечен в скъп костюм.

— Тогава трябва да потърся алтернативен транспорт.

— Докато го правиш, намери твоя файл за Зита Винтер от отдела по сигурност.

Когато излязоха, той извади своя портативен компютър.

— Винаги е удоволствие да работя с вас, лейтенант.

— Да-да — тя влезе в частния асансьор, докато той нареждаше да доставят нещо, наречено GF2000, в гаража. — Технически, аз съм длъжна да се свържа с Анджело и да й съобщя новата информация.

— Няма причина, да не можеш да го направиш. Някъде по пътя, например.

— Няма причина. По този начин спестяваме време.

— Това е твоята версия, скъпа, и ние ще се придържаме към нея. Зита Винтер — започна той, когато тя му хвърли намръщен поглед. — Двадесет и осем. Две години в полицията в Атланта, след това в частна охрана. Работила е за една от моите организации в Атланта. Чисто служебно досие. Повишена до ниво А преди повече от две години. Постъпила е тук преди шест месеца. Неомъжена, живее самостоятелно. За близки роднини е посочила майка си. Има добра репутация.

— Кога подписа договора за провеждане на тази конференция?

— Преди малко повече от шест месеца — каза той, когато влязоха в гаража. — Това беше един от стимулите да завършим още няколко обекта.

— Да се обзаложим ли, че Скинър е поддържал близък контакт с дъщерята на мъртвия детектив, през годините? Ако Анджело успее да получи заповед за изземане на линка на Винтер, там ще открием разговори с Атланта. И не само с майка й.

Когато той спря и прибра компютъра си, Ив се вторачи изумена.

— Какво, по дяволите, е това?

Рурк прокара ръка по лъскавата хромирана тръба на джет-велосипеда. Изглеждаше бърз и надежден, мощен сребърен куршум на две сребристи колела. Тя продължаваше да го съзерцава, когато Рурк й протегна предпазен шлем.

— Безопасността на първо място.

— Я се стегни. С всичките твои играчки, дяволски добре знам, че тук със сигурност имаш нещо с четири колела и врати.

— Така е по-забавно — той надена шлема на главата й. — Принуден съм да ти напомня, че се готвехме да използваме част от времето си тук и за малка почивка — взе втори шлем и го сложи на главата си, после акуратно контролира нейния. — По този начин, ще бъдеш моето куче-мотоциклетист — когато тя му показа зъбите си, той само се засмя и пъргаво прехвърли крак през джета. — Имам само най-добри намерения.

— Защо аз да не пилотирам, а ти да бъдеш моето куче?

— Може би по-късно.

Проклинайки, Ив се плъзна зад него. Той погледна към нея, докато тя се наместваше на седалката и придърпа ръцете й върху бедрата си.

— Дръж се! — каза й.

Рурк се изстреля като ракета от гаража и Ив обви ръцете си като вериги около кръста му.

— Луд! — изкрещя тя, когато се включиха в трафика. Сърцето й се качи в гърлото и остана там, докато той се извиваше, провираше и стрелкаше напред.

Не че не обичаше скоростта. Обичаше да се движи бързо, когато тя контролираше ситуацията. Като размазано ярко петно покрай тях прелетя остров от екзотични диви цветя, когато завиха покрай него. Минаха покрай плъзгаща лента, препълнена с туристи. Мрачно решена да се изправи срещу смъртта, тя се загледа, без да мига, в натоварения трафик.

Усети вибрациите от двигателя между краката си.

— Да не си…

Едва отворила уста, се постара да не прехапе езика си, когато той пое с джет-велосипеда в рязко вертикално изкачване. Вятърът изсвистя в ушите й, когато разрязаха въздуха.

— Съкращавам пътя — извика с гръб към нея, а в гласа му имаше смях, когато отново поведе джета по гладкия като лед път.

Рурк спря пред една ослепително бяла сграда и изключи двигателя.

— Е, това не може да се сравнява със секса, но определено е в челната десетка на топлистата — той стана от седалката и свали шлема си.

— Знаеш ли, колко пъти наруши правилата за движение през последните четири минути?

— Че, кой да ги брои? — свали и нейния шлем, след това се наведе да захапе долната й устна.

— Осемнадесет — информира го тя и извади портативния телелинк, за да се свърже с Дарсиа Анджело. Ив огледа сградата, докато оставяше съобщение на гласовата поща на Дарсиа. Чисто, дори прекалено чисто. Качествено построено. Поне на външен вид бе направено с вкус и вероятно скъпо.

— Колко плащаш на твоите хора от охраната?

— Ниво А? — те пресякоха широкия тротоар пред главния вход на сградата. — Почти два пъти повече, отколкото получава един лейтенант от нюйоркската полиция за една година, с пълна застраховка, разбира се.

— Това е мошеничество — тя чакаше, докато ги сканираха пред вратата и разпознаха Рурк като собственик. Компютърният глас го приветства и му пожела безопасен и здравословен ден.

Фоайето бе подредено и тихо, разширената му част бе изпълнена в чисти линии, без излишно разточителство. На панела за посетители Ив се представи и поиска среща със Зита Винтер.

— Съжалявам лейтенант Ив Далас, но мис Винтер не отговаря. Желаете ли да оставите съобщение?

— Не, не искам да оставям никакво съобщение. Това е полицейско разследване. Пусни ме в апартамент шест-Б.

— Съжалявам лейтенант Ив Далас, но вашите пълномощия не се признават на тази станция и не позволяват на тази система да заобиколи стандартните правила за неприкосновеност на личния живот и наредбите за сигурност.

— А какво ще кажеш да заобиколя твоите схеми и другите ти неща и да набутам дънната ти платка в…

— Внимание! Устните заплахи към тази система, могат да доведат до арест, съдебно преследване, както и парична глоби до пет хиляди кредита.

Преди Ив да изплюе отговора, Рурк постави ръка на рамото й.

— Аз съм Рурк — той сложи длан върху панела за сканиране. — Идентификационен номер 151, ниво А. Разпореждам ти да пропуснеш мен и лейтенант Далас до всички зони на това здание.

— Самоличността потвърдена. На Рурк и неговата спътница Далас, Ив, е разрешено да влязат.

— Лейтенант — просъска през зъби Ив, когато Рурк я дръпна към асансьора.

— Не го приемай лично. Етаж шест — нареди той.

— Дяволската машина ме третира като цивилен — обидата от тази дума беше почти извън нейните разбирания. — Цивилен!

— Дразни ли те това? — той слезе на шестия етаж.

— А на теб ти хареса, нали? Тази „Рурк и неговата спътница“ глупост.

— Да, хареса ми, дори много — посочи към една врата. — Шест-Б — когато тя нищо не каза, той позвъни.

— Щом не отговори преди, сега няма и да отвори.

— Не — той мушна ръце в джобовете си. — Технически… предполагам, че трябва да поискаш от началник Анджело, разрешение за влизане.

— Технически — съгласи се Ив.

— Аз, обаче, съм собственик на тази сграда и фактически — неин работодател.

— Това не ти дава право да влизаш в апартамента й без представител на закона или разрешение.

Той просто стоеше, усмихваше се и чакаше.

— Добре де, направи го — каза му Ив.

— Добре дошла в моя свят — Рурк въведе кода си на собственик, след това изхъмка, защото лампичката над вратата остана да свети червено. — О, изглежда тя е добавила няколко свои собствени щрихи, блокирала е главния код. Страхувам се, че това е нарушение на договора за наем.

Ив почувства, как стомаха й се обръща, плъзна ръка под сакото и извади оръжието си.

— Отваряй!

Никой не постави под въпрос, че каквито и подобрения да са били направени, той можеше да ги заобиколи. Или да премине през тях. Извади малък комплект с инструменти от джоба си и свали защитния панел на скенера и идентификационната пластина.

— Умно момиче. Добавила е редица хитри, малки пътечки. Ще ми отнеме минутка.

Ив извади устройството за връзка и позвъни на Пийбоди.

— Свържи се с Анджело — заповяда тя. — Ние сме на двадесет и две, Атина булевард, шест-Б. Тя трябва да дойде тук. Искам те с нея.

— Да, сър. Какво трябва да й кажа?

— Да дойде тук — тя мушна линка в джоба си и пристъпи към Рурк в момента, когато лампичката на ключалката светна зелено. — Отдръпни се — нареди и насочи напред оръжието си.

— И преди сме влизали заедно, лейтенант — извади лазер от джоба си, без да обръща внимание на нейното изръмжаване, когато го видя в ръката му. — Доколкото си спомням, предпочиташ да се придържам ниско.

Тъй като нямаше смисъл да прехапва езика си или да го ругае за вече стореното, тя не каза нищо.

— По моя команда! — постави ръка на вратата, готова да я отвори рязко.

— Чакай! — чу се слабо жужене и този звук накара сърцето му бясно да заблъска. Лампичките на панела пламнаха в червено, когато дръпна Ив, далеч от вратата. Заедно паднаха на пода, а тялото му покри нейното.

Разполагаше само с една напрегната секунда, за да схване, преди експлозията да избие вратата навън. Огнен стълб се изстреля във въздуха и с грохот се понесе из коридора, където бяха стояли секунди преди това. Алармите изпищяха и тя усети как пода под нея се разтърси от втора експлозия, обля ги силен поток горещ въздух.

— Господи! Господи! — извика, докато с всички сили се бореше под него, удряйки бързо тлеещото рамо на сакото му, с голи ръце. — Ти гориш!

Вода рукна от тавана, когато той седна и съблече сакото си.

— Ранена ли си?

— Не — поклати глава и отстрани залепналата по лицето си коса, намокрена от противопожарната система. — Ушите ми звънтят малко. Изгорен ли си? — застана на колене и прокара ръце по тялото му.

— Не съм. Но костюма ми се прецака. Това е всичко. Ние сме добре — той погледна назад към ужасната димяща дупка, където преди беше входната врата. — Но се страхувам, че ще трябва да преместя наемателя от шест-Б.

Въпреки, че Ив се съмняваше това да е необходимо, държеше оръжието си готово за стрелба, докато си проправяше път през все още димящите отломки от стената и вратата. Дим и вода изпълваха въздуха в хола на апартамента, но тя с един поглед разбра, че експлозията е била по-слаба, отколкото предполагаше. И много ограничена.

— Малко боя и си обратно в бизнеса.

— Взривът е трябвало да унищожи вратата и този, който стои пред нея.

На пода имаше парчета от счупени съдове и паднала ваза с цветя, чиято вода се бе вляла в реката образувана от противопожарната система. Мебелите бяха подгизнали, а по стените имаше размазани ивици от дим и сажди. Стените към коридора бяха разрушени, докато стаята почти не бе пострадала.

Без да обръща внимание на виковете и гласовете, идващи отвън, Рурк тръгна да обикаля задно с Ив.

Зита лежеше в леглото, с ръце спокойно скръстени на гърдите. Прибирайки оръжието си Ив приближи до кревата и постави два пръста на шията на жената, за да провери пулса й.

— Мъртва е.