Нора Робъртс
Антракт в смъртта (7)

Глава 7

— Твоето разбиране за сътрудничество и работа в екип очевидно се различава от моето, лейтенант.

Мокра, мръсна и с ужасно главоболие, Ив се напрегна, докато Дарсия приключваше огледа на тялото.

— Аз те информирах.

— Не, оставила си кратко съобщение на гласовата ми поща — Дарсия се изправи. С ръце, покрити със защитен спрей, тя взе шишенцето с хапчета от нощното шкафче, и го прибра в плик. — Когато сте били, както изглежда, вече незаконно влезли в този апартамент.

— Собственик на имота, или негов представител, има право да влиза в частен дом, ако има основателна причина да се смята, че живот или животи са в опасност, или че имотът е застрашен.

— Не ми цитирай наредбите — рязко отвърна Дарсиа. — Ти ме отряза.

Ив отвори уста, после изпусна дълга въздишка.

— Добре. Не бих казала, че съм те отрязала, но предприех обходна маневра. На твое място, щях да бъда също толкова ядосана. Свикнала съм да провеждам разследването по мой собствен начин, според моето време.

— Ти не си главна по този случай. Поставете тялото в чувал и го изнесете — разпореди Дарсиа на двамата униформени, които стояха от двете страни на вратата на спалнята. — Вероятна причина за смъртта — самоубийство.

— Чакай малко, чакай малко. Изчакайте! — заповяда Ив и с предупреждаващ жест, спря полицаите. — Това не е самоубийство!

— Виждам тяло, без наранявания, да лежи в леглото. Косата акуратно сресана, безупречен грим. Виждам на нощното шкафче чаша бяло вино и шишенце с обезболяващи хапчета, които се използват за бърза и безболезнена смърт. Тук имам — продължи тя, с плик за улики в ръката, в който имаше бял лист хартия — една бележка, в която ясно е изразено намерението на обекта да сложи край на собствения си живот поради вина, тъй като частично е била замесена в смъртта на Уийкс Реджиналд. А смъртта, посочва тя, е била поръчана от Рурк, за което е получила петдесет хиляди, в брой. Виждам на тоалетката чанта, която съдържа точно споменатата сума.

— Рурк не е поръчвал ничие убийство.

— Може би не е. Но аз съм свикнала да провеждам разследването по свой собствен начин. И според моето време — тя хвърли думите на Ив, обратно към нея. — Командир Скинър е подал жалба, в която твърди, че Рурк го е заплашвал тази сутрин, не само с думи, но и с оръжие. Дисковете от охранителните камери на хотела потвърдиха, че Рурк е влязъл в апартамента на командира и е останал там в продължение на седем минути и четиридесет и три секунди. Този инцидент е потвърден от Брайсън Хейс, личен асистент на Скинър, който е присъствал там по това време.

Нямаше смисъл отново да рита нещо и да си представя, че това е главата на Рурк.

— Скинър е замесен във всичко това до ушите, и ако ти сега му позволиш да прехвърли вината върху Рурк, значи не си толкова умна, за колкото те мислех. Преди всичко, това е убийство, началник Анджело, и второ — Скинър е отговорен за него.

С жест, Дарсиа нареди на хората си да излязат.

— Обясни ми, защо това да е убийство, и защо не трябва да те кача на първия транспорт и да те отстраня от тази станция? Защо не трябва, при наличните доказателства, да призова Рурк на разпит, като заподозрян в убийството на Уийкс Реджиналд? — сега в нейния глас звучеше раздразнение, горещо и остро. — И нека ти поясня нещо — твоят мъж ми плаща заплата, но не ме е купил.

Ив продължи да се взира съсредоточено в Дарсиа.

— Пийбоди! — докато чакаше помощничката си да влезе в стаята, Ив се бореше със собствения си гняв.

— Сър?

— Какво виждаш?

— Ами, сър… Жена, в края на двадесетте, средно телосложение, няма следи от борба или насилие — тя спря, когато Ив взе плика с уликите от Дарсиа, и й го подаде. — Стандартен барбитурат, който често се използва при самоубийство. По рецепта трябва да бъдат четири таблетки. Всичките четири ги няма. Датата на етикета е от преди две седмици, предписани и изпълнено в Атланта, Джорджия.

Ив кимна, когато видя проблясването в очите на Дарсиа, след това връчи на Пийбоди бележката.

— Очевидно предсмъртно писмо, с подпис. Написано на компютър. Изявлението в него е в противоречие с другите улики.

— Много добре, Пийбоди. Кажи на началник Анджело за какви противоречия става дума.

— Добре, лейтенант. Повечето хора не държат хапчета за самоубийство в аптечките си. Освен, ако не страдат от неизлечима болест, съпроводена с мъчителни болки. Иначе са необходими няколко теста, за да получиш достъп до наркотици.

Дарсиа вдигна ръка.

— Това е още една причина, те да бъдат тук.

— Не, сър.

— Мадам — коригира я Дарсия и се усмихна на Ив. — В моята страна към жените с висок чин се обръщат с „мадам“.

— Да, мадам. Във вашата страна процедурата за получаване на подобен наркотик може да е различен. В Щатите трябва да се регистрирате. Ако не сте, то тридесет дни след изписване на рецептата, ако все още сте жив, разрешението автоматически се анулира. Наркотиците се конфискуват и сте длъжни да представите психиатрично изследване и оценка. Друг начин няма.

— Продължавай, Пийбоди — каза й Ив.

— В бележката се твърди, че тя е решила да се самоубие, защото е виновна за престъплението, случило се предната нощ. Но тя вече е притежавала наркотика. Защо? И как? Вие установихте, че смъртта е настъпила в четири нула нула тази сутрин, така че, когато хапчетата са били в ръцете й, тя вече е била получила парите и се е почувствала виновна. Прекалено удобно, всичко е съвпадало, ако ме разбирате — тя замълча, и когато Дарсиа кимна, че може да продължи, си пое дъх и заговори отново. — Освен това, логически не следва, че тя ще заложи експлозив на входната врата на апартамента си и друг в наблюдателната зона, за да унищожи записите на охранителните камери на сградата. А, и още — Пийбоди продължи, очевидно се забавляваше, — характеристиката на Рурк директно противоречи на възможността да наеме убийци, особено след като Далас се ожени за него. И когато съберете всичко това на едно място, то бележката е фалшива, а това самоубийство, става вероятно убийство.

— Пийбоди — Ив попи въображаемите си сълзи, — ти ме накара да се гордея.

Дарсиа погледна първо едната, а после другата. Раздразнението й все още не бе минало и това пречеше на логиката й. Или по-точно, й бе попречило.

— Може би полицай Пийбоди ще е в състояние да обясни, как неизвестното лице, или лица, са получили достъп до тук и са убедили този квалифициран експерт по сигурността, да вземе лекарствата, без да окаже съпротива?

— Ами…

— Сега е мой ред — Ив я потупа по рамото. — Ти май не искаш да забавиш темпото. Неизвестният или неизвестните са били допуснати до апартамента от жертвата. Най-вероятно, за да й платят или дадат по-нататъшни инструкции. Вероятно лекарството е било разтворено във виното. Лицето или лицата са я изчакали да изпадне в първия стадий на кома, след това са я пренесли тук и акуратно нагласили. После са написали бележката и сцената е готова. Когато са установили, че жертвата е мъртва, те са поставили взрива и доволни са си отишли.

— Тя сякаш вижда това — каза Пийбоди услужливо. — Не като медиум или нещо подобно. Просто преминава през всичко това заедно с убиеца. Направо като по ноти.

— Добре, Пийбоди. Тя е била инструмент — продължи Ив. — Ни повече, ни по-малко. Също, като Уийкс. Вероятно е постъпила в охраната, за да почете паметта на баща си, и Скинър го е използвал, както е използвал бащата на Рурк, за да се добере до него. За него те са нищо, не са хора от плът и кръв. Те са просто стъпки и етапи в неговата двадесет и три годишна война.

— В такъв случай точната дума не е инструменти — уточни Дарсиа, — а войници. За някои генерали те са също толкова незначителни. Извинете ни, ако обичате, полицай Пийбоди.

— Да, мадам. Сър.

— Искам да ми се извиниш — Дарсиа видя как Ив се намръщи и се усмихна. — Знам, че ще те заболи, затова много държа на това. И не защото водиш разследването посвоему и така нататък. А защото не ми вярваш.

— Познавам те по-малко от двадесет и четири часа — започна Ив, след това отново се намръщи. — Добре, мамка му, извинявам се за това, че ти нямам доверие. Дори нещо повече — за неуважение към авторитета ти.

— Прието. Отивам да предам тялото на съдебните медици като вероятно убийство. Твоята помощничка е много добре обучена.

— Да, добра е — съгласи се Ив, докато Пийбоди не беше наоколо да чуе, и да навири глава. — И става все по-добра.

— Пропуснах значението на уликите, а не трябваше да го правя. Вярвам, че щях да ги видя, ако раздразнението ми беше намаляло, но това е без значение. Сега трябва да разпитам Рурк относно разговора му с командира тази сутрин и неговото мнение за Зита Винтер. За да запазя служебните си записи чисти, ти няма да присъстваш на разпита. Бих оценила обаче, ако останеш и помогнеш на моя екип, с огледа на местопрестъплението.

— Няма проблем.

— Ще се постарая да бъде възможно най-кратко, тъй като си мисля, че ти и Рурк навярно искате да се освободите от тези мокри и мръсни дрехи — тя дръпна ръкава на сакото на Ив, когато мина покрай нея. — Това е било много атрактивно.

 

 

— Тя беше с мен много по-мека, отколкото аз щях да бъда на нейно място — призна Ив, като раздвижи скованите си рамене. Заболя я, когато Рурк падна върху нея, беше се ударила в пода по-силно, отколкото й се бе сторило отначало, трябваше да огледа синините. След дълъг, горещ душ.

Тъй като отговора на Рурк, на нейното изявление докато се качваха към апартамента им, беше малко повече от сумтене, тя реши да го огледа. Той има нужда да се измие, помисли си Ив. Рурк захвърли скъсаното си сако, ризата под него не беше в по-добро състояние. Чудеше се и нейното лице ли е толкова мръсно, колкото неговото?

— Веднага, след като се измием… — започна Ив, излизайки от асансьора в дневната. И това беше всичко, което успя да каже, преди Рурк да я притисне към вратите на асансьора и да опустоши с устни нейните.

Половината й мозък сякаш излетя през ушите.

— Уау. Какво?

— Още няколко секунди — ръцете му здраво стискаха раменете й, очите му горяха, когато погледна надолу към нея — и ние нямаше да бъдем тук.

— Но ние сме тук.

— Точно така — той дръпна наполовина сакото й и опустоши шията й. — Дяволски си права. Сега, нека го докажем — Рурк напълно свали сакото и разкъса ризата на рамото й. — Искам моите ръце върху теб. А твоите — върху мен.

Те вече бяха там. Тя дръпна и раздра, и без това скъсаната му риза, и защото ръцете й бяха заети, започна да използва зъбите си върху него.

Не успяха да направят и крачка навътре в стаята, когато се свлякоха на пода. Тя се претърколи заедно с него, борейки се с останалата част от дрехите си, а след това се изви на мост, когато устата му засмука гърдата й.

Желание, дълбоко и първично бликна в нея, докато стенеше името му. Винаги само неговото име. Ив искаше повече. Да даде повече и да получи повече. Пръстите й се забиха в Рурк — твърди мускули, влажна плът. Миризмите на дим и смърт се сляха с неговия аромат и я изпълниха с трескава смесица от любов и страст, които той й даваше.

Рурк не можеше да й се насити. Изглежда никога нямаше да може. Целият този глад, всички потребности и желания, които бе изпитал по-рано, бледнееха в сравнение с това, което изпитваше към Ив — към всичко, което представляваше тя. Нейната физическа сила и твърдия й характер го очароваха. Предизвикваха го.

Да чувства тази сила, трепереща под него, отворена за него и сливаща се с него — това беше чудото в неговия живот. Дишането й бе забързано и плитко, чу как то замря, а след това освобождаването на сподавения дъх, когато я докара до първия връх. Неговата собствена кръв забушува, когато се нахвърли отново да целува устата й и проникна в нея с цялата си жар, бързина и ярост. Звукът от плът, удряща се и плъзгаща се срещу плът, се смеси със звука на неравномерно дишане.

Ив го чу как промърмори нещо на езика от своето детство, който така рядко използваше и на който името й звучеше екзотично. Силата на удоволствието неистово нарастваше вътре в нея, като възхитителен огън в кръвта й, когато Рурк проникна в нея с дълбоки, силни тласъци. Вкопчи се, опитвайки да задържи края. Неговите очи, диви и сини, гледаха право в нейните. Любовта напълно я завладя.

— Ела с мен — гласът му бе пропит с ирландския акцент. — Ела с мен, сега.

Ив се държеше, докато наблюдаваше, как очите му се затварят. Държеше се и докато тялото му потъваше в нейното. След това се отпусна и го последва.

 

 

Сексът, както бе открила Ив, ако се правеше правилно, можеше да освежи тялото и ума, и да повдигне настроението. Тя почти не се оплакваше, че й се налага да се облича за среща с Бела Скинър на женско чаено парти. Тялото й бе свободно и гъвкаво и макар роклята, която Рурк й подаде, да не съответстваше на нейния имидж на ченге, Ив успя да скрие оръжието си под дългото, свободно падащо сако, което балансираше нещата.

— Ти какво, да нямаш намерение да стреляш по някоя от другите жени, над сандвичите с кресон и петифурите? — попита той.

— Човек никога не знае — тя погледна златните обеци, които той й подаде, сви рамене, после си ги сложи. — Докато аз се наливам с чай и сплашвам Бела Скинър, ти проучи моите предположения. Разрови се малко, виж, има ли връзка Хейс с някое от убитите ченгета, които е командвал Скинър по време на провалената операция. Тук има нещо твърде близко, за отношения работодател-работник.

— Добре. Обувки.

Ив се втренчи в тънките като игли токчета и деликатните каишки.

— Ти това ли наричаш обувки? Как така вие, момчетата, не трябва да носите смъртоносни капани като тези?

— И аз си задавам същия въпрос, всеки ден — дълго я наблюдава, докато тя ги обуваше. — Лейтенант, изглеждате невероятно.

— Чувствам се като идиот. Как ще успея да сплаша някого, облечена в тези дрехи?

— Сигурен съм, че ще се справиш.

— Дамско чаено парти — промърмори Ив, излизайки от стаята. — Не знам защо Анджело не може просто да я замъкне в своя участък и там да се справи с всичко.

— Да не си забравиш гумената палка и мини устройството за зашеметяване.

Тя му се усмихна през рамо, докато влизаше в асансьора.

— Ухапи ме!

— Вече го направих.

 

 

Чайното парти вече беше започнало когато Ив влезе. Жени в ефирни, свободно падащи рокли и някои дори — о, боже — с шапки, обикаляха наоколо и се събираха под беседка от розови рози или излизаха на терасата, където арфистката дърпаше струните и пееше с треперлив глас, който незабавно раздразни нервите на Ив.

В стъклени плата бяха подредени малки запечени сандвичи и сладкиши с розова глазура. Блестящи сребърни чашки бяха напълнени с чай, ароматът на който, по мнение на Ив, твърде много напомняше на рози. В такива моменти се чудеше не им ли е скучно на жените да бъдат жени.

Потърси с поглед Пийбоди и се изуми, когато видя вярната си помощничка облечена в цветна рокля и широкопола шапка с лентички.

— Господи, Пийбоди, изглеждаш като — как се казваше това — селянка или нещо подобно.

— Благодаря, Далас. Страхотни обувки.

— Млъкни! Намери Майра. Искам да я взема с нас при жената на Скинър. Вие двете ще стоите наблизо, докато аз и Анджело разговаряме с нея.

— Мисис Скинър е на терасата. Анджело току-що влезе. Уау, тя определено има чудесни гени.

Ив погледна назад и кимна на Дарсиа. Началникът на полицията бе избрала да облече дръзка бяла рокля, която не падаше свободно, а прилепваше към всяка извивка на тялото й.

— На терасата — каза й Ив. — Как ще го изиграеш?

— Фино, лейтенант. Финесът е мой стил.

Ив повдигна вежди.

— Не мисля така.

— Под формата на интервю — каза Дарсиа и бързо излезе на терасата. Спря, наля си чай, и след това се отправи към масата, където седеше Бела. — Чудесно парти мисис Скинър. От името на всички, искам да ви благодаря за организирането на това събитие. Хубава почивка между семинарите и докладите.

— Много е важно да помним, че сме жени, а не само съпруги, майки и професионалистки.

— Абсолютно вярно. Може ли аз и лейтенант Далас да поговорим с вас насаме? Няма да ви отнемем много време.

Бела положи ръката си на рамото на жената, седнала до масата. Фино, помисли си Ив. И ефективно, тъй като жената стана и отстъпи стола си на Дарсиа.

— Трябва да ви кажа, колко много ми хареса лекцията на командира, тази сутрин — започна Анджело. — Толкова вдъхновяващо. Предполагам, че е коствало много труд и на двамата да се занимавате със събирания след трагичната загуба.

— Дъглас и аз силно вярваме в изпълнението на нашите задължения и отговорности, независимо от личните ни проблеми. Горкият Реджи — тя стисна устни. — Дори да си жена на полицай в продължение на половин век… никога не можеш да свикнеш с шока от насилствената смърт.

— Колко добре познавахте Уийкс? — попита Ив.

— Загубата, шока и скръбта не са свързани само с личното познанство, лейтенант — гласът на Бела стана хладен. — Но всъщност аз го познавах доста добре. Ние с Дъглас вярваме в поддържането на близки, топли взаимоотношения с нашите служители.

Тя харесва Анджело, помисли си Ив, а мен — мрази. Добре тогава.

— Предполагам, че силния шок и скръбта са причината, поради която предпочетохте да подслушвате от спалнята, вместо да излезете, когато уведомявахме командир Скинър, че е бил убит служител от охраната му.

Лицето на Бела стана безизразно и сковано.

— Не разбирам за какво намеквате.

— Аз не намеквам нищо, казвам го направо. Вие бяхте в стаята за гости, а не в хола с командира. Знам, че бяхте будна, защото в стаята светеше. Слушахте ни как съобщаваме информацията, но въпреки близките топли отношения, не излязохте да изразите шока си от загубата. Защо така, мисис Скинър?

— Далас, сигурна съм, че мисис Скинър е имала своите причини — Дарсия добави нотка неодобрение в гласа си, а след това със съчувствена усмивка се обърна към Бела. — Съжалявам, мисис Скинър. Лейтенантът е на ръба точно сега, което е съвсем естествено.

— Няма нужда да се извинявате, началник Анджело. Разбирам и до известна степен споделям желанието на лейтенант Далас да защитава съпруга си.

— Това ли правите? — подхвърли, вместо отговор Ив. — И колко далече бихте отишли? Колко близки и топли отношения сте готови да пожертвате? Или не сте имали такива със Зита Винтер?

— Зита? — раменете на Бела трепнаха, сякаш от удар. — Какво общо има Зита с всичко това?

— Познавахте ли я?

— Тя ни е кръщелница, разбира се, аз… „познавахте“? — всяка капчица цвят се изцеди от прекрасното й лице, така че изкусно нанесения грим се открои, като боя на кукленско лице. — Какво се е случило?

— Мъртва е — равнодушно каза Ив. — Убита рано тази сутрин, няколко часа след Уийкс.

— Мъртва? Мъртва? — Бела неуверено се изправи на крака, и изгубила равновесие, бутна чашата. — Не мога… не мога да разговарям с вас сега.

— Ще тръгнеш ли след нея? — попита Дарсиа, когато Бела напусна терасата.

— Не. Да й дадем време да размисли. Сега е уплашена — от това, което знае и което не знае — погледна към Дарсиа. — Доста добър екип сме двете.

— И аз така мисля. Но ми се струва, че играта — доброто ченге — лошото ченге — при теб се получава естествено.

— Точно като дишането. Хайде да се махаме от това чаено парти и да пийнем по нещо — Ив даде знак на Пийбоди и Майра. — Само ние, момичетата.