Вера Коуи
Богатство и сълзи (13)

Тринайсета глава

Доминик беше седнала зад бюрото в кабинета си в „Деспар и Сие“ (Хонконг) ООД и проверяваше списъка с имената, подредени по значимост и богатство, на онези, които щяха да присъстват на тридневния търг на века, откриващ се пет дни по-късно. Чувстваше се извънредно доволна — почти всички важни имена бяха включени. Както и би трябвало да бъде, защото посвети много време и пари на този търг. Много хитро пусна слуха, че чрез някакъв неизвестен хонконгски милионер, разпродаващ имуществото си, е получила колекция от фигури Танг и Хан, каквито не са представяни от много години. Което, със слаба усмивчица си мислеше Доминик, бе абсолютно вярно. Съвсем сигурно е, че такива фигури никой не е виждал, нито са били предлагани на търг. Те са, въздъхна тя щастливо, самото съвършенство.

Бележките в каталога, които сама бе подготвила, информираха, че колекцията е събрана преди Втората световна война и донесена в Хонконг след бягството на собственика й от Шанхай по време на Китайско — японската война. Бе представен като „известен милионер от Хонконг, който желае да остане анонимен“ и по тази причина около неговата личност се водеха големи спорове. Той обаче бе осигурил безупречни описания за произхода на повечето — макар и не на всички — фигурки, за някои от които в каталога откровено пишеше, че са били придобити не по „обичайните“ канали, но един по-внимателен предварителен оглед би потвърдил качеството им. В двете вечери на оглеждането щеше да се състои разпродажба. Както и на самия аукцион. Отново въздъхна, когато погледна предполагаемата сума. Беше доста висока, но изпитваше увереност, че ще я стигнат. „Бъди смела — обичаше да казва собственият й баща — и хората ще ти повярват. Само да проявиш колебание, и си загубена, защото тогава ще използват съмненията ти. Ако повтаряш нещо много често, хората ще започнат да вярват, че е истина.“ Ето защо тя се бе подготвяла в продължение на дълги месеци за този аукцион. Изтегли го напред, щом разбра, че трябва да победи Кейт Деспар. Срещна известна съпротива, но убедително спори за изтегляне на датата, поради шумотевицата, която щеше да се вдигне. „Враждата вече е новинарски факт, всички журналисти я следят. Заварената ми сестра и аз сме, както американците казват, гореща новина, което само ще улесни предстоящия ми търг.“

Струваше й много усилия да направи така, че да се създаде подходяща атмосфера за аукциона. Нае китаец декоратор, за да превърне огромната зала за конференции, където щеше да се проведе събитието, в китайски дворец. Преобладаващият цвят беше червен — според китайците носи щастие, — както и жълт за успех. Самата тя смяташе да бъде облечена с китайска копринена рокля в червено и златисто, с нарисуван дракон, носещ щастие, който бълва огън за късмет и се вие около тялото. От цялата атмосфера лъхаше разкош и великолепие. На този фон предметите, определени за продажба щяха да стоят прекрасно, подредени върху лакирана масичка, която сама по себе си струваше цяло състояние.

Доминик стигна дотам, че се консултира с предсказател за най-подходящия ден, в който да се състои аукционът, да се установи онзи фън шуй, когато осемте елемента на природата и духовете Йин (женски) и Янг (мъжки) ще бъдат идеално балансирани. Беше й известно, че само ако се пусне слух, че има лош фън шуй, това би спряло китайските купувачи. Фактът, че ще бъде добър, й помагаше изключително много да събере голяма публика. Дори разхладителните напитки щяха да бъдат класически китайски с пет вкуса: кисел, лют, горчив, сладък и солен. Щеше да предложи и китайско вино „Мао Тай“, шампанско „Круг 59“ за европейците, както и няколко вида чай. След като бе ръководила клона на „Деспар“ в Хонконг в продължение на седем години, знаеше, че за китайците всичко зависи от представянето. Ако дошлите си отидеха, без да са изпаднали в състояние на екстаз, нямаше да е от липса на усилия. Тя също щеше да изпита екстаз, ако успееше да стигне планираните цени.

Предчувствието й за сигурен успех й помогна да успокои яда си заради грешката с колекцията на Чандлър.

Успя също да спои отново връзката със съпруга си, като не спомена повече за нея, след като се убеди, че е абсолютно извън нейните възможности. Засега поне. Веднъж старата да умре… Всичко й помогна да утвърди мнението си, че Кейт Деспар е неопитна новачка, която не разбира от бизнес и която на мястото на сърцето си има някаква размекната каша. Дори и да е така, Доминик нямаше никакво намерение да остави търга на Кортланд Парк и съкровищата му на доведената си сестра. Би било твърде опасно. От онова, което подразбра, това щеше да е най-големият аукцион в Лондон за годината и щеше да прилича на нейния. Той би осигурил твърде много преднина на Кейт Деспар. Затова Доминик щеше да отлети за Лондон късно вечерта. Тук всичко бе готово. Имаше време, защо да не го използва за нещо полезно.

Беше обмислила ходовете си, знаеше всичко, особено за Никълъс Чевли. Кейт е само пешка, обаче той беше цар. Трябваше да го грабне, и то бързо.

 

 

— Смятам — каза Роло, докато наблюдаваше как Кейт прелиства сутрешното издание на „Таймс“ в търсене за новини от правителствено решение за Кортланд Парк и не откри такова, — че трябва да отида в Хонконг за този аукцион на века.

Кейт го погледна.

— Ти?

— Защо не? Копнея да посетя отново местата на моята младост и да погледна как върви подготовката на сестра ти.

— Познаваш ли Хонконг?

— Служих там по време на войната.

Кейт знаеше, че е бил в Националната служба за осигуряване забавления на войниците по време на войната.

— Но Хонконг беше окупиран от японците през по-голямата част от войната.

— Но не и докато аз бях там — отвърна Роло.

— Във всеки случай Джеймс Грийв ще ходи там като началник на ориенталския отдел.

— Съвсем правилно. Имах предвид моето посещение да бъде неофициално.

Кейт го изгледа подозрително. Лицето му беше като гипсова маска и не изразяваше нищо, но тя знаеше, че зад него се крие цяла купчина скрити мотиви. Тя присви очи.

— Знаеш ли нещо, което да не ми е известно?

— Все още нищо — отвърна веднага той, — но имам чувството… — притисна дългия си пръст отстрани на носа. — Ако това беше твой аукцион, тя щеше да изпрати шпиони, които никой не би познал.

— Защо по-рано не ми го каза?

— Тогава още не бях получил покана.

— Покана ли?

— Е, не за търга. Това едва ли. Поканата ми е от един стар приятел. Той случайно живее в Хонконг.

— Много удобно — каза тя кисело.

— Наистина — любезно се съгласи Роло. — Тук нищо не ме задържа. Направихме всичко, каквото можахме за Кортланд Парк — подготовката вече толкова е напреднала, че ако не вземеш търга, ще си навлечеш доста неприятности с твоите колеги от борда на директорите.

— Известно ми е.

— Не можеш ли да накараш Никълъс Чевли да ти даде по-големи гаранции?

— Не. Той не е единственият изпълнител на завещанието, знаеш го.

— Сигурно, но е главният. Беше много близък със стария Кортланд — после добави злобничко. — Ако се беше сближила с него…

Кейт го изгледа така, че той сви рамене.

— Както прецениш. Но такива неща се случват в света на изкуството.

— Това е мой свят — сряза го Кейт. — Работата ми е да продавам в „Деспар“, не и себе си.

— То не е навредило на сестра ти.

— Но мен не ме наричат Венера Мухоловката.

— Вярно… — съгласи се Роло по такъв начин, че я накара да го запита остро:

— Мен как ме наричат?

— Ами казват, че поставяш невъзможно висока цена за себе си.

Кейт настръхна.

— Хайде, скъпа. Всеки знае, че Никълъс Чевли те е поставил в обсадно положение. Чувам, че вече вървят облози… — очите й засвяткаха. — В теб е въдицата, в теб е и макарата — мило изтъкна Роло. — Може да си разиграваш рибата.

— Той харесва плана ни. Сигурна съм. Наистина му направи много силно впечатление и съм сигурна, че другите две аукционни къщи не са му предложили нищо подобно.

— Напредваш ли във воденето на аукцион?

— Ставам все по-добра. Дейвид наистина е много доволен от мен.

— Радвам се, че някой е доволен — намуси се Роло.

— Ти май си си наумил нещо, а? — смутено и нетърпеливо каза Кейт. — Нещо, което искаш да провериш?

— Любопитно ми е, само толкова ще ти кажа. Сега съм убеден, че конят Танг е донесен от Хонконг.

Кейт го зяпна с отворена уста. Роло кимна и вдигна ръка, за да спре по-нататъшни въпроси.

— Имам си своите източници — бяха единствените му думи, възбуждайки любопитството на Кейт. — Така че, защо с един удар да не убия два заека? Ще видя дали мога да открия откъде дойде конят и какво ще научим от стила на Доминик.

Идеята му има качества, заключи с неудоволствие Кейт. От Роло тя би научила много повече неща, отколкото от Джеймс Грийв, дори щеше да получи пълно описание на дрехите на Доминик, включително и парфюма й.

— По това време вече няма да можеш да си намериш хотел — намръщи се тя, което му подсказа, че я е спечелил за каузата.

— Нямам нужда — каза самодоволно той. — Ще отседна при приятеля ми.

Кейт го изгледа развълнувано.

— Значи всичко си нагласил, а? А билет за самолета?

— Предвидих да си направя резервация.

Кейт се разсмя.

— Добре. Колко време няма да те има? Търгът ще продължи три дни.

— Смятам, че една седмица ще ми стигне.

— Чудесно — въздъхна Кейт и се предаде. — Ще уредя с финансовия отдел разходите ти да минават за сметка на „Деспар“, но за Бога, не се увличай. Вече съм в черния списък заради това проклето представяне на плана за Кортланд Парк.

— Той си заслужава всяко пени — увери я Роло. — Ако беше някой друг, а не този хитър Чевли, бих казал, че сме успели. — Накани се да тръгва.

— Обади ми се, щом научиш нещо — подхвърли след него Кейт.

Той поклати глава.

— Ще се постарая да изпреваря слуховете, скъпа. Каквото и да открия, ако въобще разбера нещо, лично ще ти го докладвам.

Кейт пак го зяпна.

— Да не би нещо да знаеш?

На този етап не мога да ти съобщя нищо — произнесе напевно и твърдо.

„Защото не може, или защото не иска? Дали не е попаднал на някаква следа? Трябва да има нещо.“ Тя го целуна с обич на тръгване. Напоследък се държеше добре, хвърли много труд по Кортланд Парк. Съвсем сигурно е, че Никълъс се е запознал с плана. Дано не поиска и самата нея. Това хладнокръвие накара Кейт да потръпне. Това нямаше нищо общо с любовта. Просто такава би била цената, която тя трябваше да плати — секс без душа и сърце. Работата е там, че всички в „Деспар“ я гледат така, сякаш търгът зависи от нея.

Хората на Доминик загубиха почва под краката си, след като Кейт навлезе с цялото си сърце в бизнеса и затвърди позициите си. Безцеремонното освобождаване на Пиърс Ланг не само от сцената, но въобще от цялата картина, предизвика оживление и смайване. Действаше предпазливо — потърси съвет от юристи и откри, че е имала право да мисли, че не може да го уволни без наличието на неопровержимо доказателство за участието му в аферата с фалшификата. Иначе той несъмнено би я съдил за неправомерно уволнение и щеше да се вдигне голям шум, от какъвто „Деспар“ не се нуждаеше. Но би могла да го премести, нали? Разбира се, казаха й. Възхитително решение… Той си подаде оставката.

В случая с мисис Хенеси тя също нямаше доказателство, само бе сигурна, че секретарката й подслушва с намерение да събере информация, която да изпрати в Париж. Освен това, не можеше да я понася, тъй като тази жена нямаше намерение да работи за нея.

Реши да я премести в клона в Кенсингтън. Хенеси не се предаде без бой, но се подчини, тъй като стана ясно, че Кейт е непреклонна. В противен случай я очакваше уволнение, а не можеше да си позволи да остане без работа.

Седмица след като се отърва от двамата, Кейт получи оставки и от други хора, които усетиха зловещото предзнаменование. За нейна изненада, те не бяха толкова много, колкото очакваше. „Онези, които остават — помисли си тя — или сто процента са за мен, или ще се спотайват и страхуват. Е, времето и събитията ще покажат.“

Справи се и с намесата на Роло, а усилената му работа по плана за Кортланд Парк, за който говориха всички в сградата, й помогна да заздрави управлението. Успя да измъкне изпод носа на „Сотби“ най-хубавия Веласкес, който се бе появявал на пазара от много години, а Дейвид Холмс разказваше наляво и надясно, че Кейт вече отлично се справя като аукционер. Тя обаче знаеше, че всичко зависи от възможността да получи търга на Кортланд Парк за „Деспар“. Всички очакваха да видят дали ще успее и как ще се справи. По нейния начин или по този на доведената й сестра. Както твърдеше Роло, хората се обзалагат.

Лошото бе там, че Кейт не смяташе секса за стока, с която се търгува на пазара. Ако загубеше Кортланд Парк, щеше да се примири, но ако легнеше с Никълъс Чевли, след това нямаше да знае дали е спечелила като жена и като бизнес дама.

На тази тема поговори с Шарлот — първата жена, с която споделяше нещо, свързано със секса.

— Телата на жените винаги са били стока за мъжете — иначе защо щеше да има проститутки? — отвърна й прозаично Шарлот. — Има жени, които са готови да преговарят с мъже на тяхното ниво и такива, които не са. Ти, мила ми Кейт, спадаш към втората група. На такъв етап си, че вече можеш да намериш себе си и тъй като си много силна, знаеш, че твоят път не е този, по който Никълъс Чевли иска да те отклони. Напълно права си. Това може да те доведе до провал — погледни Мерилин Монро. Твърде много мъже и твърде много секс за продан я довършиха. Всеки път, когато се продаваш, ти губиш нещо от себе си. Според мен тя е стигнала дотам, че вече нищо не е останало от самата нея, никакво самоуважение. А фактът, че вече си преоткрила своето „аз“, ти дава силата да кажеш не — усмихна се. — Вероятно смяташ, че аз съм последната жена в света, която би трябвало да говори така, след като съм имала трима съпрузи и кой знае колко любовници. Но те са били само такива — любовници. Обичали са ме и аз съм ги обичала. Никога не съм спала с продуцент или режисьор, за да получа роля.

Кейт усети как самоувереността, от която имаше такава нужда, укрепва, макар че я глождеха съмнения дали да не сложи „Деспар“ на първо място.

— Никога не съм познавала баща ти, но не смятам, че той би искал да подражаваш на сестра си, която е загубила толкова комисионни, колкото и е спечелила с нейните… методи. Съществуват мъже, но уви, те не са много, които се отвращават от подобна търговия. Репутацията й е като парола — прякорът й обяснява каква е. Не смятам, че баща ти би желал да станеш толкова… известна — Шарлот я ободри с усмивка. — Ще има и други търгове.

Кейт поклати глава.

— Но не и като този и не тази година. Ако успея, ще се изравня с нея, а и ще привлека нови клиенти.

Явно, че бе дълбоко обезпокоена. Но се замисли върху думите на Шарлот и в тях прозря истината.

 

 

Никълъс имаше ложа.

— Фирмата ми спонсорира Ковънт Гардън — обясни той. — Това се харесва на клиентите — усмихна се. — Както и ти ми харесваш, мила ми Кейт. Изглеждаш прекрасно.

Кейт още веднъж благослови Шарлот, която й препоръча рокля от тафта с цвят на бронз — една от най-хубавите на Брус Оулдфийлд. Кейт трепна, когато видя цената, но я купи.

В „Сомнамбула“ пяха много добри гласове и Кейт беше като омагьосана. Щом след последния от многото поклони завесата падна, тя се обърна със светнали очи към придружителя си.

— Беше фантастично… благодаря ти, Никълъс.

— Ти каза, че операта ти харесва — изправи се, за да обгърне раменете й с наметката от тафта в същия цвят като роклята й, поръбена с визон. — Самият аз не си падам чак толкова по музиката колкото теб.

— Музиката има притегателна сила — призна Кейт с мечтателна въздишка.

— Сигурно. Завиждам ти.

Кейт отвори уста, но пак я затвори.

„На вечеря ще му кажа“ — реши.

Отне им доста време, за да стигнат до стълбите и докато си проправяха път през претъпканото фоайе един глас с очарователен акцент измърка:

— Кейт? Мила моя, не можах да те позная.

Никълъс Чевли забеляза, че лицето на Кейт помръкна, когато видя поразително красивата жена, облечена със сапфирено синя копринена рокля и загърната в синя чинчила. Зад нея стоеше нисък приятно грозен мъж.

— Как си, мила ми Кейт? Какъв късмет да те срещна тук. Много отдавна не съм идвала в Лондон. Имам толкова работа на други места…

Сега вече гледаше открито Никълъс и протягаше ръка към него.

— Приятно ми е. Аз съм…

— Зная коя сте — каза той и вдигна ръката й към устните си.

Блестящата усмивка на Доминик беше в съзвучие на сапфирите на врата и ушите й.

— Никълъс Чевли — представи го беззвучно Кейт.

— А това е мой стар приятел — Раул дьо Шевини. Той работи тук във френското посолство.

Ниският мургав мъж се поклони над ръката на Кейт и в кафявите му очи тя улови искрица от съчувствие или съучастничество — не успя да разбере кое от двете. Нейната усмивка беше само движение на устните. Лицето й остана неподвижно, тялото й се смръзна. Изпита внезапно и необяснимо чувство, че вече всичко е свършено и потрепери.

— Студено ли ти е? — загрижено попита Никълъс. — Чакай да потърся кола…

Всякаква жизненост се изпари от Кейт. След това я налегна призляващото усещане на сигурен провал. Не се изненада, когато и четиримата се качиха на големия черен ролс-ройс. Знаеше, че срещата не е случайна, известна й бе и целта на Доминик — да направи така, че Кейт да не получи търга на Кортланд Парк. Доминик щеше да извърши онова, което Кейт до този момент отказваше да направи — всичко, каквото желаеше Никълъс Чевли в или извън леглото. Кейт започна да се гневи вътрешно. Как е могъл, помисли си. Как е могъл? Той е единственият, който би могъл да й каже, че се виждаме с Никълъс. Сигурно се е върнал право в Ню Йорк и й е разказал всичко. Как е могъл? Прилоша й, понеже се почувства измамена. Дотук бе прехвалената политика на ненамеса на Блез Чандлър. Била е права, когато го подозираше, че във всеки случай ще подкрепя жена си, дори ще разруши надеждите на Кейт да догони доведената си сестра. Да дойде в Лондон сега, след като търгът й на века предстои след няколко дни, беше доказателство колко важна смята задачата си Доминик. В мига, в който това й мина през ума, усети, че някой я гледа и като се извърна от прозореца, срещна блесналите очи на доведената си сестра. В тях се четеше злоба, личеше, че тя си представя колко нещастна е Кейт. Сякаш й казваше: „Предупредих те да не се залавяш с мен. Почакай, още не съм започнала борбата…“

Кучка! Без следа от усмивка, погледът на Кейт изразяваше: „Безсърдечна, студена, лукава, лъжлива кучка!“

Остатъкът от вечерта беше същински кошмар. Както си знаеше, всичко свърши така, че вечеряха четиримата, а Доминик упражняваше силата на сексуалността си върху Никълъс Чевли така, сякаш Кейт и французинът не съществуваха. Докато Кейт седеше и преглъщаше злочестината си, усети същия проблясък в очите на французина — наистина бе съчувствие. Той също си даваше сметка какво точно прави Доминик. Щом я покани да танцуват, тя се изправи — по-добре, вместо да седи на масата като невидима.

Той танцуваше добре. Беше с една глава по-нисък от Кейт и тя страдаща, впери поглед над рамото му, без да вижда.

— Знаете ли, не бива — рече й той тихо.

Кейт се сепна.

— Какво не бива?

— Да я оставяте да спечели. Оттеглихте се от борбата още щом я видяхте. Защо?

Кейт слабо се усмихна.

— Забелязахте ли как я гледа?

— Той важен ли е за вас?

— Не както си мислите — отвърна Кейт, беше й трудно да му обясни. Стори й се, че гравитационната сила на земята се е променила, че тежи цял тон, най-вече сърцето й.

— Аха… — кимна меко французинът. — Разбирам. Свързано е със съперничеството ви в бизнеса, така ли?

— Да.

— Знаех си, че има нещо — усмихна се накриво. — При Доминик винаги има нещо — известно време продължиха да танцуват мълчаливо, а по-късно я попита направо: — Защо не й окажете съпротива?

— Не притежавам оръжията й.

— Аха… — каза отново той, проумявайки. — Според мен тя е убедена, че няма да се противопоставите на по-голямата й сила.

— Познавам собствените си сили — отвърна Кейт, — но те са насочени в друго направление.

— И тя, както винаги, трупа капитал.

— Вие като че ли я познавате добре.

— Вероятно по-добре от всеки друг, и то от години…

Този път Кейт се усмихна иронично.

— Значи все пак има приятели.

Той й отговори със същата иронична усмивка.

— Тя стратегически разпределя приятелите си — той изглежда усети неприятното чувство, което изпита Кейт, защото продължи: — Човек взима каквото може.

„И ти ли?“ — помисли си Кейт. Какво можеше да каже за влиянието й над мъжете? Дори върху такъв като Блез Чандлър. Болката пак я прободе. Чувстваше се смъртно ранена. След Колорадо, след разбирателството, което й се стори, че постигнаха, той успя да й погоди това. Роло беше прав — не бива да вярваш на никого, никъде и никога.

— Може ли да се върнем на масата? — попита тя неочаквано.

Масата беше празна и когато Кейт обходи с очи дансинга, видя Никълъс да се усмихва към малкото, обърнато нагоре красиво лице, а погледът му беше такъв, че тя моментално извърна очи. „Боже — помисли си. — Загубена съм, загубих, загубих…“ Усети, че очите й се пълнят със сълзи.

— Смятам да си тръгвам — успя да изрече със свито от сълзи гърло. — Утре имам тежък ден.

— Моля, нека да ви придружа.

— Недейте — искаше да остане сама. — Останете…

— Какво да предам на вашия… приятел?

— Че имам главоболие — изрече Кейт, докато всъщност я болеше сърцето.

— Правите грешка — каза той тихо.

— Не, само я повтарям.

Той стана заедно с нея, пое ръката й и я вдигна към устните си.

— Бон шанс — пожела й искрено.

Кейт принудено се усмихна, после се обърна и бързо излезе.

В таксито се облегна назад и се остави мъката да я завладее. „Шарлот — каза си, — този път сгреши. Когато съм близо до, нея нямам никакво самочувствие…“

 

 

Когато се обади на Кейт сутринта да я попита как е минало Шарлот каза:

— Не биваше да я оставиш сама на бойното поле, Кейт. Трябваше да се бориш с нея.

— Как? Та тя упражнява някакво хипнотично въздействие върху мъжете, само един поглед им е достатъчен, за да я последват сляпо. Тя знаеше, че аз разбрах какво прави и се наслаждаваше на това! Просто бе решила да демонстрира силата си.

— Никълъс обади ли ти се?

— Не, но и не очаквам. Или пък най-после ще ми каже, че Кортланд Парк отива в други ръце.

— А планът ти? Смятах, че си напълно сигурна в него.

— Вярно е, но в Никълъс не съм сигурна.

Чу как Шарлот въздъхна.

— Така е, той не е човек, на когото можеш да разчиташ. Смятат го за несигурен клиент. Но виж какво, той е реалист. Целта му е да получи колкото се може повече от Кортланд Парк. Според завещанието на стария, той е наследник…

— Какво!

— Ти не знаеше ли?

— Никога не ми го е споменавал.

— Е, нямало е да ти го каже. Иска да получи всичко. И теб, и тлъстите пет процента. Останалото отива към някаква фондация, за да дава стипендии на млади американци, които искат да живеят и учат в Европа.

— Това поставя нещата на съвсем друга основа — каза Кейт с някаква надежда и й мина през ума, че предишната вечер може да не е напълно загубена.

— Тъкмо затова не ти го е казал. Ако познавам Никълъс добре, а смятам, че е така, повярвай ми, той няма да позволи доведената ти сестра да го разколебае ни най-малко. Славата му на женкар е само димна завеса пред стародавната му любов към парите. Той поддържа много скъп начин на живот. Когато се стигне до крайния резултат, ще има финансово споразумение. Не се отчайвай, Кейт. Ако идеите ти за търга са такива, че му представят най-добрата финансова картина, той ще направи така, че ти да се заемеш с него, независимо какво му предлага сестра ти.

 

 

Никълъс Чевли нямаше намерение да променя решението си, което взе набързо, когато Кейт Деспар му разказа какъв е планът й за Кортланд Парк. Беше толкова дързък, толкова зашеметяващ, като за нещо фантастично, а не за търг. Представителите на другите две къщи бяха доста предпазливи, размисляха и проявиха самоувереност в първоначалната цена, която дадоха, но той знаеше, че добрият търговец може да направи разликата, а ако станеше дума за възможности за продажба, не се съмняваше, че „Деспар“ бие всички.

Не го съобщи на Кейт, защото тя го интригуваше. Много отдавна не беше срещал толкова свежа, невинна жена, достойна да бъда вкарана в леглото. Беше му забавно да я гледа как се стеснява, как се изчервява и колко е сладка. Това го очароваше. Той усещаше, че тя се раздира отвътре, направо отчаяно искаше да получи търга. А той изчакваше да види докъде ще я доведе отчаянието. Например в леглото му.

Когато се върна на масата и откри, че си е тръгнала, веднага разбра защо. Все пак, много малко жени могат да се сравнят с насочената устремено към целта си Доминик дьо Вивие. Докато Доминик разкриваше чара си, той й оказа подобаващото внимание. Никълъс беше последният мъж, който би пренебрегнал подобни достойнства.

А те бяха, както си мислеше той на другата сутрин, къпейки се под душа на разкошната баня на Доминик, точно такива, за които беше чувал. Самият той притежаваше огромен сексуален апетит и съвсем спокойно можеше да има няколко жени на ден, но Доминик дьо Вивие се оказа невероятна. Дори когато той се изтощи, тя беше способна на още, на много повече. Отдавна не беше прекарвал нощ на подобна безгранична еротика. „Сега — помисли си, усмихвайки се на себе си — Доминик ще ми представи сметката.“

Тя го стори със същото изящно умение. Нито веднъж не спомена думата „недей“. Много заобиколно омаловажи заварената си сестра, като изтъкна, че тя още е новачка, че не е доказала възможностите си и че той би поел риск с нея.

Той я слушаше сериозно и кимна с благодарност.

— Благодаря ти за несъмнено специализирания съвет — каза най-накрая. — Разпитах тук и там и трябва да ти съобщя, че не само ти мислиш така. Ако покойният Шарл Деспар беше жив…

— Това наистина би било различно — каза Доминик с лека въздишка. А после с идеално дозирана загриженост продължи: — Нали разбираш, тревожа се заради името на „Деспар“. Ако не се направи както трябва, подобен търг би имал катастрофални последици.

— Вярно е — съгласи се той веднага.

— Знаех си, че ще ме разбереш…

— Естествено — увери я той, тъй като всичко му стана съвсем ясно. Кейт Деспар водеше борба на живот и смърт. Тя беше онази Деспар, за която тази красива дребна жена се тревожеше. „Продължавай — помисли си. — О, нямаш представа какъв удар по самочувствието си ще получиш.“

— Да можех да остана в Лондон още малко — казваше Доминик, — но днес се връщам в Хонконг.

— О, да, за твоя търг на века. Дори аз чух за него.

— Смятам, че ще събуди голям интерес — измърка скромно Доминик.

— Иска ми се и аз да дойда — изрече той искрено. — Сигурен съм, че ще бъде нещо забележително — реши да не се вижда повече с нея. Твърде опасна е. Веднъж щом разбере, че не е успяла, ще го включи в списъка на враговете си.

Той се изправи с идеално премерено съжаление. Тя сви рамене в съзвучие. Той установи, че и на двамата им се иска да се разсмеят, след като бяха изиграли най-доброто си представление. „Никой от нас не дава и пукната пара за другия — помисли си той. — Да, твърде опасна е. Но жалко, да, определено жалко.“

Никълъс изпрати цветя на Кейт с бележка, в която изразяваше съжаление и написа, че когато се почувства по-добре, вероятно би му разрешила да се видят отново.

Обади се на приятеля си в Министерството на околната среда. От страна на правителството нямаше промяна по отношение на Кортланд парк. Икономическото положение не било както трябва и тъй нататък, и тъй нататък.

 

 

Кейт пак репетираше аукцион, когато й съобщиха, че Никълъс Чевли желае да я види.

— Бихте ли му казали да почака — нареди тя решително и под одобрителната усмивка на Дейвид Холмс стигна до края на търга.

— Много добре, Кейт — каза й той щастлив. — Напредваш невероятно бързо. Предупредих те, че е нужна само упорита работа и трябва да ти съобщя, че ти здраво си залегнала.

— Наистина ли съм добра? — попита тя.

— Така смятам. Време е да проведеш първия си аукцион. Другата седмица ще има търг на миниатюри от времето на кралица Елизабет. Уверен съм, че ще можеш да се справиш с него.

Кейт рязко си пое дъх.

— Сигурен ли си?

— Ти научи много — каза й той сериозно. Баща ти би се гордял с теб.

— Това е най-голямата похвала — отвърна тя. — Благодаря ти, Дейвид.

Когато влезе в кабинета си, Никълъс Чевли стоеше до прозореца. Обърна се и се усмихна.

— Надявам се, че се чувстваш по-добре…

— Много по-добре — отвърна му откровено Кейт.

— Добре. Сега ще ти съобщя една новина, от която ще подскочиш от радост. Правителството няма претенции към Кортланд Парк.

Тогава Кейт разбра, че е спечелила. За миг ушите й забучаха, а сърцето като че ли щеше да се пръсне в гърдите й.

Той отгатна реакцията й по изразителното й лице.

— Да — усмихна се. — От името на изпълнителите на завещанието на покойния Джон Рандолф Кортланд съм упълномощен да ти предложа да продадеш на търг имуществото на имението във време, когато е удобно за теб, но не по-късно от 3 декември тази година.

Кейт разпери ръце и го прегърна здраво, радостта й се предаде и на него. „Тя наистина е странна смесица — помисли си той, изпитвайки някакво странно чувство на нежност, което обикновено не му се случваше с жени, освен ако не е в леглото. — Толкова определено твърда и решителна, когато се отнася до работата й, толкова несигурна и свита по лични въпроси.“ Сега, след като се съвзе, тя се изчерви по нейния трогателен начин и изрече срамежливо — официално:

— Благодаря. „Деспар“ ще направи всичко, което е най-добро за вас.

— Сигурен съм.

Тя като че се поколеба и го изгледа със страх.

— Кое най-накрая те убеди?

Той разбра, че дори и сега трябваше да я увещава.

— Проектът ти, разбира се. Той е блестящ. Съдържа идеи, които ще създадат съвсем ново отношение към аукциона. Напълно съм убеден, че ще успееш да вземеш първоначално определената цена, която фиксира.

Всичко това изрече с много сериозна физиономия, но и двамата знаеха какво означава. Доминик наистина се е опитала да го подкупи, той я беше свалил, направил си бе удоволствието с нея, но то не се бе отразило върху решението му. Човек нещо печели, друго губи — това се четеше по изражението на красивото му лице.

Кейт сподави удивлението си. Доминик не е успяла! Тогава си спомни разсъжденията на Шарлот. За Никълъс Чевли сексът не беше лошо нещо, но и за него се плащаше.

— Смятам, че трябва да се почерпим по тоя случай — каза тя весело.

Никълъс Чевли ококори очи, когато видя бутилката „Дом периньон“ 59, която тя му подаде да отвори.

— Страхотно — рече одобрително той.

Кейт наля светлото вино в две високи чаши, подаде му едната и мълчаливо вдигна своята за Роло, който летеше над Тихия океан. Когато й позвъни, той не й остави телефонен номер, така че нямаше как да му съобщи добрата вест.