Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (19)

XIX

Олара от Династията на Ледената Реколта някога бе много красива жена. Когато човек видеше гордата й осанка, сребристите коси и блестящите изумрудени очи, не можеше да отрече очевидния факт, че все още бе хубава. Но тежките изпитания, които бе преживяла и годините на мъчително, болезнено желание за отмъщение, бяха оставили своя отпечатък върху лицето й. Тя погледна бегло Куинтъл, след това отново се обърна към Ридж.

— Значи ти си онова копеле, което прелъсти племенницата ми и я накара да забрави своя дълг и отговорност?! Усещах, че представляваш заплаха, Огнен Камшик, но бях достатъчно глупава да повярвам, че Калена ще успее да ти устои.

— Калена никога не е била предопределена да убие Куинтъл — отбеляза студено Ридж. — Излез, Олара, това не те засяга.

Куинтъл се отпусна отново в креслото си, като че ли изпитваше някакво мрачно удоволствие от спора.

— Изглежда тази вечер няма да липсват хора, които изпитват непреодолимо желание да ме убият.

Очите на Олара блестяха гневно.

— Убийствата започна ти, Куинтъл.

— За какво по-точно ме обвиняваш, жено?

— Знаеш добре за какво ти говоря. Аз съм Олара от Династията на Ледената Реколта. Някога моят род контролираше целия маршрут по Самотната река, но мъжете от Династията ми застанаха на пътя ти и ти реши да се отървеш от тях. Ти унищожи Династията ми и затова ще умреш.

— Династията на Ледената Реколта. Като че ли си спомням нещо… — Куинтъл сви рамене, сякаш изобщо не си струваше да се говори за това. — Не е толкова лесно да бъда убит, Олара от Династията на Ледената Реколта. Питай моя Огнен Камшик.

Ридж продължаваше да стиска дръжката на камата си и мислеше как да се отърве от лелята на Калена.

— Това е работа, която трябва да се уреди между мъже — отвърна грубо той. — Аз сам ще се заема с това.

— В моята Династия не останаха мъже — отвърна Олара. — А тази работа изцяло касае Династията. А ти не си нищо повече от едно бездомно копеле, облечено в скъпи дрехи. Напусни!

Ридж изскърца със зъби и пристъпи крачка напред с явното намерение да хване възрастната жена и да я изхвърли от стаята. Но преди да направи каквото и да било, вратата рязко се отвори и на прага застана Калена, която смаяно гледаше ту Ридж, ту леля си. Страхът, че Калена се намира в опасност, започна да разколебава железния му самоконтрол.

— Калена, вземи леля си и излез оттук. Веднага!

— Не — прошепна тя тихо, а очите й го гледаха с няма молба. — Не искам да го убиваш. Той не заслужава.

Куинтъл се засмя.

— Всичко това започва да ме отегчава. Никой от вас не може да ме докосне. Наистина ли си мислите, че съм толкова уязвим, че да бъда убит от една стара жена или от някакво улично копеле?

Олара рязко се обърна към нещо.

— Тази нощ ти ще умреш!

Смехът на Куинтъл рязко секна.

— Не, жено. Мисля, че ти ще бъдеш тази, която ще умре тази нощ. Можеш да вземеш и тези двамата със себе си до най-далечния край на Спектъра. Няма вече никаква нужда от това копеле и уличницата му.

Калена видя как в очите на Ридж заблестяха яростни пламъчета, което я накара да изтръпне от страх. Той бе дошъл тук, за да убие Куинтъл, бе сигурна в това. Но преди нямаше и следа от яростта, която сега започваше да го завладява. Калена изведнъж си спомни, че никога, когато го бе виждала да убива, в него не гореше страшният му гняв. Тогава камата му биваше обагряна само от кръвта на жертвите му. Чак сега напълно си даде сметка как бе оцелял Ридж през всичките тези години на служба у Куинтъл. Ридж бе най-опасен, когато контролираше емоциите си. А влизайки неочаквано в кабинета на барона, тя бе нарушила именно самоконтрола му.

— Калена, още веднъж ти казвам; върни се в залата! Изобщо не трябваше да идваш тук, вземи леля си и излизай!

— Тя няма никакви задължения към мен — обади се презрително Олара, като дори не си направи труда да погледне племенницата си. — Тя пристъпи клетвата си и опетни честта на Династията ни. Тя не е по-добра от теб. Предпочете да се люби с едно копеле, вместо да умре достойно.

Ридж не откъсваше поглед от Куинтъл, който, седнал зад бюрото си, гледаше другите с огромна, неописуема омраза.

— Не мога да те оставя сам с него, Ридж — каза Калена. — Ти ще го убиеш.

— Трябва да го убия! — отвърна й грубо Ридж. — Остави ни!

Куинтъл хвърли презрителен поглед към Калена.

— Виждаш ли какви са жените, Огнен Камшик? Никога не можеш да ги контролираш, щом веднъж си им позволил да ти влязат под кожата. А ти направи точно това, нали? Огънят, който гори в теб, трябваше да бъде предназначен за мен, а ти предпочете да се обвържеш с тази глупачка и оръжието, което трябваше да бъде мое, се разруши. Аз трябваше да се родя с твоите способности! Кълна се в цялата сила на Камъните, този дар трябваше да бъде мой. Ако го имах, заедно с познанията, които натрупах през всичките тези години, всичко това би ми позволило да контролирам Тъмния Ключ и да унищожа Светлината. А със силата на Тъмния Ключ можех да контролирам целия Северен Континент. Можех да разкрия тайните на Камъните. Вместо това, трябваше с години да търся по улиците на Града на Равновесието такъв човек, а когато успехът бе толкова близо, той ме провали.

Куинтъл се обърна към Калена. Трескавият блясък в очите му би могъл да я убие.

— Проклета да си, уличнице! Всичко се провали по твоя вина. Трябваше да загинеш в пещерата, но успя да избягаш. Ала тази нощ, кълна се, няма да ти се размине!

— Млъкни, Куинтъл, или още тук ще ти прережа гърлото!

Като по магия камата се бе оказала в ръката му. Острието започваше все повече да променя цвета си, колкото повече Ридж губеше самоконтрол.

— Животът му ми принадлежи! — извика Олара, изваждайки под наметката си голям пакет.

— Ридж! Спри!

Калена направи крачка напред, протегнала ръка да го докосне, но изведнъж се закова на място, тъй като я облъхна леден полъх. Тя се огледа наоколо ужасена, търсейки причината за този студ и веднага забеляза как от вентилационните тръби започна да излиза черна мъгла. Като че ли привлечена само от Калена, мъглата се насочи към нея.

— Ако направиш още една крачка, Огнен Камшик, и тя ще умре! — Куинтъл все още седеше в креслото си, но ръката му лежеше на някакво странно приспособление върху каменното му бюро. — Мъглата ще я убие. Не се съмнявай в това, защото аз я измислих и мога да я контролирам.

Ридж се спусна към Калена, докато мъглата продължаваше да се сгъстява около нея. Хвана ръката й, искаше на всяка цена да я измъкне от тъмния облак. Светлината около нея започна да се стопява и постепенно да изчезва. Калена виждаше единствено пламъците в златистите очи на Ридж. Помисли си ужасена дали черната субстанция ще има същия ефект върху него както в подслона. Едва не изкрещя от облекчение, когато ръката му хвана нейната. След като той я докосна, тя бе сигурна, че мъглата не можеше вече да го превърне в неин враг.

— Казах да не я докосваш!

Гласът на Куинтъл проехтя в просторния кабинет и Калена веднага почувства как мъглата затяга хватката си около нея. Ридж бе напълно безпомощен, пусна ръката й и се отдръпна назад.

Рязко се обърна към Куинтъл.

— Пусни я да си върви! Всичко трябва да се уреди между теб и мен. Тя няма нищо общо с това.

— Напротив! Тя е причината ти да не изпълниш задачата, за която те подготвях в продължение на години.

— Тогава трябва да обвиняваш себе си. Ти я намери, ти подписа договора за търговски брак. Ти само си причината за собственото си нещастие — отвърна рязко и студено Ридж. — Предопределен си да станеш причина за собственото си унищожение.

— Аз съм причината за унищожението му — намеси се Олара.

Калена не можеше да вижда ясно нито двамата мъже, нито леля си. Дори гласовете им достигаха до нея сякаш от много далеч. Мъглата я обвиваше все по-плътно, обгръщаше я с пипалата си, които с всяка секунда ставаха все по-студени. Последното нещо, което видя, бяха пламъците на огъня в камината и изведнъж разбра какво трябваше да направи.

Огън! Огънят освобождаваше силата на Пясъка; сила, която идваше от Светлия Ключ. Потърси с трескаво нетърпение малката торбичка, която висеше на пояса й. Сграбчи запалката й сложи малко пясък в нея. Веднага почувства благословената топлина под пръстите си. След като Калена направи това, веднага усети как черната мъгла започва яростно да се извива, като че ли в мъчителен спазъм. Когато белия дим започна леко да се издига нагоре, тя вдигна високо запалката, защото нямаше намерение да вдишва дима. Надяваше се тази вечер той да послужи за нещо по-различно.

— Калена!

Сега гласът на Ридж достигаше до нея съвсем ясно. Усетила отчаянието му, Калена се опита да му отговори.

— Добре съм, Ридж. Запалих малко Пясък. Мъглата се отдръпва и сега не може да ме докосне.

Мъглата наистина се отдръпваше. Сложи още малко Пясък в запалката, наблюдавайки как тънката струйка дим се насочва към черната мъгла и, когато влезеше в съприкосновение с нея, мъглата постепенно отстъпваше и изтъняваше. Няколко секунди по-късно Калена вече можеше да вижда Ридж, Олара и Куинтъл. Ридж все още стискаше камата в ръка, застанал между нея и търговския барон. Острието на оръжието блестеше ярко, също като очите му. Олара стоеше неподвижно, стискайки пакета в ръка. Лечителката я гледаше стресната и удивена. Калена разбра, че леля й чак сега узнаваше, че племенницата й бе открила наличието на Таланта в себе си.

— Как се чувстваш, Калена? — гласът на Куинтъл бе груб и безцеремонен.

— Мога да въздействам на мъглата чрез Пясъка!

Не спомена колко малко Пясък бе останал в торбичката.

— Проклятие! — Куинтъл скочи яростно на крака. — Да бъдат проклети всички Лечителки до най-далечния край на Спектъра! — протегна ръце към Калена: — Ще те удуша със собствените си ръце!

Ридж веднага пресече пътя му. Очите му хвърляха мълнии, острието в ръката му блестеше по-ярко от всякога. Не каза нищо, само стоеше и чакаше. Куинтъл изрева и вместо към Калена, се спусна към Ридж.

— Това оръжие трябваше да бъде мое! Аз мога да въздействам на стоманата. И ще го докажа!

Калена забеляза, че черните пипала започнаха да променят посоката си. Мракът се отдръпна от нея, като че ли привлечен от друг обект.

— Не! — изкрещя Олара, хвърляйки съдържанието на пакета в пламъците в камината. — Пусни го, копеле! Той е мой!

От камината започнаха да излизат огнени кълба бял дим. Калена си спомни какво бяха казали веднъж Високопоставените Лечителки, а именно, че Димът от Пясъка е опасен в големи количества. В гърлото й започна да люти и да пари, главата й се замая, светът около нея се завъртя. Изведнъж разбра, че такава доза от Пясъка бе смъртоносна.

Черната мъгла реагира светкавично, насочвайки се към белия дим на големи черни спирали. През този черно-бял хаос Калена виждаше бляскавото острие на Ридж. То привличаше като магнит и белия дим, и черната мъгла.

— Ридж, пусни оръжието! Дай го на Куинтъл, щом го иска!

Ридж не можа да разбере какво го накара да се подчини на настойчивата молба на Калена. Инстинктът му подсказваше, че трябва да използва оръжието си, подтикваше го да действа. Вместо това той отпусна леко дръжката на камата, точно когато Куинтъл докосна острието. В същия миг Олара изкрещя пронизително и също се спусна към него.

— Оръжието е мое! — извика Куинтъл, като се мъчеше да отблъсне Олара. — Ще докажа, че мога да го държа, когато стоманеното острие блести под влияние на вътрешния огън! Роден съм да го контролирам!

— Ще заплатиш с живота си за това, което причини на Династията ми! Ти уби брат ми!

Олара се вкопчи в Куинтъл, опитвайки се да му отнеме оръжието, а димът и мъглата се завъртяха около тях и ги обгърнаха като смъртоносни водовъртежи. Калена и Ридж се отдръпнаха назад, впили ужасени погледи в черно-белия вихър, от който долитаха болезнени стонове.

Агонизиращият вик на Куинтъл смрази кръвта в жилите й, но когато леля й нададе сърцераздирателен вопъл, Калена понечи да се втурне напред. Ридж хвана ръката й и я принуди да остане на мястото си. Калена потрепери и безпомощно наблюдаваше как Куинтъл и леля й се строполиха на пода. Димът и мъглата продължаваха да кръжат около тях. За миг Калена успя да зърне Куинтъл, който все още стискаше горещото оръжие, опитвайки се да контролира огъня в него.

— Олара, пусни го! — умоляваше Калена.

Не получи отговор. Олара и Куинтъл се бяха вкопчили в смъртоносна прегръдка, от която нямаше спасение. Ридж стоеше и наблюдаваше всичко със сериозно изражение. Държеше здраво Калена, тъй като се страхуваше тя да не се втурне сред смъртоносната мъгла в безплодно усилие да спаси леля си. Нямаше спасение нито за Олара, нито за Куинтъл. Ридж бе сигурен в това. Можеше само да си представи каква болка изпитва търговският барон, след като все още стискаше горещата стомана. Никой, освен Ридж не можеше да държи оръжието, когато то отразяваше гнева на притежателя си. Когато самият той бе докосвал острието в такъв момент, Ридж чувстваше само приятна топлина. Но очевидно Куинтъл изпитваше адски болки от жестоката горещина. Ридж не можеше да разбере защо стоманата продължаваше да блести, нали не държеше оръжието. Но може би то бе запазило силата на гнева му. А може би пробудените тайнствени сили тази вечер го караха да блести така, нажежено до краен предел.

— Камата привлича и мъглата, и белия дим! — прошепна безпомощна Калена.

Гледаше ужасена страховитата сцена пред себе си. Белият дим и черната мъгла обгърнаха още по-здраво двете тела на пода. И после, без всякакво предупреждение, субстанциите бавно започнаха да се разсейват.

След като мъглата започна да избледнява, Калена забеляза, че двете тела на пода са съвсем неподвижни: лицето на Куинтъл бе застинало в болезнена гримаса. Леля й лежеше бездиханна, със затворени очи. Камата лежеше на пода между тях. Острието вече не бе нажежено, нито блестеше.

Със свободната си ръка Ридж хвана бравата на вратата.

— Хайде, не знаем какво ще направи проклетата мъгла, ако продължим да стоим тук. Да се махаме!

— Не — Калена поклати отрицателно глава. — И мъглата, и димът са лишени вече от енергия. Скоро ще изчезнат напълно.

Ридж погледна мъглата с недоверие. Приличаше на съвсем обикновена мъгла, разсейваща се под силните слънчеви лъчи. Все още колебаейки се, той пристъпи крачка напред. Калена го последва. Не бе необходимо да вдишва от дима на Пясъка, за да се увери, че Олара и Куинтъл бяха застинали в ледената неподвижност на смъртта.

— Не ми е ясно как точно настъпи смъртта им — каза Ридж, като се наведе и взе оръжието си.

— Погледни ръцете на Куинтъл — и Калена посочи обгорените места, които изглеждаха ужасно.

Тя коленичи до мъртвото тяло на леля си и внимателно помириса дима от малката запалка. Обърна се с лице към двете мъртви тела и притвори очи.

— Сърцата им — промърмори тя. — Сърцата им не са издържали. Напрежението е било твърде голямо.

— Какво напрежение? Камата, мъглата и димът, взети заедно?

— Огънят и леда! — прошепна Калена. — По някакъв начин, който не бих могла да обясня, оръжието действа като катализатор. Куинтъл си мислеше, че може да го контролира, но сгреши. Накрая това, над което толкова искаше неограничена власт, го погуби.

— А леля ти?

Калена се изправи бавно, от очите й се стичаха сълзи.

— Лечителките не трябва да убиват — отвърна простичко тя.

Мъглата се разсея напълно. Ридж постави камата на мястото й в ножницата и също се изправи на крака.

— Извикай слугите — нареди тихо на младата си жена.

Калена мълчаливо се обърна и напусна кабинета. Бе достатъчно компетентна в лечителското изкуство, за да се досети, че когато се извърши необходимото разследване, опитната Лечителка би потвърдила, че двамата са починали от сърдечен удар. Колкото до изгарянията, щяха да приемат, че Куинтъл се е изгорил на огъня в камината, когато се е втурнал натам в агонията си.

И отчасти Лечителката ще има право.

 

 

Шестнадесет дни по-късно Калена се намираше в новата си градина с билки, коленичила на тясната каменна алея и засяваше последните семена. След това се изправи, почисти пръстта от ръцете си и се огледа наоколо с дълбоко задоволство.

Бе организирала домакинството си и всичко вървеше чудесно. Двамата прислужници, които бе наела за почистване и готвене, се справяха добре. Така че тя имаше достатъчно време да се съсредоточи върху книгите за лечителското изкуство и върху собствената си медицинска градина.

Ридж се събуждаше сутрин и с удоволствие изпиваше чая си, приготвен от жена му. Прибираше се вечер, а тя го очакваше нежна и любяща. В дома му всичко беше наред. Бързо свикна и с удоволствие прие спокойния живот на съпруг и бъдещ баща. Ридж знаеше какво иска, бе го намерил и възнамеряваше да го запази на всяка цена.

Калена бе напълно доволна от новия си живот. Понякога, когато срещаше Ариса и Вертина и се спираше да поговори с тях, често се питаше какъв ли обрат би взел живота й, ако бе избрала да стане като тях. Те от своя страна също бяха доволни. Благодарение на Огнения Камшик делът на жените, участващи в търговските пътувания, се бе увеличил. Обществена тайна бе, че Ридж бе направил тези промени под влияние на съпругата си. Но Калена не чувстваше никакви угризения, че не бе следвала техния път. Обучаваше се на лечителското изкуство и това запълваше странна празнина в душата й. Най-после бе открила какво е призванието й.

— Ето къде си била.

Вдигна поглед и видя Ридж да се приближава по каменната алея. В едната си ръка държеше малка книга. Този път обаче не се усмихваше, както правеше обикновено, когато идваше при нея в градината й. Изражението му бе сериозно.

— Този ден рано се прибираш, Ридж — Калена се изправи и му поднесе устните си за целувка, като в същото време държеше изцапаните си ръце далеч от избродираната му риза. — Мислех, че днес си на събрание на Градския Съвет.

— Бях. Там всичко мина добре. Дойдох да ти покажа това. Намерих го, когато тази сутрин преглеждах едно от чекмеджетата в стаята на Куинтъл.

Пое малката, подвързана с кожа книга, но дори не я погледна.

— Как мина събранието?

— Както очаквах. Дадоха ми пълен контрол върху маршрута с Пясъка.

— О! — Калена го дари с една от своите многозначителни усмивки. — Следващото нещо, което ще получиш, е място в Градския Съвет. Запомни какво ти казах. След това пред теб няма да има никакви пречки. Ще имаш финансови източници и достатъчно политическо влияние, за да основеш своя Династия.

— Вероятно — Ридж, изглежда, не се заинтересува много от думите й. — Калена, тази книга е дневникът на Куинтъл. Водил го е в продължение на години, много преди да го срещна. Всичко е тук. Куинтъл пише кога за пръв път е чул и се е заинтересувал от легендите за Повелителите на Зората и Камъните, и Ключовете. Прочетох част от дневника. Куинтъл описва как е използвал Математиката на Парадокса, за да открие къде е бил скрит Тъмния Ключ и много обстойно отбелязва всички мъже, загинали в процеса на търсенето. Те не са означавали нищо за него, Калена. Когато някой загивал в онези пещери, Куинтъл просто го отмятал в дневника си, като че ли не е загубил нищо друго, освен някакъв непотребен инструмент.

Калена кимна тъжно.

— Той се е стремил единствено да освободи енергията на Ключовете, а може би накрая, и на Камъните. Никой и нищо друго не го е интересувало. Какво направи с другите книги, Ридж?

Той прокара пръсти през тъмната си коса.

— Много от тях могат да отидат в различни библиотеки, собственост на различни Гилдии. Лечителската Гилдия ще плати цяло състояние за някои от томовете. Не съм сигурен обаче какво да правя с онези, опасните книги, които се намират в чекмеджето. Някои от тях са написани на древния език на Повелителите на Зората. Поне аз така мисля. Не мога да чета на този език, но някои от буквите ми напомнят за буквите върху черното ковчеже, което съдържаше Тъмния Ключ. Има някаква бегла прилика с нашия език. Може би затова си мислехме, че буквите ни изглеждат познати. Една част от мен ме подтиква да унищожа книгите, но друга част ми казва да не унищожавам такова знание. Може да дойде време, когато светът ни ще се нуждае от него.

Калена го погледна замислено.

— Всяка Велика Династия си има някоя тайна — усмихна се едва-едва. — И много тежки отговорности, разбира се. Защо тези опасни книги да не станат нашата тайна?

Ридж й хвърли кратък, остър поглед.

— Мислиш, че трябва да ги задържим?

— Ще ги заключим. Ще се предават в рода ни от поколение на поколение. Кой знае колко поколения ще минат, докато дотрябват! Когато това време настъпи, ние трябва да се доверим на нашите наследници, че ще направят каквото трябва. Все пак те ще носят в себе си силата на огъня и леда, а ще притежават и нещо друго, нещо много важно.

— Какво е то? — погледна я въпросително Ридж.

— Чувство за дълг и чест. Не мога да си представя на някой от наследниците ни да липсва това качество. Когато времето да се използват книгите настъпи, те ще направят точно каквото е необходимо.

Ридж се усмихна.

— Може би си права.

Миг след това усмивката му се стопи.

— Но не затова дойдох да говорим, а да ти покажа нещо.

— Какво има в този дневник, което искаш да ми покажеш?

— Истината за това, което се е случило с мъжете от твоята Династия — отвърна той. — Олара имаше право. Били са убити по заповед на Куинтъл.

Калена си пое дълбоко дъх, стараейки се да се овладее.

— Защо?

— Защото са му отказали достъп до маршрута по реката. Куинтъл отбелязва, че в Династията на Ледената Реколта са останали само двама мъже. Жените, разбира се, изобщо не са го интересували. Решил просто да се отърве от неудобните му хора.

— Разбира се — отвърна като ехо Калена. — Така мъжете от Династията ми са били убити. Олара казваше истината. Все пак подозирах това. Ако не беше толкова сигурна, никога нямаше да се опитва да убие Куинтъл. Така, както се стекоха обстоятелствата, тя е чувствала, че няма друг избор.

Калена продължи да се взира в Ридж. Изведнъж очите й се разшириха. Ридж стисна зъби, разбирайки какво иска да го попита. След това заговори с достойнство:

— Не бях аз този, когото Куинтъл използва, за да убие баща ти и брат ти, Калена. Не знаех нищо за това. Просто не е посмял да ми възложи такава задача. Вършил съм много неща за него, но никога не съм убивал хора, а след това да правя така, че все едно са умрели при нормални обстоятелства. Кълна се в честта си!

— Знам това, Ридж.

Очите му я изучаваха напрегнато и продължително, след което той видимо се отпусна.

— Ти ми вярваш?

— Винаги съм ти вярвала. Ако бе отговорен за смъртта им, щеше отдавна да ми кажеш.

— Имаш право.

Тя му подаде книгата.

— По-добре да заключиш и дневника при опасните книги. Нищо в него вече не ни засяга, нали?

Той бавно го пое от ръката й.

— Не, наистина. Доста си се потрудила — добави, след като се огледа наоколо.

— Моята първа медицинска градина — отбеляза тя със задоволство. — След няколко месеца повечето билки ще разцъфнат. Току-що посадих ксантрия.

— Какво е ксантрия? — попита небрежно Ридж.

— Много полезна билка, която се използва за лечението на мъже, които имат проблеми с… просто един особен проблем — Калена се усмихна лукаво.

— Какъв проблем?

— Който им пречи да изпълняват съпружеските си задължения в леглото.

— Не е зле да приготвиш и за мен, за всеки случай… — ухили се той.

— Някак си не мога да си представя точно ти да страдаш от такава слабост — измърмори тя, притискайки се към него.

— Докато ти си в леглото ми, не мисля, че съществува такава опасност — съгласи се Ридж, като я взе нежно в прегръдките си.

 

 

Една сутрин късно през пролетта Калена се събуди много рано и без помощна на Пясъка разбра, че моментът бе настъпил. Лежеше тихо до Ридж, мислейки за миналото и бъдещето. Тайнствена усмивка играеше на устните й. В този момент я разтърси нова контракция, предупреждавайки я, че най-новият член на семейството настояваше час по-скоро да се появи на бял свят.

Калена стана от леглото, като се движеше малко тромаво, тъй като бе доста наедряла, и наметна домашната си роба, която бе оставила близо до камината. След това спокойно свари чаша чай и отиде да събуди съпруга си.

Ридж се обърна към нея и я погледна сънено.

— Рано е — измърмори, като се прозина лениво. — Връщай се в леглото.

И той потупа подканящо мястото до себе си.

— Не и тази сутрин, Ридж — усмихна се Калена. — Бебето е на път.

— Какво?!

Бързо скочи от леглото, помитайки завивките. Чашата с чай хвръкна на друга страна.

— И защо, в името на Камъните, си станала да правиш чай?! Връщай се в леглото! Веднага ще изпратя да повикат Лечителката, която се грижи за теб. Къде са билките, които трябва да пиеш?

Той прекоси стаята, без изобщо да помисли, че е по-добре първо да се облече и дръпна шнура на звънеца, с който събираше слугите.

— Не ме ли чу, Калена? Казах да се връщаш в леглото!

— Да, Ридж — отвърна меко тя и широко му се усмихна.

В този миг я разтърси нова контракция и усмивката й угасна. Сложи ръка на корема си и се насочи бавно и внимателно към леглото.

— Проклятие! — за миг Ридж се оказа до нея и й помогна да легне. — Не трябваше да ставаш, освен това трябваше веднага да ме събудиш.

— Обичам те, Ридж! — прошепна тя.

Златистите му очи в миг заблестяха.

— И аз те обичам, Калена. Повече от живота си. Ти си моят живот. Знаеш това, нали?!

— Знам — отвърна тихо тя. — Но толкова е хубаво да го чуя пак… А сега изпрати да извикат Лечителката.

Ридж бе вече при вратата, крещейки с цяло гърло на сънените слуги, които изтичаха да изпълнят нарежданията му. Всеки признаваше, че откакто се беше оженил, характерът на Ридж бе претърпял голяма промяна, но никой никога не би се осмелил съзнателно да го провокира.

Няколко часа по-късно синът на Ридж и Калена се появи на бял свят, ознаменувайки раждането си с оглушителен писък. От самото начало бе ясно, че бебето е наследило легендарния нрав на баща си. Скоро обаче се оказа, че майка му притежава способността да го усмирява също така лесно, както правеше с баща му.

След като се събуди от дълбокия сън, в който бе изпаднала след раждането, Калена видя Ридж, застанал близо до нея. Бе вперил поглед в люлката до леглото, изучавайки мъничкото същество.

— Какво ще кажеш, Огнен Камшик? — попита тихо тя.

Ридж откъсна поглед от сина си и се приближи до леглото, отпусна се до Калена и улови ръката й. Лицето му придоби напрегнато изражение.

— Ти ми даде повече, отколкото изобщо имах право да очаквам — каза той. Гласът му бе натежал от вълнение. — Първо любовта си, после и сина ни. Кълна се, че ще те обичам и ще се грижа за теб докато съм жив, Калена!

— Радвам се, че си щастлив, Ридж! — отвърна тихо.

— Щастлив — повтори той, като поклати леко глава. — Не мога да намеря подходящи думи, за да ти опиша колко съм щастлив. Не знаех какво е щастие, докато не те срещнах. Ти какво ще кажеш? Имаш ли някакви оплаквания?

Виждайки тревогата в очите му, тя се усмихна и поклати отрицателно глава.

— Никакви. Ние сме свързани заедно, ти и аз. Как бих могла да живея без теб?

Той се наведе и нежно я целуна, а когато вдигна глава, се усмихна хитро.

— Щях да забравя — пресегна се и взе кожената кутия, която бе поставена на близката маса. — Бижутерът ги изпрати днес. Исках да те изненадам тази вечер, само че ти първа ми поднесе изненада.

Отвори кутията и Калена видя вътре, сложени в красиви поставки от мека коприна, три гривни с надпис. Две от тях бяха по-големи, а третата бе предназначена за ръката на малко дете.

Онемяла от възхищение, Калена се пресегна и взе по-малката от двете гривни. Върху нея беше красиво инкрустирана емблемата на една нова Династия. Символът на огъня бе преплетен със символа на леда. Под символите бяха гравирани думите: „Династията на Кристалния Пламък“.

След надписа имаше малък печат — свидетелство, че новата Династия е официално призната.

Калена сложи гривната на ръката си. Очите й срещнаха тези на Ридж и тя изрече старите, традиционни клетвени думи:

— Приемам честта да бъда Господарка на Династията на Кристалния Пламък! Приемам също отговорността, която произтича от това. Ще бъда вярна на Династията и на нейния Господар. Нашите деца ще бъдат възпитани да пазят честта на рода си и да я защитават. Гарантирам за клетвата си с живота си.

Ридж също взе своята гривна и я сложи на ръката си.

— Моят живот, състояние и вярност ти принадлежат, любов моя. Ти си сърцето и душата на тази Династия. Ще те обичам и ще те защитавам, ще се грижа за теб, докато съм жив. Като върша това, аз защитавам и Династията си.

След това лицето му се озари от усмивка.

— Между нас винаги е имало нещо повече от честта и дълга, нали? — очите на Калена блестяха със същия пламък като тези на съпруга й.

— Още от самото начало — отвърна с готовност той. — Нас ни свързват много неща, но нищо не е толкова силно както любовта!

Той отново наведе глава и я целуна дълбоко и страстно, разкривайки целия Спектър на чувствата си. Калена му отвърна по същия начин. Тя бе сигурна, че огънят на страстта ще гори през целия им живот.