Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (3)

III

Многоцветни копринени багри се плъзгаха между пръстите на Калена. Очарована, тя разглеждаше с възхищение разстланите пред нея платове. Скъпите коприни, донесени чак от Антиподите, съставляваха само малка част от многобройните стоки, които можеха да се намерят на Търговската улица.

Същия ден бе видяла разнообразни меки платове във всички цветове на Спектъра — от фината вълна „панти“, използвана за зимни туники и наметала, до красиво изтъкания плат Риша, който се произвеждаше само в града със същото име. Калена никога не бе имала много дрехи и сега бе очарована от възможността да избира. Но още повече я радваше мисълта, че няма да се наложи сама да шие дрехите си. За пръв път от детството й някой друг ще ушие облеклото й срещу известно заплащане. Имаше желание да крещи от радост при мисълта за тази мъничка частица свобода. Не че имаше нещо против сама да шие, но много по-приятно бе да знае, че някой друг ще върши това вместо нея. Да стои пред прага на истинската свобода бе зашеметяващо изживяване.

— Туниките няма да представляват проблем — заяви продавачката, словоохотлива възпълна жена на средна възраст. — Тези ще могат да станат още днес. Дрехите за езда ще са готови утре. Нали разбирате, панталоните трябва да се ушият много внимателно, за да са удобни.

Калена кимна. Искаше стилните нови туники колкото е възможно по-скоро, но нямаше належаща нужда от костюмите за езда. В края на краищата нямаше никакво намерение да тръгва на определеното пътуване с Ридж. Бе поръчала дрехите, защото бе сигурна, че Ридж ще попита за тях. Калена дълго бе мислила кой би трябвало да плати за дрехите за езда и сватбената наметка. Ридж настояваше, че това е негово задължение. Накрая тя се съгласи, че няма нищо непочтено в това да му позволи той да плати сметките.

След като всичко приключеше и смъртта на Куинтъл станеше факт, пътуването до Планините на Противоречията щеше да се отложи, докато Градският Съвет назначи нов търговски барон. И брачният договор, по взаимно споразумение, ще бъде анулиран. Но Калена не можеше да обясни на Ридж защо екипировката и дрехите за езда нямаше да й бъдат необходими.

Когато взе своето решение, младата жена си отдъхна с облекчение. Това бе въпрос на чест и всичко, свързано с честта, бе важно за една жена от Велика Династия.

Кимайки доволно, тя се обърна към продавачката:

— Ще имам нужда и от сватбена наметка.

Очите на жената заблестяха от задоволство. „Тази фермерска дъщеря не изглежда богата, но никоя жена (богата или не) не ще жали парите, когато става дума за сватбена наметка. Може бе ще убедя тази клиентка да похарчи малко повече.“

— Но, разбира се. Имаме на склад някои подходящи платове. Мисля, че коприната е идеална за тази цел. Решила ли сте какъв цвят да изберете?

Право на младоженката бе да избере цвета на наметката, с която ще бъде венчана. Този въпрос бе важен, тъй като мъжът трябваше да носи наметка с контрастиращ цвят. Като правило жените избираха бледи цветове от Светлата част на Спектъра, по този начин мъжете лесно намирах съответния противоположен цвят. Но Калена не мислеше да се ръководи от правилата нито сега, нито в бъдеще.

— Нещо в червено — отвърна тя, изпитвайки тайно задоволство, когато пръстите й погалиха яркочервената коприна пред нея.

Червеното бе необичаен цвят за сватбена наметка и изборът бе направо шокиращ. Нямаше и богат избор от контрастни цветове. Калена очакваше с нетърпение да види реакцията на Ридж на това предизвикателство. Продавачката се слиса, но не каза нищо. Алената коприна бе много скъпа, а собственичката нямаше намерение да провали една толкова изгодна сделка, като се заеме да убеждава младоженката, че по този начин пристъпва традицията.

— Нямам наметка точно от този цвят, но мога да уредя да ви ушият една до утре следобед. Кога е сватбата?

— Вдругиден — отвърна Калена, насочвайки се към един топ вълнен плат „Риша“. — Изпратете наметката на адреса на Династията на Реещия се Орел. А сметката за нея и за дрехите за езда изпратете на търговския експерт Ридж, който работи за господаря на тази Династия. За всичко останало ще платя аз.

— Династията на Реещия се Орел? — очите на жената заблестяха от неподправен интерес. — Ще се омъжвате за служител на Търговския Барон Куинтъл, така ли?

Преди Калена да успее да отговори, дървената врата на магазина рязко се отвори и един познат глас отвърна вместо нея.

— Със собствените си очи, видях договора, Мелита. Тази фермерска дъщеря наистина ще се омъжва за човек, който работи за Куинтъл и повярвай ми, годеникът й не е някакъв прост слуга. Ридж се приема почти като син в тази Династия — Ариса се обърна широко усмихната към Калена. — Здравей, Калена!

— Добро утро, Ариса! — с колеблива усмивка отвърна на поздрава на другата жена. — И ти ли си тръгнала днес на пазаруване?

— М-да. Бях тръгнала да си купувам нови обувки, когато те видях да влизаш тук и реших да те попитам как мина всичко вчера — отвърна с готовност Ариса. — Какво мислиш за бъдещия си съпруг?

За момент Калена се поколеба, тъй като си спомни какво се бе случило в осветената от лунни лъчи градина.

— В някои отношения го намирам страхотен — отвърна сухо тя.

Ариса размени кратък поглед с продавачката и избухна във весел смях.

— Страхотен! Това ми харесва. Как само го каза! Интересно, какво ще кажеш за това на сутринта след брачната нощ, когато поднесеш на съпруга си сутрешния чай?

Калена се усмихна, стараейки се да прикрие смущението си. Изглежда, обсъждането на такива теми в Града на Кръстопътищата си беше съвсем в реда на нещата. Разбира се, бе слушала за стария обичай жената да става рано, да свари и поднесе чай на съпруга си преди той да е станал от леглото. Имаше смътни спомени как нейната майка извършва този малък ритуал за баща й. Без значение бе колко богата е една Династия и колко прислуга има, съпругата сама приготвяше чая на мъжа си. Женените мъже се шегуваха помежду си, че съдели за настроението на жените си по това доколко горчив или сладък бил чаят, поднесен им рано сутринта.

— Казаха ли ти вече защо наричат Ридж Огнения Камшик? — попита Ариса. По изражението й можеше да се съди, че с огромно удоволствие би разговаряла по този въпрос.

— Ти самата ми каза вчера, че го наричат Камшика на Куинтъл, защото търговският барон го използва да прочиства търговските си маршрути от бандити — отвърна предпазливо Калена.

— Имам предвид първата част от името — махна небрежно с ръка Ариса. — Никой ли не ти е казал какви слухове се носят за него?

Калена поклати отрицателно глава.

— Имам чувството, че в дома на Куинтъл няма място за слухове и клюки. Що се отнася до това, слугите пазят пълно мълчание.

— Това не ме изненадва — отвърна Ариса с тънка иронична усмивка. — Куинтъл може да си позволи всичко, включително и мълчанието на подчинените си. Е, Калена, тъй като ще споделяш леглото на Ридж, може би трябва да знаеш защо към името му е прикачен епитета „огнен“. Чувствам се задължена да те предупредя. Жените трябва да се подкрепят, нали? Говори се, че той е един от онези мъже, които се срещат много рядко; мъж, който може да накара стоманата от Града на Равновесието да се нажежи до червено само от силата на гнева му.

За миг в магазина се възцари пълна тишина. Дори продавачката бе зяпнала от изумление. Калена се опита да си спомни разказите, които бе слушала.

— Историите за такива мъже са чиста измислица — започна да протестира тя. — Красиви приказки, измислени от сладкодумци. Говори се, че във всяко поколение има такива мъже, но са много малко. Възможността да срещнеш такъв мъж е невероятно малка.

Ариса сви рамене.

— Историите, които се разказват за Ридж, са достатъчни, за да му създадат име. Сигурно има някакво зрънце истина в тях.

— Не се изисква кой знае колко да лепнеш някому някакъв прякор — отбеляза продавачката.

— Така е, но защо точно това име точно на този мъж? — настоя Ариса.

— Може би защото Ридж има избухлив характер — отвърна примирително Калена, не желаейки повече да спори по този въпрос.

— Според легендата способността да нажежаваш стоманата вървяла ръка за ръка с буен темперамент.

— Повечето мъже са избухливи и имат буен темперамент — отвърна философски продавачката. — Винаги съм смятала, че не се изисква много да ядосаш някой мъж. Откакто съпругът ми почина, не съм бързала да се омъжа повторно именно поради тази причина. Бе облекчение за мен, когато накрая вкъщи настъпи спокойствие. А печалбата от магазина е също за мен и мога да харча парите си както намеря за добре.

— Само мога да си представя каква ярост и огнен темперамент трябва да притежава мъжът, способен да нажежи стоманата така, че чак да заблести — каза Ариса. — На твое място бих била много предпазлива, Калена. Съгласила си се на женитба, която съвсем не може да се нарече безопасна.

— Това е просто делово споразумение — отвърна твърдо Калена и се обърна към продавачката. — Моля, поръчайте да ушият наметката ми от тази червена коприна. Ще дойда да взема туниките малко по-късно.

— А костюмите за езда? — попита веднага продавачката с готово перо за писане и бележник в ръка.

Калена за момент се поколеба, чудейки се дали някога ще облече тези дрехи.

— Да, добре. Искам ги в тъмнозелено.

— Отлично — усмихна се доволно жената. — Имам мерките ви. Ще се обадя на шивачката да започне веднага. Така, сметките за наметката и костюмите за езда да изпратя на този Ридж в дома на Династията на Реещия се Орел. Да разбирам ли, че останалите дрехи ще си платите вие?

Калена веднага схвана не дотам деликатния намек. Взе малката кожена торбичка, която висеше от колана й и започна да отброява парите. Тежките монети една по една се събираха на куп под наблюдателното око на продавачката. Когато купчинката стана доста внушителна, жената се усмихна отново и прибра парите в едно чекмедже. Ариса наблюдаваше с интерес и, когато Калена понечи да си тръгне, се приближи до нея и я хвана под ръка.

— Сега какво ще си купиш? Може би обувки?

— Да. И две ризи за Ридж.

— Аха. Вече те е накарал да му купуваш ризите. Човекът е решил да се възползва докрай от предимството да си има съпруга. Сигурно ще те накара и да избродираш инициалите му. Тази работа с наметката…

— Поради някаква причина Търговският Барон Куинтъл желае да организира Официална сватбена церемония, за да затвърди договора — обясни Калена, след като излязоха от магазина и се озоваха на покритата с каменни плочи улица.

— И Ридж, разбира се, веднага се е съгласил. Той би направил всичко за Търговския Барон. Запомни това, Калена — Ариса изрече тези думи с неочаквано сериозен тон.

— Верността на Ридж към Куинтъл е пословична. Говори се, че Куинтъл го спасил от глада и мизерията на улиците на Града на Равновесието и от този ден нататък Ридж му се отплаща с безрезервна преданост. Но ако наистина приемаш търговския брак като саможертва, нека да бъде дадена достойно и да бъдеш изпратена както подобава. Съгласна ли си?

— Да бъда изпратена както подобава? — Калена изгледа учудено приятелката си.

— Една последна свободна нощ, преди да тръгнеш на път. Утре вечер аз и моите приятелки ще те посетим малко преди да сервират вечерята — обяви решително Ариса. — Ще се погрижим тази нощ да се забавляваш, Калена.

— През нощта? Искаш да кажеш, че ще отидем в таверните?

Очите на Калена светнаха от радостна възбуда само като си помисли за тази възможност. Там, откъдето идваше, за това не можеше дори да се помисли. Никоя порядъчна жена не ходеше в таверна през нощта нито сама, нито дори в компанията на други жени. Но очевидно тук на това не се гледаше с лошо око; такива преживявания тя щеше да очаква с нетърпение в бъдеще.

— Какво ще кажеш за предложението ми? — попита Ариса с изкусителна усмивка.

— Но това е чудесно! — отвърна въодушевено Калена. — Ще облека някоя от новите си туники. Поръчах си няколко къси, също като твоите. Много мило от твоя страна да ме поканиш да дойда с теб и приятелките ти, Ариса.

— Ще бъде чудесна вечер. Ще видиш.

 

 

Официалната зала във величествения дом на Куинтъл бе боядисана и ярко контрастиращи багри — от жълто-кафяво до бледосиньо. Калена вече бе свикнала с резките контрасти в този дом, но тази стая с цвета на пясък и море определено й хареса. Пастелните тонове от средата на спектъра действаха успокояващо на опънатите й нерви. Да седи на една маса с мъжа, когото бе дошла да убие и другия, за когото щеше да се омъжва, бе меко казано, твърде обезпокоително. В Самотната долина всичко изглеждаше толкова просто, далечно и недействително. Куинтъл за нея бе само едно име, част от безкрайните наставления на леля й, а бракът с един непознат, наречен Ридж — само средство за постигане на целите й. Но в продължение на двете вечери, в които прекара в компанията на двамата мъже, приказките на Олара съвсем определено придобиха конкретност и реалност. Затова по време на вечерята тя бе необичайно мълчалива.

Ниската кръгла маса в центъра на залата бе покрита с миниатюрни многоцветни плочки, наредени в причудливи фигури. На няколко пъти Калена се опита да схване значението на тази странна символика, но не успя. Този многоцветен хаос в изработката щеше да я прави съвсем безвкусна, ако не бяха пастелните тонове на самите плочки. Калена, Ридж и Куинтъл седяха на ниски възглавнички, мъжете стояха както обикновено небрежно отпуснати, тъй като облеклото им бе много удобно и те можеха да променят положението си, когато пожелаят.

Въпреки че Калена бе облякла една от новите си къси туники, възпитанието не й позволяваше да седи по друг начин, освен на колене — общоприетата типично женска поза. Бе подвила изящни бедра под себе си, гърбът й — идеално изправен. От това положение можеше лесно да подаде някое ястие или съд. Наливането на вината и отсервирането на второстепенните блюда се смяташе за женско задължение. Калена с удоволствие прие ролята си на домакиня на масата, казвайки си, че това е само временно. Тайничко се чудеше какво ли правят Куинтъл и Ридж, когато на масата им не присъстваха жени. Можеше да се обзаложи, че са напълно способни да се обслужват и сами.

Ридж изведнъж прекъсна разговора си с Куинтъл и се обърна към нея:

— Ходи ли да пазаруваш днес?

— Да — отвърна учтиво тя, поставяйки с изящно движение нова бутилка на масата. — Купих всичко, което ми поръча, включително и твоите две ризи. По-късно ще ти ги донеса.

Предпочете да не споменава за внезапно обхваналото я чувство на дълг към Ридж. Все още не бе в състояние да си обясни защо купи иглите и копринените конци за бродиране, заедно с ризите на Ридж. По-късно, когато бе седнала да избродира малкия дискретен инициал „Р“ на ризите, сама се укори, че се е поддала на импулса си да покаже този старомоден жест на уважение към бъдещия си съпруг. С известна доза примирение призна пред себе си, че действително някои навици са дълбоко вкоренени. Въпреки че се бе срещала с Ридж само няколко пъти, бе забелязала, че дрехите му не носят никакви инициали, които да му придават индивидуалност. Поради факта, че той бе незаконороден, това едва ли бе изненадващо. После си каза, че малко или много Ридж е една пионка, невинен участник в голямата игра на отмъщение, в която бе въвлечена и тя. Най-малкото, което можеше да направи за него, бе да му избродира ризите.

Без да продума повече, Калена заби поглед в блюдото с горещи, разбити плодове „колума“ пред себе си. Нямаше никакво желание да участва в разговора, но Ридж изглежда бе решил друго.

— А намери ли сватбена наметка?

Устните й се извиха в тънка, многозначителна усмивка, но Калена бързо се овладя.

— Да, Ридж, намерих.

— Какъв цвят си избра, Калена? — небрежно попита Куинтъл.

Тя вдигна глава и срещна златистия поглед на Ридж.

— Червен — заяви смело. — Един нюанс на червеното.

Куинтъл се разсмя с искрено удоволствие, вдигайки чашата си с ироничен поздрав към Ридж, който моментално се намръщи.

— Много добре. Дамата е хвърлила ръкавицата на предизвикателството, Огнен Камшик. Изглежда е решила да не скучаеш с нея. А ти какво ще избереш в отговор?

С преднамерено бавно движение Ридж вдигна чашата си и отпи.

— Тя е избрала цвета на червената Симетра. Следователно нямам право на богат избор. В такъв случай ще трябва да нося черно, нали? Черната мантия на нощта, която прегръща луната тъй както мъжът прегръща жената.

Калена почувства как страните й пламват, тъй като нейният малък акт на независимост бе изтълкуван правилно и незабавно я бяха поставили на мястото й.

— Предвид обстоятелствата тази сватба е напълно безсмислена.

— Не — отвърна меко Куинтъл, — не е така. Не и в този случай. Довери се на преценката ми. Всичко е подготвено, сватбеното тържество ще се състои в обичайния час, когато слънцето залязва, след което ще последва голям прием.

— Много ли хора са поканени? — попита нетърпеливо Калена. Сред многобройните гости задачата й ще бъде много по-лесна. Олара предвиждаше голямо угощение и много хора.

— Някои търговци и техните приближени. Хора, на които Ридж държи. Извини ме, че не те попитах дали би искала да поканиш някого, Калена. Мислех си, че след като си сама в този град, просто нямаш близки тук.

— Ще ви съобщя утре вечер — отвърна решително Калена.

— Какво ще има утре вечер? — Ридж веднага долови твърдата нотка в гласа й.

— Тогава ще се срещна с едни мои нови приятели. Може би ще ги поканя на сватбата. Младоженката има право на свои свидетели, нали? Около нея трябва да са приятелките й преди да дойде бъдещият й съпруг.

Трябваше да има на разположение един час само за себе си, както повеляваше традицията. Имаше нужда да се подготви за предстоящата си задача.

— Разбира се, можеш да поканиш, когото пожелаеш — съгласи се Куинтъл.

Внезапно Ридж се намръщи.

— Какви приятели? Ти не познаваш никого в този град.

— Освен Ариса. Помниш ли я? — очите й заблестяха от радостно вълнение. — Тя е уредила за мен едно подобаващо изпращане, преди да се омъжа. Тя и нейните приятелки са ме поканили да изляза с тях. А това ми напомня, уважаеми бароне, че утре вечер няма да мога да присъствам на вечерята, за което моля да ме извините.

Ридж видимо се стегна, кокалчетата на ръката му побеляха от силата, с която стисна чашата си. Златистокафявите му очи се впиха подозрително в Калена.

— Значи ще прекараш вечерта с Ариса и нейната компания?

— Ариса бе достатъчно любезна да ме покани, когато тази сутрин случайно я срещнах на Търговската улица.

— Не мисля, че напълно разбираш в какво може да се забъркаш — думите на Ридж бяха пропити с чисто мъжка арогантност. Той се обърна към Куинтъл с тона на съпруг, който трябва да озапти своенравната си и наивна жена: — Ариса и приятелките й не са точно хората, с които би трябвало да поддържаш близки отношения.

— А защо не?

— Някои от тях преди са били временни съпруги и са придружавали товарите със стока като… хм… с определени задължения. Всички те се славят с доста свободното си държание.

— Но нали и аз ще стана временна съпруга — Калена му отправи блестяща усмивка. — Това са жените, с които в бъдеще ще поддържам приятелски отношения. Трябва да ги опозная, за да може по-късно да бъда приета сред тях.

Ридж сви гневно устни.

— Леля ти е известна и уважавана лечителка. Сигурен съм, че тя не би одобрила плановете ти за утре вечер.

Калена отвърна, че не друг, а леля й се е съгласила и подписала договора за този търговски брак.

— Но предполагам, че си прав. Леля ми има крайно консервативни разбирания — заяви дипломатично.

— Не и наполовина толкова консервативни, колкото са моите като твой съпруг.

Ридж й хвърли предупредителен поглед и преднамерено рязко и шумно остави чашата си на масата. Калена се престори, че нищо не е забелязала.

— Аз нямам съпруг. Все още — отвърна тихо тя.

— След две нощи тази малка подробност ще бъде факт — в гласа на Ридж се долавяха стоманени нотки. — Междувременно ще се държиш както подобава.

— Ще се държа като съпруга — отвърна учтиво, но твърдо Калена. — И тъй като все още не зная какви са маниерите на държанието на временните съпруги, ще се наложи да ги науча, нали?

— Но не от Ариса и нейната компания — отвърна студено Ридж.

Забелязала с какво внимание Куинтъл слушаше разговора, Калена реши да прекрати спора. Нямаше нужда да се кара с Ридж по този въпрос. Имаше твърдото намерение да се присъедини към групата на Ариса и Ридж не можеше да я разколебае. Нищо нямаше да постигне, ако продължеше да спори на масата, най-малкото щеше да се изложи, тъй като разговорът загрубяваше. Без да каже и дума повече, тя се върна към плодовото ястие. Реши, че в Самотната долина плодовете са много по-хубави.

За известно време Ридж замислено я наблюдаваше, но накрая реши, че успешно се е справил с това положение. Отдъхна си и почувства известна гордост от първия си успех като съпруг.

— Предполагам, не си забравила да си купиш костюми за езда?

— Не, Ридж, утре следобед ще бъдат готови.

— А обувки?

— Поръчах и тях. Ще ги доставят по същото време.

Той кимна доволен.

— За всичко друго ще се погрижа аз.

— Сигурна съм, че ще го направиш.

Ридж пропусна ироничната забележка покрай ушите си и се обърна към Куинтъл.

— Ще тръгнем още на сутринта след сватбата. Няма смисъл да отлагаме повече.

— Много добре — кимна Куинтъл в знак на съгласие, като си взе малко от храната пред себе си. — Кажи ми, Калена, леля ти не е ли искала да се обучаваш за лечителка?

Девойката поклати отрицателно глава. Това бе последното нещо, което би хрумнало на Олара. Тогава целта, за която Калена бе подготвяна толкова години, би била невъзможна. На Лечителките не бе позволено да убиват, освен при самозащита. Още повече, че Олара винаги намираше някой заобиколен начин да намекне на племенницата си, че не вижда и искрица от Таланта в нея. Странно, но това винаги я изпълваше с тъга. Повече от всичко желаеше да притежава Таланта по рождение, но не беше възможно Олара да греши, тъй като бе изключително надарена Лечителка. Говореше се, че ако бе пожелала да живее в долината на Противоречията, тя можеше да стане Високопоставена. Почти никога не грешеше.

— Не. Леля ми имаше други планове за мен.

— Разбирам. А леля ти мисли ли, че притежаваш поне малка част от Таланта?

Калена разбра, че зад този въпрос се крие друг, недоизказан, и въпреки че не го показваше, Куинтъл с нетърпение очакваше да чуе отговора й.

— Не се тревожете, милорд, леля ми е абсолютно уверена, че ще съм в състояние да изпълня задачата си в това пътуване.

— В такъв случай имам доверие на преценката й. Казваш, че тя се е погрижила за твоето образование. Говорила ли ти е за Камъните?

— Разбира се, знам легендата за Камъните на Контраста, а също и за Ключовете към тях — отвърна предпазливо тя. — Учила съм също и Философията на Контраста.

— Вярваш ли в тези легенди?

— Леля ми вярва в Ключовете — каза тя като се замисли. — Трудно ще откриете истинска Лечителка, която да не вярва в тях. Говори се, че Светлият Ключ е изворът на силата на Пясъка на хармонията и следователно пряко свързан с цялото лечителско изкуство. Леля ми е много умна жена и щом като тя вярва в Ключовете, аз съм склонна да мисля, че в легендите има и частица истина.

— Много предпазливо казано, наистина — отвърна Куинтъл. На устните му се появи хитра усмивка. — Самият аз съм много внимателен, когато става дума за тези неща, но съм склонен да приема и това съвсем сериозно.

— Изглежда никой интелигентен човек не трябва да подхожда тесногръдо по този въпрос. Занталия е огромна планета, а Северният континент, където живеем ние, е толкова малък в сравнение с неизвестните области в другата част на планетата. Кой знае какви мистерии ще бъдат разкрити, когато и останалата част от планетата бъде изследвана.

— Наистина, разсъждаваш много разумно, Калена — кимна одобрително Куинтъл.

Калена веднага разбра, че похвалата бе искрена, но все пак търговският барон отчиташе факта, че тя е жена. Ридж следеше внимателно разговора.

— Благодаря, милорд — отвърна учтиво. — Ако дори частица от легендите за Камъните на Контраста се окаже истина, пред нас ще се открие една много интересна загадка, нали? Целият въпрос се състои в това кой и какви са били в действителност повелителите на Зората и дали наистина са управлявали невероятната сила на Камъните, да не говорим за силата на Ключовете.

— Само в такива места като Града на Кръстопътищата и в относително развити райони като Самотната долина някой може да си позволи да се съмнява в легендите, Калена — отбеляза Куинтъл. — Когато поемеш с Ридж към Планините на Противоречията, ще видиш места, където легендите за Повелителите на Зората и техните Камъни на Контраста се приемат като неоспорим факт.

— И няма да поставяш философски въпроси пред хората, които ще срещнем, Калена, ясно ли е? — обади се Ридж с тон, който не търпеше възражение. — В някои села за такива коментари могат направо да ни изгонят.

— Ще се ръководя от тебе, Ридж. Ще правя това, което правиш и ти — отвърна тя с подобаващо смирение.

Ридж, изглежда, остана доволен от този отговор.

— Аз ще се грижа за теб, Калена, и ще поема отговорността да не кажеш нищо необмислено.

 

 

Два часа по-късно, след като проточилата се толкова дълго вечеря свърши, Калена довърши бродерията върху ризите на Ридж. Като остави настрана иглата и конеца, тя вдигна дрехата на меката светлина на лампата и с критично око огледа работата си. Една професионална шивачка би се справила несъмнено по-добре, но работата бе лека и приятна и поне за момента успокои натрупалото се напрежение. Ако на Ридж не му харесаше, можеше съвсем лесно сам да разпори бродерията.

Калена се изправи и разкърши схванатото си тяло. Все още не бе съвсем сигурна защо го направи — дали защото се чувстваше малко виновна или от чувство за дълг, но вече това едва ли имаше значение. Сгъна двете ризи и се запъти към звънеца, за да извика някой слуга. Тъкмо се канеше да дръпне шнура, когато реши сама да занесе ризите. „Интересно как ще реагира“ — помисли си. Грабна сгънатите ризи и излезе в коридора, но докато стигне до неговата врата я налегнаха други мисли. Трябваше да изпрати и дрехите по някой прислужник. Калена захапа долната си устна, чудейки се да почука или не, но преди да успее да вземе решение, вратата рязко се отвори и тя се намери очи в очи с Ридж.

— Какво има, Калена? — попита той. — Случило ли се е нещо?

Тя импулсивно протегна ръце и му подаде ризите.

— Това са ризите, които ми поръча да ти купя днес. Сметката сигурно ще пристигне рано сутринта, а не исках да се чудиш къде са ти дрехите.

Той хвърли замислен поглед към меките вълнени ризи.

— Но те са бродирани?!

— Страхувам се, че не ме бива много в тази работа — смути се Калена. — Не успях да направя инициалите много големи.

Ридж продължи да се взира в шевицата. Бе използвала тъмнокафяв конец, който много хубаво контрастираше с неутралния цвят на дрехите. Удивен, Ридж леко прокара пръсти по едната буква.

— Никога не съм носил избродирана риза.

Калена се смути още повече.

— Може би като видиш бродерията на дневна светлина, няма да искаш да ги носиш. Лека нощ, Ридж — и тя отстъпи крачка назад.

— Почакай — той рязко вдигна глава, а очите му потъмняха.

— Да, Ридж?

— Благодаря ти, Калена. Справила си се чудесно. С гордост ще нося тези ризи.

Тя само се усмихна.

— Не е нужно да преувеличаваш.

Изражението му се смекчи, в очите му заиграха весели пламъчета.

— Готов съм да се обзаложа, че бродирането не е най-добрия начин, по който си прекарваш времето.

— Нима никога не ти се е налагало да правиш нещо, за което би предпочел никога да не си чувал?

Веселите искрици в очите му угаснаха.

— Съвсем определено има някои неща, които бих предпочел никога да не съм вършил, Калена. Но понякога нямаме избор.

— Така е — прошепна тя. — Понякога нямаме никакъв избор и се налага да правим това, което трябва.

За момент Ридж се взря в тъжното й лице.

— Страхуваш ли се от мен, Калена?

Въпросът я свари неподготвена. О, да — каза си вътрешно, — страхуваше се. Вече бе започнала да осъзнава, че действително се бои от предстоящата й задача. Цялото й бъдеще зависеше от един ужасен акт на насилие. Как да не се страхува? Провалът означаваше да бъде опозорена за цял живот, а успехът й — да се превърне в убийца. Но нямаше избор. Трябваше да заслужи бъдещето си.

— А има ли причини да се страхувам, Ридж?

— Мисля, че е съвсем естествено за една млада жена в твоето положение да се чувства притеснена и нервна — отвърна той. — Обещавам ти, че добре ще се грижа за теб, Калена.

Трогна се от искреността в думите му. Разбира се, не можеше да му каже, че не е необходимо да се притеснява за нея, тъй като просто няма да предприема никакво пътуване. Затова само се усмихна.

— Благодаря ти, Ридж. Вярвам, че пътуването ще мине добре.

Забелязвайки, че тя отново се кани да си тръгне, той леко се покашля и отново се обърна към нея.

— Аз… Калена, нямах предвид само това, че ще се грижа за теб.

— Да? — бе поразена от това, че бе смутен и се чувстваше неловко. Ридж не бе човек, който ще вземе да се колебае пред нещо, което му предстои.

— Исках да кажа, че ще бъда добър съпруг.

— О!

Не знаеше какво да каже. Страните й пламнаха и в този момент бе благодарна, че мракът прикрива смущението й. Беше му трудно да намери подходящите думи. Тя прекрасно го разбираше и му съчувствуваше.

— Благодаря, Ридж — успя само да каже, гърлото й бе пресъхнало от вълнение.

— Проклятие! Това, което се опитвам да ти кажа, Калена, е, че няма да имаш причина да съжаляваш за брачния си договор с мен — ръцете му още по-силно стиснаха ризите. — Благодаря ти за красивата бродерия.

— Няма защо, Ридж.

Този път Калена побърза да си тръгне, усещайки върху себе си тежкия, но доволен поглед на Ридж.

 

 

На следващата вечер обаче Огнения Камшик изобщо не изглеждаше доволен. Той срещна Калена, която чакаше Ариса и приятелките й в огромното антре. По този повод младата жена си бе сложила къса многоцветна туника — едно смело ярко съчетание от жълто и червено над синьо-зелени панталони. Носеше кадифени обувки с високи токове, а косата й бе прихваната с най-хубавите й гребени. Единственото бижу, което си позволи да си купи предния ден, бяха чифт модни обици от стъклени перли, имитиращи изключително скъпия зелен кристал, който се добиваше от мините близо до прохода на Хищните Птици. Обиците бяха с изящна изработка, стояха й чудесно и много й отиваха. Никога преди Калена не бе носила нещо толкова красиво. Тази вечер бе много развълнувана и с огромно нетърпение очакваше предстоящото приключение.

Очевидно Ридж отиваше в апартамента на Куинтъл. Носеше една от новите си ризи, малкият инициал „Р“ стоеше на лявото му рамо. Погледна Калена и в златистите му очи светнаха гневни пламъчета.

— Значи така. Решила си да се присъединиш към Ариса и компанията й все пак.

— Никога не съм се отказвала от това намерение — отвърна мило тя. — Просто миналата вечер предпочетох да не споря по този въпрос — гневните пламъчета лумнаха още по-ярко.

— Забранявам ти да ходиш с тях.

— И двамата знаем, че нямаш това право, Ридж — Калена изпусна дълга въздишка.

— Но до утре вечер ще имам това право — отвърна рязко Ридж. — В името на Свещените камъни, Калена, няма да търпя такова държание. Нима си мислиш, че ти забранявам това среднощно излизане само защото ми доставя удоволствие да налагам волята си над теб?

— Хм, да. Изглежда това е главната причина мъжете да поставят забрани на жените си.

Той пристъпи гневно към нея.

— Взех това решение за твое добро, малка двуличнице. По същата причина по време на нашия брак ще вземам и други решения и очаквам от теб да ми се подчиняваш. Миналата вечер добих впечатлението, че имаш достатъчно ум в главата си. Мислех си…

В този момент на външната врата силно се почукат и един слуга, обул меки кожени обувки, с безшумни стъпки отиде да отвори. Калена долови гласа на Ариса, погледна към Ридж и му се усмихна.

— Приятна вечер, Ридж. И за теб това е последната ти свободна нощ. Трябва да празнуваш. Бих те поканила да дойдеш с нас, но се страхувам, че другите ще се противопоставят.

— Хиляди проклятия! Калена, послушай ме. Не трябва да се събираш с такива хора.

Но тя се обърна към вратата с явно нетърпение.

— Не си прав, Ридж. Точно с такива хора трябва да се събирам. Чакала съм достатъчно дълго, за да бъда свободна.

— Утре вечер вече няма да си свободна — той направи още една стъпка към нея. Нотките в гласа му бяха повече от заплашителни: — И в момента, в който официално станеш моя жена, ще взема незабавни мерки да обуздая невероятния ти инат.

— Отсега разбирам що за съпруг ще бъдеш — Калена му хвърли последен поглед и побърза да излезе навън в изпълнената с благоухания вечер. Вратата се хлопна зад гърба й, скривайки от погледа й разяреното лице на Ридж. — Ариса, готова съм.

Ариса стоеше на каменната улица заедно с още три други жени. Всички бяха облечени в многоцветни туники с крещящи цветове и носеха ослепителни бижута. Те приветстваха Калена с широки, подкупващи усмивки и докато Ариса й представяше всяка една от тях, младата жена бе обхваната от предчувствие, че тази вечер ще бъде нещо изключително.

— Да тръгваме — изкомандва Ариса, като застана начело на малката група. — Поръчала съм вечеря в „Знакът на Тъмния Ключ“. След това ще решим къде да отидем. Не се притеснявай, Калена, ще те върнем тук навреме за сватбената церемония.

Бесен от факта, че не може да спре Калена, Ридж застана под арката на входа и дълго гледа след шумната група, докато изчезна от погледа му. В неподвижния вечерен въздух още дълго до слуха му долиташе веселият им смях. Зарече се пред себе си, че още на следващата вечер нещата ще се променят. Калена ще разбере какво означава да има съпруг. Тази нощ, може би за пръв път в живота си тя бе опиянена от възможността да бъде свободна, но тази нощ щеше да бъде последна. Може би една вечер ще бъде достатъчна да задоволи любопитството й, но не и да стане лека жена, реши Ридж. Продължи да се успокоява, като си казваше, че Ариса не би стигнала твърде далеч в желанието си да й покаже живота на свободната жена. Ариса без съмнение осъзнаваше факта, че ще трябва да отговаря пред него, ако въвлече Калена в някоя неприятност. Тази вечер тя щеше да си позволи малко повече свобода. И Калена без съмнение ще открие, че бурният нощен живот в Града на Кръстопътищата е твърде шокиращ за жена от провинцията. Със сигурност консервативното й възпитание ще й наложи някои ограничения и ще я направи по-предпазлива. Утешавайки се с тези мисли, Ридж затвори тежката врата от лунно дърво, прекоси антрето и се отправи към стаите на Куинтъл. Още веднъж се зарече, че следващата нощ всичко ще бъде различно. Несъзнателно пръстите му докоснаха нежно малката буква „Р“ на рамото му.

 

 

Полунощ дойде и отмина съвсем неусетно за веселата компания. Калена видя колко е часът, когато случайно погледна водния часовник на четвъртата таверна, в която влязоха. Заедно с новите си приятелки седна около ниската дървена маса в задимената стая и си поръчаха по още една чаша от гъстата червена бира. Почти всички посетители бяха мъже, въпреки че тук-там се забелязваха и жени, осмелили се да влязат в такова заведение. Групата на Калена привличаше погледите, не само в това, но и в другите заведения, в които бяха, и не само защото се състоеше от жени, но и защото от минута на минута ставаха все повесели, оживени и шумни. Калена бе вече съвсем прегракнала от усилието да надвика врявата наоколо.

— Тост за бъдещата съпруга! — извика красивата русокоса Вертина може би за десети път. Всеки тост бе по-шумен и по-безсрамен от предишния. — Нека накрая Калена да научи истината за Огнения Камшик.

— Каква истина? — попита Ариса, вдигайки към устните си високата бирена чаша.

— Е, дали наистина може да накара стоманата от Града на Равновесието да се нажежи до червено — отвърна Вертина с многозначителна усмивка. — Все си мисля, че ако това наистина се случва, то е в леглото. Внимавай утре вечер, Калена. Стоманеният жезъл между краката на твоя съпруг е от Града на Равновесието, нали знаеш. Казаха ми, че Ридж е роден там. Аз винаги съм си умирала от любопитство да узная доколко горещ може да стане.

Страните на Калена пламнаха от тази груба шега. Дори след като прекара цяла вечер в тази компания, тя все още се сепваше и смущаваше от непристойните им намеци.

— Аз… хм… ще внимавам — промърмори тихо и отпи от чашата си.

— Това ми напомня, че подаръкът за булката е у мен. Дали е време да й го дадем? — обади се друга жена като извади от джоба си малка кожена торбичка.

Сред весели викове и смях всички закимаха в знак на съгласие. Калена се усмихна, изпълнена с очакване.

— Много мило от ваша страна — каза, трогната. Взе торбичката и нетърпеливо развърза кожената лентичка. Вътре имаше някакъв прах. Калена го помириса предпазливо. Първоначално не можа да определи какво е това, но после си спомни, че Олара приготвяше подобна смес по молба на жени от съседните ферми. След като разбра какво съдържаше торбичката, Калена отново се изчерви от смущение. — Благодаря — каза тихо. — Много мило, че сте се сетили за това.

— Може би е по-добре да започнеш да го вземаш още отсега — обади се Вертина. — Само по една щипка. Изпий няколко глътки бира след това.

— Но до утре вечер няма да ми трябва… — започна плахо да протестира Калена.

— Ха! — засмя се Ариса. — Никога не знаеш със сигурност какво те очаква през останалата част от нощта. Вземи една доза от този прах, за да си сигурна, Калена.

Реши, че една доза няма да й навреди. Взе щипка от праха против забременяване и отпи от бирата си. Жените отвърнаха с шумни възгласи.

— Не можете ли да накарате тези жени да млъкнат? — разнесе се висок мъжки глас. Очевидно въпросът бе поставен към собственика на таверната.

— Защо ли не се запилееш някъде в Тъмния край на Спектъра?! — отвърна Ариса с измамно подкупваща усмивка.

Веднага след това в задименото помещение се разнесе друг сърдит мъжки глас. Мъжът, на когото принадлежеше гласът, бе придружен от жена, която веднага скочи на крака и изля цялата си чаша с бира върху главата му.

— Затваряй си устата, Блийн! Те не ти пречат.

Блийн изрева от ярост, а съдържателят отчаяно се опитваше да въдвори мир. Обаче опитите му се оказаха безуспешни, тъй като още няколко мъже започнаха да протестират срещу присъствието на Калена и приятелките й. На Ариса и другите това дойде твърде много. Калена с ужас видя как новите й приятелки се изправиха внезапно, грабнаха пълните си с бира чаши и ги запратиха към крещящите мъже. Това, което последва, може да се опише като невъобразима бъркотия и ад. Преди да осъзнае какво става, Калена се намери в центъра на истинско стълкновение. Веднага разбра, че тук се следва само едно правило — държиш се неотлъчно до приятелите си. Грабна чашата си и я запрати към противниците.

Някой извика Градския Патрул и служителите пристигнаха почти веднага. Половин час по-късно един от тях се представи пред дома на Куинтъл.

— Предайте на Огнения Камшик, че при нас е задържана една жена, която претендира, че е негова бъдеща съпруга — съобщи полицейския служител на сънения прислужник, който отвори вратата. — Попитайте Ридж дали предпочита тя да прекара нощта в затвора или ще дойде да я вземе.