Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (10)

X

Когато разбра, че Калена не се е върнала от пещерата с подземните извори, Ридж изживя цяла гама от чувства. Някои от тях, които граничеха с паниката, бяха напълно нови и непознати за него. Втора поредна нощ изпадна в положението да се пита дали тя просто не е избягала от него. Но в мига, в който си го помисли, разбра, че това е невъзможно. Сега познаваше Калена твърде добре. Ако бе решила да го напусне, щеше да заяви намеренията си на висок глас, дори на твърде висок глас. Не беше в неин стил да се измъква тихомълком посред нощ.

После сигурността в този факт отстъпи място на известна досада, че тя не бе проявила повече здрав разум. Бе закъсняла твърде много. Не познаваха това място и тя нямаше работа да се мотае до късно с хора, които виждаше за пръв път. Жени! Събери няколко на едно място и те веднага изгубват представа за време и благоприличие.

Но скоро досадата му се смени с чувство на несигурност, което бързо премина в безпокойство и страх. Никой не знаеше къде е Калена. Ридж накара жената на съдържателя да събере някои от приятелките си. Те си спомниха, че Калена е била в пещерата с басейните, но едва когато говори с една закръглена блондинка, наричана Тана, Ридж осъзна, че Калена може и да се е загубила в многобройните тунели.

— Когато си тръгнах, тя все още беше там — каза Тана. Притесняваше се от присъствието на този непознат, на когото очевидно не му трябваше много, за да избухне. — Мисля, че сигурно си е тръгнала последна.

— Ако изобщо си е тръгнала — сряза я Ридж, опитвайки се да хвърли вината върху някого.

— Не може да се е загубила — започна припряно да го уверява Тана. — Пещерата е добре осветена, както и тунела, който води към изхода. Може би топлата вода я е унесла в сън или е изгубила представа за времето.

— Ще ви донеса лампа, ако искате сам да се уверите — обади се съпругът на Тана, нетърпелив да успокои темпераментния чужденец.

Няколко минути по-късно Ридж бе на път към пещерата. Още щом влезе в тунела, забеляза, че лампите, които трябваше да осветяват пътя, бяха угаснали. Нито една не светеше. Мисълта, че Калена бе там, попаднала като в капан в непрогледна тъмнина, го накара да изтръпне. Отново го обхвана гняв. Пришпорваше го и собственото му чувство за вина. Изобщо не трябваше да я пуска сама в тази пещера. Когато Калена отвърна на вика му и се втурна към него, за миг изгуби дар слово. Остави лампата на земята и я притисна силно до гърдите си.

— Имаш ли представа какво трябваше да преживея от един час насам? — прошепна той в косите й.

— Едва ли може да се сравнява с това, което аз трябваше да преживея. Ридж, по-ужасно нещо никога не съм виждала. Лампите една по една постепенно угасваха, а от всички тунели в тази пещера започна да се процежда студена, безкрайна тъмнина. За пръв път в живота си преживявам подобно нещо.

— Всичко е наред — отвърна тихо той като галеше косите й. — Всичко свърши. Да се махаме оттук.

— Да — съгласи се с готовност тя. — На всяка цена трябва да се махнем.

Очите й се разшириха, когато се отдръпна и го погледна.

— Чудя се защо лампата ти продължава да свети. Никоя от лампите в тунела не свети, а когато се опитах да взема една от тези тук, тя също угасна.

Ридж хвърли поглед наоколо в тъмното помещение, наведе се и взе лампата си.

— Аз също не разбирам. Може би газта не е хубава или последния път, когато са ги зареждали, са пропуснали нещо. Но тази работи добре. Хайде да тръгваме.

— Мисля, че е нещо повече от лоша горивна смес — измърмори Калена докато поемаше подадената й ръка и заситни бързо редом с него към изхода. — Сенките не бяха обикновени. Чувствах го, Ридж. Когато по-рано погледнах в този тунел, все едно че гледах в най-далечния, най-тъмен край на Спектъра.

— Преживяла си наистина ужасни моменти, Калена — каза с тих, успокояващ глас Ридж. — Всеки на твое място щеше да се уплаши. Но сега всичко свърши.

Тя повече не се обади и Ридж разбра, че съвсем не й хареса да бъде представена като жертва на собственото си въображение. Тя все още потръпваше от ужас само като си помислеше за заобикалящия я плътен мрак. Истината бе, че ти той не вярваше тя да изгуби ума си чак до такава степен, но за други възможни обяснения изобщо не смееше да си помисли. Би било по-лесно и за двамата, ако успееше да я убеди, че такова съвпадение е естествено явление.

Отдъхна си, когато разбра, че Калена няма намерение да спори с него. Пръстите й стискаха неговите с такава сила, че той неволно я прегърна. Мисълта, че Калена наистина търси неговата закрила, бе повече от приятна. Така и трябваше да бъде. Продължи да стиска окуражаващо ръката й докато вървяха през тунела.

При мисълта какво й се бе случило и какъв страх бе изживяла, яростта отново започна да пулсира във вените му. Щеше да се погрижи Градският Съвет да разбере, че Търговският Барон Куинтъл ще бъде известен за този случай. Най-много съжаляваше, че в момента не може да си изкара яда на никого. Даде дума пред себе си, че преди да приключи това пътуване, ще узнае какво в действителност се бе случило. След това щеше да си отмъсти.

Калена продължи силно да стиска ръката му и не го пусна, преди да влязат в странноприемницата. Съдържателят и жена му плахо попитаха какво се е случило. Ридж отговори с едва сдържана ярост, което накара всички неволно да се свият уплашено.

— Жена ми е добре — започна той с измамно спокоен глас. — Но не благодарение на човека, отговорен за осветлението на пещерата. Още утре искам да знам името му.

— Ридж… — Калена плахо докосна ръката му, опитвайки се да го отведе в стаята им.

Без да обръща внимание на настойчивата й молба, Ридж пристъпи към съдържателя, който уплашено се отдръпна назад.

— След това искам да разговарям с някой член на Градския Съвет. Някой, заинтересован да запази договора с Търговския Барон Куинтъл, на когото изобщо няма да е приятно да научи какво се случи тук тази вечер.

Калена още веднъж хвана ръката му, опитвайки се да го спре.

— Моля те, Ридж. Не им крещи. Те нямат нищо общо с това, което стана. Хората не са виновни. Не искам вече и да чуя за това. Хайде да се качваме горе.

Той се поколеба, разкъсван между копнежа си да я последва в стаята им и огромното желание да накара някого да плати за страха, който бе преживяла. Накрая се предаде на настойчивата молба, която съзря в погледа й. Неохотно отстъпи и се остави тя да го отведе. От гърдите на всички присъстващи се отрони въздишка на облекчение.

Когато достигна стълбите, той се обърна отново към съдържателя, тъй като не му се искаше единственият човек, който засега можеше да обвини, да се измъкне толкова лесно.

— Не забравяй, че утре сутринта искам да говоря с някой, отговорен за осветлението в онази проклета пещера.

— Разбира се, търговски експерте. Ще се свържа с член на Съвета, не се съмнявайте — започна припряно да го уверява съдържателят, благодарен, че бурята го беше отминала и щеше да се стовари върху главата на някой друг.

Калена продължаваше да го дърпа за ръката. Когато достигнаха горната площадка, тя се насочи по коридора към тяхната стая. Мълчаливо изчака докато Ридж отключи вратата. После се плъзна тихо покрай него, пресече стаята и се отпусна уморено в дълбокото кресло до камината. Изглеждаше самотна и отчаяна, отпуснала ръце в скута си, загледана в една невидима точка в отсрещната стена.

Ридж бавно затвори вратата, а пантите леко изскърцаха.

Калена рязко вдигна глава.

— Светлината — промълви тя, загледана в ивицата светлина, която се процеждаше от коридора и която скоро изчезна зад затворената врата.

Стаята потъна в полумрак. Ридж веднага разбра какво искаше да каже Калена.

— Ще запаля лампите.

Остави вратата полуотворена. Когато меката светлина на газените лампи прогони сумрака, Ридж затвори вратата и приклекна до камината, за да запали огъня. Нощта се очертаваше да бъде доста студена. Започна да разпалва огъня, но с цялото си същество усещаше страха и тревогата, които я измъчваха. Ридж не знаеше как да постъпи. Не можеше да направи нищо повече, за да разреши този проблем. Когато се отнасяше за конкретна опасност, той вадеше оръжието и действаше незабавно, но нямаше представа какво да каже и как да успокои жена, преживяла силен шок.

Скоро в каменната камина лумна буен огън. Без да промени положението си, Ридж скрито наблюдаваше младата си жена. Отнесеното й изражение го плашеше. Продължаваше да мълчи, вероятно бе изпаднала в шок. Познаваше някои от похватите, използвани от Лечителките при физически наранявания, но нямаше представа как да постъпи с жена, преживяла емоционална травма. Чувстваше се безпомощен и това го дразнеше. Опита се да се справи по единствения начин, който знаеше — обхвана го познатия гняв. Когато тръгваше на път, си имаше едно основно правило — ако някой забъркаше някоя каша, трябва да се погрижи това да не се повтори.

Изправи се, прокара пръсти през косата си, обърна се с лице към Калена и се намръщи.

— Изобщо не трябваше да ходиш там. Не трябваше да те пускам. Местните хора познават тази проклета пещера, но хора като нас не. Можеше да се уплашиш дотолкова, че без да искаш да навлезеш в някой от онези тунели, да попаднеш в непознати пещери и никога да не мога да те намеря. Винаги, когато те оставя да действаш на своя глава, се забъркваш в неприятности. Като твой съпруг съм длъжен да те пазя от зло, затова отсега нататък няма да се отделяш от мен.

Калена бавно, с усилие извърна глава. Замисленият й поглед задълго се спря върху него.

— Отговорност, дълг, задължения. Винаги ли по този начин определяш една връзка, отношенията между двама души, дори брака?

— Това са основите, на които се гради една връзка, а това се отнася особено за брака — изстреля той в отговор. В същото време бе доволен, че изтръгна някакъв отговор от нея.

Всичко бе за предпочитане пред тъпото вцепенение, в което бе изпаднала докато той палеше огъня.

— По-голямата част от живота си прекарах с една озлобена жена, която се чувстваше длъжна да ме запознае с моите задължения, дълг и отговорност към Династията. Веднага щом се освободих от нея, се оказах омъжена за човек, който не спира да изнася същите лекции. Съвсем скоро ще се освободя и от теб, и от Олара. Когато този ден настъпи, никога няма да хвърля поглед назад.

Ридж изскърца със зъби.

— Може би ако прекарваше по-малко време, мислейки за свобода, нямаше да се забъркваш в неприятности толкова често. И недей да сравняваш моите думи за дълг и отговорност с тези на побърканата ти леля. Тя те е отгледала, но го е направила с едничката цел да те използва.

Калена се усмихна вяло.

— А ти не се ли ожени за мен с едничката цел да ме използваш?

Ридж почувства, че гневът му всеки момент ще вземе връх.

— Нашият брак е едно делово споразумение и колкото участвам в него аз, толкова участваш и ти.

— Знаеш, че не е вярно.

— Не, защото подписа договор, само за да проникнеш в дома на Куинтъл. Говориш за използване. А ти не искаше ли само да ме използваш? Изобщо не се замисли над факта, че хвърляш в калта моята чест и репутация, ако бъдеше арестувана за убийство.

— Вече говорихме по този въпрос. Нека да спрем до тук и да си лягаме. Изтощена съм, Ридж.

Стана бавно от креслото и взе пътната си чанта. Раздразнен от това, че спорът бе прекратен, преди да може да излее насъбралия се в него гняв, Ридж я проследи с поглед как отива в малката тоалетна стаичка. Когато Калена затвори вратата след себе си, той тихо изруга и отиде да провери дали капаците на прозорците са добре залостени.

Подходът му към нея бе изцяло погрешен. Сега бе напълно сигурен в това. Когато я намери в пещерата, тя бе повече от щастлива да го види. Хвърлила се бе в ръцете му, имаше му такова доверие! Бе потърсила помощта и закрилата му. Но само за миг гневът му бе разрушил тази крехка връзка. Нямаше намерение да й крещи. Но имаше нужда да излее на някого гнева си заради това, което се случи тази вечер, а тя му бе отнела тази възможност докато бяха долу в странноприемницата.

Ридж седна на леглото и започна да събува ботушите си, изненада, че не чува шум от малката стаичка. Вероятно Калена размишлява, реши той. След като се съблече, Ридж изгаси всички лампи. Само огънят в камината осветяваше стаята. Мушна се под завивките, скръсти ръце под главата си и впери поглед в причудливия танц на сенките по тавана. Отнесе се зле с нея — в това поне нямаше съмнение. Проблемът беше, че не знаеше как да се справи с положението.

Измина дълго време преди малката врата на тоалетната стаичка да се отвори с леко скърцане. Малко след това се появи Калена, облечена в меката си нощница с висока яка. Изглеждаше толкова самотна и изоставена, че сърцето му се сви от жал. Приближи се и си легна, без да го докосне. Можеше много лесно да я докосне, да я грабне в ръцете си и да я обладае, да разпали страстта й, но инициативата бе все негова.

Остана да лежи така дълго време като си мислеше за няколкото редки случая, когато спонтанно го бе докоснала. Първият път бе, когато освободи нея и така наречените й приятелки от Градския патрул в Града на Кръстопътищата. И после тази вечер, в тъмната пещера, когато бе изтичала да намери спасение в прегръдките му. И в двата случая тя бе направила това от благодарност. Нито в реакциите й, нито в погледа й той бе могъл да види страстната молба на една жена, жадуваща за докосването на любимия мъж. Ридж си представи удоволствието, което би изпитал, ако поне веднъж тя го помолеше да я подържи в прегръдките си.

— Не ми вярваш, нали Ридж?

Въпросът й изведнъж го изтръгна от мислите му.

— За какво?

— За онази тъмна мъгла, която бе изпълнила пещерата.

— Имаше пълното право да се страхуваш, Калена. Всеки би се ужасил при мисълта да попадне като в капан в тъмна пещера.

— Наистина ли вярваше, че това е просто съвпадение? Искам да кажа, това, че всички лампи угаснаха.

Той се поколеба за момент.

— Не. Но също така не намирам никакво задоволително обяснение. Поне засега.

— Възможно ли е това да има връзка с проблемите по този търговски маршрут? — продължи с въпросите си тя.

— Възможно е. Но не виждам никакъв смисъл. Лечителките преустановиха търговията…

— Не си забравил двамата мъже, които ни нападнаха в онова село? — напомни му тя.

— Не съм.

— Онези черни медальони…

— Знам. Но нямам отговор на всички тези мистерии.

— Не ми вярваш, че имаше нещо странно и необикновено в тъмнината, нали? — в гласа й се долавяше огорчение. — Не те виня. Когато се появи в тунела, мракът сигурно вече се бе отдръпнал. Ако самата аз не го бях видяла, също нямаше да повярвам.

— Калена…

— Лека нощ, Ридж — отвърна тя студено. — Благодаря ти, че ме потърси.

Учтивите й, но хладни думи го накараха да изстине вътрешно. Извърна се към нея, но тя му бе обърнала гръб. Сложи колебливо ръка на рамото й и веднага почувства как тялото й се стегна.

— Все още се страхуваш, нали? — загрижеността в гласа му бе искрена. — Всичко е наред, Калена. Сега си в безопасност. Ти си тук, с мен, и аз няма да позволя на никого да те нарани.

Тя не отговори. Ридж се доближи още повече до нея и малко смутено започна да масажира рамото й. Да правиш любов с една жена е едно, а да я успокояваш е съвсем друго нещо. Не знаеше как да постъпи. Все пак веднага усети как под галещата му длан тялото й постепенно започна да се отпуска.

В продължение на няколко минути никой от двамата не проговори. Калена не помръдваше, но бавната нежна ласка на Ридж премахна малко по малко насъбралата се горчивина. После, без да каже дума, тя се обърна с лице към него, сгуши се в ръцете му, търсейки силата и топлината на тялото му. Ридж толкова се изненада, че отначало не посмя дори да помръдне, но след кратко колебание продължи да я гали успокояващо. В поведението й нямаше никакъв сексуален подтекст. Тя имаше нужда да бъде утешавана и се бе обърнала към него за това. Ридж си каза, че точно така трябва да бъде — той бе неин съпруг. Заспа с тази мисъл.

На следната сутрин Ридж се събуди малко преди да се сипне зората и намери мястото до себе си празно. Лек шум от тракане на съдове близо до камината го накара да отвори очи. Калена бе облечена за път, а в ръка държеше чаша горещ, ароматен чай. Очевидно току-що го бе приготвила. Сама бе стъкнала и огъня. Когато забеляза, че се е събудил, тя се приближи до леглото и му подаде чая.

— Помислих си, че може да поискаш да изпиеш чая си докато се обличаш.

Не посмя да срещне погледа му. Ридж внезапно осъзна, че тя се притесняваше много. Никога преди не бе изпълнявала традиционната церемония в поднасянето на сутрешния чай в леглото. Разбира се и той нямаше опит, тъй като никога преди не се бе женил. Всяко нещо все някога се случваше за първи път. Този малък ритуал започваше да му харесва.

— Благодаря ти — каза тихо той, като отпи глътка от освежаващото питие.

— Беше много мил с мен миналата нощ — каза Калена след кратко колебание, но с неподправена искреност в гласа.

— Искаш да кажеш, че бях избухлив и груб — отвърна той сухо.

— Имам предвид по-късно, в леглото. Прегърна ме и ме успокои. Бях много уплашена от това, което се случи. Трогната съм от загрижеността ти, Ридж.

Почувства в него да се надига топла вълна, която едва ли се дължеше на топлия чай. Искаше да й каже, че тя има право на такова отношение, защото бе негова жена, но се страхуваше, че може зле да изтълкува думите му и да си помисли, че той пак й говори за дълг и задължения. Така че само кимна, стараейки се да скрие чувствата си.

— Чаят ми харесва — каза той колкото бе възможно по-небрежно.

За един дълъг миг погледите им се срещнаха. После Калена се усмихна загадъчно и се зае с приготвянето на багажа.

 

 

Малко по-късно Ридж натовари пътните чанти на седлата, отново провери ремъците и куките и подаде едните поводи на Калена. Тя си бе сложила ръкавици, тъй като времето бе станало доста студено. Мразовитият полъх бе сигурен признак, че вече са в непосредствена близост до планинските снежни върхове. Над костюма си за езда бе сложила подплатена с кожи наметка и бе вдигнала качулката си. Ридж също носеше подобна наметка и ръкавици от меката кожа „ланти“. Птиците с настръхнали пера чакаха нетърпеливо да тръгнат на път. Калена обърна поглед назад към тихата странноприемница.

— Радвам се, че промени решението си и няма да се караш с хората от Градския Съвет — каза тя.

— Не съм променил решението си — отвърна й рязко. — Но не исках да си губя времето с тях.

— Да, разбира се — отвърна тя, прикривайки усмивката си. — И двамата не искаме да си губим времето. Все пак благодаря ти, че се въздържа.

— Щеше да се почувстваш неловко, нали? — попита той, като я погледна внимателно.

— Да — призна тя. — Не знам защо, но съм сигурна, че Градският Съвет няма нищо общо с угасването на лампите миналата нощ. Освен това там срещнах много интересни и приятни жени и бих се чувствала ужасно, ако ти бе обвинил съпрузите им и ги бе унижил по този начин.

— Жени! — поклати глава Ридж, мърморейки си под нос, но тонът му бе по-скоро снизходителен, отколкото сърдит.

Калена изпусна въздишка на облекчение, пресегна се и погали птицата си. Бе започнала да разбира, че дипломатичността също бе качество, което трябваше да притежава всяка жена. Не й се случваше за пръв път да предизвиква гнева на Огнения Камшик. Така стана и миналата нощ. Наистина имаше забележителен талант за това.

Проходът ставаше все по-стръмен. Птиците крийте се изкачваха все по-високо, следвайки стария път, проправен от първите Високопоставени Лечителки, които решили да се преместят в планинските долини. Времето стана още по-студено, а вятърът започна да хапе жестоко. Дори и в разгара на лятото по тези места беше хладно, а снегът по върховете никога не се стопяваше.

Не след дълго Ридж даде почивка за обед, слезе от седлото и се зае да стъкне малък огън, така че Калена можеше да приготви чай. После застана встрани като я наблюдаваше, любувайки се на грациозните й движения.

— Ако запазим тази бързина, до утре вечер трябва да достигнем бялата мъгла, от която се оплакваха търговците — отбеляза замислено той.

— Къде ще нощуваме?

— По пътя има подслони, построени от първите търговци. Там са складирани резервни седла, екипировка и храна. Тази вечер ще спрем в един от тях.

— Радвам се, че няма да прекараме нощта на открито. Тук е толкова студено.

— Не се притеснявай, Калена — усмихна се Ридж. — Никога не бих принудил жена си да спи в снега.

— Много окуражително.

Подслонът, който достигнаха, преди да се спусне ранният планински здрач, представляваше удобна постройка. Ридж запали лампите и огъня в камината. Близостта на животните не притесняваше Калена. Бе прекарала твърде дълго време в провинцията в общество на фермери, за да се чувства засегната от идеята да прекара нощта заедно с птиците. Още повече, че бе твърде изморена да мисли за това. Ако на Ридж му хрумнеше да настоява за съпружеските си права тази нощ, първо трябваше да намери начин да я държи будна. Когато той провери дали с птиците всичко е наред и се върна, намери я дълбоко заспала.

Калена очакваше една изпълнена със страховити кошмари нощ след ужаса, който бе преживяла предната вечер, но нищо подобно не се случи. Наистина времето бе доста студено, но температурите не паднаха под нормалните. Размърда се сънено, когато Ридж легна до нея. Преди отново да потъне в сън, усети как ръцете му нежно я обгърнаха.

 

 

На следния ден, когато последните слънчеви лъчи се скриха зад висок планински връх, пред тях се изправи стената от бяла мъгла. Калена веднага разбра, че това не е обикновен облак. Отпусна поводите и остави своята крийте да върви точно зад мъжката птица на Ридж. Взираше се удивена в блестящата белота, която изпълваше целия проход.

От двете страни на пътя се издигаха високи, стръмни масиви, които бе невъзможно да се достигнат и чиито заснежени върхове блестяха на слънцето. Друг път към долината нямаше. Високопоставените си бяха избрали естествено защитено от природата място и бяха затворили единствения вход към долината със стена от снежнобяла мъгла.

— Ето за какво говореха търговците — каза Ридж като скочи леко от седлото и се насочи към тази странна бариера. — Мислех си, че може би са имали предвид сняг или облаци, които затварят входа. Защото това не е естествена мъгла.

Той протегна ръка да докосне блестящата стена, но светкавично я отдръпна, проклинайки тихо.

— Какво има? — попита Калена. — Добре ли си?

— Проклети Лечителки! — Ридж тръсна ръка, като че ли да махне нещо, залепнало за нея. — Да, добре съм. Какво, в името на Камъните, са направили тези жени?

— Запечатали са по този начин прохода и са отказали достъпа на търговците на Куинтъл.

— Това е очевидно, но защо? И как? Какво всъщност представлява това бяло нещо?

Ридж закрачи нервно в непосредствена близост до бялата стена. Извади камата от ножницата и посегна към бялата завеса с намерението да я промуши. Последва мигновена реакция. Острието започна да блести като че ли легендарният му гняв отново бе избухнал. Ридж гледаше оръжието си удивен, тъй като за пръв път му се случваше да види стоманеното острие да реагира на нещо друго, освен на собствената му ярост. Блясъкът постепенно угасна и Ридж прибра оръжието си.

— С това, каквото и да е то, очевидно шега не бива — заяви накрая.

— Позволи ми аз да опитам — Калена се поддаде на първия си импулс и се насочи към искрящата белота.

— Не, Калена, почакай. Не искам ти да…

Но вече бе твърде късно. Калена посегна към бялата мъгла и ръката й съвсем лесно потъна в нея, без всякакво съпротивление. Тя просто изчезна до китката.

— Все едно докосваш мъгла — промълви тя удивена като бавно оттегли ръката си. Не чувстваше болка. — Не мисля, че това ще представлява проблем, Ридж.

— Калена, заради тази мъгла се върнаха няколко търговски кервана, водени от опитни експерти. Един експерт не се върна изобщо. Затова не бъди толкова самоуверена.

Тя вдигна поглед към него. Чувстваше се напълно уверена в себе си, макар че не можеше да каже защо.

— Но аз съм напълно сигурна, Ридж. Съвсем сигурна. Нали ме доведе тук, за да те преведа през тази мъгла?

— Тук си, за да преговаряш с Лечителките — отбеляза той. — Не да поемаш рискове. Тях поемам аз.

— Но за да преговарям с Високопоставените, трябва да мина през тази мъгла.

— Калена!

Тревожният му вик заглъхна почти веднага след като Калена се потопи в мъглата. Бялата преграда я обгърна нежно, изолирайки всеки звук, всяко усещане. Младата жена вече не чувстваше студ. Не чувстваше нищо друго, освен странно спокойствие и мир. Нямаше и помен от онова остро усещане за спотайваща се опасност, каквото бе изпитала в пещерата сред черната мъгла. Всъщност тук се случваше точно обратното.

Противоположности. Естествени противоположности. Съществуването на едната е условие за съществуването на другата. Всичко, съществуващо в Спектъра, търси своята противоположност, за да се запази равновесието.

Тези мисли се блъскаха в главата й, докато се носеше в този странен облак. Тази блестяща белота беше точната противоположност на безкрайния, бездънен мрак, който бе видяла предната нощ в пещерата.

Калена разпери пръсти пред очите си. Виждаше ги съвсем ясно, така че не бе напълно лишена от усещания. Предпазливо направи крачка напред. Още две крачки и тя се намери от другата страна. Блестящата бяла бариера остана изведнъж зад гърба й. Пред погледа й се откри най-зелената долина, която някога бе виждала. Тя бе малка, от двете й страни се издигаше каньон, чиито стръмни стени представляваха естествена, защита за множеството отдалечени една от друга къщички. От едната до другата страна на долината се простираха поля с цветя, билки и зеленчуци. Къщите бяха отдалечени на еднакво разстояние една от друга. От комините им се виеше пушек, което навяваше мисли за домашен уют и спокойствие. Пътеката, на която стоеше Калена, се спускаше плавно в самото сърце на долината.

Именно това място си бяха избрали лечителките за свой дом. Бе сигурна в това. Една част от нея не само разпозна мястото, а и се почувства необяснимо привлечена от него. Известно време Калена просто стоеше онемяла и гледаше в почуда. После си спомни, че Ридж я чака.

Без да се колебае дори за миг, пристъпи отново в мъглата, която отново я обгърна нежно като първия път. Не се спря, а продължи да върви бързо напред. Миг по-късно се намери от другата страна на бялата преграда и застана очи в очи с Ридж.

— Какво стана там? — рязко попита той.

По лицето му ясно се четеше тревогата, която бе преживял.

— Нищо не се случи. Просто преминах на отсрещната страна. За момент загубих ориентация, но съвсем не бе трудно да се движа в мъглата. Хайде да видим дали ще мога да те преведа.

С тези думи тя протегна ръка и хвана неговата.

— Не знам, Калена. Преди няколко минути не можах дори да докосна това нещо. Може би ще се наложи сама да се срещнеш с Лечителките и да разбереш дали ще ме пуснат при тях.

— Ще опитам да преведа първо едната крийте.

Калена се пресегна и хвана поводите. Птицата спря точно пред бялата стена, отвори човка и изплези език, като че ли се опитваше да вкуси от тази блестяща преграда. Калена изчака докато животното се увери, че няма опасност, след което пристъпи напред и дръпна леко поводите. Крийте веднага се подчини. На отсрещната страна Калена завърза птицата за една неголяма скала и се върна при Ридж.

— Птицата премина без проблеми… Хайде, Ридж, опитай!

Той стисна устни. Остави се Калена да го заведе при бялата стена. Тя пристъпи вътре, но когато дръпна ръката му, срещна яростна, упорита съпротива. Той моментално отдръпна ръка и Калена се озова сама в мъглата. Върна се обратно.

Ридж разтъркваше ръката си. Лицето му бе пребледняло от болка.

— Няма да стане — заяви мрачно той. — Ще трябва сама да отидеш и да убедиш Лечителките да ме пуснат.

— Нещо не е наред — замисли се Калена.

— Като че ли и така не е ясно!

Тя поклати глава:

— Не, нещо с теб не е наред… Това ти пречи да ме следваш в мъглата.

— Аз съм мъж. Лечителките вероятно са направили така, че мъглата да не пуска мъже. Типично женска идиотщина!

Калена пропусна думите му покрай ушите си, мислейки усилено върху тази загадка. Инстинктивно разбираше, че би трябвало да е в състояние да преведе Ридж през блестящата завеса.

— Все още ли е у теб черният медальон? Онзи, който взе от единия нападател?

— Да — отвърна той и очите му се присвиха подозрително.

— Хвърли го.

— Калена, това е смешно. Медальонът е просто парче стъкло. Не е възможно да има нещо общо с цялата тази безсмислица. Просто бялата мъгла е един женски трик.

— А онова стъкло е мъжки трик. Хвърли го, Ридж — сега вече бе напълно сигурна. — Трябва да го махнеш. Едва тогава ще можеш да навлезеш в мъглата.

— Проклятие! — Ридж въздъхна и бръкна под наметалото си. — Не разбирам защо толкова се разстройваш от такова нещо?! Но ако това ще те направи щастлива, ще се отърва от него.

С тези думи Ридж се обърна и запрати медальона надалеч. Той падна на пътеката, на няколко метра от тях. Чу се остър звук от счупено стъкло.

— Сега можеш да преминеш — каза Калена с абсолютна увереност.

Хвана го за ръка.

— Дано този път не изгубя напълно ръката си — измърмори Ридж, след като я последва за втори път.

Но сега нищо не го спря. Водейки своя крийте за поводите, Ридж последва Калена в блестящата завеса и премина на другата страна.

— Проклет да съм! Ти беше напълно права — продума тихо Ридж, вперил поглед в простиращата се пред него долина.

— Спомни си тези думи, когато дойде време да ми дадеш моя дял от Пясъка. Спечелила съм си го честно и почтено.