Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (8)

VIII

Тази вечер птиците крийте бяха в настроение за игра. Този ден не ги бяха пришпорвали толкова жестоко, затова имаха енергия в излишък и закрещяха радостно, предчувствайки удоволствието, което им предлагаше буйният пролетен поток близо до мястото, което Ридж бе избрал за лагер. Дълго след като двамата с Калена се бяха установили тук, птиците пляскаха щастливо във водата и крещяха. Докато късното следобедно слънце бавно залязваше зад далечните хребети, Калена седеше на една скала, подвила крака под себе си, загледана в малкия поток. Наблюдаваше птиците, докато Ридж довършваше малкия им бивак.

— Заради онези двамата с черните плащове, плановете ми за отделните части на прехода отидоха по дяволите — мърмореше недоволно Ридж, докато стъкваше огъня. — Първоначалното ми намерение бе да замръкваме непременно в някое населено място.

— Изненадваш ме, Ридж. Мислех си, че отдавна си привикнал към трудните условия по прехода.

— Това, че съм привикнал, не значи, че ми харесва. Нещо повече, точно поради тази причина удобствата, в която и да е странноприемница ми се струват още по-привлекателни.

Калена обви коленете си с ръце и го погледна с искрен интерес.

— Изненадана съм да чуя, че човек като теб признава, че му харесват дребните житейски удоволствия.

— Тогава имаш невярна представа за мен.

— Вероятно защото времето през което бяхме заедно, беше наситено с напрежение — отбеляза сухо. — Нямахме възможност да се опознаем по-добре.

Ридж за миг прекъсна работата си и погледна с любопитство младата жена.

— Аз пък мисля, че твърде бързо започнахме да се опознаваме.

Калена изведнъж се натъжи.

— Не трябваше да поставяме такова трудно начало, Ридж.

Той сви рамене и хвърли малко подпалки в огъня.

— Вероятно не. Но това няма значение. Крайният резултат е същият. Ти си моя жена.

— Временна — добави тихо тя.

— Това няма никакво значение, поне докато пътуването приключи.

Калена тъкмо се готвеше да отговори, когато дивите крясъци на женската крийте привлякоха вниманието й. Тя се огледа и забеляза птицата да се втурва лудо по брега на потока, размахвайки малките си жълти крила в безполезно усилие да затича още по-бързо. Другата птица неотлъчно я следваше по петите.

— Ридж, погледни.

Ридж се приближи до мястото, където бе седнала младата му съпруга. В погледа му се четеше леко любопитство.

— Те просто се забавляват.

— На мен ми изглежда нещо повече от забавление. Твоята птица напада моята — Калена се изправи рязко, готова да защити своето животно.

— Не съвсем.

— Какво искаш да кажеш с това „не съвсем“? Погледни само как я преследва. Спри го, Ридж.

— Съмнявам се, че бих могъл, дори и да исках. Не ти ли е известно, че не трябва да заставаш между мъжкия и неговата женска?

Калена го погледна вбесена.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че твоята птица се готви да изнасили моята?

— Но те са семейство, Калена — напомни й той. — Това държание е съвсем естествено.

— Така ли? Тогава защо тя се опитва да избяга?

— Не знам — отвърна той, поглеждайки я замислено. — Ти кажи. Може би и тази птица си има някакви безумни идеи за женска свобода?

Калена въздъхна, дочула силния протестен крясък на женската крийте. Обърна се точно когато тялото на малката жълтеникава птица се изгуби под по-голямото и тежко тяло на мъжкия. Калена накрая разбра какво става и изстена глухо.

— Това е толкова…

— Тогава не гледай. А аз си мислех, че си израсла на село.

С тези думи Ридж се извърна и се запъти към полуготовия огън.

— Така е, но ние не отглеждахме животни, Ридж. Леля ми ни издържаше като практикуваше лечителския си талант. Никога не съм виждала две птици в това положение — смутена, тя им обърна гръб. — Това насилие малко ме притеснява.

— Толкова ли е странно? — попита тихо Ридж. — И между нас нещата понякога стоят точно така. Отношенията могат малко да загрубеят, но това е нормално.

— Но ние не сме проста двойка птици, Ридж!

— Не съм сигурен, че разликата е толкова голяма. И те са същества от Спектъра, също като нас, нали така? Нашите чувства и емоции може да са по-сложни от техните, но все пак имат една и съща основа.

— Понякога наистина ме смайваш с философските си познания, Огнен Камшик — каза Калена с известна тъга в гласа като се опитваше да не обръща внимание на победоносните крясъци на мъжката птица.

— Куинтъл се погрижи да получа добро образование — гласът му звучеше малко несигурно.

Калена се замисли.

— Той те е отгледал и възпитал като свой син, нали?

— Почти. Научи ме на обноски, запозна ме с търговията и какво представляват Великите Династии. Но на изкуството да бъда съпруг ще трябва да се науча сам.

— И сега се учиш, така ли? — Калена дори не се опита да прикрие усмивката си.

— Практиката и опитът са отлични учители — отвърна той меко. — А аз се уча бързо. Птиците свършиха ли?

Калена хвърли поглед през рамо.

— Да, слава на Спектъра. Моята птица не изглежда ни най-малко ядосана.

— И защо трябва да е ядосана? Тя знае своята роля. И в редките случаи, когато й се иска да забрави, мъжкият й я припомня.

Калена не обърна рязко, готова да отвърне остро на предизвикателството, когато внезапно спря, разбрала, че той й се подиграва. Изражението на лицето му си оставаше все същото, но в златистите му очи играеше весело присмехулно пламъче. Тя въздъхна примирено.

— Сега кой кого предизвиква, Ридж?

Той вдигна ръка с отбранителен жест, като че ли искаше да се предпази от гнева й.

— Признавам, че понякога изкушението е много силно.

В това време се чу силен плясък и когато Калена се извърна още веднъж, видя как двете крийте щастливо скачаха в потока, размахвайки крила.

— Като че ли моята женска пак се опитва да се измъкне.

— Този път предполагам номерът й ще мине.

— Защото вече мъжкият получи каквото искаше — изсумтя тя с престорено възмущение.

— Няма нищо, което да оправя така настроението на един мъжки индивид, както едно хубаво любене.

— Вие, мъжете, сте доста повърхностни, не мислиш ли?

С тези думи тя му обърна гръб и се насочи към пътните чанти, от които започна да изважда някои от припасите, които Ридж бе приготвил за непредвидени случаи.

— Не, Калена, не сме повърхностни. Просто сме склонни да мислим по друг начин — по-ясен и по-прост. За разлика от жените, които разглеждат и анализират чувствата си по хиляди обясними и необясними начини докато ги приемат.

— Сега ли стигна до тези мъдри заключения или ти бяха подсказани от някой Полярен Съветник?

— Едва ли бих могъл да ги науча от някоя полярна Съветничка, Калена, защото няма такива.

С леко, гъвкаво движение Ридж се изправи на крака.

— Във всеки случай, няма значение къде съм научил това. В последно време сам се убеждавам във верността на старите сказания.

— Проблемът в тази мъжка интерпретация на древните аксиоми е там, че тъй като мъжът е склонен да мисли по този удивително прост начин, той пропуска целия скрит смисъл в тях — започна да обяснява тя. — С други думи, той накрая пропуска основното.

Ридж гръмко се разсмя, след това без всякакво предупреждение се озова точно до нея.

— Никога не се отказваш, нали?

Калена бе толкова изненадана от искрения му смях, че не успя да се отдръпне навреме. Преди да се опомни, се намери в прегръдките му и двамата се отправиха към потока. Птиците ги забелязаха и вдигнаха любопитно глави.

— Ридж, няма да посмееш.

— Не съм толкова сигурен — отвърна той с престорена сериозност и спря на брега на потока. — Ние праволинейно мислещите типове обикновено вършим това, което сме си намислили. Трудно се отклоняваме от целта. Но можеш да опиташ.

Калена се притисна до него. Беше силно развълнувана и трогната, откривайки тази част от характера на Ридж. Имаше чувството, че и той е не по-малко изненадан от себе си.

„Уча се да бъда съпруг.“

— А как бих могла да те отклоня? — попита тя.

— Можеш да започнеш като ме помолиш — предложи услужливо той.

— Със сигурност молбите на една жена не биха имали ефект върху един силен праволинеен мислител като теб.

— Човек никога не знае.

Усмихваше й се, а очите му блестяха като течно злато.

— Не ме бива много да се моля, но съм съгласна да сключим сделка.

— А, започна да става все по-интересно. И с какво ще започнеш, скъпа?

— Не ме гледай така. Исках да предложа да изпера ризите ти — тя сбърчи нос. — Не мислиш ли, че вече е време да го направя?

— Миризмата от пътуването ти е неприятна, нали?

— Не исках да кажа, че си мръсен, Ридж. Просто предлагам да ме пуснеш, като в замяна изпера ризите ти. В интерес на истината, и аз нямам вече чисти туники.

— Хм — той се престори, че сериозно обмисля предложението. — Мисля, че имам по-добра идея. Хайде и двамата да се изкъпем. Не виждам причина защо в същото време да не изпереш и дрехите ни.

В същия миг Ридж разтвори ръце и Калена с писък полетя в потока. Птиците побягнаха изплашени. Младата жена затвори очи, очаквайки да я обгърне леденостудената вода. Бе крайно изумена, когато се оказа, че водата е приятно топла. Когато изплува на повърхността, тя отметна назад мокрите си коси и погледна към Ридж.

— Имаш късмет, че водата не е леденостудена — заяви тя. — В противен случай никога не бих ти простила.

— Може да съм праволинеен, но не съм глупав.

Ридж доближи брега и започна да развързва връзките на ризата си. В златистите му очи все още блещукаше присмехулното пламъче. Той очевидно се забавляваше, въпреки че това бе нещо ново за него.

— Значи си знаел, че водата е топла?

Той кимна и съблече ризата си.

— Намираме се недалеч от Горещите Извори, всъщност на два дни път. Голяма част от водата, идваща от този град, запазва топлината си дори на такова разстояние — като каза това, Ридж сви ризата на топка и я хвърли по младата жена. — Ето. Можеш да покажеш съпружеските си задължения, Калена.

Тя протегна ръце и хвана ризата, като в същото време си даваше сметка, че той продължава да се съблича, с явното намерение да се присъедини към нея. Гъста руменина изби по страните й и тя бързо сведе очи към дрехата. Погледът й веднага се спря на малката буква „Р“, която стоеше гордо на лявото рамо. Хрумна й, че Ридж бързо ще износи ризите, които му бе избродирала, тъй като рядко носеше нещо друго. С едно-единствено грациозно движение мускулестото му тяло се гмурна в потока и бързо приближи до мястото, където Калена стоеше до кръста във вода.

— Много ми е приятно да нося ризите, които ми даде, Калена — каза меко той. — Но всеки път, когато обличам някоя от тях, си спомням, че не съм ти дал сватбен подарък.

— Напротив, даде ми. Ти освободи Ариса и приятелките ми през онази нощ, когато бяха арестувани — припомни му тя.

Отчаяно се опитваше да не забелязва красивото мъжко тяло до себе си.

— Да, но онази нощ ти ми се отплати с лихвите — той й се усмихна и я погледна лукаво.

Калена се смути. Дори не посмя да вдигне поглед от дрехата, която държеше в ръце.

— Е, да, но…

Ридж протегна ръка и нежно сложи пръст на устните й, като я принуди да замълчи.

— Но нищо. Дължа ти подарък в замяна на красивата бродерия. Ще го имаш, Калена, бъди сигурна в това.

Калена вдигна поглед и потъна в златистите глъбини на очите му. Тя премигна, опитвайки се да се отърси от чувствената омая, която започна да я обзема. Насили се да се усмихне с престорено лекомислие.

— Това не е всичко, съпруже. Хвърляйки ме в потока, дългът ти към мен нарасна. Уверявам те, че няма да ти е лесно да ми се издължиш.

— Мога поне да опитам — отвърна Ридж, свивайки рамене.

— Ще трябва доста да се потрудиш — заяви тя. — Или тази вечер ще получиш само варено месо.

С тези думи тя започна да изстисква ризата, осезателно чувствайки безсрамната му голота. Собствените й дрехи бяха мокри и тежаха. Разбираше, че ще трябва да ги свали.

— Трябва да призная, че наистина ме впечатли, Калена.

С видимо удоволствие Ридж се гмурна под вода. Калена бе благодарна на настъпващия мрак. Тъмнината щеше да скрие смущението й, тъй като не й бе лесно да се съблече на дневна светлина. Изхлузи бързо дрехите си и се отдаде на удоволствието на топлата баня. Вече очакваше любовните ласки на Ридж, но той остана напълно безразличен към нейната голота. Това наистина я озадачи. Когато няколко минути по-късно той излезе от потока, обърна й гръб и се запъти към пътните чанти, за да потърси кърпа, Калена почувства леко разочарование. Женската крийте записука и младата жена насочи вниманието си към нея.

— Ти поне бе нападната от твоя партньор. А всичко, което получих от моя, бе само една измамна надежда — измърмори под нос.

Птицата отново изписука, като че ли в знак на съгласие.

 

 

Първата му мисъл бе, че сънят го бе събудил. Когато отвори очи, в ума му продължаваха да се въртят изненадващо ярки еротични видения. Тялото му се стегна. Сънят бе невероятно ясен. Там той бе отстъпил на непреодолимото желание и страстно бе любил Калена. В съня си той я, бе изнесъл от водата, бе я положил нежно на пясъка и бе покрил мекото й, жадуващо тяло със своето. Тя му бе отвърнала с не по-слабо желание, приласкавайки го нежно.

Тя бе жената, която можеше да разпали огъня в него.

Ридж се отърси от съблазнителните видения и бавно се изправи в постелята си. Нещо не беше наред и това нещо, каквото и да бе то, нямаше нищо общо с еротичните сънища. Погледна към Калена, която спеше спокойно до него, но не забеляза нищо обезпокоително. Дочу леките, едва доловими движения на сгушените една до друга птици и изведнъж разбра, че звукът, който го бе събудил, бе също толкова слаб. В момента, в който осъзна този факт, мъжкият крийте нададе тревожен писък.

В следния миг Ридж бе вече на крака. До него долетя сънливият глас на Калена.

— Ридж? Какво има?

— Не съм съвсем сигурен. Стой близо до огъня, Калена.

Тя не се и опита да спори с него. Ридж усети как отметна завивката, но не се обърна към нея. Насочи цялото си внимание към мъжката птица, която крякаше гневно. Женската също се обади един-два пъти. Стиснал камата в ръка, Ридж бързо обу ботушите си и се насочи към птиците. Беше си легнал облечен, тъй като от опит знаеше, че е по-добре да бъде подготвен за евентуална опасност. Сега само за миг бе готов и без да губи време тръгна да провери какво бе обезпокоило птиците крийте.

Бе абсолютно уверен, че не се касае за човек. Крийте не се страхуваха от хора. По тяхната реакция можеше да се съди, че е някой от техните естествени врагове. „Може би тигрова котка“ — помисли Ридж. Или гигантска отровна змия. Нека бъде котка, каза си той. Докато тичаше към птиците. Имаше си достатъчно грижи, за да се разправя и с отровни змии.

Мъжкият крийте нададе силен, яростен крясък. В сянката Ридж видя как птицата изблъсква грубо с клюн женската зад себе си и се извърна да посрещне врага.

Силен съскащ звук изплющя като камшик в нощната тишина. На бледата лунна светлина Ридж забеляза как една голяма сянка, която без съмнение принадлежеше на влечуго, отскочи към скалите до потока. Опашката на влечугото приличаше на покрита с бодли кука, завита към гърба на животното. Главата бе увенчана с блестящи закривени зъби, а очите святкаха зловещо. Големите криви крака завършваха с остри нокти.

Това същество не принадлежеше към обичайните среднощни обитатели, а като че ли бе излязло от някой кошмар. Ридж никога не бе виждал такова животно, но веднага го позна. Преди много години един стар търговец му бе разказвал за него. Това бе превърналата се почти в легенда гигантска рогата усойница. Но това бе невъзможно. Тези животни обитаваха най-дълбоките планински пещери и много рядко се показваха пред очите на хората. Огненият Камшик нямаше време да размишлява върху този факт. Само на няколко крачки пред него стоеше именно едно такова животно, готово всеки момент да го нападне. Ридж знаеше, че черепът на усойницата е здрав като скала. Единственото уязвимо място в главата бе окото, но шансът камата да се забие в него беше нищожен. Нямаше време да се връща и да вземе лъка и копието от дисагите. Налагаше се да изчака животното да нападне първо.

Мъжкият крийте продължаваше да крещи пронизително, заглушавайки дори и съскането на влечугото. Женската птица се криеше в сянката, като въртеше ужасено глава и крещеше. Ако се наложеше, тя също щеше да се бие, но в този момент инстинктът й подсказваше да разчита на по-силния си партньор.

Ридж предпазливо се промъкна напред, опитвайки се да намали разстоянието между себе си и усойницата преди влечугото да е направило убийствения си скок.

С диво съскане животното скочи към плячката си. За част от секундата коремът му, който бе мек и уязвим, остана незащитен. Ридж светкавично хвърли камата, голямото влечуго изсумтя от ярост и болка и се разтърси в предсмъртна конвулсия. Тежкото му тяло се просна с цялата си дължина точно пред мъжкия крийте, който веднага скочи и светкавично разпори корема на влечугото с острите си нокти, а клюнът му се заби в гърлото. Птицата тържествуващо довърши това, което Ридж бе започнал.

— В името на Свещените камъни! — прошепна изпадналата в шок млада жена, приближавайки се към Ридж. — Но птицата направо разкъсва това нещо на части. Нямах представа, че крийте са месоядни същества.

— Не са. Но това не означава, че са неспособни да проливат кръв.

Ридж обгърна с ръка раменете на съпругата си и я отведе към огъня.

— Най-добре е да се отдалечим на известно разстояние. Последното нещо, което ще направи един разумен човек, е да остане в близост до някой крийте, опиянен от миризмата на кръв. По-късно ще си прибера оръжието.

Калена не се остави да я убеждават, а побърза да се отдалечи от отвратителната гледка.

— Обикновено изглеждат толкова миролюбиви създания.

— Ноктите не им служат за украшение, Калена.

— Да, предполагам, че е така. Но като си помисля колко обичат да ядат цветя… добре ли си, Ридж?

— Добре съм. Просто ще изчакаме търпеливо докато страстите се успокоят.

— Ами женската? — Калена се опита да надзърне през рамо. — Не я виждам.

— Тя също се е оттеглила дискретно — обясни Ридж с весело учудване. — Очевидно има достатъчно ум да не се показва, докато мъжкият не се успокои.

— Надявам се, че няма отново да правиш паралел между птиците и хората.

— Защо не? — попита Ридж, настанявайки се на една скала близо до горящия огън.

До тях долитаха ужасяващите звуци на разкъсана плът и счупени кости. Очевидно мъжкият крийте си отмъщаваше по най-жесток начин. Ридж се надяваше камата му да не се загуби в кървавата разправия.

— Струва ми се, че би могла да научиш някои неща от твоята крийте — като награда получи силен удар в ребрата. — Ох!

— Заслужаваш си го! Не съм в настроение за такива шеги? — Ридж потърка удареното място и добави: — Не беше шега. Дълг на мъжкия е да се грижи за женската. И двете птици го знаят. Не видя ли как той веднага застана между нея и усойницата? Без колебание щеше да умре, защитавайки я. В отговор на такава саможертва, женската е склонна да изтърпи малките му странности. Това е точно съобразно законите на Спектъра — всичко трябва да съществува в равновесие, включително и ролите на мъжа и жената.

Тя издържа погледа му, без да трепне.

— Не бихме ли могли да пропуснем тази лекция?

— Защо? Защото не искаш да признаеш истината за това как стоят нещата между нас.

— Не искам да се чувстваш задължен да заставаш между мен и… нещо като онова там, Огнен Камшик. От никого не бих изисквала такова нещо.

— Ако действително това се случи, Калена, няма да имаш възможност нито да искаш, нито да даваш позволение — започна търпеливо да обяснява той. — Ще го направя, защото е мой дълг и право да те защитавам. Аз съм твой съпруг.

— Да, и непрекъснато ми го напомняш.

Ридж сподави един отчаян вопъл.

— Трябва непрекъснато да го правя, тъй като ти изглежда забравяш много лесно този факт.

Тя впери поглед в горящите въглени, а на устните й заигра странна усмивка.

— Грешиш, Огнен Камшик. Дори за миг не съм забравяла, че си мой съпруг.

Ридж замълча, погледна дълго и изпитателно осветеното й от огъня лице, чудейки се какво точно имаше предвид. Мислите на една жена често оставаха загадка за мъжа. Нищо чудно, че на мъжете бяха дадени силата и мощта на Тъмната част на Спектъра. Само такава сила би могла да противостои на най-голямата мистерия на Светлата част — женският ум.

— Ридж?

— Какво има?

— Какво беше онова животно, което уби? Никога не съм виждала такова същество.

— Нито пък аз… — призна той. — Някога един търговски експерт ми описа такова животно. Той го нарече рогата усойница. Но това, което не разбирам, е какво прави толкова далеч от планината. Дори търговците, работещи в планинските градове, ги виждат рядко. Тези същества предпочитат мрака на пещерите. Говори се, че се страхуват от хората.

— Това животно не изглеждаше уплашено.

— Вероятно е било гладно, за да се отдалечи толкова от планинските пещери, без съмнение не е успяло да си намери обичайната храна. Трябва наистина да е страдало жестоко, за да се осмели да се приближи толкова близо до огъня и до нас.

— Какво ли го е накарало да напусне планините?

— Добър въпрос, Калена.

 

 

Ридж се погрижи следващата нощ непременно да отседнат в странноприемница. Селото, в което пристигнаха, беше съвсем малко, а удобствата — минимални, но бе за предпочитане пред още една нощ на открито. Негласното примирие между двамата трая през целия ден до момента, когато Ридж неволно го наруши, изпращайки Калена в стаята им непосредствено след вечеря. Едва не онемя от учудване, когато Калена заяви, че би искала да го придружи до таверната. Той остана смаян, като че ли тя се готвеше да танцува гола в трапезарията.

— Невъзможно — бе заявил твърдо. — Откъде, в името на Камъните, ти хрумват такива идеи? Нямаше да имам нищо против да те взема със себе си, ако бяхме в Града на Кръстопътищата, но в такова малко село това е изключено. Всички ще побеснеят от гняв — от собственика на таверната до момчето, което мете пода. Вече те предупредих, че в малките градове и селата хората са много консервативни. Необходимо е да се съобразяваме с местните обичаи, Калена.

— Но, Ридж, няма какво да правя горе, а и не ми се спи.

— Съжалявам, Калена, но не мога сега да ти правя компания. Това пътуване не е за удоволствие. Трябва да върша работата си.

— Значи да седиш цяла нощ в таверната и да пиеш…

Тази жена съвсем лесно го поставяше в положение да се оправдава и защитава и това никак не му харесваше.

— На такива места се научават много неща.

— Какви например?

— Научавам последните новини и слухове и си правя съответните изводи. Например тази вечер имам намерение да спомена за влечугото, което убих и ще разбера дали някой не се е натъкнал също като нас на такова животно. Освен това дочух някои странни неща, които искам да проверя.

— Какви неща? — настоя тя.

Ридж въздъхна. Беше на границата да загуби търпение. Без съмнение имаше много да учи как да се оправя с една съпруга. Вдигна чашата до устните си и отпи от бирата.

— Носят, се слухове за хора, изчезнали мистериозно и без следа в планините. Бих искал да знам повече за това.

— Все пак си мисля, че не е необходимо да висиш в таверната.

Помисли си дали да не й заяви безцеремонно, че би обмислил възможността да я придружи горе в стаята, ако му предостави достатъчно убедителна причина да го направи. Разбра, че е по-добре да си замълчи.

— Достатъчно, Калена. След като се нахраниш, се качваш в стаята. Аз ще дойда по-късно. Давам ти дума, че няма да се бавя. Искам само да поразпитам.

Като вдигна гордо брадичка, Калена се обърна към него със студена учтивост:

— Разполагай с времето си както намериш за добре, Ридж. Не си прави труда да бързаш заради мен.

След това му обърна гръб и с величествено достойнство напусна помещението.

Ридж изстена вътрешно, наблюдавайки я как си отива. През целия ден нещата вървяха толкова гладко между тях. Бе започнал да се надява, че може би тази нощ ще получи поканата, за която толкова силно копнееше. Но без съмнение Калена ще отхвърли опитите му за интимна близост. Отвратен от себе си и от съдбата изобщо, той излезе от трапезарията и влезе в таверната. Имаше нужда от силно питие.

 

 

На горния етаж в миниатюрната стаичка, която служеше за спалня, Калена крачеше нервно напред-назад. В гърдите й бушуваше гняв, чувстваше се като затворена в клетка. Реши да убие времето като отиде в обора и поговори на двете крийте.

Бе прекосила половината коридор и, минавайки покрай затворената врата на друга стая за гости, дочу болезнен стон. Стресната, Калена спря рязко и се ослуша. Миг по-късно откъм затворената стая долетя друг сърцераздирателен вопъл. Отначало младата жена се поколеба какво да стори, но тъй като стоновете продължиха, тя се приближи до вратата и почука.

— Хей — повика тихо. — Какво става тук? Имате ли нужда от помощ?

Отначало никой не й отговори, но не след дълго отвътре се чу шум, но вратата не се отвори. Вместо това долетя женски глас:

— Моля ви!

Калена натисна дръжката, обезпокоена от страха и болката, които долови в тези две думи. Вратата не бе заключена и след моментно колебание младата жена влезе в стаята. На леглото, свита на кълбо, лежеше жена. Бе много млада и в напреднала бременност. Не бяха нужни лечителски познания, за да се разбере, че непознатата раждаше. В миг Калена се озова до нея.

— В името на Камъните, не ми казвайте, че сте решила да минете през всичко това съвсем сама — каза Калена, като се опита да се усмихне окуражително. — Повикахте ли Лечителка?

Непознатата вдигна към нея големите си, разширени от страх очи.

— Не познавам никого в това село. Съпругът ми…

— Да, а къде е този съпруг? — попита Калена, като оправи завивките и хвана ръката на жената.

— Не знам… не съм сигурна. Каза, че отива по работа. Сигурно се е отбил в някоя таверна.

— Както можеше и да се очаква!

Непознатата направи опит да се усмихне, но лицето й веднага се изкриви от болка, тъй като тялото й бе обхванато от нова контракция.

— Той не знае. Болките започнаха внезапно. Не можах да сляза да го потърся.

— Имаш нужда от Лечителка, а не от безпомощен съпруг. Връщам се веднага.

И Калена изхвърча от стаята. До слуха й достигна шума от таверната, когато профуча покрай нея и се отправи към помещенията на собственика на странноприемницата. За щастие Калена попадна на жената на съдържателя.

— Веднага ще повикам Лечителката от селото — обеща тя. — Аз познавам това момиче. Видях я по-рано, когато пристигна заедно със съпруга си. Толкова е младичка. Вероятно това е първото й дете и бедното момиче сигурно е изплашено до смърт.

Калена кимна в знак на съгласие и затича обратно. Когато за втори път мина покрай таверната, изобщо не обърна внимание на гръмките смехове и дима, който се процеждаше изпод вратата. Отново изкачи стълбите до втория етаж, останала почти без дъх. Спря се за момент, пое дълбоко въздух и влезе в стаята при стенещата млада жена. Напомни си, че една добра Лечителка трябва винаги да демонстрира спокойствие и увереност. Една добра Лечителка! Това беше направо смешно. Тя не беше никаква Лечителка и никога нямаше да бъде. Тази мисъл, както винаги, я натъжи. Калена с готовност би дала половината си живот, само да притежава Таланта по рождение. Сигурно е била прокълната винаги да желае да се научи на лечителското изкуство. Изглеждаше толкова несправедливо да имаш желанието, но не и способността.

Веднага изобрази върху лицето си окуражителна усмивка и отвори вратата.

— Не се притеснявай — започна да вдъхва увереност на другата жена. — Лечителката от селото ще дойде колкото е възможно по-скоро. А ние през това време можем да се подготвим.

— Много сте любезна.

— Хайде, нека да преминем на „ти“. При такива обстоятелства жените трябва да си помагат. Коя жена ще обърне гръб на друга, която се готви да ражда?

Припомняйки си това, което бе научила от малкото случаи, когато бе помагала на Олара, Калена запали огън в малката камина и сложи вода да заври. Намокри една кърпа и попи с нея челото на бъдещата майка. Изобщо направи всичко, което бе по силите й, за да накара младото момиче да се почувства по-удобно. Но възможностите й бяха ограничени и през цялото време Калена държеше ръката на непознатата, която забиваше нокти в дланите й, когато тялото й биваше разтърсвано от нова, по-силна контракция.

Калена мразеше да се чувства толкова безпомощна, но не можеше да направи нищо повече. Ако беше Лечителка, би могла да направи толкова много. Бе виждала Олара да използва някакви билки, с които успокояваше болката и силното кръвотечение. Ако притежаваше лечителски умения, всичко щеше да мине много по-лесно и по-безопасно. Но Калена знаеше толкова малко! Само опитна Лечителка можеше наистина да помогне.

Непознатата изкрещя силно и Калена започна да се безпокои, че Лечителката няма да пристигне навреме.

— Справяш се чудесно — каза успокояващо тя, като отметна завивката настрани.

Ако никой не дойдеше, щеше да се наложи сама да изроди бебето. Можеше само да се надява, че раждането ще протече нормално.

— Дишай дълбоко и не се противи на болката. Скоро всичко ще свърши. Само дишай дълбоко.

Олара почти винаги повтаряше едни и същи думи като хипнотичен монолог като по този начин успокояваше страховете на пациентите. Калена се опита да си припомни мекия, успокояващ тембър, с който леля й говореше.

— Ето така. Всичко ще бъде наред. Не се страхувай да викаш, ако искаш. Имаш пълното право на това.

Само ако знаеше повече, повтаряше си Калена, ядосана и отчаяна. Би трябвало да знае повече. Не беше справедливо, че не й беше разрешен достъп до тези знания.

Тя трябваше да знае какво да прави.

Някакъв вътрешен глас й подсказваше, че има право да знае. В този момент се почука бързо и настойчиво и вратата рязко се отвори. В стаята с уверена стъпка влезе жена на средна възраст. Калена изпусна въздишка на облекчение. Това без съмнение бе Лечителката, а след нея вървеше жената на съдържателя.

— Няма нужда да питам коя от вас има нужда от мен — каза весело жената, притежаваща Таланта. — Как върви досега?

Тя носеше торбичка, от която извади вързани на китка билки и ги подаде на Калена.

— Изглежда всичко е наред. Ето, смесете тези билки в малко топла вода и нека младата майка изпие няколко глътки. Отварата ще притъпи болката.

Калена веднага направи необходимото. Лечителката пое изцяло младата жена и родилният процес продължи естествения си ход под вещия й поглед.

Калена следеше всичко с интерес, като държеше ръката на младата майка и й даваше да пие от отварата, когато беше необходимо. Във всичко това имаше нещо много вълнуващо и копнежът й да узнае повече за лечителския талант се усили. Би искала да бъде в състояние да окаже ефективна помощ и отлични умения. Желанието да може да направи това, което правеше Лечителката, бе толкова силно и болезнено едновременно, че очите й плувнаха в сълзи. А в следния момент се появи бебето и всички, включително и Калена, забравиха всичко останало.

 

 

А долу в таверната Ридж седеше на една маса с чаша бира пред себе си и тъжно размишляваше за миналото, настоящето и бъдещето. За него те бяха тясно свързани с Калена. Миналото — защото бе започнал да осъзнава колко празен е бил животът му без нея. Настоящето — защото сега, когато бе негова, не знаеше как да се държи с нея. И бъдещето — защото дълбоко в себе си се страхуваше, че може да я изгуби. Имаше моменти, когато чувстваше, че налучква верния път към нея. Но подобни мигове не траеха дълго, обикновено поради нещо, което той казваше и правеше.

Стисна толкова силно дръжката на чашата с червена бира, че кокалчетата му побеляха. Запита се дали някога изобщо Калена ще го помоли да я люби. Ще бъде абсолютен глупак, ако чака поканата й, помисли си, след като отпи солидна глътка от бирата. Мъжът имаше право да настоява за съпружеските си права. Сигурно е полудял, за да си мисли, че трябва да чака докато Калена сама дойде при него. Ако върви все така, ще се наложи да чака вечно. В името на Камъните той нямаше толкова време. Никой нямаше.

С рязко движение Ридж се изправи, хвърли няколко монети на масата и излезе от таверната. Подходът му към Калена бе изцяло погрешен. Ако й позволеше тя да определя правилата на тази игра, през цялото пътуване щеше да спи сам. Трябваше отново да създаде връзката между тях. Не можеше да си позволи да губи повече време. Ридж бе изцяло погълнат от тези мисли, когато стигна пред вратата на стаята им и я отвори рязко. Отвори уста с намерението да заяви на Калена, че нещата оттук нататък ще стоят по друг начин. Бе изпълнен с решителност. Бе подготвил предварително думите, които щеше да й каже. Но изведнъж спря и примигна учудено, осъзнавайки, че стаята е празна. Озадачен, той се огледа наоколо и забеляза, че пътната чанта на Калена липсва. В първия момент остана така прав, взирайки се в празната стая, опитвайки се да осъзнае факта, че жена му го бе напуснала. Все пак не бе очаквал тя да избяга от него. Просто не можа да повярва какъв невероятен глупак е бил. Разбира се, че при първа възможност тя ще избяга. Заля го вълна на ярост.

— Проклятие, Калена, ти не можеш да ме напуснеш!

Разбира се, че можеше. Всичко, което трябваше да направи, е да се измъкне тихомълком, докато той се наливаше с бира долу в таверната. Тя знаеше как се оседлават крийте. Какво друго й бе нужно, за да избяга?

Бил е пълен глупак да се държи толкова меко с нея. Сигурно си бе загубил ума. Защо си бе помислил, че тя безропотно е приела съдбата си като негова съпруга?

Вбесен, Ридж се запъти към вратата. Не може да е стигнала далеч. Ще я намери и ще я върне обратно и този път ще я накара да разбере къде й е мястото. Тя бе негова жена и Ридж се кълнеше в Свещените камъни, че ще я накара да осъзнае какво означава това. Редом с гнева и яростта, в него се надигна и друго чувство — остра пареща болка. Ридж излетя през вратата и се втурна като хала по коридора точно когато един млад човек с разкривено от тревога лице, изкачи тичешком стълбите и започна да блъска по една врата.

— Бета! — изкрещя непознатият. Гласът му бе изпълнен с ужас. — Бета, добре ли си?

Ридж изобщо не му обърна внимание, заслепен от собствената си болка и се отправи към стълбата. Той би отминал другата стая без дори и за миг да погледне в тази посока, ако точно в този момент вратата не се бе отворила и на прага не се бе показала червенокосата му жена.

— Предполагам, че вие сте съпругът? — попита Калена застаналия пред нея мъж.

— Моля ви! — извика безпомощно мъжът. — Жена ми! Тя добре ли е?

От стаята долетя детски плач и мъжът се закова на място.

— Бебето?!

— Поздравления! — в гласа и погледа на Калена се четеше презрение. — Имате хубаво момченце. Жена ви и бебето са добре, но вие нямате никаква заслуга за това.

Ридж веднага позна острите нотки в гласа й и неволно изпита съчувствие към безпомощния млад човек. Калена продължаваше да излива възмущението си.

— Що за съпруг сте вие да карате жена си да пътува в това състояние. Тя би трябвало да е на сигурно място вкъщи с Лечителка, която я познава и знае кога ще има нужда от нейната помощ. Жена ви трябваше да е заобиколена от приятелките си в такъв момент. Вместо това горката Бета се оказва в непозната странноприемница и единствените хора, които й дойдоха на помощ, са непознати. А къде е в това време съпругът й? Долу в таверната, където се налива с бира, докато синът му идва на бял свят. Готова съм да се обзаложа, че с много по-голямо желание сте участвал в зачеването му, отколкото сега.

— Госпожо, моля ви. Искам да отида при жена си.

— На всичкото отгоре, не поемате никаква отговорност за кашата, която забъркахте — продължи Калена, без да трепне. — Дълг на мъжа е да защитава жена си и да се грижи за нея. А къде бяхте вие, когато трябваше да изпълнявате задълженията си?

Ридж изпусна дълбока въздишка на огромно облекчение, облегна се на стената и скръсти ръце на гърдите си, заслушан в думите на Калена. Никога не бе слушал с по-голямо удоволствие как острият език на една жена напада беззащитен мъж. Бе благодарен, че не е на мястото на бедния момък. Застанал на безопасно разстояние, Ридж гледаше жена си едновременно с учудване и възхищение и, разбира се, с огромно облекчение.

В края на краищата Калена не го бе напуснала.