Джейн Ан Кренц
Кристален пламък (4)

IV

Калена позна стъпките на Ридж по каменния под на полицейския участък няколко секунди преди да го види. През това кратко време успя да лепне, както се надяваше, победоносна усмивка на лицето си. Когато ги доведоха в това помещение, им посочиха една твърда и грубо изработена пейка, на която седяха всички — Калена в средата, а Ариса и другите — от лявата и дясната й страна. Загриженото изражение на лицата им и изпълнените с безпокойство погледи не останаха скрити за младата жена.

— Мисля, че щеше да бъде много по-добре, ако остана в затвора през останалата част от нощта — продума тъжно Ариса.

— Тя е права — изстена Вертина, като държеше с две ръце главата си. — Ако само кажеш на дежурния да ни заведе долу, всичко ще мине много по-лесно.

— Това е смешно — отвърна Калена, която не искаше да признае, че увереността й всеки миг намаляваше. — Ридж ще дойде и ще ни измъкне оттук.

Другите жени я погледнаха така, като че ли внезапно бе изгубила ума си. Но преди да успее да каже нещо повече, в помещението влетя самият Огнен Камшик. По суровото изражение и стиснатите му устни личеше, че едва сдържа яростта си. Сега Калена разбра защо за нрава му се носеха толкова слухове. Очите му, изпъстрени със златни точици святкаха яростно като разтопено злато. За миг този изпепеляващ поглед се спря на Калена и думите, които младата жена се готвеше да изрече, заседнаха на гърлото й. След това Ридж се обърна към един от полицейските служители. Гласът му бе спокоен, твърде спокоен и Калена веднага застана нащрек.

— Това е тя. Освободете я. Ще изчакам отвън.

Без да каже дума повече, той се обърна с намерение да напусне колкото е възможно по-бързо това помещение. В този момент Калена възвърна самообладанието си и бързо скочи на крака.

— Ридж, почакай! Ами моите приятелки?

— Калена, просто млъкни и го последвай — обади се полугласно Ариса.

Но вече бе твърде късно. Стигнал до изхода, Ридж се обърна, а ръката му с изящна небрежност легна на дръжката на камата. Лицето му се бе превърнало в безстрастна маска.

— Твоите приятелки? — повтори въпроса й, измамно спокойният му глас, приличен на клокочещ вулкан, готов да изригне течния си огън всеки момент.

Калена усети пулса си неистово да бие в слепоочията й. Бе поразена, че е оставила да бъде уплашена от човек, който дори не можеше да назове свое родово име. В името на Спектъра, къде остана гордостта й? Бързо се съвзе, вдигна гордо глава и се обърна към Ридж с най-сериозния тон, на който беше способна.

— Може би трябва да се изразя по друг начин — това са моите гости на сватбеното тържество, Ридж. Поканих ги всичките и не мога да позволя те да прекарат останалата част от нощта в затвора.

В един миг, зареден с много напрежение, погледите им се кръстосаха. Полицейският служител просто изчакваше да види какво ще се случи, като очевидно се чувстваше неловко и не бе много сигурен какво да направи, когато Ридж даде воля на яростта си. Калена прокара език по долната си устна, като се опита да успокои мъжа, на когото щеше да стане жена. Ако трябваше да бъде откровена със себе си, трябваше да си признае, че до голяма степен вината беше нейна. Той имаше право да бъде бесен.

— Ридж, моля те — промълви тихо. — Нареди да ги освободят като сватбен подарък за мен! Какво ще кажеш?

Странно огънче проблесна в очите му.

— Ела тук.

Калена се поколеба за миг, с всяка частица от тялото си усещаше, че той я предизвиква. Очевидно тази нощ Ридж бе понесъл твърде много от нейна страна. Той не каза нищо повече, просто изчакваше. Калена се поколеба още няколко секунди, след това бавно прекоси стаята и застана пред него. Всички бяха затаили дъх в очакване.

— Искаш сватбен подарък, така ли? — Ридж не се помръдна от вратата.

— Да, моля те.

С притиснати пред гърдите си длани, Калена го гледаше, изпълнена с очакване и, както си мислеше, със съпружеска покорност. Истината бе, че това не бе просто поза. В този момент тя действително се чувстваше като прегрешила съпруга, която моли мъжа си да прояви малко милост. За пръв път напълно ясно осъзна факта, че в тази ситуация Ридж има истинска власт над нея. Той може да реши да изпълни молбата й, но може и да не го направи. Нищо в държанието и постъпките й тази вечер не би могло да го предразположи да изпълни молбата й.

— Ако искаш подарък, Калена, ти самата трябва да си готова да направиш същото.

Калена пое дълбоко дъх, осъзнавайки, че при въпроса за подаръците, както и за всичко друго, трябва да се поддържа баланса, съществуващ в техния свят и който се отнасяше и до най-дребните неща.

— Кажи какъв подарък искаш, Ридж?

— Да — отвърна той, като че ли говореше повече на себе си, отколкото на нея. — Мисля, че е време да го направя.

След това хвана ръката й и се обърна към полицая.

— Освободете ги. Аз ще се погрижа щетите да бъдат заплатени.

Вълна от облекчение заля Калена, отмивайки натрупаното напрежение и несигурност. Най-лошото бе минало. Започна да се чуди защо се е притеснявала толкова. Разбира се, Ридж никога нямаше да я остави цяла нощ в затвора или да й откаже услугата да освободи приятелките й. Той може и да има характер, произхождащ от Тъмния край на Спектъра, но беше също така справедлив и честен човек.

— Благодаря ти, Ридж, много благодаря! — съвсем импулсивно тя се повдигна на пръсти, обви ръце около врата му и го прегърна силно. — Нямам думи да изразя колко оценявам щедрия ти жест, Ридж!

Той наведе леко глава и погледна право в лицето. Огънят в очите му беше угаснал. Сега в тях се четеше нещо друго, което Калена не можа да определи.

— Можеш да покажеш благодарността си по-късно, когато се върнем в дома на Куинтъл.

Като се освободи от прегръдката й, той я хвана под ръка и с твърда стъпка се насочи към вратата. Докато я извеждаха от стаята, Калена хвърли поглед през рамо към Ариса и останалите. Усмихна им се щастливо.

— Прекарах чудесна вечер. Благодаря ви много и се надявам да ви видя на сватбеното тържество. Ще дойдете със сигурност, нали?

— Шегуваш ли се? — засмя се Ариса. — Не бих пропуснала тази сватба дори за всичкия кристал от Прохода.

По обратния път до дома на Куинтъл Калена не спря да бърбори, осведомявайки Ридж за всичко, случило се през тази нощ. Той слушаше, без да продума, докато вървяха под светлините на газовите фенери по главната улица. Калена продължаваше да разказва и когато вратите на големия дом на Куинтъл се отвориха и ги пропуснаха вътре. За едни кратък миг се разтревожи при мисълта, че ще трябва да обяснява събитията от тази нощ на Господаря на дома, но веднага се успокои, когато Ридж я поведе към помещенията за гости.

— Трябва да призная, че в участъка ти се държа много великодушно, Ридж — отбеляза Калена, докато приближаваха нейната стая. — Ариса и останалите ще са ти не по-малко благодарни от мен. Разбирам, че не одобряваш това, което се случи тази вечер и предвид дадените обстоятелства мисля, че постъпи много благородно.

В този момент Ридж проговори за пръв път, откакто бяха напуснали участъка.

— А ти от своя страна се държа като лошо възпитана и без никакво чувство за приличие жена, която не би било зле да узнае какво представлява камшика за птици крийте.

Калена онемя пред неочакваната заплаха.

— Говориш ужасни неща, Ридж! Само някое копеле би използвало камшик срещу една жена.

— Но аз съм копеле или никой не си е направил труда да ти го каже?

Той не се спря пред вратата й, а я побутна да продължи нататък по коридора към неговите стаи.

— О, в името на Спектъра, не исках да кажа това — отвърна Калена, поразена от собствената си грубост. — Това е просто израз. Ридж. Моля те, опитай се да разбереш. Никога в живота си не съм прекарвала толкова хубаво. Беше чудесно. Чувствах се толкова свободна…

Той й хвърли поглед, изпълнен с ирония и насмешка.

— Значи се чувстваше свободна да стоиш на пейката в сградата на Градския патрул и да чакаш да дойда и да те измъкна оттам? Имаш странни схващания за свобода.

— Не тогава — отвърна тя, като небрежно махна с ръка сякаш да пропъди неприятния спомен. — Имах предвид по-рано. Ходихме, където пожелаем. Пиехме в таверните също като мъжете и когато избухна свадата, ние си държахме нашата страна.

Устните му се извиха в насмешлива усмивка.

— Държахте си вашата страна, така ли? Колко невинни мъже улучихте с чашите за бира тази нощ, Калена? Не ги ли броихте?

Тя го погледна и му се усмихна.

— Опитах се, но всичко страшно се обърка. Ти не си ли водил сметка колко хора си повалил в кръчмарските свади, Ридж?

— Не ме гледай толкова невинно, Калена. От години не съм участвал в свада, но последния път, когато го направих, съм съвсем сигурен, че не съм се и опитвал да броя ранените от мен. Няма никакъв смисъл. Всичко, което има значение е, да се измъкнеш невредим. Даваш ли си сметка, че можеха да те ранят? Някой идиот можеше да извади камата си или да ти счупи носа с юмрук?

— Много хубаво щях да изглеждам на сватбата със счупен нос.

— Не е смешно, Калена. Беше глупаво от твоя страна да участваш в такова нещо, освен това и много опасно.

— Готова съм да се обзаложа, че си вършил далеч по-глупави и опасни неща.

В отговор той изръмжа недоволно.

— Започвам да си мисля, че има неща, които не разбираш.

— Какви например? — усмихна се тя.

— Предполага се, че една обикновена съпруга трябва да покаже известна доза загриженост и безпокойство, когато съпругът й е заставен да я измъква от затвора след изпълнена с неприятности нощ, каквато ти прекара.

— Аз не съм обикновена съпруга — отвърна Калена. В очите й играеше весело пламъче. — Ще стана временна съпруга. А дори и това не съм. Все още.

— Скоро и това ще стане — заяви грубо Ридж. — Защо постоянно трябва да ти напомням, че въпреки своята краткотрайност, бракът ни е съвсем законен и докато трае, ти си подчинена на съпруга си.

Тя поклати замислено глава.

— Надявам се, не очакваш да се свивам от страх в твое присъствие, Ридж.

— Има разлика между това да се страхуваш от мен и да се държиш както подобава — отвърна Ридж. В гласа му се долавяше раздразнение. — Казах ти да не се забъркваш с Ариса и компанията й.

— Винаги ли се съобразяваш с хора, които те съветват да направиш това или онова? — тя не можа да скрие неподправения си интерес.

Той впи в нея златистия си поглед.

— Сега не обсъждаме моето държание. Говорим за твоите постъпки.

— Истината, Ридж, е, че прекарах великолепно — заяви тя със сериозен тон. — Свободата е чудесно нещо, не мислиш ли?

— Не знам — отвърна тихо Ридж. — Никога не съм бил свободен.

Озадачена, тя се обърна към него и го погледна изпитателно.

— Какво искаш да кажеш? През целия си живот си бил свободен.

— Зависи от гледната точка. Цял живот пред себе си съм имал една-едничка цел. Единствената свобода, която съм имал, е да избирам различните пътища и начини, чрез които да достигна тази цел. Понякога изборът не е никак приятен.

Заинтригувана, тя продължи да изучава напрегнатото му лице.

— Каква е тази цел, Ридж?

— Искам да основа моя собствена Династия — погледна я предизвикателно като че ли очакваше тя да му се присмее.

Но Калена не изпитваше никакво желание да се забавлява за негова сметка.

— Такава цел ще изисква изключително много от теб, търговски експерте. Може дори да загубиш живота си.

— А с малко повече късмет, ще ме направи богат — хвана ръката й и я привлече към себе си. — Но междувременно си оставам копеле. Питай, когото искаш.

Калена веднага дойде на себе си. Осъзна, че той я води не там, където очакваше.

— Стаите ми не са в тази посока. Не мислиш наистина да… да… — гласът й пресекна, когато той спря пред своята стая и отвори сводестата врата. Дали наистина нямаше да я бие с камшик, както бе заплашил по-рано? Той не можеше да направи подобно нещо. Дори и да не произхождаше от никоя Династия, той нямаше да обиди Династията, на която служеше, като удари жена.

— Успокой се. Не те доведох тук, за да те бичувам, Калена — прошепна й успокоително, като я бутна леко в стаята и затвори вратата.

— Тогава защо сме тук?

Разбра, че той нямаше намерение да запали газените лампи. На фона на дълбоките сенки Ридж изглеждаше огромен и застрашителен. На моменти й се струваше, че той наистина е създание на Мрака — опасно и страховито.

— Дойдохме тук, за да поискам подаръка си — отвърна той грубо. — Или ще ми кажеш, че нямам право!

С добре пресметнати движения започна да развързва връзките на ризата си. На лунната светлина, струяща от прозореца, Калена видя трепкащите пламъчета в очите на Ридж. Огънят, излъчващ се от него, не предвещаваше ярост, а нещо съвсем различно. Калена затаи дъх, когато разбра, че това е първично мъжко желание. Нямаше съмнение, чувствеността й бавно се пробуждаше и заедно с това я връхлетя друго чувство — сърцето й започна лудо да бие в гърдите както предната нощ в градината. Може би обхваналата я възбуда произтичаше и от невероятното преживяване в таверната. Но Калена изобщо не изпитваше желание да анализира чувствата си. Не сега. Може би по-късно. Стоеше все така неподвижна, не смееше да помръдне, а в главата й се блъскаха хиляди мисли. Една от тях не й даваше мира и тя, задъхвайки се от вълнение, ужас и очакване едновременно, едва прошепна неизбежния въпрос:

— Искаш да ме накажеш за това, което направих… Така ли е?

Ридж развърза и последната връзка на ризата си, която се отвори и откри мускулестите му гърди. За момент очите му напрегнато я изучаваха. После посегна и я погали.

— Не, Калена, нямам намерение да те наказвам. Няма да правя любов с теб заради това.

— Тогава защо?

— Това е денят на нашата сватба — отбеляза тихо той.

— Но не и първата брачна нощ.

На лунната светлина устните му се извиха в бледа усмивка.

— Тогава ще я направим такава.

— Наистина ли?

Възбудата препускаше във вените й и това бе толкова сигурно, колкото и опасно. Олара щеше да побеснее, ако знаеше какво става между Калена и Ридж. В главата й отново зазвъняха предупредителни камбани и тя отново чу яростните предупреждения на леля си: „Не трябва да позволяваш на никой мъж да те прегръща, преди да си приключила с мисията си. Честта на твоята Династия е изложена на опасност. Не трябва да си позволяваш да се отклоняваш от пътя, предначертан пред теб. Страстта е опасна. Тя може да замъгли ума ти и да те направи сляпа за това, което трябва да направиш. Никой и нищо не трябва да застава между теб и предопределената ти съдба като последна дъщеря на Династията на Ледената Реколта.“

„Но тази нощ аз трябва да се изправя пред съдбата си“ — каза си Калена. Вече бе твърде късно страстта на един мъж да я отклони от предначертаната цел. Тя ще направи това, което трябва. Честта на Династията й ще бъде отмъстена. Бе изпълнена с дива, необуздана енергия, която й даваше увереност, че ще може да се справи, а също и да изживее тази изпълнена с благоухания и омайни обещания нощ. Още веднъж да вкуси от опияняващата свобода, която я очакваше, след като убиеше Куинтъл. Беше достатъчно силна, за да рискува и да го направи. Олара грешеше. Не беше толкова слаба, че да се отклони от целта поради едно изкушение.

Почувства грубата, мъжка ласка на Ридж. Ако не успее да изпълни мисията си или ако успее, но някъде сбърка, по това време на следващата нощ можеше да е мъртва. Мисълта да умре без дори да опознае докрай тази опустошителна страст, беше угнетяващо. Тази нощ можеше да пренебрегне предупрежденията на Олара. Времето бе съвсем наближило, нищо не можеше да се обърка. Няколко часа на страстно опиянение в прегръдките на Ридж нямаше да замъглят ума й и нямаше да я отклонят от задачата, която й предстоеше.

— Заклеваш ли се в честта си, че нямаш намерение да ме наказваш за това, че не ти се подчиних тази нощ? Че го правиш единствено защото ме желаеш? — попита тя тихо.

Ако трябваше да пренебрегне наставленията на Олара и да поеме риска да се отдаде на Огнения Камшик, трябваше да бъде сигурна, че мотивите му са прости и честни като нейните. Ще се подчини на страстта си към този мъж, но нямаше намерение да става жертва на някаква извратена представа за отмъщение. Бе останала единствена представителка на една Велика Династия, последна дъщеря на един голям, почитан и известен род и щеше да се държи като такава.

Ридж обхвана лицето й в огромните си длани, силните му пръсти нежно докосваха деликатната й кожа.

— Мисля си, сладка моя, че през последните два дни си се наслаждавала на опияняващия вкус на свободата. Хареса ти, нали?

— Много — съгласи се тя с несигурна усмивка.

— Тази нощ изглежда си открила колко хубаво е да разчиташ само на себе си, да не наричаш никой мъж свой господар, съпруг или повелител — очите му блестяха със странен блясък. — Преживя едно хубаво приключение, нали? Не загрубя ли обаче малко тази игра?

Калена усети как в тона му се прокрадна нотка на снизхождение.

— Да — отвърна тя. — Беше наистина хубаво.

Беше се забавлявала така, както никога досега, тъй като животът й до този момент бе подчинен на горчивата, отмъстителна тирания на Олара.

— Нямам намерение да те наказвам заради това, че си се забавлявала тази нощ — увери я Ридж. Гласът му бе натежал от едва прикрита страст: — Искам да ти покажа, че ще намериш по-голямо удоволствие в моето легло, отколкото, в която и да е кръчмарска свада.

Калена леко докосна едната му ръка. Смътно си даде сметка, че пръстите й трепереха. В действителност цялото й тяло трепереше. Чувстваше се странно замаяна, тъй като възбудата й се бе усилила многократно и изобщо не можеше да се сравни с това, което чувстваше в разгара на битката в таверната. Свободата я призоваваше и повече не можеше да се противи.

— Ридж…

Положи длани на раменете му, замаяна от топлината, която излъчваше тялото му дори през дебелия плат на ризата.

— Ела с мен, скъпа. Остави се да ти покажа колко вълнуващ може да бъде живота в Града на Кръстопътищата.

Ридж плъзна ръка под сгънатите й колена, а с другата обви раменете й. Обляната в лунна светлина стая се залюля пред погледа й, когато Ридж я вдигна до гърдите си. Затвори очи и се притисна до него, осъзнавайки, че той се насочва към ниското, оградено със завеси легло в отдалечения край на стаята. Обеща си, че няма да мисли нито за миналото, нито за бъдещето. Това, което ставаше сега, нямаше нищо общо с мисията или наследството й. Този момент съществуваше единствено за самата нея.

Широкото легло бе поставено на ниска, богато инкрустирана платформа. Ридж я пусна да стъпи на земята, тялото й се плъзна плътно до неговото и тя застана точно пред него.

— Радвам се, че Ариса и другите не са те убедили да отрежеш косата си — продума той с натежал от страст глас, заравяйки пръсти в късите къдрици.

Леко наклони главата й назад и я целуна. Калена отново потръпна, усетила едва прикритото му желание. Пръстите й се плъзнаха под ризата, търсейки твърдите мускулести рамене. Ридж изстена и задълбочи целувката. Езикът му опустошаваше устата й и чак сега тя започна да разбира какъв страстен огън гореше в него. Прошепна нежно името му. Със затворени очи, отдала се напълно на целувката, Калена едва си даваше сметка, че ръцете на Ридж се насочват към колана на туниката й. Миг по-късно почувства мекия плат да се свлича на пода, образувайки малка многоцветна купчинка. Калена остана само по тънките си тесни панталони и меки, кадифени обувки. От кръста нагоре бе изложена на ласките му. Очакването на милувките му накара желанието отново да избухне с нова сила в нея.

— Имаш тяло на танцьорка — промълви Ридж. Пръстите му галеха чувствителните извивки над стегнатите й хълбоци. — Много горда, много елегантна. Как една фермерска дъщеря е придобила толкова гордост и грация?

Но той не очакваше отговор. Говореше само на себе си. Притисна я още по-плътно до тялото си, зърната на гърдите й докоснаха гръдния му кош — там, където ризата му се бе разтворила. Твърдите къдрави косъмчета на гърдите му раздразниха чувствителните връхчета. Усещането бе възбуждащо и болезнено едновременно. Тя затаи дъх и леко се отдръпна.

— Не се страхувай от мен, Калена. Искам да те направя своя жена. Мой дълг и удоволствие е да се грижа за теб. Отпусни се и се опитай да ми вярваш, сладка моя. Трябва да се научиш да ми вярваш.

Ридж я положи на леглото и коленичи на килимчето пред него. Калена наблюдаваше през спуснатите си клепачи как той внимателно изува обувките й.

— Сигурен ли си, Ридж?

Не бе съвсем наясно какво искаше да каже с този въпрос, но се нуждаеше от някакво уверение от негова страна.

— Да, напълно сигурен съм.

Облегна гърба й на възглавницата и погали стегнатия й корем. Когато вдигна поглед към него, в очите й се четеше желание, което нямаше нужда от думи, за да бъде изразено. Той тихо промълви нещо и с леко движение свали панталоните й. В продължение на един дълъг миг само я съзерцаваше. След това седна на леглото и нетърпеливо изрита обувките си. После се изправи на крака. В изпълнената със сенки стая златистите му очи блестяха с неповторим блясък. Съблече ризата и разкопча колана си. Камата, поставена в калъфа, падна с глух звук на пода. С още едно последно нетърпеливо движение той застана напълно гол пред нея.

Калена не откъсваше поглед от него, очарована от красивото му, стегнато, мускулесто тяло. Цял живот бе живяла в провинцията и бе възпитана от професионална лечителка, но такова нещо й се случваше за пръв път. Имаше нещо чисто първично в гладкото, силно тяло. Широкият му гръден кош преминаваше в стегната талия и плосък корем. По-надолу възбуденото състояние на неговата мъжественост не оставяше никакво съмнение за желанието, което го изгаряше.

— Харесва ли ти да ме гледаш, Калена?

— Да — прошепна тя.

В това време той се приближи до нея и сложи ръце на талията й.

— Това е добре. Защото и аз харесвам гледката на прекрасното ти тяло. Много.

Той сведе глава и покри с горещи целувки шията й, а ръката му се плъзна нагоре и нежно обхвана гръдта й. Калена потрепери, когато той започна леко да гали и възбужда чувствителното връхче. Инстинктивно обви ръце около него.

— Хайде, докосни ме — прошепна той с натежал от страст глас и тя се подчини. — Толкова си топла и мека. Прекрасна си, сладката ми.

После той леко засмука зърното й и нежно го погали с език. Калена изстена от удоволствие. Ръката му се спусна по-надолу по меката извивка на талията й и с преднамерено бавни, страстни движения погали вътрешната страна на бедрата й. Калена се задъха от възбуда. Страстта на Ридж заплашваше да я погълне. Прокара пръсти по широките му мускулести рамене, якия гръден кош, стегнатия корем, откривайки за пръв път своята женска сила, скрита дълбоко в нея.

Когато изучаващите му пръсти достигнаха копринената мекота между бедрата й, Ридж вдигна глава и я погледна.

— Искам навсякъде да те докосвам, Калена. Отвори се за мен. Отдай ми се.

Тя се поколеба за момент повече от несигурност, отколкото от страх. Но когато той нежно раздели с коляно бедрата й, цялата й несигурност се изпари и тя зарови лице в рамото му. Изви се към него тръпнеща, жадуваща за ласките му.

— Ти си съвсем готова за мен, Калена. Мисля, че си подхождаме идеално.

Потръпна, когато Ридж докосна топлата влага между бедрата й. Пръстите му нежно я изучаваха и когато той намери и погали сърчицето на нейната женственост, тя силно се притисна към него и заби нокти в раменете му. Задъхано извика отново името му.

— Скоро, сладка моя, съвсем скоро ще те накарам да гориш в огъня на страст, каквато не си изпитвала никога досега.

— Сигурно ще се побъркам, Ридж — прошепна тя, хвана ръката му и още по-силно я притисна към себе си.

— Искам те точно такава — промълви Ридж, изпивайки я с поглед.

— Ридж, моля те.

Чувствайки, че това сладко напрежение трябваше да се освободи по някакъв начин, тя с цялата си същност закопня за това. Ридж не каза нищо. Сведе глава и положи съвсем лека, нежна целувка точно над къдравите косъмчета, които пръстите му продължаваха да галят.

— Моля те, Ридж, сега.

Той изпусна глуха въздишка.

— Добре, скъпа. Дори ти да можеш да издържиш по-дълго, аз не мога. Хайде, покажи, че ме желаеш.

Настанявайки се между краката й, той бавно покри тялото й с цялата си дължина. Подпря се на лакти и я погледна. Калена повдигна клепачи и се намери лице в лице със златистите пламъци в очите на Ридж. В този изпълнен с напрежение миг искаше да му каже нещо, но не намери думи. Само силно го прегърна.

— Обвий крака около кръста ми, Калена. Отпусни се и не мисли за нищо.

Тя му се подчини и отначало колебливо, след това страстно се притисна до него. Чувстваше се изключително уязвима, напълно неспособна да контролира това, което щеше да се случи. По лицето й премина сянка, а тялото й потръпна от страх, първичен и чисто женски страх. Ридж веднага усети това.

— Всичко е наред, Калена — прошепна успокояващо. — Казах ти, че ще се грижа за теб.

— Да.

— Трябва да се научиш да имаш доверие в човека, за когото се омъжваш днес.

Пръстите му започнаха нежно да галят страните й, докато несигурността и страхът и изчезнаха. След това плъзна ръка между идеално прилепналите им тела. Погали я отново на най-чувствителното място. Парещият му дъх я изгаряше. Калена забрави, че преди малко се бе страхувала от този мъж и силно го притегли към себе си.

— Знаех си, че ще успея да запаля огъня в теб. От първия миг, в който те видях, знаех, че ще стане така. Все едно да предизвикаш пожар. Все едно да накараш стоманата да се нажежи до червено и да заблести.

Калена само изстена безпомощно.

— Затвори очи — прошепна той. — И ме следвай.

Калена затвори очи и миг по-късно попадна във вихър от огнени усещания. По тялото й се разляха нови, непознати, зашеметяващи вълни от чувствено удоволствие. За миг тялото й се напрегна, когато усети натиска на Ридж между бедрата си. В мига, когато Ридж проникна в нея, тя изкрещя, а в главата й едно през друго започнаха да звучат предупрежденията на Олара. Ридж рязко спря. Калена пое дълбоко дъх, за да сподави болката. Не възрази, не каза нищо, но още по-силно заби нокти в рамото на Ридж.

— Отпусни се, Калена.

— Не мога.

Но в същия миг възкликна удивено, когато Ридж сведе глава и неочаквано захапа меката, чувствителна част на ухото й. Тази напълно неочаквана атака й донесе нова вълна от удоволствие, която незабавно се разля по тялото й. В този момент с рязко движение Ридж проникна в нея.

Удоволствието от странната милувка на Ридж още не бе отшумяло, когато почувства съвсем лека болка в слабините си, но дори не й обърна внимание. Той отново спря, тялото му се стегна в усилието да обуздае нарастващата страст. Калена отвори очи и премигна от удоволствие, осъзнавайки, че телата им накрая се бяха слели в едно цяло, в пълна хармония. И последните предупреждения на Олара излетяха от главата й. Вече бе твърде късно да се вслушва в тях.

— Това бе подло от твоя страна, знаеш ли? — останала без дъх, накрая едва промълви Калена.

— Нараних ли те?

— Ухото ми едва ли ще се оправи вече.

Усмивката озари лицето му с първичен, див триумф.

— Ухото ти изобщо не ме тревожи. Как се чувстваш?

— Не съм сигурна — отвърна откровено.

— Хайде да проверим.

Той започна да се движи в нея. Отначало бавно, докато тя започна да се движи в отговор. Когато Калена затвори очи и прошепна името му, Ридж увеличи ритъма. Дишането му се учести, буйните вълни на страстта заляха и него и скоро той достигна границата на самоконтрола. Калена чувстваше напрежението във всеки негов мускул. Но той нямаше да се остави на огъня да го погълне, докато тя не изпиташе удоволствието, което й бе обещал.

От гърлото й се изтръгваха тихи, страстни звуци. Бе изумена от силата на чувствата, които я разтърсваха. Изобщо не бе очаквала, че ще се чувства по този начин. Тялото на Ридж също тръпнеше от страст. Калена никога нямаше да забрави тази нощ. Независимо колко дълго й предстоеше да живее и какво й готвеше бъдещето, тази нощ щеше да остане незабравима в спомените й. Точно когато тези мисли неясно се въртяха в ума й, по тялото й пробягнаха внезапни, разтърсващи по своята сила конвулсии. Притисна се още по-плътно до Ридж, цялата тръпнеща в екстаз. Не съзнавайки какво прави, Калена впи блестящите си бели зъби в рамото на Ридж, след което извика отново името му и се отпусна отмаляла.

Ридж леко се отдръпна от нея, опивайки се от задоволството, което четеше по лицето й, но пулсиращият вулкан в слабините му заплашваше да изригне, помитайки железния му самоконтрол. С един последен тласък Ридж се отпусна върху нея и със сподавен стон се отдаде на безпаметното освобождение.

„Той целият бе огън и само тя можеше да угаси пламъците и да му донесе покой.“ Тази мимолетна мисъл се оформи за миг в ума й, след което изчезна.

Измина дълго време, преди Ридж да се размърда и да се отдели от нея. Калена лежеше отпусната в сладостна отмала. Едва сега забеляза засъхващите капчици пот между гърдите си. Гърдите на Ридж също бяха влажни. Той се усмихна леко, наблюдавайки я как постепенно идва на себе си. Неясните сенки в стаята рисуваха причудливи форми по тялото й. Той не направи никакъв опит да промени положението си.

Калена усещаше влагата между бедрата си и особения мирис на телата им, след като се бяха любили. Не можеше да си даде ясно сметка за чувствата си. Състоянието, в което се намираше, бе някак нереално. Като че ли винаги бе знаела, че нещо важно непременно ще се случи, но никога не бе давала воля на тези мисли. Сега сякаш всичките й съпротивителни сили се рушаха.

— Ако зависеше от мен, бих те държал винаги в леглото — обади се Ридж. — Но мисля, че е по-добре да те заведа в твоята стая. Не искам слугите да разберат и после да клюкарстват.

После погледна през прозореца към градините.

— Скоро ще съмне.

Изправи се неохотно и погали нежно бедрото й. Многозначителната му усмивка показваше, че не е забравил изминалата нощ.

— Трябва да поспиш. Ще имаш нужда от почивка до сватбената нощ. А на другата сутрин трябва да станем рано и да потеглим на път.

— Отсега мога да те уверя, че от теб ще излезе труден съпруг.

Истината бе, че не желаеше да спори с него. Искаше да остане сама и да помисли върху това, което непрекъснато й изпращаше предупредителни сигнали. Трябваше да разбере какво я тревожи, тъй като чувстваше, че тук се крие някаква опасност.

Ридж се засмя тихо и бързо навлече ризата и панталоните си. От цялото му същество се излъчваше чисто мъжко задоволство.

— Аз пък си мислех, че вече си открила начин да ме манипулираш.

Подаде й леките копринени панталони, които тя бе носила под туниката си и се зае да си обува обувките. После я хвана за ръка и я поведе към вратата. Ставайки от леглото, Калена леко се олюля.

— Добре ли си? — попита Ридж с искрена загриженост.

— Да. Само съм малко уморена.

— Милата Калена, тази нощ вълненията ти дойдоха твърде много — развеселен, той поклати многозначително глава с ироничен израз на съчувствие. — За пръв път опита и от свободата, и от брака.

— Всяка жена знае, че тези неща са несъвместими — не можа да се въздържи да не отбележи Калена.

— Така е, но сега се надявам, че няма да съжаляваш, затова че си пожертвала едното заради другото.

Типично мъжката му арогантност беше и забавна, и дразнеща едновременно. Не можа да намери подходящ отговор и докато вървяха по коридора към нейните стаи, тя запази мълчание. Когато достигнаха вратата й, Ридж я притегли отново към себе си. Изразът на лицето му бе напрегнат.

— Казах ти и по-рано, че тази нощ, която предстои, ще бъде нашата брачна нощ. Всичко е готово, Калена. Този ден по залез-слънце ще сложим официалния печат на нашия брачен договор, но колкото до нас двамата, церемонията, организирана от Куинтъл и приемът след нея, са само подробности. От този момент ти си моя и аз се кълна в Свещените Камъни, че ще се грижа добре за теб. Приятна почивка, Калена.

Той я целуна бегло и това й се видя много странно след прекараната страстна нощ.

— И на теб, Ридж.

Той изчака, докато тя влезе и затвори вратата. В стаята си Калена застана неподвижно, заслушана в отдалечаващите се стъпки на Ридж. След това се отпусна уморено в кръглото, отрупано с възглавнички кресло до прозореца. Чувстваше тялото си вдървено. Когато настъпеше утрото, някои мускулчета, за които не бе и подозирала, щяха да я болят. Мисълта да прекара деня след сватбата на седлото я накара да изкриви лице в болезнена гримаса.

Никоя от тези мисли не бе причина за безпокойство. Напразно се опитваше да открие източника за странното си настроение. Наистина, тази нощ бе преживяла много. Може би умората си казваше думата.

Не, имаше нещо друго, нещо много по-опасно. Миговете на страст, в които се бе отдала на Ридж, бяха отминали и сега в нея започваше да се прокрадва съмнението. Изведнъж, с безпогрешна интуиция осъзна, че Олара бе права. Калена разбра, че никога не трябваше да се оставя в ръцете на Ридж.

С тих, отчаян вопъл тя се сви в креслото и се опита да се отърси от тази нова, ужасяваща мисъл. Емоционалният сблъсък с Ридж и крайният резултат от него бяха разкъсали завесата пред погледа и ума й. Тази нощ чувствата й се бяха отприщили и излезли извън контрол. Трябваше да се изправи лице в лице с неоспоримата истина — мисълта за убийство й бе напълно чужда. Не можеше да го направи.

Но трябваше.

Не желаеше да изпълни своя дълг към Династията си. Всичко в нея се бунтуваше срещу това дело. Не искаше да играе ролята на отмъстителка и убийца. Не и сега, когато пред нея се открехваха забранените двери на страстта и свободата.

Калена се опита да преглътне горчивите сълзи, които пареха очите й. В това начинание нямаше никакъв избор. Съдбата й бе предопределена още през лятото, когато навърши дванадесет години и когато Династията, семейството, родът, към които принадлежеше, бяха унищожени. Нямаше връщане назад и ако го направеше, това значеше да опозори себе си и миналото величие на Династията си.

Калена се изправи и бавно тръгна към своето легло. В ушите й още звучаха наставленията на Олара: „Не трябва да се оставяш в прегръдките на мъжа, когото ще наречеш съпруг. Не и преди да си изпълнила дълга си, а след това изобщо няма да има нужда да му се отдаваш. Запомни, Калена: този мъж, за когото ще се омъжиш, е опасен по начин, който ти изобщо не можеш да си представиш. Видях това в Ясновидския транс. Той е опасен.“

Последната й мисъл, преди да изпадне в безпаметен сън бе, че леля й е била права за опасността, очакваща я в ръцете на мъжа, наречен Огнен Камшик.