Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (27)

Трета сцена

 

ЕДМЪНД

Да бъдат пазени под строг надзор,

додето тез, които ще ги съдят,

оповестят високата си воля!

 

КОРДЕЛИЯ

Не сме ний първите, които страдат,

защото рекли са добро да сторят.

За теб, кралю злочести, се измъчвам,

а инак бих презряла своя жребий.

Да искаме ли среща с тези наши

сестри и дъщери?

 

ЛИР

                Не, не! Не, не!

Ела със мене! Да вървим в затвора!

Там с теб ще пеем като птички в клетка!

Поискаш ли от мен благословия

аз прошка ще ти искам коленичил;

и ще живеем тъй, и ще се молим,

и ще си спомняме старинни песни

и детски приказки; и отдалеч

през разказа на скитници нещастни,

до нас ще идват вести от дворците

и ние ще се смеем над онези

суетни златокрили еднодневки,

които пърхат в тях, и ще говорим

със своите съседи за това

кой губи, кой печели, кой пропада

и кой издига се; и като двама,

дарени с мощ пророческа, ще търсим

ключа към битието и така

ще надживеем личности и клики,

чиито приливи ще се редуват

със всяко новолуние!

 

ЕДМЪНД

                В затвора!

 

ЛИР

Корделия над жертви като тази

кадят тамян самите богове!

Нали те имам! Могат ни разгони

като лисици само ако грабнат

небесна факла! Избърши очи!

Проказата до кости ще ги скапе,

преди да ни разплачат! Ще ги видим

от глад да пукат! Идвай!

 

ЕДМЪНД

                        Капитане,

дръж тази заповед и ги последвай!

Веднъж те повиших. Ако изпълниш

добре и туй, ще си отвориш път

към върховете! Запомни от мене:

човекът е, какъвто е векът му.

На меча не приляга да е мек.

А тука няма място за въпроси.

Кажи, че си готов или търси си

поминък другаде!

 

КАПИТАНЪТ

                Готов съм, сър!

 

ЕДМЪНД

Тогава впрягай се и се пиши

между щастливците, ако докараш

докрай написаното!

 

КАПИТАНЪТ

                Ясно, сър!

Кола не тегля и овес не ям,

но ако е по силите човешки,

ще го докарам!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Сър, вие днес доказахте, че сте

от храбрите, а и съдбата също

помага ви. Във вашите ръце

са тез, които бяха в боя наши

противници. Предайте ни ги, моля,

за да постъпим с тях, като претеглим

еднакво точно свойта безопасност

и техните достойнства.

 

ЕДМЪНД

                Сър, аз счетох

за целесъобразно да изпратя

на скрито място този дряхъл крал,

чиито сан и старост са способни

да привлекат народното сърце

и да наежат копията наши

срещу очите, на които те

дължат покорство. Все по таз причина

изпратих и кралицата със него.

И двамата готови са, от утре,

когато искате да се представят

пред висшия ви съд. Сега сме още

във пот и кръв и прясна скръб по близки,

а в миг такъв и най-доброто дело

изглежда зло на който е изпитал

зъба му върху себе си. Въпросът

за бившия ни крал и дъщеря му

изисква друго време.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Господине,

в таз битка вие мой сте подчинен,

а не мой брат!

 

РЕГАНА

        Ний тази титла тъкмо

възнамеряваме да му дарим!

Преди да идете така далеч

във свойта реч, би трябвало — аз мисля —

да ни запитате. Граф Глостър беше

началник на войската ни и наш

представител пред нея. Тази близост

му дава основание да бъде

назван наш брат.

 

ГОНЕРИЛА

                Не пламвай толкоз, сестро

Със своите достойнства той стои

над всички твои титли!

 

РЕГАНА

                Но облечен

и в моите права, той става равен

на най-добрите!

 

ГОНЕРИЛА

                Още малко, драга,

и ще помисля, че ти е съпруг!

 

РЕГАНА

Шегите някога се сбъдват!

 

ГОНЕРИЛА

                        Тъй ли?

Да нямаш малка грешка?

 

РЕГАНА

                        Драга моя,

ако не се усещах зле, аз бих те

поставила на място!… Генерале,

от днес са твои моите войски,

богатства, пленници и всичко друго,

което имам. Разполагай с тях

и с мен самата! Сдавам крепостта си!

В очите на света те прогласявам

свой господар!

 

ГОНЕРИЛА

                И мислиш да го имаш?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

От тебе не зависи да я спреш!

 

ЕДМЪНД

Нито от вас, милорд!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Това ще видим,

извънзаконен мелез!

 

РЕГАНА

                Заповядай

да бият барабана! Докажи,

че мойта титла ти принадлежи!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Недейте бърза!… Едмънд, задържан си

със обвинение, че си извършил

измяна, наказуема със смърт.

И тази златолюспа пепелянка

задържам също тъй.

                И възразявам

на вашите претенции към него

от името на своята съпруга;

тя с него разменила е обет

и аз, мъжът й, няма да допусна

да й го вземете. Щом толкоз чак

ви трябва мъж, опитайте със мен.

Жена ми е сгодена!

 

ГОНЕРИЛА

                Пошъл фарс!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Ти носиш меч, граф Глостър! Заповядай

да протръбят двубой! Ако не дойде

друг някой да докаже върху тебе

измените, които си извършил —

безбройни и ужасни — ето тука

залогът ми! Аз сам ще подкрепя

твърдението си със твойта кръв,

преди да вкуся хляб!

 

РЕГАНА

                Не ще да мине!

 

ГОНЕРИЛА (настрани)

Ако ти мине, вече на отрова

не давам вяра!

 

ЕДМЪНД (хвърля своята ръкавица)

                Ето ти и моя

залог обратен! Този, който казва,

че Глостър е изменник, подло лъже!

Кажете да тръбят! Пред вас, пред друг,

пред който дръзне да излезе тук,

честта си аз ще знам да отстоя!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Викнете глашатая!

 

ЕДМЪНД

                Глашатай!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Надявай се на свойта храброст само!

Ти сбра войската си от мое име

и аз от свое име я разпуснах.

 

РЕГАНА

Не мога вече!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Тя не е добре.

Идете с нея в моята палатка!

Ела насам!… Тръбачът да засвири!…

А ти чети това!

 

ОФИЦЕР

                Тръбач, тръби!

 

ГЛАШАТАЯТ (чете)

„Ако някой воин от тази войска — висок по род или звание — поддържа, че Едмънд, който се титулува граф Глостър, е многократен изменник, нека се яви при третия зов на тръбата! Едмънд е готов да докаже противното!“

 

ЕДМЪНД

Тръбач, тръби!

 

ГЛАШАТАЯТ

                За втори път!

                        За трети!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Запитай го защо се появява

при тръбния ни зов?

 

ГЛАШАТАЯТ

                Кажете кой сте,

какъв по ранг и по каква причина

явявате се тук?

 

ЕДГАР

                Аз нямам име.

Докрай изглозга ми го клеветата,

но аз съм рицар, колкото е оня,

с когото ида да кръстосам меч!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

А кой е той?

 

ЕДГАР

        Тоз, който защитава

честта на Едмънд Глостър!

 

ЕДМЪНД

                        Едмънд сам

ще брани свойта чест! Какво му казваш?

 

ЕДГАР

Изваждай меч, та ако мойта реч

оклевети сърце на благородник,

с десница да докажеш, че си прав!

Тоз, който аз измъквам срещу тебе,

е знак на мойто рицарство и клетва.

Пред блясъка му аз твърдя, че ти —

макар издигнат млад, красив и умен,

сърцат и ловък — всъщност си изменник

и заговорник срещу този княз

измамник към небе, баща и брат,

предател от главата до петите,

изпъстрен със петна от черна мерзост

като пъпчива жаба! Отречи го

и моите десница, меч и дух

готови са пред всички да докажат,

че лъжеш!

 

ЕДМЪНД

        Аз би трябвало да искам

да чуя името ти, но понеже

си с храбър вид и образован говор,

презирам, не приемам и отритвам

възможността, която ми се дава

от рицарския устав, да отложа

двубоя с теб! Клеветнико, обратно

аз хвърлям ти ненавистните хули

и тъй като ги виждам да отскачат

от бронята на твойта безочливост,

с туй острие ще им проправя път

за там, отдето няма да успееш

да ги изтръгнеш никога… Тръбете!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не го убивай!

 

ГОНЕРИЛА

                Туй е клопка, Глостър!

По правилата ти не беше длъжен

да се сражаваш с непознат противник!

Измамен си, но не и победен!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Затваряй си устата, да не ти я

запуша с този лист!…

                Почакай малко!…

Ти, уроде, за който име няма,

на, припомни си подлостта сама!…

Не късай, драга! Значи го познаваш!

 

ГОНЕРИЛА

И тъй да е! Тук аз раздавам право!

Кой смее да ме съди?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Гнъсна твар!

Кажи ми знаеш ли това писмо?

 

ГОНЕРИЛА

Отде да знам! Недей да ме разпитваш!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не е на себе си! Вървете с нея!

 

ЕДМЪНД

Виновен съм, в което ме вините…

и в друго, дваж по-лошо… то е вече

във миналото… както съм и аз…

Но кой си ти, комуто се усмихна

съдбата зла към мен? Ако си знатен,

прощавам ти.

 

ЕДГАР

        На прошката със прошка

Не съм от теб по-малко знатен, Едмънд,

а ако повече съм, по-голям е

към мен грехът ти. Аз се казвам Едгар

и син съм на баща ти. Боговете

във своята върховна справедливост

превръщат жаждата ни за наслади

в оръдие за мъки. Мракът, в който

баща ми те зачена, угаси

светлика му!

 

ЕДМЪНД

        Така е. Колелото

направи пълен кръг. И аз съм мъртъв!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Предсказваше походката ти още,

че знатен си! Ела да те прегърна!

Да скапе черна скръб това сърце,

ако съм хранил нявга в него злоба

към теб или баща ти!

 

ЕДГАР

                Знам го, княже!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Къде укрива се до този миг

и как узна бедите на баща си?

 

ЕДГАР

Като се мъчех да ги облекча.

О, чуйте, княже, кратката ми повест,

а после нека туй сърце се пръсне!

Във жаждата си да избягна някак

наградата за моята глава

(Ах, сладост на живота, ти ни караш

с години да живеем всекичасно

във смъртен ужас, вместо да умрем

веднъж завинаги!), реших да взема

вида на луд, от който се отвръщат

и кучетата даже, и тъй срещнах

баща си сляп, с два пръстена кървящи

без камъни във тях. Водач му станах

помагах му, заради него просех

и утешавах го, но ни веднъж

не му разкрих (о, грешка!) кой съм. Само

сега, въоръжен, преди да тръгна

за тоз двубой — несигурен все пак,

макар и вярващ в своята победа, —

помолих го за бащин благослов

и му разправих своите неволи

от край до край. Но неговото старо

пропукано сърце — уви! — не смогна

да издържи борбата между двата

могъщи прилива от скръб и радост

и пръсна се с усмивка!

 

ЕДМЪНД

                        Твойта реч

затрогна ме и може би това

ще бъде за добро. Но продължавай!

Усещам, имаш още да разказваш.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Ако и то е тъжно, то задръж го!

От чутото аз вече на ръба съм

на сълзите!

 

ЕДГАР

        Разбирам ви — за оня

когото чуждата печал покъртва,

това е много. Да прибавя още

би значило далече да надхвърля

търпимото. Но трябва да го сторя!

Докато аз ридаех по баща си,

съзря ме един пътник и макар че,

отблъснат от ужасния ми вид,

отпърво искаше да ме избегне,

като разбра кой плаче, с горък вопъл

притисна ме в мъжествена прегръдка

и проснал се над мъртвия, през сълзи

разказа ми за себе си и Лир

такава тъжна повест, че от нея

почувствах аз как жизнените струни

запукаха в гръдта му, и когато

тръбачът ви изсвири втори път,

принуден бях да го оставя там

във безсъзнание.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Но кой бе той?

 

ЕДГАР

Граф Кент, сър! Кент! Изгнаният от краля,

но който бе го следвал преоблечен

като слуга за нужди, от които

и роб се би отвърнал!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Помощ! Помощ!

 

ЕДГАР

Какво е станало?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Разказвай бързо!

 

ЕДГАР

Какъв е този нож?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Димящ и кървав!

От нейното сърце!… О! Тя е мъртва!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Коя е мъртва? Казвай! Коя „тя“?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Жена ви, сър! Сестра й пък издъхна,

отровена от нея! Тя призна!

 

ЕДМЪНД

Аз бях сгоден за двете. Подир малко

ще вдигнем двойна сватба!

 

ЕДГАР

                        Ей го Кент!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Докарайте ги, живи или мъртви!

Пред тоз небесен съд от страх ний тръпнем,

но не от жал… Нима това е Кент?…

Мигът не позволява да те срещнем

според приличието.

 

КЕНТ

                Аз съм тука,

за да си взема сбогом с моя крал.

Къде е той?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

        Най-важното забравих!…

Къде е кралят, Едмънд? Говори!

Корделия къде е?… Гледай, Кент!

 

КЕНТ

Какво е станало? Защо са мъртви?

 

ЕДМЪНД

Все пак обичан беше Едмънд Глостър!

Заради мен едната от тез двете

отрови другата и се уби!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Да, точно тъй. Покрийте им лицата!

 

ЕДМЪНД

Бера душа! След толкова зли ни

едно добро аз искам да направя!…

Пратете!… Бързо!… Някого в затвора!…

Аз дадох заповед да умъртвят

Корделия и Лир… Не се бавете!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Веднага! Бягай!

 

ЕДГАР

                При кого да ида?…

Кому си казал? Нужен ми е знак,

че първата поръка се отменя!

 

ЕДМЪНД

Наистина!… На!… Дай на капитана

тоз меч!… По-бързо!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Не губи ни миг!

 

ЕДМЪНД

От мен и от жена ви той получи

нареждане веднага да обеси

Корделия в затвора и да пусне

слуха, че го е сторила сама

от отчаяние!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                О, богове,

пазете я!… Махнете го оттук!

 

ЛИР

О, вийте! Вийте! Или сте от камък?

Да имах вашите очи, езици,

аз бих накарал тоз небесен купол

да се пропука! Тя е мъртва! Мъртва!

Аз знам добре кога човек е жив,

кога не е! Кой има огледало?

Ако диханието й замъти

кристала или облаче остави

едва забележимо, тя е жива!

 

КЕНТ

Не е ли това краят на света?

 

ЕДГАР

Или подобие на този край?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Небе, срути се и да свърши всичко!

 

ЛИР

Перцето мръдна! Жива е! Дали?

Ако е жива, всичките ми мъки

ще са изкупени, и то с надбавка!

 

КЕНТ

О, господарю!

 

ЛИР

                Махай се оттук!

 

ЕДГАР

Това е Кент, добрият ви приятел!

 

ЛИР

Разбойници, зла чума да ви тръшне!

Вий всички сте предатели, убийци!

На ваше място щях да я спася,

а ето я, угаснала навеки!…

Корделия, Корделия, не бързай!

Какво ми казваш? А?… Как беше нежен,

как беше мек гласът й! Мек и сладък!

Най-хубавото у една жена!…

Аз умъртвих палача ти!…

 

ОФИЦЕРЪТ

                        Така е.

Той го уби наистина.

 

ЛИР

                        Нали?

Навремето с хапливото си ножче

аз щях да ги накарам да подскачат!

Сега съм стар и мъката ме скърши…

Ти кой си? Моите очи не са

от най-добрите, истина ти казвам.

 

КЕНТ

Ако Съдбата каже, че в света

е любила и мразила двамина,

единият съм аз.

 

ЛИР

                Не виждам ясно.

Не си ли Кент?

 

КЕНТ

                Познахте, господарю.

Но где е вашият служител Кай^[44]?

 

ЛИР

А, Кай? Добър слуга. И майстор в боя.

Загинал е. Кой знае де лежи.

 

КЕНТ

Не е загинал. Ето го пред вас…

 

ЛИР

Почакай да те видя!

 

КЕНТ

                … този, който

ви следваше от първата ви стъпка

в наклонния ви път.

 

ЛИР

                Добре дошъл!

 

КЕНТ

Добре дошли не можем да сме тук,

о, господарю, нито аз, ни друг!

Тук всичко е печал и мрак, и гибел.

Големите ти дъщери са мъртви

от низка смърт!

 

ЛИР

                Да, да. Така си мисля.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Речта му е безсмислена. Напразно

ще бъде да му казваме кои сме.

 

ЕДГАР

Уви, съвсем напразно.

 

ОФИЦЕРЪТ

                        Господарю,

Едмънд издъхна!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Дребна вест пред туй!…

Узнайте, рицари и приближени,

каква е волята ни: трябва всичко,

което би могло да облекчи

таз царствена разруха, час по-скоро

да се извърши. Колкото до мен,

отново обявявам се васал

на негово величество, додето

е жив на този свят. Кент, Глостър, вам

правата връщам с титли и прибавки,

заслужени от вас. И тъй ще бъде:

приятелят ще вкуси от плода

на свойта вярност, а врагът ще пие

от чашата на своята измяна…

Но вижте, вижте!

 

ЛИР

А моето глупаче — о, горкото —

обесено!… А?… Никакъв живот?

Как може едно куче, един кон

едно мишле да диша, да живее,

а ти да нямаш дъх? Не е възможно!…

И няма да се върнеш при баща си?

О, няма, няма, няма, няма, няма!…

Поразкопчайте ми туй копче, моля!

Благодаря ви, сър… Не, вижте тука!

Не виждате ли? Устните й! Ето!

Тук! Устните й! Гледайте!

 

ЕДГАР

                        Издъхва!…

Милорд! Милорд!

 

КЕНТ

                Разкъсай се, сърце!

Какво се бавиш!

 

ЕДГАР

                Погледнете, сър!

 

КЕНТ

Недейте мъчи клетия му дух!

По-хубаво е да угасне в мир!

Враг негов само може да го връща

на уреда за мъки, върху който

бе вързан от живота!

 

ЕДГАР

                Той е мъртъв!

 

КЕНТ

По-чудно е, че бе тъй дълго жив.

Излишни бяха дните му накрая!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Телата отнесете! Не остава

освен да спуснем креп над таз държава.

Приятели, поддържайте я двама

след раните от разпрата голяма!

 

КЕНТ

Мен път ме чака. Кралят ми ме вика.

Не бива да оставям сам старика.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не можем в толкоз скръб да съдим строго.

Бе много стар и се настрада много.

При тези мъки ние с вас едва ли

до тази възраст бихме издържали!