Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (12)

Втора сцена

 

ЛИР

По-силно, вихри! Духайте, додето

се пръснат бузите ви! Из ръкав,

небесни водостоци и въртопи,

залейте всичко, всичко до петлите

на най-високите камбанарии!

Вий, бързи като мисълта, сернисти

светкавици, вестителки ужасни

на цепещия дъбовете гръм,

пърлете тези власи! Млат небесен,

смажи корема объл на земята,

природните матрици разпилей,

затрий до най-последния зародиш

неблагодарния човешки род!

 

ШУТЪТ

Да ти правят вятър на сухо, чиченце, е по-приятно отколкото да те духа вихър на мокро! Върни се и искай прошка от дъщерите си! Такава нощ не жали ни мъдреца, ни глупеца!

 

ЛИР

Бушувай до пресита, грозна буря,

плюй дъжд, оригвай вятър, бълвай плам!

Природни сили, аз не ви осъждам

за грубост — вий не сте ми дъщери,

кралства не съм ви давал и не съм ви

наричал „мои скъпи“! Вий покорство

не ми дължите! Смейте се над мене!

На, ей ме, един болен, слаб, презрян,

нещастен старец!… Не, все пак коря ви!

Виновни сте, задето раболепно

с войските си, набирани там горе,

подкрепяте тук долу две злодейки

да издевателстват над този стар,

със сняг посипан череп! Срам за вас!

 

ШУТЪТ

Щом човек си има покрив за главата, значи си е имал глава за покрив.

Тоз, който няма къща,

а мисли за невеста,

той въшки ще развъжда,

сто горе, долу двеста!

Сърцето, който тачи

по-малко от крака си,

от лош мазол ще плаче

и дни ще има къси!

Защото не е имало досега хубавица да не прави муцуни пред огледалото.

Не, аз ще съм самата търпеливост.

Ни дума отсега!

 

КЕНТ

                Хей, кой е там?

 

ШУТЪТ

Величието и неприличието! Един мъдрец и един глупец!

 

КЕНТ

Нима сте тук, любезни господарю?

Дори за нощните животни няма

живот в такава нощ! Пред туй небе

разбойниците даже се укриват

във пещерите си! Откак се знам,

не помня да съм виждал досега

такива страшни мълнии, такива

ужасни трясъци, такъв див рев

на дъжд и вятър! Не, подобно чудо

не се търпи!

 

ЛИР

        Чрез него боговете

ще видят кой е гузен. Трепери,

мерзавецо, убягнал на закона!

Укривай се виновно във ръкава,

десницо кървава! От страх бледней ти,

клетвопрестъпнико, и ти, фалшиви

пазачо на морала, тайно вършещ

кръвосмесителство! Крещи във ужас,

подлецо, който под пристойна форма

копал си гроба другиму! Злодейства,

укрити най-надеждно, раздерете

покровите си тройни и просете

небесните викачи за отсрочка!

Аз нямам страх! По-малко съм грешил,

отколкото грешили са към мене!

 

КЕНТ

И гологлав! Добри ми господарю,

колибка знам наблизо тук, която

ще ви окаже временна закрила.

Поотдъхнете там, пък аз ще ида

във този замък. Той е по-студен

от камъка, със който е граден,

и ей сега, като ви дирих в него,

напъди ме, но аз ще изнасиля

свадливия му прием.

 

ЛИР

                Подлудявам!

Ела, момче! Студено ти е, а?

И мен ми е студено… Де е този

подслон, мой друже? Нуждата е учен,

умеещ да превръща в скъпоценност

най-долните неща. Колиба? Дай я!…

Глупаче бедно, чувствам в туй сърце

едно парченце, жалещо и тебе.

 

ШУТЪТ (пее)

„Човек, когато няма ум,

хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

ще тегли, без да вдига шум,

а пък дъждът вали, вали…“^[23]

 

ЛИР

Така е миличък!… Води ни, друже,

в колибата!

 

ШУТЪТ

Хубава нощ — и куртизанка ще охлади! Искам да кажа едно пророчество, преди да тръгна.

Щом почне попът туй да прави,

което от амвона слави,

кръчмарят — грешно да не смята,

да съди право съдията,

крадецът сборища да мрази,

от грях лъжецът да се пази,

женкарят в огъня да вика,

на мястото на еретика,

да кара рицарят без заем,

клеветник що е да не знаем,

лихварят лихва да зачерква

и курвата да зида черква,

тогаз във таз държава наша

такава ще настъпи каша,

че ходенето по земята

ще се извършва със краката!

Но това пророчество ще го каже магьосникът Мерлин^[24], защото ние с тебе, чиченце, живеем много преди неговото време!