Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (13)

Трета сцена

ГЛОСТЪР

Ах, Едмънд, Едмънд, не ми харесва това безчовечно отношение! Когато поисках да му окажа милост, те ми отнеха правото да се разполагам в собствения си дом и ми забраниха под страх от доживотна немилост да говоря с краля и изобщо да се грижа за него.

ЕДМЪНД

Каква жестокост и без човечност!

ГЛОСТЪР

Така е, но да оставим това!… Слушай: между двамата князе се е появила пукнатина и дори нещо повече. Тази нощ получих писмо. — Но помни, това е страшна тайна; държа го заключено в кабинета си! — За оскърбленията, на които кралят е подложен сега, ще дойде сурово възмездие. Част от силна войска е вече прехвърлена на нашия бряг. Трябва да вземем страната на краля. Ще го намеря и тайно ще му помогна. Ти върви и отвлечи с разговор вниманието на княза, та да не забележи отсъствието ми! Ако пък запита за мене, аз съм болен и на легло. Може би ще загина — защото и със смърт бях заплашен, — но трябва да помогна на стария си господар, краля! Невероятни неща се готвят, Едмънд, моля те, бъди предпазлив!

ЕДМЪНД

За тази запретена милост князът

веднага ще узнае; а тъй също

и за писмото. Туй ще ми спечели

което той загуби, тоест всичко.

Синът се качва — спускай се, бащичко!