Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (23)

Шеста сцена

 

ГЛОСТЪР

Далеч ли е скалата?

 

ЕДГАР

                        Ние вече

отдавна се катерим към върха й.

Наклона не усещате ли?

 

ГЛОСТЪР

                        Не.

Дори бих казал, че вървим по равно.

 

ЕДГАР

Не чувате ли как бучи морето?

 

ГЛОСТЪР

Не чувам нищо.

 

ЕДГАР

                Може би защото

по примера на зрението гаснат

и другите ви чувства.

 

ГЛОСТЪР

                        Може би.

Гласът ти ми се вижда променен,

по-гладко и по-смислено говориш.

 

ЕДГАР

Грешите. Само дрехите сменил съм.

 

ГЛОСТЪР

Речта ти ми се струва по-красива.

 

ЕДГАР

Пристигнахме. Не мърдайте нататък!

Как шеметно и страшно е, когато

човек надзърне във такава бездна!

Там долу нейде чайките се вият

във слоевете от междинен въздух

като рояк мухи. Един нещастен

сбирач на морски копър е увиснал

на равно разстояние от нас

и от морето, мъничък съвсем.

Рибарите, сновящи по брега,

са сякаш мишки. Корабът закотвен

е станал дребен като свойта лодка,

а тя самата пък едва се вижда,

като поплавък. И шумът неспирен

на пяната, търкаляща безброя

от камъчета, не достига тук.

Не ща да гледам вече, току-виж,

подведен от замаяния поглед,

политнал съм надолу със главата

във пропастта!

 

ГЛОСТЪР

                Вземи и мен, където

сега стоиш!

 

ЕДГАР

        Подайте ми ръка!…

Внимателно!… Така!… Сега сте точно

на края на скалата. Честна дума,

за нищо на света не бих подскочил

дори на място!

 

ГЛОСТЪР

        Щом е тъй, пусни ме!

Вземи и таз кесия — тя съдържа

брилянт, безценен за един бедняк.

Да те закрилят боговете! Сбогом.

Извикай, за да чуя, че си тръгнал!

 

ЕДГАР

Е, хайде, сбогом, сър!

 

ГЛОСТЪР

                На добър час!

 

ЕДГАР (настрани)

Ако със мъката му се шегувам,

то с цел го правя да я излекувам!

 

ГЛОСТЪР (коленичи)

Пред вас, о, всемогъщи богове,

отказвам се от този свят и смъквам

от себе си мъчителното бреме.

Да можех да го нося, без да влизам

във спор с непрекословната ви воля,

оставил бих кадящата угарка

на дните ми да се стопи докрай!

Ако е жив, пазете моя Едгар!…

Е, друже, сбогом!

 

ЕДГАР

                Сбогом! Тръгнах, сър!…

Дали не може пък една представа

да похити хазната на живота,

щом тоз живот самичък я поднася

на похитителя? Да беше стигнал,

където бе намислил да отиде,

сега изобщо нямаше да мисли!…

Ей, сър!… О, Боже! Жив или умрял?…

Ей, сър! Не чувате ли?… Оживява!

За малко да издъхне!… Как си, старче?

 

ГЛОСТЪР

Върви си! Остави ме да умра!

 

ЕДГАР

Каквото и да бъдеше — освен

въздушна нишка, паяжинка, пух, —

след падане от толкова високо

ти би се разтрошил като яйце!

А гледам те, че дишаш, кръв не лееш,

изглеждаш здрав, говориш! Десет мачти

една над друга няма да достигнат

ръба, от който падна! Просто чудо!

Как стана, а?

 

ГЛОСТЪР

        Наистина ли паднах?

 

ЕДГАР

От тоз отвесен тебеширен рид!

Хе откъде! Дори и чучулига

от тъй високо няма да се чуе!

Не виждаш ли?

 

ГЛОСТЪР

        Не мога. Сляп съм, драги!

Нима бедата е лишена вече

от правото сама да сложи точка

на себе си? Все пак утеха беше

да можеш да се скриеш във смъртта

от произвола, да измамиш с нея

мъстта на властващия!

 

ЕДГАР

                        Дай ръка!

Вдигни се! Ха така! Краката как са?

Добре ли се държиш?

 

ГЛОСТЪР

                Уви, добре!

 

ЕДГАР

Това надхвърля всички чудеса!

Какво бе туй създание, което

се раздели със тебе на ръба

на зъбера?

 

ГЛОСТЪР

        Един нещастен просяк.

 

ЕДГАР

Очите му оттук ми се видяха

подобни на луни! Хиляда ноздри

то имаше! И клонести рога,

накъдрени като море във буря!

Ей, татенце, това било е дявол!

На боговете да благодариш —

за да ги славим, те нерядко вършат

такива чудеса!

 

ГЛОСТЪР

                Да, да! Тъй беше!

От днес ще нося мъката, додето

извика: „Стига!“ Този непознат

повтаряше след всяка своя дума

„Нечистия“ и аз от туй заключих,

че е човек, и тръгнах подир него.

Той, дяволът, довел ме е дотук!

 

ЕДГАР

Не се вълнувай!

                Кой е този там?

Здрав разум никога не би накичил

тъй своя притежател!

 

ЛИР

Не, нищо не могат да ми направят! Какво, че съм сякъл пари? Аз съм кралят!

 

ЕДГАР

О, страшна гледка, късаща сърцето!

 

ЛИР

Природното право стои над правните кривди! Ето ти парата на ръка, войниче!… Оня там държи лъка си като плашило за гарги! Опъни, опъни! До върха на стрелата!… Ха, мишка, дръж!… Ш-ш-шт! Тихо, това късче печено сирене ще свърши работа!… Ето я бойната ми ръкавица! Ще я хвърля и на великан!… Донесете алебардите^[39]!… Чудесно литна, пиленце, право в целта, право в нея! Фю-ю-ют!… Парола?

 

ЕДГАР

Сладък риган!

 

ЛИР

Минавай!

 

ГЛОСТЪР

Познавам този глас!

 

ЛИР

Ха! Гонерила с бяла брада! Умилкваха ми се като кученца, намираха ми бели власи в брадата, преди да ми бяха поникнали черните^[40]. И на всяка дума — „да, господарю“, „не, господарю“! Но „да“ и „не“ едновременно не са по вероучението. Когато дъждът дойде да ме накваси, когато вятърът ми разтресе зъбите и когато гръмотевиците не пожелаха да замлъкнат въпреки заповедите ми — тогава ги разбрах аз, тогава ги надуших добре! Измамнички! Разправяха ми, че съм бил какво ли не! Лъжа! И мен ме лови треската!

 

ГЛОСТЪР

Аз помня и най-малкия оттенък

на този глас! Не е ли той на краля?

 

ЛИР

Да, крал съм аз от шпорите до шлема!

Виж мойте поданици как треперят

пред взора ми!… Дарявам ти живота!

А теб защо те съдят? Я да чуем!

Прелюбодейство?

И смърт за туй? Помилван си! Как може!

Врабците блудстват, златните мушици

развратничат пред моите очи!

Вирей, съвъкупление!

На Глостър копелето незаконно

излезе по-грижовно към баща си,

отколкото към мен двете ми рожби,

заченати редовно!

На воля, блудство! Карай през просото!

Разплождай! Имам нужда от войници!…

Погледайте я таз предвзета дама,

която се държи като че ли

между бедрата има хладен мрамор

и с възмущение глава извръща,

щом само чуе думата „наслада“ —

кобилата и женската на пора

не се отдават на сластта по-жадно

от нейна милост! Да, над кръста те

жени са, а кентавърки^[41] под него!

Дотука ги владеят боговете,

оттук надолу — дяволът!

Да, там е пъкъл, мрак и серен дим,

жарава, пламъци, разпад и смрад!

Фу! Фу! Тфъ! Тфъ! Аптекарю, продай ми

два грама мускус, за да умъртвя

вонята на представата си! Дръж

пари за него!

 

ГЛОСТЪР

Ръката си ми дайте за целувка,

мой господарю!

 

ЛИР

        Тя смърди на тленност.

Да я избърша първо!

 

ГЛОСТЪР

О, малък свят, издъно разрушен!

Големият тъй също някой ден

ще се разсипе!^[42]… Помните ли кой съм?

 

ЛИР

Помня много добре очите ти. Не ме гледай така накриво! Колкото и да ме стреляш, сляпо Купидонче^[43], вече няма да се влюбя! На, прочети моето предизвикателство и виж почерка му!

 

ГЛОСТЪР

Да беше всяка буква в него слънце,

пак нямаше да мога да я видя!

 

ЕДГАР (настрани)

Не бих повярвал, ако бях го чул,

но тъй е! И сърцето ми се къса!

 

ЛИР

Чети!

 

ГЛОСТЪР

        С какво? С тез очни кухини ли?

 

ЛИР

А, това ли искаше да ми кажеш? Че нямаш нито парици, нито очици? Нищо! На очите ти е тежко, но пък на кесията ти нали й е леко? Все пак можеш да видиш как върви светът!

 

ГЛОСТЪР

Мога само опипом.

 

ЛИР

Какво? Да не си луд? Човек може и без очи да види как върви светът! Гледай с ушите си! Виж как оня съдия ругае тоя дребен крадец! Чуй сега да ти пошепна нещо: смени им местата и, фокус-мокус, кой е крадецът — кой е съдията?… Видял ли си дворно куче да лае по просяк?

 

ГЛОСТЪР

Да, господарю.

 

ЛИР

И човека да бяга от песа? Ето ти великия символ на властта. И на песа трябва да се подчиняваш, щом е на служба!

Разголвай гръб, стражарю нечестиви!

Как смееш да извиваш своя бич

над блудницата, като тайно жаждаш

да блудстваш с нея? Ей го на, лихваря

с достойнство беси дребния джебчия!

През дрипите прозира всеки грях,

а мантии и шуби скриват всичко!

Покрий вината с тънък пласт от злато

и ще ти счупи меча на закона,

обвий я с колкото си щеш парцали —

ще я прониже сламка на пигмей!

Виновни няма! Аз ги оправдавам!

Помни това от мене, който мога

да кажа: „Млък!“ на всеки обвинител!

Един съвет: купи си очила

и като хитър политик прави се,

че виждаш бистро в мътното!… Изуй ме

По-силно дърпай! Още малко! Тъй!

 

ЕДГАР

О, смесица от разум и безумство!

Прозрения сред лудост!

 

ЛИР

Ако за мен ще плачеш, то вземи

очите ми! Аз знам те. Ти си Глостър.

Търпи! Със плач дошли сме на света.

Сам знаеш, че подушили за пръв път

дъха на въздуха, пищим и плачем.

Чуй, чувай една проповед!

 

ГЛОСТЪР

                        О, мъка!

 

ЛИР

Родени, ний плачем, че дошли сме

на таз огромна сцена за глупци

и шутове… Чудесна шапка! Знаеш,

ще бъде хитро да обвием в плъст

краката на конете! Да, и тихо

в тила на зетьовете щом проникнем,

тогава смърт наляво, смърт надясно,

смърт, смърт!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Ха, ей го! Обкръжете го! Така!…

Сър, нашата кралица, дъщеря ви…

 

ЛИР

Нима съм пленник? Нямам ли защита?

Отново ли играчка на съдбата?

Не ми правете зло! Ще ме откупят!

Хирург ми трябва! Тежко съм контузен

във мозъка!…

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

        Ще ви намерим всичко!

 

ЛИР

Отнийде помощ! Сам и изоставен?

От скръб такава на човека може

очите му да станат като лейки

и с тях градината си да полива

или да пръска есенния прах!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Любезни, сър…

 

ЛИР

        Добре! Ще падна с блясък!

Като жених във брачното легло!

Ще бъда весел! Знаете ли, аз

съм всъщност крал!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                И царствен при това.

Слуги на волята ви!

 

ЛИР

                Виж, тъй може!

Но който иска да ме улови,

ще трябва да поприпка с мен!… Ти гониш!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Такова зрелище извиква жалост

дори при просяк, камо ли при крал!

Но третата ти рожба ще издигне

природата от бездната, в която

захвърлиха я първите ти две!

 

ЕДГАР

Сполайте, сър!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Дал Бог доброто! Казвай!

 

ЕДГАР

Дали сте чули, сър, за предстоящо

сражение наблизо?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                То се знае!

Тук, който има слух, е чул за него!

 

ЕДГАР

А близо ли е чуждата войска?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Съвсем наблизо и се движи бързо.

Ядрото й след час ще бъде тук.

 

ЕДГАР

Благодаря ви, сър. Това е всичко.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Кралицата ни се забави тука

по лично дело, но войските вече

са във движение.

 

ЕДГАР

                Благодаря ви!

 

ГЛОСТЪР

Вземете ме, всеблаги богове,

та злото в мене да не ме подмами

отново да подиря своя свършек,

преди да бъде той угоден вам!

 

ЕДГАР

Добре се молиш, татко!

 

ГЛОСТЪР

                        А ти кой си

добри приятелю?

 

ЕДГАР

                Един бедняк,

когото собствените му неволи

научили са жалостив да бъде

към чуждите. Ела, аз знам тук близко

подслон за теб!

 

ГЛОСТЪР

                Благодаря ти, синко.

Дано небето да те награди!

 

ОСВАЛД

Наградата е моя! Провървя ми!

Предателю, безокият ти череп

е бил създаден, за да ме издигне!

Моли се бързо! Гол е вече мечът,

от който ще умреш!

 

ГЛОСТЪР

                Дано е силна

десницата, която го държи!

 

ОСВАЛД

Селяк! Ще покровителстваш един

предател, обявен извън закона?

Марш, пес, че, току-виж, те заразил

със свойта участ! Пускай му ръката!

 

ЕДГАР

Туй няма да го бъде! Не го давам!

 

ОСВАЛД

Пусни го, робе, че ти взех живота!

 

ЕДГАР

Върви си кротко по пътя, господине, и остави простите хорица на мира! Ако тъй се взимаше живот, нямаше да изтрайваме по две недели на тая земя… Не! Не приближавай стареца! Назад, казвам ти, че ще опитам кое е по-яко — твоята глава или моят кривак! Ясно ли е?

 

ОСВАЛД

Ах, ти, бунище!

 

ЕДГАР

Ще ти изкъртя зъбките, сър! Не можеш ме уплаши с тия номера!

 

ОСВАЛД

Уби ме, робе!… Взимай таз кесия!…

Ако желаеш да получиш още,

зарий трупа ми, а това писмо…

във пазвата ми… отнеси на Едмънд,

граф Глостър… във британската войска…

О, ненавременна нелепа смърт!

 

ЕДГАР

Познах те. Ти обслужваше порока

на свойта господарка, както даже

самото зло не би могло да иска!

 

ГЛОСТЪР

Нима умря?

 

ЕДГАР

        Ти, татенце, седни!

Ще го пребъркам. Може туй писмо

да ми окаже дружеска услуга.

Не диша вече. Съжалявам само,

че не умря с присъда и палач.

Прощавай, восък! Вий, добри обноски,

недейте ме упреква! Няма как!

Заради тайната на своя враг

ний често му отваряме гърдите.

А туй е само плик. Ще позволите!

„Спомни си взаимния ни обет! Сега ще имаш много сгодни случаи да го премахнеш. Стига да не ти липсва желание, ще се намери кой да ти създаде час и място. Ако той се върне победител, всичко е загубено. Тогава аз ще бъда негова пленница, а леглото му — затвор за мен. Освободи ме от омразната му топлина и сам заеми своето място до мен като награда за подвига си!

Твоя любеща те (бих искала да прибавя: съпруга) Гонерила“

Жени, вместилища на мътни страсти!

Крои смъртта на благия си мъж,

за да добие вместо него брат ми!…

Теб, писмоносецо на тази двойка

от кървави развратници, набързо

със пясък ще зарина, а това

послание от страст и от омраза,

като назрее час ще дам на княза.

Добре ще е за него да узнай

за твойта служба и за твоя край!

 

ГЛОСТЪР

Защо тъй груб съм! Кралят полудя,

а този мой корав, безчувствен мозък

крепи се още и разбира всичко!

Да можех да се смахна! О, тогава

беди и мисли щяха да вървят

по разни пътища и мойта болка

сред лудостите щеше да загуби

съзнание за себе си!

 

ЕДГАР

                Да тръгнем!

Дочувам барабани! Хайде, татко!

Ще те предам на дружески ръце!