Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (6)

Пета сцена

 

ЛИР

Бързай към Глостър! Отнеси това писмо на дъщеря ми, но не й казвай нищо освен онуй, за което те попита, като го прочете! Ако усърдието ти се окаже от бавните, ще съм стигнал там преди тебе.

 

КЕНТ

Няма да мигна, преди да съм отнесъл писмото ви, господарю!

 

ШУТЪТ

Ако мозъкът на човека беше в ходилата му, дали от много мислене нямаше да ни излизат мазоли?

 

ЛИР

Щяха сигурно.

 

ШУТЪТ

Тогава радвай се — твоят ум няма да има нужда от меки пантофи.

 

ЛИР

Ха-ха-ха!

 

ШУТЪТ

Ще видиш, че другата ти дъщеря ще се отнесе към теб по същия начин, защото, макар тя да прилича по вид на тази, колкото киселицата прилича на сладката ябълка, аз си знам, каквото си знам.

 

ЛИР

Какво знаеш, момчето ми?

 

ШУТЪТ

Че на вкус ще е толкоз различна от нея, колкото една киселица е различна от друга киселица. Ти можеш ли ми каза, защо носът ни е насред лицето?

 

ЛИР

Не.

 

ШУТЪТ

За да има човек от двете му страни по едно око, та което не може да подуши с носа си, да го вижда с очите!

 

ЛИР

Несправедливо постъпих с нея.

 

ШУТЪТ

А как стридата си прави черупката, знаеш ли?

 

ЛИР

Не.

 

ШУТЪТ

И аз не знам, но знам защо му е на охлюва къщата.

 

ЛИР

Е, защо му е?

 

ШУТЪТ

За да има къде да си подслони главата, а не за да я дава на дъщерите си, та рогата му да останат без покрив.

 

ЛИР

Ще изтрия бащинското си чувство! Тъй добър бях към нея… Тези коне още ли не са готови?

 

ШУТЪТ

Магаретата ти отидоха за тях. Но това защо звездите на Мечката са седем има чудесно обяснение.

 

ЛИР

Защото не са осем?

 

ШУТЪТ

Отгатна. От тебе става отличен шут!

 

ЛИР

Да трябва да си връщам всичко насила! Чудовищна неблагодарност!

 

ШУТЪТ

Ако ти беше мой шут, чиченце, щях да кажа добре да те нашибат, задето си избързал със старостта.

 

ЛИР

Как „избързал“?

 

ШУТЪТ

Не трябваше да остаряваш, преди да си поумнял.

 

ЛИР

О, небеса, недейте ме оставя

да се побъркам! Не! Безумец — не!

Каквото щете, само не и луд!

Е, оседлани ли са?

 

РИЦАРЯТ

                Да, милорд.

 

ЛИР

Ела, момче!

 

ШУТЪТ

Мома, която смей се над мъка като тази,

едва ли ум ще има онуй да си опази!