Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (24)

Седма сцена

 

КОРДЕЛИЯ

О, честни Кент, повярвай ми, не зная

с какво да ти платя за добрината:

животът къс е, средствата ми — малки!

 

КЕНТ

Една услуга, щом е оценена,

о, господарко, тя е свръхплатена.

Което казах, е самата правда

без съкращения и без прибавки.

 

КОРДЕЛИЯ

Сега преоблечи се! Тези дрехи

ще ти припомнят лоши часове.

Смени ги, моля ти се!

 

КЕНТ

                Господарко,

ако разкрия кой съм, ще попреча

на плана си. Недейте ме издава,

додето времето и аз не кажем!

Туй искам за награда.

 

КОРДЕЛИЯ

                        Ще го имаш!

Баща ми е как е?

 

ЛЕКАРЯТ

                Още спи, госпожо.

 

КОРДЕЛИЯ

Зазидайте, о, богове добри,

тоз пролом в изтерзания му дух!

Настройте пак разхлабените струни

на моя върнат в детството родител!

 

ЛЕКАРЯТ

Мадам, предлагам ви да го събудим.

Той спа достатъчно.

 

КОРДЕЛИЯ

                Решете сам,

напътствуван от своята наука!

Облечен ли е вече?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Да, госпожо.

Додето спеше здравотворен сън,

сменихме вехтите му дрехи с нови.

 

ЛЕКАРЯТ

Госпожо, стойте тук, като го будим!

Не смятам, че ще буйства.

 

КОРДЕЛИЯ

                        Ей ме тука.

 

ЛЕКАРЯТ

До него! Тъй! Свирачите, по-силно!

 

КОРДЕЛИЯ

Страдалецът ми беден! Татко мой!

Да иска изцелението свише

да капне цяр за теб на мойте устни

та с таз целувка да поправя злото,

което си узнал!

 

КЕНТ

                О, нежна обич!

 

КОРДЕЛИЯ

Дори и да не беше им баща,

на тези власи те дължаха милост!

Възможно ли е туй лице да бъде

оставено на шибащите вихри,

под тътнещия гръм, между слепящи

начупени светкавици, съвсем

като забравен пост със този шлем

непазещ нищо? Във такава нощ

бих пуснала край огъня си даже

и кучето на своя неприятел,

дори да ме е хапало, а ти

нощувал си с бродяги и свине

върху изгнила слама! Чудно как

останал е животът с теб, когато

умът те е напускал!… Той се буди!

Заговорете му!

 

ЛЕКАРЯТ

Не, по-добре е вас да чуе първа!

 

КОРДЕЛИЯ

Отдъхнахте ли, как сте, господарю?

 

ЛИР

Защо сте ме измъкнали от гроба?

Ти ангел си, пък аз съм в ада вързан

за огнен кръг и моите сълзи

ме парят като кипнала смола!

 

КОРДЕЛИЯ

Познавате ли ме коя съм, сър?

 

ЛИР

Да, знам те: дух си. Но кога умря?

 

КОРДЕЛИЯ

Все същото!

 

ЛЕКАРЯТ

        Не се е досъбудил.

 

ЛИР

Къде съм бил? Къде съм? Ден е сякаш!

Навярно някой се шегува с мен!

Аз бих умрял от жал, да видя друг

тъй грозно разиграван!… Не разбирам!

Туй моите ръце ли са? Да видим!…

Боде! Усещам!… О, да знаех само

със сигурност къде съм и какво съм!

 

КОРДЕЛИЯ

В лицето ми се взрете, господарю,

и над главата ми ръка прострете

за благослов!… Не, сър! Не, тъй не бива!

Не коленичил!

 

ЛИР

        Много ви се моля

не си играйте с мене! Аз съм само

един извеян старец, вече минал

осемдесет и право да ви кажа,

боя се, че не съм съвсем с ума си.

Аз мисля, че те зная… и теб също…

но се съмнявам, тъй като не схващам

къде съм и, макар да се напрягам,

не знам кога облякъл съм тез дрехи

и де съм спал нощес… Не ми се смейте,

но тази дама ми напомня мойто

дете Корделия…

 

КОРДЕЛИЯ

                И тя е! Тя е!

 

ЛИР

Тез сълзи мокри ли са? Мокри! Не!

Недей да плачеш! Ако е у тебе

отровата, ще я изпия. Знам,

не ме обичаш — твоите сестри

измъчиха ме, спомням си, пък аз

не бях им дал причина; а ти имаш,

ти имаш за какво да…

 

КОРДЕЛИЯ

                Нямам! Нямам!

 

ЛИР

Кажете ми във Франция ли съм?

 

КЕНТ

Във свойто кралство, сър.

 

ЛИР

                        Не ме лъжи!

 

ЛЕКАРЯТ

Госпожо, вие виждате сама,

че болестта е победена в него

ала опасно е да се изпълва

ума му със загубеното време.

Внушете му, че трябва да си легне,

и повече недейте го вълнува,

преди да доукрепне.

 

КОРДЕЛИЯ

                Господарю,

бъдете тъй добър, елате с мен!

 

ЛИР

Корделия, бъди ми търпелива!

Баща ти моли те да му простиш

и да забравиш. Аз съм стар и глупав.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Потвърждава ли се, че Корнуолският княз е бил убит?

 

КЕНТ

Да, сър.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

А кой е възглавил войската му?

 

КЕНТ

Говори се, че незаконният син на Глостър.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

А законният му син, Едгар, когото той пропъди, бил, казват, в Германия с граф Кент.

 

КЕНТ

Слухове много! Трябва да видим какво става. Британските войски се движат бързо.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Сражението се очертава кръвопролитно. Сбогом, сър!

 

КЕНТ

Ще свършим скоро — зле или добре,

от тази битка ще се разбере!