Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Lear, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Пред замъка на Глостър.

Влизат — от различни страни — Кент и Освалд.

 

ОСВАЛД

Добро ти осъмване, друже! От замъка ли си?

 

КЕНТ

Аха!

 

ОСВАЛД

Къде можем да оставим конете си?

 

КЕНТ

Ей го блатото!

 

ОСВАЛД

Не, бъди тъй добър да ми кажеш!

 

КЕНТ

Не ща да бъда добър за теб!

 

ОСВАЛД

Тогава и аз не ща да те виждам!

 

КЕНТ

Гледай да не ме видиш в Бъхтибърските кошари!

 

ОСВАЛД

Какво искаш ти, бе? Аз не те зная дори!

 

КЕНТ

Но аз те знам добре тебе!

 

ОСВАЛД

Е, кой съм, като ме знаеш?

 

КЕНТ

Един мерзавец, един негодник, един лапач на огризки, това си ти! Подъл, надут, празен лакей! Кирлив вълнен чорап[14] с не повече от сто фунта и три ливреи! Пъзльо, който се мъкне по съдилища, защото има тъй лилийно черно дробче[15], че не му стиска да извади меч! Мръсно, суетно конте, дето знае само да се кълчи пред огледалото! Мазен кучи син, голтак без наследство! Угодник и господарски сводник, смес от слуга, подлец, просяк, страхливец и наследник на улична пачавра! Мръсен пес, който ще накарам да заквичи до небесата, ако оспори само една сричка в този поменик от титли!

 

ОСВАЛД

Гледай го ти, разбойника! Как се нахвърляш така върху едного, когото не познаваш и който не те познава?

 

КЕНТ

Ах ти, нахална мутра! Как смееш да отричаш, че ме познаваш? Преди два дена не те ли проснах на земята и не те ли наложих добре пред краля ни?

Изважда меч.

Измъквай меча си, мизернико! Нищо че е нощ — луната грее и аз ще опържа от тебе една порция „яйца на лунна светлина“! Вади меча си, бръснарско конте, кукло издокарана!

 

ОСВАЛД

Махай се! Нямам работа с теб!

 

КЕНТ

Вади меча, негоднико! Донесъл си тук писмо срещу краля и ще взимаш страната на оная суетница срещу царствения й баща! Вади меч, подлецо, или ще ти нарежа прасците за тигана! Брани се, негодяй! Хайде!

 

ОСВАЛД

На помощ! Хора! Убиха ме! Помощ!

 

КЕНТ

Брани се, страхливецо! Нападай, красавецо!

 

ОСВАЛД

На помощ! Убиха ме! Убиха ме!

 

Влизат Едмънд с изваден меч, Глостър, Корнуолският княз, Регана и Свита.

 

ЕДМЪНД

Стой! Разделете се! Какво тук става!

 

КЕНТ

Ела и ти, господарчето ми! Ела да те посветя в тези работи!

 

ГЛОСТЪР

Двубой? Оръжия? Какво туй значи?

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Под страх от смърт веднага спрете боя!

Какъв е поводът? Кои са тези?

 

РЕГАНА

Тоз тук е пратеникът на сестра ми,

а този е на краля.

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Е, да чуем!

Какво извика вашата кавга?

 

ОСВАЛД

Не мога да си взема дъх, милорд!

 

КЕНТ

Нищо чудно — много прекали с безстрашието си! Подъл треперко, природата отказва да те е правила! На теб шивач ти е майсторът!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Какъв чудак! Отгде нагде шивач!

 

КЕНТ

Само шивач, сър! Не може художник или ваятел да са го направили такъв хилав, колкото и надве-натри да са го работили!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Защо избухна спорът ви, кажи!

 

ОСВАЛД

Тоз стар побойник, сър, когото аз

заради сивата брада пожалих…

 

КЕНТ

Ти ли бе, последна буква от азбуката, куча запетайко?… Милорд, ако ми разрешите, аз ще стрия на хоросан този непресят простак и ще измажа с него стените на първия нужник!… Ти ще ми жалиш сивата брада, стърчиопашко недна!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

По-кротко ти, простако недодялан!

Не знаеш ли почтителност какво е?

 

КЕНТ

Простете, сър, но и гневът ни има

предимство някога!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Защо си гневен?

 

КЕНТ

Защото носи меч един мошеник,

неносещ във кръвта си капка чест!

Такива хилещи се хитреци

прегризват с мишите си зъбки даже

най-стегнатите ни роднински връзки;

поддаквайки на свойте господари,

във огъня им те наливат масло,

досипват сняг в душевния им хлад,

въртят се със промените в духа им

като онези чучела на чапли,

които, окачени по стрехите,

показват вятъра със своя клюн[16]!

Да те надупчи шарката дано

за таз усмивка на епилептик!

Не съм ти шут аз! А? На глас дори?

Гъсок с гъсок, ако ми паднеш нявга

на Саремската равнина, ще крякаш

до Камелот[17]!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

        Не си ли мръднал, старче?

 

ГЛОСТЪР

И как се сбихте? Разкажи за туй!

 

КЕНТ

Две крайности не са така противни

една на друга, както сме със този

подлец отсреща, сър!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Защо „подлец“?

С какво тъй тежко се е провинил?

 

КЕНТ

Лицето му не ми харесва, сър!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

А може би не ти харесват също

и неговото, мойто, на жена ми?

 

КЕНТ

Сър, мойта служба е да бъда прям:

аз срещал съм в живота си лица

и по-добри от тез над рамената

на хората пред мен.

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Знам този говор.

Похвалили са го веднаж за прямост

и цял живот сега ще бъде груб,

насилвайки природата си. Той ли?

Не, той не е способен да ласкае!

Човек с открита мисъл, той е длъжен

да казва истината! Ако бъде

приета — хубаво, ако ли не —

той казал е това, което мисли!

Знам тез двуличници: под свойта рязкост

те крият много повече лукавство

от двайсет очевидни подмазвачи,

които се разкъсват да угаждат!

 

КЕНТ

Милорд, кълна се в истинната правда,

пред вашето величие, което

досущ като венеца светозарен

връз челото на Феб…

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                А туй какво е?

 

КЕНТ

Опит да се откъсна от привичния си говор, който толкоз не ви харесва. Аз едно знам, сър, че не съм ласкател. Ако някой ви е измамил с проста реч, значи е бил просто измамник; а пък аз няма да стана такъв дори и ваша немилост да ме моли за това!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

С какво си го обидил?

 

ОСВАЛД

                С нищо, сър!

Наскоро кралят ни, разбрал превратно

един мой отговор, благоволи

да ме удари; и тогава този

прислужник негов, за да се хареса

на господаря си, ми сложи крак

и, подло повалил ме и надсмял се

над мойта себесдържаност, успя

да се представи за герой, с което

спечели толкова хвалби от краля,

че настървен от страшния си подвиг,

отново тука ме нападна с меч.

 

КЕНТ

Ако ги слушаш всички тез пъзливци,

Аякс[18] е шут пред всекиго от тях!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Я дайте стегите! Като ти сложим

във тях краката, стари самохвалко,

ще те научим!

 

КЕНТ

                Стар съм вече, сър,

тепърва да се уча. Този срам

не хвърляйте върху ми! Аз слуга съм

на краля ни и пратен съм от него.

Неуважение и неприязън

към неговите сан и личност бихте

показали на моя господар,

поставяйки посланика му в стеги!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Донесте ги! И дръжте го във тях

до утре по обяд!

 

РЕГАНА

                Защо тъй малко?

До утре вечерта, до другиден!

 

КЕНТ

Да бях на вашия баща копой,

по-мека щяхте да сте с мен, госпожо!

 

РЕГАНА

Но тъй като си негов негодяй,

по-твърда ще съм с тебе, господине!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да, той е от онези, за които

сестра ви пише… Стегите, повтарям!

 

Донасят дървени стеги.

 

ГЛОСТЪР

Почтително ви моля, ваша милост!

Вината на тогова е голяма

и кралят ни сурово ще го смъмри;

но наказание като това

прилага се към най-презрени люде,

които стражите са заловили

за кражба на пазара или други

най-долни нарушения, и кралят

ще се почувства оскърбен в лицето

на своя пратеник, ако узнае,

че бил е в стеги!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Аз ще отговарям!

 

РЕГАНА

Сестра ми повече ще се обиди

от туй, че неин благородник бил е

нападнат и руган пред всички нас

при изпълнение на своя дълг.

Стегнете го!

Краката на Кент биват хванати в дървените стеги.

Елате с мен, съпруже!

 

Излизат всички освен Глостър и Кент.

 

ГЛОСТЪР

Съчувствам ти, приятелю, но князът

поиска го, а неговата воля

не се престъпва, туй го знаят всички.

След час и друг ще го помоля пак.

 

КЕНТ

Недейте, сър! Аз капнал съм от пътя

и част от времето ще мине в сън,

а през останалите ще си свиркам.

Съдбата честните не често глези

и мойте глезени ще потърпят.

Довиждане!

 

ГЛОСТЪР

        Не, князът зле постъпи

и таз му стъпка ще се срещне зле!

 

Излиза.

 

КЕНТ

Добри кралю, обречен да изпробваш

пословицата, тежко ще ти бъде

„от мека сянка, та на жарък припек“!

Маяк небесен,[19] освети по-бързо

кълбото ни, та в твоя мил светлик

да зърна туй писмо! Изглежда само

в нещастието стават чудеса.

Това е от Корделия, която,

узнала как и где съм се укрил,

ми пише, че далеч от тази наша

объркана държава, прави всичко

за болките ни да намери цяр.

Очи, възползвайте се от това,

че дълъг път и мъки ви притварят,

за да не гледате срама, до който

е стигнал господарят ви! Фортуно,[20]

над бедстващите усмихни се ти

и своя кръг отново завърти!

 

Заспива.

Бележки

[14] „… вълнен чорап…“ — т.е. лакей, човек от долен социален слой; благородниците от Шекспирово време носели копринени чорапи.

[15] „… лилийно черно дробче…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за вместилище на смелостта; белият, „млечен“, чер дроб бил синоним на страхливост.

[16] „… чучела на чапли… със своя клюн…“ — такива ветропоказатели изглежда са съществували по Шекспирово време.

[17] „… Саремската равнина… Камелот“ — Саремска равнина е старото име на равнината около град Солсбъри, а Камелот е резиденцията на легендарния крал Артур; значението на целия израз е изглежда „до края на света“.

[18] Аякс (мит.) — един от главните гръцки герои, участвали в Троянската война.

[19] „маяк небесен…“ — става дума за слънцето.

[20] Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.