Андрея Илиев
Дядо Кец прави град

Ловът и рибарлъкът са манната небесна за тукашния край. Чрез тях са решени много от проблемите — водоснабдяването, асфалтирането на улиците, дотациите за малките цехчета. А дядо Кец твърдеше, че и обявяването на града за такъв се дължало на едно диво прасе.

— Нещо май ме премяташ — скептично го мярнах аз.

— Абе, човек, там бях. И да ти кажа: никакво прасе нямаше, защото Джако Нереза бе прасето.

— Слушай — притворих очи, — Пеньо да не е забравил някое шише ракия?

Пеньо бе синът му.

— Ами — поклати глава старецът. — Той такива грешки не прави… Та тръгнал насам големецът, дето прави селата на градове, пък на, нашите не могат да намерят прасе.

— Нали на лов идва? Откъде накъде ще го търсят?

— Бе ти от небето ли падаш? Че тия фазани де ги гледаш на коланите на софийските и други баш началници, да не мислиш, че са фърчали слободно?

— Вързани ли са били?

— Ами, пуска ги Нако Горския от един чувал! На, честен кръст!

— И как стана?

— Облякоха Джако като диво прасе. И шопа го гръмна… Ама чакай, бе, туй не е края! Джако лежал изтръпнал и понеже на страха ушите са дълги, счуло му се, че шопът пак пълни масурите. И скочи.

— Как скочи? — увисна ми ченето.

— Ами на два крака. И изрева: „Недей, ва! Ша ма убийш!“

Нещо ми прищрака и аз облекчено се отпуснах на стола. Ами да, „Угрюм река“.

— Слушай, чел ли си „Угрюм река“?

— Какво е това?

— Книга.

— Аз книги не чета — с достойнство рече дядо Кец. — Там всичко е измислено. Виж, телевизията шашми не прави, там всичко се вижда.

— Там е описана тая ваша история. Само че с мечка.

— Чакай, чакай… — изненада се старецът. — Ти какво — значи аз лъжа?

— Лъжеш, плагиат такъв!

— Плагиат ли? — опипа с езика си той новата дума и тъй като му се видя неприятна, обиди се.

Две седмици не ми говори. Един следобед дойде, седна и задъвка ожесточено горната си джука.

— Слушай, не ти се сърдя… Дето ме нарече тогава… как беше…

— Плагиат ли?

— А… как лесно го каза — завистливо ме измери дядо Кец. — Ама то не било животно.

— Какво животно? — изненадах се аз.

— Ами аз тогава помислих, че е някакво добиче — я магаре, я мисирка.

Той пак захапа устната си.

— Шопът отначало се стресна — бодро продължи — Пък после като бухна да се смее… „Ашколсун, вика, на обществената ви позиция и гражданска активност! Б. ще стане град!“ И на, стана…