Андрея Илиев
Повреден

Прегърнали сме се с брато и крепейки се един друг, се мъчим да се приберем у дома, без да излеем от коремите си литъра каменарка. Според мен той е по-пиян, защото безразсъдно отваря уста, опитвайки се да обяви на света, че някакъв Илия градял нещо си. Абе, какво ти пука за тоя, да не би да събере ракията и да ти я върне у коремо?… Ха да му кажа, обаче моята се юрва към зъбите. Затова само муча и се стискам за рамото му.

И изведнъж… Изтрезнях, ей! Едно от котилото Мето — петгодишната Аксиния — клечи край пързалката в кварталната градинка и рови в пясъка с огромен изкуствен х… Тоест, член.

Брато се разсърди, че спираме и ми се скара:

— Ти х… не си ли виждал?

После смля видяното с пияната си кратуна и се възмути:

— Срамота… Ей, Акси, откъде взе тая… играчка?

Детето спря да забива х… в пясъка, погледна ни неодобрително и посочи към другата страна на улицата. Със сложен пирует се завъртяхме (брато почти се срути, а уж напираше да строи еди-кво си) и видяхме огромен червен надпис sex-shop.

Използвайки гравитацията и въздушните течения успяваме да преминем оттатък. По трудното обаче предстоеше тепърва — да уцелим вратата. На четвъртия път и това направихме. Вътре три девойчета в оскъдно облекло и заешки ушички из косите се кискаха.

— С-с-смейте с-се — засъска брато. — Вън ммомиче рррие земята с х…!

Интересно, че това, последното, го каза без засичане.

Първата щеше да си изкълчи ченето от смях. Втората окръгли очички и рече замечтано:

— Блазе й!

Третата се опита да мисли, от което ха да й се натроши челото като порцеланов сервиз. След малко изврещя като коза за пръч:

— Жоро!

От вратата отзад надникна мършавото лице на дребно старче.

— Абе, ти да не хвърли оня х… с повредената глава в кофата за боклук?…