Андрея Илиев
Лятна изповед на един лейтенант

… Късмет! Още младоженци и ни се падна карта за море през лятото. През август, представете си! Обаче там само пенсионери. Едно-единствено младо семейство от Сливен. Сприятелихме се. Пиячка, барове, в морето на луна и голи… На десетия ден сливналията смига към жените и вика:

— Да ги сменим, а?

И четиримата бяхме на по три-четири водки. Стана. И после амен всяка вечер…

След половин година минавахме край Сливен. Жената вика:

— Хайде да наминем до Ваньо.

Звъним. Излиза той, кани ни вътре. Обаче Катето я няма — представи ни някаква Елена.

— Да не си се развел? — попитах го скришно.

А той хъката-мъката — оная не му била жена, а любовница! Че като се ядосах… И как да не се ядосаш — той ми чука жената, а аз — любовницата му!…