Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата
Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012
Първо издание
Художник на корицата: Камелия Мирчева
История
- — Добавяне
Бяхме готина компания. И след фирмения празник единодушно решихме да се отбием в боксониерата на Тошо, за да си допием. Тъкмо разстлахме трапезата, тъкмо тръгна музиката, звъни колегата ни Весо:
— Тошо, забърсах Валя!
Валя е пуйката на фирмата. Готина — крака, гърди… Световно равнище! Весо я гони откак ни приеха на работа. Тоест, година. Обаче тя пуска само на шефа и нагоре по йерархията.
— Моля те, искам квартирата само за половин час!
— Не, не става!
— Тошо, ти брат, ти сестра!
— Петима сме тук. Знаеш ли какъв студ е навън?
— Знам — клюмна гребена на Весо.
— Чакай — разколеба се Тошо.
Почваме да мъдрим варианти… И дали защото сме пили доста, измисляме нещо гениално: всеки да се свре някъде из квартирата. Гардероб, шкаф, двама в тоалетната. Дамян, като най-дребен, натикахме под леглото.
— Половин час — ултимативно постави условието Тошо.
— Нито секунда повече!
Покрихме се. След минути гълъбите нахълтват запъхтени. И като я подкараха!…
Весо завърши предсрочно — двайсет минути. И тъй като знаеше какво гъмжило е в стаичката, оправи се чевръсто и застана в коридора.
Валя обаче не бързаше.
— Хайде — подканваше я той и дори излезе отвън на стълбището.
Тя тъкмо бе сложила сутиена си и посягаше към блузата и полата, когато течението тресна входната врата.
Това за нас, петимата, бе сигнал, че теренът вече е свободен. И като се заизмъквахме… И коментари, коментари…
— Имаше един плясък на ластик. Да не й скъса прашките?
— А как стенеше на шестата минута!
— Ами като свършваше първия път?… — опъна врат изпод леглото Дамян.
Е, все пак я видяхме… Валя, де. Как с подивели очи загребва въздух с уста, голяма колкото автомобилен фар…
И се свлече на пода.