Андрея Илиев
Стара мома атакува насилник

С Кириана сме превтасали. Тоест изтървали сме всички влакове. Уф… Как да го обясня? Нали знаете оня виц: когато кажат на двайсетгодишно момиче, че го иска мъж, то пита „кой?“ Трийсетгодишната жена се интересува „кога?“ А четиридесетгодишната директно пита „къде е?“ Е, ние с Кириана сме дори и зад последната… Но сме една кръвна група, едни проблеми ни вълнуват — такива, дето другите жени, минали по някакъв начин през мъжката месомелачка, не могат по никакъв начин да разберат.

Всеки четвъртък се срещаме у нея или у мен. В двайсет часа. Гледаме новините, пийваме по ментичка. После филма и — всяка в боксониерата си.

През лятото бива, щото е още светло. Но през зимата е ужас. Живеем на двеста метра една от друга, но между блоковете ни се ширнала една джунгла от джанки и високи храсталаци. Затова измислихме тактика: едната изпраща другата до средата и оттам едновременно тръгваме да се прибираме. Наговорили сме се — налети ли някоя от нас на изрод, крещи и другата се връща на помощ. Три години системата функционира идеално — най-вече защото не се наложи да бъде използвана.

До вчера. Същото — новините, ментичка, скучен филм, примесен с някоя клюка по време на рекламите…

Тръгвам си. Кириана с мен. Стигаме до средата, цункаме се (това го мразя, тя има отвратителен парфюм) и се разделяме. След двайсетина метра пред мен излиза Оня.

С плетена шапка и в широка черна канадка. Бе разкопчал панталона си и се гладеше… Там, точно там! Застинах. Той приближи, хвана ме грубо за рамото и ме притисна към себе си. Говедото бе небръснато. А как миришеше… Само парфюмът на Кириана е по-гаден… Залепи се за мен, започна да ми говори нещо мръсно. Аз — като статуя. И изведнъж усещам на корема си… Органът му, какво!… И започвам да викам с пълно гърло.

Пъзльо. Ченето му висна. И оня натиск долу изчезна. Оправи си гащите и дим да го няма!

Аз се затичах в посоката, където би трябвало да бъде Кириана и почти се блъснах в нея.

— Мъж! — проплаках.

А тя се хили. Като ненормална — тупа се по бедрата и се превива!

— Какво ти става? — извиках аз. — Щеше да ме изнасили! Опря ми го… тук ми го опря…

А оная идиотка чак клекна. По едно време се съвзе, изправи се, обърса очите си и успя да каже:

— Знаеш ли какво крещеше?… Ха-ха!… А?… Викаше „ура“!…