Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата
Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012
Първо издание
Художник на корицата: Камелия Мирчева
История
- — Добавяне
В годините, когато сексуалното възпитание бе табу и проява на разюздан вкус, за просветата на новодошлите в малкото градче лейтенанти се грижеше кака Радка. Отначало това е било съвсем натурално, а с годините — все по-теоретично. Докато се стигне до банка информация за ученичките и родовете им до девето коляно.
Най-болезнено кака Радка преживяваше рогата по офицерските глави. Тя смяташе, че щом си удостоена с честта да се ожениш за жълти копчета и голяма заплата, трябва да си стискаш краката „поне в града“. Когато чуеше за нещо нередно, тя намираше начин да заговори момчето. Думите й бяха горе-долу едни и същи:
— Туй, мъжете, сте много глупаво нещо. Ето, домъчней ми за моя… Стегна се, направя му салатата, ударя едно червило… А той се върне и рече: „Мамка ти, де си скиторила пак?…“ Мине ми и мерак, и далак… Друг път се уговоря с някой и така, както съм с пеньоара и по чехли, се кача в колата му и идем нейде. Връщам се, моичкият пак пита: „Де беше?“ А аз както си е: „Ходих да се…“ Глупакът пак псува: „Мамка ти, все това ти е в ума!…“
Боже, колко, колко чуха тая свещена изповед!…