Андрея Илиев
Ех, тия джиесеми!

Осем и пет — маршрутката е точна като швейцарска банка. Ние — също. Кои ние ли — пътниците. Редовните. Вече сме почти като роднини. Знаем си тоалетите, критичните дни, кътните зъби (с пломби и без пломби) на шефовете си и къде сиренето е най-евтино. Не и имената обаче — при нужда ползваме разни неща от живота, за да обозначим тия от нас, които вече са слезли.

От три седмици обаче на „Лъвов мост“ се качва една загадка — слаб, костелив мъж с брадичка тип „катинар“ и дълъг нос а ла Пинокио. Сяда зад шофьора, зяпа навън и дори голите кълки на бизнес секретарката Бионсе от „Интерпред“ не го отвличат от заниманието му.

— Бил директор — хладно отбеляза една сутрин след слизането му Глория.

Викаме й така, щото циците й са големи.

— На какво?

— На нещо си…

След два дни Крантата опроверга тайнствено:

— Ма, бил кредитен милионер…

— Ауу — изпъшка Васа Ганчева.

И на другата сутрин се опита да седне до него. Обаче седалката се оказа тясна…

Е, затова, когато джесемът му днес звънна, всички млъкнахме — дори чистачката Яга от кафе „Фръцлите“.

— Ало?… Какво? Ало?!… Не! Но моля ви!… Добре, добре… Само не се вълнувайте. Добре, ще ви изслушам… Внимателно, да… Да, разказвайте по-подробно… Ааа! И отдавна ли?… Често? Да, често значи… Извинявайте, само със съпруга ли ви се… Даа… Опитахте ли алтернативни варианти?… Как какви? Например орален секс… Гади ви се… Хм… А групов?… Впрочем, да… А анален? Ех, и аз — боли, не си струва… Да ви посъветвам ли? Какво?… Мда. Ами отидете при… Да, личния лекар. Какво?… Нее, не съм аз джипито ви — сбъркали сте номера…