Андрея Илиев
Старец заяква без фитнес

Бай Мишо бе турист, мераклия и обущар в поделението. Най-мразеше да му пият водата от шишето, защото трябваше да ходи до другия край на района, за да го напълни. Най-обичаше да се прибира лятото пеша, защото тогава вървеше „рентгена“. Тоест, залязващото слънце удряше булките перпендикулярно и тънките им дрешки ставаха прозрачни.

Допадаше му лафа, разбираше от шега и при него винаги ставаше моабет. Ето какви метаморфози бе забелязал у себе си с наближаването на пенсията той:

— Колкото по-остарявам, толкова по-як ставам у ръцете. Когато бях млад, събуди ли се, колкото и да го натискам, не мога да го укротя. Сега, размърда ли се, веднага го туширам.