Андрея Илиев
Защо не трябва да се ходи семейно на банкет

Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес — несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си.

Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му — между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА.

— Купон — вика. — С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата.

И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора — връщат се. Тя синя от яд и студ, а той — със синка под дясното око. „Ясно — викам си, — някъде са го ступали“.

— На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено.

— Ами — рече той и стрелна особено жена си. — Тя.

Сепнах се. Погледнах я с нови очи.

— Представяш ли си! — изпусна нервите си тя. — Танцува с коя ли не, но не и с мене — преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти?… „Сега — вика — у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?“…