Андрея Илиев
Три дни, които разтърсиха наше село

Здрасти, бате! Днес като останах малко свободен, реших да ти напиша тия няколко реда и да те питам как си. Ако се интересуваш за нас — добре сме. Купихме крава, заклахме едно от шилетата. А кокошките — кокошките нещо не несат.

Бате, в село дойде сексуалната революция. Но да не вземеш да избягаш от казармата заради нея — изгониха я.

А я докара Гочо Шогуна, тоя, дето взе хоремага под наем. Една сутрин цяло село осъмна в обяви — така де, елате довечера в хоремага, сексуалната революция дойде, ще има стриптийз.

Дядо Ранди ми вика:

— Ти да не вземеш да хукнеш натам! Туй ще е нещо седесарско. Главичката ти счупвам, да знаеш!

Дядо Кольо Гривека чу и извика през плета:

— Не е наше мероприятие. Туй ще е нещо от вашите, комунистическите. Нали вие се преименувахте сега на сексуалисти.

И тъй в цяло село. И едната партия отрича да е тяхна работа революцията, и другата също. Затова вечерта в хоремага били само поркачите — Кубинеца, дядо Киро Облака и Цинта. По-късно минали дядо Васил Кундура и баба Гаджовка. Тя, да знаеш, направи пропагандата — на другия ден обиколи всички къщи.

— Туй, мари, революцията било шафрантийска работа. Да не сте стъпили! Чалгаджии има, свирят, та се късат, а една шантонерка се съблича! Тъй ма, дибидюс гола!…

На другата вечер всички мъже се изнесоха към хоремага. И аз бях, бате! Една мадама, изрусена като Кина агрономката, наистина се съблече. Оркестър свири разни парчета, а тя сваля блузата, полата, чорапите и ги хвърля към публиката. Дядовците затаили дъх. Чак като смъкна туй, дето се слага на циците, изпъшкаха. Очите им ще изхвръкнат, ченетата им се тресат и тракат! Хубаво беше, бате, ама не можах да я видя като си свали гащите, щото дядо Кольо Лисугера развали работата. Туй от циците падна до него, той го взе бързо и го натика отпред под дочените си панталони… ти знаеш къде. Гочо Шогуна отиде да го иска, ама дъртакът не го дава! Развикаха се едни, други го защитиха… И ме видяха. Дядо Михал Цирея ме заведе при тати, а той ме изгони навън…

На другата вечер нямаше музика, защото чалгаджиите играеха бодигардове — пазеха жената, щото всички искаха да залепят пари по циците и корема й, а дядо Киро мушна чак в гащите й. После като се съблече, разбра се, че било само левче и другите много му се караха, че бил циция… После много ръкопляскаха и не спряха, докато не излезе и не се съблече пак. И още искаха, но Гочо Шогуна рече: „Утре.“

Ама на другия ден пред кметството се събра цялото женсо население — баба Дичка, баба Гичка, баба Кичка, баба Личка… Изкараха кмета отвън и му рекоха: „Ако тая уруспия до пладне не си отиде, ще я оскубем…“

Бате, спрях писането, щото госпожица Кадънкова, учителката по история, ме хвана, че не внимавам. Взе писмото, прочете го и ми го върна. Каза ми да продължа, щото както някое си американско Джони, описало едни десет дни, които разтърсили света, така и аз можело да вляза с моите три дни в историята.

А аз я гледах и си мислех, че е по-хубава от хоремагската…