Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (7)

7

Шаферките, фотографите, цветарите и шивачките излетяха от гримьорната сякаш Ланс беше радиоактивен. Когато всички си отидоха, той внимателно затвори вратата. Двамата с Пипа се гледаха през стаята, като всеки поглъщаше чистата красота на другия.

— Изглеждаш умопомрачително — продума най-накрая той. Гласът му прозвуча тъжно.

Пипа го поведе към дивана.

— Нещо не е наред. Знам го от дни.

Той седна и седя цяла вечност, без да мига. Когато накрая проговори, приличаше отново на себе си.

— Пипа, никога не се съмнявай, че те обичам абсолютно и напълно. Да бъда твой съпруг щеше да ме направи най-щастливият мъж на света. Надявах се и се молех да можем да живеем нормален живот заедно. Но майката природа е срещу мен.

— Болен ли си? — извика тя. Какво му имаше? Рак? Тумор на мозъка? — Аз ще се грижа за теб. Ще се оправиш!

Ланс поклати глава.

— Аз съм гей. Винаги съм бил и ще бъда.

Пипа дишаше тежко, докато катастрофалната новина проникна до съзнанието й. Накрая прошепна:

— Мисля, че трябва да пийна нещо.

Той извади от джоба си плоско шишенце.

— Заповядай.

Те почти го изпразниха.

— Защо не ми каза? — изхлипа тя, почти на ръба на истерията, готова да се облее в сълзи.

— Мислех, че ще мога да се променя. Чувствах се привлечен от теб повече, от която и да е друга жена, която съм срещал.

Сълзите запариха на очите й.

— А аз през цялото време си въобразявах, че спазваш кодекса на честта на фамилията Хендерсън.

— Дълбоко съжалявам, Пипа. Ходих на терапия. Ходих на изповед. Вземах хормони, бих си инжекции. Дори наех една проститутка за цяла седмица в Перу — той се засмя на себе си. — Със същия успех можеше да бъде и плюшено мече.

Това беше крайно неприятно и объркващо.

— Как можа да позволиш този цирк да продължи толкова дълго време?

— Нямах смелостта да го спра, след като нещата придобиха безразсъдна скорост. Чувствах се виновен, страхливец и без никаква стойност. След речта си снощи имах чувството, че ще се самоубия.

В такава ситуация май това щеше да бъде най-доброто разрешение на проблема.

— Розамънд знае ли?

— Подозира. Ето защо пришпорва и настоява за тази сватба повече и от Теън — Ланс покри лицето си е ръце. — Благодаря ти, мила мамичко.

— Ще стана за посмешище на цял Далас вовеки веков, амин — Пипа глътна последната капка бърбън и запрати бутилчицата към огледалото. Ланс трепна, когато то се счупи на парчета. — Ах ти, глупаво, тъпо, безмозъчно магаре!

— Можем да се оженим и след една година да се разведем. Уди и аз ще се грижим за финансовото ти благополучие цял живот.

— Уди? — изкряка зашеметена Пипа. — Сменил си ме с този дебел смешник?

— Моля те! Моля те не приемай нещата лично. Освен това той не е дебел смешник — Ланс преглътна с трудност. — Какво ще кажеш, а? Една година и приключваме?

След един миг размисъл, Пипа поклати глава.

— Не мисля така. Няма да стане.

Седрик почука на вратата.

— Какво става там? Всички ви чакат!

— Кажи им да свирят Девета симфония на Бетовен! — извика Ланс. — Не сме готови.

След порой от мръсни ругатни Седрик извика.

— Давам ви три минути! След това ще вляза с пушка!

Ланс и Пипа се заслушаха как стъпките му се отдалечават по коридора.

— Можем да избягаме — рече тя. — Да откраднем една лимузина и да изчезнем в Таити.

— Майките ни никога няма да се оправят след подобен удар. Аз никога няма да играя футбол — Ланс започна да плаче. — Господи, какво направих? Провалих всички така отвратително!

Така си беше.

— Трябва да се справим. Просто ще излезем и ще им кажем, че няма да има сватба.

— Каква ще бъде причината? — изплака Ланс.

— Остави на мен — мозъкът на Пипа включи на скорост и започна да работи. — Цветята можем да дарим на детската болница. Теън все още може да си проведе излязлото извън релси сватбено парти. Хората не се нуждаят от булка и младоженец, за да се напият до безсъзнание и да паднат под масата.

— Няма ли да е по-лесно просто да се оженим? — повтори сълзливо Ланс. Започваше да трепери. — Ако за мен тръгнат слухове, Розамънд никога няма да ми прости.

— Щом аз мога да го преглътна, и тя ще може — ядоса се не на шега Пипа. — Виж какво, ще кажа, че вината е моя. Тя ще повярва.

— Но вината не е твоя!

— Половината е моя. Би трябвало да се досетя.

Ланс падна на колене и отпусна глава върху преливащия от коприна и дантели скут на Пипа.

— Не те заслужавам. Обичам те толкова много.

Докато тя съжалително го галеше по главата, Седрик се върна с малка армия.

— Ще броя до десет. На десет ще изкъртим вратата — предупреди с викове той. — Десет! Девет! Осем!

Пипа скочи.

— Стани, Ланс! Стегни се! — един бегъл поглед й показа яркорозово бельо, докато той нервно натика ризата си в панталоните. — Идваме, Седрик.

— Седем! Шест! Пет!

Годеникът й стоеше пред нея в цялото си мъжко великолепие и слава. Сърцето на Пипа бе разбито. Какъв мъж! И никога нямаше да го има!

— Ще те обичам вечно — прошепна той.

— Четири! Три! Две!

Тя отвори вратата със замах.

— Задръж огъня.

— Осъзнавате ли каква бъркотия причинихте? — крещеше Седрик, като ги дърпаше със себе си. — Органистът импровизира вече цели десет минути. Новата шаферка тръгна, без да изчака, и цялото стадо от шибани крави я последва. Сега всички на сцената зяпат в полилеите и броят мухите.

Бащата на Пипа прекоси фоайето и бе истински облекчен да я види. Той й подаде ръката си.

— Готова ли си, скъпа?

— Татко, върви да седнеш до мама. Ланс и аз решихме да минем по пътеката заедно.

— Това е нещо ново. Кога ще имам възможност да рецитирам всички осем имена на майка ти?

— Няма да имаш — сопна му се Седрик и пъхна една саксия с гераниум в ръцете му. — Дръж! Преструвай се, че си шаферка.

И го бутна в претъпканата зала.

През тълпата премина ропот, когато Робърт тръгна бавно, но кой знае защо сам по средната пътека. Безумната му усмивка, която играеше на устните му засили страховете, че нещо с процесията не е наред.

— Къде е Пипа? — просъска Теън, когато той седна до нея. — Господи, ти си напълно безполезен! Върви и я доведи!

— Не мърдам оттук.

— Къде е Ланс? — на свой ред просъска и Розамънд. Днес тя бе облечена в тъмночервена рокля, която никак не подхождаше на цвета на косата й и бе по-неподходяща дори от лилавите одежди на Теън.

— Точно зад мен, дами — отвърна Робърт.

Получавайки сигнал от Седрик в задната част на залата, маестрото даде знак на оркестъра да засвири Сватбения марш на Менделсон. Хванати за ръце Ланс и Пипа тръгнаха по пътеката.

— Къде е шлейфът й? — Теън огледа с тревога удължената сцена. — Да не сте откраднали шлейфа на Пипа?

— Не съм го докосвала! — Розамънд бе щастлива да види как Ланс се усмихва за пръв път от много дни. Тя потърси дантелената си кърпичка. — Не са ли красиви?

— Да, скъпа. Перфектни са — отвърна съпругът й.

Младоженската двойка бързо се качи на рампата.

Преподобният Алкот, величествен в бялата си роба, избродирана със злато, се усмихваше, сякаш райските врати току-що са се отворили пред него.

— Скъпи влюбени, събрали сме се…

Ланс се обърна към него.

— Може ли да изчакате за секунда, отче?

Въздишката на Теън се чу чак до последния ред.

— Върви там, Робърт — нареди тя, избутвайки съпруга си от пейката. — Кажи им кой дава булката. И не забравяй „Инге“!

Объркан от ненаписаното в сценария развитие, диригентът даде знак на хора да стане. Двеста гласа започнаха да пеят: „Колко е прекрасен домът“.

Това бе част от „Реквием на Брамс“. Ланс пък се разправяше с преподобния Алкот. Теън и Розамънд почти щяха да получат сърдечен удар, когато свещеникът затвори библията си, отдалечи се до края на сцената и загледа блажено полилея на тавана заедно с всички шаферки.

Теън също изви врат нагоре.

— Ама какво гледат всички там?

— Какво следва, Теън? — попита Розамънд, когато музиката стигна до кресчендо. — Латернаджия с маймунка ли?

— Всичко е наред, мамо — обърна се към нея Ланс. — Би ли дошла тук заедно с татко?

— Вие също елате — помоли и Пипа своите родители. Нямаше да може да обели и дума, ако Теън я гледаше от първия ред.

Най-накрая Брамс свърши. В залата петстотин души чакаха със затаен дъх да видят какво ще стане. Беше болезнено за очите да гледаш Теън и Розамънд една до друга — цветовете на роклите им така се ритаха, че човек можеше да ослепее.

Пипа си пое дълбоко въздух и пристъпи напред.

— Благодаря ви, че дойдохте днес тук. Ланс и аз се радваме да ви видим. Бракът е толкова вълнуващо приключение, колкото изкачване на Еверест. Но преди да започнеш да се изкачваш, трябва да се увериш, че имаш подходящо оборудване и екипировка. Кислород. Шерпа. Трябва да избягваш виелиците и лавините. Наистина гледката от върха си заслужава всичко това — всякакви несгоди, лишения и неудобства — тя направи пауза, чудейки се накъде да поеме след тези думи. Залата започна да се навежда напред в очакване. Когато дядо й изпрати една окуражителна въздушна целувка от първия ред, Пипа получи вдъхновение и й дойде идея.

— Животът е пълен с изненади и всички ние сме въвлечени в един дълъг процес на самооткриване и самоопознаване. Понякога не сме влюбени дори и след десетгодишен брак до прекрасния летен следобед, когато единият от нас дреме в люлката.

Тя забеляза много учудени погледи, хвърлени крадешком в залата, сякаш хората не можеха да следят течението на мисълта й. Странно, речта й я караше да се чувства отлично.

— Аз мисля, че любов означава приемане на доброто, на лошото, на грозното. Разбира се у Ланс от последното няма — всички се засмяха. — Когато той ме помоли да се омъжа за него, това бе един от най-щастливите дни в живота ми — Пипа се начумери, спомняйки си другия истински, забележително щастлив ден в живота й — онзи следобед, когато Андре за пръв път я вкара в леглото си и я похити. Този мъж познаваше тялото на жената по-добре от всяка жена. Ръцете му бяха като езера от гореща светлина. Устата му…

Ансън Уокър внимателно се прокашля. Мисълта на Пипа веднага се върна върху онова, което имаше да върши.

— Ланс и аз прекарахме шест прекрасни месеца, наблюдавайки как нашите майки планираха днешния ден. Всъщност това бе нашият подарък за вас.

Цялата зала заръкопляска, когато Теън и Розамънд се поклониха сковано.

— Моля те, приключвай, Пипа — просъска под носа си Теън.

— Ланс и аз вярваме, че любовта може да бъде малко сляпа, ако иска да оцелее. Това обаче не значи, че трябва да е глуха и няма. Ние ще се обичаме до последния си ден. Нима за това ни трябва къс хартия? Кой създава законите — сърцата ни или компания политици в Остин^[1]?

Сърцето на Пипа ускори биенето си, когато Розамънд вдигна китката си и погледна диамантения си часовник.

— Колко дълго още ще се впускаш в излишни подробности, скъпа?

Хората в залата започнаха да се въртят. Пипа погледна отчаяно към Ланс и се обърка — той стоеше със затворени очи и сякаш си мърмореше нещо.

— Е, добре. Ще съкратя дългата история и ще ви съобщя, че аз и Ланс няма да обменим брачните си клетви днес. Това няма да бъде правилно. Ние много се обичаме, разбира се. Просто… просто има друг човек…

След секунда мъртва тишина избухна неописуема врява и настъпи пълен хаос. Пипа имаше чувството, че плува към тавана, докато събитията се търкаляха, около нея. Тя неясно забеляза как Розамънд като квачка прибра Арабела и Лаймън и поведе взвода от разгневени членове на клана Хендерсън навън от залата, докато Ланс се препъваше след тях, молейки за милост. Розамънд спря само веднъж, за да фрасне сина си по лицето с червената си чантичка, обшита с мъниста.

— Да не си посмял да молиш за милост! Ти си първият рогоносец в историята на семейство Хендерсън!

В лагера на семейство Уокър нещата не се развиваха по-благоприятно. Теън бе припаднала на пода сред изобилие от лила. Единственият доктор, който присъстваше на тържеството, бе Сет Шапир — търсен дерматолог в света на хайлайфа, който бе инжектирал ботокс на половината Далас. Сред прииждащото цунами от представители на клана Хендерсън той с труд си проби път до сцената. Седрик се опитваше да съживи Теън с истински поток от бърбън, но единственото, което постигна, бе размазване на грима й. Той инструктира оркестъра да започне увертюрата от Ромео и Жулиета на Чайковски. Когато и това нямаше успокоителен ефект върху суматохата, извика на камбанения хор да започне двадесет и шестсекундната, написана специално за този ден интерлюдия „Щастлив ден“. Това също нямаше ефект, така че Седрик нареди на двата духови квинтета да надуят тръбите до припадък.

Осъзнавайки, че няма да има угощение и тържество във Фльор де Лис, нито хвърляне на букета от младоженката и никаква надежда сватбата на века в Далас да доведе до още девет сватби, всички шаферки, с изключение на Джини се сринаха на пода, облени в сълзи. Уди също падна на колене, хлипайки по-високо от тях. Пипа стоеше сама и забравена в окото на бурята. Тя видя как дядо й я гледаше със смесица от изненада и изумление.

— Съжалявам, дядо! — извика. Видя усмивката му, изразяваща разбиране. Секунда след това той притисна гърдите си с ръце и залитна напред.

— Не! — извика Пипа.

След което всичко за нея потъна в мрак.