Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (18)

18

След рождения ден на Тициан Дъси Деймън трябваше да признае, че целият град говори само за Лиа, Каза Боус и Козмо. Ах, каква къща! О, какви игри! Наградите! Рибата тон! Милиони минути бяха изразходвани, за да бъдат описани бейзболната шапка на Лиа, коланът с мъниста, ръчно тъканата риза от Милано. Дали бе направила заявка за модна линия, или просто бе една небрежна скитница? Най-накрая бе постигнат консенсус: вероятно джинси, а не костюм от водещ моден дизайнер, бяха правилното облекло за един кучешки празник. Очевидно бе, че Козмо бе облякъл своята господарка, и както всеки можеше да види, той беше образец от висока класа със собствен стил на обличане. Само един пионер в модата можеше да сложи пурпурно сомбреро с подходящи копринени панталони в обществото. Сиви чорапи и спортни обувки „Нюбъкс“: революционно! Половината модистки в Лас Вегас се кълняха, че сакото и очилата му са били на Ив Сен Лоран. Другата половина се кълняха, че са на Версаче. Колкото и да се опитваше, Дъси не можеше да върне фокуса на общественото внимание върху себе си. Това беше грозно и безпомощно усещане.

Следвайки примера на Лиа, тя също уволни своя бодигард Джорджо. За обяда на другия ден вместо костюм от кутюр облече екип за тенис и бейзболна шапка. Беше силно огорчена да види, че Лиа се е наконтила с ябълковозелен костюм на Долче и Габана, обувки „Прада“ и нито едно мънисто. Козмо бе облечен с обичайната си униформа, обявена вече за класическа, като белите костюми на Том Улф^[1].

— Добре дошли в Кастилио Деймония! — посрещна ги темпераментно Дъси, чувствайки се смешна в своите смачкани къси панталонки. — Надявам се, че няма да ми се сърдите за облеклото. Веднага след обяда имам урок по крокет.

— Очевидно — отвърна сухо Козмо.

Игнорирайки Лиа, Дъси хвана Козмо подръка и го преведе през дългото тъмно фоайе, в което бяха строени тридесет и шест рицарски доспехи.

— Кастилио Деймония е копие на Бластъруел — седалището на маркиза на Ашбъри в Каунти Дърам. Има четири бални зали, тридесет стаи за гости и петдесет големи камини.

— О! Зимите в Лас Вегас сигурно са много сурови.

— Ще ви издам една малка тайна, Козмо: когато палим камините, включваме климатика на дванайсет градуса — Дъси спря, за да се възхити на един препариран кон в пълни доспехи в края на коридора, сякаш го виждаше за пръв път. — Колекцията от рицарски доспехи на моя съпруг Кейлъб е една от най-хубавите в цялото северно полукълбо. Всъщност в момента той е в Нормандия, за да преговаря за костюма, носен от Етелред Бавния^[2]. Само се чудя къде ще го сложим!

— Какво ще кажете за кухнята? Ще можете да си окачвате спагетите на копието му.

— Чудесна идея. Ще я обмисля.

Лиа никога преди не бе канена да разгледа огромния замък на Дъси. Главата й се завъртя.

— Страхотно! Напомня ми за Хари Потър!

Дъси погледна назад с презрение.

— Надявам се, че това е комплимент, Лиа.

— Сеньора Боус сравнява вашия дом с библиотеката Бодлиан^[3] и абатство Лакок^[4] — Пипа бе голяма почитателка на Хари Потър. — Бих приела това като голям комплимент.

— В такъв случай благодаря — Дъси мразеше рицарските доспехи. Но след като бяха лъскави, показни, уникални и невероятно скъпи, тя позволяваше на Кейлъб да скитосва из цялата планета, прибавяйки нови и нови експонати към колекцията си. — Елате да ви покажа моето скромно хоби.

Те влязоха в огромна стая, претъпкана с кукли в стъклени кутии. Мястото приличаше на кръстоска между отделение за недоносени бебета и погребение на дребосъци. Дъси лъкатушеше от кутия до кутия, обяснявайки колко много е платила за всяка кукла и къде я е купила.

— Играеш ли си с тях понякога? — попита Лиа.

— Мило момиче! Ти ще си играеш ли с Плащаницата от Торино^[5]? — Дъси спря пред голяма стъклена кутия. — Тази кукла е принадлежала на принцеса Анастасия. Купих я в Истанбул за четиристотин хиляди долара. Сега струва три пъти повече.

Куклата имаше неприятна прилика с Чъки^[6]. Когато се загледа в безизразните й зелени очи, Пипа си спомни, че преди няколко години Теън замина с Дъси за Истанбул, за да търсят някаква кукла, която била куклата на принцеса Анастасия. След това месеци наред майка й бълнуваше за зелените очи от гранат на куклата. След като обърна света наопаки, най-накрая успя да намери страхотен екземпляр от скъпоценния камък и го монтира в една брошка. За щастие името му бе лесно за запомняне. Пипа се наведе над кутията.

— Това демантоид ли е?

— Мили боже, Козмо? Откъде знаеш това?

— Копае се в мините в Урал. Много рядък камък. Любимият на Фаберже. Моят предишен работодател имаше една дузина, инкрустирани в дръжката на бастуна.

Благодаря ти, мамо!

Раздразнена от снизхождението в гласа на Козмо, Дъси рече:

— Добре! Кой е готов за питие?

Хорейшио, нейният древен иконом, внесе три чаши мартини със стайна температура в библиотеката.

— Барът е толкова далече, а той е така бавен — извини се тя за температурата на коктейла, но не и за евтиния джин. — Огънче, Хорейшио.

— Какво удивително цигаре! — възхити се Лиа, докато бедният човек едва се дотътри през стаята, за да подаде огънче за цигарата на господарката си.

— Благодаря. Принадлежало е на Лола Монтез^[7] — Дъси бе загубила години и още едно състояние, за да колекционира цигарета, принадлежали на безсмъртни femme fatale^[8]. Тя дори пренебрегваше опасността от рак на белите дробове, само и само да ги покаже. — Било е подарък от любовника й Лудвиг от Бавария.

Докато Лиа слушаше в захлас и с благоговение беседата за лудия крал Лудвиг, Хорейшио донесе втора порция топли мартинита, съдържащи и маслини, и лимонов сок.

— Той е при нас от памтивека. Откакто се помним — въздъхна Дъси като второ извинение. — Би ли се съгласила да замениш Козмо с Хорейшио, Лиа?

Пипа моментално се намеси.

— Извинете, аз имам изключителен договор само с Каза Боус — тя погледна втренчено Лиа, изпращайки й послание да откаже каквито и да е рокади. — И съм много щастлив там.

— Колко жалко! Може ли да бъда първата, която ще разбере, ако има някаква промяна в ситуацията?

— Абсолютно — усмихна се Лиа.

Пипа замислено се наведе напред.

— Докъде стигнахте с членството на сеньора Боус в кънтри клуба?

Дъси се нуждаеше от един миг, за да се осъзнае. Тя си бе помислила, че Козмо иска да разгледа гердана от смарагди, почти скрит в цепката на деколтето й.

— Нещата се развиват по-бавно, отколкото предполагах.

— И защо така? Каква е причината?

Дъси издуха дълга струя дим.

— Лиа, мога ли да бъда откровена? Произходът ти не е аристократичен. Нито на твоя съпруг. Въпреки удивителните ви качества вие все още сте първо поколение плутокрация.

— Вие също, ако не бъркам — отсече Пипа.

— Кой ви е казал подобно нещо? — ахна Дъси. Години наред бе повтаряла и преповтаряла лъжата, че произхожда от кръвната линия на Джей Гоулд^[9].

— Това е всеизвестна истина — Пипа извади маслината от своето мартини и я остави в пепелника от лапис лазули. — Моля, продължавайте.

— Има невероятно оспорвана конкуренция за двете свободни места. Една груба, макар и неволна грешка, може да бъде фатална. Флоридиа Вентура беше с единия крак вътре, когато някой написа до комитета, че са я виждали да носи една и съща рокля на Багли Мишка^[10] две години поред. Тори Батерсън бе сигурна, докато готвачът й не разкри, че е бил инструктиран да пазарува от обикновени супермаркети.

— Сигурно някой се е пошегувал — промърмори възмутено Пипа.

— Истина е — Дъси погледна към вратата. — Да, Хорейшио?

Икономът влезе с диплома в орнаментирана рамка.

— Мадам, вие искахте да видите това в момента, в който пристигне.

— О, това нещо. Да, да, покажи го на гостите.

— Дъси, приета си в Дружеството на притежателите на „Бентли“! — възбудено прочете Лиа. — Купила си десет бентлита за осем години! Това е фантастично!

Дъси имаше навика да изпие няколко мартинита и да пада с колата в рова около замъка й.

— Моля те, закачи го в коридора пред твоята стая, Хорейшио — нареди тя и махна с ръка да върви. — Както казах, скъпа Лиа, един дребен провал и с теб е свършено. Ще те защитавам и пазя, доколкото е възможно, но помни — ти не си нищо друго, освен танцьорка — с огромно задоволство видя как устните на бедната Лиа трепнаха. — От Бъфало!

— Мога ли да попитам вие как влязохте в кънтри клуба на Лас Вегас? — прекъсна я Пипа. Благодарение на Теън знаеше, че Дъси, след като бе наела шест частни детективи, успяла да събере толкова мръсотия и компромати, че да изнудва две кокетки от комитета.

— Квалификациите ми говорят сами за себе си — отвърна Дъси с каменно лице. — Трябва да те поздравя за партито вчера, Лиа. То предизвика много положителни отзиви от страна на хора, които бяха… как да го кажа… не особено ентусиазирани относно твоето родословно дърво.

Хорейшио влезе отново. Той поднесе на Дъси малка сребърна табличка, ръцете му бяха с бели ръкавици.

На табличката имаше картичка.

— Обядът е сервиран — съобщи високо тя.

Пренесоха се в трапезарията, която бе шедьовър на английската готическа архитектура. Сто хералдически знамена висяха от мертеците на тавана. В тъмните ъгли Кейлъб бе успял да постави още един препариран кон и четирима рицари в пълно бойно снаряжение. Копията им бяха насочени към дългата маса за хранене. Хорейшио бе запалил двата свещника в най-близкия ъгъл, в който дамите щяха да седнат. Шестнадесет свещи не бяха достатъчни да разсеят полумрака, обаче Дъси смяташе ефекта за изключително и сензационно драматичен.

Дискусията относно шансовете за присъединяването на семейство Боус към кънтри клуба в Лас Вегас продължи над твърдия, почти замръзнал Бьоф Уелингтън. Според Дъси имаше по-голям шанс динозаврите да се появят отново на Земята, от колко Лиа да получи шест гласа „Да“. Един въздържал се, едно кратко анонимно писъмце, изразяващо възражение, и тя просто изтичаше в канализацията. Последните четиридесет кандидатки не бяха събрали необходимите гласове, а бяха все хора със звездни заслуги. Десет бяха милиардери.

— Богатството не е достатъчно — рече с усмивка Дъси. Не можела да разкрие повече подробности, тъй като била дала клетва за мълчание. — За нещастие, скъпа моя, някои хора смятат, че Козмо е най-скъпоценното нещо от най-висока класа в твоя дом.

— Знаеш колко важно е това членство за Мос и мен — прошепна отчаяно Лиа, докарана отново до ръба на сълзите.

— Освен това клубът не гледа добре на нестабилните двойки. А вие двамата определено не сте стабилни.

— Моите работодатели са възвишено щастливи, мадам Деймън. Кой ви е снабдил с подобна информация?

— Имам си източници. И очи на главата. Вчера следобед, когато си тръгнах от Каза Боус, Мос дори не погледна деколтето ми.

Пипа трябваше да помисли за миг, за да проумее какво общо имаха пренебрегнатите цици на Дъси с нестабилния брак на семейство Боус.

— Трябва ли всеки да зяпа тези две базуки, с които се сдобихте в Рангун?

— Господи, Козмо! — Дъси почти щеше да се задави с йоркширския пудинг. — Кой ти каза тази възмутителна лъжа?

— И това е всеизвестно — Пипа сгъна салфетката си. — Благодаря за обяда, мадам Деймън. Смятам, че сеньора Боус и аз чухме и ядохме достатъчно — тя тръгна към вратата.

— Чакай! Казах, че положението е трудно, но далеч не е толкова безнадеждно. Вчерашното парти беше добър старт. Лиа трябва да продължи с подобни разбиващи удари.

Пипа се обърна. За нейно голямо раздразнение Лиа все още седеше като парализирана с вилица в ръка.

— Какво предлагате? Тя няма повече домашни любимци, които имат рождени дни.

Лиа най-сетне се събуди за живот.

— Можем да отпразнуваме приемането на Дъси в Дружеството на притежателите на бентли.

— Чудесна идея! — веднага се съгласи Дъси. — Лиа, ти имаш повече въображение, отколкото предполагах. Ще ти изпратя списъка на гостите утре. Това наистина може да те утвърди, ако го организираш както трябва — тя цялата засия, когато Хорейшио влезе с тъмна лепкава купчина върху сребърен поднос. — Ах, смокиновият пудинг!

Храносмилателният тракт на Пипа се разбунтува при появата на един тридесетина годишен мъж с бели панталон и пуловер. Беше с равен бронзов тен на модел на Абъркромби^[11], отдал се на целодневно възползване от щедростта и гостоприемството на нежния пол.

— О, извинете! — извика изненадано той. — Не знаех, че имаш компания, Дъси — после огледа насмешливо Пипа, чийто пол беше под съмнение. — Аз съм Харлън Скот.

— Козмо ди Пише — отвърна тя, като му подаде вяло ръката си.

Харлън моментално направи заключение, че Козмо не е неговият тип. Виж Лиа беше друго нещо.

— Добър ден! — изчурулика той.

Дъси предприе незабавни мерки.

— Харлън е инструктор по крокет в клуба и мой придружител, когато Кейлъб не е в града — в превод: Не си го и помисляйте! — Сега, ако ни извините, бързам за урока — макар че едва стигаше до рамото му, Дъси властно го поведе към вратата.

— Помисли за офертата ми, Лиа!

— Какво беше всичко това? — прошепна Лиа, след като вратата се затвори.

— Означава, че Харлън е повече от учител по крокет.

— А за каква сделка говореше?

— Мен срещу Хорейшио. Дори не си го помисляйте! Харесва ли ви този смокинов пудинг? — нямаше начин. — Тогава да се махаме. От това място тръпки ме побиват — Пипа сложи ръце на фуния пред устата си. — Благодаря, Хорейшио — извика тя на иконома, който стоеше дискретно до страничната маса. — Всичко беше отлично.

— Удоволствието е мое, сър — той ги изпрати до външната врата. — Желая ви приятен ден.

Оранжевият дюзенберг на Лиа бе паркиран в конюшнята до колекцията на Кейлъб от карети с конски впряг. Пипа бавно премина през моста над рова, разделящ замъка на Дъси от реалния свят.

— Ще й трябва голямо самообладание да нарече Каза Воус безвкусица.

— Мисля, че домът й е великолепен.

— Ще престанете ли да я защитавате? Човек, който живее с два препарирани коня в къщата си, не е нормален.

— Мисля, че ти е хвърлила око, Козмо.

— Това само потвърждава моята гледна точка. Моля, не я окуражавайте.

— Не мога да повярвам, че Флоридиа Вентура е била отхвърлена! Тя е наследница на първия губернатор на Род Айлънд! — с всяка минута настроението на Лиа се влошаваше. — Може би Дъси е права. За мен няма никаква надежда. Аз съм просто една натегачка, бивша танцьорка с нестабилен брак.

— Тя си играе игрички с вас. Иска да ви държи в състояние на постоянна несигурност. Такава е, лоша по природа.

— Защо има такива хора?

— Защото е по-лесно, отколкото да бъдеш добър — Пипа се опита да повдигне духа на Лиа, като я заведе в ресторант „Пикасо“ да хапнат нещо, което става за ядене. — Предлагам ви лично да съберете чековете от дамите, които вчера се снимаха с Майкъл Фелпс. Това е идеална възможност да се срещнете с някои от членовете на клуба очи в очи. Бъдете естествена, бъдете себе си. Очаровайте ги.

— Но какво да облека? — простена Лиа.

— Ще отидем на пазар. Оставете всичко на мен.

Предполагайки, че всеки, който носи пурпурно сомбреро и чуждоземни очила, е много важен играч в Лас Вегас, салонният управител в „Пикасо“ заведе Пипа до най-хубавата маса. Докато го следваше сред морето от любопитни погледи, тя осъзна, че се забавлява да играе ролята на Козмо ди Пише. Изведнъж почувства, че псевдонимът вече не е псевдоним. Козмо излъчваше самоувереност, която досега у Пипа се бе проявявала само отчасти. Неговата харизма действително пречупваше другите пред волята му. Тя се усмихна: значи това било да се чувстваш като Теън!

— Наистина ли Дъси си е правила гърдите в Рангун? — попита я Лиа, след като поръчаха.

— През юни.

— Откъде знаеш всичко това, Козмо?

— Работата ми е да знам. Така по-добре мога да ви служа и защитавам.

Лиа сложи ръката си върху нейната.

— Мисля, че си страхотен. Не променяй нищо. Дори и мустаците си.

Те обсъдиха как да съобщят на Мос за още едно предстоящо и напълно разбиващо финансите парти, когато една хубава, но доста пияна жена с една обувка се тръсна на масата им. Във всяка ръка държеше по една чаша мартини. Пипа смътно си я спомняше от рождения ден на Тициан.

— Вайълин! — ахна Лиа. — Колко се радвам да те видя. Моля те, седни при нас.

— Тъкмо дойде съобщението — обясни Вайълин, като изяждаше буквите и се олюляваше като тръстика на вятъра. — Достав докатиграх бридж.

Пипа и Лиа с мъка успяха да съберат парчетата от несвързаните части от историята на Вайълин. След като била изхарчила 300000 долара за тържества, купони, приеми, подаръци и близане на задници, Вайълин току-що бе научила, че молбата й за членство в кънтри клуба Лас Вегас е отхвърлена. Дъси й казала само, че някой написал писмо до комитета с разкритието, че кучето й се казвало Мамбо. Да кръстиш кучето си на развратен танцьор можело да породи съмнения относно характера на притежателката му.

— Бях отлъчена от общуствоту! — викаше Вайълин, пресушавайки двете чаши една след друга.

Салонният управител бързо приближи към масата им.

— Тази жена досажда ли ви, сър?

— Спокойно, тя е в шок. Ще се оправи.

— Нямдас оправя! — Вайълин залитна към съседната маса. Една от чашите й падна в купата с крем супа от целина. — Връщам се обратно в Палм Бийч! Мааамка му на Вегас!

Един сервитьор я изведе навън.

— Не го е направила заради Мамбо, нали? — прошепна Лиа, като едва успя да произнесе думите.

— Вашето куче се казва Тициан — напомни й Пипа, подписвайки чека. — Да излезем оттук, преди да попаднем и на други отхвърлени.

За нещастие обаче налетяха на Есмералда в Армани, на Карла във Фенди, на Биби в Симайоф, всяка от които току-що бе получила ръчно написана бележка, подобна на тази на Вайълин. И трите бяха съкрушени. Нито една нямаше представа, нито бе получила обяснение защо молбата й да стане член на клуба е била отхвърлена. Кучетата им се казваха Рембранд, Дуайът и Айфел. Есмералда бе водила Дъси в Мадрид да гледа борба с бикове. Карла бе подарила на Дъси огърлица от три наниза деветмилиметрови перли Микимото. Биби не само бе подарила на Дъси един Уорхол^[12] да го окачи в калната стая^[13], но бе купила и препарирано пони за Кейлъб. Очевидно нито един от тези жестове не бе достатъчен да обърне вълната.

— Изобщо някой приет ли е в този клуб? — попита Пипа.

— Валас и Пеги Стоутмайер — проплака Биби, подавайки кредитната си карта на касиерката. Беше си купила малък пръстен за коктейли^[14] за осемдесет хиляди долара. — Той е шибан фермер, отглежда пилета. А тя прилича на трактор.

— Това означава, че е останало само едно място — отчая се Лиа.

— Така че не се надявай особено — захапа я злобно Биби и се оттегли горделиво.

Докато пътуваха към Каза Боус, настроението в колата бе погребално.

— При дадените обстоятелства трябва ли въобще да се захващаме с този Бентли бал? — попита Пипа. — Дъси очевидно ще претупа работата.

Лиа бе почти обезумяла.

— Трябва да направи своя най-добър удар, Козмо. Мос също разчита на това.

Пипа спря на алеята пред Каза Боус зад камиона на фирмата за чистене на басейни. Оранжевият мерцедес бе паркиран точно под верандата. Пипа се усмихна: значи Кол беше вътре. За нещастие там беше и Мос.

— Какво прави той тук в този час на деня? — изненада се Лиа.

Пипа простена: в бързането да облече Лиа за обяда бе пропуснала да остави сметките от рождения ден на Тициан на бюрото на Мос.

— Оставете всичко в колата, сеньора. Ако ще говорим с него за още един прием, последното нещо, което трябва да види, са десет чанти с покупки от Армани.

Те паркираха в гаража, където Кол лъскаше едно черно порше.

— Здравейте, дами — извика той. — Оу, извинете — дами и господа.

— Какво правите вкъщи? — повтори Лиа.

— Струва ми се, че вие и господин Боус сте поканили вашия най-голям доставчик Лурекс на коктейл в пет часа.

Лиа напълно бе забравила за това.

— О, боже! — притеснено забърза тя. — Тициан! Къде си, миличко?

Никъде. Тициан беше изчезнал. Те завариха Мос в библиотеката да преглежда планина от черни пера под халогенна лампа.

— Виждал ли си Тициан?

— Току-що го пратих в училище за възпитание. Хванах го да гризе моята най-добра Turdus merula^[15].

— Изпратил си кучето ми, без дори да ме питаш? Мътните да те вземат!

— Ще се върне след една седмица — с няколко насинени ребра. — Ти къде беше?

— На дълъг и продуктивен обяд с Дъси — отговори Пипа. — Тя живее в забележителен замък, пълен с рицарски брони. Показа ни колекцията си от кукли и своя…

— Къде са сметките от помиярския празник? — прекъсна я Мос.

— Сега ще ви ги донеса, сеньор.

Когато се върна с папката, Мос бе реквизирал чантата на Лиа и спокойно събираше сумите от всички плащания с кредитни карти, направени по време на следобедната им екскурзия из магазините.

— Осемнадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем долара — отбеляза той. — Това преди или след като Дъси ви показа своята колекция от кукли?

— Купихме само най-необходимото — докладва Пипа толкова храбро, колкото смелост успя да събере. — Сеньора Боус спешно се нуждае от нов имидж.

— Млъкни, Козмо! Дай ми тази папка — Мос отново започна да работи с калкулатора си.

Той провери всичко два пъти, сетне отиде до прозореца.

— Четиридесет и осем хиляди долара и малко отгоре — произнесе замислено, гледайки доволно навън, сякаш в момента пред очите му от мидената черупка излизаше Венера на Ботичели и пристъпваше в задния двор. Без предупреждение грабна един глобус и го хвърли по Лиа. — За кучешко парти! — изкрещя той. — Ти луда ли си?

Като опитен футболист Пипа скочи напред и хвана глобуса, спасявайки и него, и скъпия нос на Лиа.

— Наистина, господин Мос — рече, след като се изправи тя, — тези дами бяха под вашето достойнство — тя остави глобуса на мястото му. — А сега седнете и замълчете. Аз имам да ви кажа нещо.

Мос беше толкова изненадан, че се подчини. Пипа постъпи точно както през последните двадесет години постъпваше Теън, когато съпругът й вдигаше скандали заради разходите.

— Вие сте преуспял мъж, благословен с брак с красива и вярна жена, която е избрала точно вас от всички красиви, видни и изключително щедри мъже в Далас.

— В Бъфало — прошепна Лиа.

— Няма значение. Вашата съпруга трябва да отразява вашия успех, иначе няма да изпълнява свещеното си задължение към вашето име. В замяна на това вие трябва да й осигурите всички начини и възможности да поддържа първокласно положение в обществото.

— Кой го казва? — попита Мос.

— Моля, не ме прекъсвайте — Пипа съжали за последното топло мартини, изпито у Дъси: заради него забрави най-важния и убедителен параграф от речта на Теън.

— Няколко хиляди долара тук и там са като ухапване от бълха за мъж с вашето богатство. Освен това, въпросът не е в парите. Въпросът е в уважението към жената, която ви е отдала всяка секунда от живота си и всяка капка от кръвта си. Това е вашата възможност да бъдете галантен и да й се отблагодарите — май това беше всичко, което си спомняше от монолога на майка си „Изгори ме на кладата“. Ако Мос поне малко приличаше на баща й, той всяка секунда щеше да излезе и да затръшне вратата, така че тя побърза да продължи. — Вие желаете да станете член на кънтри клуба в Лас Вегас. Поставил сте тази невъзможна мисия на съпругата си. Сега трябва да застанете зад нея и да я подкрепите.

— Че какво невъзможно има в това?

Пипа въздъхна, сякаш трябваше да обясни защо две плюс две прави четири.

— Днес следобед срещнахме четири жени, които също се опитват да станат членове на въпросния клуб. Всяка бе изхарчила между триста и шестстотин хиляди долара, за да постигне тази цел. А днес всички те получили ръчно написано писмо с отказ.

Мос остана неподвижен.

— И каква е причината?

— Били са очернени.

— Какво значи това? Нещо като натопени?

— Някой е написал анонимни писма до комитета, предявявайки възражение относно приемането им.

— Анонимни писма ли? Глупости! Кой?

— Съвещанието е секретно. Вотът трябва да е анонимен.

— Стоутмайер са приети! — вметна възмутено Лиа. — Представяш ли си само?

— Шшшт! — Пипа се обърна към Мос. — До днешна дата вие сте изхарчил само осемнадесет хиляди за дрехи плюс четиридесет и осем хиляди за едно парти, плюс няколко хиляди за забавления.

— Не забравяй и твоя хонорар от шейсет и пет хиляди!?

— Добре — съгласи се Пипа и бързо събра цифрите. — Това все още прави само сто и тридесет хиляди, което — ще бъда малко откровен и рязък — стига едва-едва да купите два гласа от шестте. Не можете да си позволите сега да изглеждате евтин, сеньор Боус. Колко много искате да станете член?

Той не отговори на въпроса.

— Кроиш нещо, нали, дребно добиче?

— Мос! Не позволявам да говориш на Козмо по този начин!

Пипа сви рамене.

— Наричайте ме както искате. Предлагам да организираме маскен бал. Двеста хиляди долара.

— Ще ви дам трийсет хиляди.

— Сто и четиридесет.

— Деветдесет.

— Съгласен.

— А сега ти ми кажи нещо, Козмо — изгърмя Мос. — Къде се събират членовете на комитета?

— В клуба, предполагам.

— Кога е следващата им среща?

— Защо искате да знаете? Не можете да присъствате. Не можете дори да се преструвате, че се безпокоите, когато те се срещат.

— Вие вървете по вашия път, а аз по моя.

Пипа почувства лек гъдел по горната устна. Като прекара езика си, усети лека четина. Мустаците й се бяха отлепили и се плъзгаха надолу: денят беше дълъг и много горещ.

— Извинете! — извика тя. — Заемам се с организацията на бала веднага.

— Почакай! Какво да облека довечера за хората от Лурекс? — извика Лиа, докато Пипа тичаше към вратата.

— Жълтата рокля на Херера, малинови обувки с висок ток и лента за косата, ако имате такава.

Пипа изтича в стаята си, където се увери, че мустакът й се държи само на няколко косъма. За нещастие сутринта бе забравила лепилото отворено и повечето се бе разтекло върху тоалетката й. Тя изтича в банята да вземе клечки за уши и да спаси малко от него.

Кол стоеше чисто гол пред мивката си и се бръснеше.

— Мили боже! — изпищя Пипа.

— Мисля, че се разбрахме да чукаме, Козмо — отвърна той. Личеше, че въобще не е стреснат.

— Аз пък мислех, че си навън и миеш колите! — запрепъва се тя към своята спалня и затръшна вратата.

Никога досега в живота си не беше се чувствала така засрамена. За миг самоувереният нахакан Козмо се изпари и старата травматизирана Пипа отново излезе на повърхността, готова да крещи. Тъкмо щеше да се хвърли на леглото си и да напои възглавницата със сълзи, когато чу Кол да си подсвирква „Светът е прекрасен“^[16]. Затаи дъх. Той май беше щастлив. Наистина щастлив.

Накрая свиркането спря.

— Свърших, Козмо — извика Кол пред вратата. — Банята е твоя.

Пипа излезе от транса си и веднага телефонира на Оливия Виларубия-Тъстълбъри, за да се оплаче и помоли за помощ. Попадна обаче на Корнелиус, който я осведоми, че Оливия и адвокатите й са заминали за Колумбия, за да подкупят някакъв съдия. След това позвъни в Далас.

— Толкова се радвам да разбера, че отново си на работа, Шелдън.

— По-голяма част от мен — поправи я той. — Търся специалист по възстановяване на онази, която липсва.

— Ще се зарадваш да научиш, че все още съм на училище.

— В лагера на прислугата?

— Вече съм на стаж. Ще се дипломирам до седмица, ако един голям прием мине добре.

— Ще повярвам, когато видя дипломата ти.

— Искам да ми направиш една дребна услуга.

— Току-що ти изпратих мазерати, телефон, десет хиляди долара и запалката, която отнесе веждите ми. В тайната си сметка имаш около осемдесет хиляди. Не ми казвай, че си ги изхарчила, за да колосваш престилките си.

— Трябват ми четири мустака — прекъсна го Пипа. — Изпрати ги тази нощ. Утре трябва да са тук. Най-хубавите. Нали знаеш инспектор Клузо от „Розовата пантера“? Също като неговите, но светлокестеняви. Плюс лепило, произведено за пустинята. Ако може антиалергично.

— Защо за пустинята? Мислех, че си в Аспен.

— Ти не ме слушаш. Казах ти, че съм на стаж — Пипа не смееше да му разкрие къде е, да не би Джини да се опита да открие следите й. — Лепенето на тупета и мустаци са част от задълженията ми тук.

— Що за работодател е този, дето иска камериерката да му лепи мустаци? Звучи ми като сексуално извращение — гласът на Шелдън се повиши. — Може би трябва да го съдиш.

— Мустаците са за мен. Аз съм иконом под името Козмо ди Пише.

Един дълъг миг Шелдън не продума нито дума.

— Защо просто не престанеш да бръснеш краката си и да приключиш с тази работа? Или не отидеш на остров Лезбос?

— Харесва ми да бъда Козмо — Пипа три пъти му продиктува името си буква по буква. Сетне даде адреса на Каза Боус. — Как е майка ми?

— В Лондон е. Би Би Си има намерение да направи документален филм за нея. Посъветвах я да не ходи, но тя както обикновено не ме послуша.

— Поне през последните две седмици не е влизала в ръкопашен бой.

— Нищо съществено — отвърна неясно Шелдън. — Ти най-добре се съсредоточи върху дипломата.

В библиотеката изригна поредният скандал — нещо като състезание по надвикване. Пипа отиде до прозореца точно навреме, за да види как един гипсов бухал излетя от прозореца и се разби на патиото. Сетне видя Кол да отива в гаража и да изважда лимузината на алеята. Мос натика Лиа, облечена от главата до петите в златисти пайети, на задната седалка. Мерцедесът тръгна и телефонът на Пипа иззвъня.

— Можеш ли да се обадиш на „Безболезнена смяна“? — гласът на Кол едва се чуваше през виковете. — Петото копче в паметта на домашния телефон.

— Няма проблеми.

— Ще ти хареса ли по-късно да нападнем кухнята заедно?

Ако можеше да изстърже достатъчно лепило за мустаци от тоалетката.

— Може би.

— Хей, Мо! — Кери почука на вратата й. — Момчетата за басейна си тръгват.

— Изчезвай. Сега идвам.

Пипа рискува и сложи повечко лепило, за да държи мустаците на мястото им през следващите няколко часа. Тя подписа фактурата за почистване на басейна и изчака същата бригада стъклари, които поправиха прозореца вчера, да дойдат и да оправят счупеното стъкло в библиотеката. Кери и Руди отидоха да играят на автомати и я оставиха сама в Каза Боус. Тя взе торбите от следобедната шопинг терапия и ги качи горе. При петото си разкарване до гаража, подчинявайки се на импулса, отиде до черното порше, паркирано в съседство с нейното мазерати. Отвори вратата му и седна на мястото на шофьора, вдишвайки мириса на Кол. Сигурна бе, че колата е негова, а не на Мос. Ключовете бяха на стартера. Тя запали мотора и обиколи веднъж квартала. Тази тайна разходка бе ободряваща като открадната целувка. Кол беше отделил на мазератито допълнително миене и лъскане, забеляза Пипа. За пръв път от седмици се сети и се запита с учудване какво ли прави Ланс. Тренировъчният сезон щеше да започне всеки момент. Сетне се разсмя, осъзнавайки с изненада нещо странно: всъщност, той въобще не я интересуваше.

Когато се прибра, изпра сутиена си за джогинг и отново водена от неосъзнат импулс избръсна краката си със златната самобръсначка на Кол. В полунощ чу входната врата да се затръшва и почувства как цялото й тяло потръпна. Чу Лиа и Мос да се качват по стълбите. Бяха пияни и говореха високо, коментирайки вечерта. Светлината в стаята им светна, после угасна. Телефонът й иззвъня.

— Съжалявам, Козмо — каза Кол. — Изникна нещо важно. Нямам възможност да се измъкна.

— Няма проблеми — излъга Пипа.

След като чу поршето да се отдалечава, тя изяде сама останалата пържола с малко бургундско Гран Крю. Руди и Кери също дойдоха в кухнята с печалба двадесет долара от „Фламинго“ — за пръв път в историята. Те довършиха бутилката и една тава от великолепната лазаня на Руди с патладжан. Накрая Кери се оригна от преяждане.

— Хей, Мо, къде е Пепеляшко?

— Кой, моля?

— Кол. Поршето му го няма.

— Мисля, че тръгна по някакви задачи на сеньор Боус.

— Не го чакай — изсмя се Кери.

Пипа въпреки това го направи. Но той така и не се върна.