Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (16)

16

Макар да не можеше да си представи причините, поради които някой ще поиска да я отвлече, нито пък че съпругът й ще скочи да плати откупа, който биха поискали похитителите, Лиа Боус си нае бодигард, когато стана ясно, че от светските дами в Лас Вегас единствена тя си няма. Той се казваше Самсон и още от първия ден се оказа истинска катастрофа. Наистина изглеждаше впечатляващо, но всеки въоръжен мъж, висок два метра, изглежда меко казано страшен. Освен това беше примитивен и непохватен простак. Всеки път, когато се влачеше след нея през кухнята, събаряше нещо важно от плота, което подлудяваше готвача Руди. Самсон настояваше през нощта Лиа да се заключва в спалнята си в името на собствената й безопасност. Не ядеше нищо друго, освен отлежали ребърца. Но тъй като повечето жени, членуващи в кънтри клуба, бяха обзаведени с бодигардове, а тя от осем гадни месеца се опитваше да стане част от този суперелит, ще не ще търпеше неговата компания.

За зла участ майордомът й не бе толкова гъвкав като нея и не правеше компромиси. Преди няколко дни той дойде в банята, затвори вратата и каза:

— Или Самсон, или аз.

Лиа беше ужасена: след една седмица щеше да дава парти по случай рождения ден на къдравата болонка Тициан. Вече бе поканила триста гости, техните бодигардове и техните кучета.

— Какво ти става, Фердинанд?

— Той чисти пищовите си в кухнята. Руди мрази това. Оставя косми от бръсненето си в мивката и започна интимна връзка с Кери — това бе ирландската камериерка. — Постоянно ги хващам!

— Че как е възможно това? Нали е с мен осемнадесет часа на ден!

Фердинанд обаче бе надничал пред ключалката на господарската спалня.

— Те оскверняват вашите чаршафи, както казваме ние, мадам.

Лиа прекара ръка през лицето си.

— Поставяш ме в трудно положение, Фердинанд.

Той не каза нищо повече. Просто си събра багажа и си отиде. Тъй като бе излязла да пазарува, Лиа дори не знаеше, че Фердинанд си е заминал, чак до вечерта, когато чашата й с мартини не се материализира точно в пет. Хаосът моментално превзе къщата и се настани в Каза Боус. Да отмени рождения ден на Тициан беше немислимо и не можеше да бъде поставено под въпрос: подобна грешка щеше да унищожи завинаги шансовете й за членство в кънтри клуба. Лиа се обади на всички агенции за персонал в Невада, но без успех. Най-накрая се принуди да потърси състраданието и помощта на своята приятелка Дъси Деймън, която бе последният човек, който не биваше да узнае за катастрофата, надвиснала над нея. Но Лиа беше в безизходица.

Дъси я насочи към Оливия Не-знам-коя си — непроизносимо бляскаво и надменно име — от Аспен, която след дни на непоносимо напрежение най-накрая бе изплюла едно име. Сега Лиа дължеше на Дъси толкова много благодарност и признателност, че направо граничеха с морален фалит.

Уплашена да не загуби още някого от домашната прислуга, тя не направи забележка на Самсон и Кери за тяхното безвкусно поведение. Не посмя да каже и на съпруга си за прелюбодеянието, защото Мос беше категорично против наемането на бодигард в къщата си. Той смяташе, че за Каза Боус дори трима прислужници са прекалено много, стиснато копеле такова! Дори смъмри Лиа, че бе заместила Фердинанд: според него тя можеше да бърше праха по мебелите със същия успех! И след цялата бурна кавга на тази тема мъжът й изхарчи един милион на търг за някаква си невзрачна малка картинка — натюрморт от Пусен^[1]. Лиа беше готова да го убие.

Тя закусваше в атриума и разглеждаше „Холивудски каталог на Фредерик“, когато на вратата се позвъни.

— Ще видиш ли кой е, Самсон? — помоли след третото позвъняване. — Кери сигурно все още връзва панделка на кучето.

— Само ако и вие дойдете с мен — отвърна бодигардът. Договорът му забраняваше да се отдалечава на повече от два метра от нея.

— По дяволите! — Лиа захвърли античната сребърна лъжичка за грейпфрут. — Всичко ли трябва да върша сама? — тя отвори вратата. И там на стълбите стоеше едно високо слабо създание — мъж ли беше, или може би момче — със сиво сако и копринени панталони с цветовете на дъгата. То носеше огромни очила и мустаци като инспектор Клузо^[2].

— Сеньора Боус? — поклони се момчето. — Козмо ди Пише на вашите услуги.

Това ли бе нейният супермен за шейсет и пет хиляди долара? Лиа едва се удържа да не се разсмее. Момчето изглеждаше сериозно късогледо. Гласът му бе тънък като на момиче.

— Влезте. Добре ли мина полетът?

— Шофирах. Благодаря.

Козмо не спомена откъде идва и Лиа не попита. Оливия очевидно го бе пооткраднала от някоя друга нещастна домакиня; колкото по-малко знаеше за това, толкова по-успешно щеше да се преструва на невинна, когато тръгнеха клюките.

— Къде мога да паркирам? — попита момчето.

Лиа бе стъписана да види новичко синьо мазерати на алеята си.

— Засега оставете колата тук. Моят шофьор ще я вкара в гаража.

Докато говореше, един брониран камион на Бринкс^[3] спря зад мазератито. Четири въоръжени пазача скочиха от него, отключиха задната врата и извадиха голям кашон, който донесоха до предната врата.

— Резиденцията на Мос Боус?

— Да, Аз съм госпожа Боус.

— Носим една картина за вас.

Проклетият глупав Пусен. Лиа едва се пребори с желанието да върне доставката.

— Внесете я в дневната.

— Я почакайте! Не бързайте! — Самсон препречи пътя им. — Първо свалете оръжията си.

Пазачите го изгледаха така, сякаш им нареди да свалят тестисите си.

— Не можем, докато картината е под наша опека. Такива са правилата на застрахователите.

— А аз не мога да ви пусна в къщата с оръжие. Такива са правилата за безопасност.

Цяла минута никой не помръдна. Лиа гледаше, сякаш я бяха застреляли.

— Моля някой да направи нещо! — проплака накрая тя.

Козмо ди Пише се сблъска с първата си задача за разрешаване.

— Предлагам вие да се обадите във вашия офис — обърна се Пипа към мъжете от Бринкс. — А вие във вашия — каза и на Самсон. — Нека те да си поговорят.

— Кой е този Бозо?^[4] — попита шефът на охраната на картината.

— Моят майордом — отвърна Лиа. — Направи каквото ти каза.

Кикотейки се, пазачът се обади в офиса си. Същото направи и Самсон. Ситуацията бе обяснена около дузина пъти на различните мениджъри. Президентът на Бринкс се обади на президентите на Голиат Протекшън Сървисис — фирмата, от която бе нает Самсон. Проведоха се консултации с главните агенти. Проведоха се консултации с адвокати. Мъжете от Бринкс не се помръднаха от стълбите. Лиа, Самсон и Пипа не помръднаха от фоайето. След като една минаваща патрулна кола се присъедини към групичката, играеща сякаш на „замръзнала картина“, дилемата бе обяснена още веднъж, но със значително по-малко жар и темперамент. Докато полицаят проверяваше разрешителните на всички да носят оръжие, вратата на Лиа стоя широко отворена поне тридесет минути. Температурата в гостната се покачи до двайсет и седем градуса и с всяка изминала минута ставаше все по-висока.

— Не може ли по-бързо? — попита тя, като потропваше нервно по пода.

Мобилният й телефон иззвъня. Беше агентът на художествени произведения от Ню Йорк, който я извести, че е бил събуден и вдигнат от леглото в шест от Гъб, Бринкс и Сотбис. Тя бе покрусена.

След като полицаят си отиде, никой не продума нищо. Пипа се възползва от възможността да огледа обстановката. Гостната и фоайето на семейство Боус бяха претъпкани с мебели Луи XV, на които нито едно човешко същество не бе посмяло да седне пред последния век. Огромен рококо клавесин, чийто капак бе изрисуван отвътре с пасторална селска сцена, заемаше единия ъгъл в големия салон. По стените с цвят на зарзали бяха подредени тъмни картини. На всяка завеса имаше изрисувана птица — или мъртва с кореноплодни зеленчуци, или литнала високо в небето с вятъра, или кацнала на ръката на някой благородник. Мястото бе претенциозно, натруфено, отегчително, досадно и безсмислено. Пипа забеляза очаквателния поглед на Лиа за оценката й.

— Прекрасно — усмихна се тя.

Лиа бе привлекателна тридесет и няколко годишна блондинка. Носеше голям диамант в агресивен обков. Вишневочервеният й халат с пайети и чехли с десетсантиметрови токчета изглеждаха малко не на място в този ранен час, но тя стоеше добре на тях. Имаше хубави крака на танцьорка. Въпреки умело положения грим, който не бе оставил нито една пора свободна, щеше да изглежда по-млада и красива, ако бе третирала лицето си само с тонизираща вода. Същото се отнасяше и за бижутата: една верижка и гривна щяха да изглеждат по-добре, вместо дузините, които украсяваха шията и китките й.

Мерцедес с цвят на кайсия се плъзна в алеята и паркира зад мазератито и камиона на Бринкс. Пипа видя млад мъж, горе-долу на нейната възраст, да слиза от него. Висок, мургав, красив. Той носеше поло с цвят на кайсия, същото като на Самсон, с избродирани над алигаторчето в кафяво думите: „Каза Боус“.

Със странен ужас Пипа наблюдаваше как приближава групичката.

— Кол! — извика Лиа. — Не можеш да си представиш каква каша е тук!

Пипа почти щеше да припадне. О, боже! Та това беше Кол от Финикс!

Той предположи, че съществото от неизвестен пол с панталони в цветовете на дъгата току-що е донесло телеграма за рождения ден на Тициан. Цялото се бе изчервило от срам и унижение. Не можеше да го обвинява за това. Сетне спря като закован: въпреки фалшивите мустаци разпозна устата. Видът й го бе преследвал седмици наред. Чипа? Какво правеше тук с това странно облекло, преструвайки се, че не го вижда? Или не го помнеше, или не я интересуваше достатъчно, че да го помни: и двете възможности не му харесваха. Кол реши да се прави на глух и сляп, докато открие какво става.

— Виждам, че Пусен е пристигнал — обърна се той към Лиа.

— Не могат да го внесат вътре, защото Самсон ще ги застреля — отговори му тя. — Стоим тук вече половин час.

Главният охранител на картината затвори телефона си.

— Имаме разрешение — той остави оръжието си върху изтривалката пред вратата. — Аз ще оставя тук моя пищов и ще занеса картината вътре. Моите три момчета ще ме пазят. Вашият бодигард ще пази картината. Ако на някой му се стори, че смятам да я открадна, всеки от тези хора може да ме застреля.

— Изглежда честно — съгласи се Лиа.

— Чакайте! Не бързайте!

Самсон не го пусна да влезе, докато не обсъди сценария със своя бос. Той влезе преди охранителя. Сетне извади оръжието си и се прицели в гърдите му.

— Бавно и внимателно. Едно неправилно движение и ще те направя на хамбургер.

Това така разтревожи тримата от Бринкс, че те извадиха своите пистолети и ги насочиха към гърдите на Самсон.

— А ти ще станеш на туршия — заплаши единият.

— Само се опитайте да не направите картината на решето, момчета! — предупреди ги Кол.

Охранителят с кашона влезе на пръсти през вратата. Не се съмняваше, че ако случайно кихне или започне да хълца, Самсон ще го застреля.

— Къде искате да я оставя?

— Точно там, срещу закачалката за чадъри. Благодаря. — Лиа подписа една дузина фактури.

Съвземи се, не се впрягай! Той не те позна. Пипа бе едновременно облекчена и засегната. Тя отброи четиристотин долара от пачката в джоба си.

— Благодаря за търпението, джентълмени. Отлична работа.

— Пак заповядайте — охранителят изгледа свирепо Самсон. — Не се отнася за теб, задник.

Те си тръгнаха.

— Нищо не може да направи началото на деня по-хубаво от малко стрелба. А вие кой сте? — попита Кол Пипа, когато тя не си тръгна с всички останали.

— Козмо ди Пише — представи я Лиа. — Моят нов майордом.

— Аз съм Кол Мадисън. Добър жест. Имам предвид бакшиша — той вдигна кашона и тръгна по коридора.

Телефонът на Лиа иззвъня. Отново се обаждаше художественият агент от Ню Йорк. Заради нея се бе компрометирал пред Сотбис. Ако някакъв каубой вадел пищов всеки път, когато той се опитвал да достави френско бароково платно в Дивия Запад, заплаши той, семейство Боус можело да се считат за изключени от списъка на клиентите му.

— Казах ви, че съжалявам — ядоса се Лиа и затвори, след което потърка пламтящото си чело.

— Козмо, владееш ли някакво военно изкуство?

— Карате.

— Това ми стига — Лиа се обърна към Самсон. — Ти си уволнен. Чакай тук, Козмо — Лиа придружи Самсон до неговата стая. След пет минути двамата се върнаха във фоайето с багажа му.

— Желая ти късмет, сладкишче — пожела той на Пипа на излизане.

Когато нищо друго не напомняше повече за Самсон, освен облака прах на алеята, Лиа се обърна към Пипа.

— Вече се чувствам много по-добре. Искаш ли да ти покажа къщата?

Тъй като бе шофирала цяла нощ от Аспен, Пипа предпочиташе да си почине, но за да не бъде уволнена като Самсон още на минутата, отвърна:

— С удоволствие, сеньора Боус.

— Ще започнем оттук, с предната врата. Видях, че й се възхищаваш. Не са ли фантастични?

Лакът почти бе изсъхнал върху двете огромни крила на вратата от палисандрово дърво. На лявата половина в дървото бе изрязан барелеф под формата на жена във вечерна рокля, под буквите „Каза“. Имаше доловима прилика с Лиа. На дясната врата имаше фигура на мъж със смокинг — най-вероятно човекът, който плащаше за всичко, която беше под буквите „Боус“. Цвъртящи птички украсяваха четирите ъгъла на всяко крило.

— Обичам птиците — каза Пипа.

— Съпругът ми настояваше за тях. Неговата фирма е най-големият вносител на пера и перушина в Щатите.

Това обясняваше картините.

— Браво.

— „Файн Фидърс“ е доставчикът на пайети, тъкани с метална нишка, китови банели, кристали, изкуствена кожа и змийска кожа за Лас Вегас — като затвори предната врата, Лиа я поведе през фоайето. — Аз съм луда по Луи Четиринайсети. Каза Боус е точно копие на Версай — като забеляза изцъклената усмивка на Пипа, добави: — Вероятно се чудиш защо не сме кръстили дома си Мезон Боус?

Всъщност Пипа се чудеше дали в Невада съществува смъртното наказание и ако беше така, кога декораторът на тази къща щеше да бъде екзекутиран.

— Да, точно това си мислех.

— Не искахме да изглежда прекалено претенциозно.

— Всичко е перфектно.

Усмивката остана на лицето й, докато Лиа й показа паркирания в гаража дюзенберг^[5], боядисан по поръчка в цвят на кайсия — нейните „щъкащи из града колела“. Пипа бе преведена, през шест бални зали, покрай един сребърен сандък с размери на ковчег, един покрит плувен басейн, алея за боулинг и приличаща на пещера библиотека, пълна с препарирани птици.

— Съпругът ми е експерт ортодонтист, както можете сама да загатнете.

Пипа не си направи труда да я поправи и да каже на новата си работодателка, че правилните думи са „орнитолог“ и „отгатвам“.

— Много впечатляващо, сеньора Боус.

В супермодерната кухня те налетяха на Руди — готвача, който бе на около шейсет, с бяла шапка на главата й бе зает с бъркането и месенето на стотици малки, пайчета за утрешния рожден ден.

— Дядото на Руди е бил шеф сладкар на император Франц Джона.

— Франц Йосиф, dumpkopf^[6] — извика Руди.

Без да му обръща внимание, Лиа продължи.

— А това е нашата скъпа Кери, която отговаря за прането, покривките, среброто и порцелана.

Една немарлива, не добре измита млада жена седеше на плота от неръждаема стомана и закачваше бели панделки към планината от бисквитки с черен дроб, които Руди бе приготвил вчера.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита тя Пипа.

— Козмо ди Пише — нямаше друг начин да го каже, освен с достойнство.

— Значи си мъж. Откъде си взел тези пискюли? Приличаш на герой от „Островът на главорезите“^[7].

Всички членове на персонала носеха поло с цвят на кайсия и логото: „Каза Боус“.

То бе избродирано отпред и етажното разпределение на „казата“ отзад. Нямаше начин Пипа да облече подобна униформа: полът й моментално щеше да бъде разкрит.

— А моята униформа е на семейство Ди Пише. Тя е дадена на предците ми от папа Пий в чест на тяхната победа над сарацините.

— Много важно! — Кери сложи още няколко панделки на кучешките бисквити, преди да осъзнае какво липсва на цялата картинка. — Къде е Самсон, госпожо Боус?

— Вече в редиците на безработните. Едва не изби четирима охранители от Бринкс тази сутрин.

— Този кучи син ми дължи сто долара! — Кери се изтъркаля от кухнята.

— Много е темпераментна — извини се Лиа. — А, също така мързелива и непокорна повлекана — гласът й спадна до шепот. — Но Руди я обожава. Не мога да рискувам да загубя най-добрия сладкар във Вегас. Сигурна съм, че ще намериш начин да се оправиш с нея.

Докато Пипа се влачеше след Лиа по грандиозното главно стълбище, Кол се обърна към нея.

— Извинете ме, мадам, чие е онова мазерати на алеята?

— На Козмо. Моля те, паркирай го в гаража и внеси куфарите му вътре — тя се обърна към Пипа. — Кол е камериер и шофьор на съпруга ми.

Шофьор? С часовник Brequet? Тези два факта никак не се връзваха.

— Аха.

Лиа поведе Пипа през огромен килер за обувки. Тя изглежда бе необикновено привързана към обувки с връзки, металик. Пипа скоро разбра защо: другата стая бе пълна с бляскави дълги рокли в много ярки цветове.

— Обичам да се обличам драматично — призна Лиа.

— Това е добра реклама за бизнеса на съпруга ви.

— Много мило. Всъщност ми е стар навик. Някога танцувах в „Рокет“^[8].

— Наистина ли? И аз петнадесет години удрях токчета в земята — изтърва се Пипа, преди да се усети, че прави грешка. Трябваше да продължи. — Но промених живота си.

Лиа реши, че Козмо или е гей, или е бисексуален. Добре поне, че бе прогонила Самсон и никой нямаше да го унижава. Тя разведе своя майордом из всички царствени гардероби и господарската спалня — един кошмар от възглавнички, имитации, драперии и суета, всичко, в цвят на зарзали. Банята на Лиа бе по-голяма дори от тази на Теън, което само по себе си бе истински подвиг, но неизменното оранжево вече действаше на нервите на Пипа. Те преминаха през облицованото с огледала танцово студио, където Лиа всекидневно вземаше уроци. Показаха й офиса, паник-стаята и възхитителната детска стая на Тициан — къдравия пудел.

Минаха и през крилото за прислугата, където всичко беше щедро, но отново оранжево.

Лиа посочи една врата.

— Това е стаята на Кол. А тази е вашата. Надявам се, че няма да имате нищо против да делите една баня с него. Има двойна мивка и два душа. Той е много чист.

Това беше направо страхотно!

— Чудесно е, сеньора Боус.

Кол влезе с два куфара на колелца на големи червени точки. Оливия й ги подари за пътуването.

— Заповядай, Козмо — рече той, като ги сложи на леглото. — Нуждаеш ли се от помощ за багажа? Аз съм специалист.

— Не, благодаря. Ако ме извините, искам да се освежа.

— Разбира се. Ела в кухнята, когато се настаниш. Кери ще ти донесе ризи на Каза Боус с подходящ номер.

— Ако нямате нищо против, бих искал да остана с моята униформа — рече Пипа. — Тя е създадена от Ив Сен Лоран за величествени резиденции като вашата.

Лиа дори не посмя да протестира. Трябваше да признае, че униформата на Козмо бе привлекателно сладка.

— Както желаеш.

— Правило номер едно: да установиш докъде се простира твоята територия — рече Кол, след като вратата се затвори. — Браво! Добре изпълнено.

Пипа почувства как лицето й пламна. Стаята неочаквано стана по-тясна и по-гореща.

— Разбрах, че ще ползваме една баня. Ако бъдете така добър да избягвате да влизате, когато аз съм вътре, ще оценя високо любезността ви.

Отговорът на Кол беше изразително свиване на веждите, сякаш се опитваше да проумее есенцията на някаква плоска шега.

— Какъв е проблемът? — попита тя.

Очите му я караха да се чувства замаяна.

— Да не страдате от хомофобия?

— Не мисля. А вие?

— Разбира се, че не!

— Чудесно. Тогава да ползваме общо банята. И двамата знаем как изглежда мъжкият полов орган.

— Вие не разбирате — проплака Пипа. — Понякога ме обземат тъмни импулси.

— В такъв случай винаги ще чукам, Козмо — тя бе удивително смешна, когато я дразнеше. Кол погледна часовника си. — Време е да взема кучето. Ще го водя на фризьор.

— Почакайте! — тя не искаше той да си отива. Нещо в присъствието му бе успокоително й внушаваше сигурност. — Това място почтено ли е?

— Да, напълно. Ще се чувствате добре.

Останала сама, Пипа смъкна очилата, които вече бяха направили вдлъбнатини от двете страни на носа й. Човекът в магазина за очила бе опитал да я убеди да си купи по-малки рамки, но тя бе непоколебима. Може би беше грешка. Пипа разопакова своите шест униформи Ди Пише. Беше взела със себе си и един костюм „Шанел“, което може би също беше грешка, затова го напъха дълбоко най-отзад в гардероба. Скри бижутата си под стола и отиде в банята. Тоалетните принадлежности на Кол бяха „Ланвин“. Той се бръснеше със златна самобръсначка четиринадесет карата. Мивката му беше безупречно чиста, без нито едно петънце. При нормални обстоятелства Пипа щеше да бъде приятно изненадана; сега осъзна, че да споделя банята с този подреден, чист, точен мъж може би ще се окаже опасно за дипломата й. Трябваше да бъде много внимателна.

След като си взе душ, тя нагласи мустаците си и отиде в кухнята.

Лиа и Кери стояха до кухненския остров в средата и опитваха дузина микроскопични quches^[9], които Руди смяташе да сервира на утрешния празник.

— Какво мислиш ти, Козмо? — Лиа й предложи малка кръгла тортичка. — Тази е с аспержи и шунка.

— Вкусно е.

— А тази с агнешко и праз лук.

— Отлично. Руди, вие сте истински майстор!

— Пушено пуешко и копър.

— Изключително!

— Добре. Ще се задоволим с тези — отсече Лиа. — Триста от всеки вид, Руди.

— Имате ли нещо за вегетарианци? — попита Пипа. — Във всяка тълпа от гости винаги ще се намери поне един.

— Вегетарианци ли? Че това е за кучетата! — хората щяха да ядат риба тон. Три огромни риби тон по три хиляди долара парчето, пристигаха утре от рибния пазар в Токио. — Как смяташ да ги изпечеш, Руди?

— Никога не съм пекъл риба.

— Козмо? Можеш ли да правиш грил?

Пипа преглътна трудно. Девет хиляди долара бяха много риба за печене.

— Няма проблеми, сеньора.

Лиа също така щеше да сервира цял тон специални екстравагантни салати. Тортата за рождения ден на Тициан представляваше трийсет килограма сурово говеждо филе, оформено като кокал и украсено с крем от мачкани картофи. Хората щяха да получат домашно приготвен шербет и миниатюрни шоколадови курабийки.

— А какви ще са питиетата? — продължи Лиа. Никой не знаеше нищо за това. — Козмо, може ли да разчитам на теб?

— Разбира се.

Лиа се обърна към Кери.

— А забавленията?

— Консервена кутия на опашка на магаре. Може би криеница — сви рамене Кери.

— Казах изрично: игри за кучета!

— А аз изрично ви казах, че моята работа са покривките, прането и среброто.

— Козмо, може ли да разчитам на теб и за това?

— Разбира се — питиета, грил и забавления за триста души? Утре? Пипа усети начални симптоми на диария да клокочат във вътрешностите й. — Какъв е бюджетът, моля? — Теън винаги питаше първо за парите.

— Няма бюджет. Харчи колкото трябва.

Лиа ги остави и отиде на урока по танци, които нейният терапевт й бе препоръчал, за да намали стреса. Пипа си сипа половин чаша кафе. Трябваше да положи огромно усилие да не си сипе и половин чаша уиски. Всяко нещо с времето, каза си тя. Ако Седрик, този бивш моряк и пияница, бе успял да прокопае хладнокръвно пътя си през несъстоялата се сватба на века на Теън, и Пипа все някак щеше да се справи с рождения ден на една къдрава болонка.

— Тициан трябва да е много специално куче.

— Че на кого му дреме за някакъв си глупав мелез? — отговори Кери. — Цялата работа е да бъдат впечатлени членовете на кънтри клуба. Да влезеш в него е по-трудно от спечелването на Световните серии.

Играта беше позната на Пипа.

— В такъв случай някой трябва да е работил сериозно по празненството. Тези събития се планират като военна кампания.

— Фердинанд се занимаваше с подготовката. Мъжът, когото ти замести.

— Оставил ли е записки?

— Да, горе.

— Може ли да ми ги донесеш?

Докато Кери отиде да ги вземе, пристигна един камион за доставка на павилиони за градински партита. Шест души попитаха Пипа къде да забият колчетата. Показвай през цялото време увереност!

— Оттук моля — за щастие Лиа имаше огромен заден двор. — Ето там. Внимавайте с кактусите.

Кери се върна с папка, на която пишеше: „Първият рожден ден на Тициан.“

Повечето планове, слава Богу, бяха в нея.

— Може ли да разчитам на теб за масите? — попита я Пипа. — Двадесет сервитьорки ще пристигнат в десет сутринта.

— Знам какво правя.

— И няма причини да се тревожа за храната, нали, Руди?

— Точно така.

Игри? Очевидно Фердинанд не бе помислил за това. Мисли мащабно, винаги казваше Теън. Направи изявление. Пипа си спомни, че кучетата обичат да участват в конкурси, така че се обади в кучешкия клуб Уестминстър и поръча трима съдии за майсторски клас и за едно неформално състезание. Нае сценичен дизайнер от хотел „Луксор“ да построя платформи за ревюто и мини Хайд парк. Децата винаги бяха особено доволни, когато рисуваха с пръсти, така че нае един актьор да дойде в костюм на Биг Бърд^[10] и да проведе урок по рисуване с лапи. А няколко дължини в басейна на Лиа? Пипа се обади в Олимпийския комитет на САЩ и ги помоли да й изпратят някой некадърен плувец, който ще се съгласи да съдийства на кучешко състезание по плуване.

— Ще има благотворителна кампания за събиране на средства — добави тя, — след състезанието той ще може да подпише камара автографи за хиляди долари.

Питиетата? Деветдесет галона коктейл „Зомби“^[11] щяха да задоволят всички и да ги направят щастливи. Пипа поръча напитката, докато Кери донесе една купа за пунш с размери на купел за кръщаване.

Изпичането на рибата обаче щеше да бъде проблем. Пипа не знаеше какво да прави с нея.

Тя премина покрай кухненския прозорец и едва не изпусна кафето си, тъй като пред очите й се издигаше гигантска палатка. В този миг се хвана, че се ослушва за рева на разярен слон.

Вместо това чу вика на Лиа.

— Не смей да ми се месиш! Това е моето парти!

Господарката на къщата влезе в кухнята, а по петите й вървеше мъж — рус, загорял; Непокорният Люк^[12], облечен в костюм „Армани“. Без да спира, Лиа грабна от барплота една алуминиева купа за бъркане и я хвърли по мъжа.

— Стиснато копеле! — викаше тя, след което избяга в градината.

Мъжът остана неподвижно, докато два литра майонеза се стичаха по костюма му. Руди подскочи до тавана.

— Мамка му! — извика той и изтърва една тенджера в мивката. — Аз я бях направил! На ръка, не с миксер! — хвърли втора тенджера в мивката и повтори: — Мамка му!

Кол влезе в кухнята, прецени щетите и се зае да почисти костюма.

— Съжалявам, сър. Тициан ще спечели дори пред папата.

Докато Кол чистеше реверите му, мъжът забеляза Пипа.

— Козмо ди Пише — направи реверанс тя, леко объркана от стоманените му сини очи.

— Новият майордом — обясни тихо под носа си Кол. — Твърди, че е мъж.

— Columbia livia — беше всичко, което произнесе мъжът.

— Вие познавате Оливия! — Пипа бе наистина объркана. — Тя е живяла известно време в Колумбия.

— Columbia livia — повтори мъжът. — Това е латинското наименование за домашните гълъби.

— О! Да, вие сте абсолютно прав, сър. Цветовете на фамилия Ди Пише са тези на благородния гълъб. Вие сте първият човек, който е направил връзка досега. Впечатлен съм.

Това предизвика ехидна усмивка. Мъжът изчака Кол да изстърже по-голяма част от майонезата от костюма му, после се извини и отиде в двора. За няколко секунди състезанието по надвикване премина границите на допустимото.

— Както си се досетил, това беше господин Боус — съобщи Кол на Пипа, като същевременно й подхвърли чифт кърпи за хващане на дръжки. — Помогни ми да извадим тези тави от фурната, преди да са изгорели.

Пипа отиде до печката.

— Винаги ли се карат така?

— Непрекъснато. Ще свикнеш — Кол спаси две тави малки питки тортила с аспержи. — Как върви подготовката?

— Фердинанд бе поставил основите — Пипа забеляза, че е много сръчен с ръкавиците. — Зает ли си днес следобед? Нуждая се от някой, който да опече три риби тон.

— Целите?

— Разбира се! „Представлението е всичко!“ — един цитат, взет направо от наръчника на Теън за организиране на тържества. — Можеш ли да ги нагласиш да изглеждат като прасенца сукалчета? Някъде в тази къщи сигурно има шишове.

— Ще видя какво мога да направя. Зависи от програмата на Мос. Аз съм негов камериер, а не на Лиа — Кол свали ръкавиците си. Тя наистина имаше прекрасна, възхитителна шия. Направо умираше от желание да я захапе отзад. — Също така съм и рефер — рече, когато виковете в задния двор стигнаха до апогея си. — До скоро, Козмо.

Пипа се качи в дневната, за да прегледа списъка на гостите. Всичко, което откри на бюрото на Лиа, бе купчинка ръчно изписани листи с по четири колони. В първата колона имаше имена като Хариет, Корнелия, Адрела, Голда, Мири. Втората съдържаше имена като Тара, Чекърс, Рузо, Ошкош и Наткин. В третата колона се мъдреха думите дакел, мопс, португалска хрътка, болонка и шарпей. Четвъртата съдържаше цифри с дълги опашки от нули. Много допълнителни бележки бяха маркирани със звездички, стрелки, подчертаване и „много важно“.

— Козмо?

Пипа почти подскочи.

— Здрасти. Тъкмо прегледах списъка на гостите.

Лиа се бе преоблякла в ефирна рокличка на Дона Карън. Бижутата и металическите високи токчета не допринасяха за повече тежест. Нито пухкавото бяло кученце в ръцете й.

— Да те запозная със звездата на шоуто. Кажи здравей на моя очарователен и скъп Тициан.

Булонката се опита да ухапе Пипа по ръката. Той мразеше хора с мустаци.

— Лошо момче! Винаги е много разстроен, когато се връща от фризьор.

Пипа потърка назъбеното одраскване върху палеца си.

— Както казах, търсех списъка на гостите.

— Държиш го в ръцете си — Лиа прокара тънкия си пръст по колоните. — Името на госта, името на кучето, породата му и финансовото състояние на госта. Правих проучвания седмици наред.

— Какво означават звездичките?

— Тези жени са членове на кънтри клуба в Лас Вегас. Трябва да им обърна специално внимание. За мен е много важно да им направя силно впечатление, в противен случай ще ми обърнат гръб. А това ще бъде пълна катастрофа.

— Сигурна ли сте? Много малко хора, които имат шарпей, са световноизвестни. И колко души ще присъстват? Къде е списъкът на поканените, които са потвърдили, че ще дойдат?

— Получих само съжаления, че няма да присъстват.

— Наистина ли имате триста приятелки?

— Нека да го кажем по-просто — триста жени са любопитни да видят дома ми. Мислите ли, че ще го харесат, Козмо? Обзавеждах го месеци наред.

— Разбира се, че ще го харесат. Направо ще ги нокаутира — Пипа й подаде списъка. — Предполагам, че имате свестен спонсор в клуба.

— Да, да. Ще я видите утре. Тя е чудесна. Познава всички. Помогна ми да съставя списъка на гостите.

Лиа нямаше търпение да научи какво бе направила Пипа по въпроса със забавленията. Тя не попита колко ще струва всяко от тях, а след скандала в кухнята Пипа не посмя да й каже.

— Толкова се радвам, че си тук Козмо, ти си направо върхът.

— Напоследък се занимавах с доста внушителни светски събития. В сравнение с тях това е просто разходка в парка.

Табелки с награди — записа си Пипа в бележника. Уреди за събиране на кучешки изпражнения. Цифрови камери.

Лиа трябваше да бърза за обяд, последван от чаено парти, коктейл и вечерно парти, всички с различни членки на клуба. На вратата тя рязко спря.

— Тази рокля добре ли е?

— Имате прекрасни крака. Никой няма да забележи нищо друго.

Тя разбра намека.

— Ще ми помогнеш ли да си избера тоалет за утре?

— Удоволствието ще бъде мое. Вървете и се забавлявайте, сеньора.

 

 

На другата сутрин Пипа бе събудена от викове, трясък от разбиване на нещо и плискане. Тя навлече дрехите, сложи мустаците си и изтича в кухнята. Руди стържеше от тавата стотици малки като хапки шоколадови курабийки. Кол спокойно си четеше вестника.

— Какво става? — извика Пипа.

Той вдигна очи от финансовата страница.

— Нищо особено. Лиа хвърли един стол през прозореца в джакузито. Мос е в него.

— И вие си стоите най-спокойно тук?

— Аз съм негов камериер, а не охранител — Кол с голям труд се опитваше да не зяпа прекрасните й глезени. — Добре ли спа, Козмо?

— Да, благодаря — Пипа бе заспала като умряла около осем. — Защо е хвърлила стол през прозореца?

— Защото намерила обица в джоба на ризата му.

— Че как се е озовала там? — последва свиване на рамене. — Ти нали си по цял ден с него? Би трябвало да знаеш.

— Аз карам колата му, Козмо. Не влизам с него и не му светя.

Пипа изтича до джакузито. Мос все още беше в него. Също и един стол „Бидермайер“. По патиото бяха пръснати счупени стъкла.

— Добре ли сте, сеньор Боус?

Той приключи разговора по мобилния.

— Наведи си главата. Тя все още не е свършила.

От прозореца на спалнята излетя още един стол. Той се приземи върху палатката право в критичната точка, като при това изкърти основния поддържащ пилон. Пипа гледаше, без да вярва на очите си, как цялата огромна тента се свлече на земята.

— Чудесно попадение, скъпа — извика Мос, излизайки от басейна.

— Сър! Моля ви! — тя завъртя очи. — Вие сте гол!

— И какъв е проблемът? — не разбираше Мос. Ако Козмо беше нормално момче, видът на друг гол мъж нямаше да означава нищо за него. Ако беше гей, можеше само да се радва за безплатното пийпшоу.

— Очакваме доставчици — беше всичко, което успя да измисли тя.

— Предполагам, че звънецът на вратата работи — Мос изчисти стъклата от чехлите си, обу ги и тръгна към къщата.

Пипа извади стола Бидермайер от размътеното джакузи и се върна в кухнята.

— Къде е Кери? — обърна се разярена към Кол. Той й беше казал, че това място е напълно безопасно.

— Не става преди десет. Записано е в договора й.

— Тя отлично знае, че в десет тук ще се появят двадесет сервитьорки.

Пипа отиде и почука на вратата й.

— Кери! — никакъв отговор. Натисна дръжката. Кери лежеше на леглото и хъркаше здравата. Пипа я разтърси за раменете. — Ставай.

— Кво искаш?

— Нуждая се от твоята помощ — хъркане. — Петстотин долара, ако след пет минути си в кухнята.

Едно малко свинско оченце се отвори.

— Ти си истинска напаст, Козмо.

— Благодаря. Знаех си, че мога да разчитам на теб — на прага Пипа настъпи нещо кръгло и твърдо: перлена обица. Тя я остави на шкафчето на Кери.

— Четири минути.

След това премести втория стол „Бидермайер“, който лежеше сред езерото от брезент, и чевръсто премете патиото. Хиляди последни подробности преминаха като вихър през главата й; трябваше да стане в четири, за да се погрижи за тях. Когато се появи Кери, Пипа подбра нея, Руди и Кол, заведе ги в задния двор и им каза кои въжета да дърпат. Тентата отново бе изпъната. Тя смени главния опорен пилон и заби клиновете в земята с желязна тенджера.

— Къде си научила всичко това? — полюбопитства Кол.

— В отряда на момичетата скаути — по дяволите! — На момчетата скаути. Ще опечеш ли рибата? Партито започва на обяд. Ще ядем в един.

— Ще бъда тук — Кол отиде да закара Мос на работа.

На вратата се позвъни: поддръжката за тентата.

Пак се позвъни: готвачите на сосове и хората, които щяха да подредят масите. След тях дойдоха цветарите и трима съдии от кучешкия клуб Уестминстър. Всяка минута някой доставяше каса вино, огромен букет, кошница сапун, кутия хайвер, шоколади, шунка „Смитфийлд“ и т.н. За Тициан от Уки, от Пепър, от Удълс и други кучета приятели. Пипа трупаше подаръците в една от балните зали. Сценичният дизайнер от „Луксор“ пристигна с дузина пожарни кранове от фибростъкло. Пипа го остави да построи сцена за ревюто и подобие на Хайд парк за кучетата. След четири часа тичане като безумна тя неочаквано осъзна, че не е осигурила никакви награди за игрите. Затова се затича нагоре.

— Сеньора Боус! Какво правите?

Лиа се бе уединила и изучаваше списъка на гостите. Зубренето й бе затруднено от бригадата от шест души, които инсталираха нов прозорец на спалнята.

— В главата ми е пълна каша — простена тя.

— Не се тревожете. На всяко куче ще поставим табелка с името му. Така ще напоя жените с коктейли, че няма да помнят номера на сутиена си. Къде сресаха вчера Тициан?

— В Канозал.

Пипа се обади във фризьорския салон да им доставят десет абонамента за сресване по 500 долара — награди за победителите.

— Така. Сега да се погрижим за вас — тя завлече Лиа при гардеробите. — Покажете ми какво мислите да облечете.

— Прилепнал към тялото бял кожен костюм с ресни, червена каубойска шапка с пайети.

— Това е малко натруфено — рече снизходително Пипа. Лиа изглеждаше толкова засегната, че трябваше да добави: — За обедно време.

Прегледа стотици тоалети. В гардероба нямаше нищо, което да не включва пайети, пера, змийска кожа или зъби от носорог: Мос сигурно собственоръчно бе свалил кожите на змии, птици и крави в Третия свят.

— Имате ли джинси? Обикновени джинси? — да, слава Богу! Пипа претършува гардероба на Мос и намери бяла копринена ръчно тъкана риза от Милано.

— Това ще облечете. На краката — чифт розови сандали с каишки.

— Но това са обувки за танци! — извика ужасено Лиа.

— Вие сте добра танцьорка, нали? Покажете го! Парадирайте с това — Пипа погледна часовника си. — Отивам да се преоблека. Изберете сама колана. Нека да бъде в тон с джинсите.

— А какво да правя с косата си? — извика Лиа.

— Конска опашка и бейзболна шапка. Вие искате да покажете на всички, че няма какво да доказвате.

— Но аз трябва да докажа всичко! — проплака Лиа.

— Престанете! Повярвайте ми! Доверете ми се! На вратата ще започне да се чука след половин час.

Пипа слезе долу. Кол беше някъде с Мос, така че територията в банята беше чиста и без опасност от вражеско нашествие. Тя яростно се изкъпа и преоблече в чиста униформа. Със загриженост забеляза, че мустаците й започват да се оръфват по краищата и лепилото започва да дразни горната й устна.

За щастие Оливия бе сложила в багажа й едно сомбреро с широка периферия, изработено от Ив Сен Лоран за летата в Богота. То щеше дай осигури защита и сянка.

Пипа премина през балните зали на Каза Боус и провери всичко: подредбата на масите, балоните, осветлението върху картината на Пусен. Подаръците — наредени за разглеждане. Коктейлите „Зомби“ — забъркани. Кучешкото ревю, Хайд парк, студиото за рисуване с лапи — всичко бе готово и очакваше гостите. Сандвичите и доставчиците бяха строени в кухнята. Алеята за боулинг. Рибите тон за девет хиляди долара бяха в леда. Обади се в Олимпийския комитет — плувецът бе на път. Кери бе успяла да среши косата си и да облече ново чисто поло. Лиа също слезе долу. Изглеждаше като момиче за милион долара въпреки оранжевия колан с мъниста. Дори Тициан изглеждаше щастлив. Пипа се усмихна: беше почти толкова хубаво, колкото ако се бе върнала във Фльор де Лис.

— Нервна съм — призна Лиа.

Пипа й даде една глътка „Зомби“.

— Ще пиете само вода и нищо друго, докато и последният лабрадор не си тръгне, ясно? А сега елате до вратата и посрещнете своите гости. Ще бъда точно зад вас.

Докато вървяха към вратата, звънецът иззвъня.

— Здравей, скъпа! — поздрави Лиа, като прегърна една жена, облечена в костюм на Миу Миу и подходяща шапка, ръкавици, обувки и чанта в царевичен цвят. Носеше повече бижута, отколкото кралица Елизабет в деня на коронясването си. — Изглеждаш прекрасно.

Жената не успя да се насили и да върне комплимента. Тя и нейният английски бултериер на титанов верижен ремък влязоха вътре.

— Тези врати са прекалено тъмни, Лиа. Трябваше да ги боядисаш в цвят на бреза, както ти препоръчах.

Пипа почувства как почвата под краката на Лиа започна да се изплъзва. Коя беше тази непоносима стара чанта и защо правеше неуместни забележки?

— Брезовата окраска е неподходяща за боливийски палисандър, мадам.

Жената ахна.

— И кой го казва?

Лиа остана парализирана, така че Пипа бе принудена да се представи сама.

— Козмо ди Пише, майордом и личен бодигард на сеньора Боус.

— А знаеш ли коя съм аз, млади момко?

Ти си една досадница! — едва не се изплъзна от езика й. С какъв нелеп лифтинг на лицето!

— Сигурно сте една от гостите на брой триста, които ще се наслаждават на този прекрасен следобед в Каза Боус — Пипа пое ремъка от скритата в ръкавица ръка на жената. — Виждам, че вие и генерал Патън имате еднакъв вкус по отношение на кучетата.

— Това ли е най-доброто, което онази жена от Аспен можа да ти осигури, Лиа?

Лиа най-после се размърда и се върна към живота.

— Козмо, радвам се да те запозная с моя спонсор, жената, която направи този следобед възможен — Дъси Деймън.