Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (13)

13

Вместо да смачка фасона на Марла, което бе силно изкушаващо, Майк притича през паркинга. Пипа се бе превила на две и кихаше. Лицето й бе тъмночервено.

— Госпожице Флошовиц! Добре ли сте?

— Не, не съм добре — изхъхри тя, а очите й плувнаха в сълзи. — Защо, по дяволите, направи последния залог? Загуби всичко!

— Дочу ми се, че се прокашляхте, както се уговорихме.

— Не можеш ли да правиш разлика между кихане и прокашляне? Благодарение на теб дипломата ми отиде в тоалетната чиния!

Тя плачеше така, сякаш майка й бе умряла. Майк се почувства ужасно.

— Бях объркан. Тези жени ме наричаха полак и ругаеха Светата Дева.

— Хайде, отключи вратата! Направи го! Искам да се махна оттук.

— Мога да вляза и да взема друга диплома, ако искате.

Тя се поколеба.

— И как смяташ да го направиш?

Че как можеше да го направи?

— Като набия Марла.

Задавяйки се от силен смях, Пипа седна на задната седалка. Само това й липсваше! Последното нещо, от което имаше нужда, беше нападение и процес за побой, заведен от страна на професионалистка, специализирала се като жертва. Тя отвори хладилника, пи вода и сложи торбичката с омекнал грах на окото си. Още едно училище — и още един провал. Не, това започваше да се превръща в истински кошмар!

Майк включи климатика на максимум. Температурата в купето направо можеше да разтопи стъклата.

— Да ви заведа ли някъде за една бира?

— Не, върни ме в хотела.

Обезсърчен, той измърмори:

— Тези бяха професионалисти.

— Не, просто бяха пристрастени към комара — тя въздъхна. — Мисля, че кариерата ми на сватовница се изпари.

— Че на кого му трябва кибрит?^[1] — той плъзна преградата между тях. — Използвайте това.

Пипа разгледа малката кутийка от неръждаема стомана, която падна в скута й. Приличаше на запалка.

— Брат ми я направи — похвали се гордо Майк. — Той е оксиженист. Ако натиснете малкото бяло копче, ще излезе пламък. Ако натиснете черното обаче — ще получите Мейс.

— Шегуваш ли се? Не е ли опасно?

— Че защо? Понякога карам в опасни предградия, друг път има зли кучета или пък някой иска да му запаля цигарата. Защо да не се комбинира всичко това в една малка ръчна джаджа? Вече изпратихме молба за патентоване до Патентното бюро.

— Пожелавам ви късмет. Някога използвал ли си го в лицето на човек? Или в муцуната на куче по погрешка?

— Е, мога да правя разлика между белия и черния бутон. Обаче сега ни трябва име. Дали да не го кръстим „Огнена бомба“?

— Доста е зловещо — Пипа забеляза брошурата за „Марви Мейтс“ на седалката. Протеклият грах бе размазал горната част на буквата „т“ и тя приличаше на „с“. — Какво ще кажеш за Марви Мейс?

— Не, „Марви“ не върви. Трябва ни нещо свързано със светлина, запалка или кибрит.

— Мачмейс.

— Идеално! — виж го ти туй момиче. Как можеше да мисли толкова бързо? Майк и брат му си бяха блъскали главите месеци наред да измислят подходящо име. — Ще ви даваме по едно пени от всяко продадено устройство.

— Всичко е наред. Радвам се, че помогнах.

Като погледна в задното огледало, Майк видя, че по бузите на клиентката му се стичат сълзи. Отчаяно решен да я разсмее, той пъхна ръката си в куклата, която държеше на предната седалка до себе си. Беше много добър в карането с лява ръка и разиграването на куклено шоу с дясната. Децата много обичаха да ги забавлява.

— Какво е времето днес?

Изпя той.

Пипа погледна куклата.

— Какво е това?

— Аз съм Клоуни — изписка куклата. — Можете ли да се засмеете? Съвсем мъничка усмивка? Една наистина мъничка усмивка?

— Майк, остави тази глупава кукла!

— Аз не съм глупава кукла — протестира Клоуни. — Няма да си отида, докато не се засмеете. Ето, сега е по-добре. Толкова сте сладка, като се смеете. Ако аз изглеждах като вас, щях да се смея през цялото време.

— Ти така или иначе се смееш през цялото време. Усмивката ти е нарисувана.

Майк трябваше да остави палячото, за да вземе завой към хотела. Той отвори вратата на Пипа и бе щастлив да види, че на лицето й все още имаше сянка от усмивка.

— Ще чакам на паркинга. Нали помните, че съм на ваше разположение.

Пипа се опита да му върне запалката.

— Ако случайно отнякъде изникне Марла…

— О, не! В никакъв случай. Тази е ваша.

Пипа кихна за последен път, докато пускаше странния уред в чантата си.

— Моля те, иди в ресторанта, ако си гладен. Или в бара. Нека пишат сметката на моята стая. Не знам колко време ще се забавя.

Ако се удавеше във ваната, въобще нямаше да се върне.

В асансьора на хотела Пипа се опита да не обръща внимание на една жена тип Розамънд, която не откъсваше очи от торбичката грах до окото й. Обезпокоена, че още някоя позлатена дърта вещица ще изучава лицето й, тя слезе на третия етаж и продължи към стаята си по стълбите. Училището за сватосване бе минало в историята, преди да успее да разопакова второто си червило. Шелдън щеше да бъде бесен.

Стаята бе полутъмна и студена като иглу в полунощ. Като отиде да дръпне завесите, чудейки се как щеше да представи поредния си провал, Пипа се спъна в шнура на допълнителната лампа и падна. Остана да лежи на пода известно време, преди да пропълзи до телефона.

— Имате ли в хотела гост на име Кол? — трябваше да го предупреди за Марла. — Не знам второто му име. Снощи беше в бара.

На рецепцията потърсиха в регистрациите си.

— Тази сутрин си е заминал, госпожо — но не й казаха никакво второ име.

Пипа не можеше да си спомни името на ресторанта, в който двамата щяха да се срещнат. Всъщност това нямаше значение: Кол щеше да се оправи с Марла. Той можеше да се оправи с всяка жена на планетата. Тя се обади и си поръча шоколадови бисквити, които — за разлика от мъжете — никога не я предаваха. Докато се наслаждаваше на животоспасяващите и жизнеутвърждаващи хапки, Пипа се чудеше каква да бъде следващата й стъпка. Ако грешките са най-добрите учители, както обичаше да казва дядо й, досега трябваше да е станала президент на Менса.

За нещастие не можа да измисли нищо, освен да се махне. Нямаше какво повече да прави тук. Затова събра вещите си в една торба за пране и напусна „Риц-Карлтън“.

— Майк — извика, като почука по прозореца на лимузината. — Събуди се. Искам да отида на летището.

Лицето му посърна.

— Но вие току-що пристигнахте!

— Не се тревожи. Ще ти бъде платено за цяла седмица.

О, той нямаше предвид това!

— Къде е багажът ви?

— Това е багажът ми — Пипа се мушна на седалката. — Хайде да тръгваме.

Тя гледаше нещастно през прозореца, когато един висок глас попита:

— А къде е усмивката?

— О, няма я. Изпари се.

Палячото се плъзна обратно на седалката, но отново се показа, като държеше късче хартия с размери пет на пет сантиметра.

— Имам нещо за вас, госпожице Флошовиц — беше съвсем мъничка, лилипутска диплома за сватовница. — Поздравления!

— Това не е смешно — проплака Пипа, като скъса хартията на парченца. И избухна в сълзи. — Нямаш представа какво загубих с тази диплома! Сега вече мога спокойно да отида в цирка!

Палячото плесна с ръце.

— Ами да, ще станете клоун! Тогава ще се смеете като мен.

Думите на куклата бавно стигнаха до мозъка й. Тя отвори лаптопа на задната седалка и потърси в търсачката училище за клоуни. Защо не? Беше отличничка в маскирането и грубите фарсове. Ако не можеше да се справи и с това, тогава с пълно право можеше да признае, че е некадърна, и да отиде право при бездомниците под моста. Пипа се обади в Милфорд, Пенсилвания, защото бе най-далеч от Финикс.

— Да? — сърдито извика някакъв мъжки глас след осмото позвъняване.

— Руската академия за цирково изкуство ли е?

— Да. Аз Съм Слава Слотски. Вие коя сте? — попита басът със силен акцент.

Пипа огледа отчаяно задната седалка. Клоуни? Клуни… Гугъл.

— Гогол ли казахте? Рускиня ли сте?

— Не.

— Тогава няма да разберете руските клоуни.

— О, моля ви, господин Слотски! Отчаяно искам да уча при вас! Всички казват, че вие сте най-добрият учител в света!

— Аз съм най-добрият клоун в света.

— И това също. Мога да дойда още утре.

— Какъв е най-добрият ви номер? — Пипа си помисли за далечните времена, когато беше мажоретка.

— Мога да правя шест задни салта последователно.

— Танцувате ли?

— Перфектно — поне Ланс мислеше така. — Ча-ча е моят специалитет.

— Колко сте висока?

— Сто седемдесет и шест сантиметра.

— Обичате ли мечета?

— Обожавам ги.

— Добре — съгласи се съдбоносно Слава. — Но първо ще ви преслушам. Трябва да имате талант, иначе няма да ви взема.

— Благодаря ви много! Ще се видим утре.

Намери нощен полет до Ню Йорк. Майк наблюдаваше в огледалото как неговата пасажерка се промени и от мъртва стана съвсем жива. Тя извади мобилния си телефон.

— Здрасти, Шелдън! Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че наистина получих диплома в училището за сватосване.

— Защо говориш в минало време?

— Защото за нещастие я загубих на покер. Плюс малко пари в брой.

— Трябваше да са ти останали четири хиляди долара след плащането на таксата.

— Играта беше на вързано. Ние спечелихме почти два пъти повече.

Ние? Почти? Не, Шелдън не искаше да знае подробности, нито какво означава всичко това.

— Всяка уважаваща себе си институция ще ти издаде нова диплома за двадесет долара.

— Не е толкова просто. Директорът на училището също участваше в играта — точно тя загуби дипломата ми.

— Как може тя да загуби твоята диплома?

— Виж сега, просто така стана! Дипломата отиде в тоалетната чиния. Буквално. Не мога да я върна — ама какъв му беше проблемът на този човек? Проблемите бяха нейни, а не негови. — Тази нощ летя за Ню Йорк. Утре отново ще бъда на училище. След една седмица ще имам диплома за теб.

— Този път в каква област ще се обучаваш?

Пипа си пое дълбоко дъх.

— Отивам в руската академия за цирково изкуство.

— Искаш да станеш клоун? Пък аз си мислех, че идеята за сватосване беше лоша!

— Това е Харвард на училищата за клоуни. Слава Слотски е световноизвестен авторитет. Все едно ще уча политически науки с Хилари Клинтън.

Шелдън едва чуто въздъхна.

— И къде се намира този Харвард за клоуни?

— В Милфорд, Пенсилвания.

Шелдън затвори очи и си помисли за Ансън Уолкър, своя скъп приятел-покойник.

— Ще се опитам да намеря приличен хотел в този район — въздъхна повторно той.

— Как е майка ми? — тишина. — Бившата ми майка? Шелдън?

— След като питаш, ще ти кажа, че вчера бе арестувана за нападение над някаква жена на име Нори Нуки и както се твърди — за обезобразяване на някакъв спа център с кал и разтопен шоколад. Ще кажеш ли нещо?

— Нори се е обадила на вестниците, докато бяхме с маски на лицата. Тя е тази, която трябва да влезе в затвора. Почти щеше да ни убие.

— Е, Теън със сигурност си е разчистила сметките с нея. Въпросната Нори има три контузии. Автомобилът на Джини също е претърпял известни повреди — всъщност Теън го бе потрошила напълно, докато преминала с него през предната част на спа центъра. Делото е утре следобед.

Пипа изруга.

— Ще бъда там.

— Не! В никакъв случай! Теън е на успокоителни. Лекарят смята, че срещата й с теб е причина за срив.

— Нямах никаква представа, че, тя ще бъде в спа центъра! Трябва да ми вярваш!

— Майка ти ще отиде на санаториум в Каламацу, докато възстанови здравето си в някаква степен. Бившият ти баща ще се върне от Мароко. Ти не бива да се виждаш или свързваш с твоите ексродители по никакъв начин. Дори и случайно. Ясно ли е, Пипа?

— Благодаря ти, Шелдън.

Майк с тревога видя как пасажерката му отново се превърна в зомби и интуитивно разбра, че дори палячото нямаше да я върне в страната на живите. Те пътуваха мълчаливо към летище Скай Харбър.

— Американски авиолинии — заръча му безжизнено Пипа.

Думите се забиха като ками в сърцето му. Майк отвори вратата.

— Когато Мачмейс стане хит на пазара, ще ви върна всички пари, които загубих.

— Да не си посмял да си го помислиш дори! — тя го целуна по бузата. — Ти беше добър играч.

Вътре в терминала Пипа се сблъска с някаква подвижна лудница от петдесетина души, които носеха огромни плакати. На пръв поглед изглеждаше, че носачите на багаж стачкуват. Сетне прочете няколко от плакатите: „Женените двойки печелят повече пари.“ „Женените хора живеят по-дълго.“ „Бракът е хубаво нещо!“ „Женете се, множете се и законно се плодете!“

— Кои са тези ненормалници? — попита тя продавача на билети.

— От организацията „Уедлок“. Това е коалиция на брачни консултанти и агенции.

Трябваше да се шмугне покрай демонстрантите, за да ги избегне.

— Здравейте — поздрави я една жена, чиято стисната усмивка заплашително и напомняше за Марла. Жената раздаваше брошури. — Омъжена ли се?

— Три пъти. Харесва ми. Обожавам да се омъжвам — извика през рамо Пипа и се гмурна в опашката.

Добре че ми го напомнихте, скъпоценни мои! Колко любезно от тяхна страна да я подсетят, че е обречена на непрестижна работа, ранна смърт и никакво потомство. Пипа бе стигнала почти до рентгеновия апарат, когато осъзна, че малкият Мачмейс ще бъде приет на борда като бомба. Тя не искаше да се раздели с него, нито да го изхвърли: за Майк той представляваше целия свят. Реши, че има достатъчно време да намери отворен офис на Федекс^[2] и да го изпрати на Шелдън, който бе заклет пушач.

Нощният полет беше истински ад. Повечето места бяха заети от банда младежи от Пукипси, които се връщаха у дома след национална олимпиада. Оказа се, че сънят е последното нещо в главите на седемдесет тийнейджъри, както бързо откриха всички останали пътници. Щом Пипа затвореше очи, писъци раздираха въздуха. Благодарение на непрекъснатия парад по пътеката в салона на самолета преобладаваше миризмата на мръсни маратонки, фъстъчено масло и пържени картофки. Освен това Пипа седеше между двама огромни мъже. Този до пътеката имаше проблеми с дишането. Другият не спираше да плюска от някаква бездънна торба и трябваше да посещава тоалетната на всеки сто и петдесет калории.

Потисната от всичко това и притеснението за Теън в съда, когато самолетът кацна в Ню Йорк, Пипа се чувстваше съсипана. Извика такси.

— Закарайте ме в Милфорд, Пенсилвания.

— Миффа? — шофьорът намали музиката, изпълнявана от стоманени барабани. — Де е т’ва, госпожо?

Следващият шофьор изрови някаква мръсна карта на Пенсилвания от жабката. С общи усилия двамата с Пипа успяха да открият Милфорд в Поконос на около сто и десет километра западно от Ню Йорк.

— Ще струва скъпо — рече шофьорът.

— Петстотин отиване и връщане. Включително бензин и бакшиш.

— Качвайте се.

Пипа плати.

— Събудете ме, когато стигнем.

Тя сънува сюрреалистични образи и събития. В единия сън Теън, намазана с шоколад, играеше покер. В другия Пипа бягаше из гората, гонена от един лос с очила като сърца, който караше синьо мазерати. Настойчиво звънене най-накрая прогони кошмарите й. Пипа отвори очи и откри, че се е проснала на задната седалка на таксито, пропита с повече пот, отколкото костюмът „Прада“ можеше да поеме. Вратът й бе схванат, тъй като през последния час главата й бе извита под ъгъл четиридесет и пет градуса. Таксито бе спряло на някаква порутена бензиностанция с една-единствена колонка и шофьорът помпаше задна гума.

Влажността я погълна в секундата, в която излезе от колата. Огромни насекоми мутанти моментално атакуваха ушите и глезените й.

— В Милфорд ли сме? — попита тя, докато ги гонеше.

— Да — малките камбанки спряха да звънят, когато шофьорът окачи маркуча за въздух. — Сега накъде?

Пипа се обади на Слава Слотски. След безкрайно дълго звънене, което я уплаши безумно, някой вдигна телефона, но не каза нищо.

— Господин Слотски! Тук е Клуни Гугъл.

— Слава го няма — отговори една жена със силен руски акцент.

— Къде е? — Пипа положи всички усилия гласът й да остане спокоен. — Той ме очаква.

— Да, знам. Къде се намирате?

Не можеше да се разчете надписът с избеляла боя над изгнилата порта.

— На някаква бензиностанция със син надпис.

— Тръгнете направо. На петия завой отбийте вляво и спрете, когато видите един слон. Тръгвайте веднага, аз ще ви посрещна.

— Направо, на петия вляво — повтори Пипа и се мушна в таксито. — Някой ще ни посрещне при слона.

Петият завой вляво бе на километри разстояние по западнало изоставено шосе. Пипа никога не бе виждала толкова много умрели животни на пътя.

— Дали е това? — попита шофьорът, като спря пред един прашен път, който изчезваше в шубраците.

— Да опитаме.

Преди да продължи той посегна под предната седалка и извади железен лост, който подаде на Пипа. Другият запази за себе си.

— Както казват бойскаутите — да бъдем готови за всичко.

Колко жалко, че го нямаше нейния Мачмейс! Колата заподскача по каменистия път. Нямаше място, където да обърнат.

— Не ми изглежда много обещаващо — нервно отбеляза шофьорът.

Пипа се опита да не мисли, че ако бъде изнасилена или убита в това забравено от бога място, останките й никога няма да бъдат намерени.

— Още една минута.

Предпазливо взеха един остър завой.

— Мили боже! — извика шофьорът, натискайки спирачките. — Какъв е този ужасен слон?

Когато ги видя, звярът нададе такъв рев, че предното стъкло щеше да се пръсне. И закрачи тежко към тях. Докато Пипа и шофьорът го гледаха като парализирани от ужас, слонът вдигна огромния си десен крак. И точно когато два тона щяха да се стоварят върху покрива на колата и да ги смажат, един женски глас извика:

— Мици! Дръж се прилично или няма да ядеш!

Преди да се оттегли Мици забърса покрива на таксито с хобота си няколко пъти. Дундеста жена с бяла коса и лице като стар картоф се появи на пътя.

— Къде е Клуни?

Пипа излезе с железния лост в ръка.

Жената вонеше като тресавище.

— Приятно ми е.

— Аз съм Маша.

Тя огледа костюма на Пипа. Поклати глава и посъветва шофьора:

— Можете да обърнете ето там.

Той с огромно облекчение се възползва от малкото място, за да завие и да отпраши, без да се сбогува дори.

Маша погледна учудено Пипа.

— Забрави да свали багажа ти.

Пипа се бореше с мигновената атака на комарите. Забеляза обаче, че те дори не приближават към Маша.

— Опасявам се, че всичко, което имам, е тази чанта.

— Но къде са обувките ти за танцуване? Перуките и гримът? Къде са?

— Авиолинията ги загуби. Наистина — добави за повече убедителност Пипа. — По погрешка заминали за Хаити.

— Слава ще бъде бесен.

Дребен, топчест и закръглен мъж с дълга бяла брада изскочи от листака. По кърпеното му облекло се бяха закачили шипки. Ботушите и лицето му бяха истински паметници на калта. Носеше мачете и кошница, пълна с тъмни гъби. Сините му очи излъчваха демонична сила. Пипа изпищя от страх. Сигурна, че краят й е съвсем близо, тя се скри зад старата жена, затвори очи и зачака неизбежното.

— Намерил си мръчкули! — каза Маша. — Много добре. Браво, Слава!

Пипа надникна иззад престилката.

— Господин Слотски?

Той размаха мачетето.

— Вън от моята собственост или ще ви убия.

— Слава, престани! Това е новият клоун, а не бирник — Маша хвана Пипа за ръка. — Клуни.

Слава я огледа от главата до петите като кон за продан. Въпреки комарите тя не посмя да мръдне — чувстваше, че това е критична част от изпита й за приемане.

— Смешна носия — произнесе накрая той. — Костюм, а ла Грейс Кели, насинено око, коса като слама.

— Благодаря.

От храсталака излази голяма мечка. Като видя Пипа, тя се изправи на задните си крака и приближи към нея, махайки с лапи във въздуха. Пипа изпищя за втори път. Преплете крака, отстъпи назад, спъна се в железния лост и падна по задник. Мечката продължи да върви към нея, затова тя покри главата си с торбата за пране и зарита с крака във въздуха, надявайки се да я уплаши и прогони.

— Ха-ха! — разсмя се Слава. — Като бръмбар по гръб! Много добре!

Пипа бавно отмести торбата от лицето си и видя Слава да храни мечката с червени боровинки.

— Запознай се с Пушкин — Слава започна да тананика нещо. — Танцувай с него.

Потискайки страха си, Пипа се подчини. Трябваше да признае, че като се изключат ноктите, Пушкин правеше по-добри движения от повечето младежи, с които бе танцувала.

— Той те хареса — започна да ръкопляска Слава. — А ти харесваш ли го?

— Направо е очарователен — отвърна Пипа, трепереща от страх и ужас.

— Чудесно. Тогава добре дошла в училището — Слава се шмугна отново в храсталаците от другата страна на пътя. Пушкин изчезна след него.

Пипа почти щеше да припадне от облекчение.

— Има ли и други мечки? — попита тя Маша.

— Само Пушкин. Той танцува буги-вуги. Звездата на цирка — Маша се намръщи, когато слонът изтръби още един смразяващ кръвта рев. — Мици май ревнува. Не бива да се страхуваш от нея. Оттук, Клуни. Ще ти дам по-подходящи дрехи.

Маша тръгна забързано по разровения път. След като се мъчи двадесетина минути върху високите си обувки, Пипа се почуди дали да ги свали и да разрани краката си по камъните, или да ги остави и да си счупи глезен. Едва не настъпи една жаба и реши да остане обута. Всеки път, когато изругаеше, чуваше заплашително ръмжене в гората зад себе си. След цяла вечност ходенето свърши и тя се озова на една поляна.

Двама млади мъже и една жена дърпаха въжета и пръти в компанията на друг слон на няколко крачки разстояние.

— Клуни! Ела бързо! — извика Маша.

Пипа заряза обувките и затича.

— Когато кажа три, дърпаш въжето. Едно! Две! Три!

Огромна ивица платно се надигна от земята. Слонът завъртя хобота си около един телеграфен стълб и го постави точно под купола на платното. Докато тримата работници зачукаха колове в земята, застопорявайки палатката, Маша посочи друго въже.

— Дърпай!

Слонът постави втори стълб, подпирайки другата половина на палатката.

— Браво, Бобо, добър Бобо! — похвали го Маша, като му даде ябълка.

Пипа погледна почервенелите си ръце. Между палеца и показалеца й се бе появил огромен мехур. Костюмът й бе целият в петна от трева. Наоколо не се виждаше никаква сграда за училище. Три ръце се протегнаха към нея. От тях се носеше мирис на пот и зеле, също както от Маша.

— Здравейте. Аз съм Клуни.

Миниатюрна млада жена, подобна на елф, стисна мехура на ръката й с мъчителна сила.

— Лулу. Играла съм в Цирк дьо солей.

Пипа бе живяла достатъчно дълго сред мажоретките в университета, за да познае, че Лулу вече я смята за свой смъртен враг.

— Това е страхотно.

Едно момче с мизерна опашка пристъпи напред. Всичко в неговото гъвкаво, сякаш без кости тяло казваше „акробат“. Мекото му ръкостискане потвърди впечатлението.

— Бенедикт.

Третият курсист — прекрасен екземпляр от мъжката половина на човечеството, безсрамно я разсъбличаше с очи.

— Клуни значи — рече замислено, като езика му се наслади на двете срички. — Аз съм Вик. Кой ти насини окото?

— Влязох с кола в един плувен басейн — звучеше като цирков номер.

— Ела с мен, Клуни — предложи Маша.

В края на поляната имаше три разнебитени фургона. Двата бяха наполовина заровени в земята, като неизбухнали бомби от Втората световна война.

— Ще спиш тук — рече Маша и отвори вратата на най-разбития фургон.

Пипа си проби път сред купищата дрехи до една съвсем мъничка койка.

— Това ли е спалнята?

— Каква ти спалня? Това е фургон, като в цирка.

— Къде е банята? Тоалетната?

Маша посочи през прозореца навън.

— Съвсем подръка.

Носът на Пипа се смръщи: прекалено дори.

— А душ?

— Имаме река.

— Може ли да я видя?

Маша я поведе по една обрасла с шипки пътека към бреговете на бавно движещата се вода на една река.

— Делауер. Много е топла през цялата година.

Едно „пльок“ накара Пипа да подскочи.

— Какво беше това?

— Жаба. Ако хванеш жаби, ще ти ги сготвя. Много са вкусни с гъбите на Слава.

Пипа извади мобилния си телефон: нуждаеше се моментално от Шелдън.

— Ако нямате нищо против, ще отседна на хотел.

— Не! Всички живеем заедно, както в цирка.

Така или иначе нищо не можеше да направи: телефонът нямаше обхват. Маша поведе Пипа обратно към фургона. Появи се с парцаливи панталони и риза, чорапи, чифт стари ботуши и буркан с мазна кафява течност.

— Срещу гадините. Слава сам я направи.

Пипа смени униформата си. Помириса мазилото на Слава срещу буболечки и насекоми и едва не припадна: обаче то очевидно действаше много ефикасно, така че се намаза. Когато излезе от фургона, курсистите нареждаха чинии на една маса за пикник наблизо. Маша се появи с вдигаща пара тенджера, пълна с овесена каша, голяма чиния с пушена риба и кафе. Всички, особено Лулу, за нула време погълнаха огромно количество храна.

— Яж — посъветва я Лулу. — Ще я изразходиш.

От пушената риба на Пипа й се допи вода. Тя надигна чашата до чинията си и я изгълта почти на един дъх, след което се задави.

— Но това не е вода! — едва успя да произнесе, а сълзите потекоха по бузите й.

— Не е. Водка е — Лулу извади една кост между зъбите си. — Слава я прави сам.

Гласът на Пипа най-сетне се възвърна.

— И я пиете на закуска?

— На закуска, на обяд и на вечеря — отговори Вик. — Стара руска циркова традиция.

Това беше толкова алкохол, колкото Теън изпиваше, когато губеше важни тенис мачове. Впечатлена, Пипа огледа сътрапезниците си за втори път. Никой не изглеждаше ни най-малко пиян. Как въобще бе успяла да погълне чаша водка на закуска? Вече чувстваше ефекта от голямата глътка.

— Какво изпълни на Слава за приемния изпит? — попита Бенедикт.

— Паднах по гръб и размахах крака във въздуха. Сетне танцувах с една мечка на име Пушкин — когато трите вилици спряха и замръзнаха във въздуха, Пипа осъзна, че е докоснала оголен нерв. — Мечката е много добра.

Вик успя да се окопити.

— Пушкин е особено взискателен към партньорите си за танц.

— Маша каза, че бил звездата на цирка.

— Маша е една тъпа готвачка. Аз съм звездата на цирка — поясни Лулу.

— Извинявай, аз съм звездата — поправи я Вик. — Това, че си дребна, не значи, че си добра.

— Я, стига! — прекъсна ги Пипа. — Това цирк ли е? Мислех, че е училище за клоуни. Балони и червени носове. Големи обувки. Дипломи.

Бенедикт попита:

— Името Слава Слотски говори ли ти нещо?

— Това е човекът, който раздава дипломите.

— Той е един от най-великите руски клоуни за всички времена.

— Това пречи ли му да раздава дипломи?

— За какво е цялата тази дандания за дипломи? — попита Лулу. — Човек не се нуждае от диплома, за да работи в цирк.

Пипа си пое дълбоко въздух. Училището започваше доста зле.

— Как един от най-великите клоуни на света се е озовал тук?

— Претърпял нещастен инцидент, когато го изстреляли от оръдието. Някой сложил двойна доза барут и това направо го изхвърлило извън шатрата на цирка. Счупил двете си ръце, двата си крака и почти оглушал от експлозията. Дошъл тук и заживял в гората. Маша го намерила посред зима да лови риба в реката с голи ръце и го прибрала.

— Открили ли са извършителя на престъплението?

— Най-вероятно е била Мици.

— Този ужасен слон? Защо Слава не я направи на бургери?

— Мици е много талантливо животно. Не може просто така да я смелиш на кайма заради малко лошо настроение.

— Разкажи ми за Пушкин.

— Слава го намерил в гората, когато бил само на няколко дни. Сираче — Бенедикт проми устата си от вкуса на пушена риба с водка. — Значи на Пушкин му хареса да танцува с теб?

Лулу издуха цял облак цигарен дим в лицето на Пипа.

— Изглеждаш ми твърде несръчна и тромава.

Макар да бе дребна и слаба, Лулу бе истинска напаст, като треска под нокътя.

— От позиция на твоята височина всички останали изглеждат малко тромави — не й остана длъжна Пипа. — За щастие ще трябва да ме търпиш само една седмица.

Закуската приключи в мълчание, докато Вик скочи на крака.

— Връщат се.

Пипа видя Слава и неговият любим мечок да се появяват в края на гората. Докато те прекосиха поляната, тримата ученици почистиха масата и се строиха мирно в очакване на заповеди от господаря си. Пипа се строи до Вик и се изпъчи.

Все едно бяха невидими. Слава продължи към кухнята с кошницата си с гъби. Пушкин спря да оближе краката на Пипа.

— Кучка! — прошепна Лулу. — Поръсила си е краката със захар.

— Не съм — защити се Пипа. — Просто имам хубави крака.

Ланс винаги възторжено бе възхвалявал красотата им.

Слава се появи от кухнята. Известно време наблюдава с умиление как езикът на мечока изследва дупките между пръстите на Пипа. Сетне размаха една риба във въздуха и извика:

— Пушкин! Закуската!

Пушкин предпочете да ближе краката на Пипа.

— Влюбен е — обяви блажено Слава и дръпна мечока за каишката на врата, за да го откъсне от краката на Пипа. — Достатъчно, лакомо момче.

Той отведе Пипа и Пушкин в шатрата на цирка, където Вик вече въртеше педалите на велосипед с едно колело и жонглираше. Пипа бе удивена и възхитена от сръчността му, особено след изпитата водка. Слава, обаче се смръщи.

— По-бързо! — той опъна едно въже. — Тръгвай!

За един ужасен миг Пипа си помисли, че заповедта бе адресирана към нея. Сетне видя Пушкин да се катери на въжето. Бавно и внимателно мечокът се придвижи от единия до другия край.

— Представлението беше за теб — обясни й Слава. — Дай му целувка.

Пипа се подчини. Започваше да харесва Пушкин, чиито пухени уши и остра муцуна й напомняха за любим учител по гимнастика. Слава й хвърли малка топка.

— Играйте на подаване.

Пушкин беше истински цирков артист. Веднъж, вместо да хвърли топката към Пипа, той грациозно я ритна към нея. После я хвана с носа си и я балансира на главата си, докато се въртеше в кръг. Слава го наблюдаваше с умиление.

— Погледни го! Звезда! Звезда! — викаше той отново и отново. Изрови отнякъде два чифта ролкови кънки. Пипа не се изненада, че Пушкин се пързаля по-добре от самата нея. Със сигурност жонглираше по-добре. И караше велосипед с едно колело.

— Достатъчно! — извика накрая Слава. — Време е за дрямка — Пушкин не помръдна. — Легни с него за няколко минути — помоли той Пипа.

— Тук ли?

— В неговото легло, къде другаде. Вземи бутилката от Маша.

Въпреки че бе заета да мачка ряпа за обяд, Маша бе приготвила бутилка с мляко за Пушкин.

— Това, че Пушкин ме хареса, добре ли е?

— Много е добре, Клуни. Ще пътуваш по целия свят. Ще носиш прекрасни костюми.

— По целия свят ли? — повтори като ехо, без какъвто и да е ентусиазъм Пипа и си помисли как щеше да реагира Теън, когато разбере, че бившата й дъщеря е станала циркаджийка. — Да си кажа истината, ще бъда по-щастлива просто да си взема дипломата и да си ходя.

— Какво е туй диплома? — Маша се върна към ряпата.

Пушкин взе бутилката от ръцете на Пипа и се качи в третия фургон, който бе обзаведен като стая за седемгодишно дете. Настани се в голям плетен кош, постлан с фланелени кърпи. Като се сви на голяма кафява топка, сложи едната си лапа около бутилката, а другата около крака на Пипа.

— Надявам се, че не искаш да ти чета приказка — промърмори тя.

В отговор Пушкин взе голямо печатно издание на Златокоска^[3] от лавицата. Пусна я в скута й, отново се сви на топка и я загледа умолително.

— Май че това беше отговорът на въпроса ми — промърмори отново тя и започна да чете.

Мечокът скоро заспа. Пипа внимателно измъкна крака си и излезе на пръсти от фургона. В края на поляната видя Вик, Бенедикт и Лулу да се набират на ръце на два успоредни лоста, докато Слава вървеше пред тях и размахваше камшик.

— Клуни! Я да те видя! Покажи мускули!

Пипа се хвана на лоста и направи четири набирания, преди да падне. Бенедикт се предаде след две дузини, след него Лулу. Слава изчака, докато Вик стигна до сто.

— Достатъчно — той се обърна към тримата слабаци, които лежаха изтощени на тревата.

— Добрият клоун е силният клоун. Сега искам коремни преси.

Пипа отново се предаде първа. Лулу стигна до двеста, когато Слава им хвърли въжета.

— Стига. Сега скачайте.

Пипа скача, докато краката й отказаха. Сетне Слава ги накара да тичат по периметъра на поляната. Въпреки че имаше най-къси крачета, спечели Лулу.

— Момчета, защо позволихте на малката дама да ви бие отново? — извика Слава. — Вървете да скачате в Делауер.

До реката тримата се съблякоха по бельо. Пипа неохотно свали костюма си, излагайки на показ дантелен сутиен и гащички.

— Много красиво — огледа я похотливо Вик.

Мръщейки се, Пипа скочи във водата. Стори й се, че плуваха чак до Ню Джърси и обратно. После се облякоха и правиха четиридесет минути разтягания, които можеше да счупят костите, последвани от зашеметяващ спектакъл от цигански колелета и странични завъртания.

— Нали каза, че задното превъртане ти било специалитет? — попита я Слава, когато тя легна изтощена на тревата.

— Казах шест, а не тридесет, господин Слотски.

— Обяд! — провикна се Маша.

Пипа се заклатушка като пияна към масата за пикник. Обядът се състоеше от мачкана ряпа, каша от елда и булгур, зелено зеле, съпроводени с мътеница и много водка.

— Много полезна храна за клоуни — окуражи я Маша, като напълни чинията й догоре с връх.

Пипа се усмихна едва-едва.

— Това ли правите всяка сутрин? — попита тя Бенедикт.

— Днес Слава е много мек. Обикновено след премятанията тичаме до върха на планината и се връщаме.

Вик гаврътна водката си.

— Трябва да си в страхотна форма, за да яздиш слон и да те изстрелят от оръдие. Да не говорим за вдигането на палатката, летенето на трапеца и танцуването с мечки.

— Когато дойдох тук, дори не можех да правя лицеви опори — призна Бенедикт. — Сега стигам до деветдесет.

— За една седмица? — попита удивено Пипа.

— За две години.

Тя направи една бърза сметка.

— Искаш да кажеш, че си изкарал курса на Слава сто пъти?

— Курсът продължава, докато той реши, че вече си готов за работа на арената. Не се тревожи, няма да ти вземе повече от шестстотин долара, без значение колко дълго ще те учи.

Пипа се почувства зле и се обърна към Вик.

— А ти от колко време си тук?

— От четири години.

— А Лулу?

— От една година. Хич не се опитвай да се измъкнеш. Мици ще те помирише от един километър. Зъбите й са остри като бръснач, тича като дива котка и плува като риба.

— А как стои въпросът с контактите с външния свят? Ходите ли си вкъщи за Деня на благодарността?

— Какви ги говориш? — Лулу дояде ряпата си. — Това да не ти е шибаният университет! Тук си в Руската академия по цирково изкуство. Така де! Проклетият Харвард на училищата за клоуни!

— А какво става, ако човек се провали на изпитите? Тогава може ли да си отиде?

— Клоуните не се провалят, Клуни. Те или стават клоуни, или се самоубиват.

Шегите секнаха, когато Маша постави на масата нова бутилка с мазило срещу насекоми. Вратата на фургона се тръшна. След миг се появи Слава.

— Край на обяда! Всички на работа!

Трупата се отправи обратно към палатката.

— Клуни, яхни Бобо!

Докато гледаше седлото, поставено между ушите на слона, през ума й мина мисълта дали все още има здравна осигуровка. Но всъщност това нямаше значение: така или иначе, ако паднеше от подобна височина, нямаше да оживее. Слава изплющя с камшика под носа й.

— Качвай се и язди!

Бобо стоеше спокойно и невъзмутимо, докато Пипа се покатери по въжето с възли. Сетне слонът направи всичко, на което бе способен, за да я свали. Но за щастие тя знаеше как да се задържи на седлото, тъй като бе получила първото си пони на четири години. Накрая дори Слава се измори от рева и къчовете на слона.

— Спокойно! — каза му той и Бобо моментално се укроти. — Клуни, скачай в мрежата.

Пипа погледна надолу — мрежата едва ли щеше да издържи и котенце. Мисли за дипломата! Тя удиви себе си и всички останали, като изпълни идеално гмуркане като лебед, претърколи се няколко пъти, в края на мрежата се завъртя и стъпи върху твърдата земя.

— Кучка! — просъска Лулу. — Взе акробатиката от раз.

— Дванадесет дълги години съм се упражнявала, малката.

Няколко часа тренираха жонглиране. Пипа имаше чувството, че вратът й ще се счупи, когато отново наведе брадичката си надолу.

— Приберете палатката.

Хора и слонове прибраха палатката за пет минути и четиридесет секунди. Това време беше по-лошо от вчера, затова Слава ги накара да я издигнат и свалят още веднъж. Тъй като и този път нямаше по-добро постижение, трябваше да го направят за трети път.

— Пет минути — обяви най-накрая той. — Защо не го направихте още първия път?

— Заради неопитната помощ — задъхано обясни Вик.

— Моля, моля! — ръцете на Пипа приличаха на триизмерни мехури с маникюр. — Защо клоуните трябва да разпъват палатката, господин Слотски?

— Ти да не би да се оплакваш? Да не се мислиш за принцеса?

— Храната! — провикна се Маша.

Всички се завлякоха до масата, където бяха сервирани чаши с мътна течност. Пипа подозрително я попита:

— Какво е това?

— Бира от кората на три дървета. Пий! Много е полезна за клоуни.

Слава изпразни чашата си на един дъх и си наля още. Когато и тя бе изпита, той се почувства достатъчно освежен, за да изреве:

— А сега ще упражняваме гълтане на саби!

Пипа си помисли, че ако си беше в Далас, сега щеше да седи на верандата на Фльор де Лис и да пие мохито. Тук бе изложена на риска да пробие хранопровода си.

— Какво има, Клуни? — попита я Вик.

— Нямах представа, че да бъдеш клоун е толкова опасно за живота.

— Да бъдеш добър, в каквото и да е винаги е опасно за живота.

— Аха, разбирам. Извинявай — може би мобилният й телефон щеше да проработи в средата на поляната.

С бързи стъпки Мици дотърча отнякъде и задиша във врата й.

— Мисли си, че искаш да избягаш — извикай Вик.

Пипа вдигна телефона до ушите на Мици.

— Телефон! Ще звъня! — тя набра Шелдън.

Нямаше обхват. По дяволите!

Когато се върна до масата, Слава я накара да отвори широко устата си.

— Широко! Още по-широко! — той поклати глава. — Не е достатъчно за най-добрата сабя. Вик, покажи й подхлъзване на бананова кора.

Слава се отдалечи с Пушкин до последния фургон. Вик постла една носна кърпа на тревата.

— Да речем, че това е бананова кора, Клуни. Показвам ти основното падане — той се пльосна на тревата. — Видя ли как поех удара с ръце?

— Ами… не съвсем — тя проследи как го прави втори път. — Мисля, че схванах.

— Сега опитай ти.

Въпреки дванадесетте години акробатика, които Теън бе финансирала с надеждите, че ще стане майка на златна олимпийска медалистка, Пипа бързо откри, че фалшивото падане изисква сила и подвижност, които бяха извън нейните възможности. Вик я караше да го прави отново и отново.

— Ще съм благодарна, ако имаше поне един матрак — пуфтеше тя. — Или шлем.

Слава излезе от фургона, влачейки голям куфар, Пушкин го следваше с тамбура в лапите си. Като видя Пипа да лежи по гръб, мечокът веднага започна да ближе лицето й. Слава издърпа любовника за ушите.

— Покажи ми падане, Клуни.

Тя се просна на земята. Пушкин умело удари тамбурата в момента на падането й.

— Много добре — похвали я Слава. — Утре ще направим повече.

— Какво? Тя падна само веднъж? А мен ме накара да падам петдесет пъти първия ден! — Лулу се извърна яростно към Пипа. — Сигурно спиш с него, кучко!

— Никога не задавай въпроси относно Слава Слотски! — учителят наказа Лулу да ходи по поляната на ръце, докато учеше Пипа как да прави цигански колелета. Когато Маша ги повика за вечеря, беше трудно да се каже коя от двете е по-дезориентирана.

Трупата яде задушено с гъби и картофено пюре. Този път Пипа реши, че огнената водка на Саша има изключителен вкус.

— Харесваш ли задушено с пресни гъби? — попита я той.

— Много е вкусно, господин Слотски — тя едва държеше очите си отворени.

— Тази вечер ще танцуваш буги-вуги с Пушкин.

— Добре — опита се да отговори по-ентусиазирано Пипа. — Снощи не можах да спя добре в самолета.

Това изобщо не го интересуваше.

— Животът на клоуна е дълга и трудна работа.

Мици изрева в другия край на поляната, където изтръгваше с хобота, си храсти от корените. Пипа се обърна. Можеше да се закълне, че слоницата гледа злобно право в нея.

— Да не би да има стомашно разстройство?

— Чу, че ще танцуваш с Пушкин — прошепна Лулу. — Не обича други жени да го докосват.

— О, Боже! Да не искаш да кажеш, че ме ревнува, защото се опитвам да изчукам мечока?

— Шшшшът! — Маша сервира друго многотонно блюдо — чийзкейк, украсен с боровинки. Пушкин забърса три боровинки от повърхността и хукна към куфара с дрехи. Започна да вади оттам всякакви костюми и да ги хвърля във въздуха.

— Виж го ти! Няма търпение да танцува, Клуни.

— Аз също, господин Слотски.

— Лъжкиня! — просъска Лулу. — Единственото, което искаш, е да се докопаш до Слава.

— Единственото, което искам, е диплома — отвърна й със съскане и Пипа.

— Какво си шепнете там, момичета? — Слава беше разтревожен. — Ти, малката, върви да измиеш палатката. Вик и Глупака също — след като те се отдалечиха, Слава с обожание загледа как Пушкин си слага различни шапки.

— Той е чудесен!

Смелостта на Пипа се събуди, когато изпи водката си.

— Господин Слотски, може ли да поговорим за нещо? — тя извади шестстотин долара от сутиена си и ги постави под бутилката с мазило срещу насекоми.

— Преди всичко, искам да ви платя за една седмица уроци — тя преглътна с мъка. — Ще ви дам още десет хиляди, когато получа дипломата си.

Лицето на Слава потъмня.

— За какво?

— За дипломата. Защото наистина се нуждая от нея.

— Значи ме напускаш?

— Да, възможно е! — опа, грешен ход. — А може би не. Тази кариера изисква специални умения, каквито аз имам и бих могла да доразвия, а вие сте най-добрият клоун в историята на цирка, така че за мен би било чест и предизвикателство… със сигурност, истинска авантюра… — речникът й се изчерпа. — Нека просто да кажем, че мога да остана за малко.

Очите му се присвиха.

— Опитваш се да подкупиш Слава Слотски?

— Не, никога!

— Тогава защо ми предлагаш десет хиляди долара? Да не мислиш, че ми пука за парите?

— Нямах предвид това. Но мисля, че ще ви трябват поне толкова, за да подкарате онези фургони. И да храните Мици.

— Имам много пари в дюшека. Не ми трябват повече. Нуждая се не от пари, а от танцьорка за Пушкин.

В съзнанието на Пипа изплува споменът за Теън, която проведе страхотен пазарлък с „Меншън от Търтъл Крийк“. Онова, от което имаше нужда сега, бе безмилостна, всепобеждаваща сила. Тя прочисти гърлото си и се наведе над масата.

— Предлагам да сключим сделка, господин Слотски. Вие ще ми дадете диплома. Аз ще танцувам с Пушкин шест месеца и ще ви дам десет хиляди долара.

Той помисли малко.

— Сто хиляди.

— Добре. Сто хиляди.

Слава се разсмя и се разтресе целият.

— Браво, Клуни! Лъжеш като дърта руска циганка!

Пипа веднага осъзна, че трябваше да направи поне няколко физиономии, преди да се съгласи на сто хилядарки.

— Няма да е лесно. Ще се наложи баща ми да продаде фермата си.

— Ферма ли? — този път Слава се наведе напред. — Каква ферма? Животинска или зеленчукова?

Пипа пришпори мозъка си да измисли неясен отговор. Ужас!

— Той отглежда гъби. Малки бели гъбки. Те са много сладки.

Очите на Слава почервеняха и загоряха от гняв.

— Баща ти е работил години наред, за да създаде „сладките“ гъбки. А сега ти ще продадеш фермата му просто така? — той щракна с пръсти. — Ще окепазиш фамилното си име?

— Не? Фамилията означава всичко за мен!

— Никога повече не споменавай дипломата, Клуни Гугъл. Аз няма да открадна на човека фермата за гъби.

— Почакайте! — извика Пипа, докато той се отдалечаваше. — Ще продадем колекцията на майка ми от обувки!

Вратата на фургона се тръшна. Пипа захлупи лицето си с ръце. Глупав идиот!

Сега беше моментът да избяга. Мици и Бобо не се виждаха никакви, нито пък някой от останалите. Пушкин бе заровил носа си в куфара с костюми. Пипа стана на пръсти и се отдалечи от масата, мина с наведена глава под прозореца на кухнята и започна да ускорява ход, когато наближи река Делауер. Беше почти във водата, когато едно въже прелетя през раменете й и се стегна около кръста й. За секунда бе изхвърлена във въздуха като телица на родео и влачена по праха и камъните обратно до кухненския фургон.

Маша слезе по стълбите и постави един стар грамофон върху масата.

— Играете с Пушкин на каубои, а? Любимата му игра.

Пипа се усмихна с примирение.

— Той наистина е добър с ласото.

Маша я отвърза.

— Обича те както Ромео е обичал Жулиета. Много романтичен мечок.

Пипа се опита да изглежда щастлива от този факт. Слава се върна със свежа усмивка. Очевидно бе забравил преговорите с Пипа в пристройката. Погледна косо към грамофона на масата.

— Намери Казак — нареди той на Пушкин. Мечката, изрови два казашки костюма, докато Слава постави иглата върху дълбоко надрасканата плоча.

— Облечете се! Танци!

През следващите три часа Пушкин и Пипа се въртяха, облечени във всички костюми от куфара: цигански, на апачи, на виенски аристократи, на астронавти, на семейство Флинтстоун, на пирати, на полицаи, на медицински сестри. Енергията на Пушкин беше неизчерпаема. Пипа се чувстваше странно въодушевена. Когато затвореше очи, можеше лесно да си представи и дори да убеди себе си, че най-силният, най-нежният, най-внимателният мъж на планетата я държи в прегръдките си. Беше рядка и изключителна фантазия. Луната изгря над Поконос и тя най-накрая приседна.

— Съжалявам, момчета. Аз съм дотук. Благодаря ти, Пушкин — Пипа целуна мечока по носа. — Сега може ли да си легна, господин Слотски? Обещавам, че утре ще имам повече сили.

Дори да го бе помолила за Млечния път, Слава пак щеше да каже „Разбира се“.

Все още с костюма на медицинска сестра Пипа се строполи на койката. За пръв път, откакто бе дете, не почисти лицето си, не изми зъбите си, не се преоблече с пижама. Потъна в дълбок сън, докато… о, Боже, какъв беше този ужасяващ шум… люлеене… земетресение… или може би Мици изтръгваше фургона от земята… Пипа отвори очи. Луната светеше в прозорчето. Въздухът бе изпълнен с аромат на орлови нокти и река Делауер. Люлеенето и тръскането бяха истински.

— По-кротко, маймуно такава! — прошепна Лулу.

Аха, ясно, малката правеше секс. Пипа не искаше да знае с кого, но мистерията обаче се разкри от само себе си, когато гласът на Бенедикт разцепи тъмнината.

— Ей, вие там! Млъкнете! Опитвам се да спя.

— Станахме двама — присъедини се и Пипа.

Люлеенето неочаквано спря.

— Да не би да те събудихме, Клуни?

— Благодаря, че попита.

Главата на Вик се подаде от другата койка.

— Какво ще кажеш за един танц, сестра Рачет^[4]?

Пипа излезе навън. Бенедикт се присъедини към нея, когато стоновете на Лулу достигнаха силата на Вагнерова опера. Тя започна да масажира краката си, защото ужасно я боляха.

— Какво не бих дала за една гореща вана!

— Да слезем при реката. Тя е почти топла — той я поведе по пътеката, като въобще не се притесняваше, че е гол. Най-накрая стигнаха до брега на реката, Бенедикт се потопи в нея.

— Водата е чудесна. Идвай!

Пипа разопакова своя сапун от Риц-Карлтън, който Маша бе оставила за общо ползване. Той миришеше ароматно и някак нереално, като предишното й съществуване. Тя се поколеба за миг, сетне излезе от костюма на медсестра и влезе във водата. Наистина бе приятно топла. Беше така заета да се сапунисва, че не усети гадното зловоние, докато то не задиша буквално във врата й: Мици!

— Бенедикт! — извика тихо, парализирана от страх. — Къде си?

Бенедикт пушеше марихуана малко по-надолу по реката.

— Какво има? — долетя гласът му.

— Трябваш ми веднага! Имаме си компания.

Гузен негонен бяга — Бенедикт реши, че става дума за полицията, смачка джойнта в калта и отплува.

— Бенедикт? — тишина. Пипа разбра, че е безполезно да очаква помощ. Обърна се бавно. Зад нея стоеше Мици, огромна като хамбар. — Здрасти.

Мици издаде оглушителен рев. Пипа с безмълвен ужас наблюдаваше как хоботът на слоницата се плъзга към нея като гигантска кобра и опира върху парчето сапун. Тя го остави на скалата.

— Целият е твой — прошепна и бавно се отдръпна назад.

Мици изяде сапуна като омагьосана. Недоволна от вкуса му, загърмя след Пипа, която вече бягаше нагоре по хълма, гола й ужасена. Тя влетя в спалния фургон, където Вик и Лулу се бяха вплели един в друг със сантиментални лигави въздишки.

— Кажи й да си върви! — изхленчи Пипа, като зарови глава в своето легло.

Вик се показа над горния край.

— О, това несъмнено е напредък! Недостъпната мадама моли за секс.

Мици заблъска фургона като стенобойна машина. Той падна на земята, където си и остана, най-вероятно в безсъзнание.

— Какво става там, Клуни? — попита нищо неразбиращата Лулу. — Едва ли си въобразяваш, че Вик може да го вдигне отново тази вечер. Повярвай ми.

— Млъкни! Мици се опитва да ме убие!

Вторият блясък разтърси фургона из основи.

— Тогава жертвай живота си! Аз трябва да поспя.

— Добре. Но ако аз не танцувам с Пушкин, този цирк няма да отиде никъде.

— Знаех си, че ще ни донесеш неприятности, кучко — Лулу скочи от своята койка и падна върху Вик. След това извади голяма пластмасова торба от чекмеджето и отвори вратата.

— Ела тук, скъпа! — като тупаше Мици по челото, отвори торбата и дебелокожото животно започна да се угощава с марихуана, която би стигнала за цяла армия.

— Не е ли вредно за животното? — прошепна Пипа, докато Мици се скри в гората.

— Спасих ти задника, а ти се тревожиш, да не би да се пристрасти?

Бенедикт се появи със закъснение.

— О, не! Не си го направила! — развика се той, като не откъсваше очи от празната торба.

— Утре Мици ще я върне под формата на питки за рециклиране.

— Това беше неприкосновеният запас, патко такава!

— Е, и? Продължавай де! Удари ме!

И той наистина я удари с все сила. Тогава Лулу грабна една метла и започна да го налага, а Бенедикт се пазеше и отбраняваше с някаква стара стълба. Разбира се, повечето пъти пропускаше и блъскаше фургона.

— Вик! Събуди се! — изкрещя Пипа. — Лулу и Бен ще се изтрепят!

Вик се вдигна и пропълзя до вратата.

— Залагам петарка на Лулу.

Пипа вдигна мобилния си телефон, когато Лулу получи убийствено силен удар в утробата.

— Ще се обадя на 911.

— Нищо няма да постигнеш, Клуни.

Пипа забеляза, че въпреки любовното си изтощение той бе възбуден и готов да свърши работата и с нея.

— Махай се!

— Няма начин.

— Помощ! Господин Слотски!

— Хич не се напъвай! Запази гласа и дробовете си. След като веднъж заспи, Слава ще проспи дори битката при Сталинград.

Вик бе на път да осъществи желанието си със сила, когато отнякъде със свирепо ръмжене се появи Пушкин, счупи вратата, сграбчи го и го отхвърли от нея. Пипа изхвърча и се скри в пристройката, където, за нейно безкрайно учудване, мобилният й телефон иззвъня.

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб — задъхано произнесе Шелдън. — Къде си?

— Точно в момента ли? В една, пристройка. Очевидно това е единственото място в Милфорд, Пенсилвания, където телефонът има обхват.

— Е? Как е Харвард на цирковите училища?

Пипа едва успя да потисне истерията си.

— Виж какво, Шелдън, допуснах огромна грешка! Заклещена съм в гората с банда откачалки, два диви слона и една танцуваща мечка.

Това беше прекалено дори и за Пипа. Гласът на Шелдън стана строг.

— Не ми казвай, че няма да вземеш и тази диплома. Стори му се, че чува как някакъв мъж и някаква жена си разменят груби обиди на тема гениталии. Сетне чу настойчиво блъскане. Друг мъжки глас, нетърпелив и преливащ от тестостерон, извика:

— Слушай, маце! Аз съм гол, ти си гола, какво чакаме?

— Гола ли си? — попита строго Шелдън. — Искам истината, млада госпожице!

— Да! Всички са голи! Какво значение има това?

— Трябва да се стегнеш и да залягаш на ученето! А не да се забавляваш по цели нощи!

— Не се забавлявам! — изкрещя Пипа. — Господи! Бобо се опитва да разбие пристройката!

— Бобо? Кой е Бобо? Французин ли е? Ще докладвам за него в студентския съюз!

— Бобо е слон — отново изпищя Пипа. — Махай се, Пушкин! Престани да драскаш по вратата.

— И Пушкин ли е гол?

Шелдън премига, когато тя изпищя за трети път.

— Ще се обадя на сутринта, Пипа. Слава на Бога, че Ансън не е жив, за да види как единствената му внучка пие и гуляе като обикновена проститутка.

— Не затваряй! — беше късно. Телефонът й сякаш пропадна в селския клозет.

— Сама ли си, сладурче? — извика Вик.

— Господин Слотски е с мен.

Това подейства.

— Приятна вечер, тогава! Да вървим, Бобо.

Пипа преброи до десет и открехна вратата. Беше останал само Пушкин, който държеше костюма на Флинтстоун и книжката с приказки в зъбите си. Пипа нахлузи дрехата през главата му.

— Благодаря ти, скъпи.

Тя го последва до фургона и му чете на глас, докато очите й се затвориха.

 

 

Когато зората позлати върховете на Поконос, Пипа бе разбудена от изстрели. Откри, че е на пода, прегърнала мека могила от кафява козина. Тя излезе навън и видя Слава с пистолет, който очевидно използваше вместо тръба за събуждане.

— Добро утро, господин Слотски.

Устата на Слава се отвори от учудване.

— Ти си спала с Пушкин?

— В спалния фургон беше малко шумно. Вие нищо ли не чухте?

— Нищичко. Къде е Мици? — той тръгна към гората, влачейки крака. — Събуди останалите, Клуни. Чака ни голям, велик ден.

Пипа пъхна глава в спалния фургон. Вик не се виждаше никакъв. Лулу спеше спокойно до Бенедикт — снощният скандал и бой бяха просто симулация.

— Чуй какво ще кажа: Станииии! — извика тя и затръшна вратата.

След това отиде на реката. Маша вече беше там с дъската за пране и кош, пълен с дрехи.

— Добро утро, Клуни. Нали може да използвам хубавия сапун?

Всъщност тя търкаше мръсното бельо с пяната за почистване на лице на Шанел.

— Да си виждала Вик?

— Той снощи спа с мен — отвърна Маша. Очите й светеха. — Вик е мноооого секси момче.

Отврат!

— И ти си много секси момиче — отвърна Пипа. Десетте години обучение по етикет най-накрая й влязоха в работа. — Случайно да си виждала моите дрехи?

— Изпрах ги — те съхнеха на тръстиката.

Пипа провери в джобовете на мокрите си панталони.

— Да си видяла едни малки пластмасови картончета?

— Ей ги там. Изхвърлих ги. Тук няма да ти трябват. Сега Слава ще се грижи за теб.

Пипа се хвърли сред острите като нож листа на шубрака, където откри шофьорската книжка на името на Пердита Рика и дебитната карта на името на Чипа Флошовиц.

— Кога ще изсъхнат дрехите ми?

— Защо не облечеш костюма на пещерната мацка? Много хубав костюм.

Да, бе! И докарваше много хубав сърбеж.

Обаче нямаше избор. Тя се върна в спалния фургон и натика последните си финансови резерви в корсажа си. Като затворник, като военнопленник, като концлагерист — трябваше всеки миг да бъде готова да избяга. Сложи там и флакона с парфюма „Теън“.

Другите вече правеха набирания на успоредните лостове, а Слава вървеше пред тях й пееше: „Добрият клоун е силният клоун“.

Тонът му се промени, когато зърна Пипа.

— Ти няма да правиш набирания, Клуни — той целуна ръцете й. — Пришките ти трябва да заздравеят.

— Мръсна курва! — просъска Лулу, а лицето й бе олицетворение на агонията. — Снощи изчука Слава в пристройката.

— Нищо подобно. Четох на Пушкин, докато заспи. Не съм го докосвала, нито той мен.

— В такъв случай вие сте първата двойка в историята на танца, която не се чука.

— Пушкин е мечка. Боже, това не е истина! Не мога да повярвам, че водя този абсурден разговор!

— Какво пак си говорите вие, момичета? — извика Слава.

— Нищо интересно, господин Слотски.

Ръцете на Слава се събраха на фуния пред устата.

— Мици!

Очевидно никой не му бе казал, че животното спи блажено, след като бе упоено с пет килограма трева. След един час каланетика Маша сервира любимата закуска на Вик — кълцана ряпа с листа от глухарчета. Пипа трябваше да признае, че с всяко ядене, с всеки разтегнат мускул и всеки нов мехур водката става все по-вкусна и мека.

— Какво искаш да правиш днес, Клуни? — попита Слава, докато се мажеше с мазилото срещу насекоми.

Пипа се замисли за миг.

— Може ли да упражняваме „пръскащи цветя“?

— Това ли е твоята идея за клоун? — едва не се задави Лулу. — Червен нос и пръскащи цветя?

— Да. И голяма шапка. Може би пърдящо ръкостискане. Просто един щастлив човек.

— Достатъчно! — прекъсна ги Слава. — Много е трудно да направим пръскащи цветя.

За да докаже твърдението си, той донесе една кутия с изкуствени цветя, пластмасови тръбички, топки за стискане и лепило от фургона на Маша. Всеки трябваше не само да конструира корсет с хидравлична система, но и да уцели един обект в окото от четири стъпки разстояние. Единственият, който успя да изпълни този подвиг, беше Пушкин. Пипа бе втора.

— Ти си се упражнявала предварително! — кипна отново Лулу.

— Не съм. Просто съм добра в носенето на корсети — Пипа си спомни с носталгия как влачеше закрепения към корсета й шлейф на сватбата си. Сякаш бяха минали векове от този ден! Почувства, че някой дърпа късата й кожена препаска на първобитна жена.

— Какво има, Пушкин?

— Иска да танцува — обясни Бенедикт.

И танците започнаха. Тя подскачаше около масата с Пушкин, докато Слава пляскаше с ръце и пееше от задоволство. Когато се върнаха по местата си, той натопи лапата на Пушкин в мазилото срещу насекоми и я притисна към парче хартия.

— Вече си член на Руския цирк, Клуни. Това е голяма чест.

Пипа загледа документа.

— Това диплома ли е? — попита едва чуто тя. Гласът й трепереше от вълнение.

Слава се усмихна.

— Да! Диплома е!

Документът не изглеждаше особено официален за щата Тексас, но Пипа имаше трима свидетели, дори четири, ако се брои и Пушкин.

— Благодаря, господин Слотски! Благодаря от дъното на душата си. Няма ли да я подпишете? — след като той надраска нещо в левия ъгъл, тя скри парчето хартия в колана си. — Много ви благодаря!

— Много ви благодаря! — имитира я подигравателно Лулу.

Слава стана от масата.

— Упражнявайте каране на велосипед с едно колело. Отивам да търся Мици — и потъна в гората.

— Как си с велосипеда? — попита я Бенедикт.

— Никак.

Той я заведе зад фургона на Маша, където на стойка стояха подредени шест стари велосипеда с по едно колело.

— Подпри се с ръце на фургона и започни да въртиш педалите — всичко беше наред, докато не се отдели от фургона. — Дръж педалите точно под задника си. Ако започнеш да се навеждаш напред, върти по-бързо. Ако решиш, че ще паднеш, забави въртенето.

— Не може ли да сложим допълнителни колела за тренировка? — попита Пипа след десетото си падане. — Не искам още едно насинено око.

— Продължавай. Ще му хванеш чалъма.

Тя се завъртя край фургона и се блъсна в масата.

— Да си чувала за спирачки? — изкряска Лулу, вдигайки своите пръскащи цветя от тревата.

— А ти да си чувала за уста, пълна със зъбите ти?

— Спокойно, момичета — Вик предложи на Пипа ръката си. — Аз ще карам до теб.

Пипа въртеше педалите из поляната. Всеки път, когато се разклатеше, Вик я хващаше, но винаги и неизбежно в секс точка. Тя обаче не смееше да се оплаче, тъй като трябваше да приеме или това, или да се приземи на тревата по лице. Ако не друго, то помощта му я мотивира да се научи да кара колелото за рекордно кратък срок.

— Ето че го схвана. Сега опитай завъртане на деветдесет градуса.

Тримата й се смееха при всяко падане. Пипа смяташе, че е натрошила всяка костица в тялото си, когато отнякъде се появя Пушкин, вдигна я учтиво и я сложи на гърба си, като не спираше да върти педалите на своето колело.

— Благодаря ти, скъпи! — прошепна тя, като се притисна с цялото си тяло към меката козина на врата му.

Една сила, за която нямаше обяснение, й внуши да се сгуши върху раменете на мечока. Чувстваше се фантастично! Беше толкова високо над земята й вятърът вееше в косите й! Дипломата беше в колана й! Долавяйки полета на духа й, Пушкин направи серия от удивителни пируети и завъртания, без нито веднъж да загуби центъра на тежестта или скъпоценния си товар. Пипа се заливаше от смях. Беше истинско удоволствие да се носи на гърба на Пушкин! Беше по хубаво от летящо килимче! Пушкин беше по-добър дори от Ланс!

През мъглата от еуфорията тя смътно дочу някакво бучене. Около кръста й се уви дебел сив маркуч, изтръгна я от раменете на Пушкин и я вдигна още по-високо във въздуха. Мммм! Мици ме държи с хобота си, помисли си отвлечено Пипа. Тези бивни изглеждат много остри. Тя се отпусна, когато Мици я разтресе като парцалена кукла и нададе серия войнствени ревове. Пипа видя как мобилният й телефон лети сред дърветата. Клоните дращеха краката й и скубеха косата й, докато Мици буйстваше по хълма. Животното неочаквано спря рязко и разгъна хобота си. Аз ще бъда първата Уокър, хвърлена от слон от скалата. Тази отвлечена мисъл мина през ума й, докато летеше във въздуха.

Тя запази присъствие на духа дотолкова, че да посрещне с крака удара с водата. Заби се като торпедо надолу, докато стигна тинестото дъно. Това я извади от бленуването, в което бе потънала: Пипа замаха диво с ръце, за да се изстреля нагоре, и проби водната повърхност в мига, в който последният кислород в гърдите й свърши.

— Аааааа!

— Аааааа! — извикаха в отговор дванадесет бойскаути в канута, ужасени от изригването на водата пред лодките им. Няколко от по-големите започнаха да размахват веслата си към Пипа, докато ръководителите им викаха:

— Седни веднага! Казах веднага!

— Това е русалка! Не я пускайте в кануто!

— Не! Това е педофил!

Едно весло я цапардоса по главата. Пипа видя звезди посред бял ден, не звезди — направо метеори. Ще се удавя — мина през ума й, докато потъваше. Но Теън ще разоре земята и ще накара някого да плати за това. Тя усети цопване във водата, после чифт ръце я хванаха за кръста. Докосването бе почти толкова нежно, колкото докосването на Пушкин. Благодаря за последното яздене, помисли си Пипа и се остави на река Делауер да я погълне.