Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (6)

6

Пипа не спа през цялата нощ. С Ланс ставаше нещо ужасно. През последните дни той бе неоткриваем. По време на репетицията забърка каши почти във всичко. На път за бала на Хендерсън изглеждаше странно словоохотлив и лекомислен. Не я запозна с Уди. А последната му пиянска, неподредена, объркана реч, която избръщолеви — какво ли се опитваше да каже? Дали наистина смяташе, че отива на екзекуция? Пипа никога не беше го чувала да порицава или обвинява в нещо майка си, дори когато бяха насаме. Напротив, човекът, който го съдеше право в лицето, беше именно тя — Розамънд. Ланс каза, че се надява бракът му да бъде по-скоро убежище, отколкото клетка. Защо търсеше убежище? От какво? Или от кого? Зад странните му забележки прозираше виещо отчаяние. Дали не се женеше за нея, само и само да направи майка си щастлива? А тя самата дали не правеше същото заради Теън?

Неспособна да стигне до категоричен отговор на всички тези измъчващи я въпроси, Пипа загледа луната. Нямаше съмнение, че тя и Ланс бяха позволили този празник да излезе извън контрол. Никой от двамата не направи ни най-малък опит да забави скоростта, да спре майка си, въпреки че след като тези два бързи влака се затъркаляха, нищо по-безобидно от атомна бомба не би могло да ги спре и извади извън релси. Но това не означаваше, че някой насила ги караше да се оженят, нито че не се обичаха.

В спомена си тя се върна към първия път, когато се срещнаха — беше в първи курс в университета.

Майка й бе настоявала да се запише в този курс и да обърне внимание колко пъти се споменава фамилията Уокър.

Ланс седеше до нея. За футболист беше забележително начетен. И толкова красив! През първите шест месеца двамата знаеха само малките си имена. Никой не искаше да сплаши другия, като разгласи, че носи на гърба си негативното бреме на фамилията Хендерсън или Уокър. Пипа очакваше между тях да се случи нещо и все по-силно чувстваше, че харесването е взаимно. Като истински джентълмен от юга Ланс напредваше бавно и се отнасяше с нея повече от кавалерски. До Деня на благодарността дори не я бе поканил да излязат заедно. Първата си целувка за довиждане и лека нощ положи върху ръката, а не върху устните й. На другия ден пристигнаха три дузини рози с бележка, в която благодареше за приятната вечер и компания. Заинтригувана от хартията с кремав цвят и гравирано Х, Пипа му благодари за розите с бележка, написана върху хартия с кремав цвят и гравирано „У“.

На другия ден истината излезе наяве.

— Искаш да кажеш, че си от онези Хендерсън?

— А ти си от онези Уокър? Та ние сме почти братовчеди!

Ланс бе прекалено добре възпитан, че да се втурне стремглаво в буен любовен роман. Освен това беше истински обсебен от футбола. През свободните вечери те учеха заедно на няколко чаши бърбън, обсъждайки принцеса Даяна, теориите на конспирацията и майките си. Последната тема им беше любимата.

Когато Пипа бе трети курс в университета, от застоялите води и блата на Луизиана се появи Андре — немарлив, непросветен, неучтив, заклет пушач. Неговите сини очи можеха да прогорят дупки в закалена стомана. Беше прекрасен, самоуверен, своеволен и излъчваше нажежена до бяло сексуалност. Андре искаше да прави филми. Той я спря една сутрин, докато тя минаваше през кампуса на път за курса си „Психология в най-ранна детска възраст“.

— Стой там — извика и измъкна някаква допотопна камера. — Ти си красива, ти си прекрасна! Не мърдай! Обърни главата! Гледай към онзи хълм и се усмихвай така, сякаш любовникът ти току-що те е отвлякъл, похитил и ти все още гориш в пламъци.

Пипа не беше наясно каква трябва да е тази усмивка.

— Така ли?

— Малко е девствена, но ще я приема.

Скоро Андре въведе Пипа в градината на земните радости и удоволствия — нещо, което бе очаквала Ланс да стори през изминалите три дълги години. Въпреки че се опитваше да не го показва, той бе съкрушен от дезертьорството й. Разбира се, остана цивилизован, вежлив, учтив, но на среднощните им разговори беше сложен край. Убедена, че Андре е един бъдещ Трюфо, Пипа го последва в Европа, където щеше да снима своя първи филм. Това беше филм за един студент от Луизиана, който открива, че е болен от рак в последен стадий, и се самолекува със секс и наркотици. Пипа убеди дядо си да й даде петдесет хиляди долара за проекта. Нае луксозен апартамент в сърцето на историческата част на стара Прага и прие да играе ролята на секретарка, готвачка, любовница и финансист, който плаща заплата на Андре.

Нещата се развиваха зле. Годината от лоша се превърна в още по-лоша. Един ден, след кавга с Андре, тя се обади на Ланс и отново започнаха своите дълги разговори, както в старите дни. Когато Пипа хвана Андре в кревата с две чешки актриси, което беше неизбежно, тя си събра багажа и отлетя обратно за Далас. Ланс я чакаше на летището с ръце, пълни с рози. Въпреки че през уикенда имаше важен мач, той изслуша дългата й, удавена в порой от сълзи, тирада и нито веднъж не каза „Аз нали те предупредих“ преди да я отведе у тях.

След като Теън се съвзе от шока да види дъщеря си на прага, първото нещо, което каза, бе:

— Аз нали те предупредих! — след което погледна Ланс. — А този кой е? Някой сценичен работник ли?

— Ланс Хендерсън, мадам — подаде ръката си той. — Много се радвам да се запозная с вас.

— Синът на Розамънд?

Той се усмихна.

— Вие познавате майка ми?

— Чувала съм за нея — в главата на Теън зъбните колелца вече бяха зацепили. — Моля, влезте.

— С удоволствие бих го направил, но на отбора ми е наложен полицейски час — той прегърна Пипа. — Лека нощ.

— Знаеш ли кое е това момче? — извика Теън в мига, в който вратата се затвори.

— Мамо, не искам да говорим за това.

На другия ден един куриер донесе билет за мач на Ланс. Пипа най-накрая се срещна с Розамънд, която говореше малко, но видя много. От години притискаше Ланс да си намери подходяща годеница. Той игра блестящо. Така бе на всеки мач, а Пипа не пропусна нито един до края на сезона. Той й направи предложение на традиционното коледно парти, организирано от Теън. Докато си спомняше всички тези неща, Пипа се сети, че това бе единственият друг случай, когато го бе видяла пиян.

Очите й проследиха дирята от някакъв самолет в нощното небе: блазе им на онези хора там. Бяха щастливи, че отиваха някъде!

Ланс я бе примамил зад коледната елха, като се престори, че е загубил копчето си за маншети. Двамата започнаха да пълзят по пода, когато той каза:

— Намерих го!

В ръката му лежеше платинен пръстен с фантастичен жълт диамант, повече от два карата. Това бе сияещ квадрат със страна около седем милиметра, заобиколен от два бели диаманта с форма на полумесеци. Пръстенът бе толкова голям, че Пипа го взе за копче от костюма на Дядо Коледа.

— Знам, че в този момент само един от нас трябва да бъде на колене — произнесе неочаквано сериозно Ланс. — Ще се омъжиш ли за мен, Пи…

Преди да успее да завърши последната сричка, катастрофално сеизмично хълцане разтресе тялото му от главата до петите. Името й излезе като Пикап.

— Това се казва пръстен! — рече Пипа.

— Принадлежал е на прапрабаба ми. Розамънд иска ти да го носиш — Ланс пропълзя към нея и го плъзна на пръста й. Той прилегна перфектно. — Да приема това за „да“?

Пипа се поколеба за миг, знаеше, че никога повече няма да намери друг Андре, което вероятно беше Божия благословия. Но Ланс не бе запълнил месеца след физическото им събиране с физическо обожание. Може би вземаше потискащи либидото стероиди. Може би я смяташе за опетнена и покварена.

— Обичаш ли ме? — попита го тя.

— С цялото си сърце — и за пръв път я целуна страстно.

Пипа затвори очи, спомняйки си този благословен миг. Виж ти, значи Ланс имаше и такива способности!

— Тогава приемам. С цялото си сърце.

Той прекара по-голяма част от тяхното годеничество или на тренировъчен лагер, или на екскурзия в Андите. Толкова по-добре: предбрачното целомъдрие и добродетелност бяха свещени за мъжете от рода Хендерсън. След като й се закле, че не е свързан с никоя и в живота му няма друга жена, Пипа изостави въпроса настрана. Къде на света щеше да намери мъж, който да я разбира — нея, че и майка й, така пълно? Двамата бяха като брат и сестра. Във всяко ръководство за брак по света се препоръчва човек да си намери подходящия партньор от същия социален кръг, с подобни социално-икономически корени: дори само този довод бе достатъчен, за да се омъжи за него.

Нощта постепенно отстъпи пред зората, а странната реч на Ланс продължаваше да се върти в главата й. Какво беше станало с обувките му? Дали не бе таен алкохолик? Ами ако отново се напиеше и не можеше да изпълни задълженията си на съпруг през първата им брачна нощ? Отчаянието на Пипа бе толкова голямо, че тя едва не се обади на Андре в Прага. За щастие здравият разум надделя. Сигурно всяка разумна и нормална жена се чувства ужасно в нощта преди сватбата си. „Ланс е добър човек“ — повтаряше си тя отново и отново. Той щеше да порасне. Двамата щяха да пораснат заедно. Тя щеше да се върне на училище: да бъде само жената на куотърбека не бе най-сериозният избор за кариера. За една Уокър, разбира се.

Отварянето на вратата я извади от тъмния транс, в който бе изпаднала. В коридора стоеше Кимбърли с почти свалена рокля и един от шаферите с точно толкова оскъдно облекло.

— О! Сбъркала съм стаята! Извинявай!

Двамата се заклатушкаха обратно.

Пипа бе почти заспала, когато някой почука тихо, но настойчиво. Този път в коридора стоеше непозната. Беше облечена с морскосин костюм от туид, подходяща синя шапка и носеше толкова много скъпоценности, изобразяващи скарабеи, че можеше да сложи в джоба си дори фараон. В ръцете си държеше голяма лакирана кутия.

— Простете ми за ранния час — извини се жената, като влезе в стаята. Кутията падна тежко на масичката като блокче сгурия. — Моля, отворете я.

Вътре имаше купчина златни монети.

— Сто крюгеранда^[1]. Всяка монета съдържа една тройунция^[2] чисто злато. Сватбен подарък от моя съпруг Бинго Бънц V и мен.

— Благодаря много, госпожо Бънц.

— Абсолютно задължително е да бъдем поканени на приема тази вечер във Фльор де Лис.

Пипа си спомни, че бе видяла името Бънц в един от многото списъци на Теън.

— Не сте ли получили поканата си?

— Млада госпожице, знаете ли, че майка ви има списък А и списък В за приема? И че списък В не е място за жена с моето социално положение? Бинго и аз сме стълбове на обществото от двадесет и пет години. Бяхме шокирани от подобна плесница в лицето.

— Говорихте ли с нея за това?

— Трудно би било, тъй като тя ни е сложила на първо място. Сигурно ще се сетите за някого, който не би имал нищо против да празнува с по-малко хора и на по-тихо и спокойно място? Ние с радост ще си купим местата.

— Ще направя каквото мога, госпожо Бънц.

— Благодаря ти, скъпа. Ще се видим на сватбата. Можеш да пратиш някой шафер да ни предаде подходящата покана. Аз ще бъда със светлосиня шапка с тропически пера. И моля те, опитай се да поспиш. Изглеждаш изтощена.

В девет я събуди обаждането на Теън. Майка й бе извън себе си от притеснения.

— Успя ли да поспиш, скъпа?

— Като пън.

— Дали Кимбърли ще събере момичетата за среща с господин Саймънс в гимнастическия салон?

— Съмнявам се. Снощи тя се прибра доста късно.

— Проклета да е тази Розамънд! Нейният шоколадов бюфет определено беше опит за преврат.

— Напълно съм сигурна, че момичетата ядоха по своя собствена воля и желание, мамо. Между другото, госпожа Бънц намина край мен. Би искала да получи покана от списък А.

— Само през трупа ми! Бинго е roue^[3].

Той беше спечелил първия си милион от рециклиране на отпадъци, а не от копаене на гориво от фосили. Като че ли имаше някаква разлика.

— Тя ми даде сто крюгеранда.

Теън направи бърза сметка: четиридесет и седем хиляди долара.

— Ще си помисля.

— Чудя се дали Ланс се е събудил.

— Току-що го видях да играе тенис с майка си. Изглежда свеж като кукуряк. Казах ти, че няма да си спомня нищо за снощи. Мислиш ли, че всички момичета са останали в онази палатка, обзаведена за Хелоуин, чак до сутринта? Ще чукам по вратите им лично. Те са подписали договори и трябва да ги спазват.

Пипа отиде във фитнес залата, където намери само Джини, без перука, да тренира с Ричард Саймънс. Тъй като живееше близо до хотела, Джини не бе спала тук (с никого). Малко след речта на Ланс тя си тръгна, за да хване третия гейм на финалите на баскетболната асоциация.

— Добро утро, слънчице! Готова ли си да тръгнеш по мостчето на съдбата?

Пипа включи своя механизъм.

— Мислех, че е пътека между редовете.

— Къде са всички? Само да имат нахалството да ме критикуват, че съм пренебрегнала договора си!

През следващите тридесет минути една по една се довлякоха и останалите шаферки. Шоколадовото угощение на Розамънд наистина бе нанесло големи поразии, както забеляза всяка от тях, когато стъпи на кантара. След един час аеробика никой, освен Джини, не се чувстваше по-добре. Стенейки, оплаквайки се от главоболие и проклинайки, момичетата отидоха в сауната, след което отново се претеглиха.

— Какво си яла снощи? — викаше обезумелият треньор.

— Три парчета шоколадова торта, сладолед с горещ шоколад, три шоколадови пръчици и малко шоколадов пай — отговори Лиа.

— А какво пи?

— Всичко, което успях да сипя в чашата си.

— Mon deu! А диетата?

— Предадох се! Това беше рецидив! Ефектът йо-йо! Разбра ли? Дай ми почивка.

Пипа завари иконома на Розамънд Хари да чака в коридора пред стаята й. Той носеше тюркоазния пояс, който Ланс и Уди бяха купили предишния ден. В ръката си държеше малък пакет.

— От Ланс — обяви Хари, като се поклащаше леко. Горкият човек, не бе спал цели тридесет и два часа. — С най-дълбоките му извинения за поведението на бала.

Пипа взе кутията.

— Не можа ли да го донесе сам?

— Младоженецът не бива да вижда булката в деня на сватбата. Носи лош късмет. Преди церемонията, искам да кажа.

— О! Добре — Пипа отвори кутията. Вътре имаше чифт обици с жълти диаманти, в комплект с огърлица. — Както виждам, май е страдал силно.

— Да му предам ли, че сте му простила, мадам?

— Разбира се. Поспи малко, Хари. Снощи ти свърши отлична работа.

Теън се усмихна, когато Пипа й показа обиците.

— Много ми харесва подобен род извинение. Надявай се поне два пъти в годината да се гипсира като снощи.

— Никак не е смешно, мамо.

Те влязоха в асансьора.

— Ще трябва да започнеш да го премоделираш още тази нощ. Я виж какво направих аз от Робърт! Когато се омъжих за него, той беше едно безнадеждно и объркано мекотело.

— А сега какво е?

Теън се замисли за миг.

— Играч на голф.

Шаферките ги очакваха в обширния апартамент с тераса, в който бяха струпани украсени и опаковани кутии. Теън смяташе, че церемонията по отваряне на подаръците ще осигури приятно развлечение за Пипа и шаферките й. След като нагласи една видеокамера, за да запише събитията за онези, които нямаха възможност да се присъединят, като Розамънд например, Теън седна на дивана с лаптопа си, готова да въвежда подаръците върху разграфена таблица за информация, която щеше да послужи също така и за официалните бележки с „благодарности“.

— Моля, наблюдавайте коридора — нареди тя на въоръжената охрана, която бе пазила кутиите цяла седмица. След като пазачът излезе, включи видеокамерата. — Днес е часът на истината, момичета. Надявам се, че ще бъдете достойни за тежката задача, за която се подготвяхте през последните шест месеца. Ако мога да бъда откровена, генералната репетиция беше ужасна. Вашето поведение на бала на Хендерсън беше повече от срамно! Възмутително! Истинско разочарование!

— Момчетата са виновни!

— Сигурно сте били в контакт с мъжки екземпляри и преди снощната вечер. Досега би трябвало да сте научили какви подходящи контрамерки да вземете в подобни случаи — Теън подуши въздуха — със сигурност миришеше на алкохолни пари и лош дъх. — Забравихте ли да се напарфюмирате с моя парфюм? — много лица с глуповато изражение потвърдиха подозренията й. — Днес не бива да го правите. Кимбърли, един малък въпрос. Рано тази сутрин ми се обадиха от Далас Морнинг Нюз. Светският репортер твърди, че си изнесла информация за несполучливата реч на Ланс. Вярно ли е?

Въпреки силния си махмурлук Кимбърли стана с три нюанса по-зелена.

— Не знам за какво говорите, госпожо Уокър.

Теън й подаде малък плик.

— Отвори го, моля — вътре имаше два билета за представлението тази вечер в Далаския балетен театър. — Приятно гледане. Изключена си от сватбеното тържество.

— Мамо! — изпищя Пипа. — Не можеш да направиш това!

— Мога и още как! Не се застъпвай за нея, Пипа. Заместницата вече е на път. Напусни стаята, Кимбърли! Ти си предателка!

Теън наблюдаваше как Кимбърли се клатушка към вратата. Последва трясък, от който полилеите пет етажа по-долу са се разлюлели, но Теън невъзмутимо продължи.

— Не желая нищо да застане на пътя на един идеален ден. Помнете, че има още една заместничка, която сега се моли да чуе телефонното ми обаждане — след като включи камерата, държанието й се промени и тя стана усмихната и блага заради потомството, което след години щеше да гледа този исторически момент. — Вашият първи подарък е от госпожица Луела Хакърс от Хюстън — тя подаде кутията на Пипа. — Прочети картичката, скъпа.

Като в мъгла Пипа отвори една кутия със салфетки, които изглеждаха така, сякаш току-що са били поръчани от Хорчоу^[4].

„Скъпи Пипа и Ланс, тези салфетки са принадлежали на моята прапралеля, дукесата на Саксония-Кобург-Гота. Те са били използвани при храненето на крале, политици и легендарни актьори. Салфетката с липсващо ъгълче е била използвана от Чарли Чаплин, за да демонстрира един нов трик на вечерята, дадена от херцог Бедфорд. Надявам се тези салфетки с история да оживяват вашите вечерни приеми през годините, които ви предстоят.“

Шест от дванадесетте кърпички бяха с липсващи крайчета.

— Със сигурност ще оживяват вечерните приеми в Армията на спасението — Теън захвърли кутията встрани. — Продължавай, Пипа.

— От господин и госпожа Тревър Хингам, от Хюстън.

„Надяваме се, че ще харесате това ново хоби, така както и ние го харесахме.“

Пипа разопакова костюми за квадратно танцуване^[5] под формата на яркочервен чек.

— Квадратното танцуване сигурно е много популярно в Хюстън — презрително изсумтя Теън, хвърляйки и тази кутия при кутията на Луела. — А какво има в тези розови кутии?

Един огромен супник с четиридесет купички за супа, всички украсени със златен печат.

„От имението на Сам Хюстън.

Нашият идол.

Денис от Хюстън.“

Теън поклати глава.

— Не можаха ли да намерят нещо от имението на Джон Нийл Брайън? — той беше основал Далас. Сервизът за супа отиде върху купчината отхвърлени подаръци. — Отвори няколко от тези пликове, Пипа. Може би в малките пакетчета ще има по-хубави неща.

Първият плик съдържаше сертификат за собственост на 10 000 барела суров петрол, подарък от Тъмбълс от Корпус Кристи^[6].

— Това вече е нещо по-прилично — кимна Теън.

В следващия плик имаше снимка на бяло пони.

„Надяваме се, че с Ланс ще се радвате да притежавате една истинска Липизанер^[7]. Името й е Труди.

Госпожа Антъни Лудлинг от Хюстън.“

— Защо просто не са ни пратили мотоциклет „Дукати“? — въздъхна Теън. — Труди ще може да остане в конюшните на Хендерсън, докато с Ланс си намерите къща.

След това Пипа отвори няколко подаръка от приятели на Ланс: позлатена футболна топка, каса бърбън, спален чувал за двама. Събраха се десет машини за рязане на хляб. Друг малък плик съдържаше снимка на малко бяло пиано „Ямаха“.

„Знаем, че Ланс е много музикален.

Семейство Пембъртън от Хюстън.“

— Ямаха ли? — намръщи се Теън. — Това май е японско.

— Изглежда много сладко, мамо. Мога да вземам уроци по музика.

— А не са ли включили една-две години уроци? — веждите на Теън литнаха до тавана.

Господин и госпожа Ерме Прюе V от Форт Уорт изпращаха шест кухненски ножа „Фудживара“. Раздразнението на Теън заради получаването на още нещо японско намаля, когато Шардоне я информира, че всеки нож се продава по четиристотин долара парчето.

Забелязвайки, че очите на шаферките буквално се затварят, Теън помоли всяка да прочете по един ред от сватбения регистър, който бе съставяла месеци наред, за да ги разбуди.

— Сервиз осем части „Флора Даника“ с шарка Златно лято — едва успя да преглътне прозявката си Лиа.

— От кого?

— Семейство Бъртън от Амарило.

— Много добре. Предай нататък, Лиа.

— Сервиз осем части „Флора Даника“ с шарка Златно лято — смотолеви Кора, предавайки книгата в следващия скут. — От Хъдълстоунс от Далас.

— Сервиз осем части „Флора Даника“ с шарка Златно лято — на свой ред промърмори Франческа. — Крауфорд от Плано.

— Сервиз осем части „Флора Даника“ с шарка Златно лято — едва предъвка думите Тара. — От Джеферсън от Ел Пасо. От колко сервиза имаш нужда, Пипа?

— От петдесет — отвърна вместо дъщеря си Теън. — Предай нататък, скъпа.

— Сервиз, съставен от тридесет части от кристал „Уотърфорд“, колекция Лизмор — прочете Джини. Вместо перука на главата си тя носеше монументален тюрбан на точки и гигантски слънчеви очила с отразяващи стъкла. Нито Пипа, нито Теън имаха сили да я попитат какво иска да каже с маскировката си днес. — От майка ми.

— Колко мило от нейна страна — рече Пипа.

— Баща ми изпраща останалите двайсет парчета — родителите на Джини бяха разведени. — Ще ти трябва замък, за да складираш целия този боклук.

— Нима смяташ „Флора Даника“ и „Уотърфорд“ за боклук? — попита с леденостуден тон Теън.

— Просто се чудя къде ще намери бюфет за сервиз от петдесет чинии. Да не говорим за маса за хранене.

— Ще бъдат направени по поръчка — информира я Теън. — Предай регистъра, Джини. Не сме направили дори малка вдлъбнатинка в тази планина от подаръци.

— Петдесет комплекта сребърни прибори от Кол Робинсън от Ню Йорк — прочете Хейзъл. — Кой е този? Женен ли е?

— Това е една от последните компании в света, които произвеждат ръчно сребро. Много е трудно да се надраска. Това е фантастичен подарък. Кой го изпраща?

— Дъси и Кейлъб Деймън от Лас Вегас.

— Моята съквартирантка — усмихна се на дъщеря си Теън. — Тя и Кейлъб са в Рангун за две операцийки. Изпращат ти поздравите си.

Пипа се усмихна вяло. В момента Рангун й звучеше повече от примамливо.

Отварянето на кутиите се проточи няколко часа и шест от момичетата захъркаха енергично. Теън не ги освободи, докато и последният подарък не бе вписан в каталога и обсъден. Пипа получи повече кани, гарафи, купи за бонбони, солници и пиперници, съдове за масло и подноси, отколкото би могла да използва в десет живота. Имаше толкова много уреди за обработка на храна, че можеше да отвори магазин за бяла техника. Имаше италиански огледала, килими от Обюсон, лампи от Тифани, редки кленови дървета, маса „Накашима“^[8] и чифт исторически револвери Смит & Уесън, чиито дръжки бяха украсени с перли. Ръцете я боляха от късането на опаковъчната хартия. Лицето я болеше от усмивки.

Най-накрая Теън погледна часовника си.

— Мили божке, време е да направим отново косите си! Бързо горе, момичета!

Стаята се изпразни.

— Благодаря ти, че проследи всичко това, мамо.

— Справихме се доста добре — докато изключваше видеокамерата, Теън вече пресмяташе промените, които ще направи в списъци А и Б. — Липизанер! Това надмина всички граници!

— Щеше ми се Ланс да е тук с нас.

— По-добре, че не беше. Мъжете смятат този сорт работа за досадна до немай-къде. Скъпа какво има?

Острата болка в стомаха на Пипа се удвои.

— Очевидно съм нервна.

— Но защо, миличко? Седрик е останал цяла нощ в Центъра Мейерсън, за да подсилят местата за хора и да поправят твоя шлейф. Момичетата ще се оправят и стегнат. Винаги са го правили. Всичко, което трябва да сториш, е да минеш по права линия с баща си под ръка. Ако не можеш да си спомниш думичката „да“, просто кимни с глава. Само недей да припадаш върху мен! Това ще бъде чисто аматьорство.

— Никога не съм припадала в живота си. Нима да започна точно днес.

С ръка около раменете на дъщеря си Теън я поведе към асансьора.

— Толкова се гордея с теб. Това е исторически ден за фамилията Уокър.

— Или за някой друг?

— Никога не си прави подобни шеги — те влязоха в асансьора. — Почини си малко, Пипа. Изтрий този израз от лицето си. Прекалено си млада да имаш бръчки от притеснения. Ще изпратя Брент веднага след като свърши с момичетата.

— Надявам се тази вечер триумфът ти да бъде пълен.

— Благодаря, че ми угаждаш, скъпа. Наистина изпитах голямо удоволствие, докато сглобя всичко.

Стомахът на Пипа се сви в поредния болезнен възел, когато излезе от асансьора. Глътката шампанско „Кристал“ и дузината шоколадови трюфели, които изяде в банята, й помогнаха малко. Докато Брент правеше прическата й, а гримьорката нанасяше грима, тя почти дремеше. Маргарита влезе с булчинската рокля, едно зашеметяващо произведение от перли и копринена органза. Украсеното с мъниста боди без презрамки обгръщаше гръдния й кош както фонтан сватбена торта, а няколко инча по-надолу талията й разцъфваше сред въздушния водопад от органза. Момичетата мечтаят за подобна рокля, когато се гледат в огледалото и си представят как минават по пътеката в църквата. Мечтата на Пипа се бе осъществила.

— Защо не се усмихваш, Пипина? — попита Маргарита, докато я пръскаше с парфюма „Теън“. — Не си ли щастлива?

— Нервна съм. Мисля, че вчера преуморих раменете си, докато влачех тежкия шлейф.

— Санта Мария! Утре ще си почиваш по гръб. С Ланс — намигна й Маргарита.

На вратата се почука и влезе дядо й. Очите му се насълзиха при вида на внучката му, облечена в прекрасната рокля.

— Изглеждаш зашеметяващо, Пипа.

— Благодаря, дядо. Толкова се радвам, че всичко скоро ще свърши.

Той потупа ръката й.

— И ние също, тиквичке.

В бялата лимузина ги очакваха Теън, Робърт и двама фотографи.

— Мисля, че не съм виждал две по-красиви жени на едно място — рече Ансън.

Теън му изпрати въздушна целувка.

— Благодаря ти. Днес се чувствам специално — освен фамилните диаманти, тя носеше дълга рокля от лилав шифон с колан от ковано злато. Периферията на лилавата шапка създаваше около главата й широка зона, в която човек не можеше да припари.

— Пипа, не ме интересува дали покривът над главата ти се срутва, ти просто трябва да продължиш да вървиш към олтара. Когато Ланс вземе ръката ти, всичко ще си дойде на мястото. Съдбата на семейство Уокър е в твоите ръце.

— Това е малко преувеличено — възрази съпругът й.

— Млъкни, Робърт! Говоря за бъдещите ти внуци, не за осемнадесетата дупка.

Шаферките вече бяха в центъра Мейерсън и възбудено нанасяха последните десет пласта аркансил върху миглите си. Косата на всяка бе наполовина вдигната, наполовина пусната и изглеждаше изумително под шнолите на Хендерсън и обиците на Уокър. Благодарение на бельото „Lipo in a box“ роклите се стичаха като реки от воден крем по бедрата им. Новата шаферка Карола попи клюките от три години за тридесетте минути, откакто се бе присъединила към булчинското обкръжение. В момента тя бе единствената, която не страдаше от махмурлук поради препиване.

Джини, царствена с втората си перука, наперено се разхождаше наоколо.

— Носиш ли нещо старо?

Пипа докосна диамантената огърлица.

— На баба ми е.

— Нещо ново?

— Сутиенът ми.

— Нещо назаем?

Пипа показа верижката на глезена си, която принадлежеше на Теън.

— Нещо синьо?

— Татуировката на бедрото ми. Искаш ли да я видиш?

— Не, благодаря — Джини прегърна приятелката си със свирепа прегръдка.

— Значи си готова.

Арабела, момичето с цветята, се появи в бродирана викторианска рокля. Всички шаферки запищяха, когато Пипа се завъртя с шлейфа си. Стрелката на часовника наближи пет и вълнението стана почти непоносимо. Цветарите донесоха букети от гардении и жълти рози. Шивачките правеха последни поправки тропосвайки в движение малки несъвършенства по роклите. Карола напръска десет шии с парфюма Теън. Извън залата духовата музика започна да свири церемониални интродукции. Седрик почука на вратата.

— След две минути всички във фоайето.

Думите му предизвикаха последен смъртоносен облак от лак за коса. Сетне вратите се отвориха широко. Момичетата, дори малката Арабела, изпищяха от ужас, когато видяха да влиза Ланс. Той изглеждаше убийствено красив в прекрасния си костюм в сиво и черно.

— Не може да влизаш тук! Това е на лошо! Лош късмет в сватбения ден! Махай се! Вън!

Очите му намериха бъдещата булка.

— Пипа, трябва да говоря с теб. Насаме.