Тимъти Зан
Тъмната сила (9)

ГЛАВА 9

Малкият патрулен кораб за бързи нападения изскочи от хиперпространството и се приближи на стотина километра, преди радарите на „Сокол“ да засекат присъствието му. Когато Лея влезе в кабината, пилотът на патрулния кораб вече беше успял да установи връзка.

— Ти ли си, Кабарак? — попита тя и се настани до Чубака в креслото на втория пилот.

— Да, лейди Вейдър — измяука дълбокият котешки глас на ногрито. — Дойдох сам, както обещах. Вие също ли сте сама?

— Придружава ме Чубака, моят пилот — отвърна Лея. — И един протоколен дроид. Искам да взема дроида, за да ми помага с превод. Както се споразумяхме, Чубака ще остане тук — уукито се обърна към нея и изръмжа. — Не — прекъсна го твърдо тя, като се усети навреме да закрие предавателя с ръка. — Съжалявам, но обещах на Кабарак. Ти оставаш на „Сокол“. Това е заповед.

Чубака изръмжа отново, този път още по-настоятелно. Изведнъж се сети за нещо, което не си бе спомняла от години, и я полазиха тръпки по гърба. Уукитата пренебрегват заповедите, които не им допадат.

— Налага се да отида сама, Чуй — продължи тя по-спокойно. Не биваше да се налага, трябваше да опита с логика и разум. — Не можеш ли да ме разбереш? Такова е споразумението ни.

Чубака измърмори нещо.

— Не — поклати глава Лея. — Моята безопасност вече не зависи от физическата сила. Единствената възможност да остана невредима е да убедя ногрите да ми вярват, че когато обещая нещо, го изпълнявам.

— Дроидът не представлява проблем — каза Кабарак. — Ще приближа кораба за скачване.

Лея отново включи предавателя:

— Добре. Ще нося с мен и един куфар дрехи и лични вещи. И един анализатор, за да проверявам дали във въздуха и храната няма опасни за мен елементи.

— Там, където ще бъдем, въздухът и почвата са обеззаразени.

— Вярвам ти — отвърна тя, — но не е въпросът само за моята безопасност. Нося в себе си два нови живота и трябва да ги предпазя на всяка цена.

От предавателя се чу съскане:

— Наследници на лорд Вейдър?

Лея се поколеба, но поне генетично, ако не в истинския смисъл на думата, това беше вярно:

— Да.

Ногрито отново изсъска:

— Можете да си носите каквото пожелаете. Но ще ми позволите да прегледам багажа ви. Оръжия имате ли?

— Само лазерния меч — каза Лея. — На вашата планета има ли някакви опасни животни, за да си взема бластер?

— Вече не — отвърна тъжно Кабарак. — Нямам нищо против лазерния меч.

Чубака извика яростно, закривените нокти, с които уукитата се катерят по дърветата, се показаха от възглавничките на пръстите му. Лея изведнъж осъзна, че той е на ръба да изгуби контрол върху действията си и да вземе нещата в своите огромни ръце.

— Какъв е проблемът? — попита настоятелно Кабарак. Стомахът й се сви. Бъди честна, напомни си тя.

— Пилотът не иска да ме пусне да дойда сама — призна Лея. — Той има… ти не можеш да разбереш.

— Има кръвен дълг към вас?

Лея премига изненадано. Не беше предполагала, че Кабарак е чувал за кръвния дълг на уукитата, още по-малко че знае подробности за него.

— Да — каза тя. — Първоначално кръвният дълг беше към съпруга ми Хан Соло, но през годините Чубака го прехвърли към брат ми и мен.

— И към децата, които носите ли?

Лея погледна към Чубака и отговори:

— Да.

За един дълъг момент предавателят замлъкна. Патрулният кораб продължаваше да се приближава към тях. Лея стискаше здраво облегалката на креслото и се опитваше да отгатне какво мисли ногрито. Ако решеше, че възражението на Чубака е измяна спрямо първоначалното споразумение…

— Кодексът на честа на уукитата е твърде близък до нашия — каза накрая Кабарак. — И той може да дойде с вас.

Чубака изръмжа гърлено в знак на изненада, която бързо премина в подозрение.

— Да не би да предпочиташ да бе казал, че трябва да останеш тук? — отвърна Лея и собствената й изненада от позволението на ногрито бързо се смени с облекчение, че проблемът се реши толкова лесно. — Хайде, решавай какво искаш.

Уукито изръмжа отново, но беше напълно ясно, че по- скоро ще скочи заедно с нея в капана, отколкото да я остави да тръгне сама.

— Благодаря, Кабарак. Приемаме предложението — каза Лея. — Докато дойдеш дотук, ще бъдем готови. Между другото, колко време ще ни отнеме пътуването до вашата планета?

— Приблизително четири дни — отвърна ногрито. — Очаквам с нетърпение честта да се качите на моя кораб.

Предавателят замлъкна. Четири дни, помисли си Лея и по гърба й полазиха тръпки. Само четири дни, за да научи нещо за Кабарак и народа на ногрите. И да се подготви за най-важната дипломатическа мисия в живота си.

Оказа се, че по време на пътуването не успя да научи кой знае какво за културата на ногрите. Кабарак гледаше през повечето време да остава сам, като разделяше времето си между пилотската кабина и каютата си. От време на време заговаряше Лея, но разговорите им бяха кратки и винаги оставяха неприятното усещане, че той все още не е сигурен в решението си да я допусне на родната си планета. След като се бяха уговорили за срещата на планетата на уукитата Кашиуук, тя смяташе, че Кабарак ще обсъди въпроса с верни приятели, но с приближаването на края на пътуването мрачната му нервност се засилваше и Лея започна да забелязва признаци, че е взел решението абсолютно сам.

Това едва ли бе добро начало. То говореше за липса на доверие в приятелите или пък за желание да ги освободи от отговорност, ако впоследствие нещата се объркат. И в двата случая перспективата в никакъв случай не я изпълваше с увереност.

Тъй като домакинът предпочиташе да бъде сам, двамата с Чубака трябваше да си измислят начин да се забавляват сами. За уукито с вродения му интерес към техниката забавлението се изчерпваше с обикалянето на целия кораб и надничането във всяка каюта, люк или шахта. Както навъсено обясни, готвел се за всеки случай, ако се наложело да го управляват сами. Така че по-голямата част от пътуването Лея прекара в каютата си с Трипио в опити да открие произхода на единствената дума на езика на ногрите, която знаеше — малараши. Надяваше се, че така можеше да придобие поне някаква представа, накъде в галактиката се бяха насочили. За съжаление с шестте милиона езика, от които можеше да черпи информация, Трипио измисли стотици възможни обяснения за произхода на думата, които варираха от сравнително разумни през малко вероятни до съвършено нелепи. Заниманията им бяха интересно упражнение по приложна лингвистика, но им носеха повече разочарование, отколкото практически резултат.

В средата на четвъртия ден стигнаха до планетата на ногрите. Тя изглеждаше по-ужасно, отколкото Лея си я беше представяла.

— Не може да бъде! — възкликна тя.

Усещаше в гърлото си огромна тежка буца. Притисна се до Чубака, за да погледне през единствения илюминатор за пътници към бързо приближаващата се планета. Под разпокъсаната покривка на белите облаци повърхността изглеждаше с равен кафяв цвят, като само тук-там кафявата пелена бе разкъсана от синьото петънце на езеро или океан. Нямаше зелено, жълто, лилаво или синьо — нито един от цветовете, говорещи за присъствие на живот. Планетата изглеждаше мъртва. Чубака изръмжа и й напомни разказа на ногрито.

— Да, Кабарак ми каза, че светът им е бил опустошен от войната — съгласи се горчиво тя. — Но не разбрах, че е имал предвид цялата планета — тя поклати мрачно глава, питайки се с болка в сърцето коя страна е по-виновна за това бедствие.

по-виновна. Думите заседнаха на гърлото й. Тук не ставаше въпрос за по-голяма или по-малка вина. Светът на Кабарак е бил опустошен в резултат на битката в космоса, а във войната имаше само две страни. Каквото и да се беше случило, за да се превърне тази планета в истинска пустиня, Бунтовническият съюз не можеше да отхвърли своя дял от отговорността.

— Няма защо да се чудим, че императорът и Вейдър са успели да ги настроят срещу нас — измърмори тя. — Трябва да намерим начин да им помогнем.

Чубака изръмжа и посочи към илюминатора. Слънцето се показваше на хоризонта, денят бавно настъпваше и там, където тъмнината се отдръпваше, се виждаше нещо като неправилна пътечка от бледа зеленина.

— Видях — кимна Лея. — Само това ли е останало според теб?

Уукито сви рамене и изръмжа.

— Да, предполагам, че това ще е най-простият начин да разберем — съгласи се тя. — Макар че изобщо не съм сигурна дали искам да го попитам. Да почакаме да се приближим повече и да видим дали…

Усети потрепването на Чубака миг преди яростният му рев да зазвънти в ушите й.

— Какво…?!

Изведнъж го видя и стомахът й се сви от неочаквания удар. В орбитата на планетата лежеше имперски звезден разрушител. Бяха предадени.

— Не! — тя си пое с мъка дъх, без да може да отдели очи от изострения нос на огромния кораб. Не беше сбъркала, наистина беше звезден разрушител. — Не мога да повярвам, че Кабарак е направил такова нещо.

Последните й думи увиснаха във въздуха нечути и тя с изненада разбра, че Чубака вече не е до нея. Обърна се рязко и видя уукито да се носи по коридора към пилотската кабина като кафява светкавица.

— Не! — извика тя, дръпна се от илюминатора и хукна след него. — Чуй, недей!

Заповедта й едва ли щеше да постигне нещо и тя много добре го знаеше. Уукито жадуваше за отмъщение и щеше да докопа Кабарак дори ако трябваше с голи ръце да разбие вратата на пилотската кабина.

Звукът от първия удар се разнесе, когато Лея беше преполовила разстоянието, а вторият последва веднага щом излезе иззад завоя точно срещу вратата. Чубака вече беше вдигнал огромния си юмрук за трети удар, но за нейна огромна изненада вратата се отвори.

Чубака също май се стъписа, но без да се забави и миг, се шмугна през вратата още преди тя да се бе отворила изцяло, и нахлу в пилотската кабина с виещия боен вик на уукитата.

— Чуй! — извика Лея и също връхлетя вътре.

Кабарак, седнал в пилотското кресло, вдигна дясната ръка, някак си успя да извърти около себе си Чубака и с вик го захвърли към долната част на контролното табло. Лея замръзна на място.

— Кабарак…

— Не съм ги повикал аз — обърна се към нея ногрито. — Никога не бих престъпил честната си дума.

Чубака изръмжа гръмовно недоверието си и се опита да се изправи на крака в тясното пространство.

— Спрете го! — надвика ръмженето на уукито Кабарак. — Накарайте го да стои спокойно. Трябва да подам паролата или всичко ще бъде загубено.

Лея погледна покрай него към звездния разрушител в далечината и стисна здраво зъби. Предателство… Но ако Кабарак беше замислил предателство, защо позволи на Чубака да дойде с нея? Каквато и да беше бойната техника, която бе използвал, за да отхвърли първата бясна атака на уукито, тя едва ли щеше да му свърши работа при повторен сблъсък.

Отново впи поглед в лицето на Кабарак — тъмните очи, изпъкналата челюст и острите като игли зъби. Той също я наблюдаваше внимателно, без да обръща внимание на заплахата от разгневения Чубака зад него. Ръката му лежеше готова на предавателя. От командното табло се разнесе тихо пиукане и пръстите му импулсивно помръднаха, но той се овладя и спря навреме. Звукът се разнесе отново.

— Не съм ви предал, лейди Вейдър — повтори Кабарак с напрегнат глас. — Повярвайте ми.

Лея се стегна.

— Чуй, стой спокойно! — заповяда тя. — Чуй! Стой спокойно казах.

Уукито не обърна внимание на заповедта. най-накрая успя да се изправи на крака, нададе отново бойния си вик и скочи да стисне Кабарак за гърлото. Този път ногрито реши да действа по друг начин, хвана огромните китки на Чубака с жилестите си ръце и ги стисна с всичка сила.

Но това не беше достатъчно. Бавно, но сигурно Чубака започна да извива назад ръцете му.

— Чуй, спри! — опита се отново да го обуздае Лея. — Помисли малко, ако е имал намерение да ни залови, нямаше ли да действа, докато спим или когато не подозирахме нищо?

Чубака отсечено изръмжа, продължавайки неотклонно да извива ръката.

— Ако той не се свърже с тях сега, веднага ще разберат, че нещо не е наред — добави тя. — Така със сигурност ще узнаят за нас.

— Лейди Вейдър е права — намеси се Кабарак. Гласът му трепереше от усилието да удържи ръцете на уукито. — Не съм ви предал, но ако не подам паролата навреме, сами ще се обречете на гибел.

— Така е — каза Лея. — Ако дойдат да проверят, всичко ще бъде изгубено. Съвземи се, Чуй. Това ни е единствената надежда.

Уукито изръмжа отново и решително поклати глава.

— Съжалявам тогава, но нямам избор — каза Кабарак. В кабината изведнъж блесна син лъч и Чубака се свлече на пода като огромен чувал с пясък.

— Какво… — извика Лея и падна на колене до замрялото ууки. — Кабарак!

— Шокова палка — отвърна ногрито задъхано и се обърна към командното табло. — Вградена защита.

Лея се обърна и го изгледа яростно. Беше бясна от постъпката му, но гневът неохотно отстъпи пред необоримата логика. Чубака наистина беше готов да убие Кабарак и тя от собствен опит знаеше колко е трудно да успокоиш едно разгневено ууки дори когато си му приятел. А Кабарак наистина се беше опитал първо да поговори с него.

— И сега какво ще правим? — попита Лея и провря ръка през гъстата козина на гърдите на Чубака, за да долови ударите на сърцето му.

То биеше нормално, този път шоковата палка не беше изиграла един от редките, но смъртоносни номера върху нервната система на уукитата.

— Тихо! — извика Кабарак, включи предавателя и каза нещо на езика на ногрите.

Отвърна му друг мяукащ глас и разговорът продължи няколко минути. Лея остана коленичила до Чубака и съжаляваше, че не бе имала време да доведе Трипио. Щеше да бъде хубаво да разбере за какво си говореха. Накрая разговорът приключи и Кабарак с въздишка изключи предавателя.

— В безопасност сме — каза той и леко се отпусна в креслото. — Убедих ги, че е имало повреда в системите.

— Да се надяваме, че е така — каза Лея. Кабарак я погледна със странно изражение.

— Не съм ви предал, лейди Вейдър — твърдо каза той, в гласа му се долавяше умолителна нотка. — Повярвайте ми. Обещах да ви защитавам и ще изпълня обещанието си. Дори с цената на живота си.

Лея се обърна към него и дали поради джедайските си способности, или просто поради дългия си дипломатически опит най-сетне осъзна позицията, в която се намираше Кабарак. Каквито и съмнения и задни мисли да бе изпитвал по време на пътуването насам, неочакваната поява на звездния разрушител беше отхвърлила всичките му колебания. Честната дума на Кабарак беше поставена под съмнение и сега той трябваше да покаже, че не е нарушил обещанието си. И щеше да направи всичко, за да го докаже. Дори с цената на живота си.

Преди Лея се бе изненадала, че Кабарак бе в състояние да разбере кръвния дълг на уукитата. Явно културите на уукитата и ногрите бяха по-близки, отколкото предполагаше.

— Вярвам ти — каза тя, изправи се и седна в креслото на втория пилот. Налагаше се да остави Чубака да лежи на пода, докато дойде в съзнание. Сама нямаше да успее да го премести. — И какво ще правим сега?

Кабарак се обърна към командното табло.

— Трябва да обмислим нещата и да вземем решение — каза той. — Имах намерение да кацна в град Нистао, да изчакаме да падне нощта и да ви представя на вожда на моето племе. Сега това е немислимо. Дошъл е нашият господар от Империята и е свикал сбор на вождовете.

Лея изтръпна.

— Вашият господар от Империята е върховният адмирал, нали? — попита тя предпазливо.

— Да — кимна ногрито. — Това е неговият флагмански кораб „Химера“. Помня деня, когато лорд Дарт Вейдър за пръв път го доведе при нас — продължи той, провлачвайки мяукащ глас. — Лорд Вейдър каза, че задълженията му срещу враговете на императора ще погълнат цялото му внимание и отсега нататък наш господар ще бъде върховният адмирал — той издаде странен, почти мъркащ и дълбок, гърлен звук. — В този ден мнозина от нас се натъжиха. Лорд Вейдър единствен освен императора се бе грижил за благоденствието на ногрите. Той ни даде надежда и цел в живота.

Лея сви недоволно устни. Тази цел беше да станат смъртоносни командоси и да умират по прищявка на императора. Но не можеше да каже такива неща на Кабарак, поне засега.

— Да — измърмори тя. Чубака помръдна в краката й.

— Скоро ще дойде на себе си — каза Кабарак. — Не ми се иска да го зашеметявам отново. Ще можете ли да го контролирате?

— Мисля, че да — отвърна Лея.

Пресичаха бавно горните слоеве на атмосферата, курсът им ги водеше точно под кръжащия в орбита звезден разрушител.

— Надявам се, че няма да решат да претърсят кораба с радар — прошепна тя. — Ако установят, че на борда има трима души, ще трябва да даваш дълги обяснения.

— Защитните полета на кораба няма да позволят претърсване с радар — увери я Кабарак. — Пуснал съм ги на пълна мощност.

Лея го погледна изненадано:

— А това няма ли да ги накара да се усъмнят?

— Не. Обясних им, че работещото заглушаващо поле е част от същата повреда, която е причина за проблемите с предавателя.

Чубака изръмжа тихо. Лея погледна надолу и видя, че уукито я гледа безпомощно. Вече беше в съзнание, но не му достигаше сила да направи каквото и да било.

— Минахме през външния контрол — каза тя. — Насочили сме се… Накъде всъщност летим, Кабарак?

Ногрито пое дълбоко дъх и издиша със странно свистене.

— Отиваме към моето село, близо до края на Чистата земя. Ще ви скрия там, докато си замине върховният адмирал.

Лея обмисли предложението му. В малко селище, разположено далеч от главните пътища на ногрите, щеше да бъде в безопасност от обикалящите имперски войници. Но, от друга страна, ако беше като другите малки селца, които беше посещавала, пристигането й щеше да се стане известно на всички след по-малко от час.

— Може ли да се вярва на останалите, че няма да ме издадат?

— Не се безпокойте — отвърна Кабарак. — Ще се погрижа за безопасността ви.

Но преди да го каже, се поколеба за миг. Корабът се гмурна в атмосферата и Лея с безпокойство отбеляза, че всъщност Кабарак не бе отговорил на въпроса й.

Вождът се поклони за последен път и се отдръпна към групичката ногри, които все още чакаха реда си да приветстват своя господар. Траун, седнал в трона в общата зала на Онор, кимна тържествено на отдалечаващия се и махна на следващия. Племенният вожд пристъпи напред в официалния танц на ногрите, който явно служеше за изразяване на уважение, поклони се ниско и докосна с чело земята пред върховния адмирал.

Застанал на два метра вляво от Траун и малко по-назад, Пелаеон пристъпваше от крак на крак и с мъка преглъщаше прозявката си. Струваше му се, че ритуалът няма никога да свърши. Беше останал с впечатлението, че са дошли на Онор, за да вдъхновят групите командоси, но единствените ногри, които видяха досега, бяха от охраната и тази малка, но изключително досадна сбирщина племенни вождове. Вероятно Траун имаше основания, за да си наложи да изтърпи глупавата церемония, но на капитана му се искаше представлението да приключи по-бързо. Все още им предстоеше да отвоюват галактиката, така че седенето и слушането на еднообразните клетви за вярност от група сивокожи същества изглеждаха истинско губене на време.

Усети лек полъх по врата и се сепна.

— Капитане? — прошепна някой в ухото му и той веднага разпозна гласа на лейтенант Тшел. — Извинете, че ви прекъсвам, сър, но върховният адмирал Траун заповяда да го информираме незабавно, ако се случи нещо необичайно.

Пелаеон кимна леко, всякакво прекъсване би било добре дошло за него:

— Какво се е случило?

— Май не представлява никаква опасност и може би изобщо не е важно, сър — започна Тшел. — Един кораб с командос ногри закъсня с подаването на паролата.

— Вероятно някакъв проблем с предавателя — предположи Пелаеон.

— Точно така каза и пилотът — отвърна лейтенантът. — Но освен това отклони предложението да кацне в Нистао. Нормално е да се помисли, че след като има повреда в системите, той ще иска тя да бъде поправена незабавно.

— Развален предавател не е жизненоважен проблем — изръмжа капитанът. Но Тшел беше прав, а и Нистао беше единственото място на Онор с квалифицирани специалисти за ремонт на космически кораби. — Разбрахте ли самоличността на пилота?

— Тъй вярно, сър. Казва се Кабарак, от племето кимбар. Изготвих справка с всички данни, с които разполагаме за него — добави той и подаде електронен бележник.

Пелаеон го пое внимателно, чудеше се какво да прави. Върховният адмирал наистина беше заповядал да му съобщават за всяко необичайно нещо, случило се в системата на Онор след пристигането им. Но, от друга страна, да прекъсне церемонията за нещо толкова дребно, не му изглеждаше добра идея. Както обикновено Траун беше една крачка напред. Вдигна ръка, за да спре представянето на племенните вождове, и впи блестящите си червени очи в Пелаеон.

— Искате да докладвате нещо ли, капитане?

— Само една дреболия, сър — отвърна Пелаеон, стегна се и пристъпи към върховния адмирал. — Пристигащ кораб на командос се е забавил при подаването на паролата и след това, отказал да кацне в Нистао. Вероятно става въпрос само за повреда в системите.

— Вероятно — съгласи се Траун. — Корабът прегледан ли е за доказателства за повредата?

— Ами… — Пелаеон погледна в електронния бележник и бързо продължи: — Проверката не е показала нищо, тъй като заглушаващото поле е било пуснато на пълна мощност и е било блокирало…

— Пристигащият кораб е бил с включено заглушаващо поле? — прекъсна го рязко адмиралът.

— Тъй вярно, сър.

Траун безмълвно протегна ръка. Пелаеон му подаде бележника, върховният адмирал намръщено прегледа изготвената справка.

— Кабарак, племето кимбар — измърмори той. — Интересно — той вдигна поглед към Пелаеон: — Къде е кацнал корабът?

Капитанът се обърна към Тшел и го изгледа въпросително.

— Според последните данни се е отправил на юг — отвърна лейтенантът. — Може все още да е в обхвата на прехващащите ни лъчи, сър.

Пелаеон се обърна към Траун:

— Да се опитаме ли да го спрем, адмирале?

Траун сведе глава над електронния бележник и сбърчи замислено чело.

— Не — каза накрая. — Оставете го да кацне, но го проследете. Заповядайте на екип механици от „Химера“ да се срещне с нас на мястото на кацането — погледът му обходи групичката вождове и се спря на един от тях. — Иркейм, вожд на племето кимбар, излез напред.

Ногрито се подчини.

— Какво желаете, господарю? — измяука той.

— Един от твоите хора се е завърнал у дома — отвърна Траун. — Ще отидем до селото му, за да го поздравим с добре дошъл.

Иркейм се поклони:

— Както заповяда господарят.

Адмиралът се изправи и се обърна към Пелаеон:

— Заповядайте да приготвят совалката ми, капитане. Тръгваме веднага.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и кимна към лейтенант Тшел да изпълни нареждането. — Няма ли да е по- лесно, сър, да заповядаме да докарат тук кораба и пилота?

— Сигурно ще е по-лесно — призна Траун, — но няма да е същото. Явно не сте разпознали името на пилота — Кабарак от племето кимбар беше един от командосите от двайсет и втора част. Това напомня ли ви нещо?

Стомахът на Пелаеон се сви.

— Групата, която преследваше Органа Соло на Кашиуук.

— И от тази част остана жив единствено Кабарак — кимна Траун. — Мисля, че ще бъде поучително да чуем от него подробностите за провала и да го попитаме защо му е било нужно толкова много време, докато се завърне вкъщи — в очите на адмирала блеснаха искрици и той добави: — И да разберем защо толкова упорито бяга от нас.