Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Междузвездни войни (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Force Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
eeka (24.01.2007)

Издание:

Книгоиздателска къща Труд, 2001 г.

Формат: 32/84×108. Печатни коли: 27. Страници: 432. Цена: 6.99 лв.

ISBN 954-528-216-9

Всички права са запазени.

Търговска марка и текст © 1991 г. Lucasfilm Ltd.

All Rights Reserved

STAR WARS: DARK FORCE RISING

© TIMOTHY ZAHN

Cover art copyright © 1991 dy Tom Jung

История

  1. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 4

ХОРЪС КБАОТ. ЧОВЕК. РОДЕН В РЕЙТКАС, ПЛАНЕТА БОРТРАС НА 4.3.112 ПР. ИМПЕРИЯТА.

Люк се намръщи, загледан в думите, които бягаха по екрана на компютъра в библиотеката на стария Сенат. Чудеше се защо един от първите официални актове на всеки нов политически режим бе промяна в летоброенето, която съответно водеше до смяна на датите във всички исторически документи. Така беше постъпила Галактическата империя, а преди нея и Старата република. Той можеше единствено да се надява, че Новата република няма да последва примера им. И без това е доста трудно да се проследи историята.

ПОСЕЩАВА УНИВЕРСИТЕТА В МИРНИК ОТ 6.4.95 ДО 4.32.90 ПР. ИМП.

ОТ 2.15.90. ДО 8.33.88 ПР. ИМП. Е В ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ДЖЕДАИ В КАМПАРАС. ЛИЧНОТО МУ ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЖЕДАЙ ЗАПОЧВА НА 9.88 ПР. ИМП., УЧИТЕЛЯТ МУ Е НЕИЗВЕСТЕН. ПОЛУЧАВА ТИТЛАТА РИЦАР ДЖЕДАЙ НА 3.6.86 ПР. ИМП. ОФИЦИАЛНО ПРИЕМА ТИТЛАТА МАЙСТОР ДЖЕДАЙ НА 4.3.74. ПР. ИМП. КРАЙ НА КРАТКИТЕ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ПОДРОБНОСТИ ЗА УЧИЛИЩЕТО И ОБУЧЕНИЕТО МУ?

Не — отвърна намръщено Люк. Кбаот бил приел титлата майстор джедай? Винаги беше смятал, че това звание, също както рицар джедай, се получава от общността на джедаите, а не се придобива по решение на самия джедай. — Дайте ми основните моменти от досието му на джедай.

ЧЛЕН НА АНТИВОЕННАТА НАБЛЮДАТЕЛНА ГРУПА АНДО ОТ 8.82. ДО 7.81. ПР. ИМП. ЧЛЕН НА МЕЖ- ДУРАСОВАТА СЪВЕЩАТЕЛНА КОМИСИЯ КЪМ СЕНАТА ОТ 9.81 ДО 6.79. ПР. ИМП. ЛИЧЕН СЪВЕТНИК НА СЕНАТОР ПАЛПАТИН ОТ 6.79. ДО 5.77…

— Спри! — заповяда Люк и по гърба му внезапно полазиха тръпки. Кбаот е бил личен съветник на сенатор Пал- патин… — Дайте ми подробности от службата му при сенатора.

Компютърът се замисли над молбата и накрая се появи отговор: НЯМА ДАННИ.

— Няма данни или са засекретени? — попита Люк.

НЯМА ДАННИ — повтори компютърът.

Скайуокър недоволно сви устни, но в момента не можеше да направи нищо повече.

— Продължавай.

ЧЛЕН НА БОЙНАТА ГРУПА, СЪБРАНА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ НА ИЗДИГАНЕТО НА БПФАШ НА ОБЪРНАТИЯ В ТЪМНАТА СТРАНА НА СИЛАТА ДЖЕДАЙ. ОТ 7.77. ДО 1.74 ПР. ИМП. ПОМАГА ЗА РЕШАВАНЕТО НА СПОРА ЗА ГОСПОДСТВОТО НАД АЛДЕ- РААН. В 11.70 ПР. ИМП. ПОМАГА НА МАЙСТОР ДЖЕДАЙ ТРАСМ В ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО ЗА РЕШАВАНЕТО НА КОНФЛИКТА В ДУИНОГУИНГОТАЛ. ОТ 1.68 ДО 4.66. ПР. ИМП. ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА СЕНАТА В СЕКТОРА НА КСА- ПИ. ПРЕЗ 8.21.62. ПР. ИМП. УСПЯВА ДА УБЕДИ СЕНАТА ДА ОРГАНИЗИРА И ОТПУСНЕ СРЕДСТВА ЗА ПРОЕКТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА ГАЛАКТИКАТА. ЕДИН ОТ ШЕСТИМАТА МАЙСТОРИ ДЖЕДАИ, ВКЛЮЧЕНИ В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРОЕКТА ПРЕЗ 7.7.65. ПР. ИМП. НЯМА НИКАКВИ ДАННИ ЗА ТЯХ СЛЕД ИЗЛИТАНЕТО ОТ ЙАГА МИНОР НА 4.1.64. ОСНОВНИТЕ МОМЕНТИ СВЪРШИХА. ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ?

Люк се облегна в креслото и гледаше монитора, замислено хапейки устни. Значи Кбаот не само е бил съветник на човека, който впоследствие се бе обявил за император, но и е участвал в прогонването на тъмните джедай от сектора Слуис, за което му бе споменала Лея. А един от тези джедаи беше оцелял, за да се изправи по-късно срещу Учителя Йода на Дагоба…

Зад него се чуха леки стъпки:

— Командир?

— Здравей, Уинтър — каза Люк, без да се обърне. — Мен ли търсиш?

— Да — отвърна помощничката на Лея, приближи се и застана до него. — Принцеса Лея иска да ви види веднага щом свършите работата си тук — тя кимна към екрана и прокара ръка през бялата си коса. — Продължавате с търсенето на джедаите?

— Нещо такова — отвърна Люк и пъхна информационен чип в терминала на компютъра. — Компютър, копирай всичката информация за майстор джедай Хоръс Кбаот.

— Хоръс Кбаот — повтори замислено Уинтър. — Не участваше ли в големия спор за господството над Алдераан?

— Така пише в архивите — кимна Скайуокър. — Знаеш ли нещо?

— Колкото всеки жител на Алдераан — отвърна Уинтър. Дори и при нейния железен самоконтрол част от болката се процеждаше в гласа й и Люк потрепери от съчувствие. Знаеше, че за Лея унищожаването на Алдераан и загубата на семейството й беше разкъсваща сърцето, но постепенно заглъхваща болка някъде дълбоко в съзнанието. Но за Уинтър с нейната великолепна и буквално вечна памет болката вероятно щеше да остане завинаги. — Въпросът бе дали наследството на вицекраля да отиде при бащата на Бейл Органа или в друг клон на семейството — продължи тя. — След като и третото гласуване завърши с равен резултат, се обърнаха към Сената за посредничество. Кбаот беше в една от делегациите, които Сенатът изпрати. За по-малко от месец реши, че претенциите на Органа са основателни.

— Виждала ли си снимка на Кбаот? — попита Люк. Уинтър се замисли и след малко каза:

— В архивите имаше една обща холограма, на която беше цялата делегация. Мисля, че Кбаот беше среден на ръст, набит и доста мускулест, което ми се стори странно за един джедай — погледна към Люк и леко се изчерви: — Съжалявам, не исках да ви обидя.

— Няма нищо — успокои я той. Отдавна беше открил, че това е всеобщо заблуждение — хората си мислеха, че след като джедаите разполагат със Силата, няма смисъл да се развиват физически. На него му трябваха няколко години, за да оцени в пълна степен връзката между контрола над тялото и съзнанието. — Нещо друго?

— Косата му беше леко прошарена и имаше къса, добре оформена брада — отвърна Уинтър. — Беше облечен в кафява роба и бяла туника, каквато повечето джедай обичаха да носят. Нямаше нищо, което да бие на очи около него.

Люк потри брадичката си:

— Колко възрастен изглеждаше?

— Ммм… май около четирийсетгодишен — каза тя. — Може би плюс-минус пет години. Винаги е трудно да се определи възрастта на някого от снимка.

— Това отговаря на данните в компютъра — съгласи се Люк и извади информационния чип от процепа. Но ако досието беше точно… — Каза, че Лея е искала да ме види ли? — изправи се той.

— Ако ви е удобно — кимна Уинтър. — Тя е в кабинета си.

— Да вървим.

Излязоха от библиотеката и тръгнаха по широкия коридор, който свързваше крилото на библиотеката със залите на съвета и Общото събрание.

— Знаеш ли нещо за планетата Бортрас? — попита той, докато вървяха. — Интересувам се най-вече колко дълго живеят обитателите й.

Тя се замисли за момент.

— Не са ми попадали сведения за това по никакъв повод. Защо?

Люк се поколеба, но дори ако имперското разузнаване черпеше сведения от най-вътрешните кръгове на Новата република, Уинтър беше извън подозрение.

— Ако предполагаемият джедай на Джомарк наистина е Хоръс Кбаот, сега трябва да е доста над стогодишен. Има видове, които живеят и по-дълго, но нали той е човек?

Уинтър сви рамене: .

— Винаги е имало изключения от нормалната продължителност на живота на дадена раса — изтъкна тя. — А и един джедай може да разполага с разни техники за удължаване на живота.

Люк се замисли. Знаеше, че това е възможно. Йода например бе живял много дълго — повече от деветстотин години, а продължителността на живота на дребните раси обикновено е доста по-кратка, отколкото на по-едрите. Но обикновено не означава винаги, а и след дълги часове ровене в архивите той не бе открил към коя раса принадлежи Учителят Йода. Може би беше по-добре да се опита да разбере колко дълго е живял императорът.

— Значи мислите, че Хоръс Кбаот е жив? — прекъсна мислите му Уинтър.

Люк предпазливо се огледа. Вече бяха стигнали парадния коридор, който поради местоположението си обикновено беше пълен с всякакви създания. Но днес беше почти празен, само тук-там се виждаха групички хора и пришълци, потънали в разговор, твърде далеч, за да ги чуят.

— Когато бяхме на Нклон, с мен се свърза друг джедай — отговори той, снижавайки глас. — След това Лея ми каза за слуховете, че Кбаот бил видян на Джомарк. Не знам до какво друго заключение бих могъл да стигна — Уинтър крачеше мълчаливо. — Нещо да кажеш? — попита Люк.

Тя сви рамене:

— Всичко свързано с джедаите и Силата излиза извън моя опит, командир. Нищо определено не мога да ви кажа. Но искам да подчертая, че онова, което знам за ролята на Кбаот в историята на Алдераан, ме кара да бъда скептична.

— Защо?

— Това е само впечатление — настоя Уинтър. — Никога нямаше да го спомена, ако не ме бяхте попитали. Кбаот ми приличаше на човек, който обича да е в центъра на вниманието. От оня тип, който, дори и да не е начело, пак ще гледа да е там, за да го видят хората.

Минаха до едно от лилаво-зелените дървета хахала, които растяха в парадния коридор, и вниманието на Люк беше привлечено от бъркотията от цветове с метален отблясък под прозрачната горна кора.

— Мисля, че думите ти съответстват на досието му в компютъра — призна той и протегна ръка, за да прокара пръсти по гладката кора на дървото. При допира подкоровото течение избухна в ядни червени проблясъци около спокойното лилаво; червеното мигновено се разпростря по стъблото като вълнички в цилиндричен съд, тръгна надолу и нагоре по ствола, като най-накрая избледня до бургундско червено и отново към лилаво. — Не знам дали знаеш, но явно той се е самообявил от рицар джедай за майстор. Изглежда много самонадеяно от негова страна.

— Вярно — съгласи се Уинтър. — Макар че, когато дойде на Алдераан, никой не му оспорваше титлата. Според мен, след като толкова обича да е в центъра на вниманието, няма да стои настрани от войната срещу Империята.

— Права си — призна Люк и се обърна леко, за да види последните остатъци червено, които избледняваха на докоснатото от него дърво хахала. Точно така беше протекла и връзката му с тайнствения джедай на Нклон: бе се появил за миг и после безследно бе изчезнал. Нима Кбаот вече не можеше да контролира силата си? — Тогава ще те питам нещо друго. Какво знаеш за онзи проект на Старата република да се изследва пространството извън границите на галактиката?

— Не знам много — отвърна тя и се намръщи в усилие да си спомни. — Говореше се, че това е опит да се намери живот отвъд границите на галактиката, но операцията беше толкова тайна, че дори не съм сигурна дали джедаите излетяха.

— Поне така пише в архивите — отвърна Скайуокър и докосна следващото дърво хахала в редицата и досегът му предизвика още едно избухване в червено. — Казва се, че Кбаот бил участник в проекта. Дали това означава, че и той е бил на борда?

— Не знам — каза Уинтър. — Според слуховете в кораба имало няколко майстори джедай, но официално не бе потвърдено — тя го погледна озадачено: — Да не искате да кажете, че затова Кбаот не е бил тук по време на бунта срещу императора?

— Възможно е — кимна Люк. — Разбира се, това повдига цял куп нови въпроси. Например какво се е случило с останалия екипаж на кораба и как той е успял да се върне?

Уинтър сви рамене:

— Предполагам, че има само един начин да разберете.

— Да — Люк докосна последното дърво в редицата. — Да отида до Джомарк и да го попитам. — Май ще трябва да го направя.

Кабинетът на Лея беше до помещенията на останалите членове на вътрешния съвет, точно от другата страна на огромната зала, която свързваше парадния коридор с малката стая за срещи на съвета. Двамата влязоха във външната приемна, където ги чакаше позната фигура.

— Здрасти, Трипио — кимна Люк.

— Господарю Люк, страшно се радвам да ви видя отново — изчурулика блестящият дроид. — Надявам се, че сте добре?

— Нищо ми няма — отвърна той. — Арту ми поръча да те поздравя, като те видя. Той е на космодрума, помага на механиците да поправят изтребителя, но ще го донеса насам тази вечер и тогава ще можеш да го видиш.

— Благодаря, господарю — Трипио леко наклони глава, сякаш току-що си беше спомнил, че е тук, за да обслужва приемната. — Принцеса Лея и другите ви чакат — продължи той и докосна копчето за отварянето на вратата към вътрешния кабинет. — Заповядайте, моля.

— Благодаря — кимна сериозно Люк. Колкото и смешен да беше Трипио в известни ситуации, около него винаги цареше достолепие, което джедаят се опитваше да приеме насериозно. — Предупреди ни, ако се зададе някой.

— Разбира се, сър.

Влязоха във вътрешния кабинет, където Лея и Хан си приказваха тихо пред екрана на бюрото. Чубака седеше до вратата с лъка на коленете и изръмжа за поздрав.

— А, Люк — вдигна поглед Лея. — Благодаря ти, че дойде — обърна се към Уинтър и я освободи: — Това е засега, Уинтър.

Люк погледна Хан:

— Чух, че вчера си хвърлил бомба в съвета.

Соло се намръщи:

— Опитах се, но май никой не ми повярва.

— Един от многото случаи, когато политиците затъват в самозалъгване — каза Лея. — Никой не иска да повярва, че някак сме пропуснали един от върховните адмирали на Империята.

— Повече ми прилича на съзнателно отричане, отколкото на самозалъгване — каза Люк. — Или съветниците имат някакво друго обяснение, как влязохме с двата крака в капана при Слуис Ван?

Лея се намръщи:

— Някои казват, че това доказва предателството на Акбар.

— Аха — измърмори Скайуокър. Значи това беше доказателството за обвиненията на Фейлия. — Все още не съм чул подробности.

— Досега Фейлия действа много предпазливо — изръмжа Хан. — Твърди, че се опитва да бъде честен, но според мен просто се стреми да не разклати прекалено силно лодката.

Люк го погледна изненадано. Долавяше нещо неизречено и подтикна приятеля си да продължи:

— И може би още нещо?

Хан и Лея се спогледаха.

— Може би — кимна Хан. — Видя колко бързо след нападението над Слуис Ван Фейлия обвини Акбар. Или той е най-големият опортюнист на всички времена…

— А ние много добре знаем, че е такъв — прекъсна го Лея.

— Или — продължи сериозно Соло — предварително е знаел какво ще се случи.

Люк погледна сестра си. Лицето й бе напрегнато, както и чувствата, които той долавяше.

— Даваш ли си сметка, какво заявяваш? — попита тихо той. — Обвиняваш член на съвета, че е агент на Империята.

Лея потрепери, но Хан не трепна.

— Знам — отвърна той. — Нали точно в това Фейлия обвини Акбар?

— Проблемът е във времето, Хан — намеси се Лея, в тона й се долавяше едва сдържано нетърпение. — Вече се опитах да ти обясня. Ако сега се опълчим срещу Фейлия, ще излезе, че се опитваме да снемем обвиненията от Акбар, като обърнем думите на ботанеца срещу самия него. Дори да е вярно — а според мен не е, — ще изглежда като евтин и безсмислен номер.

— Може би затова той толкова избърза пръв да обвини Акбар — възрази Хан. — Така че да не можем да използваме провала в Слуис Ван срещу него. Мислила ли си за тази възможност?

— Да — отвърна Лея. — За съжаление това не променя ситуацията. Докато не реабилитираме Акбар, не можем да отправим никакви обвинения срещу Фейлия.

Хан изсумтя:

— Хайде, Лея. Остави настрани политическите игрички, става въпрос за бъдещето на Новата република.

— Която спокойно може да се разпадне от този скандал и да бъде унищожена без нито един изстрел — отвърна разгорещено тя. — Погледни нещата в очите, Хан. Цялата ни система се държи само на надеждата. Ако се появят още няколко безумни обвинения, половината от расите в стария Бунтовнически съюз ще решат да се отдръпнат и да обявят независимост.

Люк се изкашля леко:

— Може ли да кажа нещо?

Погледнаха към него и напрежението в стаята поспадна.

— Разбира се, хлапе. Какво има? — усмихна се Хан.

— Всички сме съгласни, че независимо от целта си и от евентуалните подстрекатели, които стоят зад него, Фейлия крои някакъв заговор. Ако разберем какво точно иска, това може и да ни помогне да намерим разрешение на проблема. Лея, какво знаеш за Фейлия?

Тя сви рамене:

— Фейлия е ботанец, макар че е израснал в колонията Котлис, а не на самата планета Ботауи. Присъедини се към Бунтовническия съюз веднага след битката при Йовин, като доведе доста голяма група свои сънародници. Хората му служеха главно по поддръжката и разузнаването, макар че участваха и в няколко малки бойни акции. Преди да се присъедини към съюза, се е занимавал с големи междузвездни сделки — търговия с кораби, цветни метали, нови технологии. Сигурна съм, че продължава част от тази дейност, но не знам точно каква.

— Това има ли го в досието му? — попита Люк. Лея поклати глава:

— Преглеждала съм архивите няколко пъти и проверих всички препратки. Нищо.

— Значи точно тук трябва да започне и нашето разследване — реши Хан. — От търговията винаги може да се изкопае малко мръсотия.

Лея го изгледа търпеливо:

— Галактиката е голяма, Хан. Дори не знаем откъде да започнем.

— Ще измислим — увери я той. — Каза, че след Йовин ботанците участвали в няколко бойни акции. Къде?

— Къде ли не — отговори намръщено Лея. Извъртя се към екрана на компютъра и въведе команда. — Да видим…

— Можеш да пропуснеш битките, в които им е било заповядано да влязат — добави Хан. — И тези, в които са се включили само неколцина от тях като част от голяма бойна група с представители на различни раси. Искам само случаите, в които са се хвърляли единствено хората на Фейлия.

Изражението на Лея ясно говореше, че не разбира какво цели съпругът й, и Люк беше напълно готов да сподели недоумението й. Но тя въведе исканите данни в компютъра без коментар.

— Май единственото, което отговаря на всички зададени условия, е една малка, но яростна битка край Ню Кав в системата Хурба. Четири ботански кораба се изправили срещу появил се изневиделица звезден разрушител клас „Победа“ и го задържали, докато не им се притекъл на помощ междузвезден кръстосвам.

— Ню Кав, а? — замислено повтори Хан. — Тази система споменава ли се някъде в търговската дейност на Фейлия?

— Ммм… не.

— Чудесно — кимна Соло. — Тогава точно оттам ще започнем.

Лея озадачено погледна Люк:

— Да не би да пропуснах нещо?

— Стига, Лея! — извика Хан. — Самата ти каза, че през цялата война винаги когато е било възможно, ботанците гледали как да се скрият от предната линия. Следователно не са нападнали звездния разрушител за забавление. Защитавали са някого.

Лея го изгледа намръщено:

— Според мен преувеличаваш.

— Може би — съгласи се Хан. — А може би не. Да предположим, че Фейлия, а не Империята е превела огромната сума на сметката на Акбар. Пращането на толкова много пари през Паланхи ще е далеч по-лесно от Хурба, отколкото от всяка система в границите на Империята.

— Което отново ни връща на обвиненията, че Фейлия е агент на Империята — предупреди Люк.

— Не е задължително — възрази Хан. — Ботанците може да са надушили намеренията на Империята и Фейлия да е решил да се възползва от случая, за да свали Акбар.

Лея поклати глава:

— Все още не разполагаме с нещо, което да представим пред съвета.

— Нямам никакво намерение да говоря пред съвета — отвърна Хан. — Двамата с Люк ще отидем до Ню Кав, за да проверим как стоят нещата. Или нещо подобно.

Лея погледна брат си, в съзнанието й се оформи незададен въпрос.

— Тук не бих могъл да помогна с нищо — отвърна той. — Така или иначе, струва си да погледнем.

— Добре — въздъхна тя. — Но го направете възможно най-незабелязано.

Хан се ухили широко:

— Вярвай ми — той вдигна вежди и попита Люк: — Готов ли си?

Скайуокър изненадано премигна:

— Веднага ли?

— Защо не? Лея сама ще се оправи с политиката тук. Люк усети някаква промяна в излъчването на сестра си и се обърна към нея достатъчно бързо, за да види как тя потрепери. Погледът й срещна неговия, молеше го да запази мълчание. „Какво става?“, попита я мислено той.

Така и не разбра дали тя щеше да му отговори или не. От мястото си до вратата Чубака набързо изръмжа цялата история.

Хан се обърна и втренчено изгледа съпругата си с отворена уста.

— Какво си обещала!? — възкликна той. Тя преглътна.

— Нямах друг избор, Хан.

— Нямала си друг избор!? Сега ще ти намеря — няма да заминеш!

— Хан…

— Извинете ме — прекъсна я Люк и се изправи. — Трябва да отида да проверя какво става с изтребителя. Ще се видим по-късно.

— Добре, хлапе — изръмжа Хан, без да погледне към него. Люк пристъпи към вратата, улови погледа на Чубака и кимна навън. Уукито, явно стигнало до същия извод, разгъна масивното си тяло и последва джедая през вратата.

Вратата зад тях се затвори и в първия миг двамата само се гледаха мълчаливо. Лея първа наруши тишината:

— Трябва да отида, Хан — каза спокойно тя. — Обещах на Кабарак, че ще се срещна с него. Не можеш ли да ме разбереш?

— Не — отвърна съпругът й, едва сдържайки гнева си. Отново се връщаше стягащият стомаха му ужас, който бе изпитал при нападението на Бпфаш, когато замалко не ги заловиха. Страх за безопасността на Лея и близнаците, които тя носеше, за сина и дъщеря му… — Тези…

— Ногри — притече му се на помощ тя с търсената дума.

— Тези ногри се опитваха да те заловят винаги когато имаха възможност през последните няколко месеца. Спомняш ли си за Бпфаш и съвършената имитация на „Сокол“, която бяха направили, за да ни вкарат в капана? И нападението на Бимисаари преди това… замалко не ни отвлякоха посред пазара. Ако не бяха Люк и Чуй, щяха да успеят. Те са изключително сериозни, Лея. А сега ти ми казваш, че ще отидеш сама на тяхната планета. Със същия успех можеш просто да се предадеш на Империята, за да й спестиш малко време.

— Нямаше да тръгна, ако мислех така — оправда се тя. — Кабарак знае, че съм дъщеря на Дарт Вейдър, и, все едно по какви причини, това, изглежда, е от огромно значение за тях. Може би ще успея да използвам преимуществото си, за да ги измъкна от влиянието на Империята и да ги привлека на наша страна. Поне трябва да опитам.

Хан изсумтя:

— Какво е това? Някакво налудничаво джедайско усещане? Люк постоянно се опитваше да се прави на благородник и винаги се набутваше в неприятности.

Лея протегна ръка и го хвана за рамото.

— Хан, зная, че е опасно — прошепна тя. — Но може би това е единствената възможност да разрешим проблема. Ногрите имат нужда от помощ, Кабарак го призна. Ако мога да им я осигуря, ако успея да ги убедя да минат на наша страна, това ще означава, че ще имаме един враг по- малко — тя се поколеба и след миг добави: — А и не мога да продължа да бягам постоянно.

— А за близнаците помисли ли?

Изпита виновното задоволство да види как тя потрепери.

— Да — отвърна тихо Лея. По гърба й полазиха тръпки, тя протегна ръка и докосна нежно корема си. — Но нима имаме избор? Да ги заключим в някоя кула в двореца и да ги обградим с телохранители уукита ли? Те изобщо няма да имат шанса да живеят нормално, ако ногрите постоянно се опитват да ни ги отнемат.

Хан стисна зъби. Значи тя вече знаеше. До този момент не беше сигурен, но сега се увери. Лея знаеше, че през цялото време Империята се стреми да сложи ръка на неродените й деца.

И въпреки това искаше да отиде и да се срещне с ногрите!

Гледаше я мълчаливо, погледът му се плъзгаше по лицето, което през изминалите години постепенно бе заобичал толкова много, и в главата му нахлуха хиляди спомени. Решителността, изписана на младото й лице, когато посред яростния обстрел сграбчи бластера на Люк и им проправи с изстрели път, за да се измъкнат от шахтата за отпадъци на „Студена звезда“. Долетелият през смъртоносната заплаха в крепостта на Джаба неин глас, който го измъкна от слепотата, треперенето и неориентираността на хибернационния сън. по-мъдрата, зряла решителност, която се виждаше през пелената на болката в погледа й, когато лежеше ранена пред бункера на Ендор, и въпреки всичко събра сили хладнокръвно да застреля двама щурмоваци, които се приближаваха в гръб към Хан. Спомни си и колко беше страдал, когато разбра, че въпреки усилията си никога нямаше да може да я защити напълно от опасностите и смъртоносните заплахи в галактиката. Защото, колкото и да я обичаше, колкото и безостатъчно да й се отдадеше, тя никога нямаше да се задоволи само с това. Погледът й гледаше далеч отвъд него, отвъд самата нея дори, достигаше до всички живи създания в галактиката. И ако той й го отнемеше, все едно насила или чрез убеждение, щеше да унищожи душата й и да погуби част от това, заради което я обичаше.

— Поне мога ли да дойда с теб? — попита тихо.

Лея се пресегна, погали го по бузата и се усмихна с благодарност през внезапно избилите на очите й сълзи.

— Обещах, че ще отида сама — прошепна тя с треперещ глас. — Не се тревожи, ще се справя.

— Разбира се — Хан се изправи рязко. — Е, щом се налага, значи така трябва да бъде. Хайде, ще ти помогна да подготвиш „Сокол“ за полет.

— „Сокол“ ли? — възкликна тя. — Но нали ще летиш до Ню Кав?

— Ще взема кораба на Ландо — отвърна той през рамо, вече запътил се към вратата. — Нали и без това трябва да му го върна.

— Но…

— Недей да спориш — прекъсна я той. — Ако тези ногри имат някакви задни мисли, шансовете ти със „Сокол“ ще бъдат по-големи, отколкото с „Дамата на късмета“ — той отвори вратата и излезе в приемната.

И замръзна на място. Пред него, препречвайки пътя му, стоеше Чубака, който изглеждаше като огромен космат буреносен облак.

— Какво искаш? — попита Хан.

Отговорът на уукито беше кратък, рязък и недвусмислен.

— И на мен не ми хареса — отвърна ядосано Соло. — Какво да направя, да я заключа ли?

Усети как Лея се изправи зад него.

— Ще се оправя, Чуй — каза уверено тя.

Чубака отново изръмжа, като много ясно й даде да разбере какво мисли за преценката й.

— Ако имаш някакво предложение, кажи го — подкани го Хан.

Думите му не бяха никак изненадващи.

— Съжалявам, Чуй — каза Лея. — Но обещах на Кабарак, че ще отида сама.

Чубака яростно разклати глава, показа острите си зъби и изръмжа мнението си за тази идея.

— Не му допада — предаде дипломатично Хан.

— Разбрах смисъла, благодаря — отвърна Лея. — Слушайте, вие двамата, за последен път ви…

Чубака я прекъсна с ръмжене, което я накара да отскочи половин метър назад.

— Знаеш ли, скъпа — каза Хан, — май наистина трябва да му позволиш да дойде с теб. Поне до мястото на срещата — добави бързо в отговор на ядосания й поглед. — Хайде, стига, знаеш колко сериозно се отнасят уукитата към такива въпроси, като кръвния дълг. И бездруго ти трябва пилот.

За част от секундата в погледа й проблесна очевидното възражение — тя беше напълно способна да пилотира „Сокол“ и сама. Но само за част от секундата.

— Добре — въздъхна Лея. — Надявам се. че Кабарак няма да има нищо против. Но след като стигнем на мястото на срещата, Чуй, ще правиш онова, което ти заповядам, все едно дали ти харесва или не. Съгласен ли си?

Уукито се замисли и изръмжа одобрително.

— Добре — въздъхна облекчено Лея. — Да тръгваме тогава. Трипио?

— Да, ваше височество? — колебливо се обади дроидът.

За първи път, откак Хан го познаваше, той беше проявил благоразумието да остане мълчаливо на мястото си зад бюрото в приемната и да не се намеси в спора. Соло реши, че това е забележителен напредък. Може би трябваше по-често да оставя Чубака да показва гнева си.

— Искам и ти да дойдеш с мен — каза на дроида Лея. — Кабарак говори основния език доста добре, но останалите ногри може и да не го знаят, а аз не искам да завися от преводачите, за да ме разбират останалите.

— Разбира се, ваше височество — отвърна Трипио и леко наклони глава на една страна.

— Добре — Лея погледна Хан и облиза устни. — Е, вече трябва да тръгвам.

Толкова много неща можеше да й каже в този момент, които отдавна искаше да сподели. Вместо това само кимна:

— Сигурно така е най-добре.