Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Robinson Crusoe, 1719 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Георги Жечев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Образователен роман
- Приключенска литература
- Робинзониада
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 119 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: Неизвестен
Издание:
РОБИНЗОН КРУЗО. 1983. Изд. Отечество, София.
Издателство „Отечество“ София, 1983
Библиотека „Световна класика за деца и юноши“.
Роман. VІ издание
Преразказал Корней ЧУКОВСКИ.
Превод от руски Георги ЖЕЧЕВ [Жизнь и удивительные приключения морехода Робинзона Крузо, Даниель ДЕФО; прерасказ Корнея Чуковского (1951); The Life and Adventures of Robinson Crusoe, Daniel DEFOE].
Предговор: За „Робинзон Крузо“, Корней ЧУКОВСКИ — с. 7–8. Послеслов: За човечността на име Робинзон, Юлиан ЙОРДАНОВ — с. 211–218.
С илюстрации.
Печат: ДП „Георги Димитров“, клон Лозенец, София.
Формат: 1/16/60/90.
Печатни коли: 14.
С твърди корици. Страници: 226. Цена: 1.66 лв.
История
- — Добавяне
- — Оправяне на бележки под линия
- — Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Робинзон Крузо (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за книгата. За други значения вижте Робинзон Крузо.
| Робинзон Крузо | |
| Robinson Crusoe | |
 | |
| Автор | Даниел Дефо |
|---|---|
| Първо издание | 1719 г. Великобритания |
| Издателство | W. Taylor |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| Вид | роман |
| Следваща | „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ |
| Преводач | Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров |
| Робинзон Крузо в Общомедия | |
„Робинзон Крузо“ (на английски: Robinson Crusoe, произнася се „Робинсън Крýзо“) е приключенски роман на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикуван на 25 април 1719 г.
Краткото име на книгата е „Робинзон Крузо“, докато пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.[1]
Сюжет
Книгата е измислена автобиография на главния герой – корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон. Историята започва с редица преключения на избягалият от къщи Крузо, който в крайна сметка попада в Бразилия и става собственик на плантация. Тръгва с кораб на роботърговци, но след корабокрушение, при което загиват всички с изключение на него попада на необитаем остров. Той спасява каквото може от кораба, включително инструменти, семена и много други предмети от цивилизацията и си устройва живота на острова. Построява си укрепление, където е в безопасност, започва да отглежда ечемик, обзавежда се със собствено стадо кози, успява да си ушие сам дрехи, води собствен календар и оцелява благодарение на това че не изпада в отчаяние и винаги намира решения на проблемите си. За да бъде тази книга толкова популярна и до днес основната причина е в способността на гроя да оцелява и при най-тежките условия. Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк на английски: Alexander Selkirk, Selcraig, прекарал няколко години на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.), който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.
Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на р. Ориноко.
Прием
Книгата е много добре приета още при нейното първо издание. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят.
Превеждана е на редица езици. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии.
Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др. Известен е преводът на Георги Жечев, издание от 1983 г. [2]
Продължения
Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ (The Farther Adventures of Robinson Crusoe) е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия – в течение на 8 месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.
Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“ (Serious Reflections of Robinson Crusoe), която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора, за да предизвика интереса на публиката към това произведение.
Адаптации
Жак Офенбах пише едноименната оперета „Робинзон Крузо“, която е поставена за първи път през 1867 г.
По книгата са правени и филмови екранизации:
- „Робинзон Крузо“ през 1954 година и
- „Робинзон Крузо“ през 1997 година
През 1967 година френският писател Мишел Турние изцяло преинтерпретира книгата в романа си „Петкан или чистилището на Пасифика“.
Бележки
Литература
- Аретов, Н. „Рецепцията на „Робинзон Крузо“ в България през Възраждането“. – Сравнително литературознание, 1985, № 6, 12 – 28.
Външни препратки
- Robinson Crusoe в сайта на
Проект Гутенберг - „Робинзон Крузо“ на сайта
„Моята библиотека“
|
ОСМА ГЛАВА
Календарът на Робинзон. Робинзон подрежда жилището си.
Наскоро след като се заселих на острова, изведнъж ми мина през ума, че ще изгубя представа за времето и дори ще престана да различавам неделните от делничните дни, ако не си направя календар.
Календар си направих така: издялах с брадвата голяма греда и я забих в пясъка на брега, на същото онова място, където бе ме изхвърлила бурята, а към тоя стълб заковах една напречна дъска, на която с едри букви изрязах следните думи:
„Тук за първи път стъпих на тоя остров на 30 септември 1659 година“
Оттогава всеки ден правех на стълба по една рязка във вид на къса чертичка. След шест чертички правех една по-дълга — това означаваше неделя, а резките, които означаваха първото число на всеки месец, правех още по-дълги. По такъв начин водех моя календар, като отбелязвах дните, седмиците, месеците и годините.
Като изброявах нещата, които бях пренесъл от кораба, както казах вече, на единайсет пъти, не споменах за много дреболии, макар и не много ценни, но които ми послужиха извънредно много. Така например в каютите на капитана и помощника му намерих мастило, пера и хартия, три-четири компаса, някои астрономически прибори, далекогледи, географски карти и корабния дневник. Всичко това сложих в един от сандъците за всеки случай, без да зная дори дали ще ми потрябва нещо от тия работи. След това ми попаднаха няколко книги на португалски език. Прибрах и тях.
На кораба имахме две котки и едно куче. Пренесох котките със сала на брега, а кучето още при първото ми отиване на кораба само скочи във водата и заплува след мене. То ми беше дълги години сигурен помощник, служеше ми вярно и честно. Почти ми беше като другар, само дето не можеше да говори. О, какво не бих дал да можеше да продума!
Стараех се много да пазя мастилото, перата и хартията. Докато имах мастило, записвах подробно всичко, което ми се случваше; а когато мастилото ми се свърши, трябваше да прекъсна записването, понеже не умеех да правя мастило и не можех да измисля с какво да го заменя.
Изобщо, макар че имах такъв обширен склад от всевъзможни неща, освен мастило ми липсваха и много други работи: нямах нито лопата, нито копачка, нито пък инструмент за обработване на земята. Нямах нито игли, нито конци. Долните ми дрехи станаха напълно негодни, но скоро свикнах да ходя съвсем без долни дрехи, без да чувствам голяма нужда от тях.
Понеже ми липсваха необходимите инструменти, всяка моя работа вървеше много бавно и ми се удаваше с голям труд. Над оградата, с която обиколих жилището си, работих едва ли не цяла година. Да насека дебели пръти в гората, да издялам колове от тях, да домъкна тия колове до палатката — за всичко това беше нужно много време. Коловете бяха много тежки, така че не можех да вдигна повече от един наведнъж, и понякога ми трябваха два дни само да издялам кола и да го пренеса до къщи, а на третия ден го забивах в земята.
Отначало забивах коловете с помощта на тежко дърво, но след това си спомних, че имам железни лостове, които бях пренесъл от кораба. Започнах да работя с лоста, но не мога да кажа, че това облекчаваше много работата ми. Изобщо забиването на коловете беше за мене една от най-уморителните и неприятни работи. Но можех ли да се смущавам от това! Та аз и без друго не знаех в какво да употребя времето си: по цели дни скитах из острова да търся храна и нямах друга работа.
От време на време ме обземаше отчаяние, изпитвах смъртна тъга. За да се боря с тия горчиви чувства, взех перото и се опитах да докажа на самия себе си, че в моето бедствено положение все пак има доста хубави работи.
Разделих страницата наполовина и написах отляво „лошо“, а отдясно „хубаво“ и ето какво се получи:
Лошо:
Захвърлен съм на един тъжен, необитаем остров и нямам никаква надежда за спасение.
Лошо:
Аз съм далеч от цялото човечество;
Лошо:
аз съм пустинник, прокуден завинаги от света на хората.
Хубаво:
Но не умрях от глад и не загинах в тая пустиня.
Хубаво:
Но аз останах жив, а можех да се удавя както всичките си спътници.
Лошо:
Аз не мога да се защитя, ако ме нападнат лоши хора или диви зверове.
Хубаво:
Но тук няма ни хора, ни зверове. И мога да се смятам щастлив, че вълните не ме изхвърлиха на африканския бряг, дето има толкова свирепи хищници.
Хубаво:
Но аз успях да се запася с всичко необходимо за живота и да си осигуря прехрана до края на дните си.
Лошо:
Няма с кого да разменя дума, няма кой да ме ободри, и утеши.
Тия размишления бяха голяма подкрепа за мене. Видях, че не трябва да падам духом и да се отчайвам, защото човек може и трябва да намери утеха дори в най-тежките мъки.
Успокоих се и станах много по-бодър. Досега аз мислех единствено как да напусна този остров; по цели часове се взирах в морската далечина, да видя дали няма да се покаже нейде кораб. А сега, като се простих с празните надежди, започнах да мисля как да наредя по-добре живота си на острова.
Аз описах вече жилището си. То беше палатка, издигната на склона на могилата и заобиколена със здрава двойна ограда. Но сега вече моята ограда можеше да се нарече стена или укрепление, защото от външната й страна бях издигнал насип, дебел два фута.
След известно време (доколкото помня, след година и половина) забих пръти по насипа, а отгоре направих настилка от клони и дълги широки листа. По такъв начин моето дворче се оказа под покрив и вече можех да не се страхувам от дъждовете, които, както казах, през определено време на годината безпощадно се изливаха над острова.
Читателят вече знае, че цялото си имущество пренесох в крепостта, отначало само в оградения двор, а след това и в пещерата, която изкопах в хълма зад палатката. Но трябва да призная, че на първо време нещата ми бяха струпани накуп, едно върху друго, и задръстваха целия двор. Постоянно се препъвах о тях и буквално нямаше къде да се обърна. За да подредя всичко както трябва, стана нужда да разширя пещерата.
След като запуших входа на оградата и следователно можех да се смятам в безопасност от нападението на хищните зверове, залових се да разширя и удължа моето подземие. За щастие хълмът беше от рохкав пясъчник. След като прокопах земята надясно, колкото бе необходимо според сметката ми, завих още по-вдясно и изкопах проход навън от оградата.
Тоя пряк подземен проход водеше към задния двор на моето жилище и не само ми даваше възможност да излизам свободно от двора и да се връщам в къщи, но и значително увеличаваше площта на моя склад.
Като привърших тая работа, залових се да си направя мебели. Най-много ми бяха нужни маса и стол:
без маса и стол не можех да се наслаждавам напълно дори на ония скромни удобства, с които разполагах в самотията си — не можех нито да седна човешки, нито да пиша, нито да чета.
И ето че станах дърводелец.
Дотогава нито веднъж в живота си не бях вземал в ръка дърводелски инструменти, но въпреки това, благодарение на природната си съобразителност и упоритостта в труда, малко по малко придобих такъв опит, че ако имах всички необходими инструменти, можех да направя всякакви мебели.
Но дори и без инструменти или почти без инструменти, само с брадва и ренде, направих множество неща, макар че едва ли някой друг ги е правил по такъв първобитен начин и е употребявал при това толкова много труд. Само за да направя дъска, трябваше да отсека дърво, да очистя стъблото от клоните, да го дялам от двете страни дотогава, докато се превърне в някакво подобие на дъска. Тоя начин беше неудобен и много неизгоден, защото от цяло дърво излизаше само една дъска. Но нямаше какво да се прави, трябваше да търпя. При това моето време и моят труд струваха много евтино, тогава не е ли все едно къде и в какво се изразходват?
И така, преди всичко си направих маса и стол. За това употребих къси дъски, взети от кораба. След това издялах дълги дъски по първобитния си начин и направих в моето мазе няколко полици, една над друга, широки по един фут и половина. Сложих върху тях инструментите, гвоздеите, парчетата от желязо и другите дреболии — с една дума, определих мястото на всеки предмет, та когато ми потрябва, да мога лесно да намирам всяко нещо.
Освен това в стената на моето мазе забих колчета и окачих на тях пушките, пистолетите и други неща.
Ако някой би видял след това моята пещера, сигурно би я помислил за склад на всевъзможни домакински принадлежности. И за мене беше истинско удоволствие да надничам в тоя склад — толкова много неща имаше там, в такъв ред бе поставено и окачено всичко, че можех да намирам лесно всяка дреболия.
Тъкмо по това време започнах да си водя дневник, като записвах всичко, което съм направил през деня. На първо време не ми беше до писане: бях твърде отрупан с работа; при това тогава ме измъчваха такива мрачни мисли, че се страхувах да не би да се отразят в дневника ми.
Но сега, когато най-после успях да надвия мъката си, когато престанах да се утешавам с безплодни мечти и надежди, а започнах да уреждам жилището си и турих в ред домакинството си, като измайсторих маса и стол и изобщо се наредих, колкото беше възможно, удобно и уютно, аз се залових за дневника. Цитирам го тук изцяло, макар че по-голямата част от описаните в него събития е вече известна на читателя от по-раншните глави. Повтарям, водих дневника си редовно, докато имах мастило. А когато мастилото ми се свърши, трябваше по неволя да прекратя дневника.