Сюзън Уигс
Лилията и леопарда (17)

Глава шестнадесета

Мъжете от Боа-Лонг се завръщаха вкъщи. Тананикаха си, преметнали през рамо лопати и вили. Най-силен и жизнерадостен изглеждаше Ранд. Той предвождаше командата.

Лиана ги наблюдаваше, застанала на стълбите пред салона. Сърцето й преливаше от гордост. В ръцете й се извиваше седеммесечния Емри. Той беше дочул стъпките и подвикванията.

Подгизналата от пот риза на Ранд беше полепнала по раменете му. Върху устните му се беше настанила широка усмивка. Следобедното слънце позлатяваше косите му.

— Как е моята женичка? — попита той, като се приближи.

Лиана се усмихна.

— Много добре, съпруже.

— А малкият ми боец? — той са приведе и вдигна малкия във въздуха. Той загука от удоволствие.

— Никнат му зъби и е малко неспокоен — призна Лиана.

— Не си ли мислила да намерим кърмачка? — захили се Ранд. — Няма да му позволя да ти причинява болка.

Лиана сведе поглед. Дори и сега я обземаше чувство на вина, като си спомнеше с какво нежелание доведе Емри на бял свят.

— Сама ще се грижа за него — заяви тя и посегна към пълничкото детенце. — Вкопчва се като челюст на териер — каза тя, като се смееше. — Добре, че и характерът му не е такъв.

Тя се наведе да целуне Ранд по бузата. Солената топлота на плътта му я изпълни с желание. Появата на детето беше променила техните навици. Часовете на лениво любене бяха вече спомен. Сега бяха свикнали да се задоволяват набързо. Неминуемо бяха смущавани от изискванията на сина им.

— Мисля да пояздя тази вечер — прекъсна мислите й Ранд. — Чарбу има нужда от упражнения — устните му си поиграха със златистата коприна по главичката на бебето. — Един ден ти ще притежаваш най-чистокръвните коне в Нормандия — закле се той на сина си.

Лиана се засмя.

— Чакай първо да го отбия.

Ранд се пресегна и погали натежалите й гърди. Тя се изчерви.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — той й подаде бебето, наведе се и я целуна по устните. — По-добре да вървя да се измия. Не искам да дразня Чарбу.

— Да те изкъпя ли? — подразни го тя.

Той вдигна вежда.

— Ако го направиш, сигурно ще забравя за язденето. Или ще го направя, но по друг начин.

Лиана вдигна поглед към залязващото слънце.

— Настъпва часът за полета на бекасините.

— Ако искаш, ела с мен — предложи й Ранд. — Не си се качвала на кон много преди раждането на Емри.

Тя въздъхна. Прекалено дълго се беше залежала. И трудно се беше възстановила след раждането. Бебето я затегли за косата.

— Настоява за следобедната си закуска — промълви обречено тя.

Ранд изглеждаше разочарован, но се усмихваше разбиращо.

— Ще взема Джак. Ако мога да го откъсна от играта му на комар, разбира се. Беше ми казал, че иска и да разговаря за нещо с мен — той я целуна още веднъж и се отдалечи.

Лиана остана на стълбите. Вдъхваше аромата на ябълки от градината. Наслаждаваше се на жуженето на пчелите в беседката. Стопли я чувството, че е необходима и обичана. Много й харесваше да бъде съпруга и майка. С учудваща лекота беше пренебрегнала факта, че съвсем наскоро крал Хенри беше обявил война на Франция.

Ранд се появи, облечен в чисти дрехи. Косата му беше мокра и блестеше на слънцето. Той поспря, за да целуне отново Лиана и бебето. После забърза към конюшнята.

Тя гледаше след него. За пореден път й се прииска да ги нямаше майчините задължения, които я принуждаваха да остане в замъка.

— Аз ще се заема с малкия — каза Масе, която беше застанала зад нея. — Върви, Лиана!

Младата жена й подаде малкия.

— Толкова ли ми личи?

Масе кимна. Прегърна нежно детето и вдигна поглед.

— Познавам копнежа на жената — каза тя.

— О, Масе — прегърна я Лиана. — Сигурно Жерве ти липсва ужасно, нали?

Гарвановочерните коси на Масе контрастираха със златистите на бебето.

— Той отказа да ме извика в Мезонсел. Понякога ми се иска… — устните й се разтрепериха. — Сигурно има основание да постъпи така?

Да, имаше причина за такова поведение. Най-вероятно се забавляваше с дамите от обкръжението на дофина. След безуспешния му опит да превземе Боа-Лонг, Жерве нямаше подкрепата на дофина, но не беше се предал. Всички от френския кралски двор бяха заинтересовани да си съдействат срещу инвазията на англичаните. Жаден за отмъщение, Жерве беше последвал дофина. Сега двамата живееха в Мезонсел, на петдесет километра северно от крепостта.

Сякаш да намери утеха, Масе прегърна Емри.

— По-лесно е да го намразя за това, което ми причини. Но все още мисля за него… — Масе махна с ръка. — Да върви по дяволите. Жерве не заслужава дори да си спомням за неговото съществуване.

Имаше време, когато Лиана би приела такова поведение като слабост и предателство. Сега вече беше познала истинската любов, непреодолимата страст и великата радост от майчинството. Тя вече разбираше какво чувствено влияние може да има една личност върху друга.

Бебето оскуба Масе. Тя се засмя и каза:

— Защо не отидеш да пояздиш с мъжа си?

Лиана беше раздвоена.

— Не! Не обичам да си оставям детето, дори и за малко.

— О, Света Аполония — възкликна Бони, която се приближаваше и триеше ръце в престилката си. — Никога не съм вярвала, че ще заприличаш на квачка, господарке.

— Той има нужда от мен.

Бони я изгледа многозначително.

— И друг се нуждае от теб, нали?

Лиана разбираше добре това. Намръщи се и каза:

— Трябва да кърмя Емри.

— Да го кърмиш! — майка Брюло също беше излязла навън. — Вече му изникна един зъб. На неговата възраст мъжете трябва да се хранят с овесена каша.

Лиана усмихната поклати глава.

— Трите сте се наговорили срещу мен?

— Изморяваш се да бъдеш толкова предана майка — отбеляза Бони.

— Не, аз просто…

— Държиш го на гръдта си, но очите ти следят кога се прибират мъжете от полето. Переш и гладиш пелените, но ръцете ти копнеят за писалката. Разхождаш малкия Емри, но би предпочела да отидеш при Чианг. Необходимо ти е да обсъдиш новото оръжие.

— Ти си добра майка, но не бива да забравяш още, че си и господарка на замъка — отбеляза майка Брюло.

Лиана се замисли. Ръката й докосваше брадичката.

— Но…

— Върви — подкани я Масе. — Кобилата ти няма да те познае — бебето се засмя и посегна към ухото на Масе. — Виждаш ли? Малкият се чувства добре с мен.

Лиана погледна Емри, заобиколен от толкова много обожателки. Не можеше вече да отрича истината. Тя го целуна, като вдъхна бебешкия му аромат. После се обърна и забърза към конюшнята. На вратата замръзна, обсебена от вида на съпруга си.

Ранд стоеше до своя огромен, изпъстрен с петна жребец. Гледаше как конярят се прегъва под тежестта на седлото. Джак държеше юздите на друг кон. Присмиваше се на мъките на младежа.

Когато момчето най-сетне метна седлото на гърба на коня, Ранд крадешком се пресегна да му помогне. Той затегна ремъка. Двамата с Джак си намигнаха.

Момчето гордо отстъпи назад.

— Готово, господарю — изпъчи гърди то.

Лиана се приближи. В гърдите й напираше любов и привързаност.

— Не съвсем — каза тихо тя.

Лицето на Ранд грейна от удоволствие и изненада.

— Здравей, любов моя.

Тя кимна с глава за поздрав и се обърна към коняря.

— Оседлай и моята кобила. Днес ще яздя със съпруга си — обърна се към Джак и продължи на английски: — Разбира се, ако нямаш нищо против.

Джак се усмихна широко.

— Предпочитам да оставя господаря си в ръцете на съпругата му. Имам си достатъчно работа.

Ранд вдигна вежда.

— Да гониш жени или да играеш комар?

Джак се потупа по гърдите.

— Знаеш, че съм се променил, господарю. А с хазарт вече никога няма да се заловя!

— Това май вече не е Джак Кейд, когото познавах добре?

За огромна изненада на Диана, Джак се изчерви чак до ушите. Той сведе поглед и се загледа в краката си. После извади дрипава, плетена торбичка и я подаде на Ранд.

— Отне ми месеци да я напълня. Ето, твоя е.

Ранд пое кесията и изсипа съдържанието й в дланта си. На оскъдната светлина просветнаха английски златни монети и сребърни франкове.

— Това да не е някаква гатанка? — попита той.

— Това е таксата ми за освобождаване от длъжност. Искам да се оженя, господарю. Това е моя сватбен подарък.

Лиана зяпна.

— За Бони?

Джак се захили.

— Да.

Лиана се замисли за веселата си, красива прислужничка. Нейното увлечение по мъжете я беше направило доста популярна. Щеше ли да бъде доволна с един-единствен мъж. При това англичанин.

— Тя съгласна ли е?

— Дори настоява — захили се Джак.

Ранд прехвърли монетите обратно в торбичката и потупа слугата си по рамото.

— Не знам какво да кажа. Винаги съм мислил, че не си семеен тип мъж.

Джак преглътна. Изражението му стана тържествено.

— Не съм преставал да търся жената, за която бих дал живота си — той гледаше ръцете си. Лявата прикриваше сакатата. — Бони не е жена, за която трябва да умираш. За нея трябва да живееш.

Ранд мълчеше. Като се вгледа в очите на съпруга си Лиана видя привързаността му към Джак.

— Със сигурност ще ме разбереш — продължи Джак. — Ти също щеше да направиш грешка, като избереш неподходящата жена. Ако крал Хенри не те беше изпратил тук, щеше да се ожениш за набожната Джъстин.

— Коя е Джъстин? — подтикнат от ревността, въпросът сам се изплъзна от устните й.

Лицето на Ранд беше безизразно. Джак сви рамене.

— Неговата детска любов, ако може да се нарече така.

Страните на Лиана горяха. Ранд никога не й беше разказвал за тази Джъстин, която беше зарязал заради крал Хенри. Въпросите се вихреха в съзнанието й, но гордостта й не позволяваше да ги изрече.

Ранд все още пазеше безизразното си лице. Подхвърли обратно торбичката на Джак. Слугата му попита обиден:

— Не ми разрешаваш да се оженя?

— Не. Отказвам да приема парите ти — той се усмихна. — Използвай ги, за да купиш хубава рокля на своята избраница. Кажи на Батсфорд, че утре сутринта може да обяви имената ви за сключване на брак.

Джак прибра торбичката. Изгледа Ранд с такава признателност и любов, че той се намръщи.

— Запази кравешкия си поглед за Бони — смъмри го той. — Свободен си, Джак. Ще яздя със съпругата си.

Джак напусна конюшнята като главозамаян. Конярят беше оседлал светлата кобила на Лиана. Ранд й помогна да се качи на коня. Тя потисна въпросите, които я разкъсваха. Просто каза:

— Май всички ще бъдем прелъстени от англичаните! — Лиана се шегуваше, но явно беше нервна. Тя копнееше да притежава всичко от Ранд. Един вътрешен глас й припомни, че не бива да забравя и най-важното — да го убеди, че трябва да помогне на Франция.

— Така се превзема и цяло кралство — каза той, като се смееше. — Една провинция след друга.

Те напуснаха замъка в галоп. Предварително не се бяха споразумели накъде да яздят. Всеки знаеше мястото и посоката.

Поляната около кръста на Катбер тънеше в тишина. Въздухът ухаеше на разцъфнали лилии и лен. Слънчевите лъчи, обагрени в оранжево от залеза, играеха из зелените листа на древните дъбове и гъвкавите върби. Каменният кръст стоеше самотен и сякаш пазеше високото лятно сияние на слънцето. Спомените разтуптяха сърцето на Лиана. Ранд й помогна да слезе от коня.

Той привърза животните, после свали оръжието си. Внезапно тя се озова в прегръдките му. Обгърна я силата, аромата му, нежността и безмълвната чувственост на тялото му.

— Толкова отдавна беше всичко това, Лиана — каза той след дълги минути на мълчание. Гласът му галеше косите й.

Тя кимна.

— Но ти никога не се оплака.

Ранд се усмихна, заровил устни в слепоочието й.

— Как бих могъл да го направя? Та ти беше толкова заета да кърмиш и повиваш нашето дете — Ранд вдигна брадичката й. — Не мога да отрека, че кратките ни любовни мигове ми тежаха. Искало ми се е да те любя продължително. Да не ни прекъсва никой… — той я целуна.

Спокойните му ласки, вкуса му, здравата му прегръдка разгориха нейните желания.

Когато най-сетне устните им се отлепиха, той се усмихваше.

— Ти ме притесни, съпруго моя.

Безпокойство охлади страстта й. Всеки ден тя живееше в страх, че той може да разгадае истинските й намерения. Като наклони глава, тя се престори на весела.

— Притеснила съм те?

— Въобразих си, че никога вече няма да останем насаме.

Лиана си отдъхна. Усмихна се и започна да развързва наметалото му.

— Не си бил прав, съпруже мой.

— Щастлив съм от това — отговори той, като се приведе да я целуне по шията. — Щастлив съм, хубавице моя.

Познатото обръщение я обгърна подобно слънчева светлина. Тя извика радостно и се повдигна, за да го целуне със сладостно себеотдаване. Езикът й завладя влажното кадифе на устните му. Откри тайните, които той толкова дълго беше пазил от нея. Ръцете й се наслаждаваха на стегнатите мускули по тялото му. После се откъсна от него и трескаво започна да се съблича.

Задъхан, Ранд вършеше същото. Но когато легнаха на меката трева и тя се притисна към него, той се отдръпна.

— Ще те любя много бавно. Кой знае кога нашият син ще ни даде отново такъв шанс.

Всяка милувка беше обещание. Всяка целувка — безгранично себеотдаване. Цялата в пламъци, Лиана се потапяше във вселена от чувственост. Политическите интриги, домашните задължения и дори бебето, бяха се разтопили някъде. Сгорещената им плът стана едно цяло. Страстта отначало разби сърцето й. После отново го сглоби и го изпълни с любов. В този момент никакви съмнения не я терзаеха. Не я връхлетяваха никакви опасения за бъдещето.

Понечи да каже нещо, но той отново я целуна. Едва когато тялото й се възстанови от опустошителното любене, тя беше способна отново да се изправи пред проблемите.

Целта й беше да бъде сирена, очаровала безпомощния моряк с песента си. Но имаше опасност тя самата да стане жертва на собствения си капан. Ако продължаваше да обича така всеотдайно този човек, тя щеше да стане предана съпруга на англичанин. Заслепена от чувствата си, нямаше да има сили да откъсне Ранд от крал Хенри. А трябваше да го направи. В името на своя дом, за Франция, за самия Ранд. Ако той лелееше английската победа, мечтите му щяха да бъдат разбити, когато французите смажат войските на Хенри.

— Радваш ли се за нас? — попита тя, като се сгуши на гърдите му.

Той се усмихна и зарови лице в косите й.

— Изключително много. Лиана, когато те срещнах за пръв път, ти беше наранена и унижена. Това, че мога да ти предложа своята любов, ме прави щастлив.

Господи, тя направо го обожаваше!

— Ти промени всичко.

Големите му, топли ръце се наслаждаваха на тялото й.

— Иска ми се да бъдем повече време заедно. Както днес.

— Това може да се уреди. Открих цяло изобилие от бавачки.

Тя въздъхна и започна да целува тялото му. Искаше да усети вкуса му, да усети надеждата. Тази вечер той принадлежеше на нея, а не на крал Хенри. Молеше се, когато дойде времето, Ранд да предпочете нея.

 

 

Часове по-късно, огромната лятна луна осветяваше пътя им обратно към замъка. Те се движеха бавно под дебелите, оплетени клони на дъбовете. Докосваха ги сребристите листа на върбите. Нощната тишина се разкъсваше от песните на славея и подвикванията на бухала. Водата се плискаше спокойно под моста. За пръв път Лиана не се вкопчи изплашено в седлото. Любовта на Ранд обгръщаше сърцето й. Предпазваше я от съмнения и страхове. Като погледна изправеното му тяло, тя се усмихна с благодарност.

В салона все още цареше оживление. С един поглед Лиана разбра, че Масе отсъства. Без съмнение, тя беше с Емри. В центъра на вниманието бяха Бони и Джак. Отвсякъде се вдигаха тостове и наздравици. Двамата очевидно бяха много щастливи. Широката усмивка на Джак и зачервените страни на Бони издаваха това.

Ранд хвана ръката на Лиана.

— Двамата си подхождат — каза Ранд. — Въпреки че не съм очаквал една французойка да опитоми моя слуга — той се засмя. — Но и не съм подозирал, че французойка ще открадне сърцето ми.

Лиана отново си спомни за Джъстин, но пропъди тази мисъл.

— Искаш ли да хапнеш нещо?

Той погледна двамата щастливци.

— Нека да ти оставим да празнуват.

Като отпратиха слугите, двамата се заизкачваха по стълбата.

— Това е първата вечер, когато не съм сложила Емри да си легне — каза тя.

Двамата влязоха в стаята на Лиана. В нея беше тихо. Огънят в камината беше угаснал.

Обзе я тревога. Масе не знаеше ли, че трябва да стои при бебето? Ако се разплаче, от веселбата нямаше как да го чуят.

Сърцето й се раздумка. Погледна към Ранд. Лицето му беше напрегнато. Двамата се приближиха към люлката. Лиана се наведе и отметна завивката, за да нагледа сина си.

Люлката беше празна!