Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lily and the Leopard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
solenka (2010)
Разпознаване и корекция
Rositsa (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сюзън Уигс. Лилията и леопарда

ИК „Бард“, София, 1996

Редактор: Иван Колев

Коректор: Пенчо Иванов

ISBN: 123–456–789–0

История

  1. — Добавяне

Пролог

Уестминстър, януари 1414 година

 

Потънал в дървената вана, Ранд потръпна. Всеки момент крал Хенри V щеше да го облее със студена вода. Вятърът отвън подсвирваше в унисон с гласовете, изпълнили тъмната стая.

— Винаги съм казвал, че наградите му са напълно заслужени — отбеляза Томас, херцогът на Кларънс. — Енжеранд Фицмарк беше личен пратеник на краля в Анжу. Като такъв му оказа неоценима помощ.

— Когато отмъщаваше за клана Ланкастър, Ранд се промени — обади се и Ричард Кортни. Епископът на Норуич се приведе напред. Трепкащите отблясъци на свещите придадоха загадъчност на изражението му. — Тогава стана смъртоносно свиреп. Господи, Том, ако не беше Ранд, от теб и краля щяха да останат край Темза само късове месо — добави той.

Ранд слушаше. Почувства се горд от думите на Кортни. После се засрами. Каква беше заслугата му всъщност? Беше осуетил заговор, подготвен от фанатици с болни мозъци. Един селянин би направил повече. Но това не беше обикновен човек, а Ранд. Бяха го направили съучастник в интригата. Край Етам кралят непрекъснато го беше следил със зоркия си поглед.

— Готов ли си да кажеш „сбогом“ на досегашния си живот? — попита тържествено Хенри.

Ранд се замисли. Той беше различен. Не би искал да се прости с предишния си живот в замяна със славата на рицарството. Тихите залези над Арундел, лаят на хрътките по време на лов, сребърните тонове на арфата, топлата ръка на Джъстин… Господи, би ли могъл да забрави Джъстин?

Мъжете в стаята очакваха мълчаливо. Кралят също.

— Да, Ваше Величество — отговори Ранд.

Водата, осветена от епископа и охладена от януарския студ, обля Ранд от главата до петите. Запълзя на ледени струи по голата му плът. Той седеше неподвижен. Не се помръдваше, въпреки че цялото му същество се бунтуваше срещу студа.

Напред пристъпи Джак Кейд, неговият ординарец. В сакатата си ръка непохватно стискаше бръснарска ножица. Той се зае със задачата си, като се усмихваше презрително. Остриетата безмилостно захапваха златистите къдрици на Ранд.

— Още няколко такива бани — мърмореше Джак — и клетвата ти за целомъдрие ще е спазена — острието цепна брадичката на новопосветения рицар.

Ранд потисна смеха си, защото Хенри се прокашля.

— Тихо, Джак! И внимавай с ножиците. Прическата ми трябва да издава моята смиреност, а не собствената ти непохватност.

Изчистен от предишния си живот и същност, Ранд беше облечен в риза, панталони до коляното и обувки. Всичко беше в черно — цвета на смъртта. Сякаш никога не трябваше да забравя, че е смъртен. Върху всичко това трябваше да се надене бяла туника — признак на чистота и непорочност. След това червен плащ — олицетворение на благородническия му произход, на готовността му да пролива кръв в името на Бога и своя крал.

Джак закопча белия колан.

— Друг символ на целомъдрието — измърмори той възмутен. — Би ли искал да го охлабя, Енжеранд Неопетнени?

Едуард, херцогът на Йорк подсмръкна.

— Внимавай какво говориш, щитоносецо!

Тъмните очи на краля проблеснаха озадачени.

— Не бъди мърморко, братовчеде. Том измисли званието Неопетнени. Той го каза на шега, но намирам, че му отива — острият поглед на Хенри се плъзна преценяващо по Ранд. — Според мен, Ранд, ние сме родени с прокълнатата непорочност. Или това е просто една преструвка? Предстои ни дълга нощ, за да разговаряме — той отговори с усмивка на учудения поглед на Ранд. — Да, мисля да прекарам бдението с тебе.

Ранд коленичи.

— Правите ми огромна чест, Ваше Величество!

— Ще видим на какво мнение ще бъдеш утре Енжеранд Фицмарк.

Крал Хенри се обърна. Поведе всички по ветровитите коридори на Уестминстърския дворец. Беше се насочил към изповедалнята. Там се отслужваха литургии за успокоение душата на Болинброк, бащата на Хенри. Новите оръжия и ризница на Ранд бяха положени върху стъпалата към олтара. Сабята — върху самия олтар.

Кортни каза молитва, после занарежда напевно:

— О, Господи, чуй молбата ни. Благослови тази сабя, с която иска да бъде препасан твоя слуга.

Ранд се взираше в оръжието, подарено му лично от краля. Препасан? Не, по-скоро окован, помисли си той. Блестящото острие беше изковано от най-качествената стомана и беше инкрустирано със злато върху кръстовидната дръжка проблясваше зеленото око на изумруд. То примамваше с някаква странна тайнственост.

След литургията всички се оттеглиха. Ранд остана на колене пред олтара. Беше потънал в мисли за сабята и за всичко, което означава тя за него.

Край него приседна Хенри.

— Когато ти се доспи, ще те побутвам с лакът — каза кралят и като се усмихна добави: — Въпреки че трудно се спи на колене, нали?

Ранд овладя силното желание да се изправи. Хладината на каменния под проникваше във всички му кости. Кралят се облегна назад и кръстоса глезени.

— Ти си добре сложен Ранд Фицмарк. Брат ми Кларънс ми е разказвал как си изкачил бойниците в Анжу без стълба. Колко си висок?

Ранд си припомни, че един кандидат-рицар е длъжен да прекара нощта в мисловно самовглъбение. Наведе глава и остана безмълвен.

— Хайде, може да говориш — подкани го кралят. — Трябва да знам повече неща за човека, спасил живота ми. Наистина ли си проникнал в бойницата през зида?

Ранд се изчерви.

— Това беше обикновена стена. От отсрещната страна чух женски плач. Видях да се издигат пламъци. Нямаше време да се търси стълба.

— Разбирам. Е, колко си висок?

— Малко повече от метър и деветдесет, Ваше Височество.

— И измъкна ли жената от пламъците?

Ранд погледна ръцете си, събрани за молитва. По лявата лъщяха белези.

— Да.

— Как успя да станеш толкова добър в боя?

— Учех се от баща ми, Марк дьо Боманоа. Хората на граф Арундел го държаха в плен. Той така и не успя да изплати откупа си.

— И остана в Англия. Отгледа сина си и го подготви да стане рицар — довърши доволен Хенри.

Ранд вдигна поглед. Кралят беше казал последното изречение на френски. Учтивостта изискваше и той да отговори на същия език.

— Точно така, господарю. Но не доживя този миг.

— Ти заслужи своята титла, като разкри заговора в Лолард. Да вървят по дяволите религиозните фанатици!

Лошо предчувствие прободе схванатото тяло на Ранд. Ръката на Бога беше подкрепяла много от предишните планове на краля.

Смехът на Хенри секна внезапно. Той се наклони към рицаря. Очите му лумнаха в пламъци, по-ярки от светлината на восъчните фитили край олтара.

— Имаш ли земя?

— Не, Ваше Величество. Аз съм незаконороден син. А земите на Боманоа бяха завладени от френската корона.

— Имаш ли годеница?

Ранд се поколеба. Той не беше обвързан. Джъсти беше настояла да изчакат, докато приключат задълженията му към Кларънс. Но клетвите им бяха изречени много отдавна под небето на Съсекс.

— Е? — подкани го крал Хенри.

— Не, Ваше Величество. Но има едно момиче.

— От народа?

— Тя няма благородническа кръв, господарю. Но в нея няма нищо обикновено.

Хенри се усмихна.

— Говориш като истински рицар. Но сега твоето бъдеще е в ръцете ми.

Кралят се изправи. Оттегли се назад в сенките. Беше се запътил към съветниците си. Ранд дочу шепота от заседанието. Сякаш остър кинжал се заби в сърцето му.

 

 

Утрото настъпи. Ранд вече беше на мястото, където щяха да му връчат снаряженията. Кралят и свитата му от министри и благородници още не се бяха появили. Съзнанието му беше изтръпнало, както и крайниците му. Беше сложил ризница, шлем и ръкавици. Върху бялото платно, спускащо се от шлема, беше избродиран герб. Златен, озверен леопард. На шията му висеше амулет. Друг подарък от краля. На талисмана също личеше необуздан леопард. Обгръщаше го девиз „За смелия всичко е възможно!“

Символи и церемонии! Всичко изглеждаше толкова нереално за незаконородения син на конен войник.

Граф Арундел се наведе и прикрепи златни шпори към ботушите на Ранд.

— Баща ми много би се гордял, ако имаше възможност да види това — каза той.

— Да — потвърди Ранд.

Но не и Джъстин. Тя щеше да разбере цената на новия му статут.

Ранд се доближи до краля и протегна ръка. Монархът държеше блестящата сабя.

— От това острие — заяви Хенри, — зависи не само твоя живот. То е отговорно и за съдбата на кралството — той препаса оръжието. Ранд коленичи. — Искам да те направя щастлив, приятелю. Решил съм да те възнаградя със земи и съпруга. Ще живееш като лорд!

Сърцето на Ранд заби лудо. Господи, титла и земи! И съпруга? Сърцето му застина.

— Ще бъдеш господар на Боа-Лонг, лорд Лонгууд. Земята е в Пикарди, край река Сома. Госпожицата се казва Белиана. Тя е племенница на херцога на Бургундия. Нейните имоти по право се полагат на Англия. Белиана е мой васал и аз имам право да уредя брака й. Двамата с вуйчо й сме се договорили за това.

Белиана? Тя все още нямаше образ. Но името й прониза, като гореща стрела, надеждите на Ранд.

Хенри сякаш гореше от нетърпение да продължи.

— Боа-Лонг охранява пътя, по който моята армия трябва да прекоси Сома. При условие, че военния ми поход във Франция е успешен, там ще ми е необходим верен благородник.

В сърцето на Ранд бушуваха разрушени мечти и изгубени илюзии. Хенри продължи:

— С новото си положение ти имаш не само привилегии. Носиш и определени отговорности, приятелю — в погледа му се четеше властническа решителност. — Това сродяване е от голямо значение за мен. Такава е кралската ми воля!

Кралската воля? Нямаше нищо по-заплашително, по-несигурно. Изчезнаха обещанията, които беше дал на Джъстин. Земята под коленете му сякаш започна да пропада. Цялото му същество се бунтуваше. Ранд беше длъжен да замине във вражеска земя, да се ожени за непозната. Като Ранд Фицмарк имаше право на избор. Като лорд Лонгууд — никакво!

Като се взираше решително в очите на краля, той заяви тържествено:

— Твоята воля ще бъде изпълнена, господарю!

Монахът се усмихна. Наведе се и дари Ранд с целувката на съглашението. Издърпа собствената си сабя. Допря я до рамото на младия рицар и каза:

— Стани Енжеранд Фицмарк! Ти си първия лорд Лонгууд. Бъди достоен рицар.