Карл Сейгън
Свят, населен с демони (28) (Науката като свещ в мрака)

Благодарности

В продължение на много години имам огромното удоволствие да ръководя семинар по критично мислене за горните курсове в университета „Корнел“. Мога да подбирам студенти от целия университет — въз основа на техните способности, както и с оглед на това да събера хора от различни култури и специалности. Наблягаме на писмените работи и устната аргументация. Към края на курса студентите избират набор от много оспорвани социални проблеми, с които те самите са силно емоционално ангажирани. Разделени по двойки, те се подготвят за поредица устни дискусии в края на семестъра. Няколко седмици преди дебатите обаче те биват информирани, че задачата на всеки един от тях е да представи тезата на своя опонент по начин, който да задоволи именно опонента — така че той да каже: „Да, това е справедливо представяне на моите възгледи.“ В общ писмен дебат те изследват както своите различия, така и това как процесът на дискутиране е помогнал на всеки един да разбере противоположното мнение на другия. Някои от темите в тази книга бяха представени за първи път пред тези студенти. Научих много и как приеха и критикуваха моите идеи и тук искам да им благодаря. Освен това съм благодарен на катедрата по астрономия на университета „Корнел“, както и на нейния ръководител Йървант Терзиън, че ми позволиха да водя този курс, който — въпреки че е озаглавен „Астрономия 490“ — включва съвсем малко астрономия.

Части от тази книга бяха представени в списание „Парейд“ — притурка към неделните вестници в цяла Северна Америка с около 83 милиона ежеседмични читатели. Множеството отзиви, които получих от читателите на „Парейд“, до голяма степен подобриха разбирането ми за описаните в книгата теми, както и за различните обществени настроения. На няколко места съм включил откъси от читателските писма, които според мен един вид напипаха пулса на американското гражданство. В много случаи главният редактор на „Парейд“ Уолтър Андерсън, старшият редактор Дейвид Къриър и редакторският и изследователският състав на списанието подобриха качеството на моя текст. Те освен това позволиха изразяването на мнения, които иначе вероятно нямаше да стигнат до печат в други масови печатни медии — такива, които не са толкова отдадени на Първата поправка в Американската конституция. Някои части от текста се появиха за първи път във „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“. Последната глава се основава на част от обръщение, което имах удоволствието да прочета на 4 юли 1992 г. от източната колонада на Монтичело — „обратната страна на монетата“ — по случай даването на американско гражданство на хора от 31 други държави.

През годините огромен брой хора са повлияли на моите възгледи за демокрацията, научния метод и общественото образование. Много от тях се споменават в самия текст. Тук обаче бих искал да подчертая вдъхновението, което съм получил от Мартин Гарднър, Айзък Азимов, Филип Морисън и Хенри Стийли Комагър. Мястото няма да стигне, за да изкажа благодарностите си на многото хора, които са ме дарили с разбиране или осветляващи примери и които поправиха грешките и пропуските. Въпреки това искам всички те да знаят, че съм им много благодарен. Все пак трябва да благодаря изрично на следните приятели и колеги, които изчетоха критично целия текст или части от предварителните коректури на книгата: Бил Олдридж, Сюзан Блекмор, Уилям Кромър, Фред Франкъл, Кендрик Фрейзиър, Мартин Гарднър, Айра Гласър, Фред Голдън, Кърт Готфрид, Лестър Гринспун, Филип Клас, Пол Курц, Елизабет Лофтъс, Дейвид Морисън, Ричард Офши, Джей Ориър, Албърт Пенибакър, Франк Прес, Джеймс Ранди, Тиодор Рошак, Дориън Сейгън, Дейвид Сапърстейн, Робърт Сейпъл, Стивън Сотър, Джеръми Стоун, Питър Стърок и Йървант Терзиън.

Освен това съм много задължен на литературния си агент, Мортън Янклов, както и на членовете на неговия екип за мъдрите съвети. На Ан Годоф и другите, които бяха отговорни за отпечатването в „Рандъм Хаус“ — Ерика Гадлър, Дж. К. Ламбърт и Кати Розенблум. На Уилям Барнет, който придвижи ръкописа през последните етапи. На Андеа Барнет, Лоръл Паркър, Карен Гобрехт, Синди Вита Вогел, Джини Райън и Кристофър Рюзър за помощта им. И на библиотечната система на „Корнел“, която включва колекция от редки книги върху мистицизма и суеверията, съставена от първия президент на университета Ендрю Диксън Уайт.

Части от четири от главите в книгата са написани в съавторство с моята съпруга и дългогодишен сътрудник Ан Друян. Тя освен това е избрана за секретар на Федерацията на американските учени — организация, основана през 1945 г. от първоначалните участници в Проекта „Манхатън“, за да следи за етичната употреба на науката и високите технологии. Ан също така ми даде изключително полезни насоки, съвети и критики върху съдържанието и стила на цялата книга, както и на всеки отделен етап от нейното написване, което отне почти десет години. От нея съм научил повече, отколкото бих могъл да изразя. Съзнавам какъв късмет съм имал да намеря в един и същ човек едновременно и личност, чиито съвети, преценки, чувство за хумор и смели идеи безкрайно уважавам, и любовта на живота си.