Ерих Фром
Да имаш или да бъдеш (1) (Дилемата на човешкия избор)

Предговор

В тази книга отново се връщам към две основни теми, които съм разгледал в предишни мои произведения. Настоящият труд е своеобразно продължение на изследванията ми в областта на радикално-хуманистичната психоанализа, в което съсредоточавам вниманието си върху анализа на егоизма и алтруизма като двете основни ориентации на човешкия характер. В третата част на книгата доразвивам темата, която разглеждам в „Здравото общество“ — The Sane Society, и в „Революция на надеждата“ — The Revolution of Hope: кризата на съвременното общество и възможностите за изход от нея. Повторението на вече формулирани мисли е неизбежно, но се надявам, че новата гледна точка, от която е написана книгата, и някои доразвити и обогатени мои идеи, ще предизвикат интереса дори на читатели, запознати с предишни мои произведения.

Заглавието на книгата почти напълно съвпада с две по-ранни заглавия: („Да бъдеш и да имаш“) Being and Having на Габриел Марсел и („Притежание и битие“) Haben und Sein на Балтазар Щеелин. И трите книги са написани в духа на хуманизма, но подходът към темата е различен: Марсел пише от теологична и философска позиция; книгата на Щеелин е конструктивна дискусия върху материализма в модерната наука и е принос към Wirklichkeitsanalyse^[1]; a аз правя емпиричен психологически и социален анализ на двете форми на съществуване. Препоръчвам книгите на Марсел и Щеелин на читатели, които проявяват интерес към темата. (Доскоро не знаех, че е публикуван английски превод на книгата на Марсел, аз я четох в чудесен превод на английски, направен специално за мен от Бевърли Хюс. В библиографията цитирам издадения превод.)

За да се чете книгата по-леко, сведох до минимум бележките под линия, както по брой, така и по обем. Освен това вмъкнах някои препратки към други книги в самия текст, докато точните позовавания са дадени в библиографията.

Друг въпрос, свързан със стила на изложението, който искам да изясня, засяга употребата на общото понятие „човек“ и местоименията от мъжки род. Надявам се, че така не „ориентирам езика само към мъжкия пол“ и съм благодарен на Марион Одомирок, задето ми обърна внимание колко е важна в това отношение употребата на езика. Що се отнася до подхода към сексизма, т.е. към сексуалния расизъм в езика, не стигнахме до разбирателство само по въпроса за думата „man“ (мъж, човек) като означение на вида Homo sapiens. Употребата на „man“ в този контекст, без всякаква диференциация по пол, има дълга традиция в хуманистичното мислене и според мен не можем да минем без дума, ясно определяща принадлежността към човешкия род. В немския език такава трудност не съществува, защото с думата „Mensch“ се означава човешко същество, недиференцирано по пол. Но дори и в английския език думата „man“ се употребява по същия недиферен-циран по отношение на пола начин, както и немското „Mensch“. Мисля, че е по-добре да се използва несвързаното с пола значение на думата „man“, отколкото да се замества с необичайни думи. В тази книга пиша „Man“, в смисъл на „човек“ с главна буква, за да е ясно, че не свързвам употребата на думата с никаква полова диференциация.

Сега ми остава приятното задължение да изкажа благодарност на хората, които допринесоха за обогатяване на съдържанието и стила на тази книга. Най-напред искам да благодаря на Райнер Функ, който ми оказа неоценима помощ в много отношения. По време на дългите ни разговори той ми помогна да вникна в тънкостите на християнската теология и последователно ме насочваше към подходяща литература. Освен това няколко пъти прочете ръкописа на книгата и с великолепните си конструктивни предложения, както и с критичните си бележки допринесе много, за да стане книгата по-богата в съдържателно отношение и да се избягнат някои грешки. На Марион Одомирок съм признателен, че благодарение на умелата й редакторска намеса качеството на текста в езиково отношение се подобри неимоверно. Изказвам благодарност и на Джоун Хюс, която съвестно преписваше многобройните Варианти на ръкописа, като правеше уместни предложения за подобряване на стила и езика. Накрая благодаря на Анис Фром, че търпеливо изчиташе различните Варианти на ръкописа, като изказваше ценни мнения и препоръки.