Антон Дончев
Време разделно (45)

ЧАСТ ОТ ОТЗИВИТЕ ЗА РОМАНА „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“, ПУБЛИКУВАНИ В ЧУЖДЕСТРАННИЯ ПЕЧАТ

Откъсите са преведени и отпечатани, без да се посочва къде в текста има пропуснати изречения. Подредени са по азбучен ред на държавите, в които са публикувани.

 

АВСТРИЯ

Днешната българска литература е малко позната в областта на немския говор — затова още по-радостно е да срещнем един български роман, който дълбоко да ни въздействува и едновременно да ни подбужда към размисли.

Формално изобразяването на три столетия стара история е навсякъде реалистично, начинът на изложение е хронологичен и традиционален — книгата удовлетворява една прастара потребност на човека: тя разказва и възвишава. „Това е една стара история, но тя остава вечно нова…“

РАДИО ВИЕНА — „ИЗ КНИГИТЕ“

 

Един западен читател винаги може да се наслади на напрежението в този исторически роман, на героизма и на несломимите идеали като вяра, родина и мъжество, които тук са литературно заверени.

ДИ ЦУКУНФТ — ВИЕНА

 

Източната и югоизточната европейска история, която на Запад далеч не е позната, обещава на литературата още широки и пълни с багри килими от неизчерпаеми мотиви, един завладяващ хоризонт от нови сюжети, исторически полета на напрежение и народни предания. Хърватинът Иво Андрич беше за нас първооткривател на тия балкански теми. Сега към него се присъедини и българинът Антон Дончев.

Това е едно майсторско произведение с епичен народен стил…

ЕРВАКСЕНЕНБИЛДУНГ ИН ЙОСТЕРРАЙХ

 

АНГЛИЯ

 

Голям, правещ дълбоко впечатление роман от XVII век за потурчването на Балканите с огън и меч и за раждането на един мит за героична съпротива от мащаба на епоса за крал Артур и рицарите на кръглата маса.

ОБЗЪРВЪР РИВЮ

 

„Време разделно“ е като голяма грубо обработена меча кожа, просната пред огнището, която дъхти на мъченически героизъм и романтика. Това е могъща плът, изтъкана от позорна жестокост и пламтяща смелост, от лай на кучета и грандиозни пейзажи, в която се преплитат народни митове и суеверия с история. Анатомията на една легенда се оформя така, както се е оформила в сърцата и преданията на непросветените, самотни планинци.

ГУАРДИЪН

 

Описанията на пейзажите и битките са грандиозни… книгата успява да пресъздаде една епоха и едно място на действие, които би трябвало да бъдат далечни и мъчно разбираеми за средния читател. Антон Дончев създава чувство за близост с неспокойната левантийска история, от която и до днес, три века по-късно, светът продължава да се интересува.

НЮ СТЕЙТСМЪН

 

Издирванията на автора са широки и задълбочени, темата му грабва, и тези, които обичат историческите книги, ще бъдат не само информирани, но и очаровани.

СПЕКТЕЙТЪР

 

Това е документална история за действията на хората и за събития, които без съмнение авторът е проучил задълбочено.

Но той успява да плени нашето внимание и с друго — като живо пресъздава личните отношения между своите герои, разяждани от любов и страст. Чудесно изваян е и суровият пейзаж на планинската област, където се развива действието.

МОРНИНГ СТАР

 

Единият разказвач — местен български свещеник, израства до разбирането, че българското национално чувство може да бъде също толкова здрава преграда за чуждия поробител, както и кръстът. Привидната му слабост да поведе хората си, за да приемат чуждата вяра, всъщност е постъпка на мъжествено себеотрицание в името на по-висшето благо.

Изпълненият с насилие и ярки багри сюжет е използуван, за да се разискват големи теми. Белег на истинско мъжество ли е да можеш да убиеш брата си, когато

политически или идеологически обстоятелства изискват това? Какво лежи в корена на идеологическата тъждественост — верую или култура? Как могат синовете на, героични бащи да докажат, че са мъже?

ТАЙМЗ, ЛИТ. ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Великолепни описания, поетична проза — сурово платно, в което брат убива брата, за да може да бъде погубен на свой ред ненавистният потисник.

ЛЪНДЪН ЛУК

 

АРМЕНСКА ССР

 

Антон Дончев е български писател, прекрасен писател. И ако прочетеш тази книга, ти ще обикнеш и него, и българския народ, който го е родил. Дончев е голям майстор, творец. Той така прекрасно пресъздава същността на човешкия характер, че ти го осезаваш, сливаш се с него. Чувствуваш болките на трудовия народ… виждаш праха на земята, кървавите пламъци, дело на човешките ръце. Книгата е обагрена от неповторимите черти на българския народ — народ трудолюбив и героичен. Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир. Поразява ме майсторството, с което Дончев — с вяра и правдивост — предава непресъхващата сила на своя народ, неговата жизненост. Трябва да запомним, че подобна книга ние, в нашата арменска литература, нямаме. Остава да поздравим българския народ за това, че е създал тази забележителна книга и този писател.

СОВЕТАКАН ГРОХ, ЕРЕВАН

Серо Ханзадян

 

Родопчаните на Дончев — обикновени селяни, хора на гората и планината, клети и безписмени — се възвисяват, като показват безгранично душевно богатство и безрезервна самоотверженост. Не можеш да не помислиш, че родолюбието е и свещен запас от мъдрост, които се даряват на истинските хора по рождение.

Не си спомням друга книга, която с такава сила, толкова вярно и ярко да разголва насилието…

Прието е да се казва, че най-добрите творби на националното изкуство и литература влизат в общочовешката съкровищница и стават достояние на всеки цивилизован народ. Това явление често се нуждае от известни уговорки. Но в случая с книгата на Антон Дончев уговорки няма. Тя принадлежи на всички народи, които са се борили срещу насилието, имали са мечти за свобода, за самостоятелен и мирен живот.

ГРАКАН ТЕРТ проф. дрПакрал Улубабян

 

ГФР

 

Дончев владее две класически добродетели. Той разбира добре от единството на време, място и действие и извлича пълните със страст дела на своите герои изцяло от техните характери. Той знае своя Лесинг.

Дончев преодолява по един великолепен начин една великолепна материя.

ФРАНКФУРТЕР НОЙЕ ПРЕСЕ

 

Дончев превръща своята прастара и вечно млада приказна тема в метафора.

ФРАНКФУРТЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ

 

Начинът, по който Дончев разказва, придава напрежение на драматичното действие и превръща историята във великолепна колоритна картина.

НОЙЕ ОСНАБРЮКЕР ЦАЙТУНГ

 

В центъра на повествованието се изправя овчарят Манол, който въплъщава духовната съпротива срещу нашествениците и със своята смърт дава пример за несломима воля да си остане християнин и българин. Срещу него е Караибрахим, който крие зад дяволските си черти една дълбока човешка трагика.

БЮХЕРАЙ УНД БИЛДУНГ

 

Пред читателя израства една наситена с багри картина от една кървава епоха.

ОФЕНБАХ ПОСТ

 

Авторът ни дава една необикновено пластична картина от миналото на своя народ. Страданията и героизма на неговата нация и безчовечността на чуждите завоеватели той описва с ярки, контрастни багри.

ДИ НОЙЕ БЮХЕРАЙ — МЮНХЕН

 

Благодарение на двете противоположни гледни точки лицата и епизодите се отразяват двойно. Така те печелят откъм интензивност и драматичното действие довежда историята до завършеността на една богата с багри живопис.

ЗИГЕНЕР ЦАЙТУНГ

 

Богатият на действие разказ достига ранга на героичен епос — едно удивително постижение за нашата съвременност.

ДЕР ЕВАНГЕЛИШЕ БУХБЕРАТЕР — ГЬОТИНГЕН 328

 

Незабравимо е шествието на столетницата баба Сребра, незабравими са сцените, в които села и черкви падат жертва на страшния поробител… Двете повествования се преплитат в една история от високо ниво.

ОСТДОЙЧЕР КУЛТУРРАТ

 

Хората нищо не са научили. Насилие и несправедливост, въпреки целия външен напредък, отново и отново избуяват като бурен…

Стилът на Дончев е динамичен, действието — пълно с напрежение, настроение

и тъга.

ДПА — ДОЙЧЕ ПРЕСЕ АГЕНТУР

 

ИТАЛИЯ

 

За книгата на Антон Дончев „Време разделно“ могат да се кажат много неща, но преди всичко трябва да се отбележи, че е рядко днес да се намери модерен исторически роман, който да заключава в себе си тази мощ на израза и това дихание на героизъм, както творбата на българския писател. Творба, която възкресява една епоха, един климат, една цивилизация — вече изчезнали. Това е епопея — велика и ужасна, пресъздадена с наистина забележително изкуство, доминирана от няколко незабравими образа, възвишени и в доброто, и в злото, на свой ред превъзхождани от постоянното присъствие на почти одушевената Родопа, великата българска планина.

ТРИБУНА ПОЛИТИКА

 

Изключително трудно е било да се построи убедителен роман върху базата на предложените от историята факти, защото се рискува или да се държи тонът на сух разказ, или да се изпадне в идеализация на един исторически момент. Или във всеки случай да се възхвали религията като триумф на духа над материята и грубата сила. А всъщност именно тази упорита вяра е, която възвишава дори най-ужасните сцени и най-впечатляващите описания, като им придава библейска величавост. Смъртта и унищожението придобиват почти ведрина, разсечените тела и реките кръв падат на земята, без да я оскверняват, в едно мъчително, но естествено възвръщане.

„Време разделно“ трябва да бъде определен като поетична творба в проза. Със стил на живо и състрадателно участие и едновременно на обективност, с ясно изразен вкус към картината като израз преди всичко на душевно състояние.

ЛЕТТУРЕ — РИМ

 

Една красива и мъчителна история за любов се вплита в политическата и религиозна драма — в страници, където дълбокият, но не и прекален лиризъм помага да се почувствува поезията на любовта наред с величието на историческия момент.

ИДЕА — РИМ

 

Странен, първобитен и пълен с чар е историческият роман „Време разделно“. Ярки герои, любов, драматични избори, сблъсък между жестоките мюсюлмански потисници и бунтовното християнско население, което защищава вяра, традиция и свобода — всичко е описано на фона на изумителните планини, гори и долини.

ЛА ВОЧЕ РЕПУБЛИКАНА

 

Исторически роман, който, вярваме, е необходимо да отбележим за неговите изключителни качества. Българският автор със забележителна способност е успял да слее реалистичния стил и психологическата изтънченост на модерния роман с примитивния, но сложен ритъм на народната песен, която всъщност вдъхновява този роман.

Една творба с неоспоримо ниво.

АНИКА

 

Книгата се изгражда като непрекъснат сблъсък на различни гледни точки, които налагат да се променят формата и същността на нещата. Поп Алигорко и Венецианеца, двамата идеологически противопоставени свидетели, които се срещат, разделени от вековна омраза, накрая се научават да преценяват и уважават взаимно особеностите на чуждата цивилизация.

ИТАЛИАНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

 

Това е една въздействуваща история, изтъкана от насилие и болка. Борбата на двете религии е описана от автора със знание и изкуство и той успява от началото до края да издържи романа в реалистичен психологичен стил, който покорява читателя и го прави изцяло съучастник и във вътрешните борби на героите, и в поезията на суровата и недокосната природа, сред която героите се борят, умират или преживяват.

НУОВЕ ПЕРСПЕКТИВЕ — МИЛАНО

 

Жестока и правдива история. Упорита борба с исляма, постъпките на тези силни хора са разказвани с несравнимо майсторство в този голям епически роман.

АРЕНА — ВЕРОНА

 

Трябва да отделим и да подчертаем изключителното умение на автора да оживи пред нас хора, епоха, нрави. Това е познание за движението, една изтънчена поетичност, която не пресеква на петстотинте страници на романа. Това е история в движение. Книга, която не се забравя и за която един ден ще почувствуваме необходимостта да я препрочетем.

КОРИЕРЕ ДЕЛ ТИЧИНО

 

Целта на тази книга е изложена най-добре и преди всичко от двамата разказвачи — да не позволят да се изтрият от паметта на идните поколения животът и постъпките на силните хора, живели преди триста години по великата Родопа.

ДИАЛОГО — КАТАНИЯ

 

В този изключителен исторически роман поразява преди всичко майсторството

на Дончев…

СЕТТИМАНА ТВ

 

Като чета великолепното „Време разделно“… Кръвта, жестокостта, зеления мрак на родопските лесове — Дончев не ги описва, той ги усеща изначално, в тяхната същност, физически. Думите в една негова страница се връщат властни и чисти като новородени.

Вярно е, че изкуството на Дончев, далеч от всяка софистична дестилация, представлява щедър извор на истински земни сокове. Но тънко поднесената суровост и варварската непосредственост на това повествование го държат високо над всякакви банални определения. Романът на Дончев в края на краищата е завладяващ кондензат на случки и чувства в тяхното чисто състояние: тук омразата, отмъщението, вярата, любовта имат своя първичен вкус.

РЕСТО ДЕЛ КАРЛИНО

 

Дончев е автор с проверена и заслужена слава, известен както в своята страна, така и в чужбина с публикуването на три романа. Последният роман „Време разделно“ достига в България тираж от 200 000 екземпляра и десет (вече петнадесет) издания в други страни. Този роман заслужи за Дончев една премия за най-добрия исторически роман в САЩ, издаден през годината. (Забележка. Става дума за наградата „Ървинг и Джейн Стоун“, която се присъжда на най-добрия исторически роман, издаден през годината в САЩ. Комитетът специално е поискал да бъде включен и разгледан и романът „Време разделно“, въпреки че е предвидено награда да се дава само на американски автори. В последна сметка се е приело, че трябва

да бъде награден американски писател.)

МЕСАДЖЕРО

 

КАНАДА

 

Епичният стил на балканските народи може да не се хареса веднага на повечето модерни американци, но рецензентът поне в крайна сметка беше завладян от него, както завладява ритъмът на неспокойните барабани.

Наистина това не е книга за всеки, но тя представлява необичайна награда върху рафтовете на по-големите библиотеки — да дойде и да я вземе подходящият читател. И когато той направи това, ще я оцени високо.

ИСТЙОРК ПЪБЛИК ЛИБРЪРИ, ТОРОНТО

 

Вивийън Нюмън

Въпреки сцените на насилие и жестокост основното звучене на романа е пълно с лиричност и със светла надежда за помирение.

АМЕРИКЪН НЮЗ

 

КУБА

 

Това произведение бележи една нова концепция за романа в България — магическия реализъм. Не става дума за една магическа реалност, създадена от автора, която ние приемаме за действителна… неговият магически реализъм възниква от събитията, които чрез своята зпачителиост променят курса на историята.

Тук се смесват в една жизнена простота действията на хората: овчари, свещеници, войници — с едно тракийско минало и с едно настояще, едновременно българско и турско. И пред тях има само два пътя — борба независимо от цената, или асимилация, окончателно откъсване от народа и неговата култура, за да станат чужди, дори врагове на земята, на която живеят. Тези герои — силни, доблестни, честни, плахи, дръзки, амбициозни, са добре описани, различни един от друг, монолитни и многолики в едно и също време.

Хосе Мартинес Матос

С удоволствие прочетох последната българска книга, преведена на испански език — „Време разделно“ от Антон Дончев. Това е чудесна книга. Тя има много общи неща с литературата, която тук определяме като магически реализъм. Красивото си е красиво, написано на всички езици, а книгата е поетична повест. Мисля, че това е една от най-хубавите книги, които съм чел в последните години. Такава книга трябва да бъде прочетена непременно още един път.

ТЕЛЕВИЗИОННО ИНТЕРВЮ

Онелио Хорхе Кардосо

 

Това е една изключителна творба. Сигурен съм, че тази книга ще допадне на кубинските читатели, и мисля, че интересът към нея ще нараства, а това е и моето желание.

ТЕЛЕВИЗИОННО ИНТЕРВЮ професор Буено

 

ПОЛША

 

… Без съмнение в съвременната българска литература историческият роман на младия писател Антон Дончев представлява ново явление по форма и по съдържание… В този поетичен разказ, в който има нещо от атмосферата на балада за стари, забравени вече събития, авторът излага със силен и точен израз мотивите и основанията както на тези, които са дошли в долината Елинденя с меч в ръка, така и на онези, които не искат да се поддадат на насилието… Дончев е изградил твърде оригинално конструкцията на своето произведение… Това е и разказ за любовта и смъртта — два проблема, които засягат човека все едно дали е живял през 17 век, пли жппее днес.

КУЛТУРА

 

РУМЪНИЯ

 

Историческа интелигентност, осъществена с голям финес: наблюдателност, почти кинематографичното разнообразие на ъглите за представяне на действителността, проекцията на образите на фона на митове и легенди — всичко разкрива един голям талант, подпомогнат от упоритостта и усърдието на превъзходен историк и филолог. Авторът се изравнява и надминава своите учители, като изминава неизхо-дени пътища в българския исторически роман — изостря ъгъла на изследване дълбочините на човешката душа, придава на детайла значения със стойността на символ, разширява проблемното и философското пространство.

Освен като стилистичен успех романът привлича и с топлия хуманизъм, с който е пропит, с човечната правдивост, с тоталното отхвърляне на войната, на насилието и на трагизма в един свят, в който физическото и мрралното потисничество бяха изместили правата и свободата.

Михаил Маджари

 

САЩ

 

От безпощадната и безизходна борба, от поривите и упоритостта Антон Дончев е създал епическа проза с невероятна красота.

Стилистичният триумф на автора се крие в умението му да претопи в единна сплав реалистичната и психологически изтънчена форма на съвременния роман с епическата примитивна тъкан на народните песни и приказки. Резултатът е тонално великолепен — страница след страница на действие със странен величествен ритъм — едно богатство, което може да се сравни с това на Толкийн или с музиката на Сибелиус.

Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство толкова изтънчено като това на Джойс или на Томас Ман.

НЮ ЙОРК ТАЙМЗ Гай Давънпорт

 

Това е една ужасна книга, забележителна и мъчителна. Забележителна поради силата на разказа и поради факта, че успява да възкреси героизма, страданията и примитивния живот на едно далечно място и време, както и една малко известна историческа трагедия.

САТЪРДЕЙ РИВЮ Орвил Прескот

 

Разказът разтърсва, а разказването радва. И действие, и декор излъчват поезия. Това е хубавият Стар свят в цялата си сила. Романът наистина извънредно много ми харесва.

Джеймс Мерил лауреат на национална награда 1966 г.

Появата на романа „Време разделно“ в САЩ трябва да се смята литературно събитие от най-голяма величина. Борбата между българското население и нашествениците турци се води всъщност не само за религията, а и за братството.

И все пак — въпреки цялата жестокост, на която, както Дончев показва, хората са способни — преобладаващото настроение в романа с неговия безусловно превъзходен и поетичен език това е настроение на лирична надежда и помирение.

Във „Време разделно“ е втъкана и една от най-необикновените и трогателни любовни истории в цялата съвременна белетристика.

БУК НЮЗ

 

Това произведение — първо преведено в САЩ — носи със себе си една красота, твърде рядка за съвременните романи. Езикът е толкова превъзходен в превод, че човек може само да съжалява, че не е в състояние да го прочете в оригинал.

Макар че действието се развива през XVII век, то има вечно значение за всички хора. Дали читателят би го избрал като един превъзходен исторически роман, или ще предпочете да разкрие всички изводи за човека и за неговия дълг към човечеството, това е все едно — романът е творба с изключителни достойнства.

НЮ ОРЛЕАН СТЕЙСТСМЪН

Сюзън Уелс

 

Един от най-хубавите романи за годината — „Време разделно“ от българина Антон Дончев, който възпява както борбите на човешкия дух, така и борбите на, човешката плът.

Голяма част от разказа като че ли извира от стари предания, това е техният стил, но прост и естествен. Това е сказание — и сказанието е пълно с красота и поезия.

УАКО НЮЗ ТРИБЮН, ТЕКСАС

Гънтер Куил

 

Този роман е едно забележително постижение. Въпреки че действието се развива в 1668 година, „Време разделно“ е извън времето по своето умение, с което извиква в съзнанието ни страната и планината на драмата, по своя сетивен анализ на психологията на човешките подбуди за действие.

„Епичен“ е може би прекалено употребяван термин в речника на критиците, обаче това е единствената дума, способна да изрази стремителния размах и импулсивното въздействие на романа на Дончев.

Това, което романът утвърждава, е запазването на човека като личност и колективно като нация. „Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата — християнска или мюсюлманска, която ги различава.

„Време разделно“ е богат и ценен роман, който победно утвърждава достойнството на човека.

Аз съм уверен, че написаното от Дончев надвишава и преминава всички изкуствени межди, които човек е издигнал срещу своите събратя.

БЕСТСЕЛЪРЗ РИВЮ

Николъс Лопрет

 

Това е едно огромно шествие от първични образи, които ни карат да се замислим за единството и безсмъртието на всичко живо и за безкрайното възраждане на човечеството чрез вярата, която преминава отвъд смъртта.

Чрез изтънчено детайлираните страдания и грижливо планираните ужаси на разказа Антон Дончев като че ли изтъква едно неодобрение на всички войни, независимо от герба на светостта.

ЧИКАГО СЪН ТАЙМЗ

Бевърли Хилз

 

„Време разделно“ е един изключителен исторически роман от българския писател Антон Дончев. Още от пръв поглед романът е пълен с вълнение и лирична красота…

Някой може да намери езика на тези откровения за дръзко романтичен, но той не бива да забравя, че литературната основа, върху която гради Дончев, не е тази на западните мандарини на културата. Като българин той е хиляда години по-близо — отколкото вероятно би могъл да бъде средният западен интелектуалец — до устно предаваната епическа поезия на една бардическа култура, която предшествува модерния способ да се пише, за да се чете. Естествената форма на изказа на Дончев дължи много на традиционната устна риторика и в неговия роман свещеникът прави песен от своите открития.

ДЪ НЮ — ЙОРКЪР

Ентън Уест

 

Историческият роман от дълго време не ни е представил нито един литературен факт, който да е над средното ниво. За пръв път това прави „Време разделно“ — първият роман, публикуван в САЩ. Историческите събития, разказвани в романа, са достойни за епос — и са разказани по епичен начин.

ХЕРАЛД, ХЪНТИНГТЪН

Ден Хетфилд

 

Романът поразява с авторовото умение да борави с многобройни сложни и пълни с живот характери — включително и на насилниците турци, — и то в рамките на едно народно сказание, почти притча, която придобива вечни, несвързани с времето хуманистични качества.

НЮЗ ТРИБЮН

 

Епичният роман е почти загинало изкуство — последното голямо произведение от този род беше „Тарас Булба“. Затова всяко ново усилие в областта на романа, което успява да постигне същото въздействие, трябва да се смята за значително щ постижение, какъвто е случаят с тая смела и тържествена книга — романа на Антон Дончев „Време разделно“.

Действителната сила на романа се крие в способността на автора да раздвижи голям брой живо описани герои в рамките на една народна легенда, която има несвързани с времето хуманни качества и в която намираме множество поразителни сцени.

СПИСАНИЕ КИРКУС

 

СССР

 

Художествената тъкан на романа, напомняща многоцветна родопска шевица, поетическата възвишеност, дълбокият психологизъм — всичко това хармонично се слива с изяществото на повествованието. Нашата съвременност помага на автора да вникне в същността на историческите събития, да се издигне над тях, да ги обхване в цялата им дълбочина и да ги осмисли от позицията на настоящето.

ИНОСТРАННАЯ ЛИТЕРАТУРА

 

В романа „Време разделно“ няма безстрастно или гладко написани страници, защото той сякаш е пронизан от остър, пронизителен лъч на гнева, който осветява страданията и борбата на българския народ в черните като нощ години на турското владичество.

Антон Дончев е реалист, неговите краски понякога са мрачни и сурови, както го изисква самото време, описвано с подробностите на строг свидетел. Навсякъде

по страниците на неговия роман диша неутолимата любов към многострадалния народ. И даже в трагичните часове през гъстите рембрандовски краски сияе и пронизва тази дълбока нежност, тази очарованост от родната земя, от нейните благоухания, реки и лесове, която неразривно съединява реалността на неунищожимата като вечността природа с непресъхващата сила на народния дух.

Читателят с неотслабващ интерес се потопява в потока на събитията, в сочния колорит на романа, в живописността, в живота и борбата на българския народ — като узнава, радва се, скърби и се възхищава.

Юрий Бондарев

 

Едно от главните постижения на автора на „Време разделно“ се проявява в синтеза на субективното и обективното, на психологизма и епичността. Разрушение и жизнеутвърждаване, любов и ненавист вървят заедно, преплитат се тясно, по житейски многолико. И какъвто и персонаж да ни рисува авторът, неговата нравствена оценка се определя от това, какво начало доминира в този характер — разрушителното или жизнеутвърждаващото.

Човекът е показан във „Време разделно“ и в единение с природата. В единението на българина с природата се отразява неговата философия на свободен, естествен човек, който вижда в нейно лице приятел и защитник. Антон Дончев не само умее да наблюдава природата, но и да забелязва такива подробности, които отекват в подтекста с основния патос на произведението, предават трагическия разрив между красотата на живота и силите, които го разрушават.

МЛАДА ГВАРДИЯ

М. Каназирска

 

УНГАРИЯ

 

Книгата на Дончев „Време разделно“ разказва за най-съкровената сърцевина на българщината.

Цялата книга звучи като народна балада и това я прави трикратно правдоподобна и достоверна: първо — тя съхранява фактите на народните спомени, второ — тя оформя народната мъдрост. Българският народ, преминал в отбрана против агресията на турското насилие и мохамеданската вяра, къде с борба, къде с примирение слага върху всяко свое действие печата на българщината.

Словото на Дончев е баладично-народно, изключително богато.

ЖИВОТ И ЛИТЕРАТУРА

 

ЧЕХОСЛОВАКИЯ

 

Рядко българската литература ни предоставя произведения като този роман. Историческата творба на писателя е тясно свързана с локалната история на една

българска област, но надхвърля нейните граници и придобива характера на обобщение.

Действието на книгата е твърде просто, трагично и дълбоко човешко. Чрез съпоставяне на историческите факти авторът подчертава и високо издига моралните качества на обикновения човек, който с цената на живота си защищава своето национално (а в случая и религиозно) съзнание.

„Време разделно“ е по-скоро „жесток“ роман. Но той е — а за съжаление и ще бъде — актуален за нашата съвременност, тъй като действията и случките, описани в него, са живи и до днес и, както изглежда, ще живеят още дълго време. Романът е добър. Написан е от писател, който очевидно добре е ориентиран в съвременната действителност, знае да анализира фактите и знае (което е особено важно) да пише умело и интересно.

НОВЕ СЛОВО

Милан Расутик

 

Антон Дончев достига с „Време разделно“ върха в своето художествено творчество. В чешките преводи на българска литература с историческа тематика романът представлява действителен принос. Авторът дава най-обективен израз на страшните исторически събития, разглежда тази историческа епоха в широк европейски аспект и едновременно изгражда изразително индивидуализирани образи на българи и турци.

Романът „Време разделно“ е едно от най-интересните произведения на българската проза през последните години.

РУДЕ ПРАВО

Злата Куфнерова

 

Не е чудно, че тази книга е наградена с Държавна награда. За това са допринесли нейните безспорни художествени качества, с които понякога се доближава до „Тихият Дон“ на Шолохов или „Делба“ на Чосич. Не история, а живот, не пергамент (макар в началото авторът да ги посочва като измислен източник на произведението си), а пулсиращата кръв на първичното планинско население с неговото омировски ясно отношение към любовта и смъртта лежат в основите на тази книга. Читателят, който вече познава „Тютюн“ на Димитър Димов, остава с впечатление, че тази книга продължава успешната линия на българския роман.

СЛОВЕНСКЕ ПОХЛЯДИ

Милан Ферко

 

Първото издание на тази забележителна творба на българския писател излезе преди осем години. (В Чехословакия романът има две издания на чешки език и издание на словашки език.)

Тук не става дума просто за тази или онази вяра, а за запазване на морални добродетели, за това, което сплотява хората и дава смисъл на живота. Тук става дума за тази човешка същност, която живите трябва да пазят, докато са живи, въпреки че тя понякога се заплаща със смърт.

Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъща на народната поезия. Творбата е модерно възприета и модерно написана пленителна проза, която буди възторг не само с художествено изградения интересен сюжет, но и със своята философска същност, произтичаща от известни исторически факти, но разгледани от съвременен аспект. Романът принадлежи към забележителните произведения на съвременната българска литература.

НОВИ КНИГИ

Хана Райнерова

 

ШВЕЙЦАРИЯ

 

Дори романът да беше само хроника на кървав епизод от разцвета на Отоманската империя, той би бил едно заслужаващо внимание начинание, но не непременно едно произведение на изкуството. Книгата на Дончев обаче безсъмнено е такова произведение на изкуството — авторът умее да разказва, той тъче нишките на случките и възлите на човешките съдби все по-изкусно с хода на разказа, той вплита багрите на природата в човешките дела и стремежи и извиква на бял свят скрити взаимоотношения и съответствия.

НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ

 

Една богата на багри картина от българската история. Едно необикновено напрегнато и завладяващо произведение.

КОСМОПРЕС — ЖЕНЕВА

 

Сега за първи път от тази комунистическа страна (България), която традиционно се грижи за своите писатели и ги цени с високо уважение като свои духовни водачи, излиза в немски превод един голям роман.

Авторът с пламенна убедителност разказва за ужасната съдба, която преди триста години сполетява една мирна долина в Родопите.

Долината на Елинденя със своите характерни герои, със своите песни и фолклор, със своите страхотни изпитания остава за читателя на създаденото от Антон Дончев черно-бяло пано завинаги незабравима.

ДАС БЮХЕРБЛАТ — ЦЮРИХ

 

ШВЕЦИЯ

 

Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература. Той отговаря на две от най-важните условия — напълно е неизвестен в Швеция и е много, много талантлив. Този, който гака красиво, поетично и в същото време брутално може да опише усилията на турците да направят българите последователи на правата вяра, на аллах, не може да бъде обикновен писател.

Разказът на Дончев е изпълнен с поезия — и когато възпява природата, и когато описва хората. Той изобилствува с кръв и насилие, а създава впечатление за нещо всекидневно, нещо почти красиво, благодарение на изпълненото с гордост държание на планинските жители при тяхното безпощадно унищожаване. „Време разделно“ е блестящ разказ за героичната борба на един народ за запазване на своята самобитност и вяра.

ФАЛУ КУРИРЕН

Бенгт Акрелсон

 

„Време разделно“ разказва как обикновените овчари се вдигат на бунт против своите поробители. От този бунт се ражда едно ново общество — и Дончев създава химн на българската нация, оцветен с оттенъците на пацифизъм. Един американски критик нарече романа „анатомия на една легенда“ и това е вярно до голяма степен, тъй като в романа се преплитат реалистичният метод на разказване с психологическия анализ.Но никъде фолклорните елементи не се превръщат в орнамент. Обратното — резултатът е един грандиозен исторически роман, който носи едновременно документални и художествени стойности.

СВЕНСКА ДАГБЛАДЕТ

Ричард Шварц

 

Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Тя понякога звучи като народна песен от Балканите — една самотна флейта, тъжно очарователна, тъй драматична, почти сладникаво романтична — и внезапно така разголена, сурова — и отново тъй тъжно очарователна. Това е голям, обширен и силен роман, който би възбудил ограничен интерес, ако нямаше едно особено качество — човек нерядко остава поразен от поетичните описания, които създават главозамайващо чувство, че долината Елинденя се намира наблизо, ей там, зад ъгъла, до горичката, зад следващия завой на пътя (и това е така).

И става така, че този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място… и се превръща в едно преживяване на читателя, което ще се опитам да обрисувам с малък затворен кръг: „Аз живея, аз чета, аз пътувам — аз живея.“ Понякога Дончев успява да накара читателя да достигне до това преживяване — а това е голямо нещо.

АФТОНБЛАДЕТ

Бернт Розенгрен

 

Дончев се представя като прекрасен разказвач с епическа широта, която въпреки размера на романа поддържа интереса на читателя от началото до края на това вълнуващо произведение. Жестокостите по време на война са неизбежни и писателят не отстъпва дори пред тях, но богатият език и житейската мъдрост на хората

от романа ни карат да четем този епос с удоволствие. Без да познаваме предишното творчество на Дончев, можем без съмнение да кажем, че писателят — и дори издателството — заслужава поздравление за публикуването му в Швеция.

ХУФОНДСТАДСБЛАДЕТ

Улф Ерик Слоте

 

От мрачните извори на горчивите спомени Дончев изважда много блестящи детайли. Неговият епос има интрига и темпо на роман за развлечение. Но той ни държи в напрежение и с трагичните съдби, и с могъщите страсти на своите герои.

КВЕЛСПОСТЕН

Кай Нейдеман

 

Дончев е преди всичко изискан майстор на природните описания с високи поетически качества. Неговите многобройни и подробни разкази за българските планинци са изпълнени с богати детайли и умело се преплитат с описанията на събитията. Той използува диалектна техника на разказа по много майсторски начин.

ХЕЛЗИНТБОРС ДАГБЛАД

Йохан Фалк

 

Ако „Време разделно“ не се възприема преди всичко като исторически роман, той положително ще въздействува като вълнуващо занимание за хора, които обичат да четат за страсти, любов и кръв и за отдавна отминали времена. И несъмнено романът ще има своите верни почитатели.

АРБЕТАБЛАДЕТ

Андерш Норбори

 

Струва си книгата да се прочете — това е епос за силата на мечтата за мир и разбирателство между хората, разказан понякога с жесток реализъм, но преплетен с остра и очароваща поезия. Това е паметник за хората, които са живели преди три века и са вярвали, борили се и умирали в планините на България.

СКОНСКА ДАГБЛАДЕТ Г.А.

 

Антон Дончев не е превеждан досега на шведски, за което трябва да съжаляваме, тъй като той е много силен и интересен писател с талант на народен разказвач, който далеч надминава обикновеното срещано ниво. Той описва живота на народа с тънко чувство за детайлите, в което се промъква фина поетическа жилка. Това е книга, която заслужава висока оценка, с рядко срещани качества.

ОСКАРХАМНО НЮХЕТЕРНА

Tare Апел

 

„Време разделно“ е вълнуващ и грабващ разказ за съдбата на шепа хора, покосени от превъзхождащ ги по сила враг, защото са защитили правото си да изживеят живота си по свой начин.

ГАУДЕАМУС

Ролф Херцман

 

Въпреки че краят всъщност е трагичен, това не е песимистична книга. Надеждата и вярата в едно бъдеще без терор пролива историята.

ЮСТАД АЛЕХАДНА

Стиг Хансен

 

Не можем да преценим дали Дончев е разказал правдиво историята, но трябва да признаем, че книгата му е пленяваща.

БОРЛЕНГЕ ТИДНИНГ

 

Книгата на Дончев е исторически епос, който вълнува и възбужда истински интерес. Дано тя получи приема, който заслужава, сред читателите в нашата страна!

БАРОМЕТЪР

Барбро Густавсон

 

Издателство „Форум“ би трябвало да получи похвала за това, че смело е заложило на романа „Време разделно“.

СВЕНСКА ДАГБЛАДЕТ

Роже Гюлин

 

Романът описва — с богати краски и богати изразни средства — помохамеданчването на планинците в една откъсната долина. Хуманистичният патос на писателят е преплетен с трагични детайли и с готическата романтика на ужаса.

СЮДОВЕНСКА ДАГБЛАДЕТ

 

Богатството на детайли се използува преди всичко, за да ни покаже страданията на хората и красотата на природата. Този контраст придава на книгата нейното въздействуващо, едновременно мрачно и светло звучене.

УПСАЛА НЮА ТИДНИНГ

Кнут Лагруп