Александър Белов
Битка за влияние (36)

36.

Москва беше готова за новогодишния празник, макар че до Нова година оставаше почти цяла седмица. Вече се бе превърнало в традиция да започват празниците от католическата Коледа и да гуляят чак до старата Нова година. Градът блестеше от светлини, а улиците бяха пълни с хора, макар че бе студено. Много студено.

Бяха повели Саша на културно мероприятие в консерваторията. Придвижваха се с кола по булевард „Тверски“, където хората се веселяха.

Един посинял от студ Дядо Мраз изпълняваше негърски танц край украсената елха. Впрочем, този покрит със скреж „дядо“ си беше истински негър.

— Да ви е честита настъпващата Нова година! Тики-тики-та, аз от топ в просторите ще излетя! — врещеше с всичка сила черният Дядо Мраз и правеше някакви засукани движения. Тежкият му кожух се развяваше на всички страни. Наобиколилата го тълпа от подпийнали пубери радостно крещеше, поливайки веселбата с водка от пластмасови чаши.

Заради задръстванията пристигнаха в последния момент. Край консерваторията беше многолюдно и също така шумно, макар че там май никой не пиеше водка.

— Отвори на баба — помоли Саша Макс, а той помогна на Оля да слезе от колата.

Макс, към когото Белов най-сетне бе започнал да се отнася с доверие, напоследък съвместяваше длъжностите на шофьор и телохранител.

— Колко време продължава концертът? — попита жена си.

— Два часа, ще го изтърпиш, сладурче — засмя се Оля, която беше в приповдигнато настроение.

— Ох, миличката ми… — Целуна я зад ухото и долови леката миризма на парфюм.

— Няма ли да закъснеем? — разтревожи се Елизавета Павловна. Тя бе свикнала да идва на концерт половин час преди началото му, а не да тича презглава.

— Не, не, има още време — успокои я внучката й.

Местата им бяха в директорската ложа. Впрочем, на първия ред.

Саша настани дамите и тъй като музикантите още настройваха инструментите си, понечи да извади мобилния си телефон. Оля кротко, но решително издърпа телефона от ръцете му и го изключи.

Най-сетне започнаха да свирят.

— „Лешникотрошачката“ — прошепна Оля на мъжа си.

Саша притвори очи. Два часа изобщо не бяха малко време. Той потъна в приятен унес, но въпреки това не спеше. Нямаше право на това. Сега най-важните неща не ставаха в тази зала, а на други места.

От Беларуската гара Едрия пое със своя почти нов джип „Чероки“ по булевард „Тверски“. Естествено, той беше в добро настроение, а джобовете му бяха пълни с пари. Освен че момчетата му помогнаха да купи евтино таралясника от някакъв будала, в близките дни — точно преди Нова година, му се отваряше и нова работа. И това му идваше тъкмо навреме.

До магазин „Подаръци“ му махна прекрасна девойка в кожено палто, облечено едва ли не на голо.

Естествено, Едрия — най-едрият мъж на света, спря и отвори вратата:

— Какво става, принцесо, студено ли ти е?

— Ще ме закарате ли до площад „Маяковски“? — кокетно попита тя.

— Сядай, щом не те е страх.

— За какво намеквате? — с тон, който вече не оставяше никакви съмнения за нейните намерения, рече тя.

— Сядай, студено е — пришпори я Едрия.

— Студено е, дяволите да го вземат — съгласи се тя и се настани на предната седалка до него.

Но в този момент някакъв тип почука по стъклото от страната на Едрия.

— Какво искаш? — тросна му се той, свали стъклото и погледна младежа, облечен в светло яке.

И това беше последното нещо, което видя в живота си. Оказа се, че не само той умееше майсторски да забива остриета в жизненоважните места на човешкия организъм. Човекът, когото днес срещна случайно, не се справяше по-зле от него. Острието се заби в шията на Едрия точно на три сантиметра под тила му…

Дребния реши да отпразнува католическата Коледа с приятелите си нигерийци в общежитието им до университета „Патрис Лумумба“. Там не беше много луксозно, но за сметка на това бе екзотично, пък и му се искаше да почерпи бъдещите си колеги с прясната дрога.

Негрите танцуваха под звуците на някаква страстна мелодия. Дребния приготвяше дози от чист хероин за всички. С танцувална стъпка приятелката му Ритка слагаше до всяка чиния на вече сервираната маса по една спринцовка за еднократна употреба и по един тънък мек маркуч. Бяха измисли тази изненада заедно с Дребния. Искаха да направят един такъв джентълменски номер.

Някой почука на вратата на стаята. Дребния изруга наум, излезе в тясното коридорче и отвори входната врата. Някакъв човек с черна качулка, която скриваше лицето му, направи бърза крачка към него. Острието бързо проникна в тялото му и прониза сърцето му. Всичко свърши за миг. И тихо. Рита още не бе свършила с изисканото сервиране, а чернокожите им приятели бяха твърде увлечени в танца си. Само че Дребния вече не се вълнуваше от нищо на този свят…

Бек и Льова току-що бяха излезли от сауната. Пъшкайки тежко, те приседнаха на мраморната пейка. Трябваше да се направи една малка пауза между горещата пара и прохладната вода в басейна.

— Е, искаш ли да забършем по една маймунка? — лениво предложи Льова.

— Хайде, преди да излезем оттук — съгласи се Бек, — а после сядаме на масата.

„Маймунките“ — две голи момичета, преминаха като по поръчка покрай тях и скочиха в басейна със смях.

— Ей, ти кой си? — Бек с изумление изгледа неканения гост, който се появи в тяхната обител.

— Лекар — подхвърли, без да се обръща, непознатият мъж в бяла престилка и с маска от марля на лицето. Откъде ли се беше взел?

— Не разбрах… — започна бавно да се надига от мястото си огромният Бек.

„Докторът“ бързо стигна до басейна. Направи толкова красноречив жест на момичетата, че те веднага се скриха под водата. В ръката му се появи граната. „Докторът“ старателно издърпа предпазителя и търкулна гранатата по покрития с плочки под. После изскочи обратно през вратата, през която миг преди това се бе появил.

Взривът не закъсня. За щастие не засегна момичетата. Те изскочиха от басейна и с писъци се понесоха към фоайето. Пред тях се ширеше една богато сервирана маса. А Бек изпусна тази трапеза.

Всичко все някога свършва. Дори и „Лешникотрошачката“. Заедно с последните акорди Саша включи мобилния си телефон, който веднага започна да издава славееви трели.

— Браво! — Залата се взриви. Оля и Елизавета Павловна скочиха на крака, аплодирайки. — Браво!

Саша изслуша човека, който му се обаждаше, и твърдо изрече в слушалката:

— Браво! — После изкрещя, но вече към залата, надвиквайки женските гласове и разделяйки думата на срички: — Бра-во!!!