Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Последний выстрел, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Предан враг
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“ 2004 г.
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Предан враг
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7672
История
- — Добавяне
7.
Двамата Александровци — Белов и Киншаков, се разхождаха по пътечката сред зимната гора. Пред тях бавно ситняха три огромни мастифа.
— Представи си, Саша, веднъж реших да си разкрася колата — разказваше Белов. — И помолих един художник да ми нарисува бикове по нея, а пък той, глупакът, толкова се престара, че ми изобрази цяла корида…
— Значи, сега ти се движиш с бикове, така ли? — подсмихна се Киншаков.
— Самият аз съм бик, Саня…
Помълчаха известно време. Снегът скърцаше под краката им и това беше единственият звук, който нарушаваше пълната тишина на безмълвната февруарска гора.
— Как е Валера? — попита Киншаков.
— Още е зле — навъси се Белов. — Събрах най-добрите специалисти, но нищо не помага…
— А Тамара?
— Притеснява се… Ние я успокояваме, доколкото можем, но… Все едно, няма никакъв смисъл.
— Да-а-а… — замислено проточи Киншаков.
Белов запали цигара и изпусна гъста струя дим.
— Саня, а на теб защо са ти онези негативи?
— Ще монтираме една лента или ще направим филм — обясни Киншаков. — За Валера Филатов, за човека и каскадьора. Можем да вземем кадри от всички филми, в които се е снимал. За десет години доста материал се е насъбрал. И е хубав.
Идеята хареса на Белов. Той кимна и веднага предложи:
— Тогава аз ще поръчам песен. Докато направим всичко и — току-виж — той се оправил. Ще му стане приятно — сведе глава и се вглъби в себе си.
Киншаков му хвърли един поглед и поклати глава:
— Ти като че ли изпитваш някакво чувство за вина…
— Изпитвам — съгласи се той. — Общо взето, това се случи заради мен. Мъчно ми е за Валера.
Белия никога и пред никого не беше казвал това, но той отдавна беше сигурен, че неговата вина беше не само и не чак дотам в историята му с Ана. Корените на тази вина бяха много по-дълбоки. Работата беше там, че Фил никога не би се свързал с престъпния свят, ако самият той не бе влязъл в него. Валера от дете вярваше на Саша като на себе си, винаги и навсякъде беше до него и стана „браточка“ изключително и само защото той беше постъпил така.
— Още през деветдесет и първа те предупредих. Ти сам си избра всичко това.
— Нищо не съм си избирал — смръщи се с досада Белов. — Явно просто късметът ми е бил такъв.
Той се обърна към джипа, спрян наблизо, и махна с ръка.
— Саша, какви ги дрънкаш? — поклати глава Киншаков. — Ама, че приказки! „Късметът“… Ето на, в момента ние с теб уж се разхождаме из гората, но крачим по пътечката. Кучетата също тичат по пътечката… А ти се луташ из гората и говориш за някакъв си късмет. С две думи, Саша, ти не си дете, излез на правия път…
Джипът на Белов спря на две крачки от тях. Саша също спря и подаде ръка на приятеля си:
— Всичко хубаво, Саня…
— Обаждай ми се, дръж ме в течение — помоли го Александър. — Може да се наложи да помогна с нещо… Нали така?
— Точно така. Е, бъди жив и здрав.
Белов се качи в джипа и той потегли.
Киншаков помаха с ръка след него и подсвирна на кучетата.