Александър Белов
Последен изстрел (36)

36.

Настъпи денят на изборите.

До всяко изборно бюро дежуреше по един наблюдател от всеки отбор. Като при това те следяха не толкова хода на изборите, колкото се дебнеха един друг. И едните, и другите се бояха от провокации, постановки и други пакости от страна на конкурентите и нямаше никакво съмнение, че имаха основание за това. Обстановката около изборните бюра беше напрегната.

До един момент в щабовете на двамата кандидати беше спокойно. Но колкото повече наближаваше моментът за затварянето на изборните бюра, толкова по-силно ставаше и вълнението на кандидатите, и техните многобройни предизборни отбори.

И Белов, и Каверин бяха напуснали кабинетите си и сега нервно се разхождаха между масите на сътрудниците си, хвърляйки нетърпеливи погледи към немите телефони. Нервното напрежение достигна връхната си точка към полунощ, когато започнаха да постъпват резултатите от гласуването по изборни бюра.

— Двайсет и шесто избирателно бюро. Каверин — петстотин и десет, Белов — петстотин петдесет и четири — почти едновременно съобщиха резултатите момичетата на телефоните в двата края на Москва.

Тези цифри предизвикаха радостно оживление в щаба на Белов, а в щаба на Каверин — старателно прикрито разочарование. Но следващото обаждане промени настроенията и на едното, и на другото място.

— Петнайсето избирателно бюро. Белов — петстотин и два, Каверин — петстотин и петдесет — обявиха момичетата.

Веднага вкарваха резултатите в компютър. Стълбчетата на екраните на мониторите, които показваха текущите резултати на претендентите, нарастваха с всяко ново обаждане. Те се движеха почти на едно и също ниво, с малко, но въпреки това решаващо превъзходство на Каверин.

Белов седеше неподвижно пред компютъра. Каверин бродеше между масите, потупваше по раменете помощниците си, ту се усмихваше сдържано, ту ставаше мрачен.

Цифрите на монитора постоянно се сменяха, от време на време червеното стълбче на Белов догонваше синьото на Каверин, но то нито веднъж не можа да се откъсне нагоре. Саша все повече помръкваше. Гудвини бяха отчаяни.

Пчелата отпи коняк от плоската си бутилка, приближи се до седналите рамо до рамо имиджмейкъри и мрачно попита:

— Е, какво стана, вълшебници? Напълнихте ли гушките?!

Гудвини смутено се спогледаха. По челата им избиха капки пот.

Обажданията от избирателните бюра ставаха все по-редки. Ситуацията на компютъра не се променяше — Каверин продължаваше да има малко, но стабилно превъзходство. Накрая Люда, която събираше данните от бюрата, притеснено обяви:

— Остана само едно бюро, шестнайсето…

Саша погледна към компютъра. Цифрите показваха убийствен за него резултат. Каверин имаше двайсет и четири хиляди осемстотин шейсет и два гласа. А Белов — двайсет и четири хиляди осемстотин и три гласа.

В този момент телефонът иззвъня. Застаналото най-близо до апарата момиче моментално грабна слушалката.

— Ало, шестнайсето бюро ли е?! — извика то, но след кратка пауза разочаровано подаде слушалката на Белов. — Александър Николаевич, за вас е…

— Слушам — мрачно изрече той.

— Саша, защо не се обаждаш? — разнесе се в слушалката леко потрепващият от вълнение глас на жена му. — И на мобифона не отговаряш! Ще умра от притеснение!

— Изключих го.

— Какво става там?

— Още нищо не е ясно — с равен глас отвърна той.

Оля се сепна:

— Ох, Саша, сигурно те безпокоя в неподходящ момент, нали? Обади ми се, когато всичко се изясни. Дръж се.

— Добре. Хайде…

Саша затвори, скръсти ръце на гърдите си и отиде до тъмния прозорец. В стаята настана тягостна тишина.

Мрачен като буреносен облак, Космос беше свел глава и замислено въртеше в ръцете си един часовник. Пчелата пресуши бутилката си и злобно се смръщи. Макс и Шмит също мълчаха навъсени. Гудвини бършеха с треперещи ръце потните си чела. Люда, която едва не плачеше от мъка и жал за всички тях, местеше смутен поглед ту към един, ту към друг.

И в този момент телефонът отново оживя. Всички в стаята се обърнаха към звънящия апарат. Бледа като платно, Люда вдигна слушалката.

— Да… — тихо промълви тя.

Всички до един бяха застинали и напрегнато се взираха в лицето й. Люда бавно свали ръката си, в която държеше телефонната слушалка, и…

— Александър Николаевич, шестнайсето бюро е за вас! — извика тя и тъй като не можа да се овладее, закри лицето си с длани и се разплака от облекчение.

Саша се обърна към компютъра. Срещу неговата фамилия бяха отбелязани двайсет и пет хиляди триста четирийсет и един гласа, а срещу фамилията на Каверин — двайсет и пет хиляди триста трийсет и шест гласа!

Белов се извърна, вдигна нагоре стиснатия си до болка юмрук и яростно изкрещя:

— Йес!

И отведнъж се разнесе див, възторжен вопъл! Всички едновременно се нахвърлиха върху него и увиснаха на врата му. Най-отгоре скочиха Гудвини, които крещяха нещо, камарата от хора не издържа под тежестта им и всички заедно се свлякоха на пода.

Веднага вдигнаха на ръце Саша и започнаха да го подхвърлят. И едва след няколко минути успя да се изтръгне от обезумелите си приятели.

— Стига толкова, отивам да взема жена си, след един час ще бъда тук! — заяви той, кимна на Макс и излезе от стаята.

В същото време в щаба на победения му съперник цареше гробна тишина. Каверин седеше край масата, втренчил невиждащ поглед право пред себе си. Неговите сътрудници един след друг напускаха работните си места. От момента, в който се обадиха от шестнайсето бюро, още не бяха минали и десет минути, а Каверин вече бе останал сам.

От време на време в пустия му офис все още звъняха телефони, но вече нямаше кой да отговори на тези обаждания. В отбора на Каверин не се намери нито един човек, който да е готов да сподели с него тежестта на поражението.