Александър Белов
Последен изстрел (16)

16.

Неочакваната среща с призрака Каверин зашемети Белов. Тя измести на втори план странното нападение над момчетата и дори болезнения разрив с жена му. Няколко дни не можеше да мисли за нищо друго освен за своя внезапно оживял враг.

Естествено, Саша си припомни техните сложни взаимоотношения, но това не беше всичко. Той се опитваше да разбере как и защо Володя Каверин с неговото полукриминално минало се бе озовал сред кандидатите за народни избраници. Кой беше съчинил новата му биография, кой му бе осигурил средствата и с каква цел беше направено всичко това? Направи проучване и узна, че най-близкият помощник и най-довереното лице на новоизлюпения политик е друг негов познат — Игор Леонидович Веденски. Саша осъзна, че именно Кантората беше повела Каверин към Думата.

Колкото и странно да бе, точно това обстоятелство най-много дразнеше Белов. Цинизмът, с който неговите „приятели“ влизаха във властта, го изкара от кожата. И тогава за пръв път сериозно си каза, че щом са допуснали Каверин, би могъл да опита и той? Саша си спомни и разговора с люберецкия бос Валентин Сергеевич за съдбата на гангстерските синдикати в Америка. Дали пък не бе настъпил моментът и той — признатият авторитет Саша Белов, да се превърне в сенатор? Още повече, че дори днешното му положение на напълно легален бизнесмен не го предпазваше от произвола на властите — за това говореше и случилото се с приятелите му.

Освен всичко това имаше и още един съществен аргумент в полза на новата авантюра. Ако всичко завършеше добре, щеше да се сбъдне мечтата на Оля съпругът й да скъса с престъпния свят. И Белов наистина беше готов да направи това, да прехвърли целия бизнес на Пчелата и Космос и да се посвети на новия, обещаващ приказни перспективи проект.

Естествено, неговите шансове за победа в предизборната надпревара не бяха големи, но това още повече го амбицираше.

Общо взето, с един куршум щеше да уцели няколко заека — и да натрие носа на онази „мила двойка“, и да започне нов живот, и да оправи отношенията си с Олга, и да се погрижи за бъдещето си и за бъдещето на своето семейство. След като обмисли и претегли всички „за“ и „против“, Белов реши, че ще се заеме с това начинание.

През следващите няколко дни той започна да се подготвя за сдаването на ръководния пост в бизнеса си. Много неща бяха свързани лично с него и на Саша му се наложи доста да се поизпоти, за да предвиди всичко до последния детайл. Най-сетне схемата за ръководството на целия бизнес на Бригадата — и на сенчестия, и на легалния, беше готова и той свика приятелите си на заседание.

Окачи в кабинета си огромен лист със схемата, плод на неговите усилия. В средата на листа беше очертан голям келтски кръст, а около него бяха разположени една пчела, едно стилизирано изображение на планетата Сатурн с орбитата около нея, буквата „Ф“ и една женска фигурка до нея.

Схемата представляваше разклонена система от стрелки, които свързваха основните фигури с рисунки на коли, пачки долари, пистолет, многоетажна сграда, цветче на мак, елемента от Менделеевата таблица Al, извънградска вила и много други неща. От тези обозначения също излизаха стрелки, които водеха към кръгчета с различни инициали. До всяка от стрелките бяха изписани цифри. Тази паяжина от символи и стрелки беше най-важната в цялата схема, защото това бяха връзките на Белов, които възнамеряваше да предаде на приятелите си.

Пчелата и Космос разглеждаха с недоумение и интерес творчеството на Саша.

— И какво означава всичко това? — подсмихна се Коса.

— Ами, това означава, че от днес нататък вие управлявате нашия бизнес! — шашна ги Саша.

Дори не им даде възможност да се опомнят, а веднага започна да коментира схемата си. Не се впусна да повтаря онова, което им беше известно. Съсредоточи се само върху общите принципи на управлението и разпределението на доходите и така много скоро завърши лекцията си.

— Значи така, братлета, що се отнася до дела на Фил, според цялата схема той остава непроменен. Пчела, ти отговаряш за това. Оръжието, транспорта, недвижимите имоти… Е, и делът на Тамара. Е? Ще се оправите, нали?

Саша свърши, наклони глава и се отдръпна от схемата.

— Истинска красота, нали? Същински Репин съм, мамка му! — засмя се той. — Две нощи поред я рисувах като идиот.

Пчелата се приближи до схемата и отбеляза:

— Аз изглеждам добре…

— Ами, работих по оригинала, Пчьолкин! — подсмихна се Саша. — Всъщност едва сега разбрах каква машина сме създали.

Пчелата се втренчи в схемата, замислено се почеса по темето и въздъхна.

— Че е красива, красива е — отбеляза той. — Само че сега всичко ли ще трябва да пренастройваме?

— Ами, да… — разпери ръце Белов.

Космос стана от дивана и се приближи до Саша.

— Саня, а сега ни кажи честно — погледна той недоверчиво усмихнатия Белов. — Какво означава всичко това? Ти просто ей така ще вземеш и ще се оттеглиш, правилно ли те разбирам?

— Е, първо, не е просто ей така — поклати глава Саша. — Моят пай си е мой. И второ, нима не се радваш? Нали вие с Пчелата само това чакахте. А, Пчела, ти радваш ли се?

Пчелата смутено се усмихна:

— Абе, радвам се, радвам се…

Космос поклати глава:

— Чакай малко, Саня, а ти какво ще правиш?

— Вие ще ми се смеете… — лукаво се усмихна Белов. — Саша Киншаков ме покани да се снимам в един филм, в главната роля.

Приятелите му наистина започнаха да се смеят.

— Говоря глупости… — призна Саша. А след кратка пауза добави: — Но ако трябва да говоря сериозно… Имам една идея, братлета. Имам една идея.