Барбара Тейлър Брадфорд
Дом под дъгата (7)

Седма глава

След като Джейк почука на кухненската врата на Маги и никой не му отговори, той я отвори и влезе.

Не я видя, затова мина през кухнята и тръгна по късия коридор, водещ към кабинета й. Спря, закова се на място и се заслуша.

През няколкото седмици, откакто познаваше Маги Сорел, никога не бе я виждал разрошена. Нито пък я бе чувал да повишава тон. Но сега тя говореше високо — явно разговаряше от телефона в кабинета си.

— Направил го е нарочно! — викна тя. — Не можеш да ме убедиш, че не е така. Направил го е, за да ме засегне! Просто не иска да бъда с вас и да празнуваме заедно.

Внезапно млъкна, очевидно заслушана в онзи, с когото разговаряше. Тъй като искаше да се покаже учтив, да го види, че е дошъл, Джейк мина през коридора, почука на отворената врата, подаде главата си и вдигна ръка за поздрав.

Маги го гледаше, без да го вижда, и той осъзна колко е заето съзнанието й. После тя кимна бързо и му даде да разбере, че го е видяла.

В отговор той й се усмихна леко и се измъкна. Повъртя се и влезе в малкия хол на отсрещната страна. След като сложи върху масичката плика, който носеше, отиде до прозореца, загледа се в градината й и пак се замисли за нея.

Очевидно Маги бе не само ядосана, но и разстроена, и това го разтревожи.

Джейк погледна часовника си. Бяха се уговорили да се срещнат в шест часа вечерта и, както винаги, той пристигна доста по-рано. Сякаш нещо го теглеше натам. Искаше му се непрекъснато да е с нея и му ставаше неприятно, когато свършваха работата си и всеки се прибираше вкъщи.

Познаваха се вече от пет седмици, макар на него да му се струваше, че е от по-рано. Откри, че двамата се разбират, харесваха и едни и същи неща. Тя обичаше музика толкова, колкото и той. Маги остана дълбоко впечатлена от познанията му в тази област. Той пък с удоволствие разговаряше за всичко с нея, защото бе добре информирана: тя обичаше да слуша новини и, както и той, бе почитателка на Си Ен Ен.

Имаше и други неща, които Джейк харесваше у Маги. Тя имаше тънко чувство за хумор, смееше се много и бе невероятно женствена. При всичките й способности и талант, сила и независимост, тя обаче не се налагаше. Точно обратното. Той винаги изпитваше желанието да я покровителства.

От първото им посещение на фермата, оттогава минаха две седмици, той стана по-самоуверен. Всъщност от този петъчен ден, когато я заведе да ядат хамбургери в Кент, той остана с впечатлението, че владее положението.

Напоследък тя като че ли се съобразяваше с него и често му разказваше какво смята да направи в къщата. Едва преди два дни му мина през ума, че до известна степен тя зависи от него. Стана му приятно. Бяха добри приятели, но на него му се искаше нещо повече.

Тази вечер бе дошъл да разискват подробно за стойността на електрическата работа по имението. Преди седмица й бе дал приблизителна цена, после прекара дълго време във фермата, за да изучи всяка подробност на сградите и имението. Сега искаше да поговорят и тя да одобри разходите.

Маги се обади от прага:

— Здрасти, Джейк.

Той се извърна и я погледна. Беше извънредно бледа. Тъй като тя остана на мястото си нерешително, той веднага тръгна към нея.

— Какво ти е? — попита тихо, застанал намръщен пред нея.

— След малко ще се оправя — отговори Маги. — Извинявай, че се разгневих… — спря и прехапа устна.

— Да ти помогна с нещо?

— Не, благодаря — гласът й затрепери и тя пак спря. Ненадейно сълзи изпълниха сините й очи и тя го погледна безпомощно.

— Маги, какво има?

Непоносимо му бе да я гледа толкова разстроена. Загрижено направи крачка към нея. В този миг и тя пристъпи към него. Той протегна ръце към нея, притегли я към себе си и я прегърна.

— Маги, Маги, какво има? Моля те, кажи ми какво те притеснява.

— Не ми се говори за това… След малко ще се оправя… повярвай ми…

След миг обаче се разплака на рамото му и се притисна към него.

Той я погали и целуна по косата, после промърмори тихо:

— Аз съм тук, Маги, ще се погрижа за теб. Моля те, не плачи. Тук съм, при теб.

Тя внезапно се обърна и вдигна измъченото си лице към неговото. Гледаха се в очите. Той почувства, че тя трепери в ръцете му и я притисна още по-силно.

Маги разтвори леко устни и преди да успее да се спре, той се наведе и я целуна.

Тя отвърна на целувката му и се притисна към него. Тъй като бе висока почти колкото него, телата им плътно прилепнаха.

„Чудесно си подхождаме“, помисли си Джейк, а сърцето му се разтуптя.

След няколко дълги целувки спряха, разделиха се и останали без дъх се взряха един в друг.

— Отдавна исках да го направя — каза Джейк тихо.

— И аз го исках — прошепна Маги.

Окуражен, той се загледа в нея и продължи:

— Още първата вечер, когато се запознахме, ми се прииска да се любим.

— И на мен…

— Маги, Маги…

— Джейк.

Той я отведе до дивана и двамата се отпуснаха върху него. Положи я внимателно върху възглавниците, наведе се над нея и се взря напрегнато в очите й. Наведе се още по-ниско, целуна клепачите, носа, лицето и устните й, плъзна устни към вдлъбнатината на врата й, а после бавно започна да разкопчава блузата й. Плъзна ръка навътре, хвана гърдата й и успя да я измъкне от сутиена.

Когато устните му откриха пъпката й, Маги въздъхна дълбоко и изохка. После се остави напълно на чувствата си, забравила обидата и болката отпреди малко.

Толкова често бе мислила за Джейк, за това как се любят, че сега не можеше да повярва, че това се случва.

Устните му бяха меки, макар и настоятелни, движенията му бяха нежни, но твърди, и когато той изведнъж престана да я гали, тя затаи дъх и се зачуди защо ли спря. Искаше да продължи.

След миг той облегна лице до главата й и тихо изрече:

— Маги, хайде да се качим горе.

— Добре — отвърна тя и се оправи, стана от дивана и прегърнати, двамата тръгнаха по широкото стълбище.

Маги отвори вратата на спалнята, въведе го вътре и застана в средата на стаята.

Джейк затвори вратата след себе си и отиде до нея.

Светлината отвън се променяше. Небето бе придобило златист оттенък и в стаята струеше мека светлина.

Той я хвана за раменете и се взря в лицето й.

— Трябва да бъдеш сигурна в това, Маги.

— Сигурна съм, Джейк.

— Веднъж, щом се случи, няма връщане назад. Поне за мен.

— И за мен.

Той я прегърна.

Дълго стояха така, целуваха се, галиха се, опознаваха се един друг. Отдалечаваха се, гледаха се, после отново започваха да се целуват, а в същото време желанието им нарастваше.

Най-накрая Джейк започна да я разсъблича. Свали блузата й, разкопча сутиена й, после свали полата й. Дрехите бавно се надипляха на пода около краката й.

Тя ги прескочи и се загледа напрегнато в него, а онова, което чувстваше, бе изписано върху лицето й — желаеше го.

Джейк отвърна на погледа й, забеляза желанието в очите й и леко кимна. Свали пуловера през главата си, а Маги пристъпи по-близо до него и започна да разкопчава ризата му, после я съблече. Той трескаво свали ботушите и джинсите си, а тя — чорапите си. В един миг и двамата застанаха голи един срещу друг.

Прегърнаха се силно. Джейк прокара силните си ръце по раменете й, по гърба и надолу по ханша й, тя плъзна ръце по раменете му и ги вдигна към гъстата му коса.

Най-накрая той я положи върху леглото. След като я настани, се наведе напред, целуна я и каза:

— Ще дойда след минутка.

Маги го изчака легнала, а сърцето й биеше силно. От дълги години не се бе чувствала така, никога не бе желала мъж толкова много. Искаше й се той да се върне по-бързо. Нямаше търпение да го чака.

Джейк влезе в стаята и тръгна към леглото.

„Изглежда великолепно!“ — помисли си Маги.

Застанал до леглото, той се взря в нея. Забеляза, че очите й са станали тъмносини, почти лилави, като теменуги. В тях гореше толкова силно желание, че той усети как възбудата му нараства, докато стоеше и я гледаше.

Колко бе красива, гола, в меката светлина на залязващото слънце… Джейк нямаше представа колко красиво тяло има Маги, тъй като винаги бе облечена с лежерни пуловери, обемни якета и широки поли.

Беше много слаба, отбеляза той, с красиво очертан ханш и дълги крака. Имаше съвършен бюст, леко закръглен, а кожата й бе гладка и светла.

Когато Маги отвърна на дългия му поглед, тя си помисли, че и мъжкото тяло може да бъде красиво. Джейк беше висок и слаб, имаше широк гръден кош и рамене, тесен ханш и мускулести крака. Беше удоволствие да го гледа човек. Не можеше да откъсне погледа си от него.

Най-после Джейк легна на леглото до нея, прегърна я и я притисна до себе си. Започна да я целува по косата и врата, плъзгаше ръце по прекрасните й гърди. Допря устни до нейните.

Маги пламенно му отвърна. Целувките им се разгорещиха, ставаха все по-силни и жарки, все по-страстни.

Джейк се изправи на лакът, втренчи се в лицето й и плъзна пръст по устните й.

— Желая те много — прошепна. — Но нека да не бързаме. Искам това да продължи дълго, да изпитаме наслада от момента — наведе се към нея. — Ти действително ме възбуждаш, Маги. Ако не внимаваме, всичко ще свърши много бързо.

Тя се усмихна леко, но не каза нищо. Той продължи да й говори:

— Толкова отдавна копнеех да бъда с теб.

— Аз също — тя направи пауза и го погледна предпазливо. — Но ми се струваше, че не се интересуваш от мен.

— Аз пък си мислех същото… за теб.

Тя вдигна ръка и с върховете на пръстите си докосна леко лицето му.

— Ние сме двама глупаци — прокара пръст по устните му и си каза, че са чувствителни.

Той я хвана за ръката, пъхна пръста й в устата си и започна да го смуче, обви го с език. Маги почувства как в слабините й се разлива топлина. Той я възбуждаше… Имаше нещо толкова еротично в начина, по който смучеше пръста й. Усети, че се навлажнява.

След малко той спря и каза с надебелял от възбуда глас:

— Обичам те, Маги. Искам да го чуеш сега. Не в разгара на страстта, когато пак мога да го кажа. Трябва да знаеш, че е вярно, не са само приказки по време на секс.

Изненадана, тя само кимна, обви врата му с ръце и привлече лицето му към своето. Устните им се съединиха, езиците им се сплетоха. Маги почувства, че сякаш остава без дъх.

Внезапно Джейк започна да целува гърдите й. Прихвана ги в двете ги ръце, като захапваше ту едната пъпка, ту другата, подразни ги с устни, докато те щръкнаха в центъра на тъмното им розово-лилаво кръгче.

Той продължи, което я изпълни с трепет, и вече силно възбуден, прокара устни по корема й, ръцете му ги последваха, докато стигнат до гъсто окосмената част на върха на бедрата й.

Джейк вдигна глава и я погледна в лицето. Очите й бяха затворени.

— Маги? — прошепна.

— Да?

— Приятно ли ти е? Позволяваш ли да те любя така?

— О, да.

Започна нежно, искайки да й достави пълноценно удоволствие. Докосна най-чувствителното й място отначало леко, но след като умелите му пръсти започнаха да я опознават, станаха по-настоятелни. Той умело и хипнотизиращо изучаваше и масажираше венчето на женствеността й, приятно му беше да я докосва до тези интимни места и усещаше, че в ръцете му тя оживява.

Маги вече едва дишаше. Копнежът й за него бе неистов, тялото й жадуваше да се слее с неговото. Усети как все повече се открива към него, когато устата му следваше пътя на пръстите му. Той я обля с целувки, а езикът му представляваше смелата стрела, която попадаше в целта. Цялата започна да пулсира от целувките му.

Изведнъж се понесе към екстаза, след като вълна след вълна от наслада се разляха по тялото й. Разтрепери се, надигна се, когато той я доведе до връхната точка, и силно извика името му.

Джейк плъзна тялото си върху нейното и широко разтвори краката й със своите. Беше извънредно възбуден, а тя бе готова за него и той се плъзна дълбоко в нея.

Маги се задъха, започна да се движи в същия ритъм и полетя заедно с него някъде из висините, където никога не е била.

Надигаше се все по-високо, той проникваше все по-дълбоко в нея, и вълните на екстаза отново я обляха.

Джейк знаеше, че с най-чувствителната си част е достигнал до най-дълбокото й кътче. Беше силен и твърд и я придружи във втория й екстаз. Така трябваше да бъде. Така би трябвало да бъде винаги, а никога не му се бе случвало. Едва с нея се получи.

Тя се издигаше на върха на вълната все по-високо и накрая полетя в неизвестността, викайки името му.

Той също се остави на течението и полетя с нея и в нея.

— Маги! Любов моя!

 

 

Цветът на небето отново се бе променил, в яркото златисто сияние се вплитаха пурпурни и виолетови оттенъци. Беше онзи вълшебен час на сумрака, преди да падне тъмнината, когато всичко изглежда омекотено и спокойно.

Джейк лежеше върху Маги с глава, заровена между гърдите й. Ръцете й лежаха отпуснато върху раменете му. След малко тя започна да го гали по гърба, а после по главата.

— Не искам да се мръдна — изрече приглушено той. — Искам завинаги да остана на това място.

Маги не отговори нищо. Тя се надигна към него и го целуна по челото, мислейки си за това, което и бе казал по-рано, за страстната им любов. Беше й признал, че я обича и я изненада с думите си. Но тя му вярваше. Джейк винаги бе искрен. Тя постъпваше към него по същия начин, но дълго време потискаше чувствата си, убедена, че той не изпитва никакъв интерес към нея. Колко е грешала! Все пак между тях никога не би могло да се получи нещо, тъй като разликата в годините им бе твърде голяма.

Преди да успее да се спре, Маги отрони:

— Аз съм много по-възрастна от теб, Джейк.

— Харесвам по-възрастни жени — засмя се той. — Те са по-интересни — пак се разсмя. — Дори и да е така, не ти личи.

— Вярно е. Почти на четирийсет и четири съм.

— Цифрите не означават нищо. Преди малко ти казах, че не изглеждаш на повече от трийсет и две — трийсет и три. За кого има значение това?

— За мен. Ти на колко си години?

— На колко ти се струвам? — попита той шеговито.

— Трийсет, трийсет и една?

— Опитай отново.

— Не мога. Моля те, кажи ми.

— През юни ще стана на шестнайсет.

— Дръж се сериозно, Джейк.

Той се засмя.

— Добре, добре. На дванайсети юни ще навърша двайсет и осем и ще започна двайсет и деветата.

— Това прави петнайсет години…

— Кой ти ги брои? — възкликна безапелационно той, надигна се, легна до нея и я обви с ръце.

Започна да я целува в началото кротко, после по-страстно и скоро след това отново се раздвижи върху нея. Беше напълно възбуден и влезе в нея бързо, без предварителна игра и този път я взе по-силно отколкото предния път.

— Боже, колко те искам! — изохка в косата й. — Никога не съм желал така жена както теб, Маги. Искам те цялата, всяко късче от теб. Ела, моля те, ела!

— Джейк!

Той хвана бутовете й с ръце и я притисна още по-силно към себе си. Двамата се задвижиха ритмично, вдигаха се и падаха като един. Извисяваха се и се надигаха в страстта си един към друг.

Най-накрая утихнаха, дишайки тежко и учестено.

Когато Джейк най-после си пое дъх, изрече до врата й:

— Говориш ми за години… Това има значение, това… химическо взаимодействие между нас, Маги. То не се случва често, поне не в такава степен и толкова силно. Много рядко…

Тъй като тя не отрони и дума, той продължи:

— Известно ти е, нали?

— Да.

— Това, което става между нас, е изключително силно и повярвай ми, няма защо да ми говориш за възраст.

 

 

Вечеряха заедно в кухнята. Беше нещо съвсем обикновено, което Маги приготви бързо: бъркани яйца, английски сладки и кафе.

— Боя се, че по-скоро прилича на закуска — каза Маги, усмихвайки му се през масата. — Тази седмица нямах време да пазарувам.

— Няма значение. Умирах от глад — Джейк се засмя и добави: — Би ли приготвила същото за закуска? Ще ме оставиш да спя тук, нали?

— Ако желаеш — отвърна тя и изведнъж изпита стеснение от него.

— Искам — пресегна се през масата, хвана ръката й и я стисна. После я вдигна към устните си и целуна пръстите й. — Имаш прекрасни ръце, Маги, с такива дълги и хубави пръсти. Красива си — поклати глава. — Боже мой, как ми действаш… Готов съм да си легнем веднага и да започнем отначало.

Започна да целува върховете на пръстите, кокалчетата и кожата между тях. После обърна ръката й и целуна дланта й. След това вдигна очи и се взря в нея.

— Не бива да изпитваш никакво съмнение, Маги. Всичко е съвсем реално и е прекрасно.

Тя отвърна на погледа му. Лицето му беше сериозно, дълбоките му зелени очи я гледаха напрегнато, а в тях се четеше такъв копнеж за нея, че тя се трогна. Гърлото й се сви — кой знае защо.

— О, Джейк — само това успя да промълви и в един момент помисли, че ще се разплаче.

Сякаш усетил това, той поиска да я разсее, изправи се и я попита:

— Пие ли ти се още кафе?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря.

Той напълни чашата си, върна се до масата и пак седна срещу нея.

Известно време двамата мълчаха. Най-накрая Джейк каза тихо:

— Преди беше силно разстроена, Маги.

— Вярно е — призна тя. Погледна го в очите и продължи: — Ще ти обясня всичко.

— Ако желаеш. Не искам да ти се налагам.

— Преди няколко седмици Саманта спомена, че съм разведена. Така че знаеш, че съм била омъжена, нали?

— Да, разбрах го.

— Онова, което не ти е известно, е, че имам две деца. Близнаци. Момче и момиче. След няколко седмици ще навършат двайсет и една година. Живеят в Чикаго и учат в колежа Нортуестърн. Както и да е, надявах се, че всички заедно ще прекараме рождения им ден, но баща им щял да ги заведе за няколко дни в Калифорния. Без мен. Дъщеря ми Хана ми обясни всичко това по телефона. Естествено, че много се разстроих, когато разбрах, че съм изключена от празненството.

— Не те обвинявам. Доста е гадно, нали?

Маги поклати глава.

— Така се случва.

— Какво искаш да кажеш?

Тя въздъхна.

— Ти никога не си бил женен, не си имал деца, Джейк, затова ще ти е трудно да разбереш усложненията, които се получават. Във всеки случай предпочитам повече да не говорим по този въпрос. Само исках да ти обясня, че бях разстроена за нещо лично, а не заради бизнеса.

Той кимна и смени темата.