Барбара Тейлър Брадфорд
Дом под дъгата (11)

Единадесета глава

За да се въздържи от изкушението да натисне педала на газта докрай, Джейк непрекъснато си повтаряше, че скоростта е ограничена до 70 километра в час. Упътил се бе към Маги и нямаше търпение да стигне при нея.

Позвъни му още щом се прибра вкъщи от летището Кенеди и когато той я попита дали може да отиде да я види, тя веднага се съгласи. Стори му се, че е доволна от факта, че го чува, дори някак си възбудена, и това го зарадва. Замисли се дали и тя е почувствала осезаемо отсъствието му.

Десет минути по-късно влезе в двора на дома й.

Преди още да изключи колата, тя се появи на прага на кухнята и се втурна по стъпалата към него. Цялото й лице грееше.

— Здравей, любима! — извика той, затръшна вратата на пикапа зад себе си и се затича към нея.

Срещнаха се по средата на пътеката, той я прегърна и я завъртя. Двамата се разсмяха, когато той най-после я остави на земята.

Джейк я отдръпна от себе си и жадно се взря в лицето й.

Маги му се усмихна в отговор.

— Толкова ми липсваше! — възкликна тя. — Не мога да ти опиша колко!

— Знам. И ти на мен ми липсваше — той я прегърна и започна да целува по челото, по очите, по лицето, по врата…

— Радвам се, че се прибра, Маги.

— И аз се радвам. Хайде да влезем вътре, Джейк — наклони глава настрани и го изгледа закачливо.

— Имам нещо за теб.

— Наистина? — изгледа я въпросително.

Тя кимна, хвана го за ръката и го повлече към къщата. Куфарите й още бяха в кухнята, заедно с шлифера и чантата. Тя припряно бръкна в нея и извади пакет.

Обърна се, подаде му го и изведнъж придоби по момичешки свенлив израз.

— Това е за теб, Джейк. От Шотландия.

Развълнуван, той несръчно пое подаръка и се загледа в него.

— Какво е? — попита най-накрая.

— Отвори го и виж — отговори тя, вперила очи в него.

Той извади от плика дебел рибарски пуловер, изплетен от кремава вълна, а после вдигна очи към нея.

— Маги, страхотен е! Само че ме разглезваш.

— Надявам се да ти стане. Предположих, че носиш голям номер, нали?

Той кимна и долепи пуловера до гърдите си.

— Сигурен съм, че ще ми лепне. Благодаря ти, скъпа — остави пуловера върху един стол, направи крачка напред, взе я в обятията си и нежно я целуна по бузата. — Благодаря ти… че си се сетила за мен, когато беше толкова далеч…

— Непрекъснато мислех за теб, Джейк.

Любовта, която се отразяваше в очите й, му подсказа онова, за което той копнееше. Наведе се към нея и страстно я целуна.

Маги отвърна на целувката му със същия плам и се притисна към него, тъй като желаеше да почувства топлината и любовта му.

Най-накрая той я отдръпна от себе си и се взря в лицето й.

— Искаш ли да се качим горе?

Цялата пламнала, Маги кимна.

Двамата се изкачиха по стълбите, хванати за ръце.

Любиха се по-страстно и буйно от преди. Захвърлиха с нетърпение дрехите си на пода и се прегърнаха бързо в порив на възбуда. Всеки искаше да се допре до другия, лицата им бяха напрегнати от копнеж.

Джейк я взе незабавно, а тя бе напълно готова за него — разгорещена, навлажнена и податлива в ръцете му. Двамата се вкопчиха здраво един в друг и потъвайки, един в друг, всеки изричаше името на другия, докато се извисяваха все по-високо.

Когато най-накрая той се отпусна върху нея, се почувства направо изцеден от страст.

— Боже, Маги… — прошепна. — Никога не е било така. Никога. Нито един път. Никога не ми се е случвало подобно нещо. Дори с теб. Едва сега — вдигна се на лакът и я погледна. — Сякаш беше за пръв път.

Тя му се усмихна и го погали по лицето.

— Джейк…

— Да, скъпа?

— Обичам те… много те обичам… Никого не съм обичала така.

— Маги, Маги — той обви ръце около тялото й и я притисна към себе си. — Откога чакам да ми го кажеш. И аз те обичам. Но ти го знаеш… Признах ти го още първата вечер.

— Съзнавах го, но просто исках да бъда сигурна за чувствата си.

— Сега сигурна ли си?

— Абсолютно.

Маги лежеше до него, прегърнала го и потънала в мисли. Най-накрая се надигна и пошушна в ухото му:

— Джейк, имам изненада за теб.

— Мммм — измънка той лениво, без да мръдне.

Маги се опита да седне. Той я държеше здраво в прегръдките си и не я пускаше. Тя започна да се боричка с него.

— Пусни ме да стана, Джейк. Трябва да ти кажа нещо.

— Тогава ми го кажи.

— Искам да те гледам, докато ги го казвам.

— О! — заинтригуван, Джейк я пусна и се надигна.

Маги изпълзя пред него, после седна, прегърна коленете си и се взря в лицето му.

— Хайде, давай, любима — подкани я той, докато я гледаше с любопитство.

— Бременна съм, Джейк — усмихнато изрече Маги. — Очаквам бебе. Нашето бебе.

Усмивка обля лицето му и очите му светнаха.

— Това, е чудесно! Бебе. Страхотна новина, Маги, невероятна!

— Доволен ли си? — попита тя.

— Разбира се. Винаги съм искал да имам дете. Кога го разбра? Кога ще се роди? Дали ще е момче или момиче? — въпросите му валяха един след друг.

Успокоена, че той прие новината по този начин, Маги отговори на всеки един, радвайки се на възбудата и щастието му.

По-късно пак се любиха.

— Трябва да отпразнуваме бебето — прошепна Джейк в косата й, а после заспаха прегърнати.

 

 

Половин час по-късно Джейк се събуди пръв и се пъхна под душа.

Когато се върна в спалнята, увит с хавлия, Маги обличаше широк копринен халат. Обърна се, когато той влезе, винаги усещаше присъствието му… загледа се в дълбоките му зелени очи, в черната коса, залепнала от водата, тъй като никога не успяваше да я опази. В някои моменти просто не можеше да откъсне поглед от него.

— Защо ме съзерцаваш така?

— Не знам, извинявай. Просто е хубаво, че те виждам отново — за миг се изкуши да му разкаже как първата вечер, когато се запознаха в малкия театър в Кент, Саманта го нарече „Том Круз“. Но се въздържа, тъй като знаеше, че той не обича да се коментират хубостта и тялото му.

Маги бързо тръгна из стаята, а халатът се развяваше зад нея.

— Когато се връщах от летището, купих това-онова за ядене. Стекове и салата за вечеря. Как ти звучи?

— Страхотно. Ще сляза след минутка. Ако отвориш бутилка „Перие“, можем да я пием навън, докато пека стековете на скарата.

— Чудесно — каза тя и излезе.

След като закопча бялата си риза и навлече сините джинси, Джейк слезе долу и намери Маги на задната тераса, седнала до масата, а бутилката „Перие“ бе поставена в кофичка с лед. Тя наля в две чаши, а той седна до нея.

— Наздраве — изрекоха едновременно и се чукнаха.

— Нещата вървят прекрасно в Хейвърс Хил, Маг — Джейк отпи голяма глътка. — Точно както ти казах онзи ден по телефона, когато се обади. Знам, че Марк и Ралф непрекъснато те осведомяват. Нямам търпение да дойдеш утре и да видиш с очите си. Ще бъдеш изненадана, и то приятно.

Тя се усмихна.

— Сигурна съм, че ще е така. Вероятно ще трябва да отида два пъти — един път сутринта и още един път вечерта. Бих искала да видя външното осветление по тъмно. Според теб вече е почти готово.

— Да, но така съм изтеглил жиците, че ако не го одобриш, да можем да направим промяна. Моите хора още не са вкопали жиците.

— Искаше ми се да си с мен в Шотландия, Джейк. Открих прекрасни старинни предмети.

Поговориха известно време за Хейвърс Хил, а после влязоха в кухнята. Маги извади от хладилника зелената салата, която бе приготвила по-рано, и я сложи върху поднос заедно с чинии, ножове, вилици и салфетки. Джейк настоя да го изнесе отвън, а тя го последва с чинията със стековете.

— Отдавна не съм виждала светулки — възкликна Маги и хвана Джейк за ръката. — Виж! Там!

Малките светлинки, които танцуват около храстите.

— И аз не бях виждал светулки от дете. Когато бях на четиринайсет години, двамата с Ейми тръгнахме към леля й… — Джейк се спря, облегна се на стола, отпи от кафето и изведнъж млъкна.

— Защо спря? — попита Маги.

— Е, историята не е толкова интересна — смънка той и се изправи. Поразходи се по терасата, а после нагази и в тревата.

Усетила, че нещо го тревожи, Маги тръгна след него. Настигна го на моравата, хвана го за ръката и го дръпна, за да се обърне с лице към нея.

— Какво има, скъпи?

Той се взря в нея и поклати глава.

— Наистина тази вечер нямах намерение да ти го казвам. Поне не първата вечер, след като се върна. Просто исках да ни е приятно, че сме заедно. Но виждам, че се налага да ти съобщя… — въздъхна, сложи ръка върху рамото й и пак вдигна очи към лицето й. — Имам много лоша новина, Маги.

— И каква е тя? — загледа го разтревожено.

— Отнася се за Ейми…

— Делото за развод е прекратено, така ли?

Той поклати глава.

— Не е това, което си мислиш. Но действително делото е прекратено.

— Винаги си твърдял, че не е искала развод и не бих казала, че я обвинявам — измънка Маги, помръкнала след еуфорията от интимната вечеря.

— Не, тя не го е прекратявала — Джейк се изкашля и изрече тихо. — Докато те нямаше, научих, че Ейми е болна от рак. Рак на яйчниците.

— О, Джейк! Лекуват ли я?

— Правят й химиотерапия, от понеделник. Вероятно това ще помогне да се спре разпространението на рака.

— Да се надяваме — промълви Маги и се отдалечи от него, предполагайки какво се готви да й каже още преди да го е изрекъл. Познаваше Джейк. Той беше почтен човек, чувствителен и състрадателен.

Джейк я настигна и сложи ръка върху раменете й.

— Трябва да й помагам, доколкото мога, Маги. Разбираш ме, нали?

— Да, естествено.

— Не мога точно сега да настоявам за развода.

— Ясно… — Маги спря, пое дълбоко въздух и продължи: — Ще се преместиш ли в Ню Милфорд? Отново ли ще заживееш с нея?

— В никакъв случай! Как можа да си го помислиш? — извика и я обърна към себе си. — Обичам те, Маги. Не желая да те изгубя. Просто бих искал да разбереш, че ще правя каквото мога за Ейми — особено финансово. Тя ползва моята медицинска застраховка и не мога да й отнема това. Ако се разведем, тя ще остане без застраховка и ще трябва сама да поеме разноските по лечението. Точно сега има нужда от мен, трябва да бъда около нея. Тя е като дете, винаги е зависела от мен. Щом като ограничат рака, отново ще говоря с нея да се обади на адвоката си.

Маги стисна устни и кимна. Страхуваше се да проговори, за да не изрече нещо погрешно. От друга страна не желаеше да го изгуби. Очите й се изпълниха със сълзи.

Във вечерния здрач той забеляза как блестят върху дългите й тъжни клепки и я притисна към рамото си.

— Не плачи. Знам какво си мислиш. Тревожиш се за бебето.

— Да — прошепна тя до ризата му, която се намокри от сълзите й.

— Когато това стане възможно, ще се омъжиш ли за мен, Маги?

— Да, Джейк. Обичам те.

— И аз те обичам, желая те и искам нашето бебе. Но трябва да стоя край Ейми, докато състоянието й се подобри. Разбираш ли ме правилно?

Маги кимна.

— Ако не беше такъв, какъвто си, сигурно не бих те обичала толкова. Ще те чакам, Джейк… Ще те чакам.