Барбара Тейлър Брадфорд
Дом под дъгата (10)

Десета глава

Преди да пристигнат, бе валяло и докато Маги крачеше по пътеката през градината на „Сънлос Хаус Хотел“, спря за миг и вдигна очи към небето. Слънцето отново проникваше през леките облачета и неочаквано дъга затрептя над короните на дърветата — идеална дъга от розово и синьо, виолетово и жълто.

Маги се усмихна на себе си и си каза, че това е добър знак. Майка и бе най-положителният човек, когото познаваше, винаги вярваше, че отвъд дъгата има гърне със злато и пойни птици, които носят щастие.

„Мама беше вечен оптимист — помисли си тя, все още усмихвайки се на себе си. — Радвам се, че съм наследила тази нейна черта, иначе нямаше да преживея всичко, случило се с Майк. Щяха да ме отведат с усмирителна риза. Но се справих и сега мисля, че животът е чудесен. Всъщност колко хора получават още една възможност в живота?“

Когато стигна края на пътеката, Маги се обърна и тръгна към хотела. Двете със Саманта щяха да преспят тук, а на другия ден отново щяха да потеглят за Лондон с взетата под наем кола. Тръгнаха от Единбург, минаха през Глазгоу и по обяд пристигнаха в Сънлос.

Хотелът се намираше в Келсо — област, позната като Границата, защото беше близо до границата между Шотландия и Англия, в сърцето на Роксбъроу. Импозантната стара постройка, която принадлежеше на графа и графинята на Роксбъроу бе превърната в очарователен хотел.

Сградата бе красиво обзаведена, пълна с антични мебели и красиви картини. От нея лъхаше на уют и топлота, които Маги обожаваше. Подобна атмосфера се стремеше да създаде винаги, когато декорираше къщите на своите клиенти.

Пейзажът около хотела също бе примамлив и й напомняше на северозападната планинска част на Кънектикът. В мига, в който го видя, й домъчня за вкъщи.

Неочаквано Маги си даде сметка, че няма търпение да се върне в къщата си в Кент. При Джейк. Той бе непрекъснато в съзнанието й, мечтаеше и той да е тук, да пътуват заедно. Искаше да е с нея, когато купуваше старинните вещи от Единбург и Глазгоу. Предназначени бяха за къщата във фермата и бяха добри, произведени от тъмно изпечено дърво. Някои бяха ръчно гравирани, но всички бяха много стари и с красива изработка. Щяха да стоят идеално в стаите на Хейвърс Хил, подчертавайки атмосферата на къщата и старинния й вид.

Бе доволна, че дойде в Шотландия със Саманта. Освен антикварните мебели, които купи, тя откри и други интересни неща — стари лампи, порцелан и купища старинни предмети.

Саманта пък вложи пари в различни тъкани, смятайки да ги продаде в магазина си, който предстоеше да открие след три месеца. На Маги най-много й харесаха дрехите от мохер и шотландските карирани поли. Саманта също остана очарована от тях.

Общо взето се справиха добре и Маги реши да дойде отново следващата година. С Джейк. Той никога не беше пътувал извън Съединените щати и неотдавна сподели с нея, че някой ден би се радвал двамата заедно да отидат до Англия.

Мислите й отново се върнаха към любимия мъж. Усещаше липсата му, нямаше ги топлотата и любовта му, веселото му настроение, сухият хумор, страстта му и непрекъснатите му грижи към нея. Караше я да се чувства истински желана и обичана, и то така, както Майк Сорел никога не бе успял.

Тя чу името си и вдигна поглед, като заслони с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи. Саманта идваше към нея по пътеката.

— Къде ли не те търсих! — възкликна приятелката й и хванати под ръка, двете продължиха да вървят към хотела.

— Обичам това време на деня — каза Маги, — тъкмо преди да се стъмни. Като че носи нещо вълшебно.

— Аз също го обичам — кимна Саманта. — В киното му викат вълшебния час. Очевидно кинематографистите смятат, че това е най-прекрасната светлина за снимки — Саманта потрепери. — Хайде да влезем вътре, става студено. Едно, че има вятър, но мирише и на дъжд.

— И на мен ми е малко хладно — призна Маги. Двете закрачиха по-енергично и щом влязоха в хотела, Саманта погледна часовника си, отбелязвайки:

— Почти седем е. Хайде да изпием по нещо в салона. Там са запалили голям огън. Може да е юли, но местните хора познават хладните шотландски вечери.

Малко по-късно двете приятелки седнаха в уютния салон. Диваните и столовете бяха облечени с тъмна кожа, по стените висяха прекрасни стари картини. На много места бяха поставени вази с цветя и ароматът им изпълваше въздуха. Единствените звуци бяха тиктакането на часовник някъде в другия край на помещението и съскането и пукотът на дърветата в огромното мраморно огнище. Лампи с копринени абажури изпълваха салона с мека светлина.

Саманта се огледа и възкликна:

— Тук е толкова уютно и приятно, гостната при такава атмосфера на истинска провинциална къща, нали?

— Тази атмосфера трудно може да се предаде — отбеляза Маги. — Британците са ненадминати в това отношение, може би го носят в кръвта си.

Саманта само се усмихна и отпи от бялото вино в чашата си. После погледна Маги право в очите.

— На мен много ми хареса това пътуване, а на теб?

— И на мен.

Саманта се взря внимателно в нея и изрече тихо:

— Но ти липсва Джейк, нали?

— Малко… — засмя се Маги и се поправи: — Всъщност много. Как разбра?

— Понякога изглеждаш разсеяна и някак си… ами сякаш си някъде далеч. Така бих го определила най-добре.

Маги замълча, втренчена в огъня. След малко погледна приятелката си и каза:

— Има нещо, което бих искала да ти доверя.

Саманта кимна.

— Много интересно, и аз искам да споделя нещо с теб. Но карай първо ти.

— Бременна съм, Сам — произнесе колебливо Маги.

— Боже мили! Не може да бъде! Не и на тази възраст! За Бога, да не искаш да кажеш, че не си използвала нищо?

— Наистина съм бременна. Миналата седмица, когато пристигнахме тук, пропуснах вече втори месечен цикъл. Не, не сме използвали нищо.

Саманта я зяпна изумена.

— Но има нещо, което се нарича СПИН, Маги!

— Знам. Но… всъщност… вярвам на Джейк. Знам, че не спи с други жени.

— Когато си правила секс с Джейк, значи си го правила с всички, с които е бил преди това… А за тях не знаеш нищо.

Маги не отговори. Облегна се на тапицираната възглавница на кожения стол и се взря в пространството. Най-после като че дойде на себе си и промълви:

— Спомена, че ти също имаш да ми казваш нещо. Какво е то?

Саманта се поколеба, преглътна, наведе се към Маги и изрече тихо:

— По-добре да го чуеш, макар че ще те заболи. Джейк е женен, Маг. Открих го малко преди да тръгнем, не исках да ти го казвам, за да не те разстроя. Но сега, когато се връщаме, смятам, че би трябвало да го знаеш. Нарочно изчаках, за да не ти разваля пътуването.

— Но аз го знам! Самият той ми го довери преди няколко седмици. Всъщност няколко дни след като станахме любовници. Беше напълно честен с мен. С жена си са разделени от година, през това време е живял сам и в момента е в развод. Да не би да твърдиш, че продължава да живее с жена си?

Саманта поклати глава и веднага додаде:

— Не, няма такова нещо.

— Откъде знаеш, че е женен?

— От една клиентка. Купи си подарък от магазина за тоалетни аксесоари в Ню Милфорд, където има и дрогерия. Когато ми подаде кошничката с всякакви ароматизирани неща, ми каза, че й ги препоръчала някоя си Ейми Кантрел. Вероятно съм реагирала, когато съм чула името, защото тогава клиентката ми спомена, че Ейми е съпруга на Джейк Кантрел — специалиста по осветление. Но щом твърдиш, че са разделени, тогава сигурно е така.

— И живее сам — наблегна Маги. — Няколко пъти съм била при него.

— Защо не си ми споменала, че е в процес на развод?

— Сметнах, че не е чак толкова важно, Сам — сви рамене Маги.

— Какво ще правиш с бебето?

— Ще си го родя, естествено.

Саманта я изгледа въпросително.

— А Джейк? Искам да кажа, каква ли ще е реакцията му?

— Сигурна съм, че ще е доволен. Поне така се надявам. Но във всеки случай изборът е мой и единствено мой. В никакъв случай няма да правя аборт.

Маги се наведе напред и лицето й изведнъж се озари от щастие и надежда, когато добави:

— Преди, докато се разхождах из градината, си помислих, че малко хора получават втора възможност в живота. Аз имам този шанс. Бебето е моята втора възможност, както и Джейк, разбира се.

— Мислиш ли, че той ще поиска да се ожени за теб?

— Не знам… Всъщност не ме интересува много… И сама мога да отгледам и да издържам едно дете. Способна съм на това, Сам.

— На мен ли ми го казваш! Много добре ми е известно — енергично се съгласи Саманта.

— Може да ме мислиш за луда — отбеляза Маги. — Ето ме, на четирийсет и четири години, бременна от много по-млад — двайсет и девет годишен мъж, който дори още не е разведен и за когото не съм сигурна, че иска да се ожени за мен. А дали аз искам да се омъжа за него? — Маги сви рамене и вдигна въпросително вежди.

Саманта поклати глава замислена.

— Няма друга като теб, Маги, особено по начина, по който се справяш с живота. Да не забравяме, че преживя доста кошмарни моменти, когато съпругът ти, с когото бяхте женени около двайсет години, реши да те зареже. Повечето жени биха се чувствали буквално смазани, ако им се случеше нещо подобно.

— Не ми разваляй деня! Не ми споменавай Майк Сорел! Да се върнем на Джейк, той наистина ме обича.

— Каза ли ти го?

— Да.

— Обичаш ли го, Маг?

— Много.

— Смела жена си ти, Маги.

— Сам, просто имам голям късмет…

 

 

Саманта Матюс беше доволна, че настоя да отседнат в хотел „Браун“. Беше близо до Пикадили, Бонд Стрийт и до всякъде другаде, тъй като се намираше в центъра на Уест Енд. Пеша можеше да се стигне до всички магазини, а освен това изобилстваше от таксита.

Сега, докато крачеше бързо по Албърмарл Стрийт обратно към хотела, се замисли какво ли е правила следобед Маги. Приятелката й бе настояла да излезе сама и бе държала изключително тайнствено. Но скоро щеше да разбере. В края на краищата Маги щеше да й разкаже.

Този следобед беше топло и задушно, задаваше се буря. Саманта реши да помоли портиера да поръча такси за вечерта. Щяха да ходят на театър, а след това на вечеря в „Айви“ и най-малкото, от което имаха нужда, бе да се намокрят.

Когато влезе във фоайето, Саманта се отправи направо към бюрото на портиера. След като поръча кола, тя взе асансьора до апартамента, който обитаваха с Маги. Това бе нещо специално, направи го за приятелката си по случай рождения й ден. „Но ти вече ми подари тази великолепна чанта!“ — запротестира Маги, когато Саманта й го съобщи в Шотландия. Тогава тя само се усмихна и не пожела да я слуша повече.

Маги все още я нямаше.

Саманта остави чантата и пликовете с покупките си върху дивана във всекидневната и влезе в спалнята. Свали роклята си и обувките си с висок ток, облече копринен халат и полегна да си отдъхне от скитането цял ден.

Замисли се за Маги. Обичаше я като сестра, каквато нямаше, тя й бе най-близката. Затова съвсем естествено при дадените обстоятелства се безпокоеше за Маги. Нали тъкмо тя я запозна с Джейк Кантрел и сега се чувстваше отговорна за създалата се ситуация. От друга страна Маги бе жена на четирийсет и четири години, високоинтелигентна и изключително умна. Ако тя не знае какво върши, тогава кой би могъл да знае?

Саманта въздъхна леко. Не хранеше никакви съмнения относно способностите на Маги и в много отношения се възхищаваше на решението й да задържи бебето. Но какво би могло да се каже за Джейк? Дали ще се окаже достоен за Маги? А ако не стане така? Маги ще успее ли сама да отгледа детето си? За това се изисква смелост, каквато Маги, разбира се, притежаваше. „Ще се справи — независимо от всичко!“ — усмихна се на себе си Саманта. Мотото им винаги е било: Ще издържим на всички трудности.

Телефонът върху нощното шкафче между двете легла звънна.

— Ало?

— Ти ли си, Саманта?

— Да, аз съм. Кой се обажда? — попита тя, тъй като не успя да познае малко грубоватия мъжки глас от другата страна на линията.

— Майк Сорел е, Сам.

Толкова се изненада, че за малко не изпусна слушалката.

— О! — възкликна и после добави хладно. — Какво мога да направя за теб, Майк?

— Търся Маги.

— Няма я.

— Кога я очакваш да се прибере, Сам?

— Нямам представа — отвърна Саманта студено, както и преди, без да обръща внимание на опита му да фамилиарничи.

— Кажи й да ми се обади, моля те.

— Къде?

— Отседнал съм в „Конот“.

— Ти си в Лондон?

— Дойдох по работа.

— Откъде разбра къде сме?

— С помощта на асистентката ти в Кънектикът. След като имам само телефона на Маги, позвъних в твоето ателие.

— Ясно. Ще й предам.

— Благодаря.

— Дочуване — измърмори Саманта и затвори слушалката с трясък. Взря се в телефонния апарат. „Кучият му син!“ — помисли си и ядосана включи телевизора. Би Би Си предаваше вечерните новини. Тя ги загледа разсеяно, чудейки се какво ли ще иска от Маги бившият й съпруг.

Половин час по-късно Маги влезе в апартамента, натоварена с покупки.

— Здравей, Сам — избърбори весело, като влезе в спалнята, остави пликчетата върху стола и събу обувките си. — Току-що заваля: Може би ще е по-добре да си поръчаме такси за довечера.

— Вече го направих — отвърна Саманта и се тръсна върху леглото. — Седни, скъпа и се стегни.

Маги се втренчи в нея.

— Защо? Какво се е случило? Има нещо, познавам го по киселото изражение на лицето ти.

— Познай кой е в Лондон. Никога няма да успееш, затова не се и опитвай. Майк Сорел. Току-що те потърси по телефона. Поръча да му се обадиш. Отседнал е в „Конот“.

— Боже мили! — Маги се отпусна върху близкия стол, клатейки глава в недоумение. — Как ни е открил? Не че е тайна къде сме, но…

— Чрез Анджела. След като не могъл да те открие, се обадил в ателието ми.

Маги прехапа устна и се замисли.

— Така неочаквано да иска да разговаря с мен… Защо ли?

— И аз се чудя. Ще му се обадиш ли?

— Не знам. За какво? Не може да е свързано с Питър или Хана, ако имаше нещо спешно или някакъв проблем, би те информирал.

— И аз така смятам. В тона му не забелязах нищо тревожно.

Маги размисли малко и изведнъж се изправи, погледна Саманта и отсече:

— Ще му се обадя сега, за да не ни безпокои повече — тръгна с енергични крачки към всекидневната.

Саманта стана от леглото и я последва.

Маги вдигна слушалката на телефона върху бюрото и помоли телефонистката да я свърже с хотел „Конот“. След няколко секунди вече разговаряше с Майк Сорел.

— Маги се обажда. Разбрах, че си искал да говориш с мен.

— Здравей, Маги. Да, наистина. Надявах се да се видим.

— Защо?

— Бих искал да обсъдим нещо. Какво ще кажеш за тази вечер? Бихме могли да се срещнем и да пийнем по нещо. Или да вечеряме.

— Невъзможно.

— Дори и да пийнем по едно?

— Не. Вечерта съм заета.

— А утре?

— Защо не говорим сега по телефона? През последните две години и половина нали все това правим?

— Бих искал да те видя лично, Маги.

— Как са близнаците?

— Добре са. Виж какво, струва ми се, че остана нещо неуредено между нас.

Изненадана, Маги замълча за миг, после неохотно предложи:

— Можем да се видим в девет сутринта. Тук, в хотел „Браун“. Ще те чакам във фоайето.

— Чудесно. Довиждане, скъпа.

Маги постави слушалката на мястото й, облегна се на бюрото и впери очи в Саманта.

— Няма да повярваш, но моят враг има нахалството да ме нарече „скъпа“!

— Има нещо гнило в Дания, ако цитираме „Хамлет“! — възмутено възкликна Саманта. — След като се чувстваш достатъчно силна, за да се срещнеш с него, радвам се, че направи срещата тук. Ще бъда нащрек и ще чакам, в случай, че имаш нужда от мен… за да убия тоя кучи син.

Маги се разсмя.

— Сам, ако знаеш само колко те обичам! Независимо от всичко, винаги можеш да ме развеселиш.

Засмяна, Саманта скочи на крака и отиде до малкото барче.

— Хайде да си сипем по една водка с лед, преди да се облечем за театъра.

— Добре… сипи на себе си. Искам да взема нещо от спалнята.

Маги се върна след малко с пакетче в ръце.

— Това е за теб, Сам. В знак на благодарност за всичко… Най-вече за това, че винаги си до мен.

Саманта пое пакетчето, разкъса хартията, с която бе опаковано и отвори червената кадифена кутийка. Вътре блестяха изящни обици, направени от злато и малахит.

— Маги, колко мило от твоя страна! Обиците, на които се възхитих в онзи магазин на Бърлингтън Аркейд. Великолепни са! Но не биваше да го правиш — приближи се до Маги, прегърна я и добави: — Приятелството ми с теб е най-важното нещо в света за мен.

Маги й се усмихна с обич.

— Независимо от всички трудности…

 

 

На следната сутрин, когато Маги се събуди, за миг се зачуди защо се чувства толкова напрегната. О, да, Майк Сорел щеше да дойде в хотела, за да се видят. А тя не очакваше тази среща с нетърпение.

Много просто — не й се говореше с него, а и не изгаряше от желание да чуе какво той имаше да й каже. Според нея между тях нямаше неуредени неща, както той се изрази. Всичко бе приключило, и то отдавна.

— Фантастична си! — възкликна Саманта, когато Маги влезе във всекидневната на апартамента няколко минути преди девет. — Приличаш на разцъфнала роза, Маги. Изглеждаш толкова добре и толкова щастлива, че той ще има да скърца със зъби.

— Съмнявам се — засмя се Маги. — Сигурна съм, че е много щастлив с новата му жена. Сигурно създава съвсем ново семейство. Нали затова са тези втори безценни съпруги, тези нови деца, които са застраховка за бъдещето?

— Кой знае? Слушай, Маг, мислих си за вас с Джейк и наистина се радвам. Сигурна съм, че ще имате късмет.

Маги се потупа по корема.

— А какво ще кажеш за бебето?

— Според мен постъпваш правилно, като си решила да го запазиш. Само имай предвид, че аз ще бъда кръстницата.

— Че кой друг? — Маги се погледна в огледалото, оправи ревера на тъмносиния си костюм от габардин и яката на бялата копринена блуза. — Дай ми двайсет минути и тогава слез, за да ме вземеш.

— Непременно. Така или иначе, срещата ни в антикварния магазин „Кийт Скийл“ е за десет часа.

— Ще се видим скоро.

Майк Сорел вече чакаше Маги във фоайето, когато тя пристигна малко след него. Изправи се, за да я посрещне, и изведнъж изпадна в нелепа ситуация, тъй като не знаеше дали да я целуне, или само да се ръкува с нея. Реши се на второто.

Маги я стисна набързо и седна срещу него. Установи, че изглежда отпуснат, изтощен и тъжен. На лицето му се бяха появили бръчки, виждаше се и двойна брадичка, косата му бе посивяла и, общо взето, имаше уморен вид. Изглеждаше дори по-възрастен от четирийсет и деветте си години. Пред очите й се появи образът на Джейк — двайсет години по-млад от него. Тя примигна и извърна лице, тъй като не желаеше той да види усмивката на удоволствие върху лицето й. Би могъл да я разбере погрешно.

— Да поръчаме кафе, искаш ли? — предложи тя.

— Бих могъл да изпия една чаша — Майк направи знак на келнера, обърна се към Маги и попита: — Нещо за ядене?

Тя поклати глава.

След като поръча кафето, Майк отново я погледна, сякаш канейки се да й каже нещо.

— Защо поиска да ме видиш? — използва момента Маги.

Майк нервно прочисти гърлото си.

— Бях в Ню Йорк в края на миналата седмица, за да се срещна с клиент на път за Лондон. Смятах, че можем да се срещнем там. Саманта навярно ти е казала, че позвъних в ателието й, след като не можах да те открия.

— Да, предаде ми. Но, все пак, искаше да ме видиш? Преди близо три години ме заряза най-безцеремонно и оттогава почти не сме поддържали връзка. Защо е тази изненадваща промяна?

След като той не отговори, Маги продължи:

— Според мен между нас няма недовършени дела.

— Точно обратното — засмя се студено. — Каза го съвсем ясно, когато ме остави заради по-младата си колежка.

— Не бъди злобна, Маги — смънка той. — Разбирам, че…

— Злобна ли! — възкликна тя. — Въобще не се чувствам огорчена. Имам с какво да запълвам времето си, а не да го хабя, скърбейки за загубата ти, Майк. Искам да изживея живота си и повярвай ми, тъкмо това правя.

— Изглеждаш много добре… цъфтиш — отбеляза той, като я огледа замислено.

Маги усети в тона му нотка на съжаление и се запита как ли върви неговият нов живот. Това обаче действително не я интересуваше.

— Слушай какво, Майк. Тази сутрин имам среща с един антиквар и времето ми е ограничено. Да се върнем на въпроса. Каква е тази недовършена работа, за която ми спомена по телефона?

Той пое дълбоко въздух и започна:

— Отнася се за нас, Маги, за отношенията между нас. Толкова години прекарахме заедно, живяхме добре, имаме деца… — гласът му заглъхна, когато забеляза презрителния израз на лицето й.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че си направил грешка? — попита го с леден глас. — Така ли е, Майк?

— Да, искам да изкупя греха си. Не биваше да те оставям, скъпа. Ние бяхме създадени един за друг, толкова добре се разбирахме…

— Ти добре си поживя — прекъсна го Маги. — Сега, като погледна назад, разбирам, че аз не съм живяла добре. Ти беше прекалено егоистичен и никога не си се замислял за това от какво имам нужда. Единственият период, в който се чувствах истински щастлива, беше, когато работех във фирмата и то добре, но ти ме накара да напусна. Просто не можеше да понесеш факта, че ме интересува и нещо друго, освен теб.

— Не говори така, Маги, моля те.

Тя се изсмя в лицето му.

— Копеле такова! Оставяш ме най-безсърдечно, не ми се обаждаш близо три години, а сега изведнъж се появяваш и искаш да си говорим приятно. Откъде ти хрумна тази щура идея? Само не ми казвай, че новата ти жена те е напуснала!

Той се облегна на стола и втренчи очи в нея. Да, бе го уцелила по болното място.

— Добре, добре — тя сподави развеселената си усмивка. — Вероятно за по-млад мъж от теб, нали? Права ли съм?

Майк Сорел се изчерви силно, но продължи да мълчи.

— Ирония на съдбата — подхвърли саркастично Маги.

— Вероятно така се получава — съгласи се най-накрая Майк. — Да, Дженифър ме остави. Заради някакъв друг, неизвестен за мен, преди шест месеца. Както и да е, вече е с него, за постоянно. Живеят в Лос Анджелис. Иска развод.

— Не се тревожи, Майк, все някак ще се справиш. Както и аз впрочем направих.

— Не може ли да опитаме отново, Маги? — погледна я умолително той. — Децата са съгласни. Освен това аз имам нужда от теб.

— Със сигурност! Е, може да се изненадаш, но ще ти кажа, че не давам и пукната пара за това, че имаш нужда от мен. Освен това не ме засяга какво мислят Питър и Хана. Към мен и двамата се държаха по най-безобразния начин. Така че отношението ми е точно същото като тяхното към мен, откакто ти ме остави заради по-млада жена.

— Не бъди толкова озлобена и сърдита! — възкликна Майк. — Аз ти предлагам възможност да започнем отново, да съберем семейството си, а ти се държиш така, сякаш те карам да се самоубиеш или да убиеш някого.

— Съвсем на място казано! — реагира Маги. — Да се върна при теб за мен би било равносилно на самоубийство. А ти уби душата ми още много отдавна, през всичките онези години, когато бяхме женени, Майк. Ти никога не ме остави да бъда такава, каквато съм.

— Не искаш да умреш като самотна стара жена, забравена от всички, нали? — попита той, а после спря, тъй като келнерът донесе кафето.

Щом той се отдалечи, Мари изрече с леден тон:

— Егоистичен идиот такъв. Какво, по дяволите, те кара да смяташ, че съм сама? Имам връзка с един мъж.

— Сериозна ли е? — поинтересува се той, като не успя да скрие гневния си израз.

— Да, сериозна. Сигурно скоро ще се омъжа.

— Кой е той?

— Не смятам, че това те засяга. Не забравяй, че сме разведени — Маги рязко се изправи, отблъсна стола си назад и направи крачка встрани. Изчака малко и промълви: — Довиждане.

Докато прекосяваше фоайето, забеляза, че Саманта се суети около вратата. Вдигна ръка да я поздрави и й се усмихна. От години не се бе чувствала толкова свободна и щастлива. След няколко дни щеше да бъде заедно с Джейк. Бъдещето й принадлежеше на него.